Бели нощи
леят сребърни куршуми
да убият самотата...

„(Свободата в себе си прегръщам...)
...
Някъде... след два. Между нощта. И утрото.
Пътищата се завръщат.”
П. Парнарев ...

Пълен кръг от неясни брътвежи и мечти,
сивкав прах, полепнал по изтръпнали устни.
Писъци весели, падане, ставане - още или
ще се оставим на съдбата в ръцете изкусни?
Въртим се щастливо, забравили сякаш да спрем. ...

Смелост било да "разголиш" душата си, но е агония да пазиш всичко в себе си и да не го споделиш. Аз не се имам за смела - напротив, аз осъзнавам че съм слаба, защото страдам и не мога да се преборя със страданието. Аз съм жалка, но все пак не агонизирам, защото ми е достатъчно, че страдам и не мога ...

Хайде де, мило! Лесно е. Просто отваряш хубаво уста, лапаш и после - както ти обяснявах. Нали пушиш? Все едно правиш кръгли димни облачета, в същото време обаче си движиш главата назад-напред, все едно се съгласяваш, а с езиче пишеш легнали осмички...
Е, ма, как така не разбра досега?!
Питай майка с ...

С малка парцалена кукла
тичаше боса нанякъде,
под звездите пееше песни,
пръскаше радост навсякъде,
грееше с усмивка омайна, ...

Видях те в съня си до мене
в призрачно бялата нощ -
ти нежно цъфтеше кат' цвете
във прелестно ярък разкош.
Ухаеха сладко липите, ...

Дъжд от мечти
Дъжд от мечти много рядко вали,
не защото няма Вода на Земята.
От несбъднати дни страшно боли,
щом усети порива Синевата. ...

Заламтели за власт, за кариера,
за всички блага на света,
не поглеждаме, че и днес, а и вчера
сме направили лоши неща.
Спрете хора! Недейте така! ...

Свещичка ти запали в мене
и молитва да направя ме зарече.
Помолих се аз тайничко за
мир и дивост,
пожар от чувства, ...

Дарих ти любов,
обречена на клада
Не прося милост...
Хубаво е с теб...
устните ти галят ме. ...

На вратата се позвъни и сърцето на Пит сякаш си удари в гърлото. Побърза да сложи снимката на същото място, сякаш заличаваше следи от престъпление. Поколеба се дали да отвори, но настоятелното звънене можеше да събуди Мел, затова дръпна вратата. На прага стоеше едра, пълна жена на около петдесет год ...

-Ревнувах я от първия ден, когато я видях, ревнувах я от тревата, по която ходеше. Пазех я от приятели и познати, не давах косъм да падне от главата й. И така до миналата седмица, когато я засякох да говори с непознат мъж във Виенската сладкарница. Предугаждаше нещо, горката, озърташе се насам-натам ...

Конец и корда
За риба имал дерт
конецът да отиде,
но първо със експерт
поискал да се види. ...

За риба край Богрòв
Допълнително работил бях,
почивка повечко събрах,
но вкъщи ме налегна скука
и днес на риболов съм тука. ...

На Тани
Мисля, че приятелството е едно незаменимо вълшебство, което едва ли някой е способен да разбере. Силата му е навсякъде – сред хората, природата, по цялата земя и целия свят. Дори думите не биха могли да бъдат достатъчни, за да опишат какво е това приятелство – дали силна връзка между хората, ...

да дочакаш любовта...
по каменния
път
на суетата
и по стените ...

Аз съм Рон Уизли,
нямам никакви пари,
а косата ми червена
изглежда, че гори.
Хърмаяни обичам, ...

С времето нарастваше
цялата моя душевна сила -
тя нарушаваше,
тя изтощаваше
всичко, с което се беше сдобила. ...

Една сълза падна,
съвсем самотна и скърбяща.
Сълза невинна, страдаща за своята нещастна съдба,
без глас, без сили, без лице, без очи-
това беше самата тъмна нощ, която страдаше, ...

