Не е шега, че песента
на барда спря... Една следа
от минал порив, ей така,
ти подминаваш в смях сега
открила грях, не радостта. ...

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.
Отмерва всеки миг с везните на Темида.
Постъпки, мисли, чувства и слова -
незаличимо вписва в тройния регистър.
Безстрастен съдник на отминали дела. ...

Щом плуваш в капчица смирение,
ще се събудиш нов и чист,
животът ще е вдъхновение,
щастлив, непипан детски лист.
Ще си с небесен оптимизъм ...

Наслушах се на страдащи, измъчени "души"
оплакващи горещо своята неволя
че те наивни и добри били
и оковани по земята трябвало да бродят
макар че тъй неистово им се лети... ...

Душата ми не е пътека,
но я утъпкаха. Почти.
Каквото им хареса взеха.
Хвърчило пъстро от мечти.
От слънчогледите на юли ...

В последните си два живота съм самотен.
На глуха линия, в задънен коловоз,
текат годините, провлачват тежки котви,
случайни белези на времевата ос.
И някъде - в тунела на мечтите, ...

Днес Мадона, утре – грешница,
вчера магьосница, днес пък вещица...
Смятам, че пребързано отсичаш,
клетото девойче така да посичаш,
загубен в лабиринтите на Логоса ...

Гарги грозно грачат,
щом чуят моите стъпки,
и мен от всякакви хора
побиват ли ме тръпки.
Щом утрото настъпи ...

Поне бързо минава времето,
часовете като секунди, дните като часове...
Сезоните, годините бързо
минават- отминават, неусетно...
Поне бързо минава времето, ...

С теб искам да танцувам.
И да те прегърна искам,
а искам и да те сънувам,
и спомени гърдите да притискат.
С теб искам да танцувам. ...

It was just a dream.
Strange as a star without a sky.
Like a sky without space.
Like lightning without thunder.
It appeared to me in a night dream. ...

Това беше само сън.
Странен като звезда без небе.
Като небе без простор.
Като мълния без гръм.
Яви ми се в нощен сън. ...

Не помня дните,
в които влязохте в живота ми.
Помня само, че след вас
самотата вече нямаше
същото име. ...

Искам да съм усмихната, окрилена и защитена,
свободата да е във всяка моя клетка и сетиво.
От най-малкото да оставам напълно възхитена.
Животът за мен да бъде като интересно четиво.
Тръпчив вкус проникваше в моето тяло преди. ...

​Не знам защо се срещаме дори,
съдбата тихо води ме нататък.
В мен още чуждата следа гори,
вървя напред... но сам съм в пътя кратък.
​След тебе бях една река без бряг, ...

Работния ден на Ана беше ужасен, в момента работеха по проект, който имаше краен срок и всички закъсняха, защо ли? Защото продукта във фирмата на Ана беше съвкупност от junior product managers, които излизаха от университета. Имаше само един, който не беше junior, но пък той не беше работил другаде ...

Понякога мечтая да живея
в някакъв измислен свят,
където любовта не е присъда.
А нощем всеки звездопад
орисва ме със нечовешка нежност. ...

С автомобил, карта и книга на път
.......-----.......Ауу, днес тъжък ден, но ми олеква с мисълта, че се прибирам в къщи, при моето Данче, все ще ме развесели, я с някоя случка с колежките или салатка пресни домати, краставици, чушки, магданоз и сирене, аа, не е шопска салата , а салата на Данчето. И ...

Днес ще се гмурна дълбоко в недрата на така нареченото "общество". Провокира ме един коментар. Не знам дали моето мислене ще е в тон с нейното, но няма проблем. Всеки има своя глава и свои бръмбари. Та, всички тия глави, съответно - бръмбари, образуват общество. Според мен неправилно използван терми ...

Това беше само сън.
Странен като звезда без небе.
Като небе без простор.
Като мълния без гръм.
Яви ми се в нощен сън. ...

