Произведения на съвременни автори: литература, музика, изобразително изкуство и др.
385K резултата
Тема за размисъл
Има едно чувство към приятелите ни,
познато като приятелството. Не си ли
се питал/а, приятелю/приятелко, ето така,
просто накоя безсънна вечер, лежейки под звездите,
какво всъщност е то, това приятелството? ...
Нощта и ето аз съм във стихията си,
подгонил здраво мечтите детски,
с надежда да те срещна изведнъж.
Сърцето ми не иска нищо друго,
денят да срещне във прегръдка топла, ...
Нима!?
Моята душа е още много разпиляна,
не зная откъде отлитам и накъде летя.
Поглеждам в огледалото и виждам само вятъра,
преплитащ тихо пръсти в мойта суета. ...
Като малки вярвали ли сте в приказки? А сега? Какво ще кажете за тях? Не мислите
ли, че са измислени от някой безнадежден и наивен романтик?! Може би да, а може би
не, знам ли и аз.Децата вярват в приказките, дали не е полезно понякога и за
нас възрастните да вярваме! Когато пораснем преставаме да в ...
Тя... безименно, непознато на никому момиче...
скиташе босо по мократа земя и търсеше спасение...
Беше спокойно, сериозно и гледаше все напред.
Може би искаше да немери нещо изгубено или отишло си...
А вън валеше... дъждът се изливаше и мокреше всичко... ...
За едно малко дете родителската любов е изключително важна. Тогава то не се чувства сигурно и зряло и търси винаги подкрепата и помощта на родителя. По-късно когато се появяват приятелите и забавленията то започва да осъзнава, че има други по-интересни занимания , с които може да прекарва времето си ...
Това стихотворение е написано от Мариана Харизанова, Ивайло_1959 и от мен. Събрахме се една вечер в конферентна връзка и ето какво се получи.
ЛУННА СОНАТА
В тъмна нощ, нейде към един...
луната призрачно изгря.
Полъхна вятър ...
Вървя от край време по един и същи път
и не мога да намеря вярната посока.
Сякаш съм изгубила нещо, или някой?!
Вървя, а се спъвам постоянно от безсилие...
Скитам за да търся нещо, или някой... ...
Поетът
Виждам себе си на колене, молейки за пощада
Виждам как получавам незаслужена награда
Виждам момиче, плачещо в самота
Виждам дядо ми, който отдавна умря ...
На пейката седиш отсреща,
чакаш някой, поне така изглежда.
Загледах се в твоето нежно лице,
разтупка се моето ледено сърце.
Разочоровах се от себе си в този час, ...
Изведнъж задуха се вятър силен,
проля се в мига дъжд проливен,
косите и руси във въздуха хвърчат,
дали е възможно мислите в нея да умрат ...
Сбъднати мечти ли бяха това ? ...
Колко тъжно само, избра нея пред мен,
колко е мрачно само, за мен няма ден.
Как нежно ме гледаше в очите,
как искам мечти да имам... но те са убити.
Защо тя, а не аз съм с теб сега? ...