-
Plevel
Проза » Повести и романи Когато женските кучета се разгонят, стопаните им трябва да са нащрек, но в случая такива липсваха, или пък бяха твърде далече. Горица всяка вечер след работа се чуваше с приятеля си от Перник, това не остана незабелязано от съквартирантката ѝ и се наложи да разкаже за него. Двете бяха седнали в заве ... 192 14 21 -
Аnna
Проза » Разкази Телефонът звънеше продължително. Ася спеше, ала звънът досадно ехтеше. Чу се тежка въздишка изпод завивките.Ръката поопипа част от вещите върху шкафчето. Сънените и очи, разрошената коса, я правеха миловидно очарователна.
Будилникът показваше седем сутринта.
Телефонът продължи да звъни продължително ... 66 2 4 -
A_Ivanov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Нощта се спуска бавно, в онази стая, където слаба светлина на свещ озарява тази гробна тишина, както и леглото забулено в бял балдахин, леко веещ се от вятъра идващ от отворения прозорец. Пълната луна сияе със своя загадъчен блясък, надвиснала огрява голямата стая. Тишината бе смутена, от ефирните с ... 64 1 -
Джерина
Проза » Литературни очерци 56 1 -
azura_luna
Проза » Разкази > Покрай мен
>
> черешите побягнаха нагоре.
>
> Виждах черните им скелети ... 162 2 11 -
written-springs
Проза » Други В очите ми две морета преливат.
В душата ми три бури вилнеят.
Сърцето ми е свито от стихии.
Студ и огън са ръцете ми.
В забравата са сгънати и подредени купища спомени, емоции, моменти. Дрехите носят името „старо“, стоят в кулите на праха и вдишват със секундите на времето. Поглеждаш ги и си спомняш ... 152 6 7 -
Аnna
Проза » Разкази Момичето приближи. Държеше в ръцете си запалена свещ. Залезът се сливаше с пламъка на божието целомъдрие.С Лора.Момичето приближи. Казваше се Лора. Беше останало сираче, едва на пет годинки. Спомените будеха у нея дъх от сълзи и коприва.Опитваше се да си спомни детството, родната майка. Онази майка, ... 101 2 6 -
Heel
Проза » Разкази На Филип не му се виждаше редно да спи в едно легло с жена си. Вечер, когато легнеше до нея, се чувстваше адски нервен, сякаш е извършил престъпление. Освен това заспиваше трудно и сънуваше кошмари. Тези мъки продължаваха вече три седмици. Не че бе охладнял към нея, съвсем не, даже много му се искаш ... 92 2 4 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази Тодор и Мария лежаха сами в нощта в неговата квартира. Леглото беше тясно и той беше от външната страна, сгушен в нея. Златистата и коса гъделичкаше носа му, а светлокафявите и очи гледаха в пространството. И въпреки че не беше пила кафе, тя се чувстваше по-заредена от всякога. Не можеше да заспи. Т ... 92 2 4 -
Мильо
Проза » Разкази – Каква случайност! – плеска тя с ръце и ми се усмихва.
– Може да не е случайност – казвам сериозно. – Възможно е да са се наговорили.
– Кой?
– Младите. Моите и твоите.
– Те не се познават. ... 193 7 14 -
АлисънРейн
Проза » Писма Аз не съм художник, нито съм поет, но югът е нарисуван в душата ми, накъдето летят птиците на ноемврийското ми мълчание...
За 29 години за пръв път пропусках рождения ден на майка си и сякаш слана беше попарила душата ми... Бях на хиляди километри разстояние от нея и въпреки, че през последните годи ... 62 2 1 -
LiaNik
Проза » Повести и романи ***
Екатерина беше така уморена, че по пътя на връщане, сурнеше и сплиташе краката. Торбите бяха напълнени до горе, хутите* препълнени и вързани в краищата по особен начин на една страна или като дисаги*, преметнати на гърба на Тодор. Следобедното късноесенно слънце примижаваше с лъчи и бавно потъва ... 111 7 14 -
Довереница
Проза » Разкази Да те пуснат два часа по-рано от работа, си е голяма работа. Браво на Енергото, че точно в петък следобед реши да си прави профилактика на мрежата и шефът нямаше друг избор освен да ни пусне да си ходим. Естествено, че в някой хубав ден ще ни го изкара през носа, но днес отвсякъде си е хубав ден. Не ... 143 9 14 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца ПРИКАЗКА ЗА САМОДИВСКОТО ДЕТЕ ДАРЕНА
И НЕЙНИЯ КОН ГОРДЕЛИВЕЦА
Всички момичета обичат приказки за феи, особено за фея кръстница- вълшебница, която изведнъж те облича като принцеса или ти подарява златна каляска. Но в нашата страна феите се наричат самодиви, те също са много красиви, своенравни и върш ... 35 -
VladimirKostov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Остави съдружника си на сухо, за което оня го елиминира чрез мокра поръчка.
