41 071 резултата
– Така… Името вече го знаем… С какво основно се занимавате, господин… Разлагащ се ли ви беше фамилията? Някак си не ми звучи особено учтиво да се обръщам към вас с “Мърльо”.
Дрипавата фигура отсреща, от която се носеше парфюмът на отдавна заглъхнали жизнени процеси, характерни за съзнателния предста ...
  193 
До тук не споменах нищо за моите хобита. Като дете нямах някакво подчертано хоби, освен четенето на книги. Като юноша и младеж, също нямах хоби. Имах разни интереси, но не мога да кажа, че имаше занимание към което да съм пристрастен. Обичах театралната самодейност, но не бях добър актьор и ми давах ...
  166 
Тишината го беше хванала за гърлото и не му даваше да каже нищо, защото това щеше да я разруши. Да я убие. Да я прати в нищото.
Нищо няма да кажа, ще мълча, каза и той. И тя го чу, макар и без думи и отпусна хватката.
Той вече можеше да диша. После се зачуди как беше попаднал тук. Тишината стоеше от ...
  216 
Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
  310 
президент на САЩ. В Тръмп има нещо много обаятелно. Навремето моя близка беше кръстила кучката си Обамка. Докато наблюдавах церемонията, се сетих защо бе избрала точно това име за нея. Всъщност Обама прилича на агент на Мефистофел. Той стана причина за една световна криза, след която започна пропада ...
  287  12 
- Добро утро, на високото представителство!
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
  199 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...
  200 
Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. Пре ...
  202 
Владислав се загледа във водовъртежите и въздъхна.
Есенният вятър изсвири в оголелите клонаци на крайречните върби и сякаш препрати от някъде благия глас на стареца.
Стоеше редом с него на този бряг и бащински го поучаваше:" Риболовът е състезание Владко, състезание с живота."
После връзваше кукичка ...
  299  14 
Баба правила свирка на млад господин.
Когато свършил, тя започнала да се дави, а той смутено, вместо извинение, измънкал:
Извинете ме госпожо, тестисите ми са като на диплодок.
Бабата, току-що преглътнала докрай... изненадата, му рекла:
Аз пък мислех, че са на тиранозавър рекс и затова бях толкова п ...
  244 
Събуди се от вибриращото мъркане на Рурк, настанил се на гърдите ѝ и гъделичкащото усещане на котешки косми по брадичката и носа ѝ. Имаше само два познати варианта: или бе разположен с муцуна към нея и очакваше всеки момент да се събуди, та чудото на пълната купичка да се случи, или снизходително я ...
  175 
Той ходеше и стъпките му отекваха от стените на къщите, връщаха се обратно и извикваха у него чувството за сигурност.
Хубаво е да чуваш стъпките си. Знаеш, че те има.
Сградите бяха стари, малки, направени според боя на човек, не по-високи, мазилките олющени, а уличките тесни, но това не беше грозна ...
  199 
Корабът „Крал Филип” гордо и красиво се носеше по спокойната морска шир огряван от ясното слънце. Повече от месец той следваше своя път навигиран от опитния лоцман Алехандро. За жалост капитанът на кораба - Родригес, се разболя тежко и всичко остана в ръцете на Алехандро, той пое отговорностите и на ...
  296 
Старецът се отдели от сянката на дъба и стъпи на пътя. На Нестор му се стори, че е стоял там от часове – той нали все гледаше към града дали не се задава каруцата на брат му – тръгна още заранта, а нещо се бавеше.
Пътят беше пуст от много време – Нестор знаеше, защото не беше напускал двора, а тоя ч ...
  180 
– Ама Ваше Величество… Не е редно, накак си… Церемонията, нали разбирате… Трябва да се включите. Избрали сме я да е точно по вкуса Ви…
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...
  226 
Посвещавам този роман на моят незабравим приятел
Д-р Пюзант Касабян - бащата на бадминтона
роман
Глава първа
Зимата бавно настъпваше. Времето захладня. Слънцето беше студено. Дърветата по хълмовете, не само, че не блестяха със златните си листа, но по-голямата част от тях, бяха напълно загубили есен ...
  157 
Тялото му помръдна.
Плътта му бе била необезпокоявана толкова дълго време, че споменът за движението я бе напуснал.
Той съществуваше.
Очите му прогледнаха, виждайки всичко наоколо такова, каквото бе. Това бе един от малкото пъти, в които можеше да изпита усещането на това да бъде наблюдател, а не уч ...
  140 
Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...
  223 
Знаеше че е специален. Винаги го е знаел. Още като беше много малък, Мама му го беше казала:
- Зарко, ти не си като другите деца, ти си специален.
И той си го знаеше. А пък и го виждаше. Другите деца не бяха като него, бяха много различни. Той не ги разбираше. И даже ги съжаляваше. Бяха странни, агр ...
  235 
Викат ми Мирослав Грешния. Прякорът ми дадоха приятели, които в никакъв случай не са по-добри от мене. Най-напред ми беше неприятно, но после свикнах и дори започна да ми харесва. Като се замисля, имам си грехове. Бъркал съм много пъти, но винаги съм разчитал само на себе си. Родителите ми загинаха ...
  368  10 
Новият ден,който се бе родил млад и светъл, на свой ред остаря и накрая угасна. Отново настъпи часът на дългите виолетови сенки. Тогава , както си беше позадрямала в зноя, бистроструйната рекичка живна. Изведнъж много и се прииска да полудува и без да се бави, припна към бързоногата пътечка. Знаеше ...
  220 
Фаталността на числото 13 е добре известна. В знаменития сборник "400 избрани задачи от американското списание "Американ математикал мънтли", авторът на сборника - Ото Дънкел, сюрпризира читателите с крайно нестандартна задача, посветена на числото 13:
"Докажете, че вероятността 13-то число от месец ...
