Тежък живот или мъчителен ад преживях?
Живеех или бавно гаснех с всеки миг?
Защо ли като другите не скачах, не дивях,
защото имах само грешна обич, раздирана от твоя вик!
Очите ангелски и дяволската ти душа жадувах ...

Безразборно разхвърлените по земята фасове се потдадоха на жизнен порив, отскочил от объркана, средностатистическа псевдо-Реалност. Образуваха пирамида, която леко се поклащаше под последните напъни на издъхващия вятър. Градът не е бил толкова пуст от зимата насам. Харесва ми. Когато е празно, можеш ...

Зададоха ми въпроса "Какво всъщност означава да простиш?" Всеки знае какво е, но е трудно да дефинираш отговора... Понякога казваме неща, които не мислим и обиждаме човека отсреща... Не всеки човек е способен да прощава или по-скоро е прекалено горд, за да прости. Но ако не простим, не остава ли нег ...

Безумно смущаваш тишината, приятелю.
По вените бавно се свлича лъжата.
Безмълвно поглъщаш ме с поглед, а после
очакваш дъждът да изтрие тъгата.
Искаш да пиеш от мене, приятелю. ...

Ако искаш да разсмееш Господ, кажи му, че си имаш плановe...
1.
Вторник вечер. Втори ден от отпуската. Втори галон бира. От време навреме отплесвам вниманието си към ICQ. Музиката, звучаща от колоните, е позната до болка. Комшиите също я знаят, защото в 23.12 няма как да не я знаят. Скуката е пълна. ...

Страх
Когато вечер затворя очи, се страхувам от мисълта за утрешният ден, защото знам, че той ще е по-лош от днешният. Страхувам се да си помисля какъв ще е животът ми без теб, без твойте очи, без твоята усмивка. Не искам да помислям, че един ден ще съм без теб.
Не искам да помисля, че друг ще ме пр ...

Дарявай любовта на този, на който истински държиш,
защото любовта помага на този, който я дариш!
Но раниш ли някого със любовта си, ранен е той за цял живот,
защото лек за тази рана няма, а белега остава си до гроб!
Човек, когато е обичан ,не си помисля за тъга, ...

Намерих късчета от себе си,
изтръгнати от душата ми насила.
Бяха в прашният кашон на тавана...
И запълних празнотите в сърцето си -
сега вече наистина съм Цяла! ...

Когато не намираш смисъл, по-добре си помисли,
вината в друг недей да търсиш, защотo виновния си ти.
И знай, че няма да е лесно - от много грехове боли, но
живота продължава, признай го и напред върви.
Когато кажеш: "Да, сгреших" ще се почустваш ...

Линейка пищи някъде далеч в нощта.
Бори се между живота и смъртта една душа.
Светофари все червени,
шофьори с погледи замразени.
Лекари крещят като обезумели, ...

Foreigner - That Was Yesterday
I thought I knew you well
But all this time I could never tell
I let you get away
Haunts me every night and every day ...

Ден, изпълнен с красота,
творба неповторима
изпъстрила е мило
майката земя.
Срещам трепети любовни, ...

Def Leppard - Love Bites
If you've got love in your sights
Watch out, love bites
When you make love, do you look in the mirror?
Who do you think of? ...

Не те прие.
На кръста да възкръснеш.
Да бъдеш вярата.
Един изкупи всичките.
Пироните ръждясваха ...

Ти коя беше, ма?
- Ти коя беше, ма?
- Ти ни ма ли помниш бе, Еньо?
- А, да, аз пък с тебе ша са затормозявам, много ме интересува.

На Ния, която си пада по северняшките истории.
Съвет – най-добре се възприема, ако докато го четеш, ядеш праскова ;)
- Дайте сега аз да ви разкажа една история! – каза пепеляворусото момиче. Всъщност тя имаше много интересен цвят на косата. Пепеляво рус. Е, може би за Швеция или Норвегия няма да е т ...

Стигна дъното... Сега - нагоре!
Веднага се изправяй и лети!
Вдигни очи, огледай се във слънцето,
повярвай в себе си и в своите мечти!
Опитай лекичко да се усмихнеш, ...

Не искам да спя с лице към стената,
а с лице към твоето лице.
Не искам с крак да търся хладината,
а да го топля между твоите нозе.
Не искам да се сгушвам, за да се затопля, ...

Моята истина
Вървим на запад, изток, север или юг.
Като хлебарки лигави пълзим.
А истината всякога била е тук -
навътре в себе си ний трябва да летим.

За мен Смъртта е хубавица,
която чакам всеки ден и час,
но взима тя от мен частица по частица,
а цяла да ме вземе искам аз!
Марияна Дженева

Облякох душата си в черно,
че друго не може да бъде!
И моята болка наверно
е майчина тежка присъда.
Опитвам света да позная, ...

Вали дъждът - сълзите му са хладни .
Въздиша нажеженият асфалт.
Дъждът вали - за мъката му жадни
дърветата се будят и шумят.
Небето плаче - със сълзи измива ...

Зад завесата си - знам, гледаш ме.
Хайде, не се дръж, отвори и изкрещи,
а, на перваза има саксия, убий ме,
теменугата по главата ми да затрещи...
Я стига, не го дръж, гнева си отприщи, ...

Обичам те!
Когато идваш към мен,
сърцето ми се удря в гръдта,
като диви вълни в скалата...
Обичам те! ...

Нещо се пречупва вътре в мене.
Крещи, че утре е време
за още невидими промени
и стене, болезнено стене,
за да напомни, че ме е страх... ...

Приближи се, не се страхувай,
аз изминах толкова много за теб,
отворих гърдите си пред теб,
правилно го изтълкувай...
Всичко от теб е добре дошло, ...

Не си отивай!
Чуваш ли, недей!
Не ме оставяй тук сама - в този огън да горя.
Не ме залъгвай, аз не искам много.
Ела, ела - твоята ръка да подържа. ...

Волята си над волна птица надвеси
и нощта прегърна града зад черна завеса.
Театърът за днес отмина!
Ала чакам новото начало
с огън в зората изгоряло. ...

Някъде там, където
залязва денят,
изгрява нощта.
Където умира сърцето
и възкръсва ...

Денят се сменя със нощ
и сезонът от следващ сезон.
Cърцето се нуждае от прошка,
за да поеме след нова любов.
В душата спомени тежат - ...

с любовта си от другата ще те откупя
Завхърлила те като стара ръкавица,
разбила чувствата ти на прах.
Тя тръгнала си е като кралица -
без любов, без милост, без страх. ...

Без думи, без обещания
аз съм с теб.
Тук и сега.
Аз вярвам само в топлата усмивка
и ласкавата ти ръка. ...

Като свекърва мърмори небето,
на мен от страх ми се свива сърцето.
Като зла мащеха вятърът съска,
душата ми свита вече се пръска.
Както по лицето ми капят сълзи, ...

Знаете ли, глината говори в ръцете
на майстора-грънчар и колелото!
Със тях извайва прелестните съдове -
частици са поели от душата му.
Уюта си от слънце ни даряват ...

Раждане.
Учене.
Ловуване.
Ядене.
Спане. ...

Един ден, разхождайки се безгрижно в парка, се загледах. Имаше много хора, но уви, лицата на тези от тях, които общуваха с други, се невиждаха. Покрити с маски бяха те. Ходеха един до друг, лъжейки и себе си и тез до тях. Вървяха тихо и безжизнено, вървяха всички те към залеза - тъй красив и тъй ест ...