Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 585 резултата
Один приходит, другой уходит,
мир меняется в лицо,
один теряет, другой находит,
и закрывается кольцо.
Как мы будем жить решаем, ...
  71 
Няма го. Изчезна.
Стопи се като сън.
Във нощта беззвездна,
сред студа навън.
Тъй писано било е. ...
  75 
Чаша вино... самота!
Телевизорът в лицето ми се взира...
Търси някаква вина с която тя да ме травмира.
Реалност, тръпка спомен и лъжа.
Магията... отдавна тя не съществува... ...
  67 
  137 
ДРЪВЦА ЗА МАМА
... и понеже избягаха моите късни слънца,
и на юг се извихриха птиците в шеметен полет,
ще нацепя на мама – да има на зима, дръвца,
и – доде ги нацепя, ще мечтая за идната пролет, ...
  89 
  104 
Когато капят листата,
тревите отново стават зелени.
Сякаш в последното лято
пазят мечтите огрени.
Сенки бягат, уплашени, в мрака ...
  112 
Стърчи на клона стар
последното листо
след вятър отшумял.
Стърчи като кошмар
и спуска малка сянка ...
  94 
Мъгла покрива светлината,
а виждаш пак кристално ясно,
че слънце, клекнало в душата,
оформя сенките прекрасно.
В очакване по спомени вървиш, ...
  130 
Аз ти казах, не пролетта,
есента е началото –
трябва да окапват листата
и да изгнива презрялото,
да се пука жадна кората ...
  116 
Старице моя беловласа,
вземи ми силата! Вземи я
от сълза пред иконостаса
до огъня по Йеремия.
С дъха ми млад да шием свила ...
  164  14 
ИНТЕРВЮ НА ПРОЩАЛНАТА ГАРА
Не останаха много въпроси.
А и отговор вече не търся.
Ти си облак, дъжда недоносил.
За прозрения вече е късно. ...
  128 
Буря си
и Вселена!
Не винаги
засмяна,
но пък - ...
  122 
Бе Кръстовден и Христос
тръгнал бе накъм Калето –
в пепел и вретище, бос,
с пъстра бъклица в ръцете.
Долу дремеше Свищов ...
  92 
Бургас е град на нежните лирици,
на плажа, гларусите, любовта,
на морските оркестри и певици,
възпявайки морето и брега.
Пенсионери в морската градина ...
  96 
ПЪЛНА С ИЗГРЕВИ ЧАША
Край смълчаните тисове привечер
тежки пешове спуска мъглата –
одимена от тръпнещи взривове,
тя очаква деня да изпратя. ...
  98 
Всяка жаба да си знае крякането!
Всеки се простира според душата си!
Всяка чашка да си знае мярката, всяка бутилка - бройката.
Не влизай в чужди обувки, да не хванеш гъбички!
- Бабо, едно време като не е имало интернет, как без емотки сте си изразявали чувствата? ...
  166  16 
Когато те докосна и целуна
ще бъде миг на съвършен покой!
След него ще последва знай фъртуна
ураганни ветрове, вълни, порои...
Стихии ще се сблъскат подивели ...
  115 
Ако читателят на тези редовe някога е идвал във Видин, най-вероятно се е сблъскал с една невинна форма на дезориентирация, от която „страдат“ посетителите на града. Разхождайки се сутрин из красивия парк, ранобудният гост сигурно е оставал с впечатлението, че нещо в посоките се е объркало. Слънцето ...
  123 
(белова)
Досаждат - значи съществувам.
(чернова)
Скучая - значи съществувам.
Завиждаш - значи съществуваш. ...
  130  11 
Има ли нещо което не свършва,
което е вечно, но достъпно за нас...
мелодия, живот, любов дива и дръзка
или щастие подчинено на нашата власт...
Има ли нещо което не свършва ...
  83 
Късната любов е като късното море,
денят все по-свидлив е, вятърът реве гръмлив,
вълните стават все по-бесни.
Неуморно облаците шетат в отеснялото небе,
клето слънцето наднича из пролуки тесни. ...
  137 
Раздяла разнищи в сърцето тъгата
И сянката плахата радост засенчи.
Прегърна ме в празния ден самотата.
Къде е на слънцето златното менче?
Зениците търсят искрящата нишка. ...
  204  14 
  112 
  192  14 
  192 
  167 
  126 
  205 
  141 
Каква си ти? Уж двайсет грама само.
Орисана – не случи на човек.
Окъсана и с кръста си на рамо
до мен летиш по пътя ми нелек.
И кой, и как е дръзнал да измери ...
  121 
Някой ден ще бъда силна
и за двама ни, уви
и до дъното ще стигна,
но сега не говори.
Не говори, не ми го казвай ...
  135 
Живееш в спомена
В градините цъфтят цветя,
октомври бавно си отива.
Все още е красива есента,
вълшебно някак ме опива. ...
  83 
Противниците на войните пак мълчат
за всичко ставащо извън Украйна...
Или ракети другаде да не летят?
Или са теглили на другите конфликти майна?...
Или не е... да кажеме, политкоректно? ...
  152 
БАБКАТА ОТ ЦВЕТНИЯ ПАЗАР
Едно бабенце стиска минзухари
на Цветния пазар ми подари –
навярно покрай своите дувари
за мен ги бе накъсала в зори? ...
  166 
"Изгорим до основи"
Цикълът се повтаря,
Докато експлозиите избухваха в небето.
Всичко, от което имах нужда
Беше единственото нещо, което не можах да намеря. ...
  151 
Като карфици във паметта ми
мигове нови сега се забиват.
Радост, успехи, провали и драми;
с нея вселената аз преоткривам.
В мене е пролет, нищо че есен ...
  159 
Какво пък толкова - ще стана
в неделя рано сутринта,
ще смъкна старата пижама,
ще се наплискам със вода,
ще се избарам с прана риза ...
  225  20 
PIZZICATO ЗА УМИРАЩОТО ЛЯТО
... едно щурче през мокрите треви заскърца ми прощално pizzicato,
момче, ми каза, карай да върви, пак ще се видим следващото лято! –
след миг небето ми обърна гръб – и мокра вълна облакът разпреде,
вървях, потънал в мировата скръб на есента – беднякът аз последен, ...
  96 
САТАНИНСКИ СТРОФИ
... къде си тръгна светлият човек
от твоите прекрасни мъжки филми? –
не би го разгадал дори след век
такъв добър чекист като Ким Филби, ...
  127 
Предложения
: ??:??