В сянката на чуждите очаквания живях,
преди да прогледна като новородено коте
и гласа си свой да чуя аз копнях,
всичко исках да подложа на съмнение.
Гордея се, че стана бързо. ...

Вълшебна сила има
за афориста рима.

Слънцето залязва,
времето тече,
Луната се показва.
Заблестява цялото небе.
Ръце се вплитат, ...

Колело от каруца
Мая тръшна входната врата толкова силно, че стъклото на стария шкаф в коридора иззвъня. Тя хвърли раницата си на пода, обувките ѝ излетяха в различни посоки, а самата тя се срина на дивана, заравяйки лице в една от възглавниците.
Баща ѝ, който тъкмо си правеше чай в кухнята, подаде ...

Корабът ми се разби в скалите -
Потъна на дъното на морето.
Кристални перли са ми сълзите -
Морска сирена със скреж в сърцето.
Вълните ме изхвърлиха на морския бряг - ...

Поетичната истина е вопъл,
недокосната и уязвима
като малко стъбълце
с вятъра се бори
и пълзи като змийче, ...

Има два вида хора.
Едните първо четат упътването и чак тогава започват да сглобяват.
Другите сме ние, мъжете.
При нас схемите се отварят чак когато останат три болта, две шайби и едно парче, което по никакъв начин не може да е останало, ама ето го – останало е.
Със съпругата ми си купихме ново легло ...

Животът ми – несресана мъгла –
простира върху мене мръсни дрипи
от ненаситни облачни вълма
с очаквания – докато пресипна.
Удавеният изгрев става блед, ...

Неочаквано небето се продра, сякаш за да се разтовари от нарасналото напрежение между мрака и светлината. Или може би за да отвори път за месечината, която някой някъде очакваше. Но не и той. Той по-скоро очакваше идването на нощта, за да приюти болката си в нея. Да я скрие от хората, защото хората ...

Не ме повика тишината.
Аз сам я сътворих
от всички думи,
които не посмях да изрека.
И тя проговори. ...

Стараеш се егото си първо да обгрижваш,
а после на трапезата ще се повеселиш,
но ако те обвинят в егоизъм, се обиждаш
и от упрекващите горделиво се делиш.
Събираш лайкове и ти се замайва главата, ...

С измислянето на печатарската машина, информацията започва да достига по-лесно до масите и за кратко време наяве излиза голямата сила на писаното слово. Заедно с това обаче управниците разбират, че обмяната на идеи сред народа може да го направи по-малко контролируем и по тази причина често се опитв ...

Краткото лято ми шепне: „Съзна ли,
че животът съвсем не е вечен?“
И посоките тръгват напряко
да чертаят мечти за далече.
Аз забравям за своите граници. ...

Няма как да променяш човек,
който сам не приема поврати.
Да се бориш и стъпваш нащрек,
сред фалшиви обноски крилати.
Всеки има мечти и врати, ...

Преди около три седмици видях нещо, което (признавам) ме стресна за миг, после ме замисли, и напук, че мислех, че за отрицателно време ще забравя, още ми е пред очите...
Във връзка с работата си бях в един наш университет. Бях се замислил нещо, забил поглед в краката си слизайки по едно стълбище. В ...

Почти безплатно му излиза
да се разхожда из Париж,
но не да гледа в Мона Лиза,
а да купува за престиж
парфюми, чанти, тоалети ...

В зелена вода
сенки на пеперуди –
смарагд от Чивор.
Мислех, че съм едничко
твое съкровище. ...

– Това не се случва за първи път – разнесе се гласът на Герпера. Смесица от умиление към брат й и неприязън към Плесентия. И все така хаплив – Има повече вяра в просяци от улицата отколкото в теб, братко. Тя пристъпва твоята дума. Думата на императора. Крайно време е да се направи нещо по-въпроса. Я ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и шеста
Бягството
В средата на есента Калузо и Пампила бяха пуснати на сцената в зрелището на Пахар и веднага станаха най-голямата атракция в него. Разиграваха няколко съвсем прости номера. В единия той тичаше, а тя го гонеше, ...