-
marco777
Проза » Хумористична Емигранти
( Чикагски историйки )
Стоя вечерта на спирката и не смея да погледна часовника си. Закъснявам ужасно а Стьопата още го няма. Тази седмица е ред с неговата кола да пътуваме за работа На всичкото отгоре се изля летен дъжд, намокри ме, изми улиците на Чикаго и сега градът се отразява с цялат ... 305 9 19 -
exuded
Проза » Приказки и произведения за деца Телевизорът беше марка „Опера” – старинен предмет, който повече приличаше на шкаф, отколкото на приемник. Той може и да е бил някога приемник, но отдавна не функционираше като такъв. Върху него, внимателно поставена в средата върху дантелена покривка, стоеше саксия със свежо цвете, което бабата редо ... 67 3 7 -
ГаляБорисова
Проза » Разкази Здравей Ник,
Годината е 2019-та. Жива съм. Така започва и една песен на Кристиан: „Здравей, татко! Годината е 2005-та. Жив съм.“ Написа я на осемнадесет.
Когато ти ни напусна, той беше току-що проходило бебе. Първата разбираема дума, която изрече беше: „тати“. Помниш ли? Много исках това. А „мама“.. ... 234 5 19 -
генек
Проза » Разкази Изчаквам един приятел пред книжарницата. Седя си на пейката, държа верижката на кучето, зяпам по витрината. Разрешават да се влезе вътре с него, но… Нямат работа животните по магазините. А и кучето не разглежда спокойно, все разгръща книгите, търси някоя по любимата му напоследък тема за скарата и и ... 45 1 5 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи “Eто те и теб. Дълго тe чаках.”
Изкушението да не отвори очи беше голямо, но Елизабет се боеше какво може да се случи, ако ги държи затворени.
Силуетът стоеше на няколко крачки пред нея в кръга от светлина. Беше съвсем жив, или каквото минаваше за жив при такива като него. По-лошо – очертанията му б ... 36 2 -
jonnnn
Проза » Хумористична, Еротична Официално питане до администратора!!!
Официално оплакване до администратора!!!
Чера като прилежна пчеличка си свърших работата и ме нагложди едно желание да ти погледна в оборите. Чат тук, чат и там по РС-то и – съм там! Чакаше ме страхотно затруднена ситуация и на 2-3 скалъпих оправдание за пред Ма ... 79 3 -
TytoALBA
Проза » Други (монолог на един “включен”)
И както се казва, добре дошли в голата реалност, скъпи мои! В така наречената – “матка на света”, която не е чак толкова сложно да се опише. И ето ви няколко правила, които би трябвало да следвате, за да можете достойно и максимално успешно да си изиграете ролите на тази ... 63 2 -
Марчетоо
Проза » Повести и романи Из:Тайната на греховната принцеса:Една любов и две омрази
Пътят от училище Кашмир,до двореца се стори безкрайно дълъг за инфантата.Имаше усещането,че главата й ще се пръсне от хилядите мисли в нея.За да се разсее погледна през прозореца.Луната светейки, зловещо се скри зад няколко облака.От време на ... 28 -
exuded
Проза » Разкази Всеки ден минаваше с трамвая през тази малка горичка. Харесваше му. Сутрин и следобед, когато отиваше и се връщаше от работа, не виждаше почти никакви хора да се разхождат из пътеките. Горичката беше борова, не беше добре почистена, храсталаци и изгнили пънове стърчаха безразборно навсякъде. Имаше и ... 101 4 10 -
brinne
Проза » Повести и романи 22.
- Ало! – гласчето насреща беше тихо и колебливо – Обажда се Вяра. Търся Маргарита.
- Аз съм. Какво има, Вяра?
- Мама я няма – момичето почти прошепна последните думи – Няма я вкъщи. Дойде ли на работа?
Маргарита преглътна. ... 123 7 16 -
rumbic
Проза Настъпи лятото, проливните дъждове престанаха, денят се удължи а Виктория изпитваше истинска радост от факта, че най-после се бе осмелила да се премести в красивото и живописно градче, намиращо се само на няколко километра от големият, претъпкан и неприветлив град. Беше редактор в едно малко издател ... 118 5 8 -
генек
Проза » Разкази Пия си чая пред кафенето. И погледът ми танцува из площада. Минават хора – млади, стари, деца...
А нещо розово все се набива в очи.
Впервам поглед.
Възрастна, дребна женица е заела няколко квадрата пред паметника на Кирил и Методий.
