Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,6 резултата

Биология на тъгата

Дръвче в себе си събрало е света.
Десетки години под него –веселба, щастие, тъга.
Безброй века под дъжда.
Стотици усмихнати лица.
И попило е поне милион безпаметни сълзи от клетите забравени души… ...
189 1

Едно е най-голямото число

Е Д Н О Е Н А Й - Г О Л Я М О Т О Ч И С Л О
Религии колкото щеш,
а Бог е само един
и на всички целият ни стремеж
е,да се слеем с Него и да полетим... ...
133

Вихърче от моя листопад

ВИХЪРЧЕ ОТ МОЯ ЛИСТОПАД
... листопадът вихри пашпалига цял ден върху гърбавия рът –
с крадени дръвца – една талига, циганинът тръгва пак на път,
залезът – с пламтящите си фурни върху него сипе блага жар,
лятото след миг ще се катурне с въздъх на обречен нестинар, ...
364 3 2

Женските ръце и самите те

Женските ръце са създадени
да бъдат галени,
сами да галят,
нежно да свалят
дрехи ефирни ...
385 1 7

Оптимистично.

Творец съм на стихове,
творя красота!
Бог ме докосна със своята ръка.
Сърцето напътства, ръката крепи,
и щастието с мен върви! ...
176

Проект "Ехо"

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...
185

Истина

Времето е чувство, пространството са мисли
и разсъдъкът ми се избистри.
Самооценката ми може да е ниска,
но това не ме потиска.
Мога дълго битката да я водя, ...
211

Космосът на съдбата

Нас сбъдна ни Луната овдовяла —
другар си търси, с плачещо сърце.
Отвя ни с безнаказан вик — нахалост,
и втурна ни по път със ветрове.
Люлееха ни бури несравними, ...
348 4 6

Остаряха

Остаряха ми ръцете,
остана грозота, тъга и нежността съсухрена
и остаряла .Ласката остана.
Остаря ли ми душата там
някъде в небесата. ...
144

Облак

Не че съм голямата работа...
Не съм и гадател!?
Но времето някак горчи,
и нашепва сбогуване.
Навсякъде винарки летят... ...
386 2 2

Есенно преображение

Вас слънце ви не вижда – лъх,
зефирен лъх ви не допира…
Пейо Яворов, „Теменуги“
Жълти минзухари,
сгушени под бора. ...
212 1 2

Кратки срещи на изток (12)

Ненавиждам паузите между хората. И най-вече в отношенията им. Това е като да „научиш“ себе си да живееш без тръпката, осмисляща дните ти. Като да вървиш срещу себе си – по собствена воля. Да избуташ назад чувствата си до степен, в която да събираш отломките на останалото от теб след това. Жалко е. Ж ...
311

Орлите не летят по тъмно

Сънувам те. Фатално съм подвластен
на призрака, оставащ като тръгнеш.
Припомням си усмивката за “здрасти”
и топлината като ме прегърнеш…
Но аз съм сам. Срещу ми се възправя ...
555 7

Коронавирусни разкази - 2. Тишината във Варна

Посвещавам разказа на Варна - Морската столица на България. Хилядолетният град, където съм роден, пораснал и живея. И на близките, роднините и приятелите ми в него.
По време на карантината при Коронавирусната пандемия Варна спря така, както спира човек, който внезапно си спомня нещо важно.
Нито с ви ...
322

На раздумка с ... Епилог

Добре. Спирам да те образовам за днес. Преговаряй си урока
ChatGPT каза:
Да, господин учителю. Ще си препиша бележките и ще си направя родословие от сплави: малко куманин, щипка ромей, две капки варяг и щедра доза ирония.
Спи спокойно,Утре ще подновим архео-теологическата експедиция — тихо, без лопа ...
200 1

Осъден на Любов

ОСЪДЕН НА ЛЮБОВ
... защото зима зла се е задала – пък аз не мога да те приютя,
ще те загърна в мекото на шала из парка с вкочанените цветя,
ще те попитам тихо как си, мила, ще те наметна с моето сетре,
ноемврий ще реве като годзила! – морето бели ризи ще дере, ...
263 4 2

Любовта е за двама

Ти губеше ме бавно и системно,
тъй както вълната мидата руши.
Ти чупеше и туй, що неразрушимо беше,
но тъжното е, че не виждаше това, уви!
Ти хвърляше шамари, упреци, обиди, ...
253 1

Дъждовни капки

дъждовни капки
изгубените следи
на последното ти писмо
raindrops
lost traces ...
256 5 2

Когато нямам значение

Когато нямам значение
и всичко побира се в една сълза,
аз до болка сърцето си дера,
душата ми затваря се от огромна вълна́.
Вълна, направена от тъга... ...
182 2 1

Тиха разруха

Изглежда пристигна моментът, в който,
един срещу друг и навели глави,
на единици приличаме, вместо на двойка.
Животът до тук ни доведе, уви.
Имах толкова много аз да ти кажа. ...
560 1

Младост и старост

Младостта, тя си има
Пътища, пътеки
Много, тя е творчество
Спонтанно, тя е
Красота. Токове текат ...
292 6

Размисли 3.0

Измерение е пространство смесено с време.
Дори да си мислих преди, че не ми дреме.
Важното е този тласък да избереме.
Живея между измеренията, където времето се пречупи,
а пространството се сменя във всеки един момент. ...
214

Вълшебният път

Той не е като другите пътища,
той разкрива вълшебни пространства,
в които всяко ново завладяване
е съдбовно, вечно завръщане
в безкрайното ни продължаващо странстване... ...
117

Коронавирусни разкази - 1. Онлайн час по литература

Лицето на госпожа Танева беше застинало на екрана в нелепа гримаса – устните ѝ леко отворени, очите присвити. Камерата бе замръзнала в най-неподходящия момент, както винаги.
Тя вече дори не се ядосваше. Само въздъхна, отпи глътка от изстиналия чай и натисна няколко клавиша, сякаш с магия можеше да с ...
409

Стереотип

Грях ли е
канон какво е
какво е днес
преведете
просто в кой век съм ...
150

Погубени в тишината

Какво те възгордя днес, синеоки?
Че на плещите си крепиш земята?
Или че регулираш четири посоки?
(Тя - петата е пътят към душата)
Посоката със стръмните пътеки, ...
604 2

Любовно

Любов, сладко чудовище.
Изверг блажен из чудеса.
Търся твое съкровище —
Виждам висши в теб небеса.
В земя долу май че падам ...
198

Нервът сърце

„Много си нервна“ - казваха ми хората.
Казваха, че съм се била дразнела на всичко и всички,
непрестанно,
без причина.
Да, дразни ме. ...
178 1

Още една хубава жена

разказ (с неочакван край)
"Този, който гледа навън — сънува. Този, който гледа навътре — се събужда." Карл Юнг
Тя спря за момент до стената, осеяна с копия на един и същ плакат. Усмивката на Джулия Робъртс — сияйна и обещаваща, — беше точно срещу нея. „Хубава жена.“ Простата, беззащитна магия на заг ...
221 2

Призрак

Призрак
На А.
Той броди по прашни тавани
И в купчини от стари чаршафи избира си бавно погребални савани
Присяда тихо на прогнилите летви ...
149

Синьо

От цялата палитра с цветове
избрах си без да се замислям - синия,
защото знам, най-малко петдесет
нюанса винаги наоколо откривам!
Избрах денят ми да се ражда в светлина ...
201 3 6

Със светлината крехка

Когато натежал ти е товара,
пред мъката почти си се предал,
божествената порта се отваря
и път се вижда — светъл е и цял.
Усещаш ли душевната опора, ...
250 2 5