НЕ ОТЛИТАЙ ОТ МЕН
Не насън ли живях – или сън ми се съни щастливо?
Аз към теб не вървях – аз се ронех на сребърен прах –
бял прашец от прахана и кремъчно камъче,
в тютюницата моя – огниво, ...

кошер чуждѝци
речта замъгляват и
опечаляват

НЕЗАДАДЕНИ ВЪПРОСИ
Лятото тръгва към заника –
с ято отлитащи щъркели,
с мравешки дълги кервани –
в тъмни забои замръкнали. ...

развиделява
и в сърца гальовно се
зора вселява

***
С коси от вятър си любов, неземна
и слънчеви лъчи във тях се сплитат.
Да ги целувам тихо, нежно искам.
Да милвам скулите ти - изваяни, ...

Кокошката направи важно пауза, а след това изрецитира:
Аз съм ви сушата,
аз съм потопът.
Падне ли крушата,
страда дървото. ...

На маса стара със покривка мръсна
и много карти с пепелник,
лежеше хвърлен във окоп от вяра -
един самотен, шестолик войник.
Той бореше се за късмета ...

Там, нейде, в мрака
седя намръщен и чакам.
След толкова грешки
и коварни заблуди,
някой прогледнал, ...

Всеки ден твоите думи влизат в мен,
с тях ти правиш от деня ми нощ, от нощта ми - ден.
С две твои думи аз съм доволен и щастлив,
с други две - в миг - и съм и грозен, и ревнив.
Чудно е - за толкова много години ...

Слънцето вече клонеше към залез. Огнено-рубинен, горещ и мечтателен. Краят на емоционалния ден, обаче се очертаваше да бъде спокоен– за баланс на силите. И за пълното им възстановяване.
Иренвейл, след като проведе задължителните по протокол срещи с другите висши майи, обитаващи замъка, се оттегли в ...

Истинска жена! Изгаряш -
до теб не може да се спи...
Всички портове разтваряш,
по бърза си и от ЕксПи...
За това не те ъпдейтвам! ...

– Такива са слугите, Ваше Величество – забърбори изнервено надзорничката на прислугата, едра жена с високо чело и силни груби ръце, пребледняло като мляко лице и мътни очи наведени надолу, възможно най-далеч от погледите на тези, които стояха пред нея – Винаги са били глупави и неблагодарни! Колкото ...

Благословена
Богоотдадеността -
Любвескрепѐна

А идеята ми за фиторио не ми даваше мира. Ще се обадя на дядо.
- Дядо, оня парцел на леофоро Месогеон, продадохме ли го, гледам все така стои празен, а е на много добро място
- Не е продаден, вижда им се скъпо, искат да го купят на два парцела,... Защо намери купувач ли
- Не дядо, влюбен съм в едно ...

След всяко сополисване...
след всяка фалшива сълза... загиваме,
не само като хора, а и като Страна.
След всяко здрависване продаваме
кръвта, пролята за нас. Герои. ...

И може би ще промълвят: Невинна,
сто дяволи. А Господ ще мълчи,
пред техните невярващи очи,
добро и зло, и смърт ще се разминат.
И в книгите ще търсят (ако има) ...

А сякаш беше толкова кратко...
туй лято, прекатурено от време злачно.
Изтъркаля дните като зрели круши,
три месеца момчешки... непослушни.
Изниза ги през рехави пролуки ...

.
Да живееш, как е велико,
даже, когато се затъжиш ...
Нима не би могъл с усмивка,
тъй, на Господ да благодариш ... ...

Невидимите нишки на живота
заплитат в нежна канава
човешките души, сърца.
Събират и раздалечават,
влюбват ги и вдъхновяват. ...

По магистралата на моя живот
пътувам от толкова дълго сама!
Понякога спирам в крайпътен локал
за кратка почивка и малко храна!
Накъде бях тръгнала?... ...

Не се сърди, море, че си отивам!
Ще помня всеки миг, прекаран тук
и, както пясъка сълзите ти попива
ще дойде ден да заобичаш друг.
Ще го прегръщаш пак така - спокойно, бурно, ...

Зодия съм, знаете рогата,
колите ли някога овен,
ще помоля, дайте ми главата,
вече не издържам! Трети ден,
съм с мигрена. Вече не се трае! ...

ЛУДНИЦА "БЪЛГАРИЯ"
... грохнах вече да сея надежди! – да се гърча в напразни мечти,
да се гледам с живота под вежди, вместо братски да минем на "Ти!",
да съм праведен, нежен и хрисим – а светът срещу мен да е зъл,
и в световни безброй летописи някой луд да реши, че съм вълк, ...

Изглежда сякаш във живота,
имаш всичко и държиш контрола,
но дълбоко в твоята душа,
разсъдъка си губиш за беда.
Време не успя да отделиш. ...

Автор: Петко Шипинкаровски, Северна Македония
В плещите е забит нож.
Съмнението спи.
Възгордялата навалица
се юрва по стръмните пътища ...

Ех, каква ни е гората?!
С тревога по челата,
с прошарени коси,
с поолисели бради!
Ти видя ли я с очи? ...

Учило кокошката яйцето:
криво снесе ме – надве-натри,
на студена ме държа диета,
в полога не влизаше дори…
Осип Манделщам ...

Адът, това си ти -
Моят личен ад!
Въгленът, който ме гори,
дебнещият психопат,
петното криещо светлината, ...

В историческите извори на Ордена се говореше, че първичната огнена сила се била зародила точно тук– в замъка на Червената спирала. Може би, защото пламъкът в това средище на горящите наистина никога не угасваше. А може би не гаснеше, защото той бе официално седалище на огнената майа и историята не п ...

Всички живи осъзнати същества имат страх от смъртта.Всичко тленно и материално е временно,затова естественият порив и смисъл на човека е да запази по-дълго това което притежава,като материални ценности ,стреми се към постижения и принос за някого,за да остави нещо след себе си ,създава поколение или ...

Разочарован
Куплет: 1
Колко пъти оставах сам,
самичък насред света.
И се чувствах като в капан, ...

"Juventus ventus!"(Младостта отминава!) са казали древните.
Днес някои си мислят, че не само тя, но и животът им е вечен.
Трънливият венец на човешкото безумие се нарича алчност.
Ако си мислиш, че имаш криле, а си забравил корените си, и в блатото можеш да полетиш. Само дето никога няма да познаеш с ...

Виждам те на всеки ъгъл,
чувам те във всеки стих.
Не си отиваш от ума ми,
ти остави вечен щрих.
Щрих ли? Какво пък казах! ...