-
Соларе
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Никога не е късно да се извиниш,
но винаги е късно, когато го правиш! 140 4 18 -
Мильо
Проза » Разкази Минаха десет минути. Остават още петдесет.
Часът има шейсет минути.
Дядо ме наказа да стоя един час с вдигнати ръце, на колене, в ъгъла на стаята. Сложи ми боб под коленете.
Трябва да броя минутите до десет и на всеки десет минути да казвам колко остават.
Наказа ме, защото не мога да броя до десет. ... 179 5 6 -
Maryana
Проза » Еротична (откъс)
Разговор по телефона - онзи топъл тембър и усмивка в гласа ме побъркват. Грешка няма, говорихме си за „нещото“, за слабините и за пулса.
- Василе, помниш ли, когато пихме по глътка уиски на онази спалня?
- Дааа..
- Обичам да съм отгоре и да е дълго, забавям и пак забързвам, мокрота.. глътка ... 158 2 6 -
Eleya
Проза » Приказки и произведения за деца Това бяха две малки човечета, от тези, които децата си измисляха, докато се опитваха да заспят. Тутулайко беше облечен в жълта ризка и сини панталонки, а Тутулинка носеше рокличка на червено-бяло райе. Бяха обути в къси чорапки, в бели китайски кецове с червена линия покрай подметката. И двамата бях ... 72 2 -
генек
Проза » Хумористична В любовта не винаги се използва мозъка – надделяват други органи…
Катаджия с маркова фуражка, позлатена палка, свирка „Армани“, ботуши от крокодилска кожа…
Романтична любов – любов от първия път…
Извършено е нападение над полицейски патрул в краен квартал по късна доба. Следствието изяснява отде се ... 58 3 10 -
honesty
Проза » Разкази Нина бе малка спретната женичка, с големи очи и плаха усмивка. Беше любимката на випуска, умна и приветлива. Завърши без усилие с пълно отличие и се впусна да покорява света.
Първият удар дойде от това, че закриха отрасъла, където се бе специализирала, да замине за чужбина, нямаше средства, а и жела ... 92 5 -
МилДар
Проза » Еротична, Писма Някой ден аз ще те разбера. А ти ще ми простиш. Ще прегърнеш със снизходителна, но топла усмивка спомена за нас, за дългите часове на трептящата ни, нежна и плаха любов. За нашите несръчни опити за близост, за разговорите със закодирани послания. За срамежливите, изречени под прикритието на нощта га ... 79 1 -
Филип
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Писма Здравей,
пиша ти от Ада. Първи ден ми е.
Дявола ми каза, че в рая ще изгубя спомените от живота си, а не исках да те забравя и ето на,
сега съм тук.
*** ... 106 3 4 -
zuzara
Проза » Писма ...
После се загубих... сред изживените мечти и несбъднатото нас. Угасна бавно тази неописуема страст. Той я хвърли някъде из суровият, мълчалив и убиващ Север. Типично по Северняшки.
Бях вглъбена. Събуждах себе си за него.
Събудих се... Всички сетива четяха само неговото име...
Но Той изчезна. Потъ ... 35 1 -
pavka44
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Жега и Бетовен
Днешният първи горещник на юли си отиде малко гузничък...Усетил е още педи залеза, че е прекалил с топлите си прегръдки и затова си отиде виновно. Но пък очакваната вечер ни зарадва с прохладата си. И докато да я усетим, нощта ни гушна в свежата си прегръдка и сред тъмно- модрия небос ... 50 -
rumbic
Проза Привет! Реших да ти напиша писмо, просто ей така, исках да поговоря с някого, който със сигурност ще ме разбере. Знам, писмото не е точно разговор, дори не ти знам адреса, но се надявам някак да го получиш! Сигурно се чудиш защо точно за теб съм се сетила, нали някога толкова много исках да порасна ... 166 10 17 -
Hordalendingen
Проза » Разкази Аз съм дърво. Най-обикновено, просто и нисичко дърво. Е, не чак толкова нисък, като онези храстчета и тревички от които съм заобиколен и, които се огъват от най-лекия полъх вятъра. То все пак и аз често съм се огъвал под натиска на стихиите. До скоро не знаех какво дърво съм. По едно време много иск ... 113 2 2 -
Morgiana
Проза » Разкази, Хумористична В ранния следобед на един горещ августовски ден, седях на малката маса на кварталното ни кафене с потънали гемии и поглед, взрян в нищото. Вече цяла година откак бях завършил училище, а светлото бъдеще, което уж стояло пред нас, както все ни набиваха в главите в училище, на мен лично, нещо все ми уб ... 257 3 15 -
brinne
Проза » Повести и романи 21.
- Получихме „Ревизионни доклади” за две от дружествата ти, а на третото – „Заповед за възобновяване на ревизия”, Стенли. Затова ти звъня – Маргарита си пое въздух и зачака отговора му.
