Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
382,6 резултата

Стаята

Ето ме тук-пак в тази стая
С красивите пердета, големия гардероб
С много книги по рафтовете и свещи навсякъде
Полупразните бутилки алкохол и кафемашината, която ми спасява живота всяка сутрин
Коша пълен с фасове и празни кутии цигари ...
194 2

На гръб

ех -
че щастие -
да си магаре -
носещо на гръб АГНЀЦ
182

Старецът

Мария влезе в кухнята, седна, запали цигара и преметна крак.
Заприлича на буквата Г.
После впери натежалият си поглед в жената пред нея и си разбърка кафето.
-Уморена съм, каза тя.
Взел да чете библията на 80. Сетил се.. ...
297 5 4

Белег от лято на горната устна

Прави линии нямам, в мойте длани – зигзаг,
някой драскал, каквото му падне,
върху белег на устна слушам с лятото как
мракът мърка гальовен и сладък.
Да повторим дъха си. Не питай защо. ...
276 4 8

Девет високи небета

Пазя ги, кътам, в сърцето са,
неизбледняващи, пъстри.
Граби ги там, от където са,
времето с кривите пръсти.
Помня ги нощите. Всичките, ...
399 5 10

Огърлица на съдбата - Лилит ( последна, осма част)

ПОЕМА ПЪРВА- ЛИЛИТ
29.
Усмихна се доволно Сатаната,
по устните целуна той Лилит.
Хареса й, но още с дух несит ...
217 1 1

Човекът и Гората

Човекът и Гората
Защо човече хвърли фаса ти?
Не виждаш ли че съм беззащитна.
В тази адска жега защо не помисли,
затова е мозъка ти, постъпка първобитна! ...
352 1 1

Единствено в очите ти живея

Единствено в очите ти живея,
далеч от струите безбройни на смъртта.
Далеч от сипеи, наследници на суховея
и на застинала в агонията кал.
Пустинни брегове сега сънувам, ...
278 12 8

В противоположна посока

На нашето движение
Правилно, противодействие
В живота се явява.
Неща има, и явления,
същества дори, които ...
237

Нереален разказ 6

А дните продължаваха да текат монотонно...
Познати ме викаха за работа следобеда, да пренасяме инертни материали, цимент из етажите на строящите се кооперации. Тежичко, но плтено.
Тъкмо се бях прибрал след такава гимнастика, тоалет, вечеря и звъни скайпа.
- Добър вечер Петро, Августа е - появи се на ...
299 3

Капки

За теб шепти ми вятърът
и капките дъждовни пеят ми.
Търкулват се нежно към устните,
носят послания бисерни,
крият тиха тъга изумрудена. ...
202

Мост към Безкрая

МОСТ КЪМ БЕЗКРАЯ
... по пра́вата, изопнала брега, по кривата, изгърбила Безкрая,
не знам, пък и не питам докога ще си търкалям ката ден кравая,
опазих си го чист във пепелта, разчупих го – на хорица и птици,
и тъй вървя – седемдесет лета, в света – със ококорени зеници, ...
275 3 2

Сърцето ми

Сърцето ми на гробище прилича.
Неоплакани са всички мъртъвци.
Един с друг не си приличат,
но все едни и същи маскари.
Погребани са с празните си обещания, ...
162

Приказка от хилядолетия

Когато чувствата извират.И душата странства...
Зад привидна обич умират нощните пространства.
Илюзията крие вековете.И неведоми са пътеките.
Любовта е милост светла.И съчетава лъжи и сметки.
Запомни,че утрото го няма,докато слънце не светне! ...
263 6 10

Още съм жив — Дамян Дамянов

Още съм жив — Дамян Дамянов
759 2

Въпреки че беше дребен

Всички помнят Гаргамел
още като млад петел,
колко пъти от стобора
правеше кълбо на двора!
Докато го аплодира – ...
258 1 3

По добре късно,отколкото никога

ПО ДОБРЕ КЪСНО ОТКОЛКОТО НИКОГА
Ако се смееш от сърце,до сълзи
на много умна,дълбока и тънка шега,
но го правиш чак на другия ден,
бъди сигурен,че проблемът не е във майтапа- ...
132

Буря в корона – Глава 10: Луда

– Това не се случва за първи път – разнесе се гласът на Герпера. Смесица от умиление към брат й и неприязън към Плесентия. И все така хаплив – Има повече вяра в просяци от улицата отколкото в теб, братко. Тя пристъпва твоята дума. Думата на императора. Крайно време е да се направи нещо по-въпроса. Я ...
224

Някой от последващите дни

Някой от последващите дни
ще бъде мой последен ден да водя.
Някой от последващите дни
ще пусна две юзди, забавил хода.
Някой от последващите дни ...
202

Във всяко ъгълче ще грейне слънце

Отдавна не е пролет, но в дома ни,
до днеска тих и някак си самотен,
птиченца ще долетят (какво като е юли)
в родното гнездо, за да се стоплят.
Ще се стопи тъгата ми до зрънце. ...
303 7 15

Враг

Горчи ми...Надеждата тъй ми горчи!
Тази същата, дето ме прати пред моите
мисли да се гърча от огън невиждащ,
за тези, продаващи нашите души.
Но пепел от рози,бодли,горчи. ...
196 3 6

Да съм различна

До гроб ще си
бъда същата
и няма да изневеря
на своята природа.
Да бъда различна, ...
200

Поспри, човече, лудата послушай

И сипят небесата огън, жупел,
като свещици дните се топят.
С фалшива индулгенция откупил,
душата, виж, човече, що е ад.
И през асфалта огънят ще ближе ...
485 5 14

Проекта "Велес"

Природно възпитание
Е за човека нужно.
Природата основа е,
Земята.
На Велес ...
239

Сам

Сам. И самота.
Нима тя означава нещо?
Да бъдеш сам
и всичко е, и нищо.
А по средата е смъртта. ...
280 4 5

На една поетеса

„на попрището
жизнено
в средата“*
усещаш
как напират ...
229 1 3

Градът

Градът, издигнат в равнината,
понесъл в бъдещите дни
на знанието светлината
и вяра в нови бъднини.
В историята му препускат ...
222 1

Изненада...

За вас не знам, но видяното вчера от мен, наистина е изненадващо - приятно ... От дълги години, срещу нас се извисява многоетажна сграда, необитаема от доста време - бивше общежитие ... Около него на пейките, почти всекидневно се събират момчетиите от квартала ни, а ние какво сме принудени да слушам ...
357 3 19

Буря в корона – Глава 9: Пазителят на короната

Анторн въртеше короната на Лангустия из ръцете си. Короната на Бертранд. Сега бе най-опасното нещо в цялото кралство. Мнозина бяха готови да убиват за нея. В случая, да убият регента, който я държеше далеч от тях. Или поне успяваше да я държи засега. Почукване на вратата прекъсна размислите му.
– Вл ...
209

Най-голямата

най-голямата
самотност е - човек - на
ада в ямата
190

Скитник пред вратата

СКИТНИК ПРЕД ВРАТАТА
Защо се връщаш? Толкова уплашен
не съм те виждала. А и не бива.
Заглъхнали са празничните чаши
и светлините станаха резливи. ...
212 2

Сън с Мама

СЪН С МАМА
... сънувам дворче – и асма, магарето пръхти във дама,
с престилчицата от басма пред прочката ме чака мама,
щом палне залезът кладни, си връзва белия косичник –
невям в бездънни мълчини провожда есенните птички, ...
343 3 16