И този хубав зимен ден
прехвърли билото на планината,
погледна ме в очите и смутен
подръпна на кожуха си яката.
Заслиза бавно хладен мрак, ...

До теб съм
До теб съм, усещаш ли, приятелю?
Какво, че километри ни делят?
Изпращам ти на мислите послания
и знам, че ме разбираш всеки път. ...

Ти беше на 17, той на 22.
Ти беше със сини очи,
той със смарагдово зелени.
Ти обичаше живота,
той обичаше теб. ...

Това такси някога ще стигне там,
където светлините никога не угасват
и аз ненадейно ще забравя за устните ти,
гърдите, бедрата и горчивите сълзи.
Повтаряй ми, че ме мразиш - ...

В задъхания ти и празен делник
назад се връщам да те стигна.
Но ти се свиваш в страх отшелник,
все по-назад в пустинята си свидна.
Затичвам се и пак не те достигам, ...

Потапям главата си в нереалния свят, в света на спомените ми и те виждам на пейката в парка. Тичам към теб, гушнала под ръка подаръка за рождения ти ден. Прегръщам те, а кутийката пада на земята, бях я забравила, виждах само теб. Навеждаш се и я взимаш, усмихваш се, отваряш я и слагаш на ръката си т ...

Спокойно, миличка, няма страшно, всичко ще бъде наред. Нали знаеш колко си силна, утре ще си като нова, нищо няма да помниш. Спокойно, миличка, хайде, сложи главичка на краката ми и си почини. Само да се съмне, ще излезем навън и слънцето ще те погали, ще те прегърне и ти ще спреш да трепериш. Ти об ...

Детските рисунки са извор на енергия и позитивизъм, те са ключът към света на малкия човек; към неговите мисли, желания и страхове. Рисуването е едно от любимите занимания на децата. Чрез рисунките си те изразяват това, което им е трудно да изкажат с думи. Рисунките носят наслада и радост на децата ...

ЯРОСТНА ОДА ЗА СВЕТЛИНАТА
Не ми се пишеше това стихотворение.
Както и не обичам да ходя на църква,
претъпкана със фарисеи.
И ме поправете, ...

Луната свети тъжно...
в леглото на нощта и
облаци нахални я прегръщат,
носейки ù само пустота...
Тя блести... прозрачно нежна, ...

Свещиците, запалени в нощта,
са колкото звездите на небето -
днес Коледните Светли Чудеса
си свиват малка къщичка в сърцето:
Най-първо стаички притулват ...

Шампанско за утеха, за наслада
две чаши ще си пожелаят лека нощ,
когато свещите угаснат, ще се слеят
сърца възбудени, желаещи да са в едно.
Отпиваш бавно... ягоди добавяш, ...

"Ако в чая въздъхнат горчиви треви
и потръпне червената риза на клена,
иде време за горест, иде мраз несъмнено,
а сърцето на лятото още кърви..."
Калин Донков ...

На poeta (Илко Илиев) с цялото ми уважение
Аз викам те.Ти чуваш ли, Поете?
Още ли прегръщаш свойте рими?
Прати ги в тъмното над мене да ми светят
и мигове красиви подари ми. ...

Снежен човек
Зимни рицарю с бял плащ и въглен очи,
с ледно сърце и с ръце снежнобели,
непокварен от кал и лъжи, от безразличие,
винаги предан и влюбен, винаги верен. ...

1. Гледам от терасата звездите в небето,
чува се само гласът на сърцето.
То те вика гласно, но ти едва го чуваш,
спираш, но после продължаваш да пътуваш.
С доста момчета след теб се виждах, ...

Не мислиш ли, че малко закъсня?
Не много. Само с две години.
Погребах Младостта и Любовта.
Разпръснах семената им в градината.
Полях ги със сълзи да порастат ...

Под небето разиграна
феерия -
в призрачно прозрачни
цветове,
блъска се материя в материя, ...

