Кой мъничкото семенце ще спре,
то тихо носи съживителния сок.
Разчупва с тънкото си стъбълце
пръста корава, скрития живот.
И буците разронени отстъпват ...

Малко коте играе на двора,
Бяга, подскача – няма умора.
После в скута на някого ляга,
Гали се, мърка – така му приляга.
Топчица малка легна за дрямка. ...

Психиатърът доста време убеждаваше пациента да вземе таблетката, която щеше да изчисти шизофренните му видения и успокои душата.
Пациентът не вярваше, смяташе, че му дават отровна таблетка.
Накрая докторът реши да даде пример, взе хапчето и го глътна…
И пред очите му пациентът бавно се разтвори във ...

От преди времето...
и отвъд вечността🪽
"Защото си ми под лъжичката,
и винаги те нося с мен.
Създадох те отвъд привичките, ...

На хиляда мили огън запали,
пътя дълъг към дома да освети.
Аз върху комета яздя,
диря дълга да оставя
Тежи ми като камък да мълча, ...

Слънце проблясва за кратко отнякъде
над старо, изсъхнало, кухо дърво.
Снегът се мотае, подмятан от вятъра.
Добавя в косите ми още сребро.
Край моите стъпки - ята от кокичета ...

"По-късно" вече може да е късно,
"по-късно" значи никога /дори/.
И Кармата все носим си, и Кръста,
под тежестта нерядко ни боли.
Затуй сега е времето, сега е - ...

Анаконд Петров потъна в огромния си фотьойл и започна да медитира върху миналото си.
Н А У К А
М Н О Г О
У М Е Е Т
Г И Т И К ...

ПОЧТИ ИНФАРКТ
Само̀, забутано селце.
Дори на картата го няма.
И път без изход и без цел.
Три псета лаят покрай дама. ...

Ще замълча когато ме нарочат.
Ще стисна зъби, нищо, че съм прав.
Орисан съм за подлост да ме сочат.
От истините, всички ги е страх...
Не мога да си трая. Лоша орис! ...

Да знаеш кога му позвъниш след полунощ в един
да се отзове и той е само един
"Темная ночь, только пули свистят по степи
Только ветер гудит в проводах, тускло звезды мерцают"
и знаеш той ще е там.. ...

Зад маската... се крие друга маска...
Зад нея също и това си е парад...
Без тях? Недей човека стряска!
И той не знае отговора, брат...
Отдавна е загубил ориентация, ...

Отново
Отивахме със теб на среща,
но се разминахме, уви,
и стъпките ни продължиха
сами по грешните следи. ...

Бездната която шумно зее насред царския ми друм
постлан с дълбоки пропасти от нощното мъртвило
поредна вечер пълня с пепелта на обгорял тютюн
чийто дъх превръща ме в ковано майсторски кандило.
Сновейки в аромата на катранените изпарения ...

В Е Ч Н О С Т
Кога свършва това,което не е още започвало,
къде са сенките на не проявената светлина,
как се прехвърля информацията от почвата
и оформя архива на новите семена? ...

Разказа е преведен от руски език.
ГЛАВА 3
Шаманът и демонът заминаха с Дея за апартамента ѝ. По целия път дотам тя трепереше като след студен душ. Беше очевидно, че се страхува. Максим го забеляза.
-Какво правиш? -Запита момчето, смеейки се.
-Да, не знам, все още ме е страх... -отговори момичето. ...

ЕДНА ЦИГАРА ВРЕМЕ
... тъй както си вървях по тротоара, самотен във припадащия здрач,
допуши ми се изведнъж цигара – и спрях един случаен минувач,
извади той пакета – и почерпи, и казах му: – Благодаря ти, брат! –
приседнахме си като двама шерпи, ни той бедняк, и нито аз – богат, ...

На М.
Целувката на чашата личи,
стъклото я прие без съпротива,
а сенчицата в моите очи –
звезда е и е толкова щастлива! ...

