Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 580 резултата
Бинокъл имам и далекоглед,
живея на последния етаж...
В живота си съм просто силует,
но нощем... се превръщам в страж...
Следя със тях за престъпления ...
живея на последния етаж...
В живота си съм просто силует,
но нощем... се превръщам в страж...
Следя със тях за престъпления ...
117
5
Къде сте възрасти мои...
лудешки препуснали по младия път,
парапети прескочили и коловози опасни
днес тихо въздишате в стави и плът.
Къде ви застигна суровата хватка ...
лудешки препуснали по младия път,
парапети прескочили и коловози опасни
днес тихо въздишате в стави и плът.
Къде ви застигна суровата хватка ...
94
Когато трупаме трупове,
слушаме органа и тупват в дупките.
Веселите гробари с мъх под ноктите -
барабанят по ковчезите.
Мъглата е наглото копеле, ...
слушаме органа и тупват в дупките.
Веселите гробари с мъх под ноктите -
барабанят по ковчезите.
Мъглата е наглото копеле, ...
103
И този месец си отиде,
изчезна бързо, яко дим.
За нещо вятърът обиден
до мен се сви – да помълчим.
Ти знаеш, ветре, че го мога ...
изчезна бързо, яко дим.
За нещо вятърът обиден
до мен се сви – да помълчим.
Ти знаеш, ветре, че го мога ...
140
4
Нощта е светла, а деня напечен,
кога “очи тъмнеят и глава се люшка!”
По тънко яке и с позорен патос,
откривам голата ти - “царска” същност.
Изглеждаш някак - исторически… ...
кога “очи тъмнеят и глава се люшка!”
По тънко яке и с позорен патос,
откривам голата ти - “царска” същност.
Изглеждаш някак - исторически… ...
116
човек
е милостив -
защото е влюбчив
и колчем любовта му
му свише дава рамо - ще ...
е милостив -
защото е влюбчив
и колчем любовта му
му свише дава рамо - ще ...
90
В пропастта на отчаянието
пропаднах от страха да не се проваля.
Видях и други там.
Никой не искаше да остане в калта,
заровен в пръстта. ...
пропаднах от страха да не се проваля.
Видях и други там.
Никой не искаше да остане в калта,
заровен в пръстта. ...
132
Роден през прусашко,
живял през казашко,
умрял през апашко.
До пред стопа
на Европа. ...
живял през казашко,
умрял през апашко.
До пред стопа
на Европа. ...
100
Грен седеше мълчаливо на мократа трева и мъхове, сред кръга от воини и слушаше съвещанието, на което беше изненадващо поканен да присъства. Корнел говореше на останалите, които също внимаваха и поглъщаха всяка дума:
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...
- Мисля , че ще е най-разумно да оставим най-тежко ранените и телата на мъртвите тук ...
138
4
183
3
Сивата врана смяташе трамваите за чест от пейзажа. Шумна, ярка, разнебитена, застрашителна и може би поради това абсолютно ненужна, но все пак неизменна част от градската действителност.
Виж, на хората трамваите бяха необходими. Враната не разбираше много добре защо, но приемаше този факт и не разсъ ...
Виж, на хората трамваите бяха необходими. Враната не разбираше много добре защо, но приемаше този факт и не разсъ ...
127
1
2
Историята - своенравна жрица,
хроникьор на варвари е и патриции.
В аналите си равнодушно вписва,
междуособиците ни без победител,
рушащи бащината ни обител, ...
хроникьор на варвари е и патриции.
В аналите си равнодушно вписва,
междуособиците ни без победител,
рушащи бащината ни обител, ...
107
Не сънувай далечни морета,
светлосенки и син хоризонт
и не тичай ти сам след мечтата,
озарила небесния свод!
Колко бързо изнизват се дните, ...
светлосенки и син хоризонт
и не тичай ти сам след мечтата,
озарила небесния свод!
Колко бързо изнизват се дните, ...
144
2
2
Есен се понесе
в слънчевия ден,
радост ми донесе
с порив откровен.
Нежна е и грее ...
в слънчевия ден,
радост ми донесе
с порив откровен.
Нежна е и грее ...
111
Ти си блед, и не че е бледа твойта кожа,
ами сърцето ми отказа вечно да търпи.
Избледня така и блясъкът от ножа,
с който ме прободе и остави рана да кърви.
Тече кръвта ми по колона от седефен гипс - ...
ами сърцето ми отказа вечно да търпи.
Избледня така и блясъкът от ножа,
с който ме прободе и остави рана да кърви.
Тече кръвта ми по колона от седефен гипс - ...
126
1
Присъствието ти в дадено действие
го одухотворява,дарява му сила
и то зазвучава Божествено
на фона на ежедневните сривове.
Ежедневието се превръща във празник, ...
го одухотворява,дарява му сила
и то зазвучава Божествено
на фона на ежедневните сривове.
Ежедневието се превръща във празник, ...
86
На територията на България живее народ, който не е способен да съхрани държавата си.Това е, което се случва през последните дванадесет-петнадесет години. Може и повече да са.
Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава. ...
Не упреквайте политиците за това, те са калпазани по дефиниция. Нали бащата винаги прощава на децата си? Ама той ги създава. ...
218
4
11
139
3
3
Съмненията мъчат те, аз знам.
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост, ...
Като игли – забили се подкожно.
Повярвай в невъзможната възможност,
крилете си ги подаряваш сам.
