Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
373 603 резултата
РЕЦЕПТАТА НА МАМА
Когато моят ден ми стане чер,
и писне ми баирите да бия,
си паля огън – и пека пипер
връз мамината черна тенекия. ...
  169 
Прекрасно беше, аз и ти,
почти сами под летните звезди!
Идилия, мечта, съдба!
Държеше ангел моята ръка!
И всяка дума сближаваше ни още... ...
  200 
Море и лято
в сладка надпревара,
мигът до слятост
и не се повтаря,
прелива в синьо ...
  227 
Ако човек пи ше честно и свястно,
започва,навици готини да насажда,
да завладява в Душите Най-Святото място
и на показ от там Божествени Ценности да изважда.
Това естествено не става без Божията намеса, ...
  122 
А дните следваха напред своя ритъм и неусетно лятото дойде. Как го усетихме ли, ами по горещината и разголената синоптичка, която показваше нещо по картата, но биваше засенчвано от съдържанието в тънките презрамки.
И работата монотонна и добре , че е на сянка и нямаше мухи, пък и нали ще започне кур ...
  168 
  268 
Когато го прегърнах нямаше как да му кажа всичко.
Притиснат до неговото уморено и отпуснато тяло отново почувствах онзи сладникав мирис на засъхнала от работа пот.
Аз щях да стана същия.
Обаче засега все още си бяхме в ролите, той като баща, и аз като син, но ей богу, не ни се отдаваше много.
Така и ...
  168 
Закърпих я, макар надве-натри,
отново усмирителната риза,
една звезда усмивка ми хариза
светулки се заклеха, че дори
да сбъркам в лудостта си своя път, ...
  195 
ЙОХАН ВОЛФГАНГ ГЬОТЕ – СРЕЩА И РАЗЛЪКА
Сърцето как тупти! На коня!
Към теб препускам като вятър.
Вечерен свети небосклонът
и тъмни вече са билата; ...
  187 
НИКОЛАУС ЛЕНАУ – ПЕСНИ НА ТРЪСТИКАТА
1.
Ярък залез над скалите,
гасне уморен денят.
Клони свели са върбите, ...
  199 
Любов - невинната усмивка
в обятията на лазура.
Невинен поглед
дошъл от сините очи на юли.
Когато мине пак ветрец ...
  246 
Кажи ми , ще бъдеш ли
някога до мен ,
защото времето изтича
и ми е студено .
Ще искаш ли ...
  299 
Надежда гали ме в пек,
мъката трудно разнася.
Ти едничка си мой лек,
но болката едва понасям!
Цветята навън цъфтят, ...
  215 
Като сълзица чиста, нежен блян,
красива беше тя – едно момиче…
И под покров от девствения свян
горещата ѝ прелест там занича.
Разресваше той нейните коси ...
  213 
Всички за Твоята любов говорят
и за това как всички ги обичаш и им прощаваш,
докато някои дори и спорят –
казват, че само страдания им предоставяш.
Опитвах се с години да заслужа Твоята любов, ...
  200 
Звъни дъждът във клоните над мене
и сякаш рони – своя Благослов,
пред който като рицар без доспехи
да бъда с теб отново съм готов!
Готов съм аз, да тръгна през Марица ...
  165 
Като всяко дете мечтая
с децата вълшебник да играя,
на Хари Потър да приличам,
мантия вълшебна да обличам
и с вълшебна пръчка в ръка ...
  677  46 
/на Тихчо/
Ден след ден. Година след година...
Единайсет се изнизаха в тъга,
без твоята усмивка, рожбо мила,
без думите ти палещи слънца. ...
  203 
Горещо пладне. Дъх не стига,
дори часовниците спят.
Поредно бягство. Стара книга,
светът навън – не моят свят.
И телевизор каканиже, ...
  157 
1.
Матео гледаше в нищото насреща, но очите му не можеха да се фокусират на никакъв обект пред тях:
Не виждаше лицата на стоящите около него, на идващите и отиващите си, нито цветовете на шарените опаковки на напитките и различните храни в хладилните витрини на няколкото автомата за самообслужване; ...
