-
parvanski
Проза » Разкази Капанът
Динко Донкин живееше в малка, схлупена къщурка на северния край на селото. Отпреде ѝ той беше подредил китна градинка с най-различни цветя и зеленчуци, а в задния ѝ двор един до друг се гушеха нисък обор и кокошарник. Единствен обитател на обора беше шарената крава Петя, а в кокошарника се р ... 49 -
written-springs
Проза » Писма, Други Без характер.
И с губене на време.
С предупреждение.
И без ясна мисъл за...
Не ме разсмивай повече. ... 124 7 11 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Въпреки възрастта си, г-жа Анна имаше множество разнообразни интереси. Тя се интересуваше много от здравословния начин на живот, който включваше няколко основни положения. Бе убедена, че българинът не отдава необходимото внимание на този въпрос. Тези мисли ù се въртяха в главата, докато се приготвяш ... 56 3 -
di_t
Проза » Разкази Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
- Лия, ... 87 1 10 -
МарияДимитрова.67
Проза > В една дъждовна, тъмна нощ ще ме убиеш ти. Христо Фотев (,,Предчувствие")
Толкова е лесно да убиеш поет! Душата му е като есенна мъгла – разсейва се при първата гореща целувка на слънцето. Нервите му са опънати до краен предел, за да чува пулса на света – едно по-силно дръпване и се късат необрати ... 97 2 9 -
mislitel
Проза » Повести и романи, Хумористична част
- Спомних си всичко, Су Я - самураят стреснат погледна към източника на гласът. Очите му се срещнаха с тези на ЧуКа Сам, който го гледаше с печално трезви зъркели, а в ръцете си държеше главата на ОтЗаДзе - спомних си всичко, Су Я, и се срамувам от себе си. Аз не се оказах достоен господар за т ... 63 1 10 -
ШефаПървомай
Проза » Писма, Други Чаках те... Знаех, че ще излезеш. Но не очаквах да те видя с куфарите. Тръгваш ли си? Завинаги? Очи в очи. Мълчание. Мислите ни се срещат в пространството. Аз чета твоите, ти моите. Телата ни едва се удържат. Вътрешно треперим. Сълзите ми напират. Усещам го – сбогуването е близо. Не смея нищо да ти ... 84 2 4 -
written-springs
Проза » Други – Спри да хъркаш, прасе!
Лакътят на Силвия се заби между ребрата ми, разбърка вътрешностите ми и им нанесе сътресение. Обърка функциите им – утре нямаше да съм човек. Толкова остър беше този лакът, че се задавих от объркване. Дали не искаше да ме очисти по-бързо с нож?! Закашлях се. Тя продължи да м ... 104 2 11 -
exuded
Проза » Разкази 1.
А казваха, че щели да се срутят. Въпрос на време било. Панелните блокове не стрували нищо. Общежития на бездомници, на несретни социалистически хора, упоени от вяра и злоба – амалгамата на нещастието.
Това е толкова вярно. И неубедително.
Да, добре, тъй да е – ама още стоят, верни и злобни. Напук ... 107 3 7 -
written-springs
Проза » Писма, Други Съкрушен съм. Изобщо нямам представа какво правя с живота си. Изобщо не знам къде се намирам. Объркан съм. От онази, която дори не ме погледна. Не ме поздрави. Дори не ми каза думичка. Всяка жена омеква в ръцете ми. Какво ми става?!
Ами аз?! Не съм ли аз влюбения?!
Или е илюзия? Просто моментно съст ... 80 6 3 -
Musical_person
Проза » Приказки и произведения за деца В едно село близо до реката, живяло бедно семейство. Майката и бащата имали три деца – две момчета и едно момиче и докато работели, дъщеря им се грижела за къщата, въпреки че била най-малка. За разлика от мързеливите си братя, тя била работлива като пчела и понякога се скарвали, а родителите им не з ... 132 1 7 -
ШефаПървомай
Проза » Писма, Други Ето ме, дойдох... Прясна, прясна - току-що избягала от собствената си сватба. Сигурно бившият младоженец сега ме търси с картечниците си. Каква романтика само... На човек чак да му се доплаче от жал.
Стоя пред вратата ти. Не знам какво да направя. Чувам стъпките ти, дали си сам вмомента... Чувствам ... 113 2 10 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXI
Бариерата се вдигна и автобусът влезе в автогарата. Тя чакаше първа на вратата по средата. Чупеше пръсти, трескаво въртеше главата си, чак свят ѝ се виеше, но може би така сякаш укротяваше ударите на сърцето си. Вратата се отвори и Даника като че ли взе стъпалата на един път и скочи. Изпра ... 68 4 3 -
di_t
Проза » Разкази Не спах добре. Въртях се на ляво, на дясно. Не исках да се докосвам до Боб. Свивах се на кравай като бито куче. Устната ме болеше, но не се поду заради бързата ми намеса с лед. Боляха ме гърдите, бедрата, всичко…Слънцето изгряваше над хоризонта, а не ми се ставаше от леглото. Как ще се разправяме дн ... 105 1 7 -
pavka44
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Лятото! То е красива девойка,
която вихрено лети на конче
по зеления път през буйни жита...
