и думите ти – камък
и поводите – камък
пръстите,
носа
(за глезени ...

Измислих си среднощна приказка,
но принцове и Пепеляшки няма.
И може би дори е истинска,
и може би дори за двама.
Понякога насън си я разказвам. ...

Момичето с червеното палто
върви. Навън е локвесто и мрачно.
А пътят сив, на късове платно –
рани нозете ù, за да забави крачките ù.
Но тя върви, дори не го поглежда, ...

„Приятелю мой, най-драг, разкажи сега какво се случи?”,
питам аз с достойно любопитство,
поглед втренчен в черната фигура на канибала,
който седна на масата,
напълни чашката и цветущо започна да разказва. ...

Ей така...
... безмълвно ще се срина
в онази съненост
покълнала
по пръстите ...

Септември си отиваше, отнасяйки последните топли дни. Баба Мита ставаше още по тъмно - утринният мрак не я плашеше, страшен беше, когато се спуснеше с вечерта. Този страх се загнезди у нея, откак загуби дядото. Последните му месеци бяха агония... Баба Мита не заплака пред него, стискаше зъби и му да ...

Нощно приключение
Слънцето отстъпва на Луната,
вече на Земята цари тъмнината.
В лабиринта се лутам сама
и изведнъж докосвам твоята ръка. ...

Тръгва си годината и скърцат
стъпките ù тежки във снега.
Чакай! Има време. Зъзна,
ала искам с теб да повървя,
да ти кажа, че съм ти простила ...

С теб!
Контролното на времето зададе ни
последната задача най-накрая.
От всички пътища изстрадани
да отделим тез, водещи към рая. ...

Bowling For Soup - Baby One More Time
Oh baby baby
How was I supposed to know
That something wasn't right here
oh baby baby ...

Отишли цървулите черни в градчето,
покрити били със петна от л...на,
във локва измили се, тръгнали смело -
обувчици лачени с мръсни крака.
Прескачали стълби, подритвали хора, ...

Хей, Безумие в роба разкъсана,
не поглеждай под веждите свъсено
и не викай, без глас прошепни ме,
без слова през сълзИ призови ме!
Ех, Безумие мое, единствено... ...

Некрологът падна на земята.
Вятърът го отнесе.
---
Пак така. Така. И пак.
Капчук. Прозорец. Брод. ...

Там започва моят светъл пейзаж.
Залез от злато, море от мечти,
разговори под зоркия поглед
на нощния страж.
Пълна луна, нашите ръце - ...

От дълъг сън се събуди Добрината,
но бе забравила коя, всъщност, е тя.
Цяла вечност си мислеше, горката,
а не знаеше, че тя сама е Добрина...
Натъжи се и заплака Добрината. ...

хор "Волна песен", гр. Враца

Искам да проникна в сърцето ти
и да го целуна.
Искам вечно да гледам очите ти
и да виждам в тях безкрая.
Искам да легна на гърдите ти ...

Честита и спорна Нова Година Ви пожелавам, приятели!!!
На дамите нека винаги да подаряваме по едно Кокиче, а за всички приятели на Словото - Наздраве!
:)
Тъй бяло и всред пухкава къделя,
с едва подало в тъжен свят глава, ...

Като слънце на пролет добра
ти усмихна се – в моя прозорец
бяла птица и светла дъга
полетяха към сини простори.
Поздрави ме лиричният ден. ...

Отива си годината поредна,
неизменно губи дни от календара.
Залязва, но не ще да е последна
жертва на живота на олтара.
Времето е смъртния й враг ...

Едва ли празникът ще е усмихнат тази вечер,
когато блясъците по елхата са сълзи от спомени,
когато вятърът играе с тебе нейде надалече,
а мислите ми пак ридаят върху некроложни помени…
Едва ли устните ми ще са все тъй розови, ...

Дъждът отново се засели над града
и стана тъжно, мрачно, пусто.
Стаята потъна в тишина, дъждът
ритмично по перваза само чука.
И спомени връхлитат изведнъж, ...

Той прилича на яйце,
ала по-голямо.
Слънчо му е подарил
своята премяна.
Дал му важен витамин - ...

Изтъкаѝ ми от прежда сърните, Старице
и нека в огъня шепнещ да припнат
стадата им, снегът под копитата
да пада и пука във въглените...
Декември е топъл и пушекът южен на чайовете ...

Чуй песента
Това не е преструвка, а надпревара във въоражаването
Аз съм дилър на оръжия.
А на вас ви подхождат оръжия, под формата на думи.
Наистина не ми пука коя страна печели, ...

за моята изневаря моля те прости
и за всичко лошо забрави
да започнем всичко от начало
в миналото само спомена остава
ти ме провокира с твоите закъснения ...

Не отричам твойто право
да живееш както искаш,
но защо пред мене само
все за честност се натискаш.
Знам какво те прави вихрен, ...

Букетът от
спомените ми за теб
с добротата ти
е изненадата ми цветна
и вълшебството е в очите ми. ...

Питаш ме на Коледа какво си пожелах.
Искам през Новата година повече мечти,
да бъде тя по-весела и по-засмяна,
искам да бъде здрава, с по-щастливи дни...
Тази година ми донесе само ...

ИЗМОРИХ СЕ
Колко време измина? Колко изгреви се изнизаха между пръстите на твоето безвремие? Колко нощи се опитвах да заспя без вторачения поглед на страха?
Часовникът отдавна не ми е приятел. Откриел е това и сега виси безразличен. Пулсът му стана ритмичен, гласът - му изчистен от онова прегракнало ...

в неделното матине
кръвните групи
винаги съвпадаха
и захарта се разсипваше по масата
С Божа Благодат ...

Звън камбанен. Свещи. Чаши,
пълни с вино тежко, отлежало.
Радват се сърцата наши –
нова година, ново начало.
Здраве, любов и човечност ...

Баба Милка тъчеше от малка. Обичаше да преплита нишките и да вижда как на стана се появява нещо. Весело зеленееше тревица, цвете разцъфваше или птичка гонеше слънцето. Имаше си баба Милка две дъщери, но никоя не обикна тъкачеството. Старият дървен стан заемаше цяла стая. Все тази стая я влечеше и, с ...

Все едно... (Мечтая те)
Все едно съм цигулка и съм останал и без една струна.
Все едно съм без ръце, щом не мога да те прегърна.
Все едно съм си изгубил устните, щом не мога да те целуна.
Все едно вече не мога да говоря, ако не мога да те върна. ...

Дали е така?
Животът ни е винаги накъсан.
Едно парченце тук, а другото е там.
Парченце по парченце събери ги.
И виж тогава кое не трябва да е там! ...