Проза

41,7 резултата

Библейско

Не крия, че всяко религозно чувство ме обижда жестоко. Да се цитира Библията дълбоко в 21 век е не анахронизъм, а направо нелепост! за всички, които не са разбрали, какво е Библията пояснявам:
Когато отвличат евреите във Вавилонски плен, на тяхно място идват заселници, които дълги годии търпят небла ...
483 1 14

Отпуск

Утрин е. Аз съм на терасата с голяма чаша кафе и очаквам изгрева. Полугол съм, само по боксерки и с малка хавлия на врата.
Прохладата в този час е невероятна, въздухът свеж и няма никакъв вятър.На изток небето е розово, по него личат кафеникави продълговати облаци, вероятно разнесен дим от пожарите ...
324 1 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 17

Беше късно през нощта, но Монт`Талонис пулсираше от глъчката на вечно заетите си жители. Въздушните и земни стихийници нямаха типичните за обикновените хора цикли на сън и бодърстване. В един момент се трудеха над баланса на елемента си вече трети ден, а в следващия си лягаха да подремнат за двайсет ...
301

Клотилда

Клотилда Реавинова, плод на моето въображение, се събуди, протегна се, а бузите й розовееха в още топлата възглавница. Въображението ми се опита да й мацне няколко бледи щриха, ей така, за спорта, но Клотилд яростно запротестира. Реших да не я дразня още от сутринта и дори се зарадвах, че е точно та ...
296 3 6

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 16

Иренвейл потръпна. Земетръсът беше мощен. Разцепването на земята бе като душевна рана за нея. Усети пронизващ студ. Ледена пот покри кожата ѝ. Въздухът не ѝ достигаше, сърцето ѝ блъскаше като полудяло в гърдите.
Нещо лошо се случваше наблизо и злото приближаваше все повече. А тя нямаше сили да се из ...
304 1

Кръвта на Винка- Глава XII

- Ад или Да?... повтори гласът зад маската. „Любовникът“ я гледаше с тъпешки празен поглед- Какво си избра? Ще повторим ли удара от преди две вечери? Може би ти хареса цвета на кръвта ми... Ще ми кажеш ли какъв е? Аз съм сляпа за него! Знам ли, може пък и да е синя? Така ще имаш честта да посееш сем ...
248

"Пазителят" - Част 3

“Водното конче” , умело пилотирано от Айзак, се издигна стремглаво, право нагоре, през отворения таван на хангара , на тайния бункер. Щом обаче излезе отвъд стените на подземното убежище , внезапно се раздруса силно и политна леко в ляво, ударено от бурен вятър и силна въздушна струя. Пазителят реаг ...
260 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 15

Ранното утро струеше през мъглата като разлят златен еликсир. Росата блестеше бисерно върху тревата, а въздухът беше хладен, но свеж — идеалното време за тренировка. В най-добрите, древни традиции на огъня.
Една негова достойна дъщеря крачеше тихо, почти безшумно по горската пътека към широкото и уд ...
287 1

В паметта ми днес оставаш

На 6-ти август, на 60 годишна възраст, почина оригиналният български поет Кръстьо Раленков. С него ме запозна през далечната 1988г. нашата белетристка Емилия Дворянова, която тогава беше негова преподавателка във вечерна гимназия в София и подготвяше, в жилище съседно на моето, дисертацията си по фи ...
294 6 10

И нищо не е случайно...

Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, бол ...
256 4 5

Теа

„Ако душата веднъж изсвири една мелодия, тя не я забравя – само чака време да я повтори.“
— открито в бележника на непозната клавесинистка, 17 век
Една ноемврийска мъглива седмица се наложи да работим с Теодор почти денонощно. Преводачи сме. Той се беше захванал с един учебник за съвременни технолог ...
280 1 5

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 14

В залата на тайния съвет, скрита дълбоко в сърцето на двореца Л`Ернатис, огън пламтеше в камината, но студът между двамата мъже беше осезаемо смразяващ. Хармониархът Орвион Лет` Саал, висок и внушителен в сиво кафявите си, преливащи в синьо, червено, смарагдовозелено и сребристо одежди на върховен б ...
350 1 2

За емоционалната свръхчувствителност ...

