-
thedac
Проза » Други Българското колективно несъзнавано е запустяла, претрупана с безброй неразпознаваеми сегменти гара, по чиито обрасли с треви коловози самоунищожаващата се психосоматика, превъплътила се в ролята на изтощен от всичко бродяга, равно и плавно се носи към финалния залез на своя отдавна повехнал живот. 30 -
exuded
Проза » Разкази, Хумористична – Тоя простак, Петър, има тюркоазени очи – каза комшията Ставри и отпи от лимонадата.
Възразих:
– Петър е безочлив човек.
Ставри се съгласи и добави:
– И все пак са тюркоазени. ... 137 4 11 -
palenka
Проза » Приказки и произведения за деца, Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други Под един голям бук имало кладенче, хора и животни минавали и пиели вода и пълнели манерките. Под дебелата сянка на бука водата и в най-голямата жега била сладка и студена.
Един ден някой разширил кладенчето, станало голям кладенец, а от него надолу по баира потекло изворче.
Обаче дошли няколко диви ... 154 5 23 -
di_t
Проза » Разкази Събудих се по обед. Цялото тяло ме болеше. Главата ми пулсира като съдрана сърдечна клапа. Ровя в аптечката и намирам само аспирин. Гълтам два на първо време. Замаян съм. Пускам душа да шурти над главата ми и след студената струя съм по в час. Сега гладът се обажда. Ще изляза да взема нещо за закуск ... 54 4 -
Heel
Проза » Разкази Той винаги се заслушваше в стъпките й. Това му бе нещо като ритуал. Ставаше в седем сутринта, правеше си кафе и излизаше да го изпие на верандата, където чакаше да чуе стъпките й. Тя тръгваше за работа към седем и половина и минаваше на метри от него, по застланата с плочки пътека между сградите. По ... 102 1 2 -
Maryroj
Проза » Други Какво ти става, моя любов? Защо се чувстваш толкова наранен и огорчен? Аз ли съм сторила нещо, за да казваш тези тежки думи? Защо се съмняваш в мен и ме караш да те мразя? И за какви мъже ми говориш? Още като те видях за първи път през пролетта на 2016, аз разбрах, че ти си единственият мъж за мен в ... 50 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДВАДЕСЕТА
КОРИ И ДЕЛИО ПРЕКОСЯВАТ ПЛАНИНАТА
Седмица по-рано, Кори и Делио наближаваха едно малко планинско село в подножието на Момо. Бяха достигнали до селото след цял ден бърз, неспирен ход. Кори постепенно спря да мисли за историята на Делио, която в началото почти не излизаше от ума му, и ... 28 -
breg
Проза » Разкази Едва се беше зазорило. Днес се бяха наканили да жънат последната, най-далечна нива. Повече от час път имаше до там. Ако не тръгнат навреме, току виж не успели да я довършат. А утре пак да отиват за малко... Едно ли ги чака и утре!
Бяха си приготвили всичко още вечерта. Оставаше само да впрегнат воло ... 96 9 -
йеромонах
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи „Имам дом. Вярно, че е високо в планината, че е каменен и до него се стига трудно, но си е мой дом, съграден, облагороден и населен единствено от мен. А от днес и от металния ми съквартирант, който прие с равнодушие факта, че ще живее в каменна ниша, оградена от три страни с естествена скала. Фасада ... 35 1 -
di_t
Проза » Разкази Обърнах се и тогава го видях…ножът замахнат към мен от едър мъж, който се е промъкнал зад гърба ми. В последния миг успях да се извъртя и да вдигна ръцете си към китката му. Хванах го яко и го заизвивах настрани, за да не ме наръга. Той се дърпаше и не пускаше ножа. С другата си свободна ръка ми заб ... 63 4 -
генек
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Модерен въпрос: „Имали ли сте интимен контакт с носителка на птичи грип?”.
Зелев сок…Напитката на утрешния ден!
Търсим за работа мъже – основна заплата 800 лева, жени – заплата 700 лева, други – 500 лева…
Салон за красота „Последен шанс”…
Забележка в ученическа книжка: „Не иска да обича Вазов”… ... 58 4 9 -
генек
Проза » Други Возя си се в таксито и си приказваме с шофьора. Стана дума за все още топлото време, споменах за последното ми есенно къпане на открито чак през ноември, вързах го с войнишките изпращания...
Войнишки сватби, както им викаха някъде...
А той каза: „Хубаво време беше...”
И наистина – хубаво време беше. ... 66 4 12 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА
ФЛО ОТИВА В СЕВЕРНА АГОРИЯ
По реакцията на баща си към случилото се, Фло разбра, че назрява голям проблем.
