-
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Целият ни живот се събира в едно тире,
издълбано в мраморна плоча.
Не си заслужава толкова много
да се мразим!
Нека се обичаме! 84 3 7 -
йеромонах
Проза » Фантастика и фентъзи - Гледай си в краката – трънливите храсти започнаха да остават следи по сивкавия титан на долните му крайници. Не може да избегне всичките преплетени бодливи къпини и често му се налага да изпълнява сложни акробатични движения, за да запази равновесие.
- Равновесието е в генезиса на Панайот. Андрей ... 44 1 2 -
yanko88
Проза » Разкази Моят опит като хомосексуален
Идеята за написване на този разказ дойде, след като прочетох книгата на Младежка ЛГБТИ организация „Действие” – „Смелостта да бъдеш”, в която са поместени историите на жени с хомосексуална ориентация. За съжаление обаче, моята история, бидейки гей-мъж, доста се отличава ... 289 1 6 -
di_t
Проза » Разкази - Баща ми лежи у дома. Наели са медицинска сестра да се грижи за него. На морфин е. Олга също живее в къщата, но си продължава живота и чака стария да издъхне, за да пипне паричките и имотите му. Ще ти дам адреса. Олга трябва да изчезне, нещастен случай ли, не знам и аз какво ще и се случи… ти избир ... 73 1 6 -
tedi
Проза » Разкази Вятърът си играеше с изпадалите листа по улицата. Небето беше посивяло като коси на стара жена. Започна да вали. И въздухът замириса на пръст. Хората по главната приличаха на мравки, които щъкаха насам-натам. Марта се беше разбързала, закъсняваше за срещата. Говореше по телефона за да уточни последн ... 62 2 3 -
генек
Проза » Повести и романи 5.
Спряхме на една пряка от управлението, до малката градинка. Точно в средата й, до тревясала могилка с катерушка, люлка и пясъчник, ползван за тоалетна от динозаври – ако се съди по вкаменелостите в него, имаше дървена барака. Казано направо – резултат от архитектурен аборт. Пред нея бяха струпани ... 95 3 14 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
Докосвай пясъка, сякаш докосваш плътта ми. Целувай ме дълго, бавно, както го правим преди да се оттеглим в страната на сънищата. Поглеждай към вълните с прикрит срам. Така, както обичаш да ме изучаваш. Знаеш, че съм „синьото“ за много жени. Шепни ме. Шепни ме в мислите си и едва ме сри ... 74 5 2 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
Днес просто съм изгубен. Пиша ти, защото... искам да си сигурна, че съм... жив?!
Нямам идея, любима.
Много ми е трудно без теб. Случват ми се странни неща. Чувствам се отвратително. Не просто защото те няма. Не съм щастлив. Имам съмнения към самия себе си. Към абсолютно всичко.
Доста а ... 67 5 2 -
генек
Проза » Повести и романи За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – чух я в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изложеното в нея, ама я чух. Пък не мога да ... 85 2 5 -
Беа_Нади
Проза » Приказки и произведения за деца В ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО
Небето ставаше все по-тъмно и по-тъмно. Хана вдигна навъсен поглед нагоре. Бе тръгнала за гъби сутринта, когато слънцето грееше на безоблачното небе. А чак сега стигна по-отдалечена и рядка гора с много манатарки, масловки и други вкусни гъби. И трябва ли да остави всичките и да ... 93 1 1 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази - Лек път, миличка!
- Чао, мамо!
- И много да се забавляваш! Все пак ще си с деца на море! – пошегува се мама. – Обичам те!
- И аз теб! – махнах и от влака.
Е, най-после заминавах. След шест часа щях да съм в Слънчев бряг на новата ми работа като аниматор. Нямах търпение да пристигна. Обожавах морет ... 68 2 -
Musical_person
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Полунощ минаваше. Тази лятна вечер вятърът силно духаше, а в една голяма къща, живееше млад мъж - съвсем сам. Отчаян и нещастен се чувстваше в онзи момент, спомняше си за неговата любима, която бе отишла при звездите и с умиление се сещаше за моментите, които си прекарваха. Копнееше да я срещне отно ... 64 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
И липсата ти е толкова осезаема. Минутите танцуват по нежната мелодия на тялото ми. Горят ме, сякаш портите на Ада са отворени. Мисля те. Премислям те. Загрявам думите и ги оставям там, в пещта. Нека отровата остане за мен. Нека поема отговорността за това...
Риск. А може би изкушение? ... 69 6 -
rygit
Проза » Повести и романи Част 2
Решаваме че ще го приложим. А в мига в който тя се успокоява, нежно но и малко лукаво ми прошепва:
- Знаеш ли има и още нещо което ми е омръзнало! И за него също имам идея!
