С дъх на късни праскови нахълтва есента,
в единствен миг при повей мек и хладен.
Подобно детски вик понесен с песента,
завърнал се в копнеж открито жаден.
Копнежът съзерцава с детските очи, ...

Обичам красотата
Обичам красотата
във всичките ѝ цветове
и чувството в душата
не спира да расте. ...

Думите са толкова лъжливи!
Подвеждат, заблуждават,
но и светли пътища показват,
събуждат трепети тъй живи!
И някой нещо казва, ...

С В О Б О Д А
Чрез ритуалите черпиме сила,но сме зависими,
по-добре е,да бъдеш неповторим,
търсещ свободно Вечният Смисъл,
който никой не е още открил. ...

Две шепи светлинки. Отде сега се взеха?
Не ги ли плаши вече вятърът студен?
Светулки ли ми прати август? За утеха –
да знам, че още той е лудо влюбен в мен.
Три палави акорди звънко вън запяха, ...

"Алеята със статуи от кал вдървена -
като отсечени дървета.
Много от тях познавах лично. Други
за пръв път виждам. Те явно богове са
на местните гори и езера, пазители на тишината ...

Това, което предстои да прочетете са три истории, забъркани в един философски миш-маш или тютлю гювеч, за поколенията. За неразбираеми думи – (1).
ИСТОРИЯ 1
След дълги увещания и хър-мър на вратата се звъни и се появяват двете – зумерчето и алфичката, а след тях вървят двамата Y, носещи две раници с ...

Да провидиш – проклятие или дарба е?
Виждащият и слепият ще отговорят различно.
Обикновено това, което нямаме
по-добро ни се струва, привлича ни.
А когато кръстосаш пътеки с благословията си, ...

Времето се затопли и плажовете бяха пълни, ние като че ли не намирахме време улисани в ежедневието си.
- Анелия, искаш ли да идем на плаж
- Прекрасна идея, какво се крием в тези дрехи - смееше се тя - Искаш да ме видиш по бански ли, след толкова години. Обикновено по филмите е така, настъпва часът н ...

ПОРТИЕРЪТ НА РАЯ
… не знам дали реалният живот на вас не ви се чини ненормален? –
но аз се питам – пълен идиот! – защо не станах някога хамалин,
чувалите да мъкна във зори – на корабите да ги тръшкам в трюма,
и цял ден да броя торби с пари, богат като Кортес пред Монтесума, ...

Не от криво ляво
става право дясно.
Някои другари
(бивши господари)
вече са господа ...

Честността изисква кураж. Тя предполага прозрачност, готовност да се изправиш пред света и да заявиш истината, дори когато това е неудобно или рисковано. За разлика от лъжата, която може да бъде лесен инструмент за избягване на конфликти, честността често води до трудности. В условията на глобализац ...

С усмивка, с поглед замечтан
пристъпвам по полята – към звездите.
Последен слънчоглед – залог отбран
и вече есенни са ми мечтите.
От коша с гроздове и дюли ...

К Р Ъ С Т О П Ъ Т
Холистично,реално погледнато,
световната енергетика продължава,да куца,
защото на фундамента й сбъркана е идеята
и Съдбата й лежи на ложето на Прокруста. ...

Ще преглътна и тази горчилка.
Дай от шкафа запаса с локум.
Тоз квартал заприлича на спирка.
А шофьорът - пиян е... и луд.
Друса здраво. Спирачките свирят. ...

В полетата на моите фантазии
римувам чувства – за да летят на воля
и да докосват сините мечтания
на утрото, целунато от Бога.
И все по-пареща се губя в нежността им, ...

Сред пожарища тръгвам и сам
се обричам на огнена клада.
Разтреперан, смутен, разпилян,
а душата е толкова млада.
Чак не знае какво е любов ...

Така ще я познаеш, че е Тя!
Отдавна знам, че любовта не се купува
ни с думи, ни с пари, ни даже и с дела…
Тя, просто идва, залива те и съществува
за кратко…, но винаги любов почуствана била. ...

Плагиат X заимства плагиат Y.
Y оспори X.
X обяви Y съавтор.
Двама не се карат, трети губи.
(Във висше общество пороците са с висше качество.) ...

Отвори си очите, моля те!
Виж звездите и нощния дъжд,
посребрява луна тополите,
тази нощ с мене виж ги.Веднъж.
Вън е хладно. Нормално. Есен е. ...

"Through The Greenery Line"
"Сквозь линию зелени"
by Ivan Drakaliev (Иван Дракалиев)
(22.09.2024)

РАЯТ СЕ ОТЛАГА ЗА ОТВЪД
… понеже съм наясно с участта, че този мой живот върви към края,
аз тихичко свирукам си с уста – додето кротко в смислите дълбая –
какъв съм, кой съм и какво съм бил, доде тропосвам прашните си друми,
дано не скитам пак недраг-немил – безмълвник из римуваните думи, ...

Разпилявах се като листа в есента,
със слънцето се смеех, плачех в дъжда,
в чужди обувки неведнъж влизах,
изцедена от чувства сън не намирах.
Пътища трънливи и каменисти пребродих, ...

Кантар съм аз във дамска съблекалня,
е, вярно, стар модел, но право меря.
Стрелката ми е сто процента вярна!
Не вярваш? Качвай се веднага!
Но гола трябва, за да няма отклонения! ...

Щом във сивия тягостен ден
ме налегнат мисли проклети:
няма капка надежда за мен,
дето в мойте зеници да свети.
Няма прелест, ни вкус, аромат, ...

ДУМИ ЗА ОБИЧ
Не цепя дума никога надве –
и – щом я кажа, думата не чезне.
Тя вихри се в табуни ветрове
и на въже люлее ме – ...

Отдавна хората говорят,
че в салама няма грам месо.
А други тайничко мърморят -
ядем ароматно РО-КО-КО.
Ядем, танцува ни корема ...

Тъмни сенки рисуват в мрака,
танцуват в нощта
и невъзможен е такта
на красивото пълнолуние,
гледката е едно огромно безумие. ...

Не плачи ти, не тъжи
и без това за малко сме със тебе
заедно дори уви, един живот е малко време.
Добре го знам и пак боли
щом дойде време за раздяла ...

В началото
на есенното равноденствие
когато – градът е още изморен
от летните турнета на авлигите
И всяка втора уличка ...

Сноп от слънчеви лъчи
ще галят косите ми
докато изпратя целувката по вятъра
сред тайната прегръдка на морето.
Бълнуват нощем морските трептения ...

Сега, когато пиша тези редове, Нахалницата седи в креслото до прозореца, подвила нозе под себе си. Чете „Физика за всички“ от Ландау и Китайгородски. Втори месец тя чете само физика. През това време нямаше никакви произшествия. Тя седи, забила нос в книгата, гризе нокти и машинално намотава коси на ...