Звездите ще догарят в изкривения от спомените ден
и космосът ще изтече през някоя мъничка дупка в тялото...
Във зиналия вакуум ще развее
отвратителната си усмивка старостта.
Ще прегорят минутите като ненужни жици ...

Обичам таралежи –
игличките им свежи,
и всяка е различна,
но защита е отлична.
Имат много врагове, ...

Чувам дъжда на среднощната гара,
тръгнал на нейде – незнайно къде!
Спомени дебнат зад сградата стара
и чувствам как времето сякаш краде!
Отминали дни от живота безгрижен ...

Йо! Внимание, внимание! (Чуй ся!)
Курсът започва сега! (А така!)
Инструкторе, стегни се... (Стегни се!)
Идва буря от чар и беда! (Let's go!)
Забрави за листовки, забрави за знак „Стоп“, (Няма стоп) ...

Божи дар - жарко лято се задава -
жега - през деня, през нощта даже...
А спомени чудесни как ме грабват -
отнасят ме в детството прекрасно...
Гоненка - в тревата на ливадата - ...

Аз казвах ли ти колко ме е страх,
че някой ден ще се събудя?
Че всичко ще е тежък грях.
Сърцето ми ще стене до полуда.
Че цяла ще съм белези от рани, ...

Като буреносен облак
през юли съм аз,
като никога непонокнало
семе в полето,
една от вечно ...

ПРОЛЕТНО СТИХОТВОРЕНИЕ
Разбудена след пролетния дъжд,
гората е готова да зачене.
Отекват в здрача стъпките на мъж
и раменете му за прошка стенат. ...

На времето имаше един весел вестник с островато име. Кореше корупцията, жаждата за власт, подлостта, скъперничеството, нетолерантността, липсата на човеколюбие, партийната страст...
Бая бой изяде тоя вестник. Много хора си отидоха от него. И съдби тежки се изнизаха от него като тъмна вода от сюнгер. ...

Гадателка на карти Таро пак
пред мен явява се на кръстопът.
Късметът ми обърнат е глупак -
" Глупакът" аз изтеглям всеки път.
Надолу със главата си съдбата ...

Йо! Внимание, внимание!
Курсът започва сега!
Инструкторе, стегни се...
Идва буря от чар и беда!
Забрави за листовки, забрави за знак „Стоп“, ...

Йо! Внимание, внимание!
Курсът започва сега!
Инструкторе, стегни се...
Идва буря от чар и беда!
Забрави за листовки, забрави за знак „Стоп“, ...

- Разкажи ми за нея – каква беше тя?
- Тя беше скромна и скромността ѝ я правеше толкова Уникална. В моите очи тя беше Единствената.
- Тогава защо тя се загуби във вечността?
- Питаш ме за неща, за които никога няма да си простя, но ще ти разкажа.
След... - една сълза се отрони от крайчица на окото ...

Хотелска стая на петнайстия етаж, с големи френски прозорци с изглед към светлините на града. Стоя до един от тези прозорци, с чаша уиски в ръка и се наслаждавам на гледката, докато ти стоиш на няколко крачки зад мен и правиш същото. Усещам как ме изпиваш с очи. Приближаваш се и галиш гърба ми, а аз ...

Село Ярлово
Там, далеч в полите на Витоша планина,
има селце с името Ярлово от някога!
Малка река лъкатуши, за хората вода,
реката Палакария помагала на хората! ...

На Мари, която ще се познае в тези редове❤️
Има някакво вълшебство
в тази приказна женица.
Бърчи някога нослето,
но каква ми е умница! ...

Днес ме заговори едно малко непознато дете.
— Коя си ти? — попита тихо.
Погледнах в чистите му очи, отворих устни, но замълчах.
Коя бях аз?
Жена. Любима. Любовница. ...

От колко време съм на разделно хранене, а ефект йок :🙄 само повече чинии за миене: една за пържолата, друга за кюфтето, за картофите, за салатата... Смятай!

Житейско бреме
нито спи, нито дреме,
в патила вре ме.

Той не беше Бангаранга.
Той не беше Чатуранга.
Викаха му: Джаста Праста
че работи със Подкаста.
Оня, дето в Кентърбъри ...

Не моля за взора ти син.
Доверието наивно прекърши
Не вярвам на празни слова
И няма сляпо завръщане.
Подарих тяло, сили и ум. ...

Дойде и си отиде - лъч нетраен. Една съм аз, а в мен, раздор и здрач:
изтока и запада в спор безкраен, на моите сенки немият плач.
Злободневието - сив и прашен облак - гаси ми слънцето.
А в този зноен пек крилете ми седефени вехнат свъсено.
По пътя, който с всяка луна се удължава, сливам се аз ...

Здравей. Напоследък често си мисля за това, което имахме и колко несправедлива е съдбата, че ни срещна в грешното време. Понякога изпитвам дълбока тъга и празнота при общите ни спомени, които съвсем непринудено изникват в съзнанието ми, докато правя нещо съвсем обикновено като миенето на чинии напри ...

един дъх за писател
един дъх за читател
и няколко стиха
***
един свят за очакване ...

Аз помня сенките на Балкана, тежки и мълчаливи, като старите рани на земята. В тях живееха мъже, не от митове, а от плът и кръв - с изгорели длани, с очи, които не се отвръщаха от смъртта. Те не търсеха слава, а свобода, която се плаща с живот.
Чувам още гласа на Васил Левски, тих и непоколебим, сяк ...

Всички гледат. Никой не вижда. Скролвай. Скролвай.
Светът гори отвън, но тук е супер свежо,
Хвани екрана здраво, консумирай безнадеждно!
Един харесва лайк, друг продава празни думи,
Всички сме роботи със изтрити гуми! ...

Всички гледат. Никой не вижда. Скролвай. Скролвай.
Светът гори отвън, но тук е супер свежо,
Хвани екрана здраво, консумирай безнадеждно!
Един харесва лайк, друг продава празни думи,
Всички сме роботи със изтрити гуми! ...

Не вярвам пирамида някога да сътворим
или пък сфинкс от столицата да ни гледа,
ала в гора без план комплекс да построим
за някого остава знакова победа.
А после следва шоу на екрана ...

Не бях аз никога онази,
носталгията що гнети,
що булчинска премяна пази,
имането зад сто врати.
Река ли, тръгвам. Хей така. ...

Гадателка на карти Таро пак
пред мен явява се на кръстопът.
Късметът ми обърнат е глупак -
" Глупакът" аз изтеглям всеки път.
Надолу със главата си съдбата ...

Не ме учиха как се пада.
Учеха ме как да стоя изправен —
като дърво, което се страхува от вятъра,
като камък, който се преструва на вечност.
Но един ден земята изчезна под мен. ...

Кратко съдържание на предишната серия: Персоналът на старческия дом „ Златна есен в долната земя“ се разбягва уплашен от пандемията. Подопечните им трябва да се оправят сами. Баба Яга се заема с чистотата. Един вампир е прикован към рецепцията с кленов кол. Наличните таласъми са изпратени в кухнята, ...

Във Фейсбук мъж обява дава -
продава своя малък син,
защото той не го оставя
следобед сладко да поспи.
Синчето плаче и се глези, ...

за изкуствения интелект
клише е всяка втора мисъл
сиреч на човек духът
отчаял би се и сащисал