Майка ѝ я прегърна и ѝ каза да бъде силна и да приеме съдбата си. Окуражи я по начина, по който само тя можеше. Баща ѝ обаче мълчеше. По принцип той уважаваше законите и дор ... 26 -
Бетон
Проза » Разкази БОДЯ НА ВОЛЕ
Бодя Чучулига не имел назначения стать заметным среди умаянной пацанвы, он никогда не пёкся о блеске своего назначенного сверху ангела. Был безучастен к сплошной нахлынувшей скуке у всего мрачного населения.
На самом угрюмом краю села, во дворах возле свалки безобразно тлеющего мусора, ... 40 -
written-springs
Проза » Други Накара ме да забравя за мечтите си. За всичко. Превърна ме в жалък образ, взиращ се в чудовището отсреща. Изстрадало огледало. Пусна ме в дълбините на реките с име „Съмнения“. Тласна ме към мислите за бъдеще с теб.
Ти, която вечно спориш със себе си, мислиш ли, че съм наивник?
Може би. „Може би“ при ... 172 2 7 -
brinne
Проза » Други Танго със сърцето
Слушай сърцето си. Недей да изпускаш мига. Не се поддавай на старите си страхове, забрави за онази болка, която някога те е оставила без дъх. Животът ни поднася изненади. Понякога са болезнени, сриват ни, унищожават устоите ни, заличават онова, което до тогава ни е крепяло и подтик ... 115 7 10 -
МилДар
Проза » Литературни очерци Звезди затрепкаха около шията ми. Многобройни очи светеха жадно на нощното небе. Наблюдаваха ме с доволни усмивки.
Ръката му, положена спокойно върху въздуха, готова да ме хване.
Поех меките му пръсти и се оставих на музиката. Той ме завъртя в красив пирует и ме прегърна. Усещах усмивката му в косат ... 95 -
di_t
Проза » Разкази Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволи ... 62 1 6 -
Станисла
Проза » Разкази, Други Баба Иванка е била сестра на дядо ми Пешо по майчина линия. Дядо Пешо и баба Пека, така ѝ викахме всички, казваше се Петрана, каката на дядо ми. Баба е била лична мома, попадийска щерка, а дядо ми обикновен дърводелец, и техните не са я давали на дядо, но момата му пристанала, и работата станала. Та ... 114 3 4 -
ФилпаПопова
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца Името ми е Ханна и това е моята история. Аз съм на девет години и с брат ми обичаме да играем на разследване на престъпления. Името на моят близнак е Джордж. Кръстиха ни така защото мама е американка и татко искаше да не сме с български имена. Да си призная , аз се радвам че не съм с българско име. ... 197 3 5 -
rumbic
Проза Семейният автомобил бе подреден и подготвен за път. Цвети пренесе в него цялата изрядност на която бе способна, даде няколко последни наставления на своите хора и в ранната утрин потеглиха към Калотина. Ако всичко беше наред, трябваше да пристигнат на контролно пропусквателния пункт след около два ч ... 175 8 11 -
генек
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Променяме се – в бъдеще няма да перем и сушим найлонови торбички, а ще го правят роботите…
В джунглата е страхотна суша. Вчера празнуваха рождения ден на Маугли…
Много от действията на властта са неясни, но правилни, разбира се…
Тя е цялата празник – присъствието й е празник, отсъствието също…
Какво ... 76 3 9 -
генек
Проза » Други Затвориха „за ремонт” заведението, където си пиех чая. Рекох, че и аз ще спестя някой лев. Но ми се обадиха за една среща и отидох в близко там кафене.
По пътя се сетих за историята му.
В центъра на града, точно срещу читалището и пред едно малко заведение, имаше градинка.
По-точно – зелена площ.
Дъ ... 54 4 6 -
robertratman
Проза Последният път, когато се прибирах от България, пристигнах в 6:30 вечерта на летището в Ню Йорк. Докато мина през митницата и се добера до метрото стана 7:30. Стигнах до автобусната спирка - Порт Ауторити - след единайсет часа. След ужасно дълъг полет от България с осем часа престой в Истанбул, засп ... 106 1 4 -
Станисла
Проза » Разкази, Други Като чета закачливите стихотворения за кака Мими и Гошко, се сещам за една такава истинска история, с която се запознах преди години.