КЛЮЧЪТ НА СПОНТАННОСТТА
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
търсех ключа
от моята полудяла къща,
въпреки че не бях сигурен ...

След като намерих Джони,
тъй наречения Уокър скоч,
през антракта взех и тоник
с джин. Ех, че е лунна нощ!
Джени, защо ли ме опиваш ...

"Изборите две в едно желаем,
сами блестящо се прецакахме!
Радев, пред теб кротко се каем,
че властта ще свърши плакахме,
пардон, за сто милиона ридаем!"

От надежда отгледах си плод,
сбрах го в шепа - парченце поука.
Пожелах си за този живот,
още малко късмет и сполука.
За да може, щом срещнем се пак ...

Библията ясно разкрива, че последните времена ще са усилни и белязани от цялостен разпад на ценностите в обществото. В едно от писмата си до Тимотей апостол Павел посочва характеристики на човека на последното време.
„А това да знаеш, че в последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците щ ...

Момчето от другата планета,
пак нагоре и надолу с колати си лети,
а аз не спирам да го наблюдавам и си миля,
какви по цял ден ги върти.
Черноок, висок, ...

Забавих се по пръстите на тъмното,
потопена в по-дълбоки слоеве на съпротива.
Отсъствието на програма
и спектакъл с главно действащо лице,
най-често е причина за незначителност. ...

Чета в очите ти тревожност,
а вятърът край нас свисти...
разбрах, създания сме сложни,
а Бог-създател... хуморист.
Прокарал своята шега ...

Научих се да чакам... в тишина
(избягах пак от властващата мода),
научих се да бъда хем сама,
а да се сливам с цялата природа...
Научих да "разбирам", да простя ...

За теб запалвам свещ днес в храма
За теб мое нежно слънчево дете!
Че нивга неродено ти остана
и тъжно пак е моето сърце...
Не пожелах в света да те създам ...

Влизам в квартирата. Гледката е зашеметяваща. Възвисена на 31 – ия етаж, светът изглежда в краката ми. Светлините ме съблазняват да мечтая за прекрасен живот. Интуитивно знам, че има уловки. Възхитата се преплита със съмнения. Не вярвам във величието на небостъргачите, които ме гледат с хиляди блещу ...

Пусть всегда будет Солнце
Лев Ошанин
Със светлина
мечтите
си рисувам, ...

Днес небето
си облече
сиви копринени
шалове и
тихичко заплака, ...

ИСТОРИЯ Е КАЧЕНА И ПРЕВЕДЕНА ОТ САМИЯ АВТОР!
Глава 2
Максим Аркадиевич и Фенрир пристигнаха в кафене "Седемте валкирии" в 9:55. Но преди това демонът беше претърпял метаморфоза.
И сега той приличаше на четиридесетгодишен привлекателен мъж с гъста черна коса. Познатите копита се бяха превърнали в стр ...

Беше неделна сутрин и Данчо пиеше кафе на чардака. Долу в градината Фанка с две кофи поливаше цветята. Хубави ружи бяха надигнали глави и пъстрееха. Цветята бяха живвнали след грижите й и слънцето беше изплувало на небето. Още не беше станало горещо, но се очертаваше топло време. Данчо премлясваше ш ...

Птицата,
бялата птица,
се появи в съня ми.
Ти беше толкова далече –
красива, лека, моя птица – ...

Дъждът ми изпръска лицето,
носа ми поръси с фин прах.
Набързо се скрих зад пердето,
стъклото захлопнах… заспах.
Събудих се – беше си тръгнал. ...

Искам просто да те гледам как се радваш
на дърветата, разцъфнали през пролетта,
да се гуша в тебе нежно,
да се губя безнадеждно
в твоите ръце ...

Никола Анастасов светла му памет
Реплики да забравиш на дебют и Мутафова да не знае
Калоянчев да чакаш, теб и още трима братя да спаси
излезе моят любимец "Дошъл съм да се женя"
малко ще ме разберат за тази пиеса ...