-
honesty
Проза » Разкази Две деца ровеха в телефоните си много усърдно, не че имаше нещо кой знае какво, просто от скука! Преди два дни техни съученици качиха клип, как бият Стойчо от четвърти клас, зубърчето. Бяха гузни, че го гледаха и се смяха. Таткото на едното, пияница без работа,а двете семейства живееха от кредит до ... 81 1 -
zuzara
Проза » Писма, Други Не знаеш ли, че така ме нараняваш...
С пренебрежение...
Със студенина...
Със забележки...
И мълчание... ... 42 1 -
katenstain
Проза » Писма, Други Изгубил си пътя си.
Била съм там и знам.
Просто съществуваш.
Сиво ежедневие.
Нямаш цел, мечти, смисъл… Безтегловност… ... 83 -
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца Всяка приказка започва с „имало едно време“. Е, с риск да ви разочаровам, ще ви призная, че нашата история няма такова начало. Не за друго, а защото бях свидетел на всичко, което се случи и нямам никакво намерение да оставя на някой самозван драскач да я разкаже.
В Етиопия близо до Адис Адеба, грани ... 89 1 7 -
Monika26Krum
Проза Всеки ден вярвам, че в България ще дойдат по-добри времена, че заедно ще създадем доброто, че заедно ще се борим срещу несгодите, че заедно ще бъдем силни! Надявам се, че винаги ще бъдем задружни и ще пренасяме традициите и обичаите през вековете и се моля за повече любов между хората, защото когато ... 66 -
Dim32
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Други Майкъл викаше изплашено за помощ с всички сили, но гласът му не издаваше никакъв звук. Лицето му бе обляно със студена пот, а сърцето му биеше по-бързо от това на новородено бебе.
Бе увиснал, на ръба на 20 метрова запустяла сграда,едвам държейки се с пръстите на едната си ръка. Времето беше по-студе ... 54 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 12.
Не успяхме да убедим господин Георгиев да остане при нас. А и беше си прав – във вилата щяха да са на добро място. Нали и аз мечтаех за подобна база за нас...
Мина ноември, дойде същинската зима...
Сняг, виелици, затрупани улици...
Не излизахме никъде – освен до изворчето в парка. Което понякога ... 75 3 9 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Годините не прощават на никого,
но вие можете и трябва да им простите. 51 -
brinne
Проза » Повести и романи 12.
- Видяла си ни!
Маргарита се стресна и едва се сдържа да не отстъпи назад. Коста седеше в инвалидната количка и леко я побутваше с ръце към нея. Не виждаше очите му, но гласът му звучеше тихо и овладяно.
- Съжалявам, че си станала свидетел на … сещаш се …
Доближи се още малко и последните отбляс ... 189 7 20 -
xubavka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Снощи Слънцето казало на Земята:
- Гея, отмести се,
закриваш ми едни
хубави пълнолуния ...
08.08.2017, 8,16 часа 67 1 2 -
aleksandra79
Проза » Писма Утрото е слънчево, ухае на роса. Денят е прекрасен. Да, денят ще бъде прекрасен. И знаеш ли, все пак нещо ме смути на вън, нещо нередно, объркващо и странно познато. Когато хвърлих втори поглед през прозореца, кълбо топлина се плисна в корема ми на хиляди пеперуди и ги накара да гъделичкат всяка час ... 70 1 -
DimitarGeorgiev.2
Проза » Разкази 3.
В есенната хладина на тази утрин селцето е притихнало и изглежда безлюдно с безмълвието си. Още първите празни къщи покрай тревясалите улички ми натрапиха чувството за обреченост на този малък свят. Тук-там, в превзетите от високи бурени градини, все още упорито жълтеят никому ненужни дюли. Като ... 40 -
АлисънРейн
Проза » Писма Знаеш ли какво се случва, когато нечий аромат свържеш с даден момент от живота си? Случвало ли ти се е познатият мирис да те отведе на именно онова място, на което заприличваш на себе си повече от всякога?
Ясно си спомням този момент и прекрасно си спомням как се чувствах тогава. Дори не трябва да з ... 58 1 -
rumbic
Проза Отдавна искаха да живеят някъде далеч от шума на големия и забързан град, мечтаеха за къща с градина, цветя и спокойствие, различно от това в апартамент, където може да се стреснеш от внезапно затръшната врата или подвикване от стълбището, нещо от сорта: „Женаа, хвърли ключовете за колата, че пак ги ... 190 7 14 -
evgeniya
Проза » Разкази Това да живееш в големия град си има своите плюсове, както и своите минуси. Едно от хубавите неща е че никога не ти е скучно. Особено в градския транспорт. Там винаги се случва нещо. В повечето случаи това са неща, които ни правят мимолетно впечатление и нямат въздействие върху остатъка от деня ни.
