Бях пил вино,хем ракия...
Даже бира-две изкърках.
Ей, голяма простотия!
В що скандали се забърках.
Думах врели-некипели, ...

...и един ден тя го срещна...
Онзи, за когото вечно е копняло
сърцето и...
Онзи, заради когото сияе лицето и ....
Онзи, на когото е готова изцяло да се отдаде ... ...

Спокойствието днес предотвратява всички несгоди и болести. Живей си като Юрая Хийп – снизен, пълзящ, на топло в калта и си свиркай… Впрочем, и свирките носят кеф и позиция сред евроатлантическите подгъзници…
Мислех тая седмица да подмина ставащото у нас. Не е необходимо да захапеш лайното, за да се ...

В душата ми живее конклав...
И от скоро аз решавам черно или бяло да е...
И постоянно си опонирам...
Трудно си редя доминото, но лесно го развалям...
Да си протеже на някой друг те прави... ...

Пеят прилепи приспивни песни
и жабоци се забравят в салса.
Бесилките са вратовръзки, малко тесни,
а късметът псува люто шанса.
Лютото е сладост по натура, ...

светът - не биха
свѝше си простили - да
се орептѝли

Съдбата ни прегръща и ранява.
Загърбва ни или ни дава знак.
Понякога спокойно ни прощава,
друг път ни чака на отсрещен бряг.
Затваря ни врати и хоризонти ...

В приемателния център успяхме отчасти да постигнем вярска поносимост, а аз бях еднакво любезен с всички независимо от религиите които изповядат. Бях се върнал от двуседмичните курсове организирани от Агенцията, поразпитах някои познати за мигрантите, един вид вписват ли се в новата обстановка, обади ...

Дами с купища претенции
чакат ред за интервенции
седнали една до друга
за различна естетическа услуга:
нос, брадичка, скули - ...

Когато борят се Любов и гордост,
животът е омагьосан кръговрат,
в сърцето болка, умът е подлост,
душа....в безбожествен благодат!

Откъснах ти едно уханно цвете,
за празника на мама - осми март.
За теб ще бъда винаги детето,
приседнало във скута ти. Макар
че в моите коси прозира сиво ...

Безсънна нощ
от А.А.Павлов
Залагах на сляпо...вярвах в доброто.
Мълчах,дори да ми се искаше...
да изкрещя че , не вярвах, спрете и тишина!? ...

Искам да разбера защо се случи така. В предишното ми кратко "произведение" щрихирах случка от преди много години. Едно от нещата, което ми е най-странно, е защо за двадесет и повече години почти не се съм се сещал за нея. Още по-страннното е, че помня детайлите, обаче някак си не я усещах.
Тя ми пре ...

В предната тема разгледах логиката на това защо Бог е Личност, а не просто някаква неопределена енергия и сила. Днес съм решил да разгледам каква е логиката на това Бог да бъде Троица. Може да звучи малко странно и объркващо – уж Един Бог, а всъщност Три Личности, които са в Едно и са неразделни! Ка ...

Щом някога ръцете скръстя,
пред свойта бездиханна гръд,
недейте плака! Не е късно.
Живот ще има и след мойта плът.
И дъсченият дом не ми пълнете ...

ИЗВОД!
Всеки, който проглежда ясно...,
завинаги ще остане на "тясно"!?
Виена-2024

Ти бързай влако! --- тя е срещу мен.
Връхлитат планини в стъклото
и жиците са като бяла прежда,
а хижите с боровете растат;
селцата се разгръщат като карти, ...

Не си перфектен. Не си моя идеал.
И мразя да искам да бъдеш до мен.
Не искам да знам вчера с колко си спал
и с колко ще бъдеш на другия ден.
Нямам илюзии, че си съвършен. ...

Пази се от неблагодарни хора,
които скришом ти подлагат крак.
Те дишат от ядрото на раздора,
у всекиго отсреща търсят враг.
Пази се от усмивката с отрова, ...

КЪЩИЧКА ОТ СВЕТЛИ ДУМИ
... тъй както цветето расте
напролет в топлата пръстчица,
и хуква малкото дете
подир хартиената птица, ...

Безграничната глупост отдавна е в Шенген.
Имигрантите не пресичат държавните граници, а границата между бедността и богатството.
И за неписаните закони трябва грамотност.
И на Брайл да са написани законите българската Темида пак няма да ги прилага
Скучно ми е вече от чалгата във всичко наоколо.

Беше горещ петъчен следобед, господарката го изпрати към крайните земи – предния ден тя, заедно с останалите герои беше повела армиите и избила всички чудовища в околията.А днес тя разпрати проучвателите, начело с него, да видят дали някой се е осмелил да дойде отново в земите ѝ.
Крайните планини – ...

Усетих само по гласа ти-
алкохолно пак задоволен.
Сърцето ми се къса в пъти,
щом те чуя променен.
Мили думи, хаотични. ...

На вратата се почука и след разрешението ми влезнаха двама души. Поканих ги с ръка да седнат
- Аз съм от Агенцията за бежанците и трябва да ви задам въпроси от анкетата, а вие да отговаряте точно, от това зависи и статуса, който ще ви бъде даден по-късно...Имате ли някакви документи
- Ля, мафиш / не ...

- Хей, момиче, не свеждай очи,
в тях има жарава, изгаря ме!
- Хей, момче, когато те видя,
целия свят озарява се!
Къде е сега момичето, ...

Луната се бодна на небето като златна брошка...
Извита и ценна в своя брот...
Казват, че няма живот на нея...
Има даже повече от в някоя душа...
Излъчва спокойствие на топлота... ...

Да живееш живот в плен без да осъзнаваш. Зад решетки невидими за теб. Живот, който те поробва и от който няма измъкване. Това е, когато си в плен на въображението. Мислиш си, че си свободен, но всъщност умът ти е сложил невидима примка на врата я затяга всеки път щом опиташ да живееш в реалността.
Ж ...

Шевици и потури със гайтани,
затъкнат в пояс нож – за чест и бран!
Красив от спомени и много рани –
Народът ми от Господ е избран!
Народът ми съвсем не е наужким! ...

Бях до теб...
подкрепях те,
ала ти не ме забеляза.
Отидох си
и започна все да ме търсиш ти. ...

Земята влажна още спи
под слой листа и борови иглици.
По стволовете папрат жилава пълзи,
към осиротелите гнезда на птици.
Сънят ѝ скоро ще се сбъдне - ...

Мъжко време
на мъжки надежди.
Мъжко вино
на мъжки софри.
И сърцето ми ...

Животът, за съжаление, не е лесен,
трябва да се борим, за да го запазим!
Оцеляването е мъчно, но е пък песен,
трябва да имаме вяра, че ще се справим!
Аз искам хората волно да полетят, ...

(нехумористично)
..а в наше село е фрашкано с поети -
кой от кой е по-велик.
Думи във въздуха като конфети
хвъркат - между думите и един терлик. ...

Симо водеше кончето към чешмата, когато видя едно девойче нагазило в коритото да плиска с крака. Чуваше смехът й отдалеч. Спря се. Беше се вгледал в нея.
Трябва да е от селото, колко весела, шумна … помисли си той. Каква е хубавелка…засмяна… Краката й – бели, пъргави…ама, че лудетина…
Симо беше тръг ...

Душата ми е мястото, където
са безпощадни време и съдба
и в дежавю - земята и небето
в синхрон са творчески или в борба.
Всеживият ми знак на любовта ...