Кръстинка, кръстена на дядо си Кръстю, не можеше да върже две думи на кръст. Вместо да разтвори, тя кръстоса крака пред шефа си, а сетне кръстоса шпаги с него. Това сложи кръст на кариерата й и хей я там, де прегъва кръст на ... 57 1 -
Аnna
Проза » Други Стъклената перла и порцелановата кукла бяха приятелки. Всеки божи ден те обичаха да прекарват по-голямата част от деня заедно. Заговорите на съседките обичката и бръшлянката не ги разделяха, а ги правеха по-силни, единни и целеустремени. Есента беше любимият им сезон, в който се разхождаха сред лист ... 39 1 -
ХепиХейл
Проза » Разкази Едно време имаше една болница далеч на изток. Между храстите и гъсталаците, покрай дърветата и скалите, отвъд поляните и горите. Някъде по-далеч и от най-нечуваното село. Там, където никой не стъпваше. Там, къде никой не знаеше, че има жива душа. Но уви, там наистина имаше една малка болница, в коят ... 142 2 4 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Де юре, можеш да угодиш на всяка жена!!!
Де факто, НЕ можеш да угодиш на нито една жена! 68 -
Соларе
Проза » Разкази – Хайде, дай, дай, дай...гооол! - крещеше застанал прав пред телевизора Жан.
Радостните му викове бяха толкова силни, че звъна на телефона едва си пробиваше път в стаята.
– Кой ли пък се сети точно сега да звъни... Ало? - ядосан че го безспокоят точно сега, когато играе любимия отбор, вдигна слушала ... 88 2 3 -
ЕдинСкитник
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца 05.05.2018
ЖАЖДА ЗА ЖИВОТ
от Николай Гешев (Един Скитник)
Апетитният аромат на храна раздразни чувствителният му нос. Погледна към кораба швартован на кея предната нощ и излая към тайфата, разположила се в сянката на подредените един върху друг контейнери. Както винаги другарите му скочиха на крака ... 201 9 10 -
Аnna
Проза » Разкази Понечих да отворя външната врата.Една котка измяука продължително и побягна. От кого? Дълго търсех ключа.Къде се е скрил?Въздъхнах облекчено, виждайки го и треснах вратата след себе си.Вятърът разрошваше непокорната ми коса и упорито шепнеше в ушите, зачервени от студа.
Целият свят беше виновен за б ... 70 1 6 -
exuded
Проза » Разкази Мракът пада изведнъж, като клепачи на очи. Той не иска да спи, нито да вдига клепачите. Страхува се от нещо. Но не може да се бори със страха. Няма сили. Сънят е по-силен от него. Обещава си, че няма да сънува вече. Уморен е. Трябва просто да оздравее. Нищо повече. Наблюдава се отстрани и се възмуща ... 78 3 6 -
ИренаИванова.1
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Есента дойде с обичайната си прелест и спокойствие. Кестените се обагриха и листата започнаха да покриват земята с килим от очарование и топлота. Комините пушеха и хладният въздух бе наситен с аромата на току- що изгорели дърва. Паркът бе потънал в тишина, осезаемо контрастираща на доскорошната шумо ... 61 -
Бетон
Проза » Разкази Сава Бибиков рос средним в многодетной семье.
А когда природа человеческой семьи не подвержена искажению порождения, характеры появившихся людей утверждаются по племенной надобности, появляются: работник непременных устоев, продолжатель сложившегося обыкновения, широкий пьяница, замкнутый скряга, ус ... 53 -
Plevel
Проза » Разкази - Огняна се казвам. – запърха с влажни ресници, задъхана срещу нея, а по тъмносините ѝ очи, събрали нощно лятно небе пробяга дяволита кристална точица. – Ти си нали, за квартирата?
2.
Горица загуби ума и дума.
- Аз съм, да. Горица. – отвърна, подавайки ръка, като в същото във всичките ѝ сетива се ра ... 189 13 17 -
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Понякога е по-страшно да не ти се прибира, отколкото да нямаш къде да се прибереш...
06.11.2018.
Тъгата е нещо като амортисьор за болката, иначе душата ще излезе от тялото и всичко ще свърши...
06.11.2018
Несъвършен е онзи стих, който не започва и не завършва с Любов... ... 262 6 11 -
goblenka
Проза Мнозина, следвайки фолклор и религии са приели, че Дявол е ангел на мрака. Прокуден Божи син. Аз ще ви разкажа друго. То е плод на моята фантазия и звучи достоверно. Не! Не съм еретик. Но, опитвам да проумея един персонаж, който, подобно на Мария Магдалена е доста едностранно представен. Все пак, то ... 135 5 20 -
FeelFeel
Проза » Разкази Време е за разходка... Как да го накарам Оня да ме изведе, как?! Май няма да се върже на вчерашния номер. Колко хубаво се получи вчера. Така ми се иска да се похваля на някого. Опитах на оня черния мързеливец, а той само ме погледна през вежди, отвори устни и вместо "Разказвай ми! Слушам те внимател ... 85 1 1 -
limeruna
Проза » Разкази, Писма, Други - И така докога? А когато дойде Финалният ден?
