Гнездо от ветрове ти свих.
От нишки слънчеви и звездни
оплетох мост. С лазура тих,
понесох те над мойте бездни.
А ти пристигаше в съня ми тихо. ...

Обяви ме за мъртва, когатолюбовта си отиде от мен!Във живота си искам, богато,да раздавам мечти всеки ден!
Ако розите спрат да ухаят,а бодлите им спрат да бодат,предусещам, това ще е краятна един, толкоз влюбен живот!
Щом децата навънка са тъжни,няма смях, няма сълзи дори(че тогава е здраво детето,к ...

Събуди ме с целувка на утрото,със усмивка да започне деня!Щом до мен си, така ми е хубаво!Не понасям сърдити лица!
Отметни от стъклото завесата,летен вятър навънка повява!И със погледа влюбен на времето,сънено слънцето се прозява!
Със кафето, на табла поднесено,сладък сок от ябълка - пресен,събуди м ...

Руини.
Увековечени.
В стихове на тъжни романтици.
"Остани!
Бъди до мене!" : ...

За какво ли се обадих, тя ме позна отдалеко!
И как мога да я лъжа, че ми е добре и леко?
Нали е пуста майка, подушва като кучка -
Не мога да я заблудя за нищо в тая случка.
Уж позвъних да я попитам как е в тая жега, ...

Какво направих, май, че нараних те!
Защо не мога да се спра?
Сърцето май е уморено,
след толкова говорене и суета?
Понякога ще лягам с мисълта, ...

Аз съм частица от лед,
която по твоите устни се стича,
но ти искаш на друг да приличам -
да съм нежна, красива и плаха...
Как да разкъсам оковите, ...

Допусна ме до себе си, защо ли?
Докоснах се до твоята душа…
Не ме прекъсвай, не, за Бога!
Дори да знаеш, че греша!
Не търся в теб небрежно занимание, ...

Горещо е. Работя. Денят е монотонен.
В жегата си направих чай. Ядох кайсии.
Мисля за триста неща наведнъж и се старая
да спазвам срокове - на служебните задачи,
на срока за кредитите, да напазарувам, ...

Приятелко, съпернице,
Предателко-изменнице!
Бях наивна и те уважавах,
Стихове с обич ти посвещавах.
Вярвах в женско приятелство, ...

Земята е напукана от обич?
Земята е пречистена и свята?
Познах Христос и дълго му се молих -
нуждаеше се от любов Земята.
Той сам показал пътят целомъдрен ...

КЪДЕ ИЗБЯГА КОНЯ
Малко черен хумор винаги е нужен …
Седим си с моите приятелки
в кафе едно, навън, в дъжда.
Говорим за нещата от живота, ...

НЕНАПИСАНО
В мен има още нещо ненаписано.
Било то с думи или жестове.
Седи дълбоко скрито, слисано.
Страхува се да се подложи и на тестове. ...

Този стих написах след като изчетох книгата на
Сергей Минаев - Духless... Невероятна книга...
Заслужава си да се прочете...
КУКЛА НА КОНЦИ
Защо загуби дълго блясъка ...

- Защо?
- Защото те обичам, не разбра ли?
- И кое за теб е обич... че сърцето ми превърна го във рани?
- Аз за тебе съм готов на всичко!
- Да, виждам... пролича си от далече. ...

Питаш ме за сълзите в очите,
гледаш ме... и търсиш рана,
но не, момче, тя не е по тялото ми,
а в душата ми скътана!
Целуваш ме, но няма смисъл - ...

Напразно чакам да се върнеш,
тръгна, без да махнеш със ръка...
Гордей се, аз наистина признавам -
нямам смелост да сложа край на любовта...
30.06 ... 03:15

Днес ми стана много мъчно.
Замислих се за младостта.
Спомних си, че малко съм живяла,
но съм видяла толкова неща...
Изоставих я там, в миналото, ...

Бездумна съм...
И всеки звук ме дразни.
Всяко нервно окончание "боли"...
Безпомощна лежа на земата,
като уцелено животно, ...

отново на Бенджи и отново с много обич
И пак броя минутите до падането на нощта.
Притихнала, в очакване, нетърпелива.
Обречена съм, зная, от проклетата Съдба.
Обречена съм, само нощем с теб да съм щастлива ...

**Vienna Teng - My Medea**
inside the labyrinth walls
there lies a tiny child who sleeps alone
and as the daylight falls
the wind becomes so wild across the stone ...

да може някой
да те промени
на това му казваме
любов
да може някой пък ...

Пукна пролетта засмяна,
вече всичко е в премяна.
Дръвчетата, цветята и дори земята.
Колко радостни са и децата!
1988 г.

Не спира вятърът своя бяг,
кацналите чайки и гларуси
галят с перата си морския бряг.
Вижте как бялото корабче
сред вълните се люшка, ...

Да бъдем добри е звание наше,
да бъдем добри необходимо е даже.
Да вършим добро трябва ние,
по-малко зло, отколкото Вие.
Недейте забравя - добро от доброто се ражда, ...

Намерих те аз сякаш в пустошта,
изникнала като еделвайс,
цъфнал сред каменни скали.
Озари ти моя поглед с лице
светло бяло като снежна зима, ...

Измислих те,
за да не съм самотна.
Създадох те,
за да ми бъдеш светлина
и всеки миг го украсих стократно, ...

Стоя срещу теб и се чудя... защо така ме гледаш? Защо в очите ти блестят сълзи? И сама намирам отговора... Тъжен си, защото си разбрал кой си всъщност. Ти си човекът, който вече не обичам. Защото се промених... Минах през много изпитания, победих много трудности. Промених живота си. Някои промени бя ...

Тренировка за ума ми си!
Всеки ден.
И всяка нощ
тренировъчните мускуси
във кръвта ти, като нож ...

My tea's gone cold, I'm wondering why I got out of bed at all
The morning rain clouds up my window and I can't see at all
And even if I could it'd all be grey, but your picture on my wall
It reminds me that it's not so bad, it's not so bad
I drank too much last night, got bills to pay, my head just ...

И досега си спомням старият масивен гардероб на баба ми. Бяха го сложили в моята стая, от дясно, до стената и от неговия тъмен проблясък понякога извираше топлата светлина на лятната, тихо падаща вечер. Стоеше от край време там, с тежка и сложна резба, тук таме напукан от времето, с извивки, които д ...

Събуждам се и всичко отначало
и много пъти все ще е така.
Обръщам се в леглото отесняло
и в стаята не стига ми дъха!
Надявам дрехи, всеки път различни, ...

Enrique Iglesias-Little Girl
Little girl
kisses her mom
Tells her I love you
Holds on to her neck ...

Нима за теб не съществувам,
нима си тръгна любовта
не искам да повярвам,
не си способен на това.
В тази приказка красива, ...

Прости ми, че толкова много те обичам,
прости ми, че те търся с влюбени очи,
прости ми, че твойто име аз изричам,
прости, но сърцето ми не може да мълчи!
Прости ми, че безумно аз те искам, ...

Чезна самотна в безкрая,
в скута на мъчно безвремие
и лутам се, без да зная
верният изход къде ли е.
В лабиринта на мойто съзнание ...

Когато заспи и последният град,
когато угаснат навред светлините,
сядам щастлива в леглото си аз
и си мисля за дните отминали.
За дните, в които със теб съм била. ...

Изгряват слънцето и луната и се ражда любовта.
Всички души се преплитат в копринените нишки на кармата.
Съдбата ни събира и тя ни дели в едно съществуване.
Срещите случайни излизат нагласени.
Дали тук и сега, дали ще живея или умра, аз ще съществувам! ...