-
Монах
Проза » Разкази Част първа
Джесика се събуди чак по обяд. Но това не беше нищо ново за нея, защото нощта продължи и след прекрасния рожден ден на нейната приятелка Мария. Първото нещо, което направи, бе да разгледа съобщенията на телефона си. Боже мой – имаше около стотина нови. Тя веднага отдели пет. От натрупания ... 127 2 6 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца ГЛАВА ЧЕТВЪРТА,ГРАДИНАТА НА ВЕЩИЦИТЕ И НЕОЧАКВАНИЯТ ПРИЯТЕЛ
Продължиха напред и вървяха доста време, докато стигнаха до непроходим гъсталак. Нищо не можеше да се провре през него, защото навсякъде пълзящи клони , покрити с бодли,се преплитаха помежду си, а върху тях цъфтяха едри и ярки рози. Наоколо ... 27 -
Kors
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Облече хубава рокля. Този път избра червена. После сложи червило на плътните си устни. Ярко. Изкусно очерта сините си очи с тежък вечерен грим. Сложи парфюм, избра с мирис на люляк. Трябваше да е красива за своите специални гости.
Пусна тиха нежна релаксираща музика. Засла масата с бяла покривка, пр ... 139 9 -
Shushu-Mushu
Проза » Разкази Вятарът щеше да бъде нейната погуба. Въпреки усилията ѝ да стои в изправено положение, силното духане и биенето на дъжда я уверяваха, че няма да може да се задържи на въжето за още много време. Започна ясно да вижда че няма да има шанс да бъде спасенa. Понякога нагоре, понякога надолу, винаги виждаш ... 135 9 -
katenstain
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други Музите са винаги недостижими! Мечтаеш за тях. Толкова са близо до теб, но в същото време не е възможно да бъдат твои до край. Винаги съм се питала, кое е по болезнено, да бъдеш вдъхновение за някого или да си вдъхновеният?! Когато срещнеш такъв човек, сетивата ти се изострят до лудост. Кръвта ти зап ... 99 3 9 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Поетът е търпелив рибар на души,
който никога не вижда улова си. 48 2 -
written-springs
Проза » Други Черен чай. Силни пури. А кучките – вън!
Да развяват „истините“ си на улицата. Да клякат за цената си.
Вече ме познавате – черния флаг в пошлото течение на литературата. Когато ти беше на върха, аз бях все още кръгла нула. Когато ми сложиха етикет, реши, че другата половина от теб е магнит – всичко о ... 188 2 4 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична Чашите замръзнаха за миг във въздуха, после се чукнаха леко и от тях се отрониха няколко капки, които прогориха дупчици в дебелия дъбов плот. Пиячите не им обърнаха внимание – хубавата „Адска напитка“ беше нашарила всички маси. Кръчмарят Мефистофел скоро щеше скоро пак да сменя обстановката – нейде ... 115 4 16 -
Бòрис
Проза » Други Всяко материално тяло има свое поле и то е променлива величина. Ако вземем за пример човека, усещането за промените на полето са чувствата. Те са вътре в тялото и вън от него.
Външните чувства са обмен на сведения при взаимодействието на човешкото биополе с всички обкръжаващи го полета. То се поддав ... 53 1 -
Stoimen.1995.10
Проза » Разкази, Еротична, Други Объркан.
Побъркан.
Луд.
Какво стана?!
Не знам,представа нямам аз. ... 123 7 -
ТеоБо
Проза » Разкази Анджелина лежеше в болничното легло. Попаднела бе там след дълги години „щастлив“ живот, в който единствената й мечта, която й беше останала бе мястото й за гроб, което си беше избрала. Беше се оставила на течението. Мислеше си: „Какво толкова 49 години от животът ми минаха още десетина и всичко ще ... 156 1 8 -
Darina17
Проза » Разкази Пясъците на Созопол
(всяка прилика с действителни лица е полу-илюзия)
На гарата е прашно и почти задушно. Особено там откъдето запраши автобуса – сто кила прах се вдигна и в ушите ми е едно такова нажежено. Мамка му, пролетта едва се е подала, а май лятото скоро ще я забърше. По стара традиция всеки ... 132 2 5 -
Петър1
Проза » Разкази Една сутрин се събудих и го видях, на покрива на отсрещната сграда. Явно не му пречеше, че е толкова рано, че вали, и че е голям студ тази сутрин. Стоеше си на покрива, все едно винаги е бил там: без чадър, без шапка дори, един черен силует, безформен и почти несъществуващ. Беше се забил като някакъ ... 124 6 -
Shushu-Mushu
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Извади пуйката от фурната и я занесе в хола; побърза да я разреже, като внимаваше много да не се изгори, и след това започна да раздава сочните порции по шестте красиво и луксозно декорирани чинии, които изрично бе купил, за да отпразнува такъв щастлив повод.
