Когато в есенния здрач
мъглата вън унило пада
и аз спотайвам глухия си плач
за края на деня – награда...
Когато съм сама в нощта, ...

.....Отново на път.....
Разтвори щедри обятия голямият град,
с нажежена бетонова прегръдка ме обгърна.
Изправи се пред мене светофарена гора
и в пулсиращи, разноцветни реклами потънах. ...

Тихо на пръсти се вмъквам...
Нежно докосвам деня.
Сънят недоспал се завръща
недолюбил нощта...
Заключвам зад обвивката своя ...

И пак вървя, но вече бавно.
Сега аз зная пътя свой.
Очи затварям - не ми трябват,
в главата ми стои портретът твой.
Вървя напред, а пътят няма край ...

Сякаш и времето днес в траур тъжи.
Плаче безмълвно с капки безверни
и слънцето даже, със свойте лъчи
не иска да прогони мислите черни.
Защо случва се? Честно ли е? ...

Денят бе светъл, топъл, може би дори красив,
но тя не искаше, не можеше да му се радва.
Мислеше си, колко малко трябва,
за да е човек щастлив.
Защо ли случи се, не биваше така да става. ...

часовника трака твърде бавно
очите ми са пълни със сълзи
гледаш ме хладно и омразно
искам завинаги да завали
със мрака идва болка и тъга ...

[Quote - от друго стихотворение]
Уморено прерязвам ръцете си,
уморено кръвта ми потича,
уморено настига ме мракът,
уморено ме нейде повлича... ...

понякога обичам, понякога боли
понякога съм тъжен, понякога вали
понякога мечтая, понякога мълча
но винаги ще пазя във себе си мига
понякога умирам, за да се родя отново ...

преследвайки илюзии в дъжда отново тичам
на истинската болка отново се обричам
това съм аз и няма да се променя
не чакай ти от мене маска да сваля
не виждам нищо хубаво в живота преебан ...

Има ли смисъл от един живот които само пречи на другите,от един живот които неможе
да изживее това което му се иска,един живот,тежест за всички около него.Казват,че най близките хора
трябва да те обичат,а в какво се изразява обичта им,в разбиране мисля си аз,е значи
мен не ме обичат,защото не ме раз ...

Колко е красива розата с бодли,
като любовта в двете и страни.
"Обичам те!" - прочиташ във всичките и цветове...
Подарявана е винаги от все сърце...
И колко е красива в градината сред другите цветя, ...

И както винаги седеше сам и гледаше във мрака на нощта. Тъмнината беше толкова тиха и някак чиста. Може би защото скриваше всичко - болката от вярата в светлината, боклука по земята, шума от живота, дори празните погледи в очите на хората. Той стана и пусна музика, убивайки тишината и част от мислит ...

Светът да разбереш
е сякаш
с главата своя
планината да разбиеш.
Липсва просто ...

/Посветено/
Любовен звън тъмнината разпиля,
затворено око светлина съзря.
И в миг прекрасна пелена го озари,
нежното сияние стих му подари. ...

Тиха, лятна вечер и лек ветрец полъхва.
Тази вечер нещо старо ми навява.
Щурче пее и сърцето ми задъхва.
Стара песен то за мен напява.
Тиха вечер, нощ безмерно тъмна. ...

През моите очи
светът е сложен.
През моите очи
светът гори.
През моите очи ...

Време е да помълчим!
Не във спор безмислен,
не във минало безредие,
не във наранени мисли,
в мълчание да постоим. ...

Искаш ли отново аз да те сънувам?
Да, но навярно в друг живот.
Защо си мислиш, че за тебе аз тъгувам?
Не знаеш ли? Любовта ти ме превърна в робот.
Хилядите нощи в сълзи обляна ...

Затвори очи…
Земята сутрин под нозете ни танцува,
а пък Небето не престава да трепти...
С игриви устни полъх листите целува
върху които с бели думи пишеш ти... ...

За това няма никой виновен!
Просто тръгваш... Оставам сама...
Не сама - оставам със спомен.
Никой няма за нищо вина!
Ти потегляш към своето бъдеще, ...

Между зимата и пролетта,
аз не знам къде съм и коя съм.
Взела съм на зимата студа,
мечти, илюзии от сън.
Сън жесток и страшен, ...

Далече си ти сега.
Без тебе пуста е моята душа.
Как искам аз сега,
ти да се завърнеш,
силно да ме прегърнеш, ...

Защо бях толкова глупава,
че да не разбера защо беше с мен?
Защо бях толкова глупава,
че да не разбера какво искаше от мен?
Всичко ти давах. Всичко ,каквото поискаш. ...

Аз ще съм луна в съня ти,
затова, ако искаш ти заспивай.
Аз ще съм слънцето в деня ти,
затова, ако искаш, пробуди се.
Аз ще бъда твойта пролет, ...

Тя стоеше до прозореца загледана в звездите,някак неестествено големи и ярки за
тоя сезон.Светеха за нея,показваха пътя...В обърканата й душа се промъкваше
някак на пръсти,една дълго таена надежда... Преплете дългите си изящни пръсти,за
да не изпусне отново мига.Сълзите,като бисери нежно и бавно се ...

Нагнетено напрежението
ще се пръсне
по шевовете си...
Бойната секира
е изровена. ...

И аз там седях
на края на света,
не виждах, не чувах,
обгърната в сивота.
В паяжини прашни ...

/На една приятелка - Любовта/
Паяче по рамото върви.
Красиво рамо
крият златните коси.
Очите от дъгата изтъкани, ...

Времето наперено думички шепти -
с глас на чародей - заклинание реди.
Могъщите слова полека избледняват
тихо, тихо в мрака се явяват.
Златните орли се реят в небесата ...

Вселената побира се в юмрук
Вселената побира се в юмрук!
В дланта на вечния Гробар,
в пространство на капеща тъмнина
и на душите кръжащи в нея. ...

Там, при реката, там на теб се обрекох,
тебе, либе, вечно да любя се врекох,
но небето наше буря потъмни,
черен облак забули мойте дни.
Съдбата моя прокле ме ...

В шампанизирано пространство, плясък време
разлива февруарски мигновения ...
В живота срещнахме се толкова навреме,
че ... не остана място за съмнения?!
Израствам в теб като красив, изменчив образ ...

Войната стихна
Войната стихна.
Започна война.
Умира старецът,
но ражда се нов. ...

Обичам, да, обичам живота!
Аз дадох живот и получих...
Раздавам надежди... и вяра!
Подарявам мечти изтъкани
от сребърни невидими нишки. ...