Дойдоха ни нови комшии, младо семейство с момченце. От добър ден на добър ден и от кафенце на кафенце първо жените, а после и мъжете се опознаха и започнахме да се съ ... 101 4 10 -
thedac
Проза » Други Независимо че живееш в едноцветния свят на вечно заетите възрастни, трябва да умееш да отправяш любопитен поглед към розовата вселена на искрено усмихващите се деца, за да си припомниш, че хвърчилото и пролетта са те карали да вярваш в чудеса. 45 3 1 -
Vessymark
Проза » Повести и романи Глава I
Запознанството
Тънките ѝ охлузени токчета се приплъзваха по металната релса, проточваща се по цялата дължина отдолу на бара. Усещаше краката си неприятно изтръпнали. Беше седнала леко превита и с гръб към голямата дневна. Не изпускаше от очи телефона си с похлупен надолу дисплей в дясно от н ... 75 2 1 -
latinka
Проза » Хумористична Порфирий Порков, декан на филиала на филиала…на не знам си кой филиал на университета по вече не е важно какъв, седна на коженото кресло и отправи взор към вратата. „Няма студенти, ей, няма! А ние се трепем да изнасяме обучение, да не се бъхтят по влакове и автобуси, квартири да не плащат, от мамина ... 79 9 -
Stasi.1
Проза » Други Розовата пъпка протегна тънкото си стъбълце и се разкърши. Обвита с малки зелени листенца тя се чувстваше щастлива, като в пелени. Смучеше лакомо сокове от почвата под себе си и наедряваше. Един ден, когато усети, че обвивката вече й е тясна, тя лекичко се напъна и…разцъфна. Почувства свежия полъх н ... 48 1 -
Greg
Проза » Разкази Есента бавно се настани в село Плешивец и с уверената ръка на художник изрисува в жълто червени цветове склоновете на планината. Дните станаха по – къси, а нощите по – студени. Щурците замлъкнаха. Светулките не оцветяваха вече тъмнината. Щъркелите полетяха на юг и на ята прелитаха над селото, като е ... 147 5 13 -
vega666
Проза » Хумористична В Маями бил организиран международен конкурс за най-великия мъж на планетата. Достигналите до финалния кръг се наредили на подиума, за да пристъпи журито към окончателна класация. Внезапно зрителите видели появата на малко около шейсетгодишно старче с полуплешива глава, което се бутало нахално в ред ... 142 10 5 -
LiaNik
Проза » Разкази Народ. Лъснати до блясък, подстригани, с пусната или вързана коса, главите се мяркат из живото множество, сякаш някой натиска клавишите на саксофон. И звуци. Звуци, като от сто духови оркестъра, позиционирани в един момент и на едно място, но всеки с различна партитура за изпълнение. Цветове. В разн ... 152 6 18 -
rumbic
Проза Едва проходила, утринта вече подсказваше за горещ летен ден! Обедните часове се превръщаха в тягостна жега, улиците опустяваха, сякаш бе обявено бедствено положение.
Дойде времето на отпуските, а Цвети и Мишо още не бяха планували своите. В един момент Цвети категорично реши, че не ѝ се ходи никъде: ... 121 6 7 -
aalana333
Проза » Други Познато ли ти е онова чувство, което пристяга гърдите ти, оставя буца в гърлото ти, овлажнява ръцете ти, разтреперва краката ти, спира сърцето ти и забавя дишането ти. Това чувство е като наркотик. От него ти е зле, но си го причиняваш отново и отново и отново. То е като абстиненция. Болезнено и до ... 44 -
written-springs
Проза » Писма, Други Обичам да... се закачам. Да търся онова, което ме удовлетворява. Да загърбвам скучното, не носещо тръпка и страст. Живея в нощта. Там, където гласовете са женско стенание. Пепел и жар. Там, където емоциите пулсират, бедрата се обвиват, а ноктите – впиват. Там... защото реалността е скучна, а илюзорн ... 129 2 5 -
Flavia_Fiore
Проза » Разкази 1.
Госпожа Петринска си сложи сламената шапка и излезе от хотела. Плажът се намираше на около триста метра. След няколко минути се озова там и зае един шезлонг близо до спасителя. Винаги обичаше да е в близост до спасителната кула, така се чувстваше по-спокойна. Тя, така или иначе, влизаше най-много ... 654 2 31 -
sisita60
Проза » Други Имало едно време... приказка, но без принцове и принцеси. Само един художник.
Та преди много години едно самотно момиче среща този художник. Поради незнайно какви
причини този образ се запечатва в съзнанието на момичето. Минават години, всеки поема по своя път.
Създават семейства, деца. Срещат се от ... 57 -
breg
Проза » Разкази Дядо Димитър бил дребен на ръст. Но като ерген, очите му все в по-едричките моми. Ей, така! Тях си хресвал и това е...
Много му била на сърце една такава мома от съседното село. То е наблизо и било обичайно ергените да прескачат често дотам. Тогава имало седенки, а по празници и в неделя се събирали ... 88 2 7 -
marco777
Проза » Хумористична Уонго-Бонго стоеше целият плувнал в пот. Гледаше тъпо, изсеченото в скалата празно хранилище и не искаше да повярва. Някой беше откраднал талисмана на селото. Злото настъпваше вероломно и със страшна сила. Преди седем луни, след безпаметен запой и преяждане на свински крачета с чесън, с доволна усми ... 614 8 59 -
Kiril_Dimitrov
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Случвало ли ви се е докато карате автомобил или се возите да ви засекат на светофар или да ви отнемат предимството на някой селски кръстопът? Много хора карат като пълни джигити и пилотите на космически изтребители не са много по-различни. Много от тях са мъже и, като че ли, изпитват остра нужда да ... 60 2 3
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
