Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 607 резултата
Залостили сме здраво гостните.
На омразата отворили сме портите.
Изгаряме паянтовите мостове
и лъжем се, че тачим хората.
Изчезнаха пред блока гонките. ...
  185 
Налей ми, кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям – каква орисия,
сърцето ми още за нея копней.
Тя беше видение бяло, ефирно, ...
  155 
Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.
Но както нощта неиз ...
  159 
С бай Дан работихме заедно в един от приемните складове на ''Експрес'', фирма за събиране и доставки на стоки по островите с фериботите. По-точно дойде на мястото на Митьо Чилията, който сам се хвалеше, че бил като чилия, от където и да минел, все нещо закачал. Но номера му тук не мина, хванаха го, ...
  156 
Битката беше приключила преди час и войниците се бяха оттеглили в окопите си. Вече не се чуваха дори откъслечни изстрели. Обаче и французите, и австрийците продължаваха да хвърлят по едно око към бойното поле, където бавно крачеше самотна фигура. Това беше сестра Жустин.
Дребничката млада жена стара ...
  187 
Вече имам бели косми по брадата,
регулярно почнах да се бръсна.
Дълго търся огледало за душата,
все ми се струва, че е мръсна..
  153 
Понякога това е твоето наследство --
засукан, хитър котарак;
в житейското си поприще нелесно,
стоиш на бурето с барут,
преметнал крак връз крак. ...
  199 
На 9 юли, тази година, получих от моята скъпа приятелка Росица Копукова, излязлата от печат книга на г-жа Елена Алекова "ВРЕМЕ ЗА ЗАЕДНО с Велин Георгиев и Снежана Пейчева" /ИК "Нов Свят"/. Сърдечно благодаря и на двете за ценния дар!
Книгата може да бъде причислена към мемоарния жанр. Както казва а ...
  118 
ДНЕС ЧОВЕКЪТ ТРЯБВА ДА СЕ СЕТИ
Автор: Борче Панов, Република Северна Македония
Днес човекът трябва да се сети
да изключи мобилния телефон, компютъра и интернета,
телевизора, войните, убийствата, цунамитата, ...
  169 
Слагам предупреждение, защото засягам чувствителни теми (изнасилване и самонараняване).
Щипя, драскам, удрям,
само и само да залича спомена за ръцете ти от тялото ми.
Скубя, удрям и гърча се,
думите ти завинаги гравирани са в ума ми. ...
  209 
Някъде към пет часа следобед умората взе връх и инспекторът заспа на бюрото си. Ленивите лъчи на есенното слънце заиграха с дулото на пистолета му, небрежно оставен върху дебелата преписка за самоубийството на седемдесет и седем кита край бреговете на Шотландия.
Ще спестим на читателя описанието на ...
  253 
Дъждът е плач от болка на Земята,
задъхана от подлост и разврат.
Той иска да пречисти свободата
и да измие тягостния свят.
Да прекоси полята и горите. ...
  184 
Сънувах, че вървяхме двама с теб,
в далечен парк накрая на земята,
и бе стопен невидимия гнет,
отново бяхме с тебе Светлината.
Усещах се спокойна и жена, ...
  248 
Сред върхове високи, сякаш в сън,
планината се издига в небесен звън.
Снежни пътеки в мълчание крият,
скритите тайни, които от векове се вливат.
Ветровете пеят стари песни там, ...
  193 
Ще ме обичаш винаги, защото
си ме обичала и в друг живот.
Усещаш вече смътно заревото
на слънцето мечтаещо възход.
И верният ти поглед е осанка, ...
  291  10 
ЗАВРЪЩАНЕ НА МЪЖ
Артилерийският снаряд
от мене по-неточно пада –
дойдох, неканен, по обяд,
когато сипваше обяда. ...
  238 
Добавена реалност е утрепан зяпач от виртуален звяр.
  110 
Не си отивай,
Не ме оставяй,
Не ме подлагай на това!