- Какво пише? В докладите?
- В общи линии всичко е наред. На едната фирма няма начисления, а на другата малко н ... 142 7 18 -
yserd
Проза » Други В каква гъста мъгла се загуби пътят. А отстрани гледка не остана. Сякаш летяхме в облаците с жена ми. И изведнъж всичко се проясни - зад завоя се откриха едни поляни, едни камънаци, а по наклонените поля се вижда в далечината безстопанствено хергеле, и всичко това в един обръч от изпарения. Навярно ... 45 1 2 -
генек
Проза » Хумористична На голям интерес се радва новата кулинарна енциклопедия – „Как да подредим масата за гости без продукти“…
За повече права на културното малцинство…
Купил си златен телевизор. Не да го гледа, а да го гледат…
Знанието е сила? Онзи ден се скарали боксьор и микробиолог. Боксът е сила…
Клоун-самоубиец ве ... 54 2 6 -
Максим
Проза Масата, властта сега,като картинка днес оприличава! Влиза на държавата във властта, сяда там, сам поръчките, да управлява! Сяда той на масата сега, идва сервитьора! От менюто, апетита, всякакви неща без да се замисля пожелава! Дай това и онова! От това пък две! Порциите така вървят, щом на масата си ... 59 1 2 -
Бетон
Проза » Разкази Большая больничная палата густо заставлена койками железными. Малые дети плачут, старики стонут, и хлорно-известковой чистотою отовсюду пахнет.
Текущая действительность широка взмахом устоявшейся веры , заряжена короткой цельностью любви, высоко устлана, полна успехами и на недочётах построена, всё ... 37 -
Heel
Проза » Разкази Тракането на влака ме унася. Усещам как клепачите ми натежават. Поглеждам навън през стъклото. Нощта вече е погълнала всичко, без притичващите покрай линията храсталаци. Някой похърква в купето. Време е и аз да поспя. Затварям очи.
Някъде изскърцва врата и се събуждам. Поглеждам телефона си. Спал съ ... 95 1 3 -
NorwenaAldren
Проза » Писма Страх ме е да те обичам. Ще умреш преди мен.
Спомням си как стоим на покрива на най-високата сграда в Призрачния град. Слънцето се кикоти над нас, а ние се състезаваме кой ще вкара повече камъчета в комина на отсрещния покрив. Ти вкарваш почти всеки път, а аз упорствам поне четвърт час преди първото ... 81 2 -
Plevel
Проза Това се случи преди приблизително осем години в Йорк, Англия. Беше някъде в началото на лятото, две години след като си намерих работа, като охранител в известен хипермаркет. Тя също идваше от България, точно както и аз дойдох преди три години - хубав, млад и пълен с надежди. Още първия ден видях , ... 212 9 25 -
Writer96
Проза » Разкази Аз съм шофьор. Това е скучна и прозаична дейност. Никога не се събуждам за работа, тъй като никога не заспивам. Е, да, има моменти ще задрема на волана и тогава, разбира се, ще пропусна някого чакащ на спирката. Тези, "пропуснатите", ги взимам някой друг път, но със сигурност не остават завинаги "пр ... 66 1 -
ХепиХейл
Проза » Повести и романи III
Нищо в този свят няма да ти се даде на готово. Трябва да работиш за да си го спечелиш. Ако не работиш ще станеш като всичко онези прошляци, а ти не искаш това!
С тези думи беше израснала Алис. Още от съвсем малка баща ѝ я хвана да я научи на работа. Мислеше, че ако не си научиш детето от малко т ... 49 3 1 -
nadia.nanito
Проза » Други Всичко е лично.
Колко искрено, зависи от човека. Но е точно така.
И фрази от типа "нищо лично" или "не го приемай толкова навътре", са само опит за замазване на положението, което явно е излязло от рамките на доброто (отношение или възпитание). Бягство от отговорност.
Защото –Да, всичко е лично!
Жив ... 61 2 5 -
Сенд
Проза » Разкази Крайните квартали на София, бяха осеяни с малки, схлупени къщички, построени набързо и незаконно, после узаконени, зимно време се отопляваха с дърва и от комините им се виеха сиви и бели пушеци. А нас ни преселиха в такава крайградска махала, объркани собственици на нови, пробни, четириетажни панелк ... 172 1 8 -
Maryana
Проза » Еротична Споделено - бръмбарите в главата ми.
Да се срещнем отново, на неутрално място, сега, скоро, през май!
Нежно ще докосвам нежната ти кожа, с нежност ще разпалвам страстта ти, устните ми ще те галят, като дъх след песен.
Танц и тишина, и онова усещане за споделеност.
Ритъмът ме отнася далече, далече.. ... 105 4 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Младата жена отключи вратата, влезе в тъмния хол и седна в креслото.
