Не ме чети. Припада есента,
замръзна красотата на луната.
Хладнее в моя поглед топлината,
изплъзва се бездушна утринта.
Издърпва я кафето от ръба, ...

КРАЙ ГРОБА НА ВИСОЦКИ
... преминала градините на май, в купето влезе тя – Марина Влади,
коси разпусна, сви се на кравай, но томче на Висоцки не извади,
погледна ме със бялото веднъж – направо с баданарка ме вароса,
и сякаш че сибирският камъш ме изплющя на руски с два въпроса: ...

Какъв паралел може да се направи между „електорално тяло“ и „фенска маса“? Защо футболните хора с небивала охота благоговеят пред последната? Защо често са в основата на грандиозни провали тъкмо поради това свое неистово влечение към многобройността на публиката?... - На тези въпроси правя опит да о ...

Какъв е генезисът на понятията „добро“ и „зло“? Каква е разликата между това действително да сме добри и само да изглеждаме такива? Защо злото в нас не само че е непреодолимо, но и често се оказва... неразпознаваемо?...

Често смесваме любовта и обичането до степен на неразличимост. Едно и също ли са обаче? Ако не - защо го правим?...

Така ми липсват нежните ти думи.
Навярно твърде дълго вярвах в тях.
Или пък беше блясък от безумие
и в чуждо щастие се разпилях.
Потайнице на мисли неизречени, ...

Замлъкнаха ли всичките поети,
та ти, любов, така осиротя?
И дрипите, от сметището взети,
прикрила си с изкуствени цветя.
Забравиха те всички музиканти ...

Вчера вечерта съседът ме покани на ракийка и салатка да гледаме изборния мач в Пазарджик. Буден беше, беше се регистрирал като онлайн наблюдател, та тъй и тъй щеше на прекара един час пред компа, та поне да има някой да му приглася и коментира перипетиите на играта.
Стадионът беше претъпкан, от нача ...

MEMENTO MORI
... когато те посочат с пръст, мисли какво добро си сторил –
дали било е честен кръст пред властното "Memento mori!",
дали добър си бил човек? – сред глутници от злобни хора,
дали – през погледа ти мек? – не е летял лъжовен кораб, ...

Тази вечер звездите не виждам!?
Зад облаци скрита, луната бледнее.
Сърцето жадува за обич и ласки...
но кой знае... защо ли ми липсват!?
Не за първи път се взирам в небето... ...

Във капката роса светът изглежда
чудесен, светъл, озарен.
Навярно мимолетност някаква се вглежда
отронила прекрасния момент.
А после, тя ще капне на земята ...

Дошла е сутрин с престилката си бяла,
но на слънцето дирята чезней.
Лагерният огън още сгрява -
последната главня в него тлей.
Сърцето ми, самотно в жарава, ...

- Добър вечер, мила моя,
как ти мина днес деня?
Радост или мъка твоя,
труд и пот за таз мечта?
- Добър вечер, мили мой, ...

Научи ме да се смея,
да обичам и копнея.
Покажи различен свят,
изтъкан от ведър цвят.
Говори ми за мечти, ...

1.
Даниел Хелър бе прекарал в България почти целия си живот. Баща му беше от Англия и Даниел имаше много възможности да заживее там завинаги, продължаваше да ги има, но нещо го задържаше на Балканите. Това със сигурност не беше природата, слънцето, плажовете, нито пък красивите и пресметливи българк ...

Започнах да те срещам във ума си
Все по често, всеки ден, всяка минута
И не мога да потисна слабостта си
Да се връщам постоянно към уюта
Да чувствам с тялото си твойта топлина ...

Българската култура има изключителни жени-творци, много от които са били недооценени, пренебрегвани или забравени приживе, но днес се признават за личности с огромен принос в изкуството, литературата, музиката и обществения живот.
Ето списък с някои от най-ярките български жени-творци, които са оста ...

Дъщерята гледаше хората в тесния коридор. Половината от него беше заета от ковчега. В него лежеше мъжът, от когото години наред се беше срамувала. После години наред беше ненавиждала. И винаги се беше страхувала от него. Сега всички тези чувства бяха избледнели, бяха се слели в нещо, което сякаш не ...

Каква е етимологията на някои от „паразитните“ изрази, съставляващи неделима част от всекидневното говорене? По какви причини „всмукващата“ мощ на клишираната езикова несъстоятелност често се оказва (почти) неустоима? Защо използването на словосъчетания като „кредит на доверие“, „демократична републ ...

Какво е битието? А човешкото такова? Как си представяме „отсечката живот“ на различни етапи от „прекосяването“ й?... Тези и други подобни тям въпроси са в основата на настоящия текст.

По тривиална природна необходимост всички сме човеци. Кога обаче сме - респективно не сме - и човечни? Този проблем може да се „пречупи“ през „призмата“ на всеки фрагмент от човешкия свят. В настоящия текст съм избрал да го разгледам в „светлината“ на ангажиментите към другите, които сме/не сме скло ...

Не пълзях, долетях и
свикнах все да съм ничия.
Смесих дръзки и плахи,
дисонансни различия.
Не донесох, открих и, ...

ПЪТНИК БЕЗ БИЛЕТ
В полунощ прекосявам града
и данайските дарове мъкна.
По-висока не съм от пръстта.
Верен извод – макар и изтъркан. ...

ПРОСТАМОЛ УНО
... и тъкмо пиех третата си бира,
вторачен в своя мъжки ореол,
простатата ми взе да алармира –
купи – ми вика, хапче „Простамол”. ...

Бяла лястовица... отдавна отлетяла
мечтата на един народ оставила
и полетяла към лесното... за нея
тъй желано да не бъде тука само.
А врабчетата, тез аларми, неразбрани... ...

Мислех си в кръговрат
да живея вечно
и късах листата
на маргаритката
в календара ти. ...

Ива се настани удобно в стария фотьойл и притвори очи. Той изскърца — познато, домашно, уютно. Звукът я върна към онези години, когато домът ѝ беше пълен със смях и стъпки.
Спомените нахлуха бавно — разпилени, пъстри, почти осезаеми. Всички водеха към децата ѝ. Беше ги отгледала с любов, с внимание, ...

Разпитвам те с поглед
кога ще се кротнеш,
а твоят примига—не се суети!
Без дъх преработвам,
денят ми е котва, ...

Не спазвам рецепти.
Животът ми е като кекс -
понякога няма да набухне,
друг път ще прелее от тавата.
Не слушам съвети. ...

ЧАСТ 9
И отново телефонен звън смущава сладката ни раздумка.
Тоя път е моят.
Онези младите хора с хиперактивното детенце са. Обаждат се да ме зарадват. Бабата ходила при разваляча на проклятия. Оказало се, че има не една, а цели две магии. Направени били доста отдавна. Мотивът и поводът се явяват ня ...

Ще се срещнем пак,
когато хиляди луни
под звезден похлупак
огреят новите души
и светлината на деня ...

Когато ми дотегне, живота от скандали.
И почна да затъвам, в една и съща кал…
Пресичам булеварда, преди да се подпали,
край новия театър, на стария квартал…
Вървя по магистрали от бъдещи проблеми, ...