-
генек
Проза » Хумористична Пешо продава надежда. Не своята Надежда. Нея никога не би продал. Защото вече никой не я ще. Би я подарил, би доплатил, обаче… Няма мющерии. То и преди нямаше. Само един Пешо се излъга и… Сега е готов за Рая. Светец – кожа и кости, уморен, примирен, смирен. Обаче, не я щат неговата Надежда и туй-то… ... 107 3 11 -
lachezar888
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Обичам да ѝ отварям вратата ! Обичам да ѝ помагам с обуването на обувките ! Обичам да ѝ отдръпна стола, да седне в ресторанта ! Обичам да ѝ държа палтото ...обичам да я карам да се чувства специална ...обичам да съм мил,нежен,учтив и джентълмен към нея ...заради нея аз ставам по -добър човек :) Но, ... 64 1 -
Eipril
Проза » Приказки и произведения за деца Някога, много отдавна, точно на края на света живяло едно куче. Там където свършвала сушата и започвал океанът, то си направило колибка от нещата, които океанът връщал отново на земните обитатели. Дървени летви, стари керемиди, ламарини... Най - отгоре на колибката, кучето поставило еленовите рога, ... 114 6 -
vega666
Проза » Други Древните гърци открили съвършените числа. За тях това били онези цели положителни числа по-големи от 1, които са сбор на всички свои делители (като числото 1 също се приема за делител). Най-малкото такова число е 6, защото
6 = 1 + 2 + 3,
а числата 1, 2 и 3 са всички делители на 6. Вероятно по пътя н ... 112 5 3 -
NorwenaAldren
Проза Предполагам и вие като мен сте изпитали този феномен - в момента в който вземеш съзнателно решение да влезеш в нова връзка, непременно се появяват кандидати, които да те разколебават, предлагайки какво ли не. Както до вчера любовния ти живот е бил в застой, не щеш ли изведнъж се вият километрични оп ... 88 1 3 -
katenstain
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други Позволих на прекалено много хора да ме наранят. Просто бях себе си. За съжаление, за повечето от тях всичко е игра. Ти кой си? Като тях ли си? И ти ли ще си тръгнеш от мен, ей така без дори да се замислиш? Запали искра в мен, за живот, за надежда, за смисъл. А после какво да очаквам!? Страх ме е! Пи ... 97 1 8 -
svdonchev
Проза » Разкази - Честно да ти кажа, хубава ми е женичката и си е романтична... например, случвало се е... спрем на някой бряг... аз да половя риба или само да разгледаме... а тя се захласне с ръце на кръста, гледа водите напред, вдигне очи и към дърветата настрани, гледа, гледа, нищо не казва, пък въздъхне една та ... 464 5 -
Shushu-Mushu
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Те не знаят как да лъжат ...
Те избягват да стоят до вас, за да не се изкушат да ви съчувстват и да разнасят погледи
по лицето ви, като избягват да се влюбят в свежата му гладкост днес, но няма да се мине без утре да се нахилят между гънките на жестоките ви бръчки.
Те не знаят как да лъжат ...
Те ви ... 87 4 -
Бòрис
Проза » Други Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща:
Вселената, човека и обществото.
Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед,
а общият мироглед е най-важният цивилизационен
и обединителен компонент за всяко общество. ... 54 1 -
azura_luna
Проза » Разкази Времето застудя. Увита в дебел плетен шал, Игнатия наблюдаваше гладните врабци, които любопитно подскачаха около нея. Замислена, броеше нападалите есенни листа в краката ѝ. Припомни си темпото, с което обичаше да свири. Есенно анданте.
