-
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 10.
Първият болен видях след няколко дни...
По-скоро – първата болна...
Беше мокър октомврийски ден. Тримата – аз, чичо Петко и чичо Свилен отивахме за вода. Докторът беше успял да вдигне на крака сестра ми и Марга, а нас помоли да донесем няколко бидона от “изворчето”. Да се окъпят с гореща вода, д ... 75 3 9 -
fantboy94
Проза » Разкази Всички знаем – животът е само един, но въпреки това вярваме, че има дори живот след смъртта. Дали това наистина е така, не зная, но помня онзи ден преди няколко години. Бях сам в къщи, полубуден, когато получих видение, тъкмо си бях легнал, спеше ми се, но лампите светеха. Внезапно пред очите си виж ... 97 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази Христина се разхождаше след ливадата. Около нея имаше най-различни цветя.Тя се изкуши и си набра букет. Съчетанието на полянката с всички растения и горичката отсреща образуваше един голям зелен букет, изпълнен с пъстрота.
Момичето се запъти към горичката. Природата и даваше надежда за един по-добър ... 40 -
Хелена.1
Проза » Разкази Пътят... той вече е родéн. Родéн от нечии стъпки. Понякога стъпките се виждат,понякога те са затрупани с камъни и бурени, но те са там. Чакат те безмълвно, в тишината, в тъмнината. Чакат теб. Ти да се родиш, да се научиш да ходиш, и да вървиш по стъпките на живота. Той те вика,чака те... ще тръгнеш ... 40 1 -
alleXander
Проза » Други Понякога ще бъда сам.
От време на време ще се затварям.
Понякога ще се появявам.
От време на време ще изчезвам.
От всякога сега съм сам. ... 56 1 1 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Копнежът по недостижимото ражда шедьоври.
2. Простота във всичко, това е съвършенството.
3. Ако следваш мечтите си, няма от какво да се боиш.
4. От взиране в детайлите изпускаш цялостната картина.
5. Ако си в хармония със себе си, и природата ще е в съзвучие с теб. 94 13 -
БялатаРозa
Проза Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ... 73 1 2 -
самотния-вълк
Проза » Фантастика и фентъзи Първо започна с тайнствено загатнати истории, разказвани шепнешком в полумрачни ханове от полупияни керванджии, връщащи се от далечни земи. В началото разказите им предизвикваха иронични насмешки и язвителни подмятания. Но неверието на слушателите не успяваше да изтрие ужасът в очите на разказвачите ... 152 2 12 -
БялатаРозa
Проза Нещо странно, старомодно и твърде завладяващо има в тракането на пишещата машина. Напомня откъде е минало човечеството, за да стигне до клавишите на буквите на тази странна машина. Машина на времето и по-скоро една от тях, защото всичко което описва, разказва и съхранява нещата в техния истински, въ ... 44 1 -
vega666
Проза » Разкази От малка се чувстваше като пеперуда. Щом изгрееха вечерните светлини настъпваше нейният час. Политаше в пространството оглушала от тези светлини. Обикновено налучкваше най-малкото прозорче и се устремяваше към него, като към свой нов дом. Но тези прозорчета оставаха безмълвни и затворени. Полети в ч ... 186 15 12 -
xubavka
Проза » Хумористична В банков салон влиза "интегриран" българин и казва на най-близката до вратата служителка:
- Правих си сметка при колежката ти, и идвам да ми спрете таковата …, ммм … забравих, тя ми каза така да направа…, чакай, ша са сета…
Любезната служителка се мъчи да го разбере и го пита:
- SMS?
- Не, не, аммм…. ... 107 3 8 -
lorkata
Проза Беше миналия месец май. Слънцето блестеше ярко и не позволяваше на облаците да го скрият. Аз бях развълнувана и готова за разходка до "Голямата река" Знаейки че зад всеки облак има слънце... Затова взех със себе си доброто настроение, усмивката си и добра компания, която ме кара да се чувствам щастл ... 95 1 3 -
SimonaStefanova
Проза » Разкази Има нещо в този път. Нещо тягостно, нещо забравено. Три пъти се опитваме да преминем и да продължим и все не можем да стигнем до края. Тръгваме и се връщаме. Последният път заваля дъжд и той ни върна. Облаците бяха точно над нас. Тъмни и тягостни, като пътя под тях. А първият път изминахме най - мно ... 120 3 -
desitata
Проза » Други Кръстът (съдбата) дето си носиш, от как си се пръкнала - от мен да знаеш и да помниш, се дава не според боя ти (височината), а според големината на душата. Колкото по-голяма е тя, толкова по-тежък е кръста. И дребната и тя влачи, ама все й тежи. Щото е свикнала да я носят. По чуждото не цъкай с език ... 60 1 -
Бора-Бора
Проза » Разкази Преди години, когато ми беше дошло време да се задомя /а за тогавашните разбирания бях позакъснял/, моят баща /Бог да го прости/ ми разказа какво му е заръчал неговия дядо. Та, когато баща ми е бил ерген, готов за женене, неговия дядо му казал:-" Сине, време ти е да се задомиш. Но от мен да знаеш, т ... 67 1 -
Plevel
Проза Около единайсет часа, градът се скова от студ, подостриха се ледените висулки по стряхата на кръчмата, а вятъра обикаляше около прозорците и жужеше из преспите сняг.