... 147 1 10 -
ГФСтоилов
Проза » Разкази „Измисли ми сън,
който да сънувам с тебе заедно,
в който някъде, току що се срещаме.
Измисли ми сън,
в който времето ни дъх поело е, ... 69 2 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 11.
Пред входа стояха двама души – немлада жена и младеж. Подкрепяха други двамина, момиче и възрастен мъж...
И през мътното стъкло се виждаше – болни...
Наоколо сиво утро, лек дъждец, тих ветрец рошеше голите клони на дърветата в парка...
- Дойдоха преди малко – каза чичо Свилен, изправен до лявата ... 79 2 11 -
Morgiana
Проза » Разкази Понеделник сутрин. Както обикновено закъснявам за работа и върша всичко едновременно. Докато гладя марковите си дрешки, допивам сутрешното си кафе, ровя за последно из Фейсбук и старателно си слагам лекия дневен грим. Последна за обличане съм оставила току-що изгладената, убийствено елегантна пола, ... 170 4 6 -
Nevium
Проза » Повести и романи Йона се прибра във вкъщи. Майка й Амира беше приготвила трапезата. Баща й Анет и брат й бяха се прибрали по-рано тази вечер. Всички бяха седнали да вечерят. – Много е вкусно! – обади се брат й Амир доволен. Докато траеше вечерята всички бяха мълчаливи. Никой не каза й дума. Велана все още витаеше в ... 104 -
Petapen777
Проза » Разкази Измълчах те цяла вечност. Опазих тишината около теб. Наричах си те мълчешком и го прибирах в сърцето си, за да не чуе водата и да го изпълни. Покрихте с тайна и те превърнах в икона. Мълча те повече от вечност. Ръцете ми са уморени от очакване да докоснат твоите. Очите ми се насълзиха от взиране в п ... 87 2 3 -
Petapen777
Проза » Разкази Вярвам ти, когато казваш, че имаш причина. Вярвам ти, когато ми казваш, че не зависи от теб. Вярвам ти, когато мълчиш на малкото ми зададени въпроси. Обичането от разстояние налага доверие, като задължителен аксесоар към моден тоалет. Свикваме ти и аз.
Ти помагаш с телефонни обаждания в обедната поч ... 104 5 5 -
Средногорски
Проза » Разкази Баба Варта
Вървим си ние с моя приятел, вече спокойни, след като сме тичали като гепарди, за да изпреварим опашката и да се доберем до една от онези кръгли пици, топли пици, дето „Парат, парат, не са барат!“.Изведнъж, докато обсъждаме поредната незначителна тема, пред нас се изпречва малко котенце:
... 65 1 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца ПРИНЦЕСАТА СЕ ТРЪШКА ЗА НОВА РОКЛЯ
Нали си спомняте за странната и малко луда вещица Радмила? Сега пак ще се срещнем с нея и може би ще станем свидетели на голяма промяна в живота й. Но нека да започнем отначало, тоест, рано сутринта на един хубав слънчев есенен ден.
-Радмила, Радмила, отвори!Спешно ... 50 2 -
Qndov
Проза » Разкази Автобусът се клатушкаше по разбития асфалтов път и с мъка преминаваше дупките, които се бяха превърнали в дълбоки ями. Някъде по средата седеше добрият човек, опрял морния си старчески гръб на високата облегалка и със замрежен от годините поглед наблюдаваше през потъмнелия от прах прозорец приближав ... 129 8 -
DimitarGeorgiev.2
Проза » Разкази 2.
Тази делнична утрин с нищо не се различава от коя да е друга . Всички в къщи спринтираме в надпревара с времето. Стартът е с звън на будилника, а финалът със сухото прищракване на ключа в патрона на изходната врата. Между началото и края на този не дълъг отрязък от време, противно на всички физич ... 38 1 1 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Смисълът на живота е в обѝчането. Осмислете живота си. 59 2 2 -
Камето
Проза » Разкази - Добър ден, дядо – каза едно младо момче, минавайки покрай задремалия на пейката дядо Пенчо. Той дигна уморен поглед към младежа.
