-
exuded
Проза » Разкази Младежът рипна и се засили към оръжието.
Старецът не помръдна, докато усещаше как оня хваща приклада, после се прицелва към него и за миг спира. После решително натиска спусъка и се чува щракване като на белезници.
Нищо.
– Не си вдигнал предпа... – уморено го погледна изотдолу и прекъсна изречението ... 79 4 5 -
Аnna
Проза » Разкази > Не наричай нищо "свое", освен душата си...
> Сервантес (,,Дон Кихот,,)
Дон Кихот се запази дълго време млад. Но сега, когато вече прехвърляше триста години, старостта му натежа. Имаше способността да се превъплъщава непрекъснато в разни страни под различни имена. Със смяната на столетията смени не ... 187 2 10 -
демиург
Проза » Разкази Сава Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда природа человеческой семьи не подвержена искажению порождения, характеры появившихся людей утверждаются по племенной надобности, появляются: работник непременных устоев, продолжатель сложившегося обыкновения, широкий пьяница, замкнутый скряга, ус ... 57 -
perfanov
Проза » Разкази Румяна почистваше кухнята, когато вратата се отвори и седемгодишният Васил влезе.
-Мамо! -каза той. - сега е осем часа, след колко ще дойдат баба и дядо?
-Още малко, Васко, не припирай! -отговори майката и прибра препарата за почистване в шкафа. -Върви и виж дали татко ти е станал и му кажи да побър ... 59 2 2 -
LiaNik
Проза » Повести и романи ***
Когато кметът си тръгна, Тодор все още седеше на пейката, подпрял лакти на ръба на масата и загледан в преписката, която стискаше в ръце.
- Не я издирват. Не и за престъпления срещу властта. Беднячка от града, труженичка. С потекло. Баща и бил от някакъв стар род с все големци, културни му там д ... 106 8 11 -
vega666
Проза » Други Всички знаем, че сме смъртни до доказване на противното, но е толкова трудно да приемем, че смъртта може би вече ни е поканила за последен валс. Готови ли сме за него? Едва ли. Всеки инстинктивно отхвърля подобна мисъл, защото допусне ли я, то ефектът от нея ще се окаже по-силен от отрова. Вятърът и ... 176 13 9 -
exuded
Проза » Разкази – Каква е тази миризма? – попита, когато отвори очи. Съзнанието му беше още в съня и се страхуваше, че няма да поиска да се върне от там. Преди малко усети дим и натрапчив мирис на нещо като тамян или мирово масло. Знаеше, че древните египтяни са го използвали за балсамиране, и това го накара да се ... 62 3 3 -
fantboy94
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други Никога няма да забравя онзи ден.
Разхождах се по улиците на неизвестен тих град съвсем сам и се чудех как може да бъде толкова тихо и скучно това място, как може толкова рядко да се срещат хора по улиците му и като цяло да е толкова обезлюдено. Жив човек не остана в града, всеки го напускаше и така ... 61 -
Writer96
Проза Тази сутрин Стефчо беше много развълнуван. Цяла вечер не успя да мигне. Представяше си как играе с някоя смешна маймунка, от онези с червените дупета или че гали някое лъвче. Как ще застане до жирафа, ще си поприказва с някое смешено папагалче. Въртеше се в леглото и чакаше слънцето да покаже първит ... 100 3 -
brinne
Проза » Повести и романи 1.
- Тази вечер съм на имен ден… - наведе глава, а после я вдигна и впери погледа си в нея. – Бих искал да мога да те взема с мен и да не се откъсна от теб, Маргарита …
Тя се усмихна и задържа очите си върху него. Видя, че е старателно облечен в спортно-елегантна бяла риза и светли дънки. Тъмната му ... 182 9 19 -
LiaNik
Проза » Писма, Други Него го няма - аз дишам!
В мен остана...
Дишам! А с мен и ти. Живея! На глътки преглъщам годините, откакто те няма.Така ще продължавам до деня, в който ще дойде времето, отново да забравя „преди” и пак да избера да се родя. Ти си мъжът, който знаеше как да ме прегръща и обича. Как да ме владее и да ... 134 10 8 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца В тая приказка се разказва за един червен крокодил, който засега се намира на брега на езерото в станционната градина на Стара Загора, кой знае защо, боядисан в червено. Както винаги, аз разгадах тайната му и сега я споделям с вас!