От камъните си изграждаш мост, ...
113
2
247
Сега те гледам скришно, ангел мой
и твоята невинност ме пленява.
Без теб не зная кой е чужд и кой е свой.
Без теб светът е просто само плява.
Не даде Бог да ми се случиш в младостта. ...
и твоята невинност ме пленява.
Без теб не зная кой е чужд и кой е свой.
Без теб светът е просто само плява.
Не даде Бог да ми се случиш в младостта. ...
299
20
16
Грен беше седнал на калната земя, взел главата на любимата си в своя скут. Лиза бе още в безсъзнание, след нечовешкото си усилие да поддържа огнената, омагьосана стена, достатъчно дълго, за да ги спаси от глутницата фенгове. Лицето й беше бледо и неспокойно, а тялото й от време на време потръпваше. ...
126
4
Не исках, ала стана трудно –
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...
наведената ми глава
съобразява вече мудно.
На тротоара – куп дърва.
Заплаках за зеленото, отнето ...
138
1
2
Слънцето окичено с пендари
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...
като млад нагизден годежар,
нейде над смълчаните дувари
бавно се превръща на пендар.
И запретнал вятърът ръкави, ...
114
1
122
138
1
3
124
Питах се аз някога,
защо съществува ад
и вечни мъки?
Нима има хора непоправими,
толкова непоклатими ...
защо съществува ад
и вечни мъки?
Нима има хора непоправими,
толкова непоклатими ...
176
1
2
489
8
22
История 2
София, ‚Ден на книгата‘‚ ‚Витошка‘ е пълна със шатри и хора. Направо невероятно в този интернет свят – не мога да се вредя до щанда и да разгледам дори една привлекателна книга, определено любителите на книгите бяха с плътност два човека на квадратен метър, а отделно имаше опашка от петдес ...
София, ‚Ден на книгата‘‚ ‚Витошка‘ е пълна със шатри и хора. Направо невероятно в този интернет свят – не мога да се вредя до щанда и да разгледам дори една привлекателна книга, определено любителите на книгите бяха с плътност два човека на квадратен метър, а отделно имаше опашка от петдес ...
96
Ей тъй сагата започна-
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.
Приказваше тъй гладко, меко, ...
с мадама запознах се сочна.
Джуката ми тъй увисна,
та чак до пъпа ми провисна.
Приказваше тъй гладко, меко, ...
121
Аз тихо над скалите полетях,
развях далече синята си кърпа,
във нечии очи без глас изгрях
в прегръдката си някой ме придърпа.
Разлистих се нечакана почти, ...
развях далече синята си кърпа,
във нечии очи без глас изгрях
в прегръдката си някой ме придърпа.
Разлистих се нечакана почти, ...
122
2
5
Когато са подложени на стрес
дори добрите кучета в един миг хапят,
а точно той е мотото ни днес
и чудно ли е, че и хората го правят?
Веригата опъната се къса, ...
дори добрите кучета в един миг хапят,
а точно той е мотото ни днес
и чудно ли е, че и хората го правят?
Веригата опъната се къса, ...
96
2
Със ситни песъчинки – златен прах –
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...
прелитащото време вечност пише.
Така далеч от мен си. Не разбрах
по навик ли без теб все още дишам?
Поисках мисълта да съживи ...
224
5
21
Падат есенни листа,
отекват спомените в тишината,
опустяха дървените пейки,
осветени от лампите в парка.
Валят есенните дъждове, ...
отекват спомените в тишината,
опустяха дървените пейки,
осветени от лампите в парка.
Валят есенните дъждове, ...
100
Кланица - скотобойна,
рат, бран - човекобойна.
Касапене - животинско разчленяване,
воюване - човешко разпарчетяване.
Всяко поколение - ...
рат, бран - човекобойна.
Касапене - животинско разчленяване,
воюване - човешко разпарчетяване.
Всяко поколение - ...
84
🅰️🅿️↪️ Мнозина вършат “велики” дела, които според тях говорят много добре за тях. (“Филантропи, благодетели, добри хора”) Но в много случаи се случва точно обратното.
- Защо става така, защо самозаблудата толкова лесно взема връх над обективното…?
- На тоя въпрос няма еднозначен отговор, но вероятно ...
- Защо става така, защо самозаблудата толкова лесно взема връх над обективното…?
- На тоя въпрос няма еднозначен отговор, но вероятно ...
151
1
4
Вися някак в пространството.
С крака не докосвам земята.
От което е само по-странното,
че това е в реда на нещата.
Такъв е векът - всичко се рее. ...
С крака не докосвам земята.
От което е само по-странното,
че това е в реда на нещата.
Такъв е векът - всичко се рее. ...
122
Един синеок, скромен младеж
внезапно ръката ми хвана.
Усещам в него копнеж,
усещам за танц покана.
Но дансингът твърде е тесен - ...
внезапно ръката ми хвана.
Усещам в него копнеж,
усещам за танц покана.
Но дансингът твърде е тесен - ...
138
1
ВРЕМЕ ЗА ЛЕТЕЖ
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...
... живея в постоянни дефицити на време, на приятелства, пари,
не скитам в листопади ветровити в бездънните си есенни гори,
мелтемът спря брадата ми да къдри, нагъна плажът дрипаво шалте,
и книгите не са ми вечер мъдри – то и бездруго кой ли ги чете? – ...
86
2
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