Закачливият вятър й шепти нещо в косите,
но тя не го чува. Смехът й се лее ... 49 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична 1 януари, сутринта, Годината на Дракона.
Той се надигна със скърцането на половин вековен танк. Или на разпадащ се динозавър.
На масата имаше бележка: „Отивам до нашите. Армеята е в хладилника. Хладилникът е в кухнята.”
Мъжът отиде до огледалото. От него го погледна някакъв извънземен с подпухнала ф ... 68 2 9 -
генек
Проза » Други Съсипахме природата…
Първата ми мисъл оная вечер, когато срещнах жена, разхождаща кучето си. Дребно такова. С нахлузена дрешка.
Хладно си беше, да…
Ама мигар дивите кучета, вълците, чакалите обличат дрешки в студената нощ преди лов?
Живеят си – според законите на майката природа… ... 54 6 -
written-springs
Проза » Други – А, Илияне, ти сериозно ли?!
– Какво, бе, Силвия? Може би, ако ми обясниш, ще разбера по-бързо.
– Тази риза не си подхожда с дънките. Сложи си онази, бялата.
– Е, не било чак толкова трудно, значи...
Изобщо не знаех къде се намирам, след като Силвия ми сподели, че иска да се разделим. Тъжно или не ... 85 2 6 -
written-springs
Проза » Писма, Други Грубият. Необузданият. Грешният.
Нараняващият всяка. Дълбоко. Ровейки в душата и изваждайки най-силните чувства, на които е способна.
Ето ме.
Тук съм.
Пиша, но прикрито. ... 100 4 11 -
Aysel
Проза » Разкази - 1 -
Втори ден Фикрет ага стануваше край балканския градец и не предприемаше нищо. Сеймените му се чудеха какво ли из един път му е дошло на ума, след като няколко дни бързаха през полето в най-усилната жега, превалиха за един ден Балкана и спряха да починат, да нахранят и напоят добре конете, пред ... 436 30 -
MagiV
Проза » Разкази Отец Буян съблече расото и с плавни движения за своите сто и осемдесет сантиметра, грижливо го сложи на закачалката. Светлината, процеждаща се през прозореца на къщата в юлския здрач бе оскъдна, но достатъчна за голямото огледало в старинна рамка на стената. Колчем мъжът минеше отпреде му, то с гото ... 80 4 -
mislitel
Проза » Повести и романи, Хумористична 7 част
Схватката бе кратка, но жестока. Су Я хвана ръцете на двамата братя и с по едно рязко движение направи така, че те взаимно се обезглавиха. Отровата от остриетата се задейства веднага и ги уби...
Схванал, че ситуацията не е добра, баща им, КаМа ШиБа, паникьосан изскочи изпод масата на четири к ... 46 1 7 -
ШефаПървомай
Проза » Разкази, Писма, Други Ден като ден. Хора като хора. Всичко уж беше толкова обикновенно, а на мен ми се струваше, че идва апокалипсис. Да бъда булка? Ама, че откачена работа. Като някаква статуетка ме облякоха в най-красивата, бяла сватбена рокля. Едни художници изрисуваха лицето ми. Други след това си пограха и с косата ... 112 4 10 -
di_t
Проза » Разкази Хотелът беше на първа линия до океана. Да си в „Риц“ на Кайманите беше чудесно. Щях да подсвирна с уста, но се въздържах от тази бурна радост. Все пак бях госпожа Лия Аарон от една седмица и трябва да бъда сдържана и да не се показвам като някой тинейджър.Меденият месец щеше да бъде уникален и вълну ... 85 2 4 -
palenka
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми В съда:
- Всички да станат!
- Съдът намира обвиняемия за виновен в предумишлено убийство и единодушно стигна до взетата присъда, а именно "Смърт"!
Има ли нещо да каже защитата на обвиняемия?
- Да, г-н съдия! Предвид това, че обвиняемият е невежа и не е знаел, че тук важи Законът за смъртната присъда ... 109 3 5 -
brinne
Проза » Разкази 10.
Изтърча Донка, лека като кошута, през двора и се качи на чардака в къщата на свекърва ѝ. Чуваше се някаква суетня в едната одая и тя влезе там, без да чука. Леля Боянка и Калинка се бяха надвесили над Стамата и връзваха ръката ѝ, да седи неподвижна. Мърмореше нещо несвързано болната и главата ѝ ... 141 4 19 -
written-springs
Проза » Други – Нещата със Силвия не вървят... – забих поглед в чашата си с уиски.