ЕЗЕРОТО НА ЧЕРВЕНИЯ КРОКОДИЛ, КОЙТО НЯМАШЕ СЪПРУГА
-Бабо, защо тоя к ... 38 -
vega666
Проза » Други Мистериозната елементарна частица неутрино, с маса, която ако следваме Лайбниц и Нютон, би трябвало да считаме за безкрайно малка, бе регистрирана експериментално от американските физици през 1953г. Нейното фундаментално свойство е, че прониква с лекота през материалните образувания, които се оказва ... 133 10 7 -
bubulinabe
Проза » Разкази, Други Петък е. Поредният за много. Но за това момиче, беше малко по-различен и по-специален от преди. Отново стана в същия час, оправи се за работа, отиде на спирката, хвана си автобуса и стигна до спирката, която в продължение на 9 месеца пристигаше. Отново мина по същия площад, на който се движеха хорат ... 53 -
Й.Владимиров
Проза В кухнята Сиси приготвяше закуската. Тоти седеше на масата и нещо човъркаше в телефона си, като на моменти се мръщеше. Интернет връзката в тази отдалечена от цивилизацията къща не се хващаше лесно, а той искаше да види... Какво всъщност искаше? Само секунда. Трябваше да си спомни кое съобщение търси ... 79 1 -
figaro
Проза » Други Сплав. На две разделен квадратен електрожен. В отровата си ще смърдиш на измислена тъга. Едно, две, три и всичките си кървища ще свариш в тенджерата на раздора. Боли и пак боли, но краят пак ще свърши, защото ти и аз не знам дали ще има ли или. Отключена врата, затворен в образа на своята тъга. Ела, ... 54 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи За медиците той е пореден случай на изпаднал в кома болен. Вече дванадесет години лежи неподвижно, окичен с апаратура, мозъкът му дава сигнали за живот, естествените функции на организма си действат, тялото е неподвижно, а очите затворени…
Близките му имат пари и съвест – плащат за поддържането на б ... 94 4 15 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи …Картината беше смазваща, трагична, мрачна, потресаващо безнадеждна… Суха пръст, напукана, жълто-кафява, убийствено грозна… Големи пропасти там, където някога е имало корита на реки – като че планетата се късаше сама отвътре… Сивкав, тежък, гнетящ светлината надолу въздух, в който отсъстваше и помен ... 60 2 9 -
perfanov
Проза » Разкази В началото на ноември, късната есен ни даряваше с красиви и топли дни. Вечерите бяха студени, но се усещаше топлината от слънчевите лъчи. Денят бе къс, а нощите дълги и може би заради повечето тъмнина, хората усещаха тъга и самотата ги обземаше, дори да си имаха някой до себе си.
Павел се прибра от ... 50 1 2 -
robertratman
Проза Сега е есен и улиците и тротоарите са покрити с листа, мокри от дъждa. Oтвреме-навреме - всъщност често вали. Понякога в това време, в този град ме обзема самота. Както сега. Когато имам свободен ден от работа и се смрачи и започва да не ме свърта в къщи. Тук съм отдавна и би трябвало да познавам ня ... 67 2 1 -
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Звукът от местенето на фигурите по дъската отекваше в главата ми. Не – не беше тихо в заведението, напротив – влизаха и излизаха хора, поръчваха, сядаха някъде наблизо или да погледат партията или да се загледат в играещите на карти…Но и картаджиите бяха спрели играта си, заинтересовани от партията ... 163 12 18 -
vega666
Проза » Други Ще се сбъднат ли мрачните прогнози на д-р Емануил Ласкер /вторият официален световен шампион по шахмат/ и Хосе Раул Капабланка /третият официален световен шампион по шахмат/ за предстояща реми-смърт на древната игра? Те са направени във връзка с бурния възход на шаха, при който полезните ходове, осо ... 173 8 6 -
bubulinabe
Проза » Други На първи поглед това е нещо, толкова лесно, толкова елементарно за правене, протягаш двете си ръце и чрез докосване обгръщаш човека отсреща. Но какво се крие в това "гушкане", за което всички говорят? Защита? Привързаност? Интерес? Съжаление? Успокоение? Любов? Или може би просто малък интимен момен ... 103 2 2 -
vqra.1
Проза » Други Добре е, че си взела решение да заживееш на село. Живата природа зарежда! Е, и връзката с хората, също е важна, не искам да прозвучи сякаш казвам: „Забрави за хората, иди в гората!“
- Да, разбирам те напълно! Всичко се обезсмисля, ако емпатът живее отделен от хората. Щом съществуват емпати, то не е ... 86 3 6 -
генек
Проза » Хумористична – Бе, какво ми пускат вечер по телевизора…/На него специално? По личния му телевизор?/
– А какво ти пускат? – питам заинтересовано.
– Новини разни… Какво ме интересува дали Путин и Тръмп ще се срещат, че и за какво ще си говорят? Ако стане нещо – ще разбера…
Интелигентен комшия е. Завършил СПТУ, пос ... 110 2 12 -
Plevel
Проза » Повести и романи На плажа, докато си тръгвахме се разминахме с момчето, което продаваше царевица. Беше кльощав и мургав с изпотено, но ведро лице.
- Топла царевица за госпожата? – обърна се към мен.