Няколко квадрата – защото не стои на едно място. Играе нещо. Заглеж ... 77 3 13 -
Mazaco
Проза » Еротична Когато се събудих, навън валеше дъжд. Сиви облаци се бяха спуснали над далечните хълмове. Надникнах през щорите с подпухнало от сън и намръщено лице. "Идва зима" - казах си наум и потреперах от студ. Затътрих се към банята. След 15 минути освежен, се подготвих за сутрешният си ритуал - кафе, кроасан ... 305 4 35 -
vega666
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Годината е 1985. На власт в Русия /тогавашният СССР/ е вече Михаил Горбачов. Човек издигнат политически още от Андропов и подготвян за поста генерален секретар на КПСС. Може би следва да се напише отделен материал за подвига, който извърши този мъж, когото ми се ще да нарека - Белязания от боговете ... 168 11 10 -
LiaNik
Проза » Повести и романи ***
Даника сякаш се събираше отново. Блуждаеше, но плътността на нейната аурата се сгъстяваше. Нещо силно и ярко пукаше в нея, създаваше заряд и вихрушки, чиито златен поток я изпълваше с неподозирана сила.Това не беше нейно, но не беше и чуждо - някаква празнота се беше запълнила и споила дълбоко с ... 132 7 13 -
генек
Проза » Разкази Седя пред кафенето, пия си чая, зяпам и мисля...
Обмислям идеи за нещо смешно, нещо ведро, нещо весело...
Стига с тая политика, стига с тоя реализъм, стига с мрачните виждания...
Да се развеселят хората.
И го умея – може да се види. А и в някои медии /в събота пак пуснаха един разказ/... ... 57 3 10 -
mementomorii
Проза » Разкази Да пътуваш с български влак е истинско предизвикателство- не знаеш кога и къде ще пристигнеш, какво ще ти се случи и с кого ще се паднеш в едно купе. По принцип винаги съм избягвал да пътувам с влак, но в тази късна вечер нямаше с какво друго да отида от София към Пловдив. Още от купуването на билет ... 67 2 3 -
Ambrouse
Проза » Разкази Ветрец.
Треперещи листа.
Зловещи, черни облаци.
Самотна светкавица прорязва хоризонта.
Хладен полъх, миризма на озон. ... 46 1 -
ХепиХейл
Проза » Повести и романи V
С бавни крачки се приближаваше към масата фигура облечена в черно наметало. Наметалото покриваше цялото тяло включително главата с качулка. Върху него бяха изрисувани числа с бяло мастило. 16, 23, 09, 01, 12 и други. Лицето на фигурата беше закрито от бяла маска, а на самата маска бяха очертани оч ... 53 3 4 -
Plevel
Проза Наближи 23:00 часа. Навън мъглата постла земята с пухкави димни облаци. В стаята бе тихо, ухаеше на изгорели, борови дърва. На масата стояха четири неясни фигури. В камината полузаровено в пепел, тлееше последното дърво. Огънят едва се прокрадваше по лицата им, рисувайки чертите на нощта. Старият ст ... 120 8 13 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава VII
Орлин излезе доволен от стаята. У него се прокрадна надежда, а колкото и да не си го признаваше я беше позагубил. Само за ден, само за няколко часа, Александрова го накара да повярва, че е възможно наистина да вършат работа- ефективно и в екип- без спънки, натяквания от по-високо, или пък ... 59 4 2 -
Elina1
Проза » Писма Здравей! Почакай малко, не бързай! Знам, чудиш се защо те спирам, та аз съм само една непозната. Не знам дали знаеш, но запознанствата с хората идват изневиделица, без дори да си го очаквал.
Ха, ха, ха! Кое е смешното ли? Всички се самозаблуждават. Самозаблуждават се, че са "главни герои" във филма ... 55 1 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Зимата отстъпи- времето й беше изтекло. Пролетта дойде с много слънце и повей на южняка. Много скоро голите, черни клони на дърветата бяха покрити с пролетната им премяна- розовобели облачета от цветчета и зеленината на листчетата.
Той беше просто един лист от голямото дърво. Но какъв лист! Яркозеле ... 53 2 9 -
troia
Проза » Разкази, Хумористична Дядо Георги живеел дълги години с жена си, която била доста проклета. Единствено ракийката, която си пийвал го радвала. Така си отпускал душата, а сърцето му започвало да пее и копнее за любов.
Един ден както готвел край печката бабата се развикала. Зимата била студена, а дървата били свършили. Дала ... 183 4 19 -
jonnnn
Проза » Еротична Искам да ме заведеш в една огроооооомна сладкарница и да ми отрупаш масата с пастички – сметанови, поляти с школад, гарнирани с кокос или пък малинки, тарталетки с мед и орехчета, саваринки сладки, баклавички……и да ям с пръсти, може и от твойте пръсти да ме храниш, мммм…….И устните ми да са омазани ... 86 2 5 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца БАЛТАСАР- ЗЛОДЕЯТ УЖ МАГЬОСНИК, втора част на приказката за сухото дърво
Виктор отдавна знаеше , че в страната на майка му приказките са на всяка крачка и той вече се беше намирал в не една от тях. Баба му обеща да го заведе при сухото дърво и неговите обитатели и момчето всеки ден се събуждаше с на ... 31 1 -
Writer96
Проза » Разкази Вчера мама имаше рожден ден. Тъй като на обяд имах лекции в университета, трябваше да ú купя подарък още сутринта. Разбира се това не се случи — поне не и сутринта. Вместо това, ранната утрин бях прекарал в четене.
