Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
375 792 резултата
Целува ми се с теб
на пейката пред блока,
на стълбите във входа
и в асансьора, когато спрял е тока.
Целува ми се с теб ...
  178 
Не беше сън, но бе мистично,
завърна се във минал си живот.
Бе в бяло, като жриците магична.
От слънцето изпратена с любов...
Докосваше тя с обич хората. ...
  395  10 
На този свят пристигнах нежелана.
И дребничка. С душа за две тела.
Съдбата спусна лъч, за да се хвана,
че имала излишен чифт крила.
Орисницата бързала за бала, ...
  219 
ВНЕЗАПНИЯТ МЪЖ
... бос – по лунната пътека, цял живот вървя към теб,
искам гривата ти мека да развихря! – вятър в степ,
твоите прекрасни рокли! – вейнал пак нашир и длъж,
във прегръдките ти кротки да съм твой внезапен мъж, ...
  125 
Бистра и Цветан напоследък често разговаряха за кандидатстването. В междучасията и когато се засечаха след училище. Тя копнееше да стане актриса, той – лекар. Кандидатстването беше темата, която ги свързваше, иначе не бяха близки приятели – движеха се в различни компании.
Щяха да положат съвсем разл ...
  104 
(Спенсъров сонет)
Споделена, но тъжна любов,
невъзможна по своята същност!
Не намирам шаблона готов
да скицирам душата ти външно! ...
  196 
„Пред чужди
очѝ
не плачѝ!“ -
неспирно
небето ...
  113 
Аз съм просто една жена,
Малка като песъчинка.
Вечно търсеща,
Но благодарна.
Смирена, но горда, ...
  200 
Кольо Живака беше родом някъде от Филибелийските села . Тия , дето граничеха с Чирпанските
възвишения , в полите на Средна гора . Току под връх Братан .
Баща му , як навъсен планинец , цял живот тичаше подир козите и овцете по чукарите.
Ама имаше една мечта , барем един от тримата синковци да изучи ...
  152 
НОЩ НА ВАРНЕНСКИЯ ПЛАЖ
... бях се смъкнал на Гезмето за следобеден алай,
и, погледнат общо взето, сякаш бях в домашен Рай,
Варна дремеше, и – мокър, лъсна кметският паваж,
а във барчето Джо Кокър трупаше пресипнал стаж, ...
  131 
Човешка грешка и бамбук - расте оградата напук.
Като в човешки отношения - усеща се алергия.
Снежинка бяла пада в калта - превръща се в грам вода.
Водата прави чудеса дори попаднала в скала.
Тъгата в старата година остави - радост прегърни. ...
  123 
Бягай, птиче... Не разбираш...
Тук сме вълци и ръмжим.
Красотата ни убива...
Добрините – ги горим.
Ти си чисто да отлиташ. ...
  261 
снимка: https://ibb.co/vYxQ1Qj
Когато светът – такъв, какъвто го познаваме – свърши, и оцеляването на човешката раса опира до отрезвяваща, бетонна реалност, заровена под земята, човек не може да не се зачуди колко дълго може да трае един мир и какво означава да бъдеш свободен.
За добра научна фантас ...
  235 
Ежедневки 140
1. Маскирах се, като балатум... и ме опънаха на пода...
2. Дяволът е жена... знам го, защото ми е тъща...
3. Лягам винаги гол до жената... дори да не е и моята...
4. За Коледа подарих на жената точилка... а в Новогодишната вечер тя ме сурвака с нея... ...
  148 
Не можеш ти от чувство да избягаш
Не можеш и да се преструваш
Когато тук сърцето заповядва
обичаш..Не се мъчиш да хитруваш
Защото то е тъй и няма начин ...
  137 
Снимка: https://ibb.co/Vxqhgv4
Казват, че който пристъпи в Немите земи, го считат за изгубен. Мисля, че са прави. На това място нищо не съществува дълго време в постоянната си форма. Сухите ветрове брулят черните дюни и отвяват пътеката, по която дойдохме. Пясъците поглъщат всичко. Гребените им пиле ...
  117 
Без дори да подозира,
че Земята се върти!...
