Проза и разкази от съвременни български писатели

43.1K резултата

Дончо Трампата

Наше село все е трън в очите на околните.
Нали е село на името на Роза.
И розите имат бодли, нали?
Но да започнем малко по-късно, сиреч, по днешните времена! Нали все пак всяко описание трябва да бъде жива вода: хем я има, хем отминава като времето в реката на живота....
И да започне цялата тази фей ...
283 3 8

Най-голямата радост

Най-тежкото сбогуване е неизбежното и невъзвратимото.
Най-голямата болка е нелечимата.
Най-големият си враг всеки сам си създава.
Най-силната отрова е тази, която сам си подслаждаш.
Най-голямата радост е очакваната!
252 4 11

14+ Колко е часа

Bockpece написа:
изчезна романтичният въпрос:
"извинете, колко е часа?"
Нека да разгледаме възможните вариации в отговорите.
Романтичен отговор: ...
226

Кръстопът

През лятото идвах всеки ден на село. Не защото половин декар домати можеше да изхрани едно семейство, дори не и защото ги обичах особено, а по простата причина, че тук беше тихо. Толкова тихо, че чувах мислите си. Вкъщи, в града, напоследък беше само шум или, по-лошо, онова особено мълчание между дв ...
268 1 2

18+ Асматични оргазми 22

1. Градинарят беше толкова потентен, че лейди Гнустър чак се обезводняваше, след секс с него...
2. Градинарят често си мислеше, че ако всяко цвете се нуждаеше от толкова грижи, колкото цветето на лейди Гнустър, то по-добре човек да си гледа в къщата тигър, отколкото мушкато.
3. Ядосаната лейди Гнуст ...
463 4

Вандум под прицел - 4

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Глава втора
Птицепадът
Една нощ малко след средата на лятото стадиелът на Кедра Елпара „яростно“ зажужа. Сепната в съня си, тя в първия момент не реагира. Сетне обаче рязко се присегна към апарата и отвори връзката.
- Да? - „изграчи“ с под ...
279

Стъпала

СТЪПАЛА
разказ
Има дни, в които малките неща решават всичко. Не войните, не революциите, не великите идеи – една чашка кафе в студено януарско утро.
Аз, Ш., преподавам история в гимназията на малкия ни град вече седма година. Достатъчно дълго, за да знам почти всичко както за това място, така и за х ...
303 1 8

Изповед 2

Пристъпих.
При влизането ми, едър мъж с малко побеляла коса ми се усмихна широко.
-Татко, татко Николай... ти се върна - едва не заплаках от умиление
-Да, цветенцето ми, върнах се за абитурентският ти бал. Госпожа Дитекторката ми разказа за теб,...Радвам се цветенцето ми.
-Камелия Николова, освобожд ...
249 1 4

Изповед 1

....---... От къде да започна.
Казвам се Зюмбюла, пардон Камелия. Намерих подходяща работа в Атина и сега се излежавам безгрижна на шезлонга на плажа.
Защо сама ли, не че ми е по-хубаво, но просто не желая хора около мене си,...хора само за една нощ, да охкаме, ахкаме, уж в захлас, а да си мислим '' ...
262 1 2

16+ 7. Хрониките на безсмъртния български лузър. Записките на селския кмет.

Глава Седма.
В която Щирлиц е на крачка от разкриване
— Като те гледам, Куне, хлапак на 18 години, нищо не умееш като хората. Не умееш да изкараш искра от огнивото, а ударите, които снощи си нанесъл, до един са смъртоносни. Не знаеш цените на това, което се продава, и често питаш защо това е скъпо, ...
243 2 2

14+ Вандум под прицел - 3

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
Част 1
Краят на Кандра
„Спасеният не е завинаги спасен, обреченият е обречен окончателно.“
Жозе Сарамагу ...
216

Друга реалност

Смрачаваше се. Забързани хората го подминаваха. Той се движеше като невидимо същество между тях. Слънцето залязваше. Сянката му се сливаше с техните, но реално живееха в различни светове. Беше облечен с безброй катове дрехи. Имаше дълга проскубана коса и мръсна, прошарена брада. Някой хлапак с разви ...
301 1 12

Пепо

ПЕПО
По действителен случай
Признавам си – когато видях обявата за двудневен планински преход, си представих нещо съвсем различно: малка група, раници, тишина сред природата, не и двайсетина души, половината от които явно бяха решили, че отиват на курорт. Събрахме се на уреченото място в осем сутрин ...
285 1 6

Логиката на Иванчо

Седнали няколко приятели на маса. По едно време Иванчо казал:
– Защо, като пия алкохол, всички ми казват, че съм алкохолик, а като пия Фанта, никой не ме нарича фантастичен?
209