От някъде се чу шум от едновременно говорещи хора. Няколко жени ... 188 2 8 -
Unicorn-dust
Проза Седях и се давех в очите му. В двата сини водовъртежа, които малко по малко ме засмукваха и не ми оставяха друг избор освен да потъна. Губех се и пак се намирах. Огънят, който опустошаваше всичко в мен бе едва достатъчен, за да го стопли. Която и да беше тази, заради която е горял, беше взела безгри ... 76 1 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца ГЛАВА ТРЕТА.КАК ДА НЕ СТАНЕШ ГЛУПАК
Наближаваше времето и мястото на следващото изпитание,за което никой не знаеше нищо. Докато вървяха по пътеката, която водеше за Долната земя, минаваха край много ханчета, но не смееха да се спрат никъде, нито да поръчат каквато и да е било храна . Питаха се какво ... 32 -
Kors
Проза » Разкази, Хумористична Мило вестниче, искам да ти разкажа моята история:
Преди три месеца бях на кратка среща с една приятелка на чаша кафе. Обсъждахме мъже. След продължително мислене от моя страна, което траеше точно две минути и три секунди, аз стигнах до заключението, че трябва да променя съпруга си. С него сме си раз ... 137 1 -
Shushu-Mushu
Проза » Разкази Когато го намерих сред изоставените кофи за боклук, душата ми падна на земята. Той беше малък и деликатен, а малкото му тяло трепереше от такъв отчаян страх, че волята ми беше в капан без евентуално бягство. Не беше жалкост това което чувствах в онзи момент ... по-скоро беше неконтролируемо желание ... 112 2 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Мащехата и дъщерите ù посетиха най-модния (разбирай най-скъпия) коафьор. Със сценичен грим по лицата, загърнати в скъпите си кожи и
окичени с още по-скъпите си бижута, минаха покрай Пепеляшка, оставяйки аромат на Шанел 5. Бяха сигурни, че я оставят затрупана с работа-трябваше да събира материал за д ... 84 4 -
carrotcake
Проза Хич не ми е приятно, когато оставам без заплата. То не стига, че ни плащат мизерни надници, ами не ни дават и парите навреме. Ето, има-няма седмица и идват празници - Рождество, Нова Година...как ще се посрещат,не знам... Казаха ми,че ще ни преведат всичко дължимо до три-четири дни, ама колко може д ... 129 4 -
vega666
Проза » Други Юристът от Тулуза - Пиер дьо Ферма (1607-1665), който изпращал без угризения хора на ешафода за не чак дотам големи провинения, имал своя тайна страст - откриването на странни числови свойства. Той забелязал, че ако бъде взето произволно цяло положително число a и повдигнато на степен p (където р е ... 107 3 4 -
Shushu-Mushu
Проза » Други Блестящите и ярки чорапогащи притискаха и очертаваха красивите бедра и ханш, натоварени със сексуална конотация, голям принос към изисканата вечерна рокля, избрана за случая. От ръба на диамантените обеци до дъното на тънките токчета всичко беше просто... шикозно и обгръщащо чувствено. Очите, изгаря ... 110 2 1 -
rygit
Проза » Повести и романи Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
„Добре де! Ще думам! Та мисла си още то Онава не мяза ни на чиляк, ни на дзвер.”
„Ха! – сякаш се стряскам от почуда аз и после се чува да продължавам - Ха сега де! И к’во е тогава?”
„То си е едно такова де си ... 50 1 -
brinne
Проза » Повести и романи 3.
Настаних се криво-ляво на предната седалка, а Нина услужливо метна патерицата на задната и седна на шофьорското място. Трябва да си призная, че нямам много вяра в способностите на жените да управляват МПС-та. Все ми се струва някак, че предпочитат да ползват огледалото за обратно виждане, за да с ... 134 5 13 -
Siada
Проза » Други Мило мое дневниче,
Отдавна не сме се срещали. Ах, какво странно изречение! Та как ли ще се срещнем... говоря си с тефтер, чудесно... Няма значение, отплеснах се.
За пръв път от много време насам стоя така пред лист хартия. Не го очаквах, но явно съм отвикнала и дори не знам как да започна. Помниш ли ... 52 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Разкази ‘And last night you were in my room
And now my bedsheets smell like you
Every day discovering something brand new’
Събудих се някъде по средата на песента и разтрих пулсиращите си слепоочия. Какво, по дяволите, бях правил вчера?! Побързах да изключа звука, мислейки си че е алармата. Обаче проклетото ... 55 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Митьо Сбъркания откри машната на вселенските желания. Ей така я откри – събуди се, щукна му нещо, взе да рисува – щото по чертане в училище имаше три с клизма, после обясни на Мето Клинеца какво да изчука. Мето рече да не се заяжда и спори с шашавия си съсед, метна в огъня едно парче желязо и си пом ... 63 2 3 -
vega666
Проза » Други Би следвало да сложа този свой материал в раздел поезия, защото според скромното ми виждане това е най-висша поезия. Но реших да го сложа в раздел проза /други/.
По-долу ще ви разкажа как Евклид - един от най-великите математици на древна Гърция, успя да докаже, че простите числа са безбройно много. ... 115 7 6 -
Бòрис
Проза » Приказки и произведения за деца Държа в ръце
голяма цветна снимка на Земята,
направена от космоса.
Гледам я и се гордея с две неща;
че нашето родно гнездо ... 63 -
Musical_person
Проза » Еротична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Погледът му беше уморен, вечерта напредваше все повече. Дълбоко в душата си чувстваше огромна самота, която лека полека започваше да го измъчва. Въпреки всичко имаше хубаво лице и стройно силно тяло. Накрая не издържа и тръгна да си ляга.
Малко след като бе затворил очи, мъжът започна да сънува нещо ... 119 1 2 -
Anterez
Проза » Хумористична - Обикновен или специален? - попита сестра Кьохлмайс.
- Обикновен... - "Обикновен" си повтори наум Херцвалд, потръпвайки леко при спомена за последният му "специален".