След като бях прочел около 50 страници, при което вече ми беше омръзнало, погледнах т ... 56 -
rygit
Проза Мастит хипнотерапевт се готви да проведе групово мероприятие. Залата едва ли не се пука по шевовете. Той сочи големия екран зад себе си, обяснявайки, как ще хипнотизира всички. Съответно никой няма да помни нищо, но въпреки това всички ще изпълняват дословно. При това не само смисъла на изречената о ... 62 3 5 -
ZAGORA
Проза » Хумористична то
Леля Мита ми е на гости.Отпиваме от кафето,а тя се изповядва:
-Какво ми дойде до главата,Фанче,какво ме налази?!Аз,дето съм толкова достойна и разумна жена, взех,че се влюбих като ученичка.Субектът на чувствата ми е 87 годишен екземпляр на човешката фауна.Запознахме се в кафенето.Седна на моята м ... 47 1 -
Caligo77
Проза » Разкази Лежеше в ковчега по средата на стаята върху два стола. Беше кучи студ. Страната беше в бедствено положение, заради снега. Входната врата на малкия двустаен апартамент зееше отворена, за да влизат опечалени близки и приятели. Беше облечен в костюм, който не бях виждала до сега. Хълката от пръста му я ... 41 -
vega666
Проза » Разкази Посвещава се на моя приятел Jordan Ikonomov - Drugiyat
Той сложи черните си очила и се запъти към мястото на срещата с Невидимата. В ушите му звучеше Щорм на Вивалди в невероятното изпълнение на Ванеса Мей:
https://www.youtube.com/watch?v=frtuXA9HUWM
Тя идваше от Надвселената. Всъщност някаква безум ... 170 12 8 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Красотата носи съзерцание за очитe, а интелигентността - наслада за душата.
2. Кадърният изпипва нещата добре, талантливият - отлично, а гениалният - съвършено.
3. Болката - доказателство, че съществуваш.
4. Човек е обречен на пороци, ако се избавиш от един, друг след това ще го замести.
5. Глупо ... 66 3 4 -
brinne
Проза » Разкази, Еротична Стефан застина като ударен от гръм, когато ги видя. Анита лежеше по гръб на шезлонга до вътрешния басейн на хотела, а един едър мъж, със светла коса се бе надвесил над нея. Загледа със завист очертаните мускули на гърба му и си помисли, че не е лошо самият той да посещава по-често фитнеса. Доста се ... 449 9 45 -
exuded
Проза » Хумористична Това е хубаво същество – разноцветно. Има крила, закърнели, но като паун разпери ли ги, бухват цветове, преливащи един в друг като в картина на старите майстори. Няма ясни граници на красотата, една линия се застъпва от друга, за да я подчертае и така цялото се превръща в хармония. Загадъчна и търже ... 99 3 9 -
latinka
Проза » Хумористична Вратата се отвори с трясък, и в нея се настани пълководецът на семейството, Наполеон и Суворов едновременно – госпожа Еленка Рангелова! Застана с прословутата поза на буквата „Ф” и извика:
- Мъжо! Къде си? На ушите ли си стоиш, гиди смотльо нееден!!! Моментално да ми се явиш, защото ми е черно пред ... 57 2 4 -
ХепиХейл
Проза » Повести и романи IV
1878г.
Карл току-що пристигна у къщата, която до преди няколко години беше на майка му. Прах беше полепнала по мебелите. Имаше няколко мръсни съдове на масата, които чакаха да бъдат измити. Една улична котка стоеше пред входа проверявайки дали ще бъде поканена да влезе. Карл ѝ направи път, но тя ... 52 3 3 -
670301
Проза » Разкази - Утре ще ти пиша от друго име.
- Но защо така?
- Изглежда, че някой ми чете писмата.
- Ами тогава просто си смени паролата.
- О, не. Ще си сменя цялата поща. ... 58 1 1 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Пред второ районно управление на МВР стоеше униформен полицай-
разкрачен, с ръце отзад , свъсени вежди и свиреп поглед- самото въплъщение на сила и власт. Някой го подръпна за ръкава. Погледна-дребна, спретната старица.
- Търся главния инспектор.
- Зает е, не може.
И в знак на благоволение : ... 69 8 -
robertratman
Проза БМВ-то вдигаше прах след себе си, правейки остри завои на самотния междуселски път. Миро караше като луд, но това беше само привидно. Той не бе луд. Просто беше прекрасен шофьор. Сграбчил волана, се бе съединил в едно с колата. Съсредоточено гледаше пътя, напред, напред, предвиждаше всеки завой, вся ... 91 2 -
Greg
Проза » Разкази Никога не съм имала големи очаквания. Може би затова всичко, което се случи в живота ми, винаги ме е изненадвало, а най-голямата изненада беше ти, Крис. Кой да предположи, че онази наша случайна среща в "Кавърн" клуб в Ливърпул ще ни събере завинаги. Времето е толкова измамливо и непостоянно, като ж ... 179 2 14
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.