Разходката в миналото му бе прекъсната от първите снежики, носещи хлад и спокойствие. Наслаждаваше се как светът около него се променя, как се покрива с нежна пелена на забрава. Искаше му се така, както снегът покрива света му, така и той да можеше да започне на чисто. Но вместо да се надява, той на ...

Когато ми свършат цигарите
и се усъмня какво усещам към теб,
отварям си книгите стари,
дето листа детелинени скрити са за късмет.
Между пръстите стривам ги нежно ...

Навалял е снегът. И в душите е бяло.
Съкровените мисли светят от истини
и светът разпилян се събира във цяло,
празнично-светъл, богат и пречистен.
Твоят син се роди. Със звезда на челòто. ...

Дяволита истина
Не, не ми поникна корен,
и не искам чуждото небе –
по презумпция съм уж свободен,
и от всеки взимам кой каквото ми даде. ...

И ний огънахме се!
Под гилотина отровна
за душата и за мисълта...
С прах цели се покрихме,
с мръсотия грозна! ...

Кристално отражение
Бог и златото
И пак в мъглата на нощта
Прикрила тихо светлината
Забулена от звездна пелерина ...

Кой го цени?
Живота отмерен?
Кой го цени?
Народ ли безверен?
Кой благодари ...

Уви, не съм добра магьосница -
да те вълшебствам с нокти стари...
И не разбивам разни костници
за обич да варя отвари!
Ако очите ми за теб не са магия ...

сълза се хлъзна
разцепи черен камък
айсберг се разля

Горд бъди!
Не я поглеждай в очите!
Не отивай да я заговориш ти -
гордостта е над мечтите!
И какво като има сълзи в нейните очи, ...

Орел, рак и щука
Орел и рак и щука,
не зная по каква сполука,
такваз им работа дошла
да теглят наедно кола. ...

Седим със теб на кръгла маса. Голяма, като света... От двата края.
И пълни са кристалните ни чаши със стихове... И със любов.
Наздравица пенлива вдигаме – да бъде наше земното кълбо.
Във Коледната пита съм боднала свещичка. Да свети. Да огрява
и моето, и твоето лице. Дали ме виждаш колко съм щастлив ...

Darius Rucker - We All Fall Down
What makes a man work til his kids get too old to kiss and hug
He won’t climb another imaginary mountain when is enough, enough
What makes a man build a kingdom only to lose his woman
How high is too high? How big is too big? ...

Ян притеснено разтърка челото си. „Къде ли ги водеше майка им? Как щяха да живеят с брат му занапред в тази дива страна?” – мислеше си той, когато самолетът им се приземяваше на софийското летище. Майка им – Пенка, беше българка, омъжила се за холандец още през далечната 1990 година. Ян и брат му Ге ...

Животът е битка жестока
с много въпросителни-коне
и неизвестни-змейове...
И падаш, и ставаш,
и плачеш, и страдаш... ...

Утрото събужда се в мъгла,
полазва улица невзрачна,
прокрадва се в стаята,
обгърната в тишина.
Една ръка протяга се в сумрака, ...

Все още вярвам на вълшебства,
пораснала съм мъничко, е, да...
Дали от този сняг е толкоз светло,
или пък ще се случват чудеса...
На прага сме на Коледа и ето, ...

НЕСБЪДНАТО
Не ще дочакам ласки мили,
заключени с бронирана врата.
Ни очи, с искри безброй възпламенили
надежда светла, обич, красота. ...

Срещата ни беше окъсано албумче със снимки.
Безцветни фрагменти от цветно щастие.
Застопорени погледи... замръзнали в снимка за да не забравят обещанията си...
Обещания за присъствие, скрити в очите... даващи им блясък за изпълнението си...
Вечността, спряла се в обектива, се кикоти ехидно в ръцете ми. ...

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=235992
Пак ли ме приспиваш, ветре,
като ми довяваш спомен?
Искам да приспя аз тебе,
да не бъдеш буреносен. ...