Всъщност му липсваха спомени за 3 дни, и още толкова да се съвземе и да разбере в коя част на гората се е озовал. Не беше питал от к ... 46 -
WildSong
Проза » Разкази Той умираше. И в последните неизползвани мигове на своето съществуване достигне до извод, едновременно стряскащо точен и невъзможен по своята същност. Той бе мъртъв. Парадокс. "Аз съм в края на своя път и все пак все още мисля, въпросът е за какво"?
В началото бе мрак И мракът покриваше всичко и мра ... 217 3 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи И петимата ревизори бяха в класическото служебно облекло на клас D – черни сака, сиви ранталони, червени вратовръзки върху белите ризи. И петимата имаха строги изражения – истинският служител не можеше да си позволи погазване на правилата с празни приказки, отвлечени погледи, безсмислен смях. Още по ... 77 1 8 -
vega666
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Може би никога няма да узнаем Тайната на поезията. Но когато попаднем на истински поет, едно е сигурно - по- близко сме до Нея. Винаги съм заявявал, че поезията не е и не може да бъде затворена в клетката на римите. Тя е скрито дихание и нежно сияние. Само онзи, който има сетиво за тях е способен да ... 154 6 7 -
troia
Проза » Разкази Трябваше да спят, но как? Бяха деца, изгарящи от нетърпение да видят подаръците си.
– Хайде, ставай! Само ще надзърнем за малко! – изкомандва я нейният брат.
Тя скочи покорно от леглото. Едва не се спъна в дългата си памучна нощница. Беше боса, чорлава, но развълнувана. Видя го как открехна леко вра ... 192 3 10 -
Венеция.1
Проза Лирична проза
Тя и Той са от различни светове.
Съдбата ги среща на морския бряг.
Тя е изящна Афродита с духовно сърце отворено за възвишеното. Той е висок, млад брюнет. Облечен е с дълго черно палто, а около врата му се ветрее бял шал. С плащ от мисли осветява пространството като Ангел. В нейния свя ... 68 2 -
brinne
Проза » Разкази Лиза
Беше тъмно. Много тъмно. Толкова, колкото никоя нощ не може да бъде. Натиснах ключа за осветлението, но това не промени усещането в мен, че мракът ме поема, дърпа ме, потъва във вените ми. Мрак, като дебели корабни въжета, които се увиват около душата ми и я стискат, стискат, стискат… Не можех ... 175 3 25 -
genesis77
Проза » Разкази Човек като се върне назад в спомените си само доброто му остава. Що тъй сме направени, сладкото след горчиво да усетим и скъпото след загуба да оценим. Аз съм от поколението на видеото, което означава, че съм израстнал с грамофон. Точно с този грамофон, пеейки изкарах едно лято на село. Майка и татк ... 328 -
rygit
Проза » Повести и романи Мозайките на Плюшкин
Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
Шест сутринта е! Един приятел чакам. Ще ми помага да вършим едно добро дело. Трябваше да дойде къде седем без петнадесет. Обажда ми се преди малко - притеснен. Щял да закъснее два часа и ... 74 1 -
Бòрис
Проза » Приказки и произведения за деца Много, много отдавна, високо в планината живял един старец, чиято мъдрост била известна по целия свят. Идвали при него хора от всички страни. Кой за съвет, кой за лек или билка. Идвали и големци, по важни дела. Всеки носел своя плата, бедният – бедна, богатият – богата. Никого не връщал старецът, с ... 70 1 -
РозалиАнгелова
Проза Тя и той живеят заедно от 1 година.
Тя обича изкуството във всичките му форми. Той обича биричка и цигарки, все по-скъпи марки. Няма лошо, но диалогът не върви. Днес, на вечеря:
- Знаеш ли, избрали са за химн на ЕС "Одата на радостта"
- Ами, някаква си ода!
- Не някаква, а от 9-та симфония на Бетовен. ... 85 1 6 -
written-springs
Проза » Други Ухаеща утрин. Ухаеща на теб. Компанията ти. Поднасяща ми усмивката, заради която нямам търпение да се измъкна от леглото. Есен... късна, студена и мъглива. Но прекрасна! Заради твоето присъствие, заради това, което правим в тези неделни часове.
Обожавам аромата на току-що смляно кафе. На кухнята, по ... 139 4 1 -
Rois
Проза » Разкази Виктор погледна часовника си и въздъхна. Незнайно защо за пореден път се беше вързал на глупостите на Ема. Много добре знаеше, че след като скъса с него, още в гимназията, всеки път, когато го потърси беше или, за да му иска услуга или за да го направи за смях. Та, кой, по дяволите, би искал да възр ... 80 1 -
aleksandra79
Проза » Разкази ДОМАШНА РАБОТА №5
Съчинение на тема: „Моето семейство“
Казвам се Ася и съм на девет години. Нашето семейство се състои от пет члена- мама, тати, аз и двамата ми по-големи братя. Живеем в просторна къща с голям двор. По-големият ми брат, Ясен, казва, че преди са живели в апартамент в центъра, но годи ... 98 1 4
© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
