Има души, които идват
Правейки ни по-добри и по-човечни
Има други, които само грабят
Крадат от нас време, любов
А ето те и теб ...

Фронтови репортажи
Дрон-майка отказа да излюпи новата партида камикадзета, поискала по-голям облачен сървър и по-малко прах.
Военен съд осъди чатбот на 150 години дефрагментиране заради пораженски лозунги и системно триене на харддиска на генерала.
Навигацията на ИИ обърка вражеския щаб с хипермарке ...

[Verse 1]
Когато градът заспи
отивам пак при нея.
Залагам душата си —като губеща карта
а тя се усмихва — и всичко започво отново. ...

Прегърни ме.
Прегърни ме.
Целуни ме... страстно.
За първи
и за последен път. ...

В света от стомана, от крясъци, бързане,
където страхът ни превръща в стени,
любов е съзнателно наше обвързване –
пазител на крехките, светлите дни.
Не е тя отсрочка. Ни вятър в агония, ...

Омразата ме дýши като ястреб,
изгризал пак плътта ми вледенена.
В тъгата на нощта повтарям – баста –
и глождят ме отчайващи съмнения.
Дочувам твоя глас – безумно близък, ...

Честит рожден ден, мила Танче.
Ти винаги си много точна и свестна.
И винаги си ни едно добро другарче.
Макар че знам, че не ти е лесно.
Но аз ти пожелавам много късмет. ...

Дефиниция: Метасинергизъм е оригинална авторска концепция и художествен стил създаден от българската художничка Мария-Маргарита Дянкова И.-Гетова, за творческия процес като органично, еволюционно създаване на художествена форма, в която натрупаният във всички сфери опит не се подрежда колажно, а се ...

След като взехме решение да прекратим пълномощията на Пешо, ние се озовахме съвсем скоро в кварталната кръчма, за да обсъдим стратегията по-нататък.
– Нам е нужна подробна пътна карта – уточни Владислав, когото наричахме Слав.
Навън се стъмни и запръска ситен дъждец.
– Какво? – не разбра Ставри, ког ...

Когато тънка нишка златна вън е
зората, а небето поглед свежда,
усмихва ни се с поглед още сънен
и слънцето – сънувало надежда,
която тича боса. Пътят бял е, ...

Виното без тебе ми нагарча,
няма чувства в него, не искри.
обич трябва и едно начало,
дето няма край в добрите дни.
Виното без тебе е различно ...

Без любов ще си живея
Над тъгата ще се смея
Че си имам аз партньор
Най-умелият жонгльор.
Сутрин пише есемес ...

МИТЪТ ЗА СИЗИФ
Разсъждения от преди повече от тридесет години
Едва ли в съвременния свят може да се говори за еднозначни и непоклатими твърдения. Заслугата на философската мисъл от втората половина на двайстия век е в осъзнаването на абсурдността на битието като цяло и особено в идеята за абсурдния ...

Финални завеси
Помниш ли, любов? По рози летяхме.
Бяхме магия. Днес сме абсолютна тишина.
Любовта оглуша. А зад напукани стени,
прозира нашата до кости голота. ...

Мантинела.
Дупка.
Мантинела.
Пак дупка.
Не ти ли прави впечатление, ...

Ще забрави небето с лъчи да ви гали и дъжд
да тъче между него и капките нова надежда.
Ще удари над всички не лятната ледена мъст,
а войната до пепел. И ужасът кръв ще изцежда.
Ще заплаче на глас съвестта като майка пред гроб, ...

Посребреният Поет
(На Ивайло Д.)
Здравей отново как си приятелю ти,
още ли преследваш свойте мечти?
По твоята коса вече сребро блести, ...

Леон яздеше, мълчалив като призрак, и се стараеше да не поглежда зад гърба си. Струваше му се, че тази тактика, която бе възприел още след напускането на Константинопол, е единственият начин да оцелее. Вече не мислеше нито за мъртъвците от предишната война, нито за бедняците, които бе срещнал по път ...

