-
Qndov
Проза » Разкази От звездното небе пълната луна хвърляше мека светлина върху безлюдния булевард, над който крайпътните дървета бяха протегнали дългите си клони. Между тях, тук там светеха уличните лампи с дрезгава светлина. Раздрънкана ,,Жигула" с мъждукащи фарове се движеше бавно по него. В нея четиримата мъже пъту ... 155 1 2 -
Heel
Проза » Разкази Рита Консуело лежеше в болничното си легло, примряла от ужас, че ще й вземат детето. Мъчеше се да запази хладнокръвие, знаеше, че трябва да запази хладнокръвие, но мисълта, че може да загуби Рамон направо я побъркваше. Образът на четиригодишното момче се бе забил като клин в съзнанието й. По бледото ... 88 3 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца НАЯВЕ СЛАБАК , НАСЪН ЮНАК, ВТОРА НОЩ: СПЯЩАТА ПРИНЦЕСА И ЗАКЪСНЕЛИЯТ ПРИНЦ
Когато Милян излезе от градината на чичо си Стоян, чу весела музика и радостни гласове. Приближи се до една групичка хора, които оживено обсъждаха нещо.
– Извинете, ще ми кажете ли какво е станало?, попита той.
– Не знаеш ли? ... 18 -
Maryroj
Проза » Писма Здравей, моя любов!
Четох писмата ти. Препрочитах ги отново и отново. Сълзите ми често се стичаха, докато четях думите ти. Знаеш ли колко много ми липсваше през тези дни, през които даже и не можех да те виждам. Изпратих си снимките ти по тайното си дневниче, за да мога да те виждам поне на снимка. ... 70 2 6 -
justdrakon
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми От къде идва семето на това усещане, което не ни носи друго освен мисълта за човека,обект на вниманието ни? Как се посажда и кога порасва не разбираме, не усещаме, но вибрациите от плодовете му са неразделна част от всяка минута, от месеците, и годините ни/оценени плодове! Коя е тази хранителна почв ... 32 -
LiaNik
Проза » Други Изпепеляваща! Извиваща! Гореща!
Стенание в безлунна звездна нощ.
Оголена, а толкова човечна…
Пламтяща и разрязвана! Ранявана…
от острието огнено на нож… ... 132 4 11 -
banoff
Проза » Разкази Нощта бавно се спускаше над земята. Последните лъчи на величественото слънце вече едвам докосваха лицето й. Денят вървеше към своя край. Но това щеше да бъде край, поставящ началото на нещо ново. Ярките и различни по своя размер звезди, вече започваха да изпълват със светлина притъмняващото небе. Пт ... 43 2 -
Сенд
Проза » Разкази, Хумористична -Искам да ти кажа... чеее... таковааа...тее... обичам.
- Кажи го правилно! Какво мънкаш?!
- Искам да ти кажа, чеее... тее... обичам.
- Добре ли си?! Никога не си говорил така!
- Амиии... притеснявам се малко. За първи път ми е. ... 201 1 13 -
di_t
Проза » Разкази Грабнах пак бинокъла и се скрих зад един храст. Вече ми писна да дебна, очите ме заболяват от взиране. Нищо не се вижда. Щорите са пуснати и няма движение отвън. Ехеее…вътре сто на сто има движение…развиват някаква дейност де, иначе защо Олга ще идва до тук. По едно време реших да видя дали е заключ ... 98 1 11 -
ШефаПървомай
Проза » Писма, Други Ето ме... След дълго мълчание. Не защото нямаше какво да ти напиша. Просто не намирах подходящите думи. Не че сега ги открих. Днес те пак са разпръснати из душата ми, разпилени и объркани. Само знам, че те обичам и че много ми липсваш. Не ме интересува чуждото мнение. Хората са лоши – разнищиха живо ... 141 1 17 -
генек
Проза » Други Така пишеше в менюто, това си поръчах от любопитство. По-логично, все пак, от поръчката на снаха ми – жената на брата, която поиска цаца. Към бирата, разбира се.
Предположих, че елените хвърлят хайвера си около вировете, дето се въди тая цаца. И еленчани берат реколтата от планината, та я поднасят н ... 105 5 11 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА
ДЕЛИО РАЗКАЗВА ИСТОРИЯТА СИ
- Роден съм в Пила – каза Делио след ново кратко мълчание – от ранните си години помня малко. Израстнах в един от най-бедните квартали, в едно сиропиталище. Нямам родители. Имаше един кратък период от живота ми, в който усилено се опитвах да открия прои ... 33 -
rygit
Проза » Повести и романи Преходите бяха тежки.