Bидя веселите лица на любимите си родите ... 110 1 7 -
vega666
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична Видният германски журналист Гюрген Грот беше твърдо решен да научи истината за странните събития, които се разиграваха напоследък в най-различни кътчета на планетата. А картинката се състоеше в следното. В транспортни средства, осъществяващи международни рейсове - самолети, автобуси, влакове, се кач ... 114 2 2 -
rygit
Проза » Повести и романи Част 4
Колкото до продължението на самия ритуал - бях поставен на много стар стол преправен предполагам от майсторите на шматороците на нещо като трон.
Седнах там.
Всички застанаха в полукръг.
Един друг от приятелите прочете нещо като вербална нота, в която компанията, обръщайки се към мен, като към ... 34 1 -
DORA.1
Проза » Разкази Мария беше от онези жени, с открита и отворена душа. С голямо сърце, от безстрашните. Всеки си мислеше, че може да влезне в душата й от раз, защото беше пряма и може да прекоси всеки хлъзгав сантиметър , без затруднения. Но всички те пропускаха едно единствено нещо, което беше характерно за такъв ти ... 80 3 -
Anterez
Проза » Хумористична - Ще ги женим ли? - попита вяло той, знаейки колко са придирчиви трите стари моми.
- И да, и не... - отговори Хелга и погледна съзаклятнически.
- Е как така! - възнегодува Херцвалд и бутна настрани празната си чаша.
Хелга му подари най-хубавата си усмивка и започна да обяснава с равномерен тон.
- Не ... 45 2 -
Бòрис
Проза » Други Откакто съществува, човекът размишлява главно за три неща: Вселената, човека и обществото. Представата му за тях, трите, съставлява неговия мироглед, а общият мироглед е най-важният цивилизационен и обединителен компонент за всяко общество.
Малкият човек – творение на природата, е част от голямата В ... 78 1 -
Филип
Проза » Разкази, Хумористична, Други Привечер минах по една от по-тесните улички
в центъра, под Гурко. Осветяваха я само коледните лампички на едно заведение,
на което досега не бях обръщал внимание. Светлината стигаше до края на тротоара пред заведението, където стояха двама млади, прегърнати. Сигурно двойка. Помислих си, че ако се мр ... 103 5 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи - Добре, че аз знам. Идиот такъв! А какво щеше да правиш, ако не бях дошла?! – казах аз и отново му шибнах един зад врата. Той си затрая.
- Какво да правя? – явно беше приел факта, че е сгазил лука и сега се държеше като дете, което е хванато да прави беля.
Край с нахакания тийнейджър. Точка за мен. ... 45 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Телефонът звънна. Анелия натиста зеленото копче, макар че номерът бе непознат. Не се страхуваше от навлеци- беше оправна жена и бързо ги слагаше намясто.
- Ало?
Няколко секунди мълчание
- Извинете, набрах грешно номера...Но, Вие сте публична личност и Ви познах, Анелия
- И аз- здравейте господин Хри ... 104 6 -
генек
Проза » Хумористична Седнаха двамата край запазената им маса. Единият потри ръце и рече:
- Цяла нощ съм работил, огладнях. Ти какво ще искаш?
- Така – каза другият на навелия се келнер – За мен едно кафе – безкофеиново. И кофлички с постен пълнеж. Масло с ниска масленост. И диетична напитка някаква...
Другият чак подско ... 88 2 11 -
NorwenaAldren
Проза Докато опитвах да стана и да си обуя нещо, спомените бавно започваха да се връщат… След студения душ, Памела влезе още няколко пъти при мен в опит да ме убеди да си легна в леглото, докато аз упорствах че мястото ми е на пода в банята. После имах бяло петно, и проблясък как някакви хора ме носят пре ... 99 3 4 -
xubavka
Проза » Хумористична Има едно село, където хората са задружни, услужливи, трудолюбиви, чисти. В това село всеки проблем се решава бързо. То не търпи змии в къщите и в пазвите, таралежи в гащите, лисици със съмнително поведение и прочие. Дори, за да реши някои проблеми, кани въоръжени въстаници назаем от близкото голямо ... 169 4 9 -
Мерием
Проза » Разкази Вървеше момичето с боси крака и уморена душа. Слънцето грееше толкова силно. Сякаш никога не е греело. И точно сега! Когато нея я болеше най-много! Да му се невиди! Продължи да върви тя.
