На Лора
Тук отдавна не грее слънце, а властната тъма навява студ и безпокойство. Тясно е и една плътна, твърда стена обвива всичко наоколо. Любов, усмивки, разум не съществуват. Това е просто затвор на съзнанието, жестока тъмница на душата, създадена от собствения ми страх.
Мога да тръгна покрай сте ...

Не крадете птичата душа!
Не правете скулптори на птици!
Потръпващи без тежест в самота,
ятата им очакват свойте жици.
Очите им стопяват се във камък, ...

Изгубих се и плача, и търся топлина,
и бродя, и се моля за малко светлина.
А пътища се вият, приканват ме, зоват
и всеки обещава и нежност, и уют.
Ах, искам, колко искам да мога ей сега ...

Птиците пееха своите песни по клоните на хилядолетните дървета. Потоците бълбукаха радостно, а пчелите жужаха около току-що разтворилите се цветя, сякаш бяха крайпътни гостилници и всяка имаше своя собствена табела. Всяка табела беше украсена по различен начин – неповторима сама по себе си – жълти, ...

а падналите ангели
стават сатани...
по регламент,
припадналите,
денонощия ...

Ако умра, ще плачеш ли за мен?-
уплашено детето пита,
събудено в кошмарен сън,
ръчички в майчините вплита!
Заспивай, вече късно е навън! ...

Има и друга любов,
безначалната,
която е скрита в нас.
Онази любов,
с която се раждаме ...

Снощи те сънувах и примирах от щастие,
а сутрин се събудих обляна от сълзи,
а теб те нямаше, нямаше те и ми беше зле,
мислих, че и наяве си влюбен в мен, момче.
И уверих се, че лъжа е бил сънят. ...

***
Еднакво безразличие, нееднаква несъстрадателност.
Защо стана така, а не стана обратното на парадокса?
Пчели жилят по-приятно дори от ухапването на змия.
Един облак се скри в изпарението. ...

***
Защо се получи така,
Че станах хирург на миналото си?
Нямам нужда от анестезия:
Безболезнен съм. ...

Ето какво се случи: тъкмо бях стигнал до офиса и се оказа, че съм си забравил ключа. Джобът ми беше празен и се сетих, че е останал в другото палто. Това ме ядоса, но за кратко. След двадесет минути щеше да дойде моят съдружник и да отвори. Само двадасет минути. Нямаше смисъл да го чакам. По-добре д ...

Сестрата влезе в стаята, запали ослепителната светлина и се насочи към легло N 3. Застана пред таблата и повдигна въпросително вежди. - Защо ме викате? - Боли ме, сестричке. Уморените и очи се присвиха и добиха ядосан израз. - Вече ти бих една инжекция! Най-рано след два часа! - Наистина го боли - о ...

- Какво е душата? – попита тя и подпря главата си с ръце. Сякаш й тежеше...
- Душата е часовник. – отговори той. Като че ли въпросът не го изненада въобще.
Тя погледна ръчния си часовник – малък, без цифри, само с две камъчета на шестицата и дванайската, с тънка сребърна гривна вместо кожена каишка. ...

Имало едно време една много тъжна принцеса. Нищо не я радвало, нищо не можело да я накара да се усмихне поне за миг. В такова лошо настроение я заварил летният бал. Тя не очаквала нищо хубаво от него, но решила да отиде, за да се разсее поне за малко.

Душата ми в тъга потъва,
сърцето губи любовта,
а навън сезоните се сменят-
отново идва есента.
И започва с багрите си тъжни ...

Слънчевите зайчета
са пощурели.
Гонят се по покриви,
стени, смело
се боричкат в тревите, ...

Как мразя порива си жалък,
как мразя женската си слабост,
как мразя алената кръв,
която кипва в вените ми страстно
-и няма нищо по-красиво ...

Бих искал да съм ангелче в небето
и да бдя над твоята съдба.
Или невинна капка в морето
на греха и порочността.
Бих искам пътя ти да осветявам ...

След сто години пак ще те обичам,
след сто години отново ще горя
във огъня във който ти запали,
там някъде във вечността...
Ще го кажа на звездите, ...

Пустинята има свое дихание, което може да се усети само нощем. Само когато използваш собствените си нозе .
Само когато от три дни си без вода и храна.
Присъствието на Смърта изостря сетивата и в сърцето ти възкръсва плъмъка ...

Аз дълго се борих с това ,
опитвайки се само с обич да те накарам
да повярваш в безусловното на душата ми.
Но ето ти отново изтръгваш гневно
всяка добра мисъл за теб , ...

Живееш живот непредсказуем
и истините са нелепи просто.
Със своите кошмари не воювай,
потърси макар и малък остров.
Дори атол да бъде - непристъпен, ...

Бяла, празна стая. Само огледалото се издига срещу мен. Поглеждам с празен, блуждаещ поглед и се запитвам - намирам ли смисъл във вярата? Вярвам ли въобще в нещо?
Вярвам ли в красотата на деня, в който хиляди хора измират от глад?
Вярвам ли във вечната любов, след като всеки ден стотици семейства се ...

Две тела
преплетени в едно.
А любовта?
Няма я. Защо?
Кому е нужна? ...

Numb
I'm tired of being what you want me to be
Feeling so faithless lost under the surface
Don't know what you're expecting of me
Put under the pressure of walking in your shoes ...

Хранех живота си със сълзи,
излизах нощем на срещи с луната,
спотайвах се зад сребърните вълци,
и слушах вятърна соната.
Сутрин превръщах мислите си в сажди, ...

Намираше си къща и подслон,
поставяше основите,
превръщаше ги в дом,
с огледала, саксия, цвете,
един прозорец и врата, ...

Ребра, покрити с кожа,
а върху тях - парцали
незакърпени, раздърпани,
без инициали,
поглед и един език ...

Вият звезди на разсъмване.
От самота.
Целувки от устни сънувани
ме разбуждат.
Овлажняват на Рая извивките. ...

Локвите попиха светлината,
слънцето я изпари
и погали грубо тъмнината
с ледни пръсти нейните очи.
И поникналите теменужки ...

... Ние все още търсим, но всичко е пусто
и няма покой, утеха или дори сън.
Една студена липса обгражда същността ни,
а тази болка е непоносима ...
Далеч някъде под звездите ти сигурно се усмихваш... ...

Ще бъде много хубаво ако поне веднъж в този скапан живот ми провърви! Просто ще стане чудесно, ако не всичко свършваше със спринцовка във вената, отнесен от собствените си халюцинации.
И тогава спрях, погледнах, видях и си ...

I Miss You
To see you when I wake up, is a gift I didn't think could be real
To know that you feel the same, as I do, is a Three-fold utopian dream
You do something to me
That I can't explain ...

Не те виня, че бил си с друга,
не търся отмъщение,
не ще гълча и няма да проклинам,
но ти върви и не очаквай
от мене опрощение! ...

ТИ си виновен!
ТИ ме довлече до Ада.
ТИ ме разпъна на клада.
ТИ строши и последната ми мечта.
ТИ - с лудата си ревност. ...

Студено е навън
и болката е глуха,
като в мрачен сън
постига ме разруха.
*** ...