Стига раздадени надежди,
напразно (като спомени) в сърцето дишат те.
Стига пропиляни мечти,
накъсани, като ненужни листи...
Стига измами и предателства, ...

Страх
Три и половина през нощта! Беше късно, но момичето не спеше! Високата температура изгаряше тялото и! Момичето се чувстваше изморено и отпаднало, но незнайно защо, не можеше да заспи! Незнайно ли? Напротив, тя знаеше, чувстваше непоносима болка, но не бе физическа, а душевна! Виялис, така се ка ...

Презряха ли мечтите за красиво?
Изсъхна ли копнежът за хармония?
Търкаляме се бавно в осветените си улици,
притиснали под мишница душите си.
Не искаме да видим, че във тъмното ...

Далеч от града, през ширината и отвъд планината, там, където никой няма работа, а и работата никаква я няма, се намира загадъчното училище Нь. Учениците в това училище едва ли са повече от пръстите на двете ръце, ала по-силно от глъчта им няма. Дали е сутрин, обед или вечер, учениците имат една един ...

Тя бродеше в живота без надежда,
отблъсната, обречена на самота,
не срещнала любов и ласка нежна,
проклинаше тя своята съдба.
Една жена по улиците скита, ...

Искаш да ти вярвам?!?
И аз не зная как.
Заби кинжала дълбоко.
Сърцето ми обгърна в мрак.
Очите ти - звезди огромни, ...

Отлежало, със вкус на дъбрави,
с дъх на топъл, внезапен порой.
В тъмни бъчви, с магия се прави.
Устни топли, със вкус кехлибарен
по лицето ми палят огньове. ...

Тихо стъпваш. Проскърцва нощта.
Нейде гларуси сънено кряскат.
На морето заспало мощта
във вълните внезапно се стряска.
Тихо стъпваш. От гладна луна ...

Всичко е болка и гадна омраза,
Комерс е живота, не може така.
Мразя аз всичко, що е край мен,
Мразя да виждам това до мен.
Не мога да трая хора в калта, ...

По стиховете на jeneva/Марияна Недялкова/
Съпричастна съм към болката на майчиното сърце, загубило рожбата си....!!!
Поклон!!!
Не зови смъртта във отчаяние,
страхливка е и бяга... от това, ...

Понякога те гледам с толкова любов,
а ти не забелязваш.
Тъжно ми става, но нищо... така е по-добре,
защото тогава се чувствам най-слаба
и би могъл да ме нараниш... неволно. ...

Казват, че "Времето лекува" --
Време не отменя бремето --
Реалното страдание заяква
Като Сухожилията с времето --
Времето е Изпит за Беда -- ...

Малей, ква съм убавица,
кво кат съм позадъртяла,
дърта съм, ма са озъртам,
току-виж съм нещо изтървала.
Сичко гледам през дуваря, ...

В моите очи
Слънцето разперва пръсти
над пресъхналия смях
на моите устни.
Два наивни лъча ...

***
Все се канех
да те поканя...
На риба и вино.
Не се наканих. ...

Честита Коледа!
Нека ни носи радост!!! (Колкото-толкова!)
Нека ни носи късмет!
Да приемем и неизбежната болка!
Да не заменяме сливи за смет! ...

Подаръкът
Телефонът иззвъня. Беше секретарката от фоайето.
- Господин Сербезов, търси Ви господин Филипов. Нямате уговорена среща, но той твърди, че знаете за какво става въпрос и е сигурен, че ще го приемете.
Гримаса на досада изкриви лицето на шефа й:
- Покани го! Или... не! Кажи му, че слизам! Ил ...

Завинаги
Среща на випуска МГ "Обрешков" Бургас
25 години...
Не мъдри, но бели.
И по-прозаични. ...

От камъните, млад рибар
прострелва спрялата вълна.
Пружина-тяло, див загар
и корда-лъч от светлина.
Свисти, пронизва... тих възторг. ...