...
И този ден скъсяваше мечтите й,
и тичаше задъхано към бездната,
че слънцето стопяваше в очите й
последните следи от неизбежното. ...

Аз исках да я гледам, но не можех,
разбирах, че от поглед ще я губя -
със кошница, покрита с тънка кожа,
преоблечена - тя беше вече друга.
Тя скиташе по улиците вечер, ...

СЛЕД ТЕБ
На Б.
Асансьорът –
озъбено куче -
с гръм и трясък ...

Нощта отново се надвесва смръщено.
Пак тропа по прозореца да ù отворя бързо.
Дори и тя не знае, че е вътре вече
и иска да се вмъкне в стаята, да не измръзне.
Горката, даже не е забелязала - ...

Аз съм експлозия във синьото небе -
част от неизменна вечност,
недамгосана човечност,
аз съм родено във вода дете.
Аз съм звездата в падащо небе, ...

Затворя ли очи - аз ставам птица,
разперила криле летя към теб,
луната бледа - моята сестрица
показва моя път нелек.
И, стигнала до родната ти къща, ...

Понякога се случват чудеса,
с виновница основна - любовта ни -
в мечтите или в виртуалността
магии прави, преподреждайки ума ни.
Изгражда първо илюзорен облак, ...

Болки в коленете
и тъга на комина
по отлетелите птици.

Луната свири своя есенен блус,
а в тъмнината само една душа е отворила очи.
Стоейки на брега самотен, пуст,
само тя открива красотата в тези звуци и лети.
Живее тя отдавна тук, ...

Имало едно време България. Имало едно време българска доблест, която побеждавала и непобедимите...
Одрин,14 април 1205 година:
Напрегната тишина. Въздухът не помръдва, сякаш е затаил дъх заедно с бойците на цар Калоян. Само тревките крехко потрепват от тежестта на нещо страшно приближаващо. Вече се ...

На Кр.Т. Майсторовата щерка
Тате даде ми парички
днеска, за да купя хляб,
ала ги похарчих всички
не за хляб – за шоколад. ...

Наследникът
Според определената дата Свилена трябваше да роди всеки момент, но признаци за това нямаше. Имаше десетдневен срок за наблюдение и, ако не стане, налагаше се да влезе в болницата за предизвикване на раждането. Чувството на тревожност я беше обзело, както в самото начало на бременността, ...

За раните, които ми нанесе,
за болката, с която ме дари,
за обичта, която с теб отнесе...
Благодаря ти... и проклет бъди!
За ласката, с която ме обгръщаше, ...

Слушай…
Гласът ми идва от най-прозрачните нишки на сърцето ми!
Омръзна ми иронията, пробягваща в гласа ти.
Омръзна ми да ти прощавам милиарди пъти.
Слушай… ...

Разпъваш ме на кръста на вината
и впиваш нокти в крехкото ми тяло,
безжалостно в косите ми оплитайки
две жадни, топли мъжки длани.
Копнееш ме и в нощите, и в дните, ...

ТРУДЕН ПЪТ
Кръстът винаги тежи.
Не е възможно да го носиш сам.
Трябва някой да ти помогне.
Но, който и Кръста да поеме, ...

Аз обичам да те гледам
и винаги да те следвам.
Обичам да те виждам щастлив -
тогава ти си най-красив.
Обичам да те целуна нежно - ...

Тя идва от малко градче, търсейки късче надежда. Тя е наивна и вярва в доброто у хората. Но далеч от провинцията рядко се среща добро. А тя продължава да вярва.
Затова й разбиха сърцето. Затова й стъпкаха мечтите. А тя продължава да вярва.
С дете на ръце и малко надежда, тя брои дните до промяната. ...

Сетен час
Сетен смъртен час камбаната отмери,
безлюден тъжен град,
луната стене.
Осиротялото небе чедата си блудни, ...