Мъгла и хаус в мен витаят
очаквам слънчев лъч да уловя,
а може звезди в нощ да ме омаят
и рими в стих да сътворя.
Очаквам в тишината ясно ...

Боли
боли ме да си в съзнанието ми
боли ме да мисля за очите ти
боли ме да си спомням думите ти
> мога ли да те целуна? ...

Не е тишина,
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата! ...

Душата ми, отворена за обич,
намери пристан в твоята.
И тихо прислони се моята -
от бури, страсти, страхове далеч.
Вълните вече не са страшни ...

Градско чедо – село няма,
само двечките сме с мама.
Баби дядовци и лели,
все в града ни са живели.
Кравичка, овца, козарче, ...

Сто пъти пъзела редих. Не става.
Луна добавих. Обич. Топли есени...
Съдбата мине, бръсне го с ръкава,
като листенца златни в танц понесени,
от масата проядена и крива, ...

ЛИСТ ОТ ВАРНЕНСКАТА ЕСЕН
... листопадът мъкне шума, мръзне пустият площад,
гларус до комина клюма, цял ден премалял от глад,
проститутки две треперят – днеска не върви добре,
в хостелчето портиерът тури шапка, шал, сетре, ...

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...

Популярното църковно песнопение "Красоте девства" - откъс - приложено към мой рок инструментал с намерение за по-широко /към младите/ популяризиране на хубавата българска църковна музика, понастоящем тънеща в забвение. Дано успявам в това си благонамерение.

Създаден съм безумно романтичен.
До толкова безумно, че когато
отхвърлят ме, и счупен пак обичам
със тихата усмивка на тъгата.
С венец от рози Господ ме окичи, ...

Бате Бойко, не се давай
на оная корпулентна гад!
С властта не се прощавай,
инак за калинките ти глад!
Мале, коалицията се клати ...

За нашите думи ... . Слънце, нежност, любов, приятелство и безчет още слова - Божи дар ... С буквите на азбуката свята, наредени в думи - тъй нужни нам, общуваме у нас, по света ... Боже, благодарни сме безкрайно - за помощта Твоя, за словата ... Що е - татковина, обич, вяра, от майките си учат децa ...

*****
Отдавна не мисля за нея…
Тя има си нежен съпруг.
Детенце. И работа- като фея.
Аз често съм ръбесто груб. ...

Хайде Симо, ставай вече,
отдавна съмна се навън,
сложи си новото елече
приятели те чакат вън...
В парка всичко е красиво, ...

Обещах си твърдостта на диаманта
дойде ли буря и трудност непозната,
от яркостта му да заслепявам фалша,
та завистта чак да се стегне в ханша.
Обещах си естествеността на перла, ...

Нито знам откъде, нито зная защо,
в час потаен дочух аз щуреца-солист.
Изненадан, дори вятър спря на место́,
поприседна смирен върху жълтия лист
с мисълта да викне поне три пъти „Бис!“. ...

Стих : Младен Мисана
изпълнение : Младен Мисана
обработка и музикален фон : Атанас Борисов
https://otkrovenia.com/bg/stihove/apokaliptichen-zalez
През синкавия пламък на мъглата, ...

Бяха изминали няколко месеца от схватката на Първичния огън със Светлината и Мрака. Стихийниците и Първите сключиха пакт, в името на добруването на континентите и кралствата си.
Децата на Еквалис се бяха завърнали у дома и се подготвяха за планираните вълнуващи промени. Ин`Велор склониха, въпреки го ...

Макар и да е рано, но тук ще отбележим една от характеристиките на Страха като цяло. Става дума за връзката между страха и агресията. Както ще видим по-натам тая връзка до голяма степен характеризира именно социалните елементи и обществените отношения на страха. Не рядко сме чували твърдението, че с ...

МЪЖКА МОЛИТВА
Нали на думите съм лесен,
и снощи се заклех в това –
да спра цигарите за месец
и бирата – за ден, за два, ...

Голотелесно и влажнотесно
пред мен отново си игрива,
а както е мъжеизвестно,
това направо ни разбива...
Невиннострастно ме поглеждаш ...

Есенното е красиво,
грее даже, без да иска,
цветовете се разливат
и се кипрят, и се плискат.
Времето е приказливо ...

Ще рухна днес — без капка жал,
ако в деня със тебе не пристъпя.
И нека ме замерят те с кал —
на дрехата си цвете ще закърпя.
Щом зърнах те, си казах — ще те имам. ...

Аз приемам, че Бог е създал(а) вселената, но не ми е ясно кой я е взривил? Оцелял(а) ли е Бог след взрива и има ли кой да ни остърже от стените на нищото,когато най накрая се разпльокаме там? Има ли и други вселени и има ли опасност и те да се взривят, защото кучето ми се депресира от фойерверки?
Ге ...

Под лозниците, в злато потопени,
на стари бъчви дъх на грозде спи.
И слънцето, от есента пленено,
във залеза с рубини то гори.
На двора вятърът е като спомен, ...

Няма да забравя
старите момчета,
няма да оставя
спомени в несрета.
Имаше и грешки, ...

Мъка, мъка. Все едно ми е в главата –
има ли отговор на самотата.
За нея отварям вратата
и се хващам за главата,
не ми стигат даже словата. ...

Здрач зад стъклото
( Последна любов)
Това ми е последната любов,
натрошеното стъкло слепила,
изплюла самотата с апостроф, ...

Става дума за Страха от смъртта.
Някои ще кажат, че той не подлежи на дебат, защото е безусловен. Според други това е една непозната категория и те не знаят какво е да се страхуваш от смъртта. Веднага искам да уточня, че тук не става дума за непосредствения страх от смъртта, за Страха от опасности, ...

Усмивката му, белег от сатър.
Обноските, игра в театър.
Пред името му винаги е Сър -
Богат на чувства... колкото вибратор...
Очите, лед във чаша със уиски. ...

Прелива пак кротко във вечер
денят ми. Мирише на дим.
Отнякъде много далече,
го носи ноември. Незрим.
Прозорци блещукат, блещукат ...