Фантастика и фентъзи

3,1 резултата

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 18

Глава осемнадесета
„Стратегията без тактика е най-бавният път към победата. Тактиката без стратегия е шумът преди поражението.“
Сун Дзъ, „Изкуството на войната“
Подсигурен видео канал Мюнхен-Киев-Пекин - неделя, 9 юни 2103
- Длъжна съм да ви уведомя - започна инициираната от самата нея първа среща н ...
19

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 17

Глава седемнадесета
„Понякога заговорниците се оказват в капана на собствената си мания. Заговорничейки пропускат да калкулират, че някой друг може да прави същото спрямо самите тях. Толкова са уплашени от безобразието, което вършат, че не допускат - или поне го правят по изключение, - че не са един ...
40

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков -16

Част втора
Тътенът на свободата
„Миналата година посетих мястото, където преди четвърт век Бауман е направил експеримента с, така да се каже, отмъкнати от Медицинарията въдворенци. Макар да бе зима (всъщност тамошно лято), пак бе доста студено - в най-топлите часове на денонощието термометърът се ко ...
69

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 8

Стаята за планиране беше скрита, заровена дълбоко под града — не просто под улиците, а под сигурния покров на вечната тъма. В утробата, от която се раждаха най — мрачните престъпни намерения.
Тук въздухът имаше ръждив вкус, а тишината беше от онези, които не успокояват, а напрягат. Подготвят те за н ...
77

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 15

Глава петнадесета
„Щом погрознееш в нейните очи
и види в думите ти пепелянки,
тя няма да ти повели: „Мълчи!“,
а ще посърнат нейните лъчи ...
69

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 14

Глава четиринадесета
„Настъпил ли е краят, всеки опит за възстановяване на приключилото обрича дръзналите да го предприемат на неминуема гибел. Най-доброто решение в такъв случай е безусловната капитулация. Да уловиш момента на края обаче никак не е лесно. Светът привидно си е същият, ама съвсееем, ...
99

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 13

Глава тринадесета
„Необходимо е да се разрешат на народа сатирата и жалбата. Скритата ненавист е по-опасна от откритата.“
Дени Дидро
Берлин, четвъртък - 9 май 2103
Минаваше 18.00, когато около огромната импровизирана трибуна в близост до помещаващия се в бившия Дом на учителя на площад „Александерпл ...
98

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 7

Градът под тях сякаш кървеше. И кръвта му бе разноцветна светлина, струяща от всичките му магистрални съдове– силови възли, енергийни реактори, техноагрегати.
Покривът на транзитния хъб беше скосен, с почти отвесен наклон и бе страшно хлъзгав от дъжда, който не беше валял от небето, а се бе формирал ...
103

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 12

Глава дванадесета
„Измамникът измамен се оказва,
слепецът дивни прелести показва,
а някой - на илюзиите в плен -
от козните им бил е улеснен!“ ...
119

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 6

Задната стаичка още трептеше от гръмкото ехо на думите му.
Но когато Бриллиант направи крачка назад, въздухът стана малко по-плътен — сякаш светът отново си пое дъх. Само за да спре да диша секунда по-късно.
Бум!
Стената вдясно избухна навътре, сякаш ударена от огромен таран. Прах, парчета бетон, ра ...
106

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 11

Глава единадесета
„Какво твориш, мизернико проклет?!
Отрови ли забъркваш или биле,
с което да дариш на странник клет
неподозирано чудати сили?!...“ ...
103

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 5

Въздухът около него беше толкова разреден, тъй липсващ, че напомняше на изкуствено създаден вакуум. Вибрациите от апаратите по стените престанаха да се усещат. Дори капките кръв по пода изглеждаха като застинали в кадър.
Бриллиант просто стоеше. И това беше напълно достатъчно, за да промени гравитац ...
113

Буржоазията в гримьорната

Граф Пундьо Тен и Дукеса Спирала отишли намацани с шармантност на бала. Там била кралицата Кордела и с гумения си ластик била егати модела. Нейният съпруг – надутият помпозен бял Памук, често цапал се със грим и ходел като смешен мим. Но целувките му с разни Бузи, цапали прекрасните му блузи.
Бала б ...
115 1

Алиса "Лиса́" Лесовая- част 4

Задната стаичка беше толкова тясна, че дори въздухът се усещаше като смачкан пакет с дефектен кислороден филтър. Миришеше на древен метал, засъхнала кръв и стари биомодулни отломки, които някой някога е разглобявал тук — доброволно или като последен изход.
Лиска се огледа само веднъж — достатъчно, з ...
122

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 8

Глава осма
„Няма опасни мисли. Мисленето само по себе си е опасно.“
Хана Аренд
Трондхайм - 4 май 2103
- Не мога да я изпратя на смърт, дядо Луги, просто не мога и не ще го сторя, ако се стигне дотам! - твърдо заяви Турвал Вестенгард пред камината в къщицата на стареца. ...
99

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 7

Глава седма
„Тогава адът се отвори и погълна всичко живо, що беше там!“
Мигел Уртадо, „Триумфалната арка в пламъци“ - април 2133
Париж - неделя, 5 май 2103
Площад „д-р Роже Рокар“ все повече се изпълваше с народ. През все още не разкъсаните от слънчевите лъчи вълма мъгла силуетът на Триумфалната арк ...
114

