Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
369 963 резултата
Боля, отмина, после пак боля –
животът е неравна броеница.
Мечтаех ли, сънувах ли в нощта –
една сълза обля една зеница.
Виновен съм или не съм, не знам, ...
  117 
Събирам надежда.
Зрънце по зрънце.
Всеки ден.
През нощта
луната ги полива.
  84 
Пролет. Слънце и цветя,
цъфналите вишни…
И кристална синева,
друго е излишно.
Слънчев лъч прониква в мен, ...
  100 
Ангел от небето слезе,
слънце хубаво за мен,
ти спаси ме от бездна,
бях бодър и успокоен!
Стопли ме, мило дете, ...
  225 
Композитор и пианист - Дарина Дикова.
  279 
Спокойна, че не мога да летя?
Това, което бавно ме убива –
букетът от откъснати цветя
и все на глътки да се чувствам жива.
Врати не съм разбила, но стени, ...
  193 
ДА МЕ ПРИСПИВАШ В ОБЛАЧЕ ЛЮБОВ
Следобедът се рейна яко дим и срути се след слънцето на хълма,
а ние с теб под залеза седим, мълчим – и тиха радост ни изпълва,
аз кротко роша твоите коси, ти чорлиш ми сплъстеното брадище
с надеждицата – Бог да ни спаси във къщичка със одър и огнище, ...
  139 
Why can't I stop
all those feelings, these thoughts?
Was my heart meant to be yours?
My mind is playing tricks,
As memories hang from the abyss, ...
  95 
Времена менят се, хората във тях,
българката носи красота и смях
и държи живота в двете си ръце,
с обич го загръща от едно сърце.
Нежност и утеха, майка и жена ...
  120 
Общество, икономика, култура, взаимоотношения се разпадат пред очите ни, въпреки отчаяния опит на управляващите да решат проблемите на съвременния свят чрез идеологически натоварени намерения и абсурдни свръхзаконодателн инициативи. Когато вникнем в Писанията, ще разберем, че всяка една от характери ...
  175 
В гардероба, дето остана в Родината,
до роклята, за която нямаше място в багажа,
да окачиш не можеш болните си роднини.
Малко е на нафталина грамажът ,
а гузната съвест за трима е. ...
  73 
Подгонил половината си век
със устремна засилка към живота,
не литнах, а търкулнах се в поет,
отскубнал от крилата си перото...
И питам се къде съм съгрешил, ...
  191 
  137 
  222 
НЯМАХ ВРЕМЕ ЗА ДРУГОТО СБОГОМ
Щом си тръгна, ще знам, че е време
да разкажа каквото научих.
Всяка болка познавам и тремор
на бедняк, и на бродещо куче, ...
  121 
СЕДЕМ ОБЛАЧЕТА БЕЛИ
... седем облачета бели подир птичите ята,
накъде ли са поели? – скитничета над света,
от небесните затвори светли бегълци – в зори,
върху бащини ми двори хвърлят сенчици добри, ...
  87 
Келнер, донеси ми тишина.
Плати на музикантите. Пусни ги!
Включи и платата във моята цена.
Две чаши,моля! Пия с мойто име!
С него често пия и мълча. ...
  96 
Барабар е Петко със мъжете,
но за мъж не го броете.
Ни на ляво заминава,
а пък инак взима-дава.
С новата ориентация ...
  95 
Когато тихо Залезът припада
и в чашата ми кротко се топи,
Земята е усмихната и млада.
И цялата ухае на липи!...
Луната се преструва на заспала, ...
  257  16  18 
ОБРАТНО БРОЕНЕ
Бяхме силни, бяхме млади, влюбени – като деца,
бронзовите листопади се разпущаха над нас,
щедра есен – плод и песен, бѝло – бухнало сено,
в шепа – орехче и кестен, златни нишки връз везмо, ...
  118  12 
Реклама на някакво предаване. Водещият грижливо подчертава, че това е продукт на „БееНТе“…
Звучи така… инглишно.
Макар на български да е БъНъТъ. Или поне БеНеТе…
Ама иначе си е… Модерно…
Впрочем, кой, кога, как отмени ЗВАТЕЛНИЯ падеж в езика ни? ...
  152 
МОЛЯ ТЕ, СТЪПВАЙ НА ПРЪСТИ!
Трябва да минеш на стиснати пръсти през моите степни пожари.
Трябва да зинеш, да стинеш до синьо в океани от айсбергов лед.
Мене не Тайсън ме би – мене ме удряха челно комети, квазари.
Мен ме въргаляха корита на сибирски реки из зъбати чакъли безчет. ...
  83 
Стари спомени ме лашкат
пак в “онези” времена:
Как - със куче и калашник
пазех нашата страна
от славяните - на запад ...
  274  29 
Кога ли ще намери брод душата,
кога ли до убежище ще стигне?
Една любов, гореща, нейде чака,
готова в мощна буря да изригне.
А колко знаци още ще ми трябват, ...
  84 
Очите ѝ бяха студени -
безкрайни и смели -
кафяво-зелени, красиви очи.
Следяха през мен, заслепени,
своето щастие, ...
  87 
Последен звън…
Дали да вдигнеш
чудиш, питаш се сега.
Чакам вън
да ме настигнеш, ...
  118 
Зная, тя е!
Жената с главна буква!
Зная, че не знае,
но избрах я аз за булка!
И ходя със затворени очи, ...
  87 
  142 
Безгрешната светица поучава
и с люти клетви грешниците гони
с амбицията на луда крава
под напора на праведни хормони.
Тя знае всичко, как е и защо, ...
  120 
България като въздишка,
България с разплакан взор
и с политическите мишки
възходът роден е позор.
Предателите управляват ...
  126 
-3-
-3-
Познавам моите посрещачи
от написаното в сайта от Крамер,
с които в един отбор ще бъдем играчи
на Истината за Сакралните Правди. ...
  32 
Когато в Плиска се завръщам
и бродя нейде в крепостта
назад във времето се връщам
припомням си безброй неща.
Как нявга с кирка и лопата ...
  96 
След минути денят си отива и изгряват звездите...
- Моля - пророних
- Петро, Артемис е, къде си
- В къщи съм, случило ли се е нещо - попитах
- Не нищо, просто питам - ми отговори ...
  128 
Когато тръгнах на път
Нямах нищо във джоба
Нямах даже мечти,
нито розови сънища
Когато тръгнах на път... ...
  65 
Ех как ми омръзна... да говоря на хаус.
И все да потъва в манна небесна.
Лъжата пипалата протяга и въжето
гърлото стяга. Защо бе, Народе.
Сълзи давят душата... ...
  106 
  156 
  177  14 
  168 
  154 
  136 
Предложения
: ??:??