Ти си едното пространство, аз съм другото.
Ти си едното време, аз съм другото.
Най-обичам да те дразня, между другото,
но да ти се обяснявам е най-трудното.
И ето пак със тебе тичам, колкото и да го отричам. ...

Болницата беше безвремие.
Нито ден, нито нощ — само постоянна белота, миризма на дезинфектант и равномерното дишане на машините.
Светът зад прозорците бе изчезнал.
Нямаше улици, нямаше гласове, нямаше хора.
Само небе, което изглеждаше твърде далеч, за да принадлежи на живите. ...

Ти си прекрасен, изискан, замислен,
стъпваш уверен, че даже надменен,
само че аз ще стана твоята мисъл
и от полъх лек ще стана смисъл.
Ще бъда сянката, която не виждаш, ...

Свистят на бурята конете огнегриви,
препускат и гърмят неистови и диви,
а долу – светлина и мрак се сливат,
в неспирен танц нежността си изливат.
Каква ли мощ неземна развихрила е сили, ...

Отроче – под сърцето си го кътам
един различен и прекрасен свят.
От техния отдавна хванах пътя...
Звезди целувам, за да не заспят,
за да запомнят тайнствения ритъм, ...

Неведнъж са ме наричали лъжец и манипулатор. Сблъсквам хората с техните собствени страхове. После някак ги подтиквам да рискуват с мен. И си тръгвам точно тогава, когато е „прекалено късно“, за да набият спирачките на чувствата си. Често доброто ми отношение се бърка с флирт. Бягам от отговорност. Д ...

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...

В театъра на дните лицемерни,
където всеки носи своя грим.
Върви Палач във мрака достолепен,
безмълвено хладен, сякаш тъмен мим.
Той гледа безпристрастно и сурово, ...

Ако потърсим
нежното съприкосновение
в дланите
на сивобрадия ден
в съня ...

Позлатени листи блестят -
приказна есен е в гората,
а след дъжд - на свежест ухае ...
Какъв мирис, все ме пленява -
ще се разходя отново там ... ...

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.
Не мислех за нищо...
За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.
Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкори ...

СИНЪТ НА СВЕТЛИНАТА
… не е нормално всяка нощ в един да ме събужда глупавата мисъл,
че Господ Бог – нали съм негов син, на светли бъднини ме е орисал,
че няма да я карам ден за ден в мечти, в химери, в купища илюзии,
че аз – додето пея – вдъхновен! – животът и от мен ще се изхлузи, ...

Ако можех да напиша стих,
с който да се влюбиш в муза,
щях ли да снова край смъртен,
който нощем хвали друга?
Щях ли да се лутам в Стикса - ...

И тая нощ ви галя
с осанката на поглед сътворен.
Опитвам се да зидам с камъни Вселената у мен.
А мислите ми като въгленче
сред пепел парят, ...

Живял някога един мъж, който се отличавал с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост и всички го наричали Хитър Петър. Кога е живял ли? Трудно е да ви отговоря, но мисля, че той и сега е сред нас.
Има внук на десетина години, който обича да остроумничи, да хитрува и да се състезава с прочутия си ...

Ако има нещо, което да мразя на този свят и съответно да не мога без него, то това е биологията. Вярно, има живот, но след него е смъртта… А представете си свят без тази наука - едни летящи в небето души, мислещи за истински важните неща…
Опитах се да се примиря, но тогава влязох в гимназията. Първа ...

Има думи, красиви като очите.
Има думи, далечни като звездите.
Има думи, врати ще залостят.
Има думи...
Но се питам, защо са ни понякога думите, когато само с поглед ...

Дувари и синори
на хорицата
Не ме плашат запустелите ниви
и синори,
а дуварите със злоба градени ...

Народите са гладни
(Но не за пасти)
и отчаяни,
а всички власти
сякаш не разбират, ...

Кой пред тебе граници постави
и ти повярва, че не можеш?
Да мечтаеш всъщност как забрави
и как престана да се бориш?
Сега е време да се върнеш, ...

П О Л Ъ Х
Вярата в България се завръща
и макар,че все още по върховете
не спира,да се вихри Простотията,
с осъзнаването на вътрешното доверие, ...

В прегръдката ти тих пристан намирам,
където светът изчезва в магия.
Ти си моята сила, с теб аз не спирам
да вярвам в любовта,пълна с чиста светлина.
Ала най-силно ме пленява една черта - ...

Всичко е възможно,
но не съм казал,
че не е сложно.
Може да не е много важно,
но устни облизвах блажно, ...

Защо прилича на любов не знам
това предчувствие за ранна есен.
По стръмните извивки на листо
се спуска капка закъсняла нежност.
И сякаш с аромат на мокра пръст ...

Ресниците ми натежават от бисерни сълзи
Търкулват се и търсят излаз като планински ручеи.
Как толкова красиви чувства превръщат се в тъга!
Копнежът как е тежък и как боли ме от това!
Ако за миг очите ни се срещнат, би разцъфтяла ...

Тя е бодлива и нежна,
тя е любов некупежна,
тя е всичко, което
с любов докосва сърцето!
Тя умее всичко да казва, ...

Беше третият ден от локдауна.
Светът се беше смалил до размера на един апартамент с бледозелени стени и прозорец, който гледаше към безлюдна улица.
Мария стоеше до този прозорец, държеше чаша изстинал чай и наблюдаваше как вятърът завихря торбичка от супермаркета — единственото живо нещо навън.
От к ...

Много са ползите от използването на социалните мрежи, но тук ще се спрем на някои от тях които са от особено значение:
В днешно време технологиите и по-конкретно социалните мрежи и платформи са чудесен пример за място или пространство, където човек свободно може да изразява и споделя своето виждане ...

Някаква закъсняла пчела жужеше из цветовете на късните рози.
Людмила,...какво крехко момиченце беше. Харесахме се от пръв поглед, неусетно скъсявахме дистанцията, приближавахме се един към друг, въпреки многото момичета и момчета с които ходехме на плаж или вечер в училищния двор.
Все пак аз бях по- ...

Wyschły już Moje wspomnienia
To znaczy wtedy padał deszcz,
A teraz świeci słońce.

На пейка в парка както си четях,
приседна тихо есен дългокоса.
Припламна в погледа ѝ весел смях,
Стани! – ми каза, че палитра нося.
Ще дремна малко, бях на бал нощес. ...

Влюби се Иво във Дама,
която живееше с двама.
Не можеше тя да обича.
Интереса си тя не отрича.
И чакаше Иво обич от Дама, ...

Да си удовлетворен от смъртта на опонентите,
това значи съпричастност към престъпление.

Една сълза ли ти приседна,
че себе си не можеш да погледнеш,
сянката на болката ти бледа,
кара ли те често да побегнеш?
Но днес харесай огледалото, ...