От Старосел до Скалните манастири близо до Русе. А от Малкия крайдунавски Париж като трета точка по настоящем гоним Кръстова Гора. Почти пристигаме. Говорим си общи неща около натрупаното като снимков материал и свършеното като цяло до момента. Същевременно коментираме къде е п ... 57 1 4 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
Такъв съм, какъвто ме караш да се чувствам. И съм благодарен. Също доста развълнуван. Изненадата ти, по този начин направена, просто ме остави безмълвен. Не знам дали осъзнаваш какво значи това за мен. Нещото, което направи, ще помня дълго време, докато...
Вече нямам търпение да те усе ... 132 4 9 -
brinne
Проза » Писма Оранжево и синьо
Оранжево и синьо в синхрон. Гледам залеза над Бяло море, потопила стъпала в топлата, солена вода. Следите ми по пясъка изчезват в миг, заличени от вълните, за да се появят отново там – на границата между него и водата, докато нова вълна не ги изтрие. Символично е. Толкова сме малки, ... 165 12 16 -
exuded
Проза » Разкази След като свърши лятото, с жена ми решихме да отидем на море.
По-евтино е. Взехме влака и отпрашихме на юг. С малко пари, малко дрехи и малко очаквания бяхме по-весели и щастливи от всички онези, другите с повече пари, повече дрехи и повече очаквания.
Влакът аварира по пътя и виснахме да чакаме на н ... 92 3 5 -
di_t
Проза » Разкази Лежах в болничната стая и чаках да мине визитацията. Около мен всичко е бяло, толкова бяло и стерилно, че тръпки ме побиват. За утре е планирана операция на главата ми, по-точно на мозъка. Ако кажа, че не ме е страх, ще излъжа… Страх ме е толкова много, че като пипалата на паяк страхът пълзи по мен, ... 113 1 6 -
vega666
Проза » Разкази Известен Ловец излязъл на лов за лъвове в саваната. Славел се той с безпогрешния си мерник. Много лъвове убил през своя над половинвековен живот. Може би колкото Джон Хънтър. А може би дори и повече. Но не ги убивал, за да търгува с тях, а само заради едната ловна страст. Обичал тръпката на дебненет ... 127 7 7 -
генек
Проза » Повести и романи 14.
- Хубаво, де – попита Василев – Защо му трябва на Симеонов да те следи? Защо желаят да знаят къде ходим, с кого се срещаме? Нали могат да поискат рапорт за свършената работа, защо трябва да ни унизяват със следене?
А рапорт поискаха. Когато влязох в управлението, дежурният ми предаде молбата на ... 78 2 14 -
akbar94
Проза » Писма Някой ден бих ти разказала как в четири сутринта аз броя всички спомени, които не успяхме да си подарим, строя кула от фантазии, върху която да стъпя щом ме залее цунами от болка по липсата ти. Бих ти разказала как взимам свръх доза от чужди докосвания, в чужди легла, а сетивата ми изпадат в абстине ... 113 2 2 -
Plevel
Проза » Разкази Тя обичаше да сяда в този ресторант, защото почти винаги беше празен, а в градината брезите хвърляха сянка по масите и ѝ създаваха усещане за гора. На тревата до нея Август и Септември играеха на карти, а от отворената врата на игралната зала наблизо, лъхаше на отлежал ром. Топлият вятър я близна по ... 235 7 23 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 2.
- Не може да искате това от мен! - ядоса се Френцов. - Идете в полицията и съобщете!
- Не можем да отидем и да кажем: "Дойдохме да крадем, но намерихме труп"! Предвид репутацията ни, най-много да получим и обвинение в убийство.
Говореше Олег. Неджатин беше приседнал в единия ъгъл и само наблюдава ... 166 6 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
А дори не знам още колко остава до срещата ни. Може би ни делят две или три нощи? Сигурен съм, обаче, че ще ми се обадиш. Ще ми споделиш, че си вече тук. На родна земя. Нямам търпение да те прегърна и да вдишам от аромата ти. Всичко в теб ми липсва. Разговорите... топлината... думите, ... 64 5 1 -
di_t
Проза » Разкази Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
- Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ... 309 1 34 -
Неа
Проза » Повести и романи Делио стигна до последните къщи на един краен квартал, един от най-бедните в Маринео. Тук въздухът бе напоен с миризмата на старо, прогнило дърво и задушлива водна пара, носеща се от шумящата на двайсет метра разстояние голяма река. Реката се казваше Леар. Тя извираше от високите части на Момо и пре ... 30 -
DPP
Проза » Други Снимах. Снимам. Ще снимам.
Виждах. Виждам. Ще виждам.
Снимах всичко и всеки.
Черно-бялото бе превзело душата ми.
Виждах света около мен. Хващах го. Улавях го. Запечатвах го, за да го разгадая. Исках да го изуча, да му направя дисекция. Дали исках да го живея?! Не знам, може би! Макар, че по-интересн ... 88 1 7 -
written-springs
Проза » Други Може би съм сбор и спомен от всички захвърлени думи по бележките ми...
Може би съм луд трепет и спокойна тишина. А може би потисната лудост и буреносно мълчание...
Може би съм образа в очите ти, умението на предчувствията ти...
Може би и може би...
Някой ден. Или пък никога. Кой знае?... ... 150 7 11 -
Кентавър
Проза » Разкази I
- Петър Коцев?
- Да. Аз съм – изправих се.
- Последвайте ме.
Тръгнах след младата жена, излизайки от чакалнята и влизайки във вътрешността на Районното полицейско управление. Изкачихме два етажа стълби и продължихме по дълъг безличен коридор със зацапани стени, пропит от миризма на държавно учрежд ... 545 2 41 -
ЦарскиДневник
Проза » Други Аз няма да съм човекът, който се самосъжалява. Насърчавам и теб да не го правиш! Ние не сме такива хора. Дори да ни стане жал за самите нас, в някакъв труден момент от натрупани обстоятелства - това не сме ние. Ние сме идиоти. От онези идиоти, които са жертви, но нямат привелегията на жертвата. От о ... 74 -
di_t
Проза » Разкази Мирко намери четирима за тази работа. По изгрев слънце три каруци тръгнаха към планината. Зелено и росно, свежо и тихо…Планината не беше се пробудила още от прегръдката на нощта. Трополяха колелата по пътя, а той се виеше нагоре и нагоре. До извора на Пъргавица ще стигнат. Запряха каруците и подхван ... 75 8 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми До звънеца в парламента допълзя,
не е охлюв вече, а ламя.
Кротък, като агне бе.
Днес е кмет, кат лъв реве.
Заврян зет - латентен поет. ... 61 1 7 -
генек
Проза » Повести и романи 10.
Затворих папката, сложих я на купа отляво. И взех предпоследната отдясно. Още малко – и ще съм готов с тях. Но някаква особена полза нямаше. Предупреди ме и цивилният колега, който придружаваше сержанта с чантата. Просто материали, свързани с „битоваците“, както се изрази той, в града. Аз направ ... 82 4 16 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
А споменът крепи, защото... Не е случайно запознанството ни. В него има цвят. Допълване. Взаимност. Разбирателство. Способна си да докосваш, както никоя друга. И не само физически. Но как ми липсваш! Толкова се нуждая от устните ти. Моля те, хапи ги! Хапи ги, защото тази мисъл ще ме оп ... 90 7 2 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
Днес всяко чувство е по-силно от мен. Имам усещането, че съм в магически кръг без изход. Това да не знам какво правиш, как си... ме убива. Притеснен съм. А след малко вероятно отново ще се успокоя. Не знам. Това привличане ме разхожда в двете крайности и... ме попилява.
Май във всички ... 71 6 2 -
exuded
Проза » Разкази Седнал по турски на плажа под чадър, той боцка пържени тиквички по гръцки и отпива от кристаленото узо. Спокоен е, вятърът полъхва и гъделичка обръснатата му глава, той отпуска шкембе и му е радостно и благо. Морето е близо, когато изпие това бокалче, ще се топне, ще се охлади и пак ще се върне.
– О ... 122 1 11 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Целият ни живот се събира в едно тире,
издълбано в мраморна плоча.
Не си заслужава толкова много
да се мразим!
Нека се обичаме! 84 3 7 -
йеромонах
Проза » Фантастика и фентъзи - Гледай си в краката – трънливите храсти започнаха да остават следи по сивкавия титан на долните му крайници. Не може да избегне всичките преплетени бодливи къпини и често му се налага да изпълнява сложни акробатични движения, за да запази равновесие.
- Равновесието е в генезиса на Панайот. Андрей ... 44 1 2 -
yanko88
Проза » Разкази Моят опит като хомосексуален
Идеята за написване на този разказ дойде, след като прочетох книгата на Младежка ЛГБТИ организация „Действие” – „Смелостта да бъдеш”, в която са поместени историите на жени с хомосексуална ориентация. За съжаление обаче, моята история, бидейки гей-мъж, доста се отличава ... 285 1 6 -
di_t
Проза » Разкази - Баща ми лежи у дома. Наели са медицинска сестра да се грижи за него. На морфин е. Олга също живее в къщата, но си продължава живота и чака стария да издъхне, за да пипне паричките и имотите му. Ще ти дам адреса. Олга трябва да изчезне, нещастен случай ли, не знам и аз какво ще и се случи… ти избир ... 73 1 6 -
tedi
Проза » Разкази Вятърът си играеше с изпадалите листа по улицата. Небето беше посивяло като коси на стара жена. Започна да вали. И въздухът замириса на пръст. Хората по главната приличаха на мравки, които щъкаха насам-натам. Марта се беше разбързала, закъсняваше за срещата. Говореше по телефона за да уточни последн ... 62 2 3
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
