„Имало едно време“… Пристанище и пристан. Корист и любов.Туптящо сърце. Думи, неизречени. Съдба неизживяна. Вяра и омраза. Човечност и омерзение. Гняв и безкрясъчно минало….За да дойде това време-на признанието и истината. Удар и стон. Креватно минало и належащо безхаберие. Денят си отива. Как да го ...

набръчкаха се от
войнѝте и
сълзѝте

ДРАСКИ В ЗДРАЧА
Не по мярка скроен е животът –
зле скалъпен е, даже измамен.
Уморих се да чакам доброто.
Уж дойде. А пък вечно го няма. ...

РЕПЛИКА КЪМ БРАТЯТА МИ ПО ПОЕЗИЯ
... започва вече да ми писва едно и също всеки ден –
върху словесната си писта да се въртя като кретен,
поемам дъх – изригвам думи! – един самоубиец-кит,
и в черни насипи от гуми се врязва моят стар болид, ...

Гледам ви в очите
и те са там –
безочие, без срам
и с присмех в гърдите!
Всяка дума е премерена – ...

Усещам аромата на треви.
На рамото ми мъничката спи.
Дете невинно е затворило очи.
Сред ореол с небесните лъчи.
Докосвам плахо водопада от коси. ...

Зад маската се крие страх
и зъби се, изглежда вечен,
но той е само лепкав прах,
сред вяра в Бога е обречен.
Къде е вярата, къде, ...

Тиха нежна ноща,
Донесе си яркостта,
Звезди блещукаха,
Чак танцуваха,
Небето ясно ...

Нощта е нежна и тиха,
искам ти да бъдеш до мен,
да изгрее в тъмното надеждата за новия ден.
Нощта е особено едно чувство,
мистично и магнетично, ...

Къде изчезна, тази топлота?
Предаде се, отново се изниза,
парченца пезел с неясна форма
маниста от скъсана верижка.
Сърце за ласки ти затвори, ...

Потресаващо е ниска
културата ни популистка!

Това се случи през 1996 година. Беше чудно лято, средата на юли. С моята прекрасна годеница отидохме на море в Мичурин*, за да продължим по- рано започналия вече меден месец. Над къмпинг "Нестинарка", при едноименния залив, беше разположена голяма почивна
база на гр. Сливен, състояща се предимно от ...

Този февруари
Този февруари е толкова млад -
ту намръщен, ту усмихнато слънце,
иска да бъде влюбен галант
и цъфти на иглики пред къщи! ...

Колко много думи,
Колко малко любов,
Колко малко думи
Любов.

Ехо за малко да изпусне асансьора. В последния момент протегна ръката си и лъчите на сензора я засякоха и спряха плъзгащите се врати. С характерния си мек шепот се отвориха гостоприемно и тя влезе в просторната кабина.
Все още задъхана от бързането по дългия коридор на шестедесет и шестия етаж на ше ...

Си като светъл лъч
проникнал някак в гъстата мъгла,
друг път светкавица, пороен дъжд
и тайната ми пещера.
Си нежен повей от душата, ...

ЛЕД
... камък и дърво се пукат,
вредом сняг и мъртвина,
и дере луната с кука
ледената тишина, ...

Величка Николова – Литатру
Стопи се топлата ти диря като парченце тънък лед.
Къде сега да те подиря?
- Ориснико, бъди проклет!
Загубих пламенния поглед, не чувствам нежната ти длан, ...

Даваш му хляб, а те мисли за враг,
мисли какво ще поискаш в замяна.
Ходи си сам – като вълк единак,
само че сам си попада в капана.
Чуди се – как се е хванал в капан, ...

Сляпа скитнице в розова рокля,
пак при мене те моля поспри,
че да мога от теб да се стопля
с твоя пламък що вечно гори.
Ти не виждаш с очи светлината, ...

Миг трети - Заем
Готов съм всичко да ти дам,
но в заем. Утре да го върнеш.
Готова ли си на това?
Ще чакам ти да ми отвърнеш. ...

В морето где душите плуват
и аз разпънал съм платна
а мислите ми с тях пътуват
и търсят в мрака светлина.
Аз търся нещо неоткрито ...

И като съпруг,
и като годеник,
и като любовник,
не някой друг,
а само мъжът ...

В този същия миг приех Неговата заповед – да поема нова душа. В столичния град на голяма държава върху Неговата земя…
Бебето лежеше върху някога бяла постелка. Мърляво, оплескано… Няма да описвам, земните хора добре знаят колко красиво и грозно е появяването на новия човек. Бебе…
И тогава прозрях в ...

Удар в зъбите. Втори и трети,
е, звездите... Видях ги поне.
От възвишени разни поети,
ще си сложа без време чене.
Как душата веднъж не продума? ...

Днес видях една особа.
Важно мина през града.
Водеха я тумба хора.
Вееха ѝ със листа.
Зачудих се какво да сторя. ...

ИЗГРЕВ НАД БАБИНАТА КЪЩА
Колко тих и закътан е дворът.
Сред постеля бръшлянена спи
малка къща с прозорец затворен
и потънали в унес липи. ...

Критик е той, най-чистата порода,
помазан със безгрешие в очите си.
Такъв да го удара ли, или да го онода?...
Без полза е! На глупотевините си такъв държи
дори и Бог да го обори с доброта, ...

Светът като камбаната ръждяса
и вече величаво не блести.
Навярно съществува още блясък,
но мокрото сред сухото гори.
Звънът дочут, от спомени е ехо, ...

Чакам луната да се издигне в небето, за да прогледна.
За да виждам, не е достатъчно да имам очи – трябва ми светлина.
За да чувам, ми трябва звук.
За да усещам, ми трябва допир.
За да чувствам, ми трябва някой. Някой, когото да обичам. ...

По притчата за двата вълка
Увълчени във вълчи времена,
с жестоки маски впрегнати в театър,
играем роля в нечия съдба -
безжалостен свиреп спектакъл. ...

В съня кошмарен конници безброй
през моят дух беснеейки минават.
Надали варварски, ужасен вой,
посичат всичко те, опожаряват.
С последни сили аз се отбранявам - ...

Яви се ти и в миг те приютих,
животът ми след теб се промени.
Сред бистри капки с обич те открих,
в пустинята ми извор се роди.
Импулсът в буен огън запламтя ...