Огънят на моите чувства

Ранните ноемврийски вечери носят носталгия по отминалото лято. Понякога, ако денят е бил топъл, усещането, че есента не си е тръгнала, се засилва, дърветата стискат с последни сили сухите си листа, случи ли се циганското лято да се проточи, заблудата за стабилност поддържа определена доза оптимизъм ...
236 4

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 6

Глава шеста
„Каква е тази ужасяваща епоха, в която идиоти водят слепия?“
Уилям Шекспир
Пряка видеовръзка Бомбай-Мюнхен-Торонто - вторник, 23 април 2103
- И така, дами и господа - започна председателстващият първата от 5 години насам среща между Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицина ...
131

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 5

Глава пета
„Ще се огледаш в нечии очи
и ще си кажеш, че си само струна,
която нивга няма да звучи
в отблясъка на вчерашни лъчи, ...
129

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 4

Глава четвърта
„Идилията винаги е измамна. Най-нормалното нещо на света е самообявяващата се за най-нормалното нещо на света ненормалност!“
Мигел Уртадо, „Убежището на блуждаещия безпочвеник“ - ноември 2133
Фаял, Азорски острови - сряда, 10 април 2103
„Неканена пристига любовта. ...
136

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 4

Глава втора
„Който пази тайна, трябва да пази тайна, че има тайна за пазене.“
Френсис Бейкън
Бомбай - понеделник, 4 февруари 2103
- И така - откри срещата на Висшия медицински съвет към Всеобщата глобална медицинария председателят му доц. Сидар Ореши, - събрали сме се, за да обсъдим непрестанно раст ...
170

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 2

Медицинариумът
Десет месеца от края на света и от неговото... начало
(Хроника на един бъдещ апокалипсис)
На всички, запазили усета си за нормалност във времето на самопричинено безумие, в което се преструваме, че опитваме да живеем вече цели почти две години. Ще поумнеем ли бързо и цивилизовано или ...
176

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков 1

Медицинариумът: любителски роман от Иван Бозуков
Предварителни бележки
Здравейте! Както някои от вас знаят, даскъл по философия съм. По възможност възнамерявам да си остана такъв поне до пенсия, без при това да ставам професионален писач. Ето защо определям романа си, който ще начена да „раздиплям“ ...
146

Алиса "Лиска" Лесовая- част 3

Вътре цареше сумрак, пропит от цяла палитра шумове.
„Бяла Мъгла“ нямаше нужда от специално обзавеждане, за да разбереш къде точно си попаднал. Самите посетители бяха достатъчно кошмарен интериор.
Музиката се влачеше по пода като разярен ранен звяр, а над масите се носеше хриплива глъч, накъсана от с ...
148

Алиса "Лиска" Лесовая- част 2

Светлината в ниските нива не идваше от реклами, а от самия град. От тялото му.
От хилядите импланти и екзоскелети, които проблясваха като повредени звездни купове.
Алиса тръгна надолу по аварийната стълба. Под мигащите прожектори лицето ѝ изглеждаше като издялано от лед и решителност: подчертани ску ...
177

Алиса "Лиска" Лесовая- част 1

Нео-Одеса никога не спеше. Само сменяше въздушните си филтри.
През деня градът миришеше на прегоряло машинно масло, озон и мокър бетон. През нощта – на кръв, евтин синтетичен парфюм и изгоряла пластмаса от прегрели импланти.
Неоновите реклами прорязваха мъглата като лазерни ножове, а дроновете бръмч ...
187

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 7

Северът ги посрещна с безкрайно разпростряла се над равнината, бяла тишина. Не с виелица, не със студ, а с покой, толкова тежък, че въздухът сякаш не се осмеляваше да диша.
Вятърът носеше снежен прах, който се извиваше около тях като далечни, полузабравени спомени. Небето беше мътно-сребристо, слънц ...
204 4

Огънят на моите чувства

ОГЪНЯТ НА МОИТЕ ЧУВСТВА
Част I
Мъжът беше попревалил вече живота. Отдалече личеше, че е гребал с шепи от всичко – и доброто, и лошото го бяха срещали. Радвал се беше на любов, скърцал беше със зъби, удрял беше с юмрук по масата. И знаеше, че е силен. Любил беше безапелационно и покорително, беше усе ...
338 1 9

Черната лилия

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
236 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 6

Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...
246 1 2

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 5

Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...
343 1

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 4

“Не ме мрази. Не още.”
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...
361 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 3

Нощта в онази част на Вал’Мира бе ефирна и мирна — небето приличаше на кристален купол, в който две светила, слънце и луна, се взираха едно в друго без да мигат.
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...
287 1 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 2

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...
332 2

Проект "Ехо"

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...
220

Последната плачеща

Светът бе загинал тихо. Не в експлозия, нито в славен сблъсък на сили — а в едно дълго, мълчаливо разпадане, в което дори въздухът бе приел необратимото. Краят, след който нямаше да съществува нищо друго.
Арила стоеше на ръба на скалата. Пустинята отвъд бе сякаш от стъкло. Небето приличаше на рана, ...
217