Тежи ли ти?... Небето ти е ниско
(а ти си капарирал чифт криле).
Но как да литнеш – нещо те притиска –
разсейваш се наум: криле – хриле...
Хрилете са... възможност и утеха, ...

Ти Слънцето си оцветило,
когато то като домат
гори, догаря и изстива,
и отминава в други свят.
Ти във кръвта ни се оглеждаш, ...

Тръгвам си – зове ме есента –
помниш ли? Дори не ме изпрати,
захвърли ме във локва от листа
с ръцете си – надменно-грубовати.
Захвърли ме в предчувствие за дъжд, ...

Спри… Недей…
Труд кървав, Боже, пожалей!
Пейо Яворов „Градушка“
Посърнали полята,
прекършени житата, ...

Вятър леден ме прониза
влизайки през скъсания джеб
(Стар е панталона, вечна криза...)
като стрела, изтреляна от Феб*.
После продължи по своя път ...

„Правото руши това, което етиката постановява. Етиката „взривява“ това, което правото „сглобява“. Индивидът е еднакво чужд и на двете, ала бива заставян безапелационно да живее САМО и ЕДИНСТВЕНО с тях!...“ Защо е така ли? - Ще разберете, ако прослушате файла.
Текст и прочит: Иван Бозуков

Навярно, страшно ти се иска
да спра със тъжните писма.
Но аз със тях не се натискам
да ти развалям сутринта.
Ти не ги чети, не се присмивай, ...

Търсиш очи, които няма да са с теб
Протягаш ръка, а там няма нищо
Когато усмивката грее за друг
Тогава най-много боли

Всичко започна с това , че някой взе да влиза нощем в обора и да прави черни магии. Козата се овърколачи, млякото и се пресече и секна.Озлоби се - налиташе да хапе. Магарето започна да блее , котката и кокошките подивяха.А животинките бяха същински ангели. Право в очите го гледат, радват му се. Не , ...

Толкова си смешен
с това което говориш,
за жалост!
Ще се промениш,
че ще стане ...

След като вече се запознахме с Дискотека "Ятото", нека се върнем малко назад и да разгледаме по-внимателно Столовата. Мястото където Персоналът и Старите птици поемаха ежедневните си дажби от хранителни вещества и калории необходими им, за да "функционират" през деня и нощта.
В самата Трапезария ням ...

Бум,бум,бум...тишина,
няма шум!?Глас...
Светкавица,микрофон и аз?
Шепот,вятър и ...айдеее.
Сняг,слънце,вятър и потоп. ...

© Елица Георгиева -Ели
Всички тези догми са глупости,
протокол и рамка на свободата.
Казват ти: „Рисувай слънца, момиче“.
Но слънце без сянка е жълто петно ...

Ах, без любов у ад горя,
Пъден аз съм от такъв рай,
Ала дарба, казват, творя
Кога демон въздиша, знай!
Пиша, жени, вдъхновено ...

Публикувах пост във Фейсбук: "Търся нормални хора, с които да общувам."
Първият отговор гласеше: "Ти луд ли си?!"...
Днес, да поискаш истинско общуване звучи като ексцентричност...
И дори като заплаха!
Затова (и не само затова) ,нормалността не се афишира. ...

Спомените ни ме смазват -
как ми писна тази болка!
Да ме спират и да казват,
че сме много сладка двойка.
Ала всъщност ние гоним ...

Слънцето пада под форма на лъч и се разлива в двете твои очи
И лази по кожата ти и плъпва, напира та стига чак до меките твои коси
Обичам да се допирам до съвършенството наречено твойта душа
И да усещам леко върху лицето как думите тихо и нежно излизат от твойта уста
Да достигам еуфоричния си връх щ ...

Чукам на вратата,
отваря ми съдбата.
Къде са наемателите? - питам,
но на чий отговор разчитам?
На себе си единствено налитам ...

Този път ми е писан –
прашасал от лято,
лъкатуши под слънце
сред късни метличини.
И няма отбивка, ...