Реката

Изправен на ниския бряг на реката, като побратим на сухия върбов дънер до него, човекът потъваше навътре в себе си. Не чуваше плисъка на водата и тя не можеше да угаси огъня, горящ в гърдите му. Застиналостта му напомняше на крайречен камък — безмълвен и самотен, изпаднал от зидарията на житейската ...
225

Pro domo sua

Един мой любим автор пак се е изявил. Да го разчете човек е сложно. Моля за помощ, най вече за"чур"
**
Чур наричат братята
Славяни богът охранител.
На ъгъл ключов и ...
281 1 9

12+ По-редна любов – танка проза

Стенният ми часовник изостава. Не знам защо. Дори му боядисах стрелките с бял лак за нокти, защото фонът му е тъмен. За да го виждам по-добре. Като Кумчо Вълчо в оная приказка. И цифрите му боядисах. Файда – никаква. Нито се вижда, нито върви като хората. На 24 часа – минус десет минути. Ръката ми с ...
190

14+ Вандум под прицел - 2

Вандум под прицел - книга трета от пенталогията за Зиметария
На всички, които не вярват в „поправянето“ на човека, в очовечаването на вярата и в универсалната валидност на... моралната правота... Светът е такъв, какъвто го „правим“, а го правим такъв, какъвто „е“... - Нали?
Зиметария
„Колко крехък и ...
219

Понякога имаме само себе си

Понякога имаме само себе си. Това прозрение нерядко изисква зрялост, за да бъде възприето по положителен начин. Но то ти дава окриление и възможност да видиш, че единствената компания, която ти е потребна, това си ти. Сигурно немалко хора ще кажат, че не могат да си представят живот, в който са сами ...
193 2

14+ Приятели

Глупака и Простака се срещнали в парламента.
Съученици. Зарадвали се. Прегърнали се.
- Теб како те води насам? – попитал Глупака.
- Ей, още казваш „како“. Какво се казва. Правилно.
- Како? ...
266 1 5

16+ Кръвта вода не става

...---...Удар в лицето. Удар с нещо тъпо по тила...
И само запомних '' Оставете го, той е с мен...'', от треперящ женски глас.
Сънувах ли,... жив ли бях.
Някой плачеше пред мен.
''Не заминавай, какво ни липсва тук, ще се задомиш, ето виж хората, ожениха се, имат семейство, деца и се оправят,и без да ...
239 1 16

'Здрав дух, в здраво тяло'...

Спортът е от голямо значение за мен, още от ученическите ми години... И не бих дала за никоя градска, селската ни гимназия в моя роден Угърчин, (по-късно град )... Прекрасни спомени имам от годините в нея, както и от нашите любими учители, народни... Не само ни обучаваха и възпитаваха те, а изгражда ...
261 4 15

12+ Вандум под прицел - 1

Вандум под прицел
Книга трета от пенталогията за Зиметария
Автор: Иван Бозуков
От автора, Историята дотук, Повторно актуализиран зиметарски речник, Действащи лица и Съдържание
От автора ...
231

Плач на овъглено дърво

ПЛАЧ НА ОВЪГЛЕНО ДЪРВО
По песента „ОСТАНИ“ на ЛАРА ФАБИАН
Вратата зад гърба ти се хлопва със звук на овъглено от гръмотевица дърво. Нямам сълзи, с които да те изпратя. Всички са вече изплакани. Искам да извикам, а не знам какво, убедена в безсмислието на думите. Гласът ми е пропаднал в бездната на р ...
526 4 12

Сродна душа

Подарявам ти малко късче море,
нека то те отведе при моето сърце;
което нежно с усмивка те зове!
Подарявам ти късче море..
А делфинче синьо във водата , ...
195 1

12+ Сребърната люлка на нощта

Вдъхновена от Mecano — „Hijo de la Luna“
Нощта, в която се роди момчето, нямаше глас. В малкото планинско село тъмнината беше толкова гъста, че сякаш можеше да се реже с нож. В една схлупена колиба млада циганка с коси, черни като крило на гарван, се извиваше от болка и самота. Тя беше измолила това ...
535 7 20

Магнит

Когато човек се отдалечава от нещо или от някого, той се приближава към друго нещо или към другиго.
Магнитът на живота ни тегли към едно и ни отдалечава от друго.
А случи ли се, че отдалеченото липсва или приближеното изглежда лошо, човекът упреква магнита.
Себе си - никога.
Ако живеехме по правилат ...
279 1 4

