Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
един по добър свят
Лутам се, лутам се между миналото и настоящето, не знаейки и самата аз кое е минало и кое настояще. Постъпките ми, определени от безвъзвратното минало, до една се губят в нищото. Няма смисъл вече от хилядите жертви, няма смисъл от изречените думи. А какъв е смисълът от моето същес ...
Напаст Божия
Обаче...
Ама - чакайте - да започна от начало.
В началото бе Словото...
В началото... нямахме мобилни комуникации, отивахме на почивка, пътувахме едно денонощие (тук му е мястото само да ви спомена как пътувах веднъж от Хисаря до Нови Пазар с БДЖ! Хисаря - Д ...
ПАК ЛИ? О, ПАК...
И вижда се във всяка част от моето тяло.
Сълзите попиват във моето сърце.
И го карат да блъска, само, полудяло.
Лудостта се преплита със моето "аз". ...
Отмъщение
ръцете треперят, готови за унищожение.
Да запазя самообладание - единствената ми молба,
мечтая да изпитам истинското удовлетворение.
Добра ли? Не! Вече съм злодей! ...
При морето
И в неговия скут ще притихна смирено.
После дълго ще си бъбрим
като стари приятели, верни.
Гледам в сумрака, притихнала, ...
Enrico Macias - La femme de mon ami 🌐
La femme de mon ami
Je sais pourquoi tu as pleuré
Et tristement m'a regardé
Je peux te prendre dans mes bras ...
Не случих на мъж
Съвсем от скоро съм омъжена. Има-няма десетина години. Дето се казва - почти младоженци. Снощи за първи път мъжът ми ме изведе на кръчма. А като си спомня, ние в кръчма се и запознахме, но пусто безпаричие... По-евтино ни е да си поркаме дома, нема спор. Но може и да съм проста, ама ...
Колко грама тежи душата ни, когато сме щастливи
Кръвно налягане
на всичките ми баби)
Баба пострада. Изведнъж започна да вдига кръвно и това я удари в очите. Не беше изненадващо за нейните осемдесет и три години, но пък изненада нас. Някой трябваше да се грижи вече за нея, защото й беше трудно да ходи, губеше равновесие, не м ...
...
за нещо много интересно,
че все пак идва онзи вечния покой,
предполагам, че ти е известно.
И тези мисли все напират, ...
Вирус, а не лично отношение
Странник
сърцето ми те долови,
нечакан гостенин от дни избелели,
секундите притихнало са спрели...
Погали косите ми с очи ...
Очи като море
ти търсеше кристалната луна
и окован в тъга полусънна,
замръзваше в снега...
Орисан си да гледаш в криво огледало ...
Tака ми поднесе светът
Защо причиних си самичка това?
Изгубих се във времето - изящно, изкусно,
но безсмислено без твойта топлина.
Заключих и времето - спрях го завинаги, ...
НЯКЪДЕ ТАМ, ИЗ ЗАКОНИТЕ НА ЛЮБОВТА
(вместо предговор)
Наблюдавайки поройния пролетен дъжд навън, се опитвах да си спомня всичко преживяно с човека, когото обичам. Спомените, и те като малките дъждовни капчици, идваха от някъде там и бързо-бързо се сливаха с всички останали. И… мечтаейки за самите сп ...
Ти казваш ми...
"Иди при друг. Ще се радвам!"
И с к а ш някой друг
да погали косите ми,
да изопне страстта върху мене? ...
ГРАДЪТ
Градът заспива уморен,
от тласъка на моите стенания.
Желанието - кървав цвят,
усещам твоите трептения! ...
Любов
моето сърце се бори със тъгата.
И след всяка загуба бавно стичат ми се сълзите.
Наранен е техния тънък слух от тишината,
но не ме интересува и колко осакатени са им душите. ...