  200 
По океанската шир безбрежна,
в нощ мразовита и снежна,
Титаник - пръв сред първите и един,
срещна Айсберг - леден исполин.
Срещата им е случайна, ...
  177 
Българийо, не ти благодаря!
Да бъда роб, от малък ме научи!
Да скланям пораженчески глава,
да лая в безтегловност като куче...
Навярно имам ум и доза чест, ...
  224  11 
По метраж прерязани ленти
надминаха им километража –
откриват ги на сегменти.
  97 
Слънчева целува за земята
Земята би умряла някой ден
щом слънцето ще спре да я целува!
Животът ни ще бъде променен!
И нищо няма любовта да струва! ...
  204 
Шишето от шампанско се изцапа
и хвръкна мъничката тапа.
Летя като комета над банкета
и цапна във челото кмета.
Охраната със пунш заета , ...
  151 
  185 
Срещнах те на улицата малка.
Ти беше леко удивена.
Как така след толкова години
те познах и даже името ти промълвих?
Това за мен бе истинска загадка. ...
  467 
  364 
Влюбена в безкрая,
в твоите очи,
сладък и омаен,
колко ми личиш,
как те нося нежен ...
  194 
Светлината блесна в утринта ранна,
огря небето със златист покров.
Дървета, пътеки, птиците странни
разцъфват в лъчите, под нежния зов.
Полянки светят в багри, свежи, ярки, ...
  250 
В СМОКИНОВИЯ ДЪЖД НА ВАРНА
... над мен небето килна се на чорчик и облакът дъждовен мях разпра,
три гларуса в смокиновото дворче на сухец свиха чорлави пера,
помъкнаха се вади край бордюра, по-дълги от несръчния ми стих,
и лодчица от вестника „Култура” край локвите на спирката си свих, ...
  152 
Ежедневки 74
1. Маскирах се, като стоножка... и фалирах в магазина за обувки...
2. Намирам редовно пари... преди хората да са ги и загубили даже...
3. Обичам светлината... но се крия в сенките...
4. Избягах от суетата... в обятията на кича... ...
  237 
П О П Ъ Т Я 39
Като комплимент към сутрешното ваше кафе
приемете от мен щипка свежа поезия,
която като Жива Вода във вас да тече
и да ви вдъхновява с опияняваща трезвеност. ...
  96 
В Началото бе Словото.
Йоан 1;1
Словото на властта
И Силата на Словото
Властта на Словото ...
  219 
Преди броени дни получих ценен дар от моя приятел и колега по перо - Стойчо Станев - Ранрозар. Това е последната му издадена стихосбирка /от Вилком - Ямбол, 2024г./, озаглавена много удачно и оригинално "Песента на дъждосвиреца". Той има издадени още две стихосбирки - "Заредена тишина" /1998г./ и "П ...
  235  10 
Това, което иска повече от всичко,
сърцето ми прегризва, като въжен клуп,
и с всичките си женски странности накуп,
танцува сред звездите. Тъжно и самичко.
Това, което през деня остава скрито, ...
  183 
Залостили сме здраво гостните.
На омразата отворили сме портите.
Изгаряме паянтовите мостове
и лъжем се, че тачим хората.
Изчезнаха пред блока гонките. ...
  185 
Налей ми, кръчмарю, налей ми да пия,
недей да ме питаш, просто налей,
отвътре изгарям – каква орисия,
сърцето ми още за нея копней.
Тя беше видение бяло, ефирно, ...
  155 
Черното обгръщаше всичко. Нощта беше дълбока, непрогледна и тиха, сякаш времето само спря. В това черно имаше сила, но и тежест, която тегнеше върху душата. Беше време на размисъл, на сълзи и мълчание. Тъмнината криеше всичко, оставяше само въпросите, бягащи без отговори в мрака.
Но както нощта неиз ...
  159 
С бай Дан работихме заедно в един от приемните складове на ''Експрес'', фирма за събиране и доставки на стоки по островите с фериботите. По-точно дойде на мястото на Митьо Чилията, който сам се хвалеше, че бил като чилия, от където и да минел, все нещо закачал. Но номера му тук не мина, хванаха го, ...
  156 
Предложения
: ??:??