Не искам и да знам, че ми харесваш...
просто аз харесвам себе си, когато съм с теб.
Истинска, нежна и ранима,
понякога сурова като зима…
аз съм с теб тук и сега, ...

За последно ме видя,
когато сърцето ми спря!
За последно ме видя,
когато душата ми издъхна!
За последно ме видя, ...

Щом клепките склопят се, идваш ти отново,
идваш и насън целуваш устните със сладката отрова,
дето давал си ми я с години, без да знаеш
колко много щастие, но и болка причиняваш.
Щом отпусна тялото си уморено, идваш, за да ме прегърнеш, ...

Какво представляваше той?
Той.
Всеки път, когато потокът от мислите ми проследяваше процеса на душевното ми унищожение, се докосвах до онази част от мен, която трепкаше едва-едва, сякаш всеки миг ще издъхне или просто ще се откаже да робува на всички онези аспекти на болката, с които всекидневно се ...

Искам да ти нарисувам лято,
защото тази зима някак ме убива.
И в онези топли дни на луда страст
как луната нежно ни завива.
Представи си, че е сладко лято ...

Когато в най-красивите моменти
те чувам мойто име да изричаш;
когато ми нашепваш на ушенце
и казваш ми, че много ме обичаш;
когато ме целунеш и прегърнеш ...

Кокичета
В градината ни цъфнаха кокичета.
Никой не ги беше сял.
В една студена вечер зърнах:
галеше ги Ангел бял. ...

Когато си тук, сълзите пируват,
сърцето пияно от твоя силует
пръска искрици топли, любовни
картини и звук, преплетени в едно.
Когато си тук, е божествено начало, ...

От висините на Космоса
Земята е полуоблечена,
покрита със син плащ -
почти секси.
От височината на човешки ръст ...

Стаята беше болезнено бяла, от онова бяло, което засилва усещането за празнота и те оголва, кара те да се чувстваш уязвим, отнема ти правото да се скриеш и сякаш те задължава да постъпваш винаги правилно. Цареше и особено спокойствие, във въздуха се носеше примирението на наскоро потушено въстание, ...

Ти си вратата към Вечността.
Ти си прозорецът към Безкрая.
Ти си прагът към Безсмъртието.
Аз съм малкото, ограниченото,
аз съм човешкото, несъвършеното. ...

Витлеем отдавна забрави свойта звезда,
забрави също и своя спасител...
В града на слепците вечността няма цвят,
само дъх на безбрежна пустиня.
Прогледни в нощта, ще намерим оазис на времето. ...

Екран на любовта
Когато се разделяме, е весело,
защото идват много нови срещи.
Със обич и с целувка, и със музика,
ухание, романтика и свещи. ...

(логорея, без извинение към този, на когото отнех гаджето)
Той даже не разбираше, че всичко е изгубил.
Изпосталял като монах, залъгваше се с бога,
сънуваше я нощем в прегръдката си груба,
уверен във любов почти „до гроба”. ...

Паяжини с невидими бодли
объркват сложно мислите с видения,
кристални, политнали отвън шепоти,
пропълзяват в моите владения,
по средата разлистват се розови пъпки, ...

Съдбовни решения, безумна реалност...
Магическа сила, неземна игра...
Какво ли по пътя очаква ни?
Каква ли била нашта съдба?
И в тази безумна и странна реалност ...

ВЕЧЕРИ
Всяка вечер
ти ме навестяваш.
Идваш тихичко със вятъра,
тихичко почукваш по прозореца, ...

Днеска има, утре нема –
ще приложим нова схема:
плащаш въздух – дишаш волно,
не щеш – да не ти е болно!
Ако сложим микрофони ...

Боли, когато си предаден
от човека и другарчето до теб!
Заменена от женичка мила,
която търси топлина!
Не вярвайте, той и Вас ще подведе! ...

Предистория:
Тя беше прекрасно момиче. Беше интелигентна и красива. Дотолкова превъзхождаше сивите, че нямаше никого, с когото да общува. Затова беше съвсем сама. Времето минаваше и нямаше кой да я обича, нямаше кой да се грижи за нея. Грижа в онзи смисъл, който вече е умрял, погубен от материализма ...

Сред тихата самотност на балкона,
към Луната простряла ръка,
аз те чаках - напълно нескромна,
ала ти при мен не поспря.
Говорех за клетви, за дрязги на кръвта, ...

Бръсначите в сърдечните ни вени
ще впият остра болка - до разрязване...
и ако аз съм в теб, а ти във мене,
то нека Любовта с очи разказваме...
И някой ден, когато осъзнаем, ...

Имам си самотно ъгълче в сърцето.
Пазя го от всички.
То е само мое.
Там събирам тайно шепот на тревички,
усмивка на цвете, ...

Въпрос
Попитах поета:
- Какво не ми стига
да бъда приета
в света ви? ...

Искряща, нежна, снежна белота,
в нашите души, в нашите сърца.
В този миг отново ражда се света,
в нашите души, в нашите сърца!
Снежна белота - бисер, чистота, ...

"Прегърнал тишината"
Лежа, прегърнал тишината
в леглото си от самота,
и всяка нощ във тъмнината
сълза проливам след сълза. ...

Изтъкана от вятър и пролетно слънце,
напоена със въздух кристален и чист,
заредена със свежест, усещам се зрънце,
полетяло в простора небесно лъчист.
Изтъкана от нежност и мигове чудни, ...

На приятелите –
моите сродни души –
познати и непознати –
с любов и благодарност.
„Калинке-малинке, покажи ми пътя” ...

МАМА
В постелята лежи бледа старица -
малка купчинка умираща плът.
С лице, изпито като на светица,
от вечни грижи, тревоги и скръб. ...

Градът стоварва прашни нозе над очите ми, пари безизразно в дланите и примирено се сгушва в ъглите на нищо не подозиращите капчуци… Мирише на пепел, на въглища и още нещо… Напипвам го с върха на устните, поемам го доверчиво, преглъщам и го оставям да разкъса остатъците от изпепелени илюзии, полепнал ...

Умълчах се напоследък – за какво ли?
Защо ли са ми нужни тези думи,
щом мога само с поглед да говоря...
И зная, че я има помежду ни!
* * * ...

Какъв ден е днеска? Сряда.
А може да е четвъртък.
Времето е нарязано.
Парчетата са разбъркани.
Не ми показвайте календара. ...

Железен!!!
“това, което не ни убива,
ни прави по-силни”
Ницше
Железен бях!... Във кървави дуели ...

Зима е.
Петък е.
В спомен
до кръв стискам няколко миди...
Зима е. ...

Изгнил, копнежът пропълзява по бордюра
на болната от сълзи, тиха улица.
Надеждата е мимолетна авантюра,
а любовта - нещастна, малка блудница.
Продава се безскрупулно, не спира. ...