Големите малки неща
Съпругата му си взе почивен ден. В късния следобед го посрещна на вратата, целуна го с нежността, останала ù непокътната през трийсетте години брак, погали го по бузата:
- Милото ми, побеляло момче! Хайде, влизай!
- Катя… - усмихна ù се той. – Аз побелявам, а ти хубавееш.
- Ох, м ...

Усещам любовта около себе си -
навсякъде... но не и в мен...
Тайно ровя в избледнелите белези,
пулс и ритъм - полуприглушен...
Ноември е. Лятно-слънчеви петъци... ...

Повярвай ми, в един-единствен ден ще те помилвам,
обходила отчаяна сред самотата цялата земя.
Ще съм безгрешна в този светъл миг и ще политам...
Не се страхувай, падна ли... ще издълбая вечността.
Повярвай ми, че този ден за нас ще е последен... ...

КАМЪНИ
Когато седна върху напечените от слънцето камъни, надробени от скалата в паницата на времето, с които то си прави попара, се чувствам като един от тях. А тръгна ли, походката ми става бавна и тежка, като стъпката им, с която се спускат от върха по стръмния хребет. Времето е увенчало тази част ...

Обесването на Васил Левски
мина през трупа ми,
лазейки яко по нервите ми.
Искаше да се отърва от римите си.
Познаваше до смърт вдъхновението ми. ...

Признавам ти! Страхувам се от самотата,
от тихите и леденостудени ласки,
а можеше да ме обичаш истински,
ти можеш всяка нощ да я отпращаш!
Обичай ме, това единствено те моля, ...

Тежки рани лекуваш ли, моя желана ориснице?
Още пазиш ли дарбата в твоите трепетни пръсти?
Може би си намерила билките, чудно измислени,
за юнаци, в които надеждите вече са късни.
Буен огън стъкни ми от шума и съчки в усоето. ...

- Хайде - подкани ги Гар Ван, като влезе в спалното им. - Гасете светлината и лягайте да спите.
- А ако не искам? - опъна се един от новобранците.
- Ще те сритам - незабавно му отговори сенчестата.
- Така ли? - предизвикателно се ухили той. - И как?
БАН. ...

Животът се оказа по-различен,
остана всичко някъде - мечти,
очаквания. Мислех го приличен.
А той разгърден, рошав ме смути.
Дали защото пак навън е есен - ...

Аз ти обърках всички посоки
и помисли, и хоризонти...
И няма бряг да го прегърнеш
и няма църква да си пуснеш котва...
Все по-стръмно е нагоре ...

Пътят
(в памет на майка ми)
Безкрайна нощ на твоя небосклон настава,
изгасват тежко уморените очи,
със стон просторът тъмен бавно побелява, ...

„Имаш рак”...
И дочуваш – камшично камбаните бият...
И е толкова близо, че пари дъхът на смъртта.
И е толкова близо - съвсем не е ничия,
безадресна за някого другиго, някъде там... ...

Mоят самотен рай
Моят рай самотен е и свикнах с мисълта,
че сама ще живея, докато умра...!
Нещастната любов, сякаш от огледало,
счупено в яда ми, породена е... ...

Хубаво е, че мога да се радвам просто на няколко приятни часа - това е може би дар Божи...
Тънка нишка от сини флуиди
от тебе изтича към мен.
Чудесно е, че успях да я видя
в края на онзи есенен ден. ...

Прося си целувка, цупя устните кокетно -
стар женски трик, знаем го от бабите.
Работи още - целуваш като за последно.
Така де, жена съм. Ние сме нежните, слабите.
Студено е, треперя уж безпомощна. ...

Ода за Паметта
О, Памет, къде дъщерите ти девет,
достойни за лавър и нисък поклон,
чрез мен ще насочат днес взора си гневен
и кой причинява им повече зло: ...

Зад празните думи ще намирам покой.
Ще крия сълзите си, защото са ми чужди.
И ще вярвам, че мога да бъда мечта,
но ме е страх от диагноза `хронична самота`.
Ще вървя със облак над мойта глава, ...

Очите ми обичат да потъват
в безбрежието на твоите очи,
дълбоко да проникват и поемат
на обичта ти светлите лъчи.
Ръката ми обича да се стапя ...

Има една част от тялото,
която няма никога да те мрази.
Там, вътре, дълбоко - сърцето
за теб спомен един ще пази.
За тебе то и до сега тупти, ...

Разговор, Откровение, Молитва и...
На Ачето за първата му годинка
Как да ти разкажа, сине,
колко слънце има
през нощта? ...

за изгубената вяра бъдеще съществува
макар че живее тя във хармония със мрака
скръбта е разобличена от луната
ала тя студено свети в мрака.
мистериозен знак ме отдалечава... ...

Отново те сънувах...
Но за първи път такъв.
Детето ти седеше на седалката до теб в разкапалия се, мръсен автобус. И със сълзи в очите си те питаше защо си искал да умреш. Аз седях на съседната седалка и слушах, когато ти вдигна за пръв път наведената си ниско глава и погледна право в мен.
Сякаш знае ...

Онова, което нямахме
Никога не сме си казвали „Завинaги!”
Никога прегръдката не е била за дълго.
Никога не сме били един до друг.
Никога не бе до мен. ...

Минзухарено никне сърцето ми,
гола поляна доскоро,
и като стадо отвързано светнаха
всички звезди в небосклона.
Аз съм пастирката дето ги пали ...

sto bene
Лучо Батисти - Мисли и думи/ Ако съм с теб, съм добре
(Autori: Lucio Battisti & Giulio Rapetti Mogol)
(Автори: Лучо Батисти & Джулио Рапети Могол)
Тази вечер не спечелиха моита предпочитана песен и изпълнение в един финал на голям и продължителен конкурс по италианската телевизия (хващам я ...

ПРИКЛЮЧЕНИЯ С КОЛЕДЕН ПУЯК
Ако беше жив Бранислав Нушич, като нищо бих му изпратил писмо с гореща молба да опише с неговото неповторимо чувство за хумор тази история. Да, но не е. Затова и не съм го направил - не може просто ей така да изпратишш писмо, на чийто плик е написано само твоето име като п ...

Броя си стотинките, залците в чая
и пълни столòве край празната маса.
Другарят, със който превзехме безкрая
и другият, дето до трън ме опàсе.
Броя и онези, които отплуваха, ...