- Добър да е – отговори дядо Пенчо, не откъсвайки поглед от момчето – Чий внук си ти? Не мога да те позная. Май не съм те виждал досега или пък отдавна си излезнал от гр ... 54 1 -
robertratman
Проза Алвин - дванадесет-годишно момче, излезе в предния двор на къщата, където живееше. Дворът беше съвсем малък, издигнат на малък хълм, който се спускаше надолу, облицован с каменна стена, която започваше на височина един метър над тротоара.
Алвин легна по гръб на хълма близо до стената под един по-вис ... 104 3 2 -
esenna
Проза » Разкази Чавдар Шиков беше на една ръка разстояние от олимпийския медал, но скъса менискус и се прости с мечтата си. Остана европейски първенец за младежи и потъна в повяхналата си младост и алкохолно опиянение. Започна работа като учител по физическо макар, че не търпеше врякащи, скачащи и невъзпитани дечур ... 170 5 11 -
DimitarGeorgiev.2
Проза » Разкази 1.
Като мнозина свои връстници, увлечени от миграционната вълна, пристигнах в града с провесена през рамо полупразна чанта и непоклатимо убеждение, че ми предстои триумфално бъдеще сред неоновите сияния на широките му булеварди. Зад мен е най-трудния досега преход. Беше разстояние за около час с авт ... 89 3 3 -
Блу
Проза » Хумористична – Ти пък кой си?- реагирам само с леко любопитство и почти без учудване на появилия се пред мен от нищото мъж, облечен с червена роба, обут с червени ботуши и с видимо изкуствени бели брада и мустаци. Отначало се стрясках при материализирането на разни обекти и субекти ама с всичко се свиква.
– Няма ... 100 3 5 -
Елка
Проза » Хумористична Дълбоко ненаучен анализ на българската традиция
Някои казват, че в България живеем хаотично! Нищо подобно! Гениалният български народ е описал всичко и всички в своите пословици и поговорки. Те ни съпътстват от древни времена, ние просто живеем като че ли точно според тях!
И положението в момента е ... 153 7 15 -
diesto
Проза » Разкази Никога не бива човек да се отказва. Не да го търси, а да го приеме. Щастието. Твърде много време ни отнема да сме нещастни. Да обмисляме. Да кроим планове. Да задържаме емоциите заради околния свят, който е достатъчно суров и безкомпромисен в миговете ни на слабост. В живота ни няма случайни неща, н ... 183 4 11 -
latinka
Проза » Хумористична Режисьорът Станислав Розариов най-после получи дългоочаквания плик, който трябваше да реши въпросът „Да бъде или да не бъде поставена пиесата Ромео и Жулиета с пари от Министерството на културата”. От кога на Станислав му се поставяше тази класика, вече нито той помнеше, нито актьорите, но тази мечт ... 115 4 10 -
robertratman
Проза Чувам приглушени гласове, после някой, някъде отключва брава...
Нормално е понякога да си уплашен, нали? Но да оставим страха настрани. Съсредоточавам се върху момента. Какво друго имаме освен едно сега? Трябва да осъзная - да го почувствам. Да го хвана за опашката това сега и да не пускам. Да го ра ... 149 1 4 -
Nevium
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Някога съществуваше една земя наречена Елеха. Красива и вълшебна по своему далечна земя. В нея живееше магията. Недалеч от река Менай, която разделяше земята на две половини, в най-южната й част беше сгушено едно малко селце наречено Дейри. Хората му се радваха на мира и хармонията. Там всички бяха ... 60 1 -
Qndov
Проза » Разкази Добрият човек ходеше от сергия на сергия из кооперативния пазар, оглеждаше купищата зеленчуци отблизо с уморените си очи, поглеждаше сложените картончета с цените върху тях, цъкаше с език и мърмореше под мустак:
- А бе тия хора със златна вода ли поливат, та толкова скъпо струва всичко?
Продавачите ... 95 1 1 -
АлисънРейн
Проза След тежката нощ, която имах се събудих в леглото й. Задръжките ми бяха разхвърляни по пода, а мечтите ми спяха кротко върху гърдите й. Дишането й беше така спокойно, че уравновесяваше ударите на сърцето ми и успокояваше ума ми.
Днес беше ден, в който си мислех, че няма да напиша и ред, но жената, в ... 146 4 8 -
Станисла
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Ледената кралица поиска да види свят и отлетя за Африка... и се стопи...
Червената шапчица най-после преодоля страха си от лошия вълк - пращаше кошницата до баба си по еконт!
За Бога, братя, не купувайте! Жените ви го правят по-добре от вас!
Хората вече общуват само в социалните мрежи - без спомени ... 91 5 6 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми За да разберете, че вали, трябва да се намокрите. Всичко друго е прогноза за времето. 64
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.