Защо сега?
Защо се срещаме сега?
Ограбени, невярващи и лъгани.
Несигурни в отсрещното "Обичам те!",
приемайки го някак с недоверие. ...

Отшумява като порив на вятъра,
лист по лист от дървото на тъжен пейзаж.
И затихва като аплаузи в театъра,
след последния бис на любим персонаж.
Избледнява като лунен бял облик ...

Приятелството е особен камък.
Иманяри не могат да го присвоят и продадат.
Приятелството е особена находка.
Прави вълшебна всяка разходка.
Приятелството е фея, която ме кара ...

Почти безплътно, само чувство -
на удоволствие, наслада...
Унесът бавно ме отпуска
и образът се появява...
Играта ни забавна е, ...

Здравей, май за теб съм една непозната,
ненадейно изплувала в тъмното.
Усмихвам се плахо, подавам ръката
и се пръсват желания несбъднати.
Поглеждаш към мен и се чудиш коя съм; ...

Никога
Никога - не се отчайвай,
никога - не падай духом,
никога - не се отказвай
болката да победиш. ...

(за раздела мъгляви)))
Ето ме вече тук.
Вие не ме ли виждате?
Или съм още дух?
Или съм вече призрачен? ...

В ъгъла под шепа прах,
скрита зад дебелите стени,
стои кутията сама
и за своите спомени тъжи.
Спомени за минало потребно, ...

Когато пристигнах в Щатите, попаднах в смесица от националности, коктейл от раси, но на челото на никого не пишеше кой какъв е, не разбирах езика на тялото им, не познавах манталитета им. Предизвикателството, наречено Америка, ме грабна от първия ден! Правилата от старата Родина тук не важеха, добри ...

И когато отворя пред тебе
на небето красивите двери -
ще преминеш през тях като огън,
който пали звездите и денем.
Ще блестиш по-красив от луната, ...

Никога не е късно
Беше късен следобед, прогизнал от влага и мъгла. Ноември пръскаше визитките си по дървета и улици. Даже в душите на минувачите, които унило сгушени в яките на палтата, нахлупили шапки и омотали шалове, крачеха забързани. Пейзажът беше призрачен като съновидение.
В болничните стаи н ...

Вечният сън
Той седеше там, на същата пейка, от която започна всичко. Само ако знаеше... Винаги бе усещал, че нещо ще се случи на рождения му ден, но това, което стана, надхвърляше и най-смелите му фантазии.
Денят започна нормално. Събуди го телефонът с първото поздравление. Беше една от онези мрачн ...

И тази нощ
заспах без моята луна,
прегърнала
сънуваното лято.
Политнах ...

Небето цяло се е скрило
в напъпил вишнев цвят.
Рисува приказната зима
по ледени стъкла.
Рисува чудни звездопади, ...

Това, което изпращам, не е моя песен, а мои стихове върху музикалния фон на световно известен саксофонист. Получи се интересно съвпадение, защото неговото иструментално парче също се нарича "Птица"

Очи кехлибарени, в които се взирам,
в които намерих аз любовта.
Очи, в които намерих утеха,
които приютиха моята грешна душа.
Очи, за които проплаках сякаш цял един живот, ...

Какво правиш попитах се а аз не знаех
Да се спра опитах се а аз нехаех
Снежните дни потъваха в черната поука
А капката надежда бе замръзнала в капчука
Правя това което трябва а дали ...

Истина
Колко пъти търсил си истината,
търсиш я, но не където трябва!
Търсиш я в групата от хора,
куп познати имаш и това те радва! ...

И никой не узна,
сред тая жадна пустош,
кога се плач ми роди,
от тъмний пясък се отрони,
от сърце, което отново скърби. ...

Във очите ти събрана е вселена:
топъл космос - необятно щастие.
Тя, душата ми, от тях е запленена
и завинаги остава им подвластна.
А ръцете ти са океан от нежност, ...

Крадец на мечти
Не ми е съдено да бъда безразлична,
да те гледам с друга, без да ме боли.
Не мога да съм като теб себична
и да обърна гръб на своите мечти. ...

Такава съм, защото съм жена –
променлива, влудяващо различна.
Понякога съм ангелски добра,
понякога на демон заприличвам.
Недей да ме упрекваш, че безчет ...

Като надвиснала закана
духът на времето лети
и по леда оставя рана
от пируетните следи.
А пък опънатите релси ...

Горчив полъх
Глухарче рее се в небето
разпънало невидим парашут.
Нехайно кацнало по върховете
забърква ни горчив аламинут. ...

Във тази огромна държава, на име Поезия,
в която попадам със някой случаен тайфун,
по-трудно е сякаш през границата ù да излеза
и подпис в паспорта не трябва. А прашният друм,
по който душата ми вече е минала гола ...

„... Аз се забравям
на думите в сияещия дъжд -
задъхвам се, изчезвам, полудявам -
не зная кой съм аз - но изведнъж
се вдига от асфалтовия хаос ...

Toygar Işıklı - Yaprak Dökümü
Gün geceye varmadan...
Toz duman eder bu şehir...
Yalnızlığa inat...
İklimler değişir... ...

Премалява нощта,
неподвила е крак.
А над нея луната току
се облещи
из под снежен калпак. ...

Ти се втурна в съня ми,
с едно лихо докосване,
на твоята длан
върху моите пръсти.
И понеже в живота ни ...

/биологичен експеримент/
Дойде при мен уверена и плаха -
диплоиден, спирален хромозом.
Обърка ме, пренаредих се -
в миг - ах, с тази липса на озон! ...

Стоях във миг на отчуждение
и мислех над едно твърдение.
Че казват, че човекът влюбен
във себе си е бил изгубен.
Че дал си е душата цяла, ...

Истината не тежи.
Тежат лъжите на гърба на вярата.
Истината не боли.
Болят мечтите недохранени.
Истината не тъжи. ...

Лицата ми различни са, не знаеш -
със теб се любя, в лудостта горя...
За другото във мене ти нехаеш
и може би е по-добре така...
Красяла съм дворовете всевишни, ...

Есента е сезонът на любовта,
всяка въздишка под дъжд от листа
и ласки мили в тонове горещи,
телата впити са сред сенките зловещи.
Лиричен вятър клоните поклаща ...

Слушам музиката,
потъвам във въздействието ù призрачно.
Усещам ритъма!
Усещам нещо истинско!
Сливам се с нотите. ...

Глупав мускулест тип ли?!
Древните гърци са казвали, че техните младежи трябва да могат да заслужат лавров венец, както на спортната арена, така и в областта на изкуството.
Защо ни е тази сила?
Да се правим на железни
и да шашнем свойта "мила"? ...

Сякаш времето спира,
оглупяло от мисли
и сред нищото дири
стъпки лъчисти...
Като нежна прегръдка, ...