Вътре в гаражчето беше топло, имаше около десетина посетители. Тук-таме, между подвикванията и разговорите на мъжете се долавяше и сръ ... 186 6 13 -
GearGhost
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Част 2 Еньовден
Доротея и Боян си ритаха топка на двора, когато през портата влезе Вероника с няколко чувала под ръка.
Утре е Еньовден! – каза ентусиазирано преди да поздрави.
Добър ден и на теб – вдигна вежди Дора. – Да не си на имен ден?
Не, ще берем билки и вие със Симеон няма да се измъкнете – р ... 69 1 2 -
DimitarGeorgiev.2
Проза » Разкази В нагретия от жегата въздух витае напрежение.
Тук трябва да е!
Да търсиш спонсори за държавно училище – кой го измисли това!?
Ненавиждам спохождащата ме нерешителност в случаи като този. Дни наред не мога да се понасям, дразни ме всичко, яд ме е на всичко, но най-вече на себе си. Никога не съм сигур ... 97 3 4 -
Мимски
Проза Да, беше точно по това време на годината. Студът навлизаше с тихи стъпки в душите на хората. Листата на дърветата танцуваха последния си танц - живот, падайки на земята. Тяхната "смърт" правеше есента по-красива, отколкото я виждахме ние.
Беше захладняло, стъмваше се. Разхождах се по широките улици ... 75 1 -
BORGstory
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична - Тате, тате, разкажи ми приказка! - Каза малкото детенце, от малкото си легълце.
Спря се таткото, на малката вратичка, на малката стаичка.
- Прекаляваш, мое малко детенце, мама и на двамата ще ни се кара - каза тати, знаейки, че не може да откаже на малката си дама. - Получих аз едно малко съобщени ... 111 3 -
Madeleine
Проза » Разкази Баба казваше, че малките камъни обръщат каруцата. Не знаех за каква каруца става дума, но ме беше страх, че ще се обърне, затова всяка сутрин си оправях леглото, сгъвах си пижамата и прибирах чехлите - изчиствах камъчетата.
Продължавам всяка сутрин да си оправям леглото, да сгъвам пижамата, да приби ... 159 2 6 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 9.
С храната проблеми нямахме. Мъкнехме какво ли не, дори готвехме. Четири апартамента в кооперацията бяхме на дърва, имаше и газови печки с бутилки, дори един газов котлон се намери.
На балкона съхнеше месо. По татковата рецепта приготвихме маса парчета. Нали ви казах – солта изтегляше соковете, по ... 64 1 7 -
Morgiana
Проза » Разкази Надигам се с мъка от земята, отмествайки със сетни сили отпуснатото тяло от себе си. Всичко ме боли, краката ми треперят, ръцете – също...Поглеждам надолу – тънка струйка кръв се стича от слепоочието на безизразното лице. Това лице, което допреди малко беше надвесено над моето и ме гледаше злобно за ... 132 2 5 -
Heel
Проза » Разкази Тоня бе преминала като ураган през живота на няколко мъже. Един от потърпевшите бе Мартин. Тя се влюби в него, живя с него няколко месеца, после реши, че не е за нея и го заряза, оставяйки дълбока равна в сърцето му. Естествено веднага се насочи към следващ обект, като вярваше, както винаги, че е на ... 146 13 -
АлисънРейн
Проза Бях насаме с мислите си. Оглеждах стаята, библиотеката и прилежно подредените в нея книги; картичките от изминали рождени дни също бяха там, както, и снимките, събрали толкова много спомени и болка...
Чувствата в душата ми се надпреварваха кое по - напред да ме залее и кое на свой ред да ме погуби. ... 79 3 4 -
ГалинаПавлова
Проза » Писма Здравей Мира, пиша ти, за да споделя с някой. Какво стана с нас, не сме се вижда имаме и чували. И така имам връзка с мъж от много години, живеем на семейни начала. Не искам да прозвучи гадно, но приятелят ми е малко интровертен, да не кажа доста. С липса на самочувствие, още от детството си. Не зна ... 141 3 11 -
Хамартия
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца Не започвам с "Имало едно време" и не завършвам с "и заживели щастливо". Защо ли? Защото съм обикновено момиче, чиито живот се разливаше по претъпканите ѝ книжни етажерки, които обикаляха стаята, в която прекарвах всеки ден от живота си. Имах една дребна философия за живота:Животът е низ от нелепи и ... 75 -
BorqnaTuceva
Проза Обичам да гледам към небето.