12+ Издялкано в събота

Жени, грижете се добре за мъжете си! Не забравяйте, че и домашните любимци все пак са животни! 😂
И Бог създал Жената. Огледал я от тук оттам и си рекъл "- О, Боже! Горкият Мъж! Какво съм направил?!"
...и създал алкохола...
Алкохолът е създаден мъжете да търпят жените, а жените да търпят, че мъжете г ...
301 2 12

Завръщане

Вдъхновено от стихотворението:
" Да се завърнеш в бащината къща”
от Димчо Дебелянов
Една ранна утрин слънцето бавно се показа над планината. Росата блестеше по тревата като малки бисери, а птиците огласяха гората с веселите си песни. Лек ветрец разклащаше клоните на дърветата и носеше аромата на цве ...
513 2 17

За смисъла, ценността и болестта.

Смисълът - усещане за предопределена /начертана/ сбъднатост.
Ценността - вътрешен критерий за стойностна подредба.
Болестта - състояние на дисбаланс, нарушено равновесие и хармоничност. Следва: -
Когато, вътрешният ни критерий за стойностна подредба отхвърли /не е в състояние да валидира/ усещането ...
197

Работилницата за поправяне на съдби

Вдъхновение от песента „Fix You“ на Coldplay.
Улицата беше от онези тихи, забравени от времето сокаци в стария квартал, където дъждът сякаш вали по-бавно. Там, между една затворена пекарна и книжарница с прашни витрини, се намираше малка работилница. Над вратата ѝ висеше табела с избледнели букви: „ ...
423 5 14

14+ Да обичаш ближния си

,, Римляни 7:19-20
Защото не върша доброто, което желая; но злото, което не желая, него върша. Но ако върша това, което не желая, то вече не го върша аз, а грехът, който живее в мене.’’
,,Рано се съмва вече’’ помисли си Йолач, докато отпива бавно от чашата с кафе. Млякото е нарисувало интересна карт ...
211 2

Криндж

- Кринджаво ми е, Дочке, кринджаво ми е! - май се оплакваше Нако на благоверната си Дочка - минах през пазаря и що да видя: пръча на поп Петко се изтъпанил насред гъчканака, а до него попа вика, та се къса: "Насам, народее, първокачествена стокааа! На вълк се дърви, винаги е първи, вижте гоо - Гого ...
262 2

14+ Здравейте братя и сестри, пишещи плъхове

Надървих яко опашка от вдъхновение, цър, и още по-яко мустаците си. Сивата ми козина се накъдри от статичното Музо-електричество, та чак искри танцуват по нея, а зъбите ми тракат, като клавиатура на допонопна пишеща машина. И сега, в прилив на ентусиазъм и тестостарон пиша, ама не знам какво и как, ...
234 6

Пътешественик във времето. Първи срещи с изкуството

В час както си пеех въодушевено, учителят почна да ми прави гримаси, да ми дава някакви знаци с ръце . Накрая се развика, писа ми двойка и ме изгони! Тъй като дотогава не бях чувал за някой който да има двойка по пеене, се разплаках неудържимо. По коридора ме спря медицинската сестра и между много х ...
233 1 2

Моя кумир Висоцки

Обикновено когато се отбелязва някаква годишнина (я смърт или рождение) на определени ярки личности, тогава и ние се сещаме за тях. А всъщност забравяме че те са оставили своята дълбока и незаличима следа при формирането ни като хора и личности (със своите мирогледи, характери и т.н.)
На 25.07.1980г ...
240 9

Затворът, който построих от себе си

Вдъхновено от Eagles, „Hotel California“
Гумите на стария „Форд“ раздираха нагорещения асфалт, а пустинята наоколо дишаше с тежестта на пребито животно. От заглъхващите тонколони на радиото се носеше познат, меланхоличен рефрен: „Welcome to the Hotel California... Such a lovely place, such a lovely ...
477 4 16

16+ Кошери от Абанос

Бих дал много, ама наистина много, за да проследя един кадър, заснет от професионален дрон на последното придвижване на умиращия човек К. К. И най-вече ме интересуваше гъделичкащата неразпознаваемост на финалния му ход – както у живите, така и в екстериора.
К. К. преминаваше през парка Тиволи в Любл ...
291

Хипермаркет “Глобус”

Хипермаркет “Глобус”
Сензорните стъклени врати на хипермаркет „Глобус“ се затвориха с тихо изсъскване. Часът беше точно 22:05. Касите, които през целия ден писукаха като полудели и издаваха звуци като на системи за изкуствено дишане, най-накрая утихнаха. Осветлението в огромната зала премина в иконо ...
202 1