По стиха на Laska (Ласка Александрова) – „без думи”
До мен си
Изплакана
Почувствах те
Тиха ...

Любов - не, не мисля!
Всичко е било лъжа,
лъжа, грозна като смъртта
Не ме целуваш вече - тогава замълчи.
Не ме обичаш вече - тогава си върви. ...

Сбогом, мое мило лято,
отлетя бързо като ято.
Ден след ден, час след час
непрестанно плача аз.
Училището наближава, ...

Роза казваше се тя.
Роза - името на любовта.
Роза - червена кат кръвта,
по-страшна даже от смъртта.
Нея аз дарих я с радостта, ...

Тъй страшна е за всички тя,
за хората, а даже и за малките деца.
Колко коварна е смъртта,
когато човешките животи отнема тя.
Пет буквички събрани във една, ...

- Не съм ли вече актуална?
Взе на глас да си мисли баба Жана...
- Нима не съм красива вече?
Я виж, Пена с млад любовник се повлече,
а по-стара е от мене... ...

Ах, как искам да върна времето назад... Знам, от горчивият си опит всеки се учи. Но от толкова неприятни случайности взе да ми идва до гуша... Не, не се предавам, просто ми се иска да по-малко... Но кой ли не иска това?
Случайност ли е, че съм се родила? Случайност ли е, че родителите ми са точно те ...

Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет...
Числото на изгубените в себе си...
Те посрещат сенките на деня в ума си без страх...
Те се спускат от върха, за да стигнат по-високо...
Седемнадесет-цяло-и-Петнадесет... ...

Нечакан дойде,
но ме зарадва.
Неканен влезе –
самотата прогони.
Жарта възпламени ...

Кой за какво си мисли
Всеки петък заминаваме на село, но не само за да копаме, както му се иска на свекърчо. А защото там си имаме две компании. В петък се виждаме с пет семейства на нашите години в селската кръчма, а в събота с шест семейства в другото село. В другото село са с десетина години по-м ...

***
В среднощен унес впрягам мисли, непрестанно лутащи се в дъното на малка кибритена кутийка. Четири стени - черни като дробовете на издъхващ пушач. В стаята е тъмно. Навън се стеле призрачна тайнственост, разкъсвана от грозни помисли, а в локвите калта мечтае за плясъка на вълните. Порочни съзнани ...

Металът се впива в младите ръце,
недорасли за провинения.
По дънки и с тънко яке
ще чака своя страж среднощен.
Още зелен, съвсем млад, ...

Какво пък, пак се аз променям,
а бях и слънце, бях и мрак,
бях пясък в буря необятна
и песен бях, която не изпях.
Безпътна сянка е душата ми химера, ...

Свистене на куршуми мимолетни
и биещият дяволски откат,
във всяка нова утрин силно лепнат!
По мене стъпват...
Истински болят! ...

„Петър плет плете"
Петър-поета плете.
По три куплета преплита.
Поезия тънка преде.
На плитка си сплете езика.

Днес кой работи без пари?
Само такива будали,
които също като мен
изкарват хляба ден за ден.
Поне да беше занаят, ...

Аз съм супергероиня.
Да... мога да летя.
Но не само това трябва да знаете за мен... Още съм малка, а вече знам също, че съм много красива.
Очите ми са като горещи, тъкмо изпечени кестени, а косите ми са с цвят на мед...
Красива съм. Но това не е важно. ...

Една нощ и угаснаха звездите,
една нощ паднах в пропастта,
залитнах в тъмното,
към бездната политнах
и там сред хищници ...

Това е само част от изненадата, Поли! Другата - по-късно!
Боготворят те. Колкото те мразят.
Процеждат завистта между зъбите.
Отглеждат страховете - да ги пазят -
с търпение, присъщо на слугите. ...

Любов по задължение... Дали? 1-ва част
И тази сутрин беше топла, както през последните седмици. Тя отново беше в банята (като по обичай) и старателно приготвяше сутрешния си тоалет, обзета от странни мисли за отдавна отминалото време когато бе толкова безгрижна и наивна. Да, сега тя стоеше пред тоал ...

"Дрога за нужника"
Дрогата!!
Каква наслада само!!
Хиляда скорпиона си
лежат в обятията на сърцето ти. ...

Обичам те и много се надявам,
че ти ще бъдеш моята съдба,
спаси ме от прегръдкте на Ада,
изпий с целувки моята тъга!
Не ме е страх да бъда наранена, ...

ПРИКАЗКА
На всички, които не се усмихват
толкова често, колкото трябва...
Има една звездичка - третата от ляво на дясно и четвъртата отгоре надолу. Тя свети малко по-различно от другите - синьо, когато е щастлива; зелено, когато е нещастна; лилаво, когато знае някаква тайна и иска да я сподели. Кога ...

* * *
На Него
Когато слънцето изгрява,
то пее в тиха синева,
то пее как сърцето съживява ...

ИГРАЧИ
Губя винаги на покер,
събличам себе си
и се разголва същността ми до финала.
Загубилият плаща сметката ...

На Малинка
Познаваме се все едно от 1 000000000 години ,
знаеме си думите, смеха,
преди се карахме като кобили,
но един ден просто се получи между нас. ...

На самота ухае
Ще се върне ли щастливото време?
Съмнявам се...
Че те оставих да тръгнеш без мене...
Съжалявам се... ...

Едно интервю с Тоня Любенова - музеен уредник и хорист в женски камерен хор"Златна лира" -гр.Търговище
Въпросите зададе Йорданка Донева
Търговищките хорови празници са под егидата на Балканския хоров форум... Налице ли е квалитетен мениджмънт? Какво още може да се направи за "популяризирането" на хо ...

Бих дала всичко за една нощ с теб,
сърцето си, дома, дори живота.
Не мога да забравя очите ти -
в тях открих една мечта,
която бях си пожелала, ...

Мишката изяде книжките
На стария таван, покрит с прах, върху стария скрин имаше купчина книжки. Отдавна те седяха там без никой дори да си ги спомни. Един ден при тях дойде сивата мишка и започна да ги яде. "Недей! Молим те. Запази ни, ценни сме, скъпи сме за хората." Но тя само спокойно ги изгледа ...

Любов... любов!
Безкрайна радост от лъжи,
лъжи на хора мрачни, сиви,
изпалнени с ненавист, криеща се в тях.
Лице на клоун ще носиш ти дори, ...