33083 резултата
Ден Първи
Домашното куче лежеше само на улицата.
Бездомните кучета го нахапаха.
Ден Втори
Домашното куче бягаше по улицата заедно ...
  89 
ГЛАВА СЕДМА: РОДУЕЛ
Родуел. Това беше място, което изглежда беше претърпяло някакво ужасно нещастие, последиците от което и най-изкусното перо, и най-цветистият език не биха били в състояние да опишат. Усещането за пустота и безнадеждност лъхаше отвсякъде. Навред си личаха следите от разрушенията. И ...
  79 
Водачът на държавата не е прост. Двама на паркинга твърдят обратното. Пили са по бира и го ругаят. Не говорят на мен. Помежду си си приказват.
Познаваме се и затова ги заобикалям. Да не ме въвлекат и мен. На един шамар психика са. Много хора обаче поддържат тяхното мнение. Всички те грешат. Водачът ...
  57 
Децата имат уникални творчески попадения. Написано с помощниците на баба.
– За какво се пие топъл чай?
– За наказание.
– Кога казваме „Наздраве”?
– Когато искаме да се напием. ...
  162 
Преди време дядо ми беше казал да следвам мечтите си. Не се отказвай, върви напред - казваше ми той.
За да се гордее с мен давах всичко от себе си. Трудех се и работех усърдно без почивка. Колкото и да беше трудно не спирах и продължавах напред, както и ми казваше той.
Имах подкрепата на близки и пр ...
  52 
Част8. Мрак е населил сърцето.
Трепкаше слънцето над лицето ѝ, играеха слънчевите лъчи с косите ѝ и цялата в светлина беше увита. Тръгна Вълко към нея, а очите му не можеха да се откъснат от образа ѝ. Като самодива беше тя – красива, волна и недостижима.
–Деничке – зорничке – зашепнаха устните му. О ...
  171  19 
Нова зора разцъфна над стръмните скали на Норден. Склоновете на високите планини, заобикалящи прорезите на фиордите, все още бяха покрити със сняг, въпреки настъпващата пролет, и блестяха като поръсени с диаманти. Долу в равнините първите признаци на зеленина започваха да се подават от земята – крех ...
  85 
Чичо Булут натовари самарите на каруцата и потегли към пазара В петъчни дни,селото се оживяваше. Жителите му излагаха за продан произведени от тях плодове, мед, сладко от смокини или боровинки, зрял фасул, дървени хавани за подправки, мънистени гердани и гривни и др. Всеки от тях опитваше да надвика ...
  143  11 
Човешкият живот е наниз от събития подредени като кръгли мъниста в ясна последователност и синхрон, наподобяващи свята броеница, и също като броеницата самите вие отброявате преминалите събития и очаквате следващите. Избирате да предрешите времето в линейност, за да успеете по лесно да откриете смис ...
  179 
Понякога, когато всички хора, на които си държал, тихомълком си отидат и започнеш да губиш надежда, напомни си, че слънцето отново ще изгрее на любимата ти улица, а този, който безрезервно е бил на нея с теб – въпреки всичко – пак ще бъде там, ще превръща болката в спокойствие и ще те прегръща под о ...
  50 
2.
Запознах се със Зария още докато ходеше с братовчеда на мъжа ми Василен. Ние с него бяхме родени в една и съща година, с разлика от няколко месеца, Зария бе по-малка със седем години от нас.
Беше ми направило впечатление, че дали заради някакви комплекси, или поради влечение към млада плът, но то ...
  129 
Пясъкът беше топъл, ухаеше на море и небе, меко и леко поглъщаше седалището му. Отпусна се. Приятно…
Но, разбира се – знаеше, че не е за дълго. Трябваше да е внимателен, да се взира в далечината – там нейде, дето беше изтокът, да очаква първия слънчев лъч…
В което беше смисълът на цялото пътуване и ...
  90  11 
Гледам в тъмнината и стоя нащрек.
Не издържам и от време на време поглеждам да видя колко е часът на джиесема. Майкъл похърква до мен. Цял следобед беше спал и сега се страхувах да не се събуди, защото по принцип не спи толкова много. По едно време станах. Беше около три часа. С леки, тихи стъпки се ...
  105  11 
Да започнеш да приемеш различността в хората е знак, че си добавил мъдрост. Няма как да бъдем еднакви, защото не сме се пръхнали от едно тесто- различни са ни яйцата, маята и времето на втасване.
