Под хартията, грееща в рани,
плодовете на чуждо дърво
се превръщат във чар, вещество,
неподвластно на тъмни лиани,
ни на тръпнещи в гняв океани, ...

Сънувам
Съществувам
Обичам
Въвличам
Не казвам ...

И ти забрави в тази нощ
за мен и просто ме остави.
Нима не бях негаснещ лъч,
със който утрото запали.
Когато бях далечна страст, ...

Подбуден от непрестанният порив на моите многомилионни читатели, най-накрая ще попиша по наистина приятна тема. Не разсъждавам достатъчно върху хубавите неща в живота?! Станал съм като някой гаден журналист, който пише само за кофти работи, защото са по-тиражни?! Моля?!... това не е така! Сега почва ...

- О, аз ще заминавам...
Мразя ги до болка тези думи.
Виж бе, аз оставам,
ще се опитам в България да трупам суми.
- Съжалявам, но тук не се живее. ...

Клонче и цвят
събира пчелата Милка
слънчево мляко

Сама съм... Никой не ме прегръща.
Никой не целува моите очи
и с нежност никой не ме обгръща...
Стаена, болката в мен мълчи.
Вървя в утрото – познатата рамка: ...

Родено в мечта
Гореща, безплътна
крещи светлината
нагазила в слънчева жар!
Магия безсмъртна ...

Мечтите ми затворени във тясна клетка
все още тъй опитомени си седят,
но сЪлзите, умиващи стоманените им решетки,
като бодлива тел страните ми дерат.
И само нощем, само тук и насаме ...

Скачай, тичай, лети!
Тя те чака там,
вечно бягаща,
вечно изплъзваща се,
винаги с една крачка пред теб. ...

... А някога, отдавна, беше истина,
от тези, нежните, не с поука
и беше пролет, с романтичната искра
не търсеше в мен наука.
Горещо лято бе, изгарящо с лъч, ...

Аз стисках ръката за сбогом
и галех лицето със сълзи,
но тя си остана студена,
а то не потрепна дори...
Защо животът ни така протече, ...

Тя беше една от жените, чакащи реда си пред храма на Ищар. Внезапно изчезна.
Къде изчезна Коре, Пумиатоне?
Из цикъла «Неразбираеми»

Стоян беше на полето и изпълняваше „служебните" си задължения. Той беше овчар от близо двадесет години, неговият живот бе тук, на село, сред животните. Тази работа му харесваше, беше свикнал толкова много с нея, че едва ли би работил нещо друго. Но самотата бе най-лошото нещо в живота му. Тук, в тов ...

За теб, приятелко
За тебе, мила приятелко любима,
пиша аз тези редове,
нещичко за спомен
аз да ти оставя, ...

Обичах те силно,
обичана мисля, че бях.
Но явно си лъгал,
това днес разбрах!
Повтаряше своето празно „Обичам те” ...

СБЛЪСКАХ СЕ
сблъсках се челно с късмета
сега си мерим цицините
и растат две сини очи
срещу мене и вътре ...

Две вълни се изливат върху теб и ти отлиташ към небесата. Едната е морската вълна, която съдържа хиляди капчици, готови да те докоснат. Другата съм аз, която в този миг те потапя в океан от чувства. Затвори очи и си представи тази гледка, тази тръпка, това вълнение:
Нощ, звезди, светулки… мрак, койт ...

Соня Мартъл се бе надвесила страховито над 12-годишния си син. Каза:
- Джими, този човек ще бъде твой учител по пиано.
Мъжът се представи:
- Здравей, Джими, аз се казвам Самюъл Харт.
- Здравейте, господин Харт. ...

Пътят към теб
Стоя сама и търся пътя,
какво да правя аз сама
без път дори.
Виждам път, но дали ...

Няма време в този град за поезия,
няма време за сладки, ритмични слова,
в този хаос от рекламни, неонни безвремия
и изцъклени, бледи милиони лица.
Няма време. За рейса забързан е всеки, ...

БОЛКА
Боли, че влезе в сърцето.
Боли на ласката капана.
Горчи ми виното проклето.
В любовна мрежа ти ме хвана. ...

Сила
Да бъдеш благословен със сила,
онази вътрешна сила,
която те движи и те прави
истински жив - е дар. ...

Превалява. Водата искри
под наситени черни воали,
някак… сухо по мен не остави.
По-горещи от сънена жар
и по-тежки от стари камбани, ...

Падна ангел от небето
оправи му сърцето
Докато не можел да обича
почнал след любовта да тича
И така и така, по пътя на любовта ...

дали ще свърши
липсата ти
всяко завръщане
е утринна роса
предхождаща ...

Две очи, в които да потъна,
две ръце, обгръщащи ме цяла,
вятърът, косите рошещ,
тихото: „Обичам...” на раздяла.
И устни, които обещават: ...

Намерих саморасла круша.
Направо сладка като мед.
Под нея славеите слушам.
Извадих може би късмет
или пък майката природа ...

Паря ли...
Изгарям ли те нежно,
усещаш ли искрите на жарта?!
Прелъсти ме толкова копнежно...
Не гаси ме... сподели страста... ...

Дори когато слънцето се скрие
и няма светлина,
пак лъч проблясва и
възкръсва твоята мечта.
Дори когато морето те обгърне ...

Към 1876 Стефан Маларме (1842-1898) навлиза в така наречения си херметичен период. Стиховете, които започва да пише, се отличават с безумен синтаксис и употреба на думите с непривични им значения. Дълго време се е смятало, че тези му стихотворения нямат определен смисъл и могат да бъдат тълкувани ра ...

СКИТНИЦИ-МИЛИОНЕРИ
на Гюлчин и Георги
Мой принце вълшебен,
мой тъжен юнако,
за двама удари дванайстият час, ...

Твоето „Да” е завинаги, Майко.
Няма остатък от никакъв грях.
Няма съмнения,
няма зачатък
от неразбраност във твойта душа. ...