- Вярваш ли в живота след смъртта?
- Зависи. Вярваш ли в живот преди смъртта? Аз обичам да живея. Не е нужно да вярвам, за да живея.
- Сигурна ли си? Сигурна ли си, че не искаш да повярваш? А къде живее твоята същност?
- Аз вярвам в Бог. Другото се живее. ... 104 6 6 -
desitata
Проза » Други Когато мъката сложи ръка на рамото ти, душата изсъхва.
Бавно изсъхва.
Първо губи аромата си, после цветовете си.
Свива се, но все още стои изправена.
Достатъчна е само една въздишка, за да се разпадне на фини прашинки. ... 65 3 1 -
brinne
Проза » Повести и романи Станимир чу тихо изпиукване от телефона си. Погледна дисплея и видя, че е получил съобщение от жена си, Мая. Честитеше му рождения ден в сух и телеграфен стил. В добавка го уведомяваше, че няма да се прибере в следващите пет дни и да има грижата за частните уроци на Елена.
Мъжът стана и тръгна към г ... 141 11 13 -
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца Имало някога едно много умно момче. То не спирало да задава въпроси за всичко, което види, чуе или помисли.
- Мамо, знаеш ли какво ми каза Тереза днес на градината?
- Какво ти каза, Пепи?
Майката гладеше дрехите, които беше свалила преди малко от простора.
- „Пепи, кажи ми, че ме обичаш? А аз и вика ... 73 2 4 -
aleksandra79
Проза На колко бях тогава? Петнадесет, шестнадесет годишна- тиха, плаха и неуверена. А той? Ами може би тридесет и пет- четиридесет годишен, уверен, успял и очевидно с опит. Срещата ни беше случайна, но това, което се случи- неизбежно. Щеше да ми е за първи път.
Отидох при него сама. Пристъпих прага неуве ... 83 2 3 -
АлисънРейн
Проза » Писма Мила мамо,
знам, че през годините сме имали не малко спорове; не малко сме се карали и доста пъти сме си тръшвали вратите, но днес, на твоя рожден ден, те моля да си спомниш как ме изнасяше на ръце от Пирогов, въпреки че лекарите не разрешаваха, и стояхме с часове в градинката на болницата; как Ивай ... 77 1 3 -
LiaNik
Проза » Разкази Не харесваше моловете. Не обичаше и гробищата. Сред високите кристални светлини, многоцветни лъскави реклами, тичащи деца, бутащи се мъже и жени и ставаше тъжно и задушно. А гробища не обичаше, просто, защото преминавайки покрай редиците с паметни плочи в ума и летяха картини от неизживени мечти, ща ... 138 8 8 -
генек
Проза » Хумористична Напомням - калейдоскоп от образи, случки, хора... Всякаква шарения - без особен сюжет. Объркан и хаотичен като живота...
Глава четиридесет и шеста
За стария дресьор и атракциите му
Рекохме да влезем за малко във Ванчовото кафене, да пийнем по едно горещо, а после пак да отидем в парка. Грехота е да ... 80 2 8 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Хиляда лъжи не могат да заместят една истина.
2. С малките планове започват големите дела.
3. Добрият човек може да се срещне и в най-лошото семейство.
4. Безтегловността е временно състояние.
5. Колкото и да си голям, не се опитвай да стърчиш над другите! 70 3 2 -
Ve2666
Проза Върна се на село с надеждата, че ще живее спокойно и добре. Ще обнови бащината къща, ще засее много цветя, да и радват душата. Не обичаше да ги къса, искаше сутрин щом стане, да почувства аромата им ведно с чистия родопски въздух. От терасата й се виждаше гората, есенно накипрена в жълто, кафяво, че ... 210 6 -
Plevel
Проза » Разкази Това момиче притежаваше самодивска красота. От онези, за които казват, че ако ги пуснеш да ти влязат в къщата си, все едно си пуснал дявола да се вихри там. Името ѝ беше Огняна и казваше, че в нейният род няма момче, и ако това стане, тя ще бъде тази, която ще го роди. Разказваше, че прадядо ѝ Димит ... 242 17 24 -
brinne
Проза » Повести и романи 3.
- Казах ти, че не е нужно да работиш! – в гласа му имаше нотка недоволство. – Какво толкова ще правиш в една малка провинциална фирма? Кокошкарска работа! Това е далеч под потенциала ти, Маргарита!
Тя стоеше зад инвалидния стол на мъжа си и гледаше в пространството над главата му. Градината се ра ... 136 8 11
© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.