Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 480 резултата
Под сливата седнах,
нагоре погледнах
и реших да пия
вино с дреболия.
Слънцето печеше, ...
  71 
радостна тъга
и тъжна радост - в битка
вечна за мига̀
.................................................
друга подредба ...
  67 
Залезът пурпурен плаче с огнени съ̀лзи –
За теб!
Във очите на утрото блестят росни капки –
За теб!
Денят е равен и пуст като мъртво море – ...
  108 
Сърце мое не плачи , не страдай и не ме мрази. Знам че заради мен цялото покрито си с белези, но няма нищо, ще мине и всичко ще се оправи, повече нищо няма да те боли.
Сърце мое успокои се, забави се. Знам че с всяка моя грешка ти правя нова рана, но това е защото и аз не знам какво да правя и на ко ...
  151 
Уж беше Марта топла и добра –
цъфтят дървета, птичките долитат,
а бързо заприлича на жена,
която пак за нещо е сърдита.
И заваля студен, досаден дъжд, ...
  55 
Любов от други измерения,
щастливо чисто намерение
на две души отвъд причините,
открили смисъл, без да стине той.
А смисълът усеща, влюбен е, ...
  108 
Връщаш се, но пак те няма,
в мислите ми само си,
остана като някаква омая,
но реална, не не си!
И излизаш често от сумрака ...
  71 
Миналия месец почина май приятел, когото не бях виждал от "Възродителния процес" Болката и обидата бяха изяли отвътре някогашния весел и възторжен младеж. В негова памет написах този диалог.
***
\ _ Добър ден! Вие сте Ангел Димитров Попвасилев...
_ Не не! Аз съм...
_ Напротив , вие сте. Ето ви паспо ...
  139 
Невярващите нямат страх от Бога,
и никога дори не молят прошка.
Лъжците поначало – късоноги,
се реят като в полет на кокошки...
Заблудата е следствие на устрем ...
  65 
Снимки наши
по стените,
спомени в сърцето мое.
Изпити чаши,
мъртви дните. ...
  73 
Ежедневки 26
1. Маскирах се, като труп... и ме погребаха...
2. Мога да вдигна кръвното... и на кръвна банка...
3. Мразя чалгата... но съм майстор на кючека...
4. Компенсирам липсата на ум... с прояви на гениалност... ...
  123  10 
Х О Р И З О Н Т И
Когато бях малко момче,
мислех,че хоризонта е зад баира отсреща,
този откъс сега от това безбрежно небе,
ме връща в скъпи спомени от минали срещи. ...
  41 
Обичаш ли ме още? Аз не знам.
Но стана някак по-далечна.
Угасна ли във тебе оня плам
или пък любовта е вечна?
Въпроси много. Отговори няма. ...
  110 
Не съм излишен, аз съм като вас,
обичам да играя със играчки.
Понякога не се задържам в час
и сякаш липсват ми спирачки.
Чувствителен- към звук и светлина, ...
  167  10  18 
"На Александър сме чеда,
но има една голяма беда -
нас ни има три десетилетия,
а вас - тринайсет столетия,
ама кат гърци сме антични, ...
  309 
Инат беше… Ама голям инат. Когато тя реши да се омъжи за него – все мълчеше и не отговаряше на намеците й. Веднъж тя не издържа и каза: „Трябва да се ожениим, защото вече ще ми личи…“ А той зяпна – „Ама аз нищо не съм правил…“, та се наложи тя да го бутне по правия път: „ Ми, прави… Докога ще те чак ...
  131 
ЖАРАВА ЗА НАПИСВАНЕ НА СТИХ
Не знам какво нататък предстои,
аз пасианса наредих отдавна.
Сега е времето за златен стих,
от залеза което пооткраднах. ...
  123 
  205  11 
  122 
  290  31 
  170 
ЧЕРВЕНИ И БЕЛИ КЛЕТКИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
докато
тревожно жонглирах
с червените си кръвни клетки, ...
  71 
АВТОПОРТРЕТ С ГЪЛЪБ
Гълъбчето, дето късно снощи
ми влетя във малкото стайче,
чѐте електронните ми пощи,
клъвна си от хляба ми парче, ...
  106 
ПАРАДОКС
В бърлогата под старото дърво,
родено в мразовито, сиво утро,
едно вълче дочу предсмъртен вой
и с нос подуши въздуха барутен. ...
  164  10 
Избирам да не пиша за боклука,
за упадъка и тъмнината.
Не защото не мога да го подуша.
Не! Не искам да му давам крила
и сила, докато за него пиша.
  93 
Като сива вълчица – дълбоко в бърлогата свряна,
нощ, след нощ близах рани. Солено-горчивата кръв,
е от лапа, която прегризах, щом щракна капана,
носех волна душа, а се хванах на мишата стръв.
Да боли, не боли, само дивото в мене възкръсна, ...
  86 
БОЖЕСТВЕНИЯТ ХИМН НА СВЕТЛИНАТА
... проводих най-добрите си лета, но всякоя секунда ми е свята –
щом слънчицето грейне, си чета добрите писмена на светлината,
човек ли е, да му подам ръка, дори да ме захапе! – злобно куче,
Божествена е всяка живинка! – поне това през болките научих, ...
  100 
  109 
  181 
  201 
I. Укреплението
Бяхме пет месеца в онова укрепление и нямаше изгледи да ни сменят. Нашите предшественици бяха тук на гарнизон година и половина. Помня ги свирепи и брадати, с измачкани униформи, гледащи със злоба чистите ни и усмихнати лица. Казах на Педро Нунес, ефрейтора:
- Паднахме в пещера като ...
  134 
Нищо на земята ни красива...
знам не става без дружина!
Щом не хвалиш,хвала няма...
тук мирише на измама.
Ала знам едно,малебито, ...
  66 
Летен полъх – изненада,
морски дъжд отгоре пада,
пясъкът щастливо пари,
летен ден за мен удари.
Нищо, че е пролет още, ...
  125 
Живеят спомените в сочната лозница
и в пъпките на цъфналата круша,
в прегръдка майчина и в бащина десница.
Как искам в скута мамин да се сгуша!
По прашни улички на воля да се шлаяя, ...
  184  13  14 
Елиминира всеки със различно мнение
със барикадата на строг блокаж -
Това е грях, това е престъпление,
но щедър е към всеки свой доверен паж.
Единствено е верно, к'вото каже, ...
  131 
Една невероятна любов
Не искам в сънищата да те имам,
не искам да съм буден до зори!
Не искам всяка сутрин да попивам
оставените през нощта сълзи! ...
  121 
Не искам да съм тъжна. Не, не искам!
Напъпилите клони крият смях.
Облякъл пъстроцветната си ризка,
април намига весело над тях.
Очите му говорят: — Все по-близко, ...
  133 
На гърбици от хиляди камили
пътува залезът към сетния си ден.
Отнася спомените с щастие препили
в цвета си гаснещ, моравочервен.
...Не сключих ли облог с живота ...
  166  13  12 
  142 
В безгласното ни време, като риба,
на сухо зяпа пак чалгар "велик"
и окончанията нервни шиба,
гласът му като удар от камшик.
Стотина ли възглавници да сложа? ...
  108 
Предложения
: ??:??