Сърцето й биеше ускорено. В главата й се блъскаха хаотично мисли. Спомни си как се запозна с Валентин. Беше на рождения ден на една приятелка. Той беше душата на компанията- свиреше на китара и пееше, с прекрасен, топъл глас, руски ... 123 4 12 -
GearGhost
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Част 6 Завръзката
На следващият ден, рано сутринта каменната врата зад камината се отвори и баба Анка излезе с куп изписани листа. Остави ги на масата и отиде в кухнята като си взе от цигарите на Доротея. Запали и се загледа през прозореца, слънцето изгряваше и хвърляше ленива сянка върху вековните ... 78 3 -
martin.gr
Проза » Повести и романи > ... във възмездието има живот...
> Свещеният Коран
>
> (Бакара 2:179)
Глава 1 ... 85 1 1 -
генек
Проза » Хумористична В саламджийницата правят от мухата слон…
Членките на асоциацията на блондинките най-после научили названието й…
Интернет – средство за достъп до безплатно порно и безсмислен обмен на ненужна информация…
Полицаят казва на презерватива: „Ти прикривай, аз влизам“…
Към властта – или въведете ред, или да ... 63 2 10 -
robertratman
Проза Във вторник вечерта се запътих към един квартален бар, за който ми бяха казали, че е нелош. “Нелош” в този град означава отвратителен, но ми се пиеше бира, а не ми се пиеше сам. А и честно казано, не ми се водеха разговори. Пиеше ми се бира в компанията на хора, без да трябва да разговарям с тях. Та ... 153 3 6 -
meteor
Проза » Други ... И тръгнах аз в една посока.
Оказа се - че сбърках пътя
(и пак ми спряха тока)
поех за Никъде с надежда
но -ужас, бях изпуснал срока ... 134 7 13 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава VI
Гледаше втренчено тавана- много дълго време. Беше вдигнал ръце нагоре и движеше пръсти така, сякаш мислено рисуваше нещо по него. А мислите му за момента нямаха ясни очертания. Постоя така известно време. После стана и отиде до прозореца. Имаше слънце. Градът се беше събудил- свирещи коли, ... 75 3 3 -
генек
Проза » Хумористична ОБЯВИ:
- Търся се
- Предлагаме екскурзия до Горна Волта и Долен Ампер
- заповядайте на специален български уикенд – най-безпощадната и най-безсмислената почивка на света
- Работя електорат по време на избори. Яшар. ... 70 4 11 -
GearGhost
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Част 5 Пари и вещици
Вече измина месец от Еньовден, а работата около параклиса не секваше. В осем и половина сутринта Доротея едвам успя да измие калта и потта от преследване на диви юди в планината. Така не я държаха краката, че седна и остави водата да се стича по нея като се напръска с душгел без ... 61 1 -
Довереница
Проза » Разкази Ох, не знам вече… Не знам! Да се смея ли? Да плача ли? Да се радвам ли, или да псувам?
А поводът иначе е хубав. От вчера съм баба. Синът и снахата ми родиха внучка. Т.е. само снахата де, ама нали и нашият род има участие все пак.
И как мислите са го кръстили детенцето? Няма как да познаете кой е под ... 223 6 18 -
vega666
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Този въпрос винаги ме е вълнувал, откакто пораснах, но все се надявах, че причината е в тоталитарната машина, която налагаше и на творците в киното своя неприемлив диктат. Когато демокрацията най-сетне стана факт, за мен нямаше съмнение, че ще се роди най-после българският шедьовър в киното. Тръпно ... 192 10 13 -
troia
Проза » Хумористична Очите на дядо Георги бяха насълзени от болка. Идваше му да реве като селското магаре Марко когато си търси партньорка или го е ухапала някоя муха. Въпреки преклонните си 90 години все още не беше стъпвал на зъболекар и не предполагаше, че един зъб може толкова да го мъчи. Вечерта не беше спал, а и б ... 566 1 45 -
gold
Проза » Разкази Топъл мартенски следобед. Гълъби мързеливо се разхождат на припек. Зажаднели за топлина хора се радват на слънцето след зимата. Тълпата на площада е пъстра и оживена...
Първо видях кучето - черно и хърбаво, като повечето скитащи свои събратя. Бягаше, влачейки след себе си връвта, която се бе врязала ... 36 -
ZAGORA
Проза » Хумористична .Вратата се отваря. Леля Мита ме хваща за лакът и ме въвежда в хола.Щорите са спуснати.Полумрак.На масата гори усукан сноп от свещи.Лежи и рисунка на нещо средно между разгонен бик и маска на пиян кукер.С юрганска губерка Мита ядно боде очите на нещото върху рисунката.Обясни ми,че правела вуду магия ... 39
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.