Най-често нощем, когато е ясно и малките блещукащи слънца се виждат прекрасно с просто око.
Към тях са насочени милиони погледи.
Натам са отправяни хиляди желания, може би и мечти.
Толкова нависоко и надалеч, може би почти към безкрая, се извисяват надеждите ни. ... 63 1 -
svetlitschka
Проза Обърни се, човече. Аз съм, старата ябълка над чешмата.Ще погаля с пръсти челото ти.Тук,почти на дланта ми, плодът е узрял.Виж го - сочен и свеж, зачервен от смущение.Ще ти проговори.
Протегни ръка! Човече...не така...Улови мойта клонка внимателно,леко. Тя сама ще се отпусне в ръката ти, моята мъничк ... 156 4 17 -
Аnna
Проза » Други Ритъмът на музиката заглушаваше ударите на камшика по тялото. То охкаше, гърчеше се-неумолимо, упорито, настойчиво- и хленчеше за пощада.
Ударите караха тялото на девойката да се огъва, а извивките отмерваха болката от невъзможното бягство.
Историята е кратка като живота. Момичето просто искаше да о ... 61 2 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Ако случайно ви е паднало кръвното налягане,спокойно изчакайте съпругата ви да се прибере вкъщи. Тя много бързо,ще го нормализира. 55 1 1 -
АлександринаМорунова
Проза » Други Когато човек остане сам,сяда на маса с демоните в душата си.Най-лошите му приятели.Сяда и играе на комар с тях.Пие отровно силен алкохол и пуши евтини пури.Развратничи и говори ужасни неща.
Когато човек остане сам, го обграждат тъмнина и дим.А той ги използва с най-нечисти цели.И само тогава си приз ... 71 2 -
Бетон
Проза » Разкази Бригадир четвёртой бригады Асенов и зоотехник Станев получили указание района срочно строить загон для дойного стада коз. Подходящее место для козлятника тоже было намечено. На склоне Курган – Поля сделали геодезическую разбивку. Асенов тут же подогнал почасово арендованный скрепер. Ветврач Дериволк ... 38 1 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 19
Следващите няколко дни минаха спокойно, като Дими си почиваше, поръчваше ми да ходя да му купувам вестник, гледахме разни филми (на повечето от които Димитър винаги заспиваше и си ги доглеждах сама), той не ми спомена нищо за "гениалния си план", който му беше хрумнал относно Елисавета, пък ... 108 2 11 -
superelche
Проза » Хумористична 6:20
Прибирам се от вкъщи към вкъщи. /Никак не ми се тръгваше, ама все пак, от кумова срама, ‘щот стана никое време, събрах си новия балтон, корите за баничка и половинката „Пиринско” и се понесох.../
"Кубинките" ми поскърцват в снежната тишина, рошави снежинки пудрят носа ми, щръкнал изпод качулкат ... 79 1 -
Нинети
Проза ЕМ21 стоеше до един прозорец на контролата кула и гледаше изгрева. По-точно двата изгрева, защото слънцата бяха две. Беше виждал тези изгреви много пъти и винаги им се възхищаваше, въпреки че беше робот. Явно това чувство му беше заложено и програмирано от създателите му. Въпреки това, при вида на т ... 100 1 3 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 8.
Да ви кажа – за много от моите приятели и съученици нищо повече не разбрах...
Потънаха нейде в хаоса и толкова...
За съжаление, някои станаха жертви на безвремието...
Някъде в началото на ноември – не помня кога, макар да следяхме календара, Павлинка всеки ден местеше квадратчето върху големия ка ... 69 1 7 -
brinne
Проза » Повести и романи 11.
Маргарита сложи сака си в багажника на широкия Ситроен Берлинго. Купиха тази кола, след като Коста пострада, за да им бъде по-лесно с придвижването на инвалидната количка.
Мъжът ѝ я проследи с очи. Косата ѝ бе прибрана на висока опашка и разкриваше нежната ѝ, бяла шия. Спортните, летни панталони ... 244 10 24 -
KatyVelikova
Проза » Разкази Виждам себе си, виждам всичко около мен. Аз съм, но не съм.
На път сме към някакво любопитно местенце с моите любящи родители. Майка ми е зад волана, слушайки лекциите на баща ми за живота, докато аз седя на задната седалка, заглеждам се по крайпътните обекти и усещам, че нещо ново предстои. Минават ... 100 5 -
Цвети.1
Проза Мразя те, защото ме гледаш така сякаш виждаш друга в моите очи.
Мразя начина, по който ми говориш, мило, нежно, с леко груба нотка. Объркваш ме!
Мразя те, защото всъщност това което ми даваш не е любов, а ми показваш твоето надмощие над моята крехкост! Искаш просто да сме под завивките, искаш просто ... 82
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.