- Добре! Този път се получи горе-долу. Алисия, ти си главна героиня, след два дни е спектакъла, а ти не си знаеш репликите, може ли такова нещо! Срамота! Почивка, след десет минути продължаваме! - една ниска и леко прегърбена жена, видимо обзета от сценария гледаща някъде, неопределено, говореща с д ...

И ще те търся вечно там
във спомени и в разстояния...
И ще те помня вечно там,
сред някакво предвечно разкаяние...
Угрижени и тъй различни... ...

Безгрижието вече свърши -
през шепите изтече като пясък.
Не мога да повярвам, че сме възрастни
и в бъдешето вече виждаме децата си...
Не мога да повярвам, че годините ...

~ Ти си бездарна - ми казваш.
~ Малка птица без крила.
- Опитваш се да ме задушаваш,
за да не мога да полетя.
~ Пишеш само за любови, надежди и страх. ...

Метеоритен дъжд е.
Светлината тропа по стъклата на терасата.
В очите ти сега валят звезди.
Захласнати
се взираме в нощта ...

Лана плачеше. Не беше плакала толкова от дни. Терапевтите вече не й помагаха. Нито предписаните успокоителни и сънотворните. Чувстваше се все по-зле и все по... сама. Откъсната от света. Никой не я разбираше. Никой не разбираше болката й. Искаше да изкрещи, да изкрещи, защото душата й се разкъсваше. ...

Ана взе колелото си от гаража и го подкара по тясната уличка. Родителите й отново се бяха скарали. Не можеше да понася крясъците им, затова реши да излезе.
Ана беше кльощавото русо момиченце с букли като на порцелановите кукли, които продаваха в магазина на края на улицата. Едва навършила седем, но ...

Тя не изисква!
Тя не изпълнява заповеди!
Тя е самотна и търсеща!
Тя не очаква!
Тя е целият свят! ...

Понякога искам да те видя зряла жена,
която ме гледа строго във ъгъла.
Суровият поглед на учителка,
никога в живота си бъркала...
Искам да бъдеш парче от стомана - ...

Защо, умиращо сърце,
сънуваш хоризонти?
Утре ще се събудиш различно.
Утре ще е светло.
Запали лампата! ...

Някои твърдят, пришпориш ли съдбата,
ще дойдат суеверните- да отмъстят!?
А силата откриеш ли си, някой път,
пак ще се намери кой да сложи прът.
Да угаси искрица жива, ...

След един сезон следва друг,
без посока и без звук!
Без да зная, може би,
че любовта ти ме преви!
Очите твои, бяха сини ...

Живот, оглеждам се във теб!
И вместо лебед бял, съзирам черен!
Оглеждам се във утринта,
но тя все е с сънена душа!
На извора отивам да отпия, ...

Всичко беше прекрасно, чудесно
изпълнено с радост, шеги и закачки,
изглеждаше лесно.
Животът ми беше изпълнен с надежди,
усмивки, мечти, но не очаквах, че ще ...

Поетите убиха любовта!
Да!
Публично опозорена
и скучна вече,
никому ненужна ...

Приличам ли ти на животно диво,
уплашено, подгонено в гората?
Отчаяно, остава полуживо,
когато му отнемеш свободата...
А ти ловец си властен, безпощаден - ...

Отново мрачна съм...
А уж заради времето било.
А всъщност времето е вътре в нас.
И болно ми е, тъжно ми е...
Сега е момента да заплача. ...

Няма вече да я дочета
тая книжка, дадена ми от един,
с когото вече не дружа.
Къде ли да я бутна тая,
със стиховете, дето дал ми беше ...

Изпраща ранен пътник с всяка стъпка
и сетната следсънна мисъл.
Мъгла примъква редки бели пари
надолу в стръмнината.
Пътека пътят му описал – ...

За преди сън дочува как той още
трака с клавиатурен дъжд
(като в детството почти приспивен)
първо с редки пръски,
после стихът набира сила, ...

Когато самотата почука на моята врата,
аз слагам тъмните си очила, за да скрия болката.
Аз плаках за нея всеки път, щом тя почукаше,
плаках мълчаливо затова, че Бог ми я отне.
Но ето дойде отново мига, в който тя почука на моята врата. ...