Спомени на Вятъра
Аз съм Вятърът. Аз съм единственият свидетел на всички събития от
възникването на света до днес. Единственият, който е бил до хората и живите
същества, както в добро, така и в лошо. Пред мен всички хора са ...

Приятел, а изпитвам страх.
Приятел или по скоро враг?
Приятел и любов с друг не се дели,
приятел, а от постъпката боли.
Приятел или просто пак познат, ...

Погледнах към теб с умора,
погледнах с очи, които те молят,
кажи ми и ти, че днес е време за сбогом,
не лъжи, че всеки отива в своя дом,
страха от раздялата не мога да скрия, ...

И на музиката страстна ще го направя в такт,
ще ти хареса - зная - този грешен акт.
Спускам тежката завеса,
и така, на тъмно, накарай ме да съм твоята принцеса.
Дрехата ми бавно пада, ...

Разтапям се в нежни звуци
Стягам се от боен вик
Покой за мен не ще настъпи
дори и в сетния ми миг
С лице обрулено от вятъра на ...

Преболедувах всички болести.
Любов тревоги и измама.
Разбрал, че въпреки това света е за двама.
Понесъл белези и слабости.
Поел и болките, и раните. ...

Сърце и ум са моя болка стара.
Как, колко често искам да не мисля.
С грижи, мъки се товарят.
Как искам да не мисля.
Тяло и лице са моя болка стара. ...

Само твоя ще остана-за това
признание не искам,нито подарък.
Само тебе ще сънувам-
всяка нощ името ти аз бълнувам.
Само тебе ще желая, ...

Едни очи влЮбено те гледат,
без теб не искат да заспят,
оглеждат се,за тебе питат,
едни очи копнеят в твоите да се оглеждат!
Едни ръце към теб протегнати стоят, ...

Смешен си скъпи,аз да знам,а ти да го криеш,
банално е вече,лъжа е всяка дума,която изрече.
Пак ли чакаш да ти дам,свобода или сила не знам,
От себе си няма да те разделя,
но знай,ти имаш вече своята свобода. ...

На скалата тъмна и студена
стои измамена жена,
на морето с две ръце се моли,
да я избави от болката...
Морето се бушува и се пени, ...

Посвещавам този разказ на
Филип Киркитов
( Bad2theBone ),
на когото дължа идеята да напиша разказ от избледнял сън за непознат мъж с качулка… J
Вълк ...

Време, време
"Време, време. Часовникът стяга верижката около ръката ти. Времето те държи в окови, свива пулса ти, стиска напора на кръвта. Вечер, като снемеш верижката, върху туптящата ти ръка остава белег. Това е следата на времето, което преминавайки, те избраздява и те държи в окови до живот." .. ...

Мечти, идеали,
приказки красиви...
Кога ли ще станем
и ние главните герои
в една такава ...

Недей ревнува!
Какво ми даде той?
Малко топлина,но никакъв покой.
Недей ревнува!
Той е нищо пред теб. ...

Ти си като нежна пролет-
изпълваш ме със красота.
Разхубавявам се и се чувствам
най-красивата жена.
Ти си като знойно лято- ...

Апатия ми е в душата...
Без фокус погледът снове...
На октопод със пипалата
от сетивата ми краде...
Привиквам да се примирявам... ...

Не очаквай повече да съм добра,
вече ми омръзна дори.
За разнообразие искам да съм зла
за да не си играят с мен игри.
Не очаквай вече да съм красива- ...

Да вървя ли аз след теб, през светове от мрак и светлина... да поема ли ръката, която плахо към гърдите ти притискаш? И дали ще падна аз със теб, когато в тъмата на тъгата рухнеш, изгубила надежда, без дом, отвъд песента на дъгата многолика? Днес след тебе тихо ще вървя, така ще е и утре, когато си ...

Отново сам-сама оставам
със себе си и със нощта,
за теб да мисля не преставам
и със мечтите си летя.
Представям си, че ще те имам ...

Изневяра- автор Радмила Михайлова
Превод на български Весела Кънчева
Вчера, буквално «ухо в ухо»,
със съперницата си общуваме,
която беше според слуховете..., ...

И ето... среща неочаквана
и бента се пропука
- разляха се неплакани сълзи
Горчивината ми - намерила пролука
- в очите ми ранени се стаи... ...

- Нишката любовна, невидима,
прави всичко да е толкоз лесно
и затуй чрез думата: ”Любима!”
правя озарение небесно.
Знаеш, че нощта ни теменужна, ...

Завръщане
Ти се връщаш
променен и различен.
В косите си носиш
шепа сребърни нишки, ...

Отново сама, отново с болката, отново със страданието и морето от хиляди сълзи! Но сълзите бяха от разочарованието на любовта! Защото няма нищо по- ужасно от това в един миг да вярваш в нея, а в друг тя да отлети; да избяга от погледа ти и може би никога да не се върне... защото е била истинската лю ...

Аз простичко целувам те, потъвам в огнени недра,
извайва пламъкът гореща страст кове,
и в жар превръща допира ти моята душа,
бушуват в плътта ми огнените богове.
Аз простичко целувам те, стихия ме повлича, ...

Виждал ли си някога падаща звезда?!
Как нежно с небето се сбогува,
как прегръща студената земя
и вече не е онова, което нявга е била!
Виждал ли си някога есенно дърво - ...

Всяка вечер присядаме двама
на домашна трапеза с пелин.
И от грижи, емоции рано
по лицата неусетно браздим.
Плахо тишината се лута ...

Учителко любима(посветено на моята първа учителка)
Учителко любима,вече не съм дете,
А личност,която следва своята мечта.
И въпреки това в мене бие детско сърце
И ти остави в него една топла следа. ...

Не, този път чувалът беше много тежък! Нечестно тежък за влачене, бутане, дърпане, а да не говорим за носене. Но Съзнанието нямаше избор и въпреки изранените си от ръбовете на чувала плещи, продължаваше да се тътри.
“Ах, как ...

Приближи се към мен -
докосни ме,
приближи се към мен -
прегърни ме,
приближи се към мен - ...

В радост или във тъга
Заедно сме ний сега
И никой не ще ни раздели
Вечно ще сме заедно , нали
=//= ...

Тялото ми за твоите ласки жадува,
всяка моя мисъл и порив на тебе робува.
Само ти да събудиш моите страсти умееш
и душата и тялото ми само ти владееш.
Искам отново в мрака да ме заведеш ...

Ако сънуваш екскурзия до Копривщица - чакат те нови преживявания.
Ако слънцето те посрещне още с пристигането там - целият ти престой ще е усмихнат.
Скърца ли раницата на гърба ти и видиш ли обувките ти да стъпват по калдъръма, между зидовете на къщурките, в дворовете на Ослековите и Дебеляновите - ...

Долавям тихи стъпки
и шепот като в сън,
и ме обземат тръпки,
дочувам нежен звън!
В полята пеят птички, ...

...и по нежните била пишеше, че есента владее до съвършенство калиграфското изкуство.
А после парите от автобуса оспориха това.
...и по стръмните склонове пишеше за къщата - че камък върху камък полаган е; че дуварите варосани са; че къщата живее с къделения си дъх от комина.
А после името "Ресторан ...

Старият Рис се беше облакътил върху перилата на тесния и сумрачен балкон, който опасваше силно осветената и направо безкрайна бална зала. В ръцете си държеше къшей “руда”, като оставяше своя скрит вътрешен импулс да определи формата й. Защо не, само за да може впоследствие да я разруши. В същото вре ...