- Брех! Днес си пълна с идеи! Какво е? Да не би да искаш управата на хотела да смени пердетата в стаята?
- Неее! Тях дор ... 54 1 2 -
Flavia_Fiore
Проза » Други Луната слабо осветяваше уличката. Олег беше приклекнал в храстите. Приятелят му Неджатин премяташе въжето през оградата. Бяха се запознали в затвора и сега, когато и двамата бяха на свобода, продължиха дружбата си като сътрудничество с криминален характер. Обирите, които извършваха, бяха дребни и вс ... 148 1 2 -
Stasi.1
Проза » Писма Здравей, приятелко от далечна Чукотка,
Питаш ме какво е това портокал и какъв вкус има. Ще се опитам да ти обясня, макар че ми се струва трудно.
Това е южен плод с кръгла, като топка форма, обикновено голям колкото женски юмрук. Кората му е твърда и леко грапава, почти като замръзнал пясък. Има най- ... 46 2 2 -
brinne
Проза » Повести и романи – Искаш ли да те закарам? – Андрей гледаше открито в лицето ѝ и се усмихваше – Колата ми е спряна от другата страна на парка… Нямаше място по-наблизо.
– Времето още е приятно и хората… явно се разхождат… – отвърна неопределено Лили.
– Да… а други се скъсват от работа!
– Иначе как щеше да те прегледа ... 122 5 15 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДВАНАДЕСЕТА
ДЕЛИО СЕ ВРЪЩА КЪМ МИНАЛОТО
Знаеше, че домът, към който се е запътил, не е далеч, затова не взе коня си. А и по-добре щеше да се опази от наблюдателните нощни пазачи, ако се движеше пеша.
Вървеше между къщите с лека стъпка, една неразличима сянка в мрака. Чувстваше се странно, сяка ... 27 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от Изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така ... 41 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
Минаваш ли по думите ми просто така? Казвам ли ти неща, които чуваш за първи път?
Мисля си за вечерта ти там. Далеч от мен. Мисля си за чувството, с което си заспала. За усещанията ти в новото утро.
Бях ли последната ти мисъл? А първата?
Отново се затварям в себе си. И ставам тъжен. Та ... 74 6 1 -
Й.З.
Проза » Повести и романи Искам да ти кажа само:
- Стига черно мислене!
Позволи ми красотата на живота да ти покажа. За това че не подозираме как всичко около нас сияе когато сме заедно, позволи ми да ти разкажа.
- Диалектиката определя човека!
- "Искаш, но не можеш да обичаш или обратното"? От липсата на логика в държанието ... 34 1 -
Петър1
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Мартин се оплакал във вестник “Стандарт” : “ Смъртта му легитимира глупавите му книги, написани с речник от 400 думи”. Това го казал след убийството на Георги Стоев. Мартин, знаете го, онзи с голямата уста и малкото достойнство, мъжкото. Онзи, който се вре в помията, за да си начеше Егото. Онзи, с б ... 103 1 4 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДЕСЕТА
ПЪТЕШЕСТВЕНИЦИТЕ ПРЕЖИВЯВАТ ОПАСНОСТ
Делио се възстановяваше бързо и на следващата сутрин рано продължиха пътя си през Височините. Раненият друн, който също се чувстваше вече сравнително добре, щеше да ги придружи до Маринео. Делио му обеща да намери пълна информация за състоянието, в к ... 21 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
Желая да ме целуваш. Плътно. Силно. Да го правиш, сякаш се нуждаеш от въздух. Да ме жадуваш, сякаш съм забранено мечтание.
Прави го! Прави го така, както само ти умееш... Драскай по гърба ми. Попивай с устни следите. Запълвай ги с нежност. Обладавай ги със страст. Всяка моя клетка е го ... 80 6 1 -
written-springs
Проза » Писма Липсваш ми...
Далеч си. Но от днес – по-далеч от обикновеното. Разкъсвам се на хиляди парчета. Сякаш изпускам най-важното. Всичко ще звучи като клише, знам...