И Звездите от баира
може трудно да свали…
Вятърът със пръчка брули ...
  118 
Какво е любовта – една магия,
съкровище или пък земен дар,
връхлитаща, нечакана стихия,
запалваща в душите ни пожар?!
А може би отдаденост присъща ...
  128 
една страна я
обичат както хищник
обича жертви
  136 
Ето ни в първите дни от годината!
Календарът е пълен с дати...
пъчи се някак с помпозност
не усетил, че всичките са крилати.
А Копнежът между листите скрит, ...
  105 
Грешки, оставени без коментар,
дребни неистини, уж неизречени.
Мисля си: тази любов на кантар
тежка е – вече напълно обречена?
Губя се, лутам се в тъмния хлад, ...
  285 
Всеки наш висш непрокопсаник
от политиката влачи на едро,
суче и лочи.
Зян да не стане пък, някой мъник
впрочем, ...
  107 
  158 
  136 
Морето е молитва,
а сините вълни
щастлив възторг изпитват,
в мен, Боже, остани,
и нека бъда вяра, ...
  122 
ПИСМА В НЕБЕТО
... нали сме всинца Божии деца, и дишаме тъй праведно и просто –
аз всяка сутрин пиша писъмца и пращам ги по птиците на Господ,
Той сигурно в небесния килер? – със ластиче ги връзва и ги трупа,
пък аз го викам – с хлебеца ми чер да хапнем от любимата ми супа, ...
  136 
Настанала зима мразовита,
пухкав сняг покрил земята,
и една снежинка чудновата,
приказка започнала една.
В клоните на бука стар, ...
  117 
Ще дойде ден, в който ще прогледнеш,
денят, във който ще си спомниш!
Ще разбереш, че земните проблеми нямат тежест,
ще забравиш всички болки...
Ще съжалиш за глупавия страх, ...
  149 
Една сълза по скулите търкулна
соленото на трудния живот.
Безсмислено от нищото се втурна,
запазила горчивото в амок.
По нишките преплетени изкусно ...
  203 
Навън се сипе бяла тишина.
Кристалчетата хрускат в тъмнината.
Студено е. И кръглата луна
ги прави светли като злато.
По уличката малка в късен час ...
  156 
Влезни в мен, самота,
оставих отворена входната врата.
Да влезеш тихо и до мен да приседнеш
Да се отпуснеш, да се облегнеш.
Викни с теб и така познатата тъга. ...
  104 
Китоловната шхуна „Клайпеда“ кръстосваше северната част на Тихия океан в търсене на богат улов. Китовата мас, а и месото на най-едрия бозайник на планетата бяха търсена стока и капитан Блейк се надяваше да напълни трюмовете с „голямата риба“.
Морският съд бе гордост на китобойната флотилия. Беше доб ...
  194 
  206 
Опитваш се да ме превърнеш в друга,
в удобна дреха или обувка по размер,
но аз упорито не се давам
и пришка получаваш, и мазол.
Досадно е да се опитваш ...
  129 
Няма вече доброта,
властва само завистта.
Всеки се е озлобил
и в черупката си се е свил.
И дори да си добър човек ...
  265 
Аз нося светло име на звезда,
но като нощ съм тъмна и потайна.
В една усмивка и в една сълза
се сбирам и съм толкова безкрайна.
Понякога съм чиста като сняг ...
  167  10 
17 септември 08:00 часа
София, България
Някъде в "Бояна"
Галена се огледа за последно в голямото огледало в антрето. Намести една непослушна къдрица над зелените си очи. Имаше най-красивите зелени очи и го знаеше. Очи в които пропадаш и един път взрял поглед в тях, никога не можеш да забравиш. Оглед ...
  131 
Първи януари
Ето, че отново остарях !
Вярно,че е със една година!
Но научих много, и видях!
Зная вече даже за петима! ...
  99 
Годината да е щастлива,
с красиви, смели рамене,
детето в нас да е игриво
до смях, до искрено поне.
И здравето да ни обича, ...
  96 
Някой на вратата хлопа.
Новата година? Опа!
Вън, премръзнала и стара,
мечка мачка тротоара.
От балканските зли чуки ...
  94 
Предложения
: ??:??