В главата и се въртеше един въпрос: ,,Кой какво ми открадна?”. Може би болката ми открадна щастието, животът ми о ... 56 1 -
Мартин84
Проза » Разкази Вълните се разбиваха в тетраподите на вълнолома и пяната им ги покриваше. Бетонните съоръжения, защитаващи пристанището от поривите на прибоя, блестяха от оловната светлина на луната надвиснала над бурното море. Беше се скрил на относителен завет под терасата на стълбите, отвеждащи към моста свързва ... 162 3 9 -
mislitel
Проза » Разкази Събрала се една типично мъжка компания, ударили по някоя ракия и както обикновено, темата се завъртяла около жените...
- Колко жени са видяли моите очи - въздъхнал дълбокомислено Воайорът.
- А на мене колко са ми минали през ръцете - мазно се усмихнал Онанистът.
- На мене пък нито една не може да от ... 163 3 14 -
ГФСтоилов
Проза » Разкази Лятото гореше.
Седмици на все по-топли дни и задушни нощи.
Града онемяваше в най-горещите часове. Улиците му опустяваха, по клоните птиците дремеха, криейки се от жарките лъчи. Следобедите бяха дълги и лениви, под сенките се излежаваха преминали в друго измерение котки.
Ехо рисуваше лятото.
Поле от ... 69 1 3 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 💕 61 3 1 -
rygit
Проза » Повести и романи Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
ЧАСТ 3
И така с помощта на записа, възстановявайки спомена за всичките си тези странности се усмихвам, сещайки се и за нещо друго. Че колкото и невероятно да ми звучеше след известно време у самия мен се появ ... 44 1 -
Петър1
Проза » Разкази Този път бях с бяла кола, малка някаква, Форд фиеста, или Пежо. Не успях да запомня марката, понеже много бързах, но запомних цвета: силно бял, ако въобще може да има силно бял цвят. Колата вървеше, гумите и с усилие бутаха пътя назад, а аз само я управлявах и не мислех за пътя и за нейното усилие, ... 190 3 14 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Как може да имаш богата душевност
след като всеки божи ден се фукаш наляво-надясно с нея?
Как може да имаш богата душевност
след като се преструваш на сляп за чуждата такава?
Как може да имаш богата душевност ... 57 1 4 -
ПреславаСтоянова
Проза » Разкази, Писма, Други Трия,пиша,трия...и единствено благодарността ми към теб ще бъде достатъчна!
Толкова ти благодаря!Поносимо е,чаках,но си заслужаваше!И голяма дума не ми се казва,знаеш,суеверна съм,но пък отричам мита за черните котки.Благодаря ти,за моментите,в които се чувствах сама в компанията ти.Благодаря ти,че ... 73 1 -
Бетон
Проза » Разкази Пипе восемнадцать лет исполнилось, когда все восемь классов с повтором отходил. Поздно школу закончил потому, что любимое занятие не учёба в школе, а футбол и дрессировка любимой овчарки. Военкомат, в виде исключения, его пограничником назначил служить, послали в советскую тёплую Азию.
Тут Пипа отли ... 59 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Разкази, Хумористична Интернетът, да знаете, е едно митологично нещо, подобно на еднорозите. Смятаме, че съществува, някъде там в междупланетното пространство, но не сме го виждали. За еднорозите казват, че може да ги докосне само девица, А аз за интернета мога да кажа, че него може да го върже като хората само Баба Вихр ... 81 5 -
NorwenaAldren
Проза » Разкази С времето Иван не се отказа да споделя с мен вътрешния си свят, като бент от дълго потискана чувствителност, който се беше отприщил върху мен. За изненада на мен и всички, които го познават. Въпросната компания се състоеше от Моа, Иван, най-добрият му приятел – Галин и моята най-добра приятелка – Па ... 117 2 5 -
goblenka
Проза Някак, бавно, сиво, тъжно ми стана времето. От доста време ме преследват дребни проблеми. Като пясък в обувките. Някак ми се изостриха сетивата и всичко дразнещо и неприятно се разду. Изпълни света. Хубавият ми, цветен и топъл свят. Вече заваля първият сняг. Обикновено му се радвам. Красив предвестн ... 148 5 18 -
Anterez
Проза » Хумористична По-трудно от Бедфордшърска дантела беше Бедфордшърска дантела три пъти. Херцвалд познаваше до болка особеностите на тази дантела. И болката беше в буквален смисъл, като при това не беше само на физическо, но и на психическо ниво (за астралното никой не можеше да потвърди). Едва сега Херцвалд осъзна ... 48 1 -
Деница
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца Слънцето се събуди рано. Валеше първият пролетен дъжд и затова на небето разцъфна дъга. Кокичетата се усмихнаха, а новодошлите лястовички затанцуваха около локвите.
Врабчето Сивушко се показа от гнездото и поизтупа пухкавото си елече. Още сънено, то вече усещаше силен глад - коремчето му беше празно ... 72 1 3
© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