Понякога не можем да кажем нещо по-смислено, по-интересно, завъртяно. А нужно ли е? Чувствата са тъй чисти, а ние имаме навика да ги заплитам ... 145 5 4 -
troia
Проза » Приказки и произведения за деца /Приказката е написана по картината Вълшебната планина на palenka /Пепи/
https://otkrovenia.com/bg/kartini/vylshebnata-planina
Живеело едно малко плъхче в полето със своето семейство. Родителите му го пазели и не му давали да излиза на открито. Понеже било любопитно плъхчето не ги слушало. Вечер тай ... 123 4 13 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца НАЯВЕ СЛАБАК, НА СЪН ЮНАК: НАЧАЛОТО
Живееше някога едно момче, единствено дете на много грижовни родители. Роди се преди времето си, боледуваше често и си остана слабичко и нежно, въпреки грижите на близките си. Милян, така се казваше той, много искаше да тича с другите деца, да играе по цял ден и д ... 30 1 -
exuded
Проза » Разкази На масата лежи дебела книга с кулинарни рецепти. Вестник, поизмачкан и с дата отпреди няколко месеца. Калъфка за очила. Още една книга се вижда, но в далечния край на масата. Тя е захлупена с кориците нагоре, сякаш някой я е оставил набързо, за да свърши нещо неотложно и да се върне. Тихо. Слънцето ... 141 5 16 -
popolo
Проза » Други Винаги се дразня, когато някой от компанията се втренчи в телефона си, чати, забавлява се и недвусмислено показва, че виртуалният му събеседник е класи над присъстващите! Затова виртуалните събеседници, този бичът за нормалното общуване, са мои лични врагове! Те ограбват присъствието на нашите прият ... 60 2 1 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ОСМА
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО ЗАПОЧВА
На другия ден времето беше мрачно и дъждовно. Сипеше се монотонен, ситен и остър дъжд, който разкаля тревата и слегна козината на овцете; но докато те се разхождаха невъзмутимо по високия склон, Кори отиде по-нагоре и се скри под една скалиста издатина. Там седна, ув ... 29 -
popolo
Проза » Други Казаха ми страхотен начин да справяне със стреса: всеки път, когато тръгна да се ядосвам, да затворя очи и да си спомня някой интересен факт, примерно, че горилите не могат да плуват. То това хубаво, ама аз най-много се ядосвам, когато шофирам, и няма как да си затворя очите. Реших, че ще си предста ... 86 1 6 -
sisita60
Проза Когато те видях за първи път си помислих "Това е най-сериозният мъж на света".
Помня, че усетих някаква мрачност в изражението ти. Помня и плахото ми "Здравей".
Не знам дали ме чу, но си чакам все още отговора. Помня, че поисках да те докосна.
Решавам да те поканя на танц.... хм... какво пък толкова ... 120 1 7 -
di_t
Проза » Разкази Кина и Славка стояха на пейката в двора и гледаха котката. Котката се беше окотила и три малки топки се бяха прилепили до майката.
- Олее..ле…какви сладички пухчета - Славка гледаше с умиление котенцата.
Кина отиде и взе две от тях. Даде едното на дружката си, другото за нея и ги замилваха.
Чуха щър ... 83 1 6 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи Този текст е противоестествен на силите на Светлината.
Нощен Патрул
Този текст е противоестествен на силите на Мрака.
Дневен Патрул
Този текст е категорично забранен за разпространение и е в нарушение на Великия Договор. ... 137 2 14 -
enormity1
Проза » Други Нищо не остана от човека който бе. Неговото истинско лице спи в заблуда. Пропадайки до дъното той се научи да се държи... Ела, потанцувай в неговите зали на суетата. Съдбата на неговото изкуство... забвение. Въплъщение на страстта на живота му... преплетена със структурата на неговото изкузство. Гор ... 78 1 -
yogimax
Проза » Разкази Настъпи зимата. Застуди се, падна сняг. През нощта кученцата скимтяха от студ. Но такъв е кучешкият живот. С грижите на жените и децата те поотрастнаха.
Ето че се запролети. Те започнаха да влизат във входа, да цапат, да ровят в градинките и там да вършат естествените си нужди. Това беше неприятно, ... 42 1 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXV
Всички я гледаха с полуотворена уста. Отново появила се беше като гръм от ясно небе, отново посадила объркани чувства във всяко едно сърце, което в момента стоеше пред нея. Погледите им бяха забити в нея, а тя се срещаше с всеки по отделно. Някои познаваше, с други сега се запознаваше... К ... 66 3 4 -
enormity1
Проза » Други Ти, който се зовеш "Акила". Аз съм този когото ти постави на този стъклен пиадестал. Аз съм този които не коленичи пред богове или крале. И сега свеждам глава за пръв и последен път пред теб, недостоен за твоят взор, недостоен да произнеса името ти на глас. Коленича пред теб с една последна клетва.Т ... 61 -
heartandsoul
Проза » Разкази Седим двамата под лозата: аз - малък, с ожулени колене и уморен от игрите и дядо срещу мен - с побелели коси, загрубели от работа ръце, но все още живи и неуморни очи. "Дядо, разкажи ми някоя история". И той разказва - за войната, за геройствата, за другарите му, за горещите и сухи лета едно време, ... 48 1 -
di_t
Проза » Разкази Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща.
Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, къ ... 94 3 9
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