Зная, като всеки възрастен на моите години, основното за характера ми - положителни и отрицателни черти, предимно ... Определям като негативна, не рядко затрудняваща ме - изключителната си чувствителност ... При моето вечно доброжелателно отношение към всички наоколо - даже с половин дума критика, п ...
253 4 14

Именно

ГЛАВА ПЪРВА
Върволица от хора. Начумерени. Като плитки на козунаци върволиците се разтеглят, увиват се една в друга, после пак се прилепват. Рано е, а мирише на печени кестени. Дали някой закусва с тях? Не вярвам.
Особнякът зад ъгъла на олющена жилищна сграда с надпис „Образцов дом” прилича на луд. ...
439 4 8

Подвигът на Александър

На днешната дата - 8-ми август, в един ослепително лазурен ден, след седеммесечна обсада, най-великият пълководец на всички времена - Александър Велики /най-сигурното доказателство за съществуването на македонска нация/, превзема най-големия финикийски град - град Тир /находящ се на територията на д ...
304 10 7

Загадъчно неравенство (2)

Със собствената си ръка, върху лист хартия, начертайте произволен изпъкнал четириъгълник, а после върху всяка една от страните му постройте квадрат, със същата дължина на страната, разположен изцяло външно по отношение на изходния четириъгълник. Вярно ли е, че средното аритметично от лицата на така ...
236 3 1

Оркинос

– С тия куки и въжета не оркинос, ами някой кит може да хванеш, Голямо око! – засмя се старият морски вълк барба Алекси и вдигна препълнената си халба добре изстудена бира. – Ха наздраве за късмета на аджамията!
– Наздраве! – чуха се отвсякъде груби мъжки гласове и се разнесе звук от удряне на чаши. ...
260

Към себе си

Заболя я. Все едно, че някой я удари с юмрук в стомаха. Чак въздухът ѝ спря.
- Не те обичам вече.
Не беше подозирала, че думите могат да причиняват осезаема, физическа болка.
Вратата след него се затвори тихо, а тя все още стоеше безмълвна, бездиханна и смразена.
Някъде се чу крещене. ...
261 2 7

Велосипедът...

Лято е, какво чудесно време за отдих ... Може би, не само за мен, безкрайно приятно е на воля да се носим, където душа ни иска, яхнали велосипед ... На гърба с раничка, или пък - на багажника ... ‘Народното возило‘, както велосипедът още от края на 19 век е известен, било не само леко, достъпно и ле ...
278 3 12

Последното съобщение

София, ноември. Дъждът плющеше по капака на колата, когато инспектор Райков спря пред жилищен блок в „Лозенец“. Беше малко след полунощ. Апартамент 6 на третия етаж – сигнал за жена, открита мъртва, подаден от съседите заради странна миризма и лаещото й куче.
Вратата беше отворена с шперц. Райков пр ...
905 6 23

Хроника на едно безхаберие

Ранната есен на 2024 година. Събота сутринта е. Някъде около 10 часа приближаваме село Смилец, Пазарджишка област. Уточнявам, защото има село със същото име в Силистренско.
Времето разкошно, лятото още е тук и настроението също е лятно. По целия път се кефихме на тая чудна Средногорска природа. Пътя ...
277 1 5

Буря в корона – Глава 16: Измамена

Океанът мъка, от който се бе освободила, сякаш за миг отново я заля със страшна сила. Не знаеше дали да вярва на очите си или това бе просто поредният сън, лъжливи сенки и силуети от миналото, върнали се да я преследват по заповед на страха, който твърде дълго бе таяла в сърцето си. Беше ли я измами ...
187

Ес`Таре́л: сърцето на стихиите- част 13

— Няма друго място като дома! Ваше Стихийство, съветвам те очите ти да са на четири. Семейството ми обожава предизвикателствата. А ако са насочени към член на фамилията, още по-добре— предупреди Кателана, съвсем искрено дремещия и потънал в някакви свои мечти и мисли Тарелин.
Сърцето на стихиите бе ...
316 2

Безмълвната вярност на сърцето

Понякога най-голямата обич се изразява в това да не поискаш нищо в замяна. Да не натискаш. Да не настояваш. Да обичаш... тихо. И да пуснеш, когато дойде моментът.
164

Буря в корона – Глава 15: Свидетелят

– Нападнаха ни изневиделица. – въодушевено разказваше капитан Арън. – Бяха ни причакали, мръсниците, скрити зад дървета, храсти. Нападаха ни като сенки отвсякъде. Първо се нахвърлиха върху мен. Един, двама, трима… Отблъсквах атака след атака. Сабя в едната ръка и пищов в другата. – рече и размаха ръ ...
211

Ирисът: Сега видя ли ме? (Глава 2)

Глава 2: Червенокосата
Горилата няколко пъти влиза и излиза от стаята и със Снейк си шушукаха. Може би се опитваха да разберат дали казвам истината за ирисите, като се консултират с разпитващи от другите стаи. За момента Горилата не беше в стаята.
– Добре, Мейн. Покажи ми твоите белези. - каза Снейк ...
228