Аз не обичам цветя, не обичам да ми подаряват цветя по-точно, особено стайно саксийни, които изискват пр ...
  54 
Когато осъзнаеш, че упоритостта е най-голямата ти слабост, ставаш, за съжаление, още по-упорит.
  46 
Баща ми винаги бе искал да има момче. За да го води по мачове, да го учи да кара кола, да ходят на риболов заедно. Но, уви – след мен се родила сестра ми и той се отказал от мечтата си да има син.
Старият (според мене тогава) циганин Нешко страдал точно от обратното – имал шест момчета и нито едно м ...
  174  12 
А кога видите "мерзостта на запустението", за която е казал пророк Даниил, да стои, дето не трябва (който чете, нека разбира), тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините.
Евангелие от Марка, 13:14
И Той ще потвърди завет с мнозина за една седмица, а в половината на седмицата ще напр ...
  54 
1.
Боли!
Болката беше едновременно режеща и разкъсваща. Плодът вътре в нея се бунтуваше срещу тази ненавременна болка.
Над нея жужаха трансформаторите на луминисцентното осветление. Светлината бе студена и някак неестествена – бодеше очите и тя инстинктивно ги затваряше и стискаше. Не искаше да е ту ...
  155 
- Привет, Майк! Прибрах се – извиках аз от вратата
- Здрасти.
Майк беше седнал на верандата. Хвърлих торбите с покупките на дивана и излязох при него. Наведох се за целувка. Дъхтеше силно на уиски. Беше още четири след обед, а добре се беше подредил. Придърпа ме, но аз се отскубнах, не ми беше до ни ...
  109  10 
ЗА ИСТОРИЯТА НИ И ЗА НАС, КОИТО НЕ Я ЗНАЕМ
Прочетох в един форум едно изказване от български турчин, който се извиняваше за това, което ще каже и че според него, ние не сме си знаели историята. Не разбирам защо господинът се извинява и какво значение има етническият му произход. Вероятно е интелиген ...
  69 
Прием в балетното училище: „Как се казваш?“ – „Иван Петров“ – „С това име кандидатстваш? Поне гей ли си?“…
Искаш ли хубаво да прекараш времето си? Не? Тогава ела с мен…
Как ли се чувства таралежът, когато сутрин случайно облече кожата си наопаки?
Ако бащите знаеха какво е презерватив, нямаше да разг ...
  100  12 
БОЖЕ, ЗА ПЪТЯ БЛАГОДАРЯ
Много пъти съм чувала, аз също съм казвала, че няма случайни неща в живота, както и представянето на четвъртата поетична книга на Уляна Паскалева днес със заглавие „Седем седмици след Пасха” – два дни преди Петдесятница – по православен календар е на 03.06.2012 г.
Уляна Паска ...
  82 
Слънцето се издига над главите им и ги заслепява. Те примижват с очи, почти ги притварят, но не спират да го гледат. В този момент, на тях им прилича на жълта пчела, чиито прозрачни крилца браздят из въздуха, бавно и протяжно, докато вятъра разнася жуженето по фоликулите на косъмчетата им. Близва ги ...
  237  23 
***
Бракът е най - толерирания сериен убиец на любови.
  186  22 
Песента на Гьокче хвръкна като настръхнало врабче над баирите над селото. Момичето придърпа към челото си виолетовата кърпа, нашарена с цветя и се забърза към училището. Свали забрадката малко преди на наближи двора и я подпъхна под яката на старото си кафеникаво палто.
Често Гьокче износваше вехтит ...
  171  12 
Дочула конската муха, че имало някакво прекрасно чувство, което животните наричали любов. Който бил обичан бил щастлив. Затова тя изготвила план и полетяла търсейки своя любовен обект. Съвсем скоро съзряла едно кротко магаре, което тихо пасяло под жаркото, лятно слънце. Тя радостно започнала да кръж ...
  121 
„Ух, само да ми паднеш! “ – мислеше Стоимен, обхванат от хормонална треска, зяпайки алчно кръшното моме, вървящо пред него, което така се фръцкаше, че чак коленете му омекнаха и устата му пресъхна.
- Ей, сладкиш, както и да го въртиш, без мойта манивела няма да запалиш! – подвикна и той с дрезгав гл ...
  322  25 
КАЗВАМ СЕ „ДИАМАНТЕНО НЕБЕ“
Здравейте,
Реших да ви разкажа своята история, защото аз съм последната рожба на българската корабостроителна индустрия и с мен приключи българското корабостроене тоест, може да се каже, че съм нещо като „последния мохикан“. Но нека не ви отнемам ценното време, а да започ ...