  209 
Някога, толкова отдавна, че сякаш бе в един друг, измислен свят, летните нощи бяха вълшебни и приказно красиви, окъпани в светлината на рояк звезди. Луната, голяма и кръгла, сияеше като украшение сред разпръснатия им блясък. А щурците се надпреварваха да възпяват съвършената им красота, подобно труб ...
  297 
В безсъница среднощна 3 ... . . Будувам, както все по-често става, а емоциите пак ме отнасят … Нататък, където тъй щастлива бях – в скъпия ми Угърчин, родно място ... И край него, в околности прекрасни ... Доколкото тук-там, все пак, съм била – за мен няма красоти, по-омайни ... ………………………..... Как м ...
  220 
Милена приседна на една от пейките на детската площадка и се загледа в играещите деца. Смехът им изпълваше сърцето ѝ едновременно с обич и болка. Вече месеци прекарваше по-голямата част от дните си на това място, където водеше сина си, когато беше малък. Сутрин, щом се събудеше, първо отиваше на гро ...
  428 
Нямаме време да спим! Сънят е лукс за нас.
Тези, които успяват да го правят по три-четири часа
в денонощието, са щастливци. Така ги и наричаме.
Останалите сме Совите. Ние спим понякога.
Повечето време дремем на крак. Живеем в свят, в който ...
  220 
Мосю Факт и Мадмоазел Интуиция решили да минат една почти февруарска сутрин през кварталната пекарна. Пекарна славеща се с изключителните си творения, приготвени с пресни-пресни продукти. Хлебчета, рогчета, кифлички, питчици с маслини и някакви странни завъртулки от тесто с кедрови ядки посипани отг ...
  191 
Иновативни техники и технологии в деликатната сфера на шведските тройки.
1. Поетична шведска тройка:
Двама критика и един поет.
2. Политическа шведска тройка:
Управляващи, опозиция и народ. ...
  272  15 
В материала си озаглавен "Моята нова загадка за вас" и качен в този сайт на линк:
https://otkrovenia.com/bg/proza/moyata-nova-zagadka-za-vas
поставих следния въпрос:
"Винаги ли лицето на един триъгълник е по-малко от половината на лицето на кръга, определен от описаната около този триъгълник окръжно ...
  234 
Кош и шок!
Кал в лак.
Лов с вол.
Бъз в зъб.
Чип е пич. ...
  274 
Искаш спомени - зная!
Във които събличаш тъгата.
Но сценаристът на /Богинята/ "Мая",
поставил е пръст на устата.
... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...
  234 
Вече се бяха изкачили по склона и пред погледа им се виждаше покривът на манастира, високата каменна камбанария и дуварът, опасващ като крепост светата обител. Двете жени се спряха пред дървените порти, постояха няколко минути за да си поемат дъх, защото от учестеното им дишане им премаляваше. Снежи ...
  308 
/камерна комедия/
Действащи лица:
А-ЛЕКО – с къса кестенява коса и оплешивяващо чело, козя брадичка, тъмносин панталон, тъмносиньо яке.
МАЙ ГАНЬО – със засукани нагоре мустаци, в тъмнозелен неопренов костюм за гмуркане и плавници, с водонепроницаем патрондаш около кръста, гологлав, с черна къдрава п ...
  220 
В безсъница среднощна 2 . Пак не мога да заспя, поредна нощ ... И се връщам назад със спомените … За тях тъй благодарна съм, Господи ... Скъпи спомени прекрасни - опора ... Помагат ми днес във време тревожно, пълно с опасности, с беззаконие ... Моите най-близки и най-обични, един към друг с всеотдай ...
  242 
Сълзите си, след като пипал лютиви чушлета, очите си непредпазливо и упорито триеш. Метър и осемдесет игла, ако с нея невъзмутимо чорапите си шиеш. Болката си, когато запознаеш на крака кутрето със случаен ръб. И без пълна луна на небето ти иде от дъното на душата си да виеш.
Легена до теб, когато п ...
  203 
Винаги ли лицето на един триъгълник е по-малко от половината на лицето на кръга, определен от описаната около този триъгълник окръжност?
За правоъгълен и тъпоъгълен триъгълник отговорът е очевидно - да! Но за остроъгълен триъгълник нещата не са никак ясни. Какво е вашето мнение?
  232 
Боре обичаше всяка вечер да си сипва я вино, я ракия. Услаждаше му се туршия, но от време на време и кебапчета, пържоли или сланинка и не се вълнуваше от нищо друго, освен от това какво има на масата. Затова понякога и приятелите му се подиграваха, защото когато нарочно някой от тях споменеше за съб ...
  305  13 
Бурята бушуваше безмилостно, вълните се разбиваха в изследователския кораб "Sea Tamer"("Укротител на морето"), докато морският археолог Елена Петрова се взираше през набраздения от дъжд прозорец. Черно море беше известно с непредсказуемите си настроения, но днес усещането беше различно - почти сякаш ...
  333 
Любовта е като пламък – красива, топла, но и опасна.
Сякаш си пред нея, усещаш жарта и, но те е страх да протегнеш ръка.
Ами ако се изгориш? Ами ако тя откаже да те стопли?
Страхът отхвърля човека още преди да му е дадена възможността да обича.
Времето ни е научило, че доверието е нож с две остриета. ...
  132 
Автентичният футбол е неотделим от шовинизма. Не познава трансферите. Човек, който не е от селото (махалата) се допуска само ако е заврян зет там и то след необходимите изпитания и проверки. Смисълът и оправданието на автентични футбол е да се доказва ежедневното,че нашите момчета са по-добри на топ ...
  186 
Предложения
: ??:??