- Не мерси. – отвърна Мария и момчето ни подмина. Зад гърбовете си го чухме да вика:
- Аеробика за устата, масаж за ус ... 201 9 17 -
Елка
Проза » Хумористична Ела, ела! Нема да се плашиш! Нема да ти се карам! Сега съм в най-добра кондиция! Ей, страха съм ви взел, бе! Виж сега, искам да говоря нещо сериозно с теб! И да си записваш! Омръзна ми разни академичета и феодални старци да ми приказват насам-натам, че не съм бил културен! Ще видят те една култура к ... 118 7 15 -
генек
Проза » Хумористична Отдалеч видях голямата сграда на университета. Е, нямаше как да не я забележи човек – блестяха металните огради, танцуваха слънчевите лъчи по бронирания покрив, привличаха вниманието патрулиращите въртолети…
И в тоя момент ме спряха. Патрул в обход. Просто ме помолиха да покажа документите на единст ... 108 4 10 -
vega666
Проза » Хумористична Клецаин беше странно ниско човече с огромни уши и малки зли очички. Или по-точно не зли, а някак си напрегнати и шарещи много бързо във всички посоки. Те остро се вперваха в насрещния индивид и сякаш иглички пробождаха сърцето му. Голямата страст на Клецаин беше шахът. Той никога не се разделяше с е ... 198 7 9 -
robertratman
Проза » Фантастика и фентъзи Иван се бе подпрял на перилото на моста и мрачно се взираше в мътната, буйна реката отдолу. Тя бе широка и много дълбока. Колко труд бе хвърлено да построят моста, за да свърже брега отвъд с малкото парче земя, където бе построено селото му. Той се замисли за сетен път - за какво им е било да постро ... 123 1 4 -
vqra.1
Проза » Други Минава един човек и махва с ръка за поздрав, през отворената порта.
-Защо гледаш така?- попита ме той.
Въздъхвам: -Градината е тъжна!
Той поглежда към нея, а след това, отново към мен и казва:
-Няма ѝ нищо на градината! Есен е! Ти си тъжна! ... 79 4 3 -
duffmckagan
Проза » Други Предизборни обещания и платформи: Жанр от научно - фантастичната литература с елементи на сюрреализъм и утопия, в който употребата на силно хиперболизирани художествени измислици е основен похват за ангажиране вниманието на читателите (слушателите) и внушаване на вяра в тяхната обективна достовернос ... 54 -
fallingstar
Проза » Приказки и произведения за деца Моята история, която днес ще ви разкажа, е всъщност една необикновена история за приключенията на трима много добри приятели - Вяра, Надежда и Добрин. Но...нека не бързаме и да опитам да ви запозная с тях. Тримата приятели живеели в едно малко, китно и спокойно градче на име Слънчево. Вие чували ли ... 219 4 5 -
desitata
Проза » Други Малките пространства най-трудно се запълват, така да знаеш. Както и да го въртиш, каквото и да нагодиш - цепнатинката все си личи - мълчи и зее. Уж малка, пък все ти "боде" очите. Така е и с хората - рамо до рамо, ръка в ръка, или сърце до сърце. Не всичко пасва, ама все някак се напасва. Идва един ... 82 3 2 -
chrisy26
Проза » Разкази, Хумористична Върху разхвърляния ми чин каца малко бяло листче – на пръв поглед съвсем обикновено, но попило в себе си цялата сложност на света. Сложност, наречена на простичък език математика. Е, и този път не я удостоих предварително с уважението, което заслужава. Знаех само, че изучаваме дял, наречен стереомет ... 119 5 5 -
thedac
Проза » Други Не знам дали въплъщавам пълния, девствен и чувствителен смисъл на трептящата дума „човек“, която безредно използваме при изобилното си взаимодействие с цялата материална действителност. Бях по-нисък от тревата, по-трошлив от снопчето лунна светлина, упорито процеждащо се в замъците на сънищата Ви, и ... 70 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 33.
Елвик ги напътстваше обстоятелствено. Отиваха в един от големите музеи – провинциален, но в град с богато минало. И още по-богат с културни забележителности. На едно място бяха исторически музей, картинна галерия, библиотека, направена от някакъв бивш президент...
Много артефакти щяха да намерят ... 83 2 12 -
Ready_4_whatever
Проза Двоен кръст и злато.
Град Шипка...
Мълчим си в колата.
- На ЕКОто вдясно.
- Мхм... ... 88 2 2 -
Аnna
Проза Всичко започва с мълчанието. Телефонът мълчеше, пощаджийката мълчеше, приятелите-мълчаха, колегите и родителите -мълчаха.Тишината следеше събитията и разговаряше със себе си. Гери, с дистанционно в ръка се съсредоточаваше с досада към образите от екрана. По телевизията излъчваха предаването: "Култ" ... 91 6 -
kalli
Проза » Разкази Вратите се затвориха с трясък. Автобусът веднага потегли. Отнякъде се чу клаксон. Разгневен шофьор наби спирачки и псувайки даде път на градския транспорт. Кой ли би посмял да не спре, когато потегля автобус от спирка? Видиш ли ляв мигач направи му път, нищо че трафикът отзад напира.
Ема седна до пр ... 115 2 7
© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.