Дните тук без теб са страшни
И не мога да заспя. ...
  150 
На А.
Стоя пред теб – обикновено тъжно момче.
Изгубил душата си парче по парче,
Пребродил пътища незнайни,
Събирах спомени отминали, нетрайни. ...
  253 
Време! Миг от вечността!
Вятър! Спомен и тъга!
Сън далечен и красив!
Нощ! Море и си щастлив!
Пясък! Само две следи! ...
  188 
Езичето не спира
да намира
най-вкусните места
в страстта.
Ръцете ми немирни ...
  374 
П О П Ъ Т Я 38
Колкото времето по не ти стига,
животът ти започва,да става по-смислен,
авторитетно пред себе си имидж постигаш
и нещата ти някак от само себе си се курдисват. ...
  99 
Сдобия ли се някак си с магия,
мигновено всеки ще го разбере.
Уменията си няма да ги крия
и събрал съм от планове море.
На даскало ще ходим с хеликоптер ...
  219 
Нежен съм, значи обичам,
харесвам на теб да помагам.
Сърцето от чувства прелива,
на тебе верен оставам.
Защото в живота сама си, ...
  234 
Всеки носи кръста тежък...
на живота свой, преживява
времена и болки... разкол,
грях, провал. И самота!?
Как искам да разкажа ...
  139 
  288 
  177 
  205 
  154 
в памет на Кристиан Таков
Когато Рая на любовта слезе в нашите души...
И омразата на завистта крепостта си разруши:
и човешкото сърце тупти за сърцето на ближен,
тогава изгрева ще си ти-светъл лъч безгрижен!
  145 
Света въртят към гибелта, онази, същата,
която луд предсказал. Беден и низвергнат.
Човекът мисли колко скъпа му е къщата
и колко индулгенции ще го зачеркнат,
от списъка зловещ на цял живот грешилите, ...
  132 
В главата ми от мисли пак звъни
и думи, някак странно неудобни…
Спаси ме от измислени вини –
да ги изгоня, вярвай ми, не смогвам!
От чакане душата ме боли, ...
  263 
Щастливата стихия
си има къдрав свят,
в сърцето ще открия,
че нежен си на цвят,
най-ласкавото синьо ...
  259 
ТРЪГВАМ ПОДИР СВЕТЛИТЕ СИ ВЛЪХВИ
... рожковите взеха да жълтеят, вятърът – тревите да суши,
тръгват по крайбрежната алея котките, наострили уши,
лъжа ли се, тъй ли ми се чини? – хлад откъм морето се поде,
и мъгли през старите смокини ветролеят дрипаво перде, ...
  102 
на пл. "Преображение " гр. Разлог
Площадни плочи,наредени грубо -
допълвайки се - раждат съвършенство !
Пред взора на Никола Парапунов
оформят естетическо блаженство ! ...
  198 
Тази моя безкрайност съвсем се износи и падна
върху пътя, протрит от нозете на хиляди луди.
Не за битки безмилостни беше душата ми гладна,
но на ситите вълчият глад за живот я събуди.
Този свят, разчертан на минути и дребни монети ...
  352  15  13 
Реших да ти изпея песен
за всички неизказани неща,
за общия ни път отвесен
по който бе баща, аз - дъщеря.
Надянаха ми вятърни доспехи ...
  242 
В нейните очи светлина струи,
като звездици небето те красят.
Усмивката й - нежна, като лъч от зари,
сърцето на всекиго могат да пленят.
Косите й - вълни от злато светят, ...
  137 
Има ли във тоз живот прекрасен,
нещо по-щастливо от това,
малка бяла лодка да направиш,
и да пуснеш по вода?
Да я галиш, да мечтаеш и да тръпнеш, ...
  115 
Невидима е прошката на Господ -
към онзи, който моли за пощада,
навел се да изкрѝви всяка кост
с поклон и кръст пред ужаса на ада...
Притихнал във покоя на умората, ...
  147 
Предложения
: ??:??