СЯНКАТА НА ЧУЖДИТЕ ОЧАКВАНИЯ
Не ме боли,
че Светът очаква нещо от Мен.
Светът винаги ще очаква.
Днес да бъда силна. ...

Някак съм същата и малко различна.
Онази, която мечтаех те в сънища.
Която обичах те до без дъх и до лудост.
Плахо чертаех посоки и пътища.
Препъвах се в истини, преглъщах се ледена. ...

" Убий надеждата... " - Добре, тогава -
със всичките си грешки ще я хвана
за гушката ù нежна... Стискам здраво
и колкото аз повече затягам
захватката си с болката разбирам, ...

НЕ ПРЕКРАЧВАЙ ТОЗИ ПРАГ
Тревите полудяха много рано,
а след това сланата ги попари.
Оголени, сърдечните ми рани
са белег за нестихващи пожари. ...

Очакванията – вериги,
предлагани като награда
и ненадейно ни настигат,
усмихнем ли се, лесно падат.
Защото са недружелюбни, ...

Не вярвам аз на леви и на десни,
и още на центристи, и на други.
Каква ти справедливост, като бесни
подкупни са съдии тук и куки.
Корупция и мафия... Народът ...

Никога не правихме любов,
не те целунах, ни веднъж
не ме видя за теб готов,
не ходихме в цъфналата ръж...
Но въпреки това обичах, ...

Написаха на паметника: "Той умря."
Не посочиха дата на раждане, нито датата на смъртта.
Междувремието е без значение. Някои го наричат живот.
Не можеш да живееш в чужди спомени. Можеш само да умреш в своите.
Така стоят нещата. Ако изобщо стоят.

Вода от стъпките му пият
елените в Балкана заснежен
и горските пътеки крият
следите му – да не попадне в плен.
Нощта го пази и закриля, ...

Няма как да решавам, заради теб!
Не бих могла и да соча, твоите пътища!
Ти имаш своята гледна точка... свойто лице!
Попадаш в съмнения, изкачваш и стълбища.
Няма как да вляза в твойте обувки... ...

Съществуваш до невъзможност
да те имам, тук и сега, дори
до идеята за греховност,
чужда ми до днес. Тя в мене гори!
Като плод, натежал от сладост, ...

ГЛАВУ ЧЕ МУ СТРОШИМ Я НА ИИ-то
Та ви думам, ора я това ИИ-то, ако го фанем главу че му строшим!
Преду неколко деня дойде унукът ми –тийнейджарът, дека са му поникнали два косъма и некакъв мъх под носо, ама се фали, че брада и мустаки че пуща и ми вика:
- Бабо, трябва вече да влизаш в крак с новите т ...

Казват, че мъжът трябва да предложи брак.
Да избере пръстен.Да намери подходящото място.Да измисли романтичен момент.
Свещи, цветя, красиви думи...
Общо взето – всичко трябва да бъде по план.
Е, аз си имах план.И то не от вчера. ...

Не хлопа тази врата. Тя помни.
От другата ѝ страна не чака дом,
а безименен простор,
в който всяка истина
умира от собствената си сигурност. ...

Изгревът ми заприлича
на разлял се розов крем,
а морето в мене тича
като празничен бохем.
Лятото върти, не спира ...

She arrived quite drunk.
Her grin was crooked – toothy, rotten... She even asked:
"How do you want your soul torn out?" – she swayed a tad.
A stench of carrion hit me... I nearly fell, it was that bad.
I said: "Ma’am... I’m glad I came to see you on this day. ...

Я разкажу вам про страну
где в храм пустили сатану.
На гибель сьIна гонит мать.
А поп велит вам убивать…
Андрей Макаревич (Машина Времени) ...

Тя дойде пияна.
Усмивка килна - озъбена, загнила... Даже ме попита:
Как искаш душата да изтръгна? - и леко залитна.
Дъх на леш ме блъсна... та за малко да се срина.
Рекох: Како... тъй се радвам, че днес при теб наминах. ...

Прероден си вече в наша кръв.
Сърцата бият днес за теб.
Благословен!
Тук си днес, тук е твоят дух.
Пет века помни тоз народ - ...

Тя дойде пияна.
Усмивка килна - озъбена, загнила... Даже ме попита:
Как искаш душата да изтръгна? - и леко залитна.
Дъх на леш ме блъсна... та за малко да се срина.
Рекох: Како... тъй се радвам, че днес при теб наминах. ...

The sea in your eyes is blue –
so calm and boundless.
It sheltered us both,
gave us love and tenderness.
And merged with the azure sky – ...

Капе климатикът –
мисли се за облак.
Мълния го удари.
Капе климатикът –
мисли се за рицар. ...

ПИСМОТО НА ДУШАТА МИ
[Verse 1]
Пиша ти не с моята ръка,
а с най-тихата мечта на струната.
Може би ще разбереш така, ...

Заплахата от юг - книга втора от пенталогията за Зиметария
Глава тридесет и седма
Към нов живот
Елуриите започнаха да се събират на мястото за отпътуване, отредено за тази на Танто, туртюп преди уговорения ден. Оттук - няколко големи успоредно разположени скални падини - трябваше да тръгнат представ ...

Не е шега, че песента
на барда спря... Една следа
от минал порив, ей така,
ти подминаваш в смях сега
открила грях, не радостта. ...

Като Дамоклев меч тя винаги виси над нас.
Отмерва всеки миг с везните на Темида.
Постъпки, мисли, чувства и слова -
незаличимо вписва в тройния регистър.
Безстрастен съдник на отминали дела. ...

Щом плуваш в капчица смирение,
ще се събудиш нов и чист,
животът ще е вдъхновение,
щастлив, непипан детски лист.
Ще си с небесен оптимизъм ...

Наслушах се на страдащи, измъчени "души"
оплакващи горещо своята неволя
че те наивни и добри били
и оковани по земята трябвало да бродят
макар че тъй неистово им се лети... ...

Душата ми не е пътека,
но я утъпкаха. Почти.
Каквото им хареса взеха.
Хвърчило пъстро от мечти.
От слънчогледите на юли ...

В последните си два живота съм самотен.
На глуха линия, в задънен коловоз,
текат годините, провлачват тежки котви,
случайни белези на времевата ос.
И някъде - в тунела на мечтите, ...

Днес Мадона, утре – грешница,
вчера магьосница, днес пък вещица...
Смятам, че пребързано отсичаш,
клетото девойче така да посичаш,
загубен в лабиринтите на Логоса ...

Гарги грозно грачат,
щом чуят моите стъпки,
и мен от всякакви хора
побиват ли ме тръпки.
Щом утрото настъпи ...