Аз все за теб, любов, милея,
за полъха и дивния ти зов...
Като безбрежен блян аз те лелея,
очаквам те на кея... нощ след нощ.
Зареяла и поглед в небосклона, ...

Нещастник - ето, казвам ти го във очите,
боклук, че и повече дори,
ще си платиш, обещавам, за сълзите,
ще се молиш да спре да те боли!
Едничко нещо ти желая от сърце, ...

Владеем изкуство - мамиме себе си,
вярваме в низ от случайности.
Пилеем се пусто в рекламни потребности.
Продаваме страсти без трайност.
Преплетените пътища не водят, ...

Уви, не ни разбират,
обречени сме на страдание.
Защо не спрат в любовта ни да се взират ,
това е то - човешко отчаяние!
И лицемери, отмъстители, ...

Лукс е, че поисках да те имам -
забранен, дори и невъзможен.
Беше, може би, поредният безимен,
кръстих те, а знаех, че не може.
Имах те - със име, но за кратко ...

И крещя, и крещя, но гласът ми навън не излиза,
по гърба ми вина се увива - накъсана риза,
под очите ми, в сенки потънала, спи съвестта ми,
зад челото ми гузно се пише сценарий за драми.
От ненавист към себе си нокти изгризвам до дъно. ...

"Животът със своите
груби лапи челични"
у нас формира общество
от хора безразлични!

За баба с много обич!
За скъпата ни баба с най-голямо удоволствие,
желаем ти да бъдеш здрава и щастлива от сърце,
да бъдеш винаги така усмихната, добричка,
да показваш пътя ни към светли върхове. ...

В лабораторията тъмна е нощта,
но ученият там все още скита,
а детето му, взело във ръка свещта
„Тате, кога ще дойдеш" пита.
То е малко, не разбира, ...

В същото време Арес бродел в другата част на гората и ругаел страшно. От Минитавъра нямало и следа. Като видял, че не може да го открие, той също се върнал назад по пътя, по който беше дошъл.
Борео, богът на вятъра, също ударил на камък.
- Какво става? Видя ли Минотавъра? - попитал го Арес, а очите ...

Вали небето.
Сивото.
Сълзите ми вали.
Отмива мрачни спомени
и черни, тъжни дни. ...

Как ще се радва душата
на есенната позлата,
на слънчевите лъчи,
на новите ми очи.
Ще имам оченце ново, ...

Защо ме гледаш тъжно и сломено...
Подръж ръката ми, стопли я,
усойно спуска се нощта, студено...
Душата ми е черна, погали я.
Защо със всички сили обичта притискаш? ...

Някога, преди години
добрият щъркел мина,
донесе в пеленка детенце -
нежно, мъничко момченце,
от небето ме видяло, ...

Оказионът на живота -
сапиенс или койот,
а равносметката една.
Бях бакалавър.
Бях севастократ. ...

Локва
Аз съм просто локва на паважа,
пълна с вода, боклук и кал.
Това, което виждам, не мога да изкажа,
но чудя се... как така никой не изпитва малко жал?! ...

Отказвам да спя през нощта!
От съня ви поникват Горгони.
Със кокили раздират пръстта,
а над църквите плахи милиони...
до под кожа монаси без цвят ...

Ти тихо спиш, аз тайничко те гледам
и погледът ми ляга край очите ти.
Мечтае да намери брод през тебе
до там, където раждат се мечтите ти.
Ти тихо се усмихваш във съня си, ...

Може да убиеш съвестта си, вътреутробна,
може да лееш сълзи, но пак очи ще пламнат!
И влюбени, замечтани, чак надеждата се трогва,
а дъждът от звезди пак ще вали, с целувки жадни!
И когато смехът угасне с прекършен глас, ...

Буря
Изсипва се небето и трещи...
Светкавици прорязват сгъстеното пространство,
а мълнии кръстосват огнени кълбета...
Сърцето на земята се е свило в спазъм. ...

Небесни сълзи
Валят сълзи от мрачното небе.
Листата капят, смъртно уморени.
Коли летят по мокрото шосе,
към облачни миражи устремени.

Искам те още
хиляди нощи.
Искам те само за мен
всеки ден.
Не мога да ти се наситя, ...

Зад гъстата спокойна тишина,
намерила уютен дом в душата ми,
видях преуморена любовта
да пише "Сбогом" с белите си пръсти.
Ефирна... И узряла като есен, ...

Наказана ли съм?
Или забравена...
Отхвърлена?
Нали...
Задето съм превърнала ...

Една сълза
В душата ми е радостно, а плача…
Това е чувството на Любовта
и нека думите не стигнат да разкажа,
за моята усмихната съдба… ...

Когато един човек се роди първата му комуникация с новия свят е плачът, който казва: „Аз съм". Две простички думи дават началото на нов житейски път. Какъв ще бъде той, определя единствено самото творение на природата - може да стане или известен, или не. Какъвто и да се прояви в бъдеще, нека не заб ...

„Здрасти” казах неoхотно.
Отговори тихо, кротко.
И „здравей” ми промълви,
а напираха в очите ти сълзи.
Думите ми бяха тъй излишни. ...

Отрова
Свят, изпълнен с лъжи, тъга, измами, които раняват и карат човек да потъва в бездна, която няма изход.
Бях сам, имах нужда да споделя на някого, а всички приятели бяха ме оставили. Намирах се в свят, който не ме разбираше, нямах рамо на което да се опра, нямах сили да се боря сам и тогава се ...

>> Дъждът пак прави
>> серенада.
>> Тъжна песен...
>> Кой му я поръча?
>> И вятърът се спря - ...

Молба
Помолих слънцето да те погали,
защото аз не мога,
помолих птичките да ти кажат обичам те,
защото аз не мога, ...

Пак отиде си лятото
без да ме пита.
С празни джобове
в изоставен вагон...
В някаква фабрика. ...