Не ми е светло, топло, мило –
каквото щеш разправяй ти!
Изчерпаха се сетни сили,
безценното ми не блести,
защото аз не вярвам вече. ...

Какво да го правя твоето „прости“?
То не лекува, нито ме спасява.
Като изстинал чай във две шепи,
горчи във мен и бавно натежава.
Какво да го правя? Няма си дом. ...

Със път сме безпътни,
със вяра-неверници,
във гроба-безсмъртни,
без хляб,но със мелници.
На лъжите си вярваме, ...

ПЕЙКА ОТ СЛАМКИ
Има хора, които са като дъжда – виждаш го, мокри те, но като достигне до земята изчезва, все едно го е нямало. Нищо, че е освежил въздуха, че е дал друг аромат на цветята и листата.Измил ги е, оживил ги е, а след минута няма и следа от него. Остава само мократа коса, споменът за лъчи ...

Тази вечер реших да снимам луната, защото беше толкова ярка, пълна и красива. Тъкмо нагласях обектива, когато един огромен черен облак я закри. Все още виждах сиянието ѝ под облака и затова побързах да я снимам. Дори скрита зад тъмнината, тя продължаваше да озарява небето със своята красота.
Исках д ...

Прозорецът е мокър от нощес.
Дъждовни капки тичат по стъклата.
Дали ще грейне топло слънце днес?
Те чакат го тревите и цветята.
Но от небето кротко все ръми, ...

Камбаните звъняха ли звъняха. Из целия Фаварос се носеше тяхната смутна и провлачена песен. Кралят е мъртъв. Това пееха. Тъмни облаци се протягаха към слънцето. Небето скоро щеше да заплаче. Навярно единствените искрени сълзи, които щяха да се пролеят този ден. Каретата с тленните останки на краля б ...

Забрави за кавгите ни черни,
с които плюхме върху любовта.
Забрави за всичките белези,
причинени след поредна сълза.
Когато сълзите твои са тайни ...

Ти ми постилаш, ама аз летя.
Младостта не е само дързост.
В свят под слънчева мъгла,
ти избираш твоя милост.
Ако можех ясно да чета ...

Ще си отида някой ден,
когато много ще ми писне.
Ще остане само болка в мен,
а тишината като меч ще висне.
Ще скитам по улиците сам. ...

Ала бала ница, дай ми "петица!"
Онче, бонче, чупи едно "бонбонче!"
Ой, гиди Ванчо, шари ми "джейтанчо!"
Две петлета се скарали пред поповата врата.
Поп излезе и им каза : "Иш, миш, печелиш "хашиш"!" ...

Релсите досадно скърцат.
Сърцето тихо, тихичко скрибуца.
Тя няма да се върне,
няма и да се усмихне
и този влак последен, вместо да притихне, ...

Помнете ме, каквато бях,
с ирония и смях в очите.
И слънчев лъч, и звезден прах,
вселената да ме наричат.
Помнете ме като албум, ...

Стоях на ръба на последния въпрос,
където мълчанието говори по-силно от думите,
и видях Безкрая —
не като пространство,
не като време, ...

Кацнал бръмбар на книжка
нагризана от мишка,
в долапа захвърлена
накъсана, омърляна.
С буквички във стихчета ...

Донесъл животът най-сетната си гавра,
ще хапна пърленка, моцарела и домат,
отчупил по парченце на призовкарката косачка,
и умра изправен с отворени очи.

Сред грохота на светлини и на китари
те пак са заедно — вплели рамо в рамо,
очите им блестят като пожари,
светът наоколо е техен само.
Косите им докоснала сребристо ...

,,Ave Caesar, morituri te salutant!“*
Когато старият ни котарак
спечели боя с младия нахалник
и името си оправда – Спартак,
остана си кварталния началник. ...

„Ако оставим Европа настрана, Европейският съюз прилича на себе си.“
Анонимен мислител
Този черен бръмбар, който беше влязъл отнякъде в къщата, умря.
Защото го стъпках.
Взех салфетка и го хвърлих в тоалетната чиния. Пуснах водата. После почистих остатъците му върху плочките. ...

Весели се, море, домакино,
дошли ти сме добри гости,
добри гости неканени,
неканени, невикани,
та си пихме, се напихме, ...

Когато плачат звездите
сълзите им парят от страст,
но после ги среща студът
.на космоса-бездна
и те бавно мръзнат ...

Не я наричат даже и война
а някаква "Военна операция"...
макар че доста хора
гинат ежедневно и сега...
И от едната... и от другата страна.... ...

Тя изглежда спокойна. Уравновесена.
Тя сякаш лети.
Нейният изказ е друг –
думите някак различно звучат.
Тя ще излезе сама ...

Снежната царица:
Таз снежинка е мечтата
на един мой зъл слуга.
Той поиска в небесата
да надзърне! - О, беда! - ...

Сред всички черни облаци видяна,
дъга разпръсква нежно цвят по цвят
по стъпките ѝ ириси цъфтят
и птиците ме молят да остана.
С лъчи от огън мрежа изтъкана ...

СТИХ ПО ПЪЛНОЛУНИЕ
Ще си тръгна. Без шум и фанфари,
даже сянката своя ще скрия.
Някой ден, може би в Януари,
ще ме глътне неземна стихия. ...

Не всеки влак си има своя пътник.
Изгубените гари са клише.
Пероните не помнят дълго стъпки
и паднало на релсите сърце,
но този звук, разкъсвал тишината, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Пролог
„Стиковането на умовете дори на най-интелигентните единици е фина и сложна работа. Предполага едновременното изпълняване на 2 коренно противоположни задачи: пълното лишаване на умовете от индивидуалност и - паралелно с това - извличан ...

Светлина… зловеща светлина,
изгаряща очите, обръщаща душата,
внезапен гръм, кънтяща тишина
и сякаш чувам аз гласа на сатаната.
Здравей, мой стари свят. ...

Руско-турската война бе свършила. По пътищата се връщаха войници, а между тях крачеше и Петко. Беше остарял, прегърбен от времето и от тежкия живот, но в сърцето му още живееше надежда. Мислеше си за дома, за дъщеря си Кристина и за деня, в който отново ще седне до огнището като баща, намерил пътя к ...

Сляп ли съм, ако слепец не чува
без глас и сълзи плаче
таз твоя злокобна днес сирена.
Сам ли съм да ходя
тук, Майко Българийо, Родино, ...

Сабя и перо
С сабя и перо пое своя път поете някога,
една борба жестока, за българската свобода!
От кораба ведно с дружина верна ти слезна
поклонихте се всички и земята българска целуна! ...

Свещите запалих, вечерята е нагласена.
Сам съм, но със теб дима споделям.
Разказваме истории, разказвам ти измама.
Ах, как искам да сме двама…
Свещта гори, спомен е гориво. ...

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...

Какво съм аз ли?
Модерен вампир
Не пия кръв и не се превръщам в прилепи.
Не пия кръв, а енергийни
Но пак не спя, а искам ли? ...