Никой, осен мен,
на този свят не може да знае всичко за мен
И ето пак този празен ден,
който въпреки всичко, за мен е благотворен,
защото всеки ден, ...

Не е вече мит кутията на Пандора,
а сюрреален бит -
изля злините си в хората.

Къде изчезнаха мечтите...
къде се дянаха звездите...
и защо Светът тъй се промени!?
Че с лекота ще ни унищожи?
Пари, пари и кръв... сълзи. ...

Чакал си ме. И си плакал.
Те мъжете плачат без сълзи.
Със звездите си ме чакал,
че си сам, душата те боли...
Не за мен, а за години ...

"Няма значение" - каза тя
и преглътна дълбоко своята сълза,
а тя гореше с мощта на лава,
не оставяше ни цвете, ни плява.
Ала оставаше горчивият спомен ...

Думи се раждат в тишината
и нижа ги бавно на връв,
молитва са те в самотата,
и дращят душата до кръв.
Понякога нежни, или груби, ...

В миг предсънен се случва най-често:
скрит е в стаята – зад мебел навярно
или в ъгълче нему известно...
Някак внезапно сълзите ме парват,
щом подхване той своите песни... ...

Сънува кораби, когато от стобора
петелът репетира мъжките си трели.
Разрежда с две кафета вечната умора,
на мътните прозорци зад платната бели.
Готов е да поеме дневната си вахта, ...

Уморено е слънцето есенно
и лъчите му по-меко греят,
вятърът пее протяжна песен,
а душата ми в тъга немее.
Балканът в тънка мъгла се загръща, ...

Не бързай, времето не съществува,
потребен ни е само този миг,
когато в тишина душите си общуват
с усмивка лека, с поглед скрит.
Познават се в онези уж случайности, ...

Преситен от думи глух тътен се носи,
онемели презират ме наболели въпроси.
Здраво вперила поглед към небесния взор
не прозирам навътре своя стъклен затвор.
И укривам си болки в полумрака на здрача, ...

За бялата лястовица ще те питам,
дали я още има и още ли помага тя.
За бедните селяни аз ще те запитам,
за тяхната радост, за мъката им и тъга.
Ти пак ще ни разказваш истории значими, ...

Манипулиран Страх. Ето че достигнахме до едно от крайните и опасни проявления на страха. Субектите, които въздействат на обективното тяло чрез продуциране на имагинерен социален страх обикновено целят да принудят членовете на субекта общество да предприемат крайни и в повечето случаи вредни, дори оп ...

На О. Я. Висотская
В кафето нощно мълком пиехме кианти,
когато влезе и поръча шери бренди
висок и с побеляваща коса ефенди,
враг зъл на християните из цял Леванте. ...

Той беше нявга яспис скъпоценен,
той бе с неизразима белота
на цвят от райските поля блажени,
на сняг планински в ден от пролетта.
От Гавриил духà – за Авраама ...

Пред трупа на току-що починал пациент разговарят двама лекари.
Първият пита втория:От какво почина пациентът?
- Не зная - отговаря вторият. Почина без медицинска намеса.
- Как сме допуснали това? - мълниеносно реагира първият!

/на бесарабско - българския славей – Лиляна Семкова/
От чудни бесарабски степи златни,
където хоризонтът няма край,
едно момиче с мисъл благодатна
пое към най-бленувания Рай. ...

Млъкнат ли думите, песните стихнат ли,
близкото стане далечно,
моите лудости - болка усмихнали,
вече звезди са. За вечност.
И лунатичката в мене излъгала ...

БЕЗДОМНА ПЕСЕН
Не трябваше да спирам в твоя град.
Сега не мога вече да си ида.
Вълната тръска бичия си врат.
Брегът настръхва като пред корида. ...

Тази моя любов все седи недописана
търся думи на прага да й сложа финал.
Но за тебе изглежда съм вечно орисана,
моят свят – тих и нежен, ти дали си разбрал…
Вчера имахме среща. Последна ли? ...

Четох,че някакъв учен,при това топ учен е на път да открие хапче за вечна младост. Имам два въпроса по този повод. Колко години трае една вечност, да речем до втория знак след запетайката. И кога си млад? На 5 ; на 25 или на 60? Защото да умреш млад се е случвало и преди хапчето.
А, хапче за вечна м ...

Думи в тишината
Във тишината думите говорят…
Една любов се ражда и умира…
Във тишината рими нежно спорят,
а ритъмът в сърцето ми не спира. ...

Спи в ръцете ми любима,
събуждайки във мене сила!
Спи, сънувай своите мечти,
напред със мен върви!
Ще ти бъда аз подкрепа, ...

Нозете ти, колони от мечти,
пиедистал на съвършено тяло.
Магия ли неземна те роди,
или видение си в сънищата само?
Копнежите на мъжки поколения ...

Мъгла и хаус в мен витаят
очаквам слънчев лъч да уловя,
а може звезди в нощ да ме омаят
и рими в стих да сътворя.
Очаквам в тишината ясно ...

Боли
боли ме да си в съзнанието ми
боли ме да мисля за очите ти
боли ме да си спомням думите ти
> мога ли да те целуна? ...

Не е тишина,
когато тя с бяла престилка пристига
и от кръвта ти лакомо лочи раните,
в стих да превърже.
Тогава е болка! Зла и черна! Озъбена! Космата! ...

Душата ми, отворена за обич,
намери пристан в твоята.
И тихо прислони се моята -
от бури, страсти, страхове далеч.
Вълните вече не са страшни ...

Градско чедо – село няма,
само двечките сме с мама.
Баби дядовци и лели,
все в града ни са живели.
Кравичка, овца, козарче, ...

Сто пъти пъзела редих. Не става.
Луна добавих. Обич. Топли есени...
Съдбата мине, бръсне го с ръкава,
като листенца златни в танц понесени,
от масата проядена и крива, ...

ЛИСТ ОТ ВАРНЕНСКАТА ЕСЕН
... листопадът мъкне шума, мръзне пустият площад,
гларус до комина клюма, цял ден премалял от глад,
проститутки две треперят – днеска не върви добре,
в хостелчето портиерът тури шапка, шал, сетре, ...

Тишина. И в тишината думи,
поискали на глас да изкрещят,
да хукнат по издрасканите друми
и цветно по паважа да цъфтят.
Да пръскат пак уханията нежни, ...