  122  13 
Имах три дни да направя нещо. Устата ми пресъхваше от вълнение, а ръцете ми се потяха като пред матура. Фикс идеята ми изгаряше мозъка.
Исках и диамантите, и парите.
Трудна работа… Как да си изиграя картите? Би било чудесно, ама няма как да стане това, пиленце…- шепнеше моето второ аз.
Не винаги обр ...
  98 
Положú ме като печат на сърцето си, като пръстен на ръката си, защото любовта е силна като смърт; ревността – люта като преизподня; стрелите ú са стрели огнени; тя е пламък много силен.
Книга Песен на песните, Библията
Наближаваше полунощ, когато архангелът и Мирабела се появиха в малката стаичка на ...
  63 
На пазара. Викам да си взема първата диня. Щото у нас дините се ядат през август най-рано. А тези… Вностните…
Ама ми се прияде…
Та посочвам на продавачката избраната, тя я грабва и мята към колежката си. Оная я улавя с една ръка, мери, обявява цената…
Аз мълча…
Братче, жената с една ръка лови дини! ...
  65 
ГЛАВА ДЕВЕТА: ЕНСАРИАН
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Около кръглата заседателна маса бяха насядали около една дузина души. Атмосферата явно бе напрегната. Залата, в която се намираха, не беше нито много голяма, нито много малка, но безкрайно любопитна. Стените й имаха вид на сплъстен ...
  106 
Замислям се отново за времето и пространството. Тук са изминали към осем часа, а там бях няколко дни. Доста странно. Няма как да стигна до задоволително обяснение, по-добре да обърна внимание на сестра си и да прекарам времето с нея, докато не е дошъл брат ни с приятелите си. – Виж какво си намерих! ...
  96 
/откъси от хаоса/
Глава седемдесет и шеста
За нощните въртели
Тихомълком се намъкнах в спалнята и се шмугнах в затопленото легло. Ама пусто не ми се спи. И се замислих. За мен, за нас, за всичко наоколо.
Казват, били сме цивилизация на кръстопът. И така се окръстопътихме, че се омотахме като колет. ...
  77 
Заспах. Ама по-добре да си бях будувал. Защото засънувах. Неверен сън, кошмарен. Но толкова притчово-реален, че… Добре, ето какво видях в сънната си реалност.
Седя си аз една вечер там, пред къщи, и гледам унилия залез. Дъвчейки втората си вечеря, излиза синът ми и вика:
- Какво си се умърлушил, тат ...
  126  13 
Част7. Утрото на Еньовден.
–Деницооо – гласът му звучеше някак отдалече и тихо, повече като ехо, отколкото като вик – Не ме оставяй, Деничке – зорничке! Светлина нямам…тъмно е…ще ме погълне! Прости ми, със сърцето ми прости, както аз със сърцето те моля! Не ща болка да ти нося, Денице! Ама гори ме т ...
  162  16 
Майкъл беше взел възможно най – ранния полет. Седна на седалката и затвори очи. Дойде му като гръм от ясно небе. Как стана така, че дъщеря му се плъзна по надолнището, а бившата му жена Полин... да не е можела да я спре? Нали живееха заедно, защо не му е казала досега? Щеше да се разправя с Полин…, ...
  147  21 
На иначе тихата и целогодишно спокойна улица „Меджик айз стрийт“ се вдгина голяма врява. Не беше празник, но се редяха тълпи, върволици хора от близки и далечни квартали, за да го видят. Говореше се, че не било истина, а само празни приказки или стратегии с цел продаване на имотите от този квартал н ...
  35 
ГЛАВА ОСМА: ТРУДОВА КОЛОНИЯ 206
Местонахождение: неизвестно
Време: неизвестно
Трудова колония 206
- Хей, ставай мързеливецо – провикна се надзирател Виар. – Стига си се моткал. Трябва да чупиш кристали, затова Алиансът пощади жалкия ти живот! ...
  89 
Горан отвори очи. От прозореца пред него се виждаше паркът превърнал се в пустиня. Отново стълбове от прах скриваха земята, а небето беше чисто и в него нямаше никакви летящи създания. Не знаеше колко време е спал. Можеше да са часове или пък дни, но слънцето беше високо в небето и всичко се виждаше ...
  53 
Предложения
: ??:??