-
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична Накрая се отпусна назад и махна с ръка. Най-после! Три дена труд… Но ще има резултат…
Пак погледна към грамадата документи отпред. Заверени от адвоката, от нотариуса, от домоуправителя, от кварталния, от деветте местни и седемдесетте столични НПО-та, от баща му, от майка му, от фирмата, от областнат ... 69 3 10 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Прочетох тази притча някъде, преди доста време... Беше само 7-8 изречения. Но поантата беше в последното, дори във втората му половина. Останах изумена, защото бях стигнала до този извод сама, подлагайки на ретроспекция своя некратък живот. Затова тя ми стана любима и реших да я превърна в приказка. ... 49 1 4 -
Ирида
Проза » Разкази Беше четвъртък вечерта. Направих си пуканки и седнах пред телевизията. Беше любимото ми предаване за издирване на изчезнали хора... Когато започна предаването водещата разказа за една жена, от другия край на страната, която била „зарязала“ децата и семейството си... Вече 10 месеца нямало нито вест н ... 90 2 12 -
ИнаКалина
Проза Главата ми е като кафемелачка. Аз сипвам зърната, а тя мели, сипвам - мели. Каквото сипвам - това мели. Уточнявам. Защото, ако сипвам камъни, ще я строша. Но виж, от хубавите, здрави зърна - после дишам аромата и той направо ме опиянява! Вярно е, че от едро смляното не става хубаво и силно кафе, но ... 127 8 18 -
di_t
Проза Отворих с мъка единия си клепач. Лицето ми е подуто като плондер. Главата ми пулсираше като пробита сърдечна клапа. Съдраха ме от бой и като гледам пейзажа, не проумявам къде съм. Устата ми е пресъхнал кладенец. По тялото няма местенце дето да не боли. Извъртам глава за да видя, че съм в една стая д ... 287 3 18 -
di_t
Проза -Тръгвай, защото опелото ще започне. Няма да чакат нас !
Гласът на моята домашна любимка отекваше като планинско ехо в огромния хол.Надигнах си снагата от топлото легло и без никаква емоция зяпнах в нея.Аз понякога съм доста муден и сигурно я изкарвам извън кожата и.Беше се издокарала в черни дрехи, ... 221 20 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи – Здравей! – гласът му е плътен и нисък.
– Здравей! – сколасвам и дотук. Но и Мейс мълчи. Кажи нещо, че се запалих и умирам!
– Събудих ли те?
– Миех си зъбите, затова.
Малоумна ли съм? Отново мълчание, а в него нишката през телефоните се удебелява и ме стяга за гърлото. ... 49 4 3 -
TytoALBA
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи ... Събуждайки се една сутрин след неспокоен сън, Чък Рейн забеляза, че пътувайки във вагона на влака по своята линия в метрополитена, незнайно как се беше превърнал в прашно огледало.
...
Никакви курсове за повишаване квалификацията на мениджъри от средно ниво, никаква новородена преди два месеца д ... 74 2 -
kleopatrasv
Проза » Разкази – Последно желание, последно желание, последно желание – повтаряше се до безкрайност в стаята.
Обърнах се към посоката на звука и натиснах силно будилника. После бавно се върнах обратно в предишното си положение.
Отново засънувах и тъкмо бях на най-интересното място и пак започна този крясък:
– Посл ... 44 3 -
NorwenaAldren
Проза » Разкази Има нещо романтично в хващането на последния автобус. Първо тичаш към спирката, подритван от фаталността на това да го изпуснеш – „изтървах последния бус“ – звучи си страшничко..
Пристигнала 5 минути по-рано, заставаш на спирката и зачакваш с уголемяващ се страх, че вече е минал.
Нощна Варна има осо ... 145 5 8 -
LATINKA-ZLATNA
Проза » Рецензии, анализи, критически статии РАЗПЯТИЕ ЗА ЩЪРКЕЛИ
Новата поетична книга „Разпятие за щъркели” е третата по ред на Валентина Йотова. Както знаем, щъркелите са символ на пролетта и новия живот, на надеждата, доброто и слънцето, а разпятието е разпъване на доброто, но в християнската религия разпятието е кръст, който, освен на мъки ... 115 5 7 -
written-springs
Проза » Други Ще ме обичаш ли, ако се връщам късно?
