Нощта се спуска с тъмния си плащ,
покрива залеза във висината.
Прекрасен ангел с мелодичен глас
любовна песен пее за земята.
Поема по небесния си път ...

Да, така е - няма време.
На всички ни е ясно, че няма време
И това е то.
Децата ни растат посред ремонта вечен в тази стара къща.
И виждаш - всяко нещо изживява своя път. ...

Животът е игра на боговете,
в която главният актьор си ти
и ролите избираш ежедневно,
понякога са лоши, друг път пък добри.
И като Янус маските си сменяш, ...

- Каза, че ще ме изненадаш със страхотна манджа, а то… Редко, месо почти няма…
- Ама, скъпи, взех рецептата от готварската книга на баба ти. Нали я хвалеше каква готвачкта била? И карах по написаното: „Вземете месо за един лев…“
хххх
- Защо се подлъгах по теб, защо? Какви свестни мъже имаше…
- Скъпа ...

Някакви босове в просветата решили три училища в града, където присъствам, да станат от СОУ-та на прогимназии.
Идеята се пръкнала на среща с неизвестни бизнесмени. Които пожелали децата да се подготвят за работа във фирмите им, а не да получават някакво общо образование.
Какви и кои са тия бизнесмен ...

КОГАТО ПОСИНЕЯТ ОКЕАНИТЕ
... защото вече всичко е написано
от мъдрите до пръсване глави,
седя и мисля си какъв е смисълът
на страшното и славно „C'est la vie“. ...

Тази зима без сняг на какво, на какво се надява?
Февруари сърцето си ледно със слънце сменил,
свойта, зимната орис за шепа иглики продава
и мечтае да бъде за мъничко само април.
Всички тези жени под дебелите якета зимни, ...

Аз няма днес да ви мълвя
пак вицове с момета,
а кратка притча, с чудеса!
Изрових я от нета:
В квартала на… богатите ...

Сега, когато вече си на тоя свят
от листите и пъпките родена,
бъди ми светлина и топъл цвят
от нищо незаменена.
Ти моя малка сладка дъщеря, ...

Намирам се в преломна безпредметност,
където смисълът е просто блян,
а мисълта ми е ограничена мимолетност
от спомени и щения на материален план.
Душата си аз вързала съм здраво ...

Раздвоена
В душата си жадувах красотата,
а се превръщах в черната овца.
Обичах истината свята,
но често служех си с лъжа. ...

Мишо Мишконтиев и Мацо Мъркачев
Мишо палав е мишок.
На подскоци- скок подскок
пред хладилника се спря.
Що да стори той сега? ...

На се́лото елитът се събрали,
Кмет, Поп и Даскала, сиреч,
кюфтенца с биричка хапна́ли,
а попът дръпнал дълга реч.
Във божия ни храм се светотатства, ...

Търкаля се животът по маршрута си
и мислим си, че ние сме шофьорите
докато зима трупаме в косите си
и все по-малки стават ни просторите.
Оставяме след себе си следички, ...

От очите ти красиви
някой тайничко отпи.
Гледам ги така щастливи,
но добре си помисли.
Хората не са еднакви. ...

Пази ногата си, когато отиваш в дома Божий, и приближи се повече да слушаш, нежели да принесеш жъртва на безумни, които не знаят че струват зло.
Еклесиаст 5:1
Кукат снаряди,
танкове чуруликат
в полето бойно. ...

на Пламен Станев
Докоснали предела на мечтите:
останахме без мисли за предел.
Почти не съзерцаваме звездите
сред хаоса на земната си цел. ...

Безсъние
на "колегата"
Дали от стари времена,
легендата твърди,
че ако някой хортувал, ...

"Граница на толерантност" е това,което ме кара да се замислям за безумно лошото управление на страната ни от шепа хора и до колко може да стигне границата на поносимост и толерантност в народа ни и всеки нормален човечец...
Този инструментал не е политически , а просто каквото чувствам в момента и н ...

ПОВОД ЗА ЖИВОТ
… понякога си мисля за Смъртта като за нещо толкова красиво! –
човек си тръгва тихо от света – остава подир него шепа мливо,
два-три костюма, къшей черен хляб и – недопита, сетната му бира,
а той поел е – кротък, сам и слаб, по друмищата светли на Всемира, ...

ЛУДОСТТА, БЕЗ КОЯТО НЕ МОЖЕМ
Хладни неони с безизразен грим
пръскат фалшива и скучна реклама.
Плъзват фантоми из пътя незрим.
Искам да бягам, но изходи няма. ...

Лято е. Годината 2012. Нашите са на море, аз – на вилата. Зимнина правя, китки поливам, за две кучета се грижа. Обажда ми се по някое време съседката. Без хляб останала. Аз хляб не ям, ама пусто – цигари нямам. На два километра от вилата ни има село. Иии речено-сторено, слагам каишката на Кико (кана ...

ЕДНА ЖЕНА С КРАСИВА ДИАДЕМА
... дали защото – птица лекокрила, в най-черните ми сънища слетя,
със всеки ден ми ставаш все по-мила с красивата си рокля на цветя,
със шнолата, с надиплената блузка – и шапката със бучнато перо! –
ще те поканя утре на закуска! – в любимото ми варненско бистро, ...

ЕСКИЗ С ВЪГЛЕН
След много зими дворът опустя.
Превили се от тежки листопади,
изсъхнаха ми туфите с цветя –
от жалба по отминалата младост. ...

Изчезна на село́то бика!
Кога, къде, ма как, защо?
А кмета всички ни привика
във кръчмата на по едно.
И вика: „Даскале, кажи ми, ...

Туп… Туп… Туп… Туп…
Ритмично, отмерено, със задъхване…
Всъщност, задъхването идваше не от бастуна, а от хилавите гърди на баба Пена. В съпровод на магарешките крачки. Муньо беше на солидна възраст, даже побеляваше – доколкото може да побелее сиво магаре. Все пак, беше в тон със стопанката си. Обичаш ...

КАМЪЧЕ ЗА СПОМЕН ОТ МОРЕТО
... защо съм ти? – когато няма да свърша работа за грош,
живея в къщичка от слама, пиян, стар варненски сархош,
във моя ден един ли валяк ми смачка лятната трева? –
какво за мен ли не търкаля? – ехидна, градската мълва, ...

Пробудих се изведнъж...Нещо се е случило нередно ли. Отчетливо, като че ли някой потропва навън, или сънувам.
До мен в леглото спеше жена ми Сара, Самира, или и тя сънуваше кошмари, тялото й потръпваше, изпъваше крака и ръце, дишаше по-тежко
Милата тя. Погалих лицето й, със завивката покрих рамото й ...

Работата до гуша
води до под кривата круша!