Кръвта на Винка- Глава XI

„Знам яз веке на дека да одам. Буйна река само требва да преброда!“ Това си мислеше сега тая мома. Усмивка имаше по лицето на Силимарина, а не бе се явявала отдавана. Вдъхна надежда тая странна жена на това лутащо се в себе си момиче. И макар и да не знаеше защо я изпраща там, сигурна беше, че ще е ...
251

Мамо

Майко, обич, дар от съдбата,
сърце ти носиш, по-широко от злата.
Светлина си, що мрака разсейва,
топлина, що душата огрейва.
Ти си корен, дом и закрила, ...
231

Цикличност и повторяемост във Вазовата поезия

Лирическото слово е в различни отношения с действителното слово, действителното събитие, действителните чувства и мисли. Основно е отношението на подобие. Лирическото слово се стреми към автономност, самоценност – да се издигне на по-високо равнище от действителното. Принципът на подобност не може д ...
251 1 3

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 12

— Е?— започна разговора с въпрос Ейриен
— Какво, “Е”? — отговори на свой ред въпросително Вирон
— Доволен ли си от отговорите ѝ? — уточни Дъховодителят
— Не мисля, че това има нещо общо с онова, което очакваш от мен. — невъзмутимо продължи Вирон.
Ейриен се усмихна едва-едва, но за зоркото око на Вир ...
321 1

"Пазителят" - Част 2

Айзак подкара товарната кола с даровете , които му бяха донесени, по коридора от скала и стомана. Той я насочи внимателно към вътрешността на бункера си, където бяха складът за провизии и хладилното отделение. По високия таван от камък и желязо , през няколко метра имаше силни лампи, някои от които ...
290 2

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 11

Тази килия бе различна. Не толкова тиха, но пък осветена от колеблив синкав пламък, заключен във въздушен сферичен кристал. Сякаш самата светлина не искаше да докосва студените камъни.
Иренвейл, все още окована в черни диаманти, бе поставена на средно висок каменен постамент, заобиколена от стени, и ...
335 1

Нереален разказ 10

През дните в къщи Майкъл не се отделяше от мен, обикаляхме из двора хванати за ръце, показвах му нещо, той пускаше за малко дланта ми, после доверчиво отново ме хващаше.
Обикаляхме из близките улички отново хванати за ръце, подскачахме и двамата по детски по тротоарните плочки. Августа ни гледаше с ...
246 2

Пръстенът с червения камък

Не, не съм от тези, които държат да се показват накичени със златни бижута! Винаги съм се учудвала, когато видя високомерно или екстравагантно протегната ръка, носеща по един, че и по два пръстена на всеки пръст. За да дефилира с прекомерния си нарцисизъм и стане по-забележителна пред изумения ми по ...
330 8

Прокълнати угари - 3

Евдокия Траянова бе несловоохотлива, унесена в мислите си жена с благ характер.
Изгубила съпруга си едва тридесетгодишна се бе научила да преценява трезво ситуациите, и да стои близо до рода си.
Наследството, което получи от покойния си съпруг, бе кроячницата, в която той до последно даваше силите с ...
412 8 14

Нереален разказ 8

О, от вчера Емайл...
'' Петро след три седмици ще има избор на Председател на КС, ще ни чакаш ли на летището ''
'' Да мис Августа, заповядайте. Само ми съобщете кога пристигате. Удоволствието ще е за мен'', отговорих веднага.
Съобщих на Роузи, тя се поусмихна, щипна ме по бузката.
- Да Петро, трябва ...
252 3

Ес` Таре́л: Сърцето на стихиите- част 10

Сумракът в каменното помещение бе осветен само от мекото сияние на древната жар, която Вирон беше съхранил в сърцето си, а сега споделяше с нея.
Иренвейл лежеше в прегръдките му. За четвърта поредна сладострастна нощ. Главата ѝ бе облегната на гърдите му, а дъхът ѝ рисуваше парещи кръгове върху кожа ...
285 1

Буря в корона – Глава 14: Сватовницата

Лакеят разтвори широките врати, за да я въведе в просторната трапезария. Вече я чакаха. Кралят нервно кършеше ръце в центъра на стаята. Зад рамото му раздразнено надничаше старият орел, принц Сивел – чичото на краля. От другата страна, майка му, Ришилда Белентау, все така съсухрена я гледаше с присв ...
218

В началото бе словото /Ботев – Бог на българската поезия/

И създаде Ботев българската поезия – по свой образ и подобие я създаде. Каза: "Да бъде Поезия!" И раздели поезията от не-поезията...
На първия ден Ботев сътвори образа на Майката /"Ти ли си, мале, тъй жално пела..."/
На втория ден сътвори образите на Бащата и на Сина /"Хайдути. Баща и син.", "На про ...
223 1