Ще ме обичаш ли мълчалив, далечен?
Ще ме обичаш ли, ако не се усмихвам?
Ще останеш ли, когато трудно е и мрачно?
Не се нуждая от думи. Не. Алергичен съм към гръмкости. Отдавна изгубих вярата в онова, което демонстрира словото. Отдавна действията са взели връх. К ... 109 6 6 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Днес инспекторът почисти прахта от многото книги по лавиците, наредени
до тавана. Не позволяваше никой да му пипа книгите и знаеше точното място на всяка една от тях и съответно за какво може да му послужи. Подреди и бюрото - всеки предмет трябваше да бъде на точното място и нито сантиметър по-встра ... 96 3 8 -
di_t
Проза » Разкази, Повести и романи, Хумористична След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с ... 118 2 9 -
valia1771
Проза » Разкази Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ... 472 11 27 -
perperikon
Проза » Разкази Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ... 412 7 25 -
TytoALBA
Проза » Разкази ...Морето мълчеше с неподвижната синева на плътта си. В дебелите му водни стълбове безшумно се плъзгаха пъргави твари и беззвучно танцуващи водоросли под поривите на течението нежно галеха порестите ръбове на кораловите рифове. Безмълвие властваше в загадъчния мрак на дълбините...
С хиляди пръсти то ... 131 2 5 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ... 107 4 17 -
РозалиАнгелова
Проза Тя и Той бяха перфектното семейство. Мъж и жена, лика прилика- спокойни, уравновесени, дори флегматични, никога не повишаваха тон. И двамата счетоводни кадри, но Той направи кариера. Това не му пречеше вкъщи да поема всички физически и психически натоварвания. Тя живееше като принцеса, донякъде и пр ... 139 3 12 -
di_t
Проза » Разкази Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главич ... 175 3 12 -
di_t
Проза » Разкази Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.
И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, би ... 73 1 10 -
kokolinna
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи “… И те бяха две... Паднаха изгубени във полумрака, изгубило искрата бе неговото сърце, а те без жал изкълвани от орлово крило с перо на сврака. И само, ако разбере коя стихия човешката искра събужда и разпалва нова звезда, само тогава щеше да спре изливът на кръвта от кварцовите гнезда. И коя стихи ... 142 1 4 -
chochone
Проза Обичам "Обеля,, повече от август. Преди известно време, дойдох да живея тук, но сега не я заменям дори за Вегас. В ,,Обеля" има всичко: гробище, метро, река... и разбира се много обелки. Преди малко отидох да си взема цигари-пред блока има кафе с два големи разпънати чадъра от ония рекламните на coc ... 66 1 -
d49
Проза » Разкази Случи се много, много отдавна. Не помня точно годината, но май беше началото на седемдесетте на миналия век.
Имаше важно събитие.
Третата вълна емигранти от Италия към "демократичния" останал свят беше в разгара си.
Леля ми Фоска, заедно с цялото си семейство емигрираше в Канада.
