-
DPP
Проза » Хумористична Тя беше отчаяна. Всичко ѝ тежеше, а напоследък нямаше на кой да се оплаче. Пътуваше много и не знаеше кога ще тръгнат пак. Двете не се бяха виждали от дълго време и искаше да ѝ сподели всичко от последните месеци:
- Имам чувството, че имам най-гадната работа на света! Ежедневно се ровя из устата на ... 141 4 13 -
di_t
Проза » Разкази В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ... 111 5 -
Валентина.1
Проза » Разкази Часовникът удари полунощ. Улиците на големия булевард бяха празни. Хората празнуваха по домовете си със семействата си. Ала някои нямаха семейства. Някои просто бяха обречени да се разхождат сами по големия булевард и да се радват на Коледа със звездите и снежинките.
Младото момиче, което се придвиж ... 80 3 -
Петър1
Проза » Хумористична Вдъхновена и бодра, крача по улицата.
Още е рано, няма никой. Аз обаче, вече усетила онзи творчески напън, изкарвам малко, детско барабанче от дамската си чанта. Учудихте ли се? Ами - недейте. Там, в една дамска чанта, знаете, има място за всичко. И така, окачвам малкото си барабанче на рамо, пригот ... 105 3 6 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Седнали американците да правят филми за динозаврите, да имитират живота им в детски паркове. Зрителят зяпа добичетата от праисторическата ера, тръпне, свива се, оглежда се и си казва: "Боже, че то като у нас!"
Отдавна обаче по уж българската телевизия нямаше нищо, което да отразява българските пробл ... 83 2 13 -
генек
Проза » Други Поканиха ме на представяне на книга. Обикновено не ходя – не обичам местните /където и да е!/ културтрегери и групