-
Alastor
Проза » Разкази 78 1 6 -
Maryroj
Проза СИВ и БЕЛАЯ
БИТИЕ, Глава 1
„В начало Бог създаде небето и земята.
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина. ... 97 3 -
vihren
Проза » Разкази Дива Страст
Разказ от Георги Гълъбов
Забеляза колата, веднага щом се показа от завоя. Черното, открито BMW, с хубавата жена зад волана. Беше идвала и преди. Паркира колата в сянката на големия бор. Високи платформени обувки, които правеха красивите ѝ крака още по-дълги. Черни, много къси панталонки ... 154 3 10 -
БъдещиятМъртвец
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Други – Ехо? Къде изчезна? Защо вече не те виждам? – проехтявам в тъмното. Коридорът, в който се намирам е пуст, а мракът ме е обгърнал отвсякъде.
– Тук съм – отвръща гласът. – точно тук.
Обръщам се. Зад мен няма никой. Ръката ми посяга и напипва стена. От двете ми страни стени, образуващи коридор. Правя ... 45 1 1 -
Валентина.1
Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Можех да усетя липсата на равновесие- беше като лек сърбеж в гърба. Онзи идиот пак раздаваше прекалено много късмет на хората! Вдишах тежко, опитах се да се успокоя и се захванах на работа. Това щеше да отнеме известно време...
Като за начало се опитах да разпределя лошия късмет по равно- да го напр ... 49 1 4 -
Katchi
Проза » Разкази, Еротична Беше втората вечер от седемдневната ѝ почивка с приятелки в малкото планинско селце, далеч от шума и мръсотията на града. За първи път от дълго време Стела се почувства отпочинала от забързаното ежедневие, многото работни ангажименти и грижите за вечно страдащите от любовни разочарования приятелки. ... 146 3 7 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 5
След известно време реших все пак да си говоря със Стефан и започнах да му разказвам за приятелките си, за образованието си на филолог, той слушаше внимателно, докато ядеше от храната си – не каза дали му харесва пък и аз не можех да разбера по изражението му – и ми задаваше по някой въпрос. ... 72 4 5 -
Джерина
Проза » Други Те са две: голямата носовка Ѫ и малката носовка Ѧ. В старобългарския език са се произнасяли с носов призвук: Ѫ е звучала като носово О, а Ѧ като носово Е.
Някъде към ХІІІ-ХІV век носовите гласни постепенно започват да губят своя назален характер и да се променят. В значителна част от българските гов ... 148 7 18 -
troia
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Специален приятелски поздрав към brinne – Мариана Бусарова и Петър1– Петър Димитров
Очакваше я. Казваха, че е неземна красавица. Но никой не беше виждал лицето й. Била с царско потекло от древен Египет. Имала нежна кожа като лотосов цвят и се движела с грацията на антилопа.
Злите езици говореха, че ... 181 5 21 -
mairra
Проза Единственото предимство на набързо вдигнатия лагер беше разположението му на открито пространство. Изгорялото от светкавиците дърво в средата бе единственият възможен заслон. Елена обичаше дърветата принципно, но Комския лес все повече я натоварваше. Затова сама фиксира отворената поляна за спирката ... 23 1 1 -
Петър1
Проза » Разкази Галата, Недко Секса, Ачинката, Дядката и още няколко други вървим през полето. Лято е, пече та се не трае. Тревата изгоряла, добре, че има по някое дърво, да се крием под сянката. На бригада сме, лятна, строим окопи за Родината. Тези, горните са стари войници, чакат да се уволнят септември, а аз съм ... 115 1 2 -
DPP
Проза » Хумористична Тя беше отчаяна. Всичко ѝ тежеше, а напоследък нямаше на кой да се оплаче. Пътуваше много и не знаеше кога ще тръгнат пак. Двете не се бяха виждали от дълго време и искаше да ѝ сподели всичко от последните месеци:
- Имам чувството, че имам най-гадната работа на света! Ежедневно се ровя из устата на ... 136 4 13 -
di_t
Проза » Разкази В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ... 110 5 -
Валентина.1
Проза » Разкази Часовникът удари полунощ. Улиците на големия булевард бяха празни. Хората празнуваха по домовете си със семействата си. Ала някои нямаха семейства. Някои просто бяха обречени да се разхождат сами по големия булевард и да се радват на Коледа със звездите и снежинките.
Младото момиче, което се придвиж ... 75 3 -
Петър1
Проза » Хумористична Вдъхновена и бодра, крача по улицата.
Още е рано, няма никой. Аз обаче, вече усетила онзи творчески напън, изкарвам малко, детско барабанче от дамската си чанта. Учудихте ли се? Ами - недейте. Там, в една дамска чанта, знаете, има място за всичко. И така, окачвам малкото си барабанче на рамо, пригот ... 103 3 6 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Седнали американците да правят филми за динозаврите, да имитират живота им в детски паркове. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдавна обаче по уж българската телевизия нямаше нищо, което да отразява българските пробл ... 83 2 13 -
генек
Проза » Други Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ... 85 3 10 -
Betelinka
Проза » Повести и романи Беше 19 юни когато те срещнах. Времето беше доста променливо, като настроението ми.
Ти седеше на масата и обядваше хот-дог само с кетчуп, майонеза и лютеница...точно както го обичаш.
Аз стоях срамежливо до теб и гледах как сладко ядеш.
Малко след това се запознах с теб...
Бяхме цяла компания. Другит ... 120 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Мъж на около 65 години, затърси ключовете си, балансирайки със служебната чанта, торбичка с покупки и прекрасна алена роза с дълга дръжка. Беше много добър в професията си, ценяха го и затова все още работеше. Той бе висок, слаб, напълно побелял, но с добре подстригана коса, с очила диоптрични, марк ... 58 1 2 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи ***
Земетресението ги завари не съвсем подготвени и Аргтур щеше да си отчете и тази грешка - след много, много време. Демонът, разбира се, също беше виновен. Макар че съвестта на монаха все по-трудно приемаше това нарицателно – демон.
Когато Доменико Борей се бе появил в кабинета му в Храга, в бързи ... 35 -
exuded
Проза » Разкази Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ... 89 2 4 -
mislitel
Проза » Повести и романи, Хумористична 5 част
– Спокойно, Су Я – потвърди подозренията му НаСеКи Са МеТа – точно в този момент вярната на своя род НаКаКа ИСа СаКа жертва тялото си за делото. Както обикновено КаТа ДжаСа е пиян, а ИОн СаКа още не е изтрезнял. Затова е пратил малкият си брат, БаРа СаСам, да го замества. Та точно с него е ИС ... 65 1 4 -
di_t
Проза » Разкази Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ... 89 1 12 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Когато вървиш нанякъде и се усетиш, че се губиш, единственият изход да не се изгубиш напълно е да смениш посоката!
Две неща нямат граници – въображението и идиотизма, ама то щото и между тях няма граница!
Ако винаги имате съмнения дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, напълнете я с т ... 101 5 9 -
perfanov
Проза » Разкази На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и к ... 59 3 -
Сара-Хъстлър
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Обядът продължи нормално. Оханес беше усетил гнева на Сара, защото се държа леко резервирано, но на тръгване от дома беше дори развълнуван за предстоящия брак.
Който Сара нямаше да позволи да се състои.
*****
– Не може да ме омъжи. -каза Сара, крачейки напред назад в стаята си.
– Има правото, той ти ... 62 2 3 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи Ригс сякаш първи се осъзна.
– Искате ли да пояздите? – плахо предложи капитанът.
Владетелката на Морея тържествено кимна. След толкова много емоция, дамите край нея се засуетиха облекчено. А Елена най-сетне си спомни докрай защо толкова регистрираше ябълките на масата. Какво беше станало в света на ... 37 1 -
БъдещиятМъртвец
Проза » Други Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ... 57 1 2 -
written-springs
Проза » Други Дългоочакван дъжд. Порой, развилнял се като освободена спотаеност. Тихи улици. Попиващи мълчанието на тъмнината. Осветени участъци, обърнали гръб на видимото. И само аз и ти. На онзи вход. Преди часовете, в които ще сме отново сами с мислите си.
Вперили очи в отсрещното внимание. Тази вечер си толко ... 110 8 3 -
Петър1
Проза Отвъд моето "Его" се намира моята свобода.
Аз съм почти свободен, докато то живее в мен.
И, зная, докато не абдикирам от него, няма да съм истински, няма да съм "Аз".
Но ето, този кръг се затваря: избягал от своето "Его", намирам моя "Аз".
И започвам да търся, отново, докато вървя. Покоят за мен е с ... 131 5 -
inaroni
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Еротична Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свив ... 85 3 -
di_t
Проза » Разкази Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърля ... 69 2 6 -
Станисла
Проза » Разкази, Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновен ... 125 3 5 -
Liberum-anima
Проза От къде се появи? - питаш…
От истинския свят ли?
Не - истинския свят, прекалено фалшив ми е!
От въображението ти.
Но за днес само, ... 42 -
Вергил
Проза » Писма Здравей, Роза! За Добро или лошо, си обещахме следващото лято пак да сме заедно. Надявам се да не измениш. Вече изминаха сто дена откакто, за последен път, видях ангелското ти лице. Стотиците километри, които ни делят, се топят в един миг. Мигът, в който мечтая за теб. Точно така, в мислите ми ти си ... 93 1 3 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Някои не го харесваха, други го избягваха, трети направо го ненавиждаха…
Неприятен отвсякъде…
Твърде, твърде неподходящ за прилична компания и за нормални хора. Нагъл, безочлив, противен. Излизащ от рамките на приличието…
Нима това е човек за комуникация, общуване, познанство, приятелство?
Още повеч ... 98 4 12 -
генек
Проза » Други Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ... 59 1 8 -
written-springs
Проза » Други Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ... 171 5 9 -
Musical_person
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Случи се отдавна в една прохладна нощ. Тогава един хубав младеж излязъл късно вечерта, когато нямало никого навън и докато вървял се озовал на почти пусто място. Там се спрял за миг и не след дълго се приближила една девойка и то със самодивска хубост. Стояла зад него и му прошепнала нещо, при което ... 90 2 -
mislitel
Проза » Повести и романи, Хумористична 3 част
Колко дни и нощи Су Я прекара в СаДоМазО и сам не знаеше. В този дом за грешници липсваха прозорци и лъчите на небесното светило нямаше как да стигнат вътре, за да подскажат поне хода на времето. А храна, ИОн СаКа, помощникът на КаТа ДжаСа, носеше когато се пребореше с природния си мързел, а ... 77 3 4
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