И по този повод, ка ... 94 2 10 -
meteor
Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична, Други Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!" Едно, че щеше да се наложи да се бори с махмурлука и второ - онази жена, която ... 217 4 23 -
ГаляБорисова
Проза » Други Александър: Отдавна вече не знам юрист ли съм, какво съм. След оная случка с голямата пачка с долари, нещо се преобърна в живота ми. Трудно ми беше да си го призная, но като че ли започна да ми харесва да броя пари, да измъквам бандити от хватката на закона, да печеля делата им. А те знаеха как да м ... 65 3 6 -
written-springs
Проза » Други Нямаш право на ревност. Нали сама избра? Избра онова, което имаш. Онова, което създаде. Там. С другия човек. До когото заспиваш. Чиито деца гледаш. И умираш, нали? Умираш бавно, защото ме желаеш. Желаеш ме така, сякаш никога не си желала до сега. Сякаш не си обичала. Сякаш не си живяла. И ще ти кажа ... 124 7 7 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи ***
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яро ... 82 5 6 -
LATINKA-ZLATNA
Проза » Рецензии, анализи, критически статии ПОСЛАНИЯ ОТ НЕБЕСЕН ПАСТИР
Поетът Илко Илиев е автор на 9 поетични книги, първата от които е под надслов „Пети сезон” (1994 г.), а последната, от издадените досега, е озаглавена „В пръстена на жаждата” (2013 г.). Неговата поезия е гражданска, пейзажна, любовна лирика, философска, поеми и оди, сонети ... 119 4 7 -
written-springs
Проза » Повести и романи Горе се бяха събрали Джими, Кармен, Джулия и още една жена, пишеща поезия. Говореха оживено и за моя благодарност... не бяха забелязали, че с Алис се бяхме появили заедно. Все още бях объркан и не знаех как да се държа. Но в едно бях сигурен – не исках да нараня приятеля ми. Това между мен и Алис ня ... 118 1 7 -
palenka
Проза » Разкази, Други Спорeд древна японска философия и религия (знаете как свързано вървят философия и религия там, едно от обясненията, които нашият свят има за най-развитата технологична страна в света и в същото време с най-запазени морални ценности), когато човек е извървял своя житейски път, смята, че е изпълнил ми ... 130 3 21 -
perfanov
Проза » Разкази Когато мъжът е влюбен
Свята е любовта за мъжа. Като икона, пред която само пред нея се прекланя и смирен, отправя молитва към сърцето на любимата жена. И генералът, печелил битки, попада в плен на любовта. И лекарят, лекувал хора, се разболява от обич. Дори строителят, свикнал да носи тежки камъни, ... 45 1 -
jonnnn
Проза » Разкази Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, яв ... 115 1 -
ГаляБорисова
Проза » Други Александър: Мъжът се представи като Иво Илиев. Бях виждал снимката и името му по вестници и знаех, че е приближен на известен бизнесмен, един от най големите босове на подземния, престъпен свят. После посетителят съобщи с подчертана самоувереност, че именно въпросният бизнесмен го изпраща при мен.
М ... 57 3 1 -
diesto
Проза » Разкази Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ... 158 1 6 -
Eipril
Проза Аз, в Бога кръстен и ръкоположен от моят Старец за свещеник се отказах от светското си име Аврам Николов Атанасов от село Гомощник. Приех правото име Никанор и така, ще ме знаят децата ми и техните деца. И внуците ми и правнуците ми.
Седнах днес и написах в годината 1912 от Христа. За Титаник. За ед ... 216 16 -
Ambrouse
Проза » Разкази Тъмната фуния пъплеше на север, полюшвайки се страховито в долната си част. Ветровете носеха предимно клони и дъски, но се виждаха и останки от селскостопанска техника. Бученето, което допреди минута бе глухо като от минаващ в далечината камион, стана някак настоятелно и се примеси с остро свистене. ... 151 1 7 -
Кентавър
Проза » Разкази I
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде. Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен.
- Добре де, защо просто не я разкараш? Друга ще намериш – касиерки дал Господ!
- Виж сега, шапка ти ... 265 4 23 -
Musical_person
Проза » Писма Всеки човек носи в себе си две неща. Едното е съвестта, която е като вътрешен глас, който най-често ни казва:
- Чакай, помисли!
Или пък:
- Не го прави!
Съвестта е нещо чисто и красиво, трудно е да се опише с думи. ... 57 1 4 -
mairra
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи - Пристигна още една, Ваше величество, - казва Летти.
Не умее да се изразява като секретар, моята Летти. Всичко е общо, липсва пълнота на информацията: например къде? И от къде? А защо? И не е, като Огледалото ми да си мълчи и отговорите да остават неизвестни. Всеки случай на преселение от други све ... 68 1 3
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
