Mr. Brownstone
I get up around seven
Get outta bed around nine
And I don't worry about nothin' no
‘Cause worryin's a waste of my ... time ...

Ето отново часът е 5. Седнала си в своята стая, усамотена, натъжена и страхлива.
С тромави и малки крачки се приближаваш до прозореца на своята стая, ти знаеш, че имаш нужда да погледнеш, да видиш само за миг, своето желание, нищо че то няма да те забележи, нищо че то, "желанието" ще отмине, а след ...

Как само ме тегли към тебе...
По-хубав си от всеки принц... и по-грешен...
По-остро влизаш под кожата от
всяко грахово зърно...
Не искаш доказателства, че съм принцесата... ...

Ха ха ха
Дали ме боли?
ще питам моята душа.
Уви,
отговори с мълчание. ...

Дъждът пробужда се задъхан,
голото си рамо скрива под нощта.
А пулсът му неравномерен и накъсан,
неспокойно свързва се с устните на вечерта.
Камъкът, преграждащ пътя на тъмата, ...

Там, пред съдбата,
в съда на самотата,
изправен от тишината,
стоя и чакам присъдата
с усмивка на устата. ...

За него и нея
Мисли за него и нея,
в безсмислено време родени,
замислен - да питам не смея
дали е щастлива със него. ...

Късно е за любов
Колко е трудно да стоя отстрани
и да знам, че не мога да ти кажа остани.
Остани, прегърни ме и забрави
грешките, които допуснах преди. ...

Едно се моля - да ме има
във сънищата ти непроходими.
Едно се моля - да ме има,
дори да бъда там без име.
А после зная - ще ме срещнеш. ...

Нямам ключ за моята килия,
камо ли за нечие сърце.
Свободата първо трябва да открия,
за да те прегърна не със вързани ръце.

Тази нощ ги има само очите ти,
големи, дълбоки, тихи, смели...
Сенки вървят през нощта по петите ти,
тихите ти очи, за помощ ли ще закрещят?
Трепет вее тъмните ти коси, ...

Токов удар
(нищо общо с Графа)
Токов удар е тук често явление -
и като не запазих документа,
край, изчерпах вдъхновение ...

Ние, хората, живеем в свят, в който «уж» управлява демокрацията. Смятаме, че сме свободни хора и че никой няма реална власт над нас. Мислим, че щом някой не е опрял нож в гърлата ни, можем да живеем спокойно и да не се страхуваме от утрешния ден. А истината е съвсем друга. Всички сме роби на ежеднев ...

Пиша ти - не отговаряш.
Обаждам се - затваряш.
Защо кажи ми не признаеш!?
Обикнах те - не го ли знаеш?
Без теб не мога - ти нехаеш. ...

Има (в "Стълкновения")
един зъл поет.
Боже - да бе талантлив,
колкото проклет!
Нито дарба, ни морал ...

ПОЛСКА ПРЕГРЪДКА
ЗЕЛЕНИНА ПРЕЛИВА НАВРЕД,
ПОГЛЕДА В МИГ ОБГРЪЩА,
ВЕТРЕЯТ СЕ ЛИСТА И ДЪРВЕТА,
ОБЛАК СИВ СЕ ЗАВРЪЩА... ...

Поглеждам към другите момичета, също самотни, решили в горещината на майския ден да отдъхнат на до болка познатите пейки. Навеждат се и откъсват поредното цвете. Със завидна прецизност откъсват всяко листче и наум си повтарят вечната игри на думи - Обича ме, не ме обича. Сякаш е истина и когато посл ...

С теб съм. От колко време бях мечтала за това... да съм отново с теб. Да ме прегръщаш, както си ме прегърнал сега, да чувам искрения ти смях, провокиран от щастието ни, просто да бъдем заедно! Дълго време бях без теб, дълго време се опитвах да запълня празнотата в себе си, но нищо, нищо не можа да м ...

Hilary Duff - Between you and me
You can call it what you want
But I'm not playing games
We're both apart of the same story
Not on the same page ...

I am sailing
I am sailing
home again 'cross the sea.
I am sailing stormy waters
to be near you to be free. ...

Запитах се веднъж какво е съдбата
и защо тъй непонятна е за нас децата.
И не само за нас,
но и за вас - възрастните.
За всеки от нас тя е различна, ...

Бързо отминава деня...
... черен над мен е дъжда,
шест часа отдавна отминава
под спирка, покрита с ръжда.
Още дълго ще те чакам тук... ...

СВОБОДАТА...
в дните отминава
в съмнения
живота преминава
ВРЕМЕТО... ...

Кратък е живота...
от мигове отрова...
... бавна и... горчива.
Мълчалива е Съдбата
В думи... изтощени ...

> Небето се обеси на прозореца.
> По бялото в очите
> на слепците заваля.
> Затракаха отново чаши
> порцеланови. ...

Сринах кулите си връз пръстта
изпръхнала...
Исках да греба от нея - силно и без свяст!
След толкова изгубени години
съм се върнала ...

Когато самотата те прегърне,
влез със вятъра в мойта стая,
за да зная, че ме има,
за да знам, че ме желаеш!
Когато стените тихичко ...

Моята мечта (есе)
Когато бях малка, исках да стана ветеринар, по-късно мечтаех да стана певица, манекенка, продавачка в магазин, актриса, танцьорка и какво ли още не, а сега? За какво мечтае сега едно средно статистическо момиче на моята възраст? Бих могла да кажа, че мечтая за световен мир и да мог ...

На Камелия
Замина си, дори не повървя
по странния път на живота.
Не го усети, не го съзря.
Вкуса му дори не опита, макар и с тъга. ...

Трудно ми е да говоря, понякога.
Защото мечтая. Защото тъжа.
Защото не мога игрички да играя...
Обичам ли? Мълча...
И защо ли не мога ...

Шефът изчука поредната жертва...
Която за звездна кариера мечтаеше...
Предложи и точна и ясна оферта:
Или да му легне - или си залязваше...
Шефът насила не искаше нищо... ...

Първо излъгах те и те подведох,
гадно беше, знам.
После на мъка те обрекох,
сега искам да съм сам.
Знам, ще кажеш: ...

Отново не мога
да спра да крещя,
отново не мога
сълзите да спра.
Защо, кажи ми, ...

Бяла, ледена, висока,
косите черни викат.
С болка, със съдба жестока
душите праща тя да скитат.
Очите тъмни и дълбоки ...

Малка сладка буболечка
със игриви хубави очи
ближе сладолед на клечка
и не можа тя на място да стои.
Щом и кажеш нещо, ...

Отново постоянната масовка
насяда във театъра край мен.
С аплаузи посрещат постановка
на режисьор бездарен, заблуден.
А всеки се старае да повярва, ...

Отпуска
Любовта си взе годишен отпуск
с подпис, взет насила от Началника,
нужна е, но уморена
от безкрайни неуредици във работата. ...