– Стига, бе, вие сте пример за двойка, какво става?
– Не знам, Косьо. Имам чувството, че след като се роди синът ни... между нас нещата някак... замряха. Тя е отдадена на детето, цялото й внимание е там...
– Не ми говори, с Галя не ... 146 2 8 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи ***
Заревото на север растеше твърде бързо и сякаш за минути завзе половината небе. Мракът в сърцевината му вече явно прозираше. Каретите към Храга изчезваха в далечината на юг, а лагерът стегнато пренареди позициите си.
Макар и оредяващи, хората на Елена стояха около нея под изгорялото дърво: Несто ... 23 -
vega666
Проза » Хумористична Рядко се случва някому приживе да бъде произведен класик, но ето че най-неочаквано ме споходи тази висока чест. Някога баща ми /лека му пръст/ обичаше да казва:
"Един път литва печената патица!"
Тогава не му повярвах, но днес, особено след това, което ще разкажа, съм склонен да повярвам, че е бил пр ... 177 12 10 -
генек
Проза » Хумористична За Клеопатра - по повод самочувствията и скромността
Из романа „Калейдоскоп“
Глава пета
Интродукция за оркестър таланти и солист скромен некадърник
По време на обедната почивка Пешев каза гордо: ... 73 6 10 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Маргарита седна на един от купчината чинове. Учебната година свърши. Сега течаха матурите. Следваше абитуриентска вечер. Тя, като всеки ученик, я очакваше с нетърпение. Но, нещата за нея не бяха така прости. Двете последни години в гимназията тя беше влюбена в учителя си по математика. Харесваше сто ... 95 3 13 -
teodoralindemann
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Тя е като пума, като тигрица в човешка кожа.
Гъвкава. Опасна. Изкусителна като първородния грях. Косата й е златиста, кехлибарена като течен мед и също така сладостно уханна.
Тя е усмихната. Чаровна. Привлекателна като магнит. Дяволито-невинна в сексапила си. Очите й са толкова черни, сякаш поглъщат ... 46 -
di_t
Проза » Разкази Снощи бяхме в ресторанта, когато имах някакво предчувствие за нещо значимо. А то какво било…След вечеря се прибрахме в хотелската стая, която бяхме наели за уикенда. Влязох в банята да се освежа. Горещата вана миришеше чудесно на лавандулов цвят, примесен с ванилия. Потопих се. Бях затворила очи. Не ... 114 1 7 -
Валентина.1
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Злодеят сякаш размисли- отпусна хватката около меча и го отдалечи от лицето му. Героят, силен и готов, бе чакал този момент цял живот- сега беше просто объркан.
– Реших, че нищо в миналото ми не е по твоя вина. Изгубих всичко, но не заради теб. Затова ще те пусна.
Чакай малко. Какво, по дяволите, хл ... 51 1 -
written-springs
Проза » Други Стопли се в уюта на думите ми. Обгърнаха те като "Голямата любов", дадоха ти повече, отколкото ти самата провокира. И все пак съвсем искрено ти споделиха впечатленията, усещанията и емоциите си. Колко си жестока, задето...
Думите ми. Прашинка от Световната литература. Наметнали одеяло на премръзнало ... 157 5 15 -
palenka
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми А как щеше да има мъже-мечти, ако мъже не бяха на чуждите жени!?
На някои всяка дума им е изречение, на други – всяко изречение е без думи!
Откакто виртуалът стана нашият обществено-социален живот, битието се превърна в препратка към безсъзнанието...
Общото между виртуалния обществено-социален живот ... 99 5 12 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца 10.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ: ОБЛАКЪТ, КЛАДЕНЕЦЪТ И МАЛКАТА СЕСТРА
Поредната находка на Роси в поредната възглавница беше едно старо ветрило, малко счупено от едната страна с някакъв монограм на него. Виждаха се нещо като преплетени две букви „М“, а около тях красиво нарисувани и оцветени цветя.
Разб ... 18 -
ГФСтоилов
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи 59 1 1 -
ТеоБо
Проза » Разкази Сега трябва да възстановя храма,
да върна белотата му,
която някой със тъмна душа осквернил е.
Да върна стария му облик,
такъв какъвто нявга бил е… ... 166 1 7 -
BangBang
Проза » Други Имаше едно момче, момчето умря.
Никой на света не знае, но ние се познавахме. И не че е тайна, просто лесно забравяме. Носеше име на хан. Не знам от какво умря. Защо се сещам за него също не знам, но ми е мило, че се сещам. Той ме е забравил сто процента.
Виждам понякога майка му на снимки. Винаги у ... 71
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
