По стиха „Коледно” на Ниана (Нина Симеонова)
Да бъде, Боже!
Вяра! И Надежда!
Любов! Приятели! И щастие дари!
Навеки, Боже! Дай на всеки! ...

“... Влюби се в четвъртък,
не, по-добре в сряда.
Хвърли самотата си,
пей и мечтай!”
Ивайло Диманов ...

Издигам се,
дишам,
със пълни гърди.
Прострелват ме,
падам, ...

Пресяти чувства в бурни ветрове
с дълбока нежност светло се завръщат,
за да замеся в своето сърце
сладкиш за теб с вълшебната им същност.
Прегърнати оплитам светлини ...

Искам насред тревиста поляна да лежа,
а покрай нея река да минава.
Искам за нищо да не мисля, нито да тъжа,
а само вятъра да усещам тогава.
Искам да се взирам в небето ...

За този миг отдавна си мечтаех -
семейството вечеря в светлина.
Очите ни са като огледало -
приемат и предават топлина...
Децата ни се смеят. Рецитират, ...

Ти ме правеше истински щастлива,
само с тебе аз се чувствах жива.
Как можа таз съдба да ни раздели,
истински обичахме се в миналите дни.
Без теб сега не мога да живея ...

Чувство празнично обхваща!
Ето – иде този Ден!
Стига грижи! Лъч изпраща
Той за тебе и за мен.
И усмивка в миг изгрява. ...

Нещо като изповед...
Ти даде ми от младостта си
и толкова години си до мен...
А аз залитах и се губех...
ту тръгвах си, а после пак... ...

Много пъти съдбата при тебе ме води,
ала аз все извръщах глава.
По залез ме гонеха мойте неволи
и нямаше с кого да ги споделя.
Безброй нощи сънувах очите ти топли, ...

Ако можех да съм твоят храм
Или поне камбанария
Ако имаш в тебе плам
Ако искаш изгори я
Ако можех да съм ти свещичка ...

Хижарят отпи бавно от втората си чаша ракия и погледна през прозореца. Мислеше за старата си любов – Ирина. Не я беше виждал от единайсет години.
Снегът продължаваше да се сипе на парцали. Вече беше натрупало почти метър, дори боровете отсреща не се виждаха. Мъжът въздъхна тежко. И тази Коледа щеше ...

Душата ми е вечна скитница -
не знае дом... нито покой.
Като бързокрила бяла лястовица
лети в безкрайния простор.
Опитвах всяка вечер да я вържа - ...

Очите му - черни като тъмна нощ, бяха скрити от русата му коса падаща по лицето и раменете му. Той беше седнал на земята, облегнал се на бялата желязна ограда зад гърба му, а ръцете му бяха отпуснати на тревата.
Лицето му не се виждаше, но изглеждаше толкова тъжен и самотен.. Сякаш бе цвете, отнесен ...

Блясък, проблясък, искри..
тласък, оттласък, сълзи...
утро подир вечерта...
усмивка родила тъга...
Зимата спусна се вече ...

Послушах си приятелите. Не сърцето.
Натъпках си поемите. Във прозата.
Наум те заобичах. Като клетва.
Честита ми омраза. Вместо обич.
Празнувам се през чашите. В Неделя. ...

не ме боли не ме е страх
с усмивка аз самотата ще преборя
покрита с лед кал и прах
аз всяка болка ще прогоня
ще затворя очи ще слушам душата ...

It's True
Even a lover makes a mistake sometimes
Like any other, fall out and lose his mind
And I’m sorry for the things I did
For your teardrops over words I said ...

Когато звезди се разсипят над нас
и вейките жилави вятър превие,
от мили ще чуя любимият глас,
и ехо,
и ехо, ...

"... опитваш се да ми държиш
сметка за всичко - приемам го
като посягане на свободата ми."
/от писмо/
Оставих те при многото ти богове ...

Коледа е! Настроението е приповдигнато. По улиците хората са забързани - едни тичат за подаръци, други търсят продукти за приготвянето на празничната трапеза, а трети просто се разхождат под падащите снежинки. По Коледа всички стават по-добри, забравят за всичко и се веселят, даряват и подаряват. За ...

Ще се смиря във Коледната нощ,
преглътнала обиди, унижения…
И звездният небесен кош
ще бъде дар за моето смирение…
Ще бъде пълен, Боже, знам… ...

ОТ НИКОГО
Зад мене плачат безбройни дни.
Врани на крилете мъката ми носят.
Сватбената риза от сълзи изгни.
От никого аз щастие не прося...

Все гонех те, а тайно те зовях.
Любов ти беше, а ми стана храм.
И коленичех, името ти щом мълвях,
готова и душата си за теб да дам.
Преплела във очите си сърцето, ...

Когато ти при другата отидеш
за нещо ново и неизживяно,
повярвай - само самота ще видиш
и ще се върнеш сутрин рано.
Когато погледа горещ ти срещнеш, ...

Държа във дланите си ароматна свещ
и гледам - пламъкът трепти като въздишка,
а в заревòто й край мене оживява всяка вещ...
дори в часовника прокрадва се... усмивка...
Нощта ме моли да ми бъде съучастник, ...

Студ и мрак... всичко е потънало в тихата
и призрачна мъгла, а аз какво търся?
Пита ли ме някои за чувствата ми...
за моите емоции и влюбвания.
Аз потъвам като незнаен силует в нея... ...

- Ще я видя тази нощ! – с възбуда и фалшива на пръв поглед решителност закрачи Алси Крейвлес, закрачи бодро към реката, където се къпеше Тя.
Водата – кристално чиста от водопада в покоите на княгинята на каплитите се стичаше по близките крайща на огромните тревисти склонове и пръскаше всичко наоколо ...

Вземам в шепи от крайбрежния пясък,
откъдето преди малко бе минала ти -
частица от теб,твой отпечатък
преди да го вземат бели морски вълни...
И през моите пръсти-пясъчен часовник ...

Коледно хайку (ремикс)
Коледна псувня
за всички по света:
цензура.
Бог е един, ...

Малко стара, изкуфяла и вече цинична,
днес учудено отворих пак очи
и видях как застана до мен безразлично
видение в синьо. Повярвах почти,
че животът отново ме вика при него ...

Ти...
старите ботуши не изхвърляй.
Коледа е. Пак ще засветИ.
В тях ще ме намериш, вместо злато
скрито под елхата да блести. ...

Въпрос на избор, обич.
И на воля.
Дали ще има
край или начало.
И аз ще си играя мойта роля - ...