Вглеждаш се в отражението на огледалото,
виждаш човека, който беше в началото
и се питаш как би могло това да си ти,
потъвайки в отчаянието на тези очи.
Гарванът седи на стъклото, ...

Отровата протича през собствената ми кръв,
спомените стягат гърлото ми като връв.
Уморени са от бдение очите
и не могат да спрат сълзите.
Самотата пълзи към мен, ...

След тази случка нещо се прекърши,
у рицаря. Той стана мрачен, груб.
За всяко нещо Ладика кореше.
Бе гневен, зъл, не знаеше що върши
във своя яд. А спомена за Дуб ...

Слънцето скочи в морето,
и удави се в стоплените му води,
луната хвръкна в небето,
и разпръсна сресаните си коси.
Пълнолика се издига, но немее, ...

Настана мрак,
нощта играе пак своите игри,
под сатенени завивки спят две влюбени души...
Той и тя, забравили за грижи и проблеми,
гушнати са там и поделят своя сън. ...

Писмо до истински приятел
Самотникът
е капка
в океана от самотници.
Затворникът ...

Чувствам празнина, когато съм сама,
сама, отхвърлена и тъжна, когато никой не ме разбира
и всеки сърцето ми разбива.
Питам се често, дали живота е към всички суров,
дали всеки намира своята любов, ...

За Бурите
Явор Костов
Когато телефонът иззвъня, усетих, че ме очаква "онова", което ще ме изтръгне от потискащото ме бездействие. През последните седмици нещо с работата не вървеше, а това се оказа единственото и достатъчно условие да попадна отново в добре познатата ми яма на апатията. Заради точно ...

Обичам тишината на нощта.Луната най-златиста е тогава!Забулените тайни от деняизлизат нощем с пелерина бяла!
Събуждат се зведите бледолики,накичват се във моите коси!От нас преливат чувствата ни скрити!... Часовника минутите брои!
Обхождаш с пръсти тялото ми голои търсиш мойта влюбена ръка.В очите н ...

Лудостта на стъкълцата -
помниш ли?
Дали това поне остана?
Лудостта на стъкълцата,
гонещи да уловят лъчите на зората. ...

Съдба, защо си тъй жестока?
Защо отне ни нашите момчета?
Защо остави ни сами?
Сега стоим на наш`та маса
и очите ни се пълнят със сълзи, ...

Самотата си не мога да убия, знаеш,
аз никога не се примирявам,
войната с нея продължавам -
по улиците недей без мен да се шляеш...
Дай ми рамо, малко любов за оръжие, ...

Не мога да се правя на артистка -
в живота да играя разни роли,
макар по някога да ми се иска,
но пак показвам чувствата си голи.
Такава съм си - искрена и пряма ...

>> Слънчева жар
>> в морето потъна.
>> Замлъкнаха чайките,
>> брегът опустя.
>> Вятър погали кротко вълните ...

Зад ъгъла на мислите какво ли е?
Бял лист, жадуващ за изписване,
туптящо празно главоболие
или е тихо до пречистване?
Какво ли е зад ъгъла на римите? ...

Полунощно ме драскат безсъници
и надничат в зеничните пропасти
на очите ми, чакащи съмване -
избледнява на светлото образа.
Онзи образ, изрязан във липсата, ...

на един мечтател...
Колко пъти обръщах Земята
по оста на стремежа към теб.
Край соленото езеро "Няма те",
по вселенски самотен адепт, ...

Ела и остани поне за миг,
"Обичам те" ще е последният ми вик.
Съдбата ми е да обичам вечно,
само тебе - мое щастие далечно.
Докосни ме с пламенни ръце, ...

Слънцето надникна далеч зад хоризонта,
някога с усмивка, но днес със плач студен.
След толкова борби, сега предаде фронта,
защото му омръзна да се ражда всеки ден.
То галеше с лъчите си копринени реки, ...

Евелин...
- Дръж ме на безопасно разстояние от себе си... И не казвай нищо възбуждащо!...
- Възбуждащо ли?! Като какво например!?
- О, ти знаеш... Здравей... Как си?... Навън е чудесен ден...
Звънкият й смях полепна по стените на кабинета. Отметнатият кичур от лицето й, откри поглед, изпълнен със ст ...

Красива утрин ме посреща,
птички чуват се отвън,
отмина и тази нощ зловеща,
с оня страшен и кошмарен сън.
Господи, дай ми сили, ...

Девойка млада и красива,
с коса като на самодива,
ме срещна вчера ей така,
и виж - обърна се света.
Яви се нещо вътре в мене ...

Две тела горещи,
допрели се едно до друго,
на тиха музика и ароматни свещи,
фантазия ли бе или пък чудо.
И тъй родиха се мечтите, ...

Сърце със огнени криле,
стоеше в звездното небе,
плесна със ръце и ето,
намери си другар сърцето.
Погледна само със очи, ...

Забулена със черния воал,
спомените изведнъж връхлитат.
Опарена от болка и печал,
а сълзите поройни не се спират!
Умря една любов във онзи ден! ...

Нищо не остана от преди,
спомените впиват се един във друг дори!
Усещам полъха на черни мисли,
забравихме ний чувствата си чисти!
Помня, беше тъжен ден, ...

От край време хората вярват в слуха
за приказките с щастлив край.
Може би така прогонват страха,
вярвайки, че има щастие докрай.
Не вярвах аз в това, ...

Веднъж ми каза,
че обожаваш
малките бръчици
около
очите ми. ...

Загуби се в мрака на нощта,
а тишината твоите стъпки заличи.
Една сълза отрони и ми подари за сбогом,
но и тя лъжлива е била.
Сега се връщаш отегчен, ...

Нива на общуване с вятъра
Нека "вятър" да бъде сборно понятие и обознача с него човешките трудности и предизвикателства...
Мисля, че мога да определя пет нива на общуване с вятъра:
1. Скриваш се на завет...
2. Не обръщаш внимание на вятъра. ...

Сигурно всеки от нас е виждал поне веднъж такава жена, със синини под очите и натежал от болка поглед. Най-често такива синини се получават при падане в банята или по стълбите на входа. А болката в погледа? Тя си стои там отдавна. Нали? Просто толкова често ни се случва да я виждаме, че вече се е пр ...

И ето я, пристъпва есента!
Във злато и бакър блестят косите й,
а дрехата - уханен сладък плод -
тоз щедър урожай, привел асмите ни.
Гердани нижат птичите ята, ...

Късно е вече!!!
Даже за спомени!
Тъжно елече,
надежди прогонени.
Остана само прах ...

Като нежна лилия
вехна в ръцете ти.
Тънката червена линия...
прекрачи с лъжите си.
Събличам своя аромат, ...

Всеки полутон е нанадолнище,
подтикващо към тон
някъде там, през едно
или няколко светещи прагчета.
Без тях ми е пусто, ...

(имате едно ново съобщение...)
"Знам, че си там, но не вдигаш.
Навярно си права, да постъпваш така.
Сигурно искаш да ме накажеш,
оставяйки ме да говоря в тази тишина. ...

Остави ме в студената нощ сама.
Да мръзна, да плача, да се моля...
Да търся капчица жива вода.
Да нямам сили даже да говоря...
Остави ме в студената нощ под голото небе. ...

И днес не ме подмина тъгата... И днес страда ми душата. И днес, пак нещо ми се случи... Как така не може веднъж лошото да ме подмине? Уморих се да се боря...
За мечти?! Ама моля ви се... Аз поет - не и в тоз живот. По-добре да карам мотоциклет без кош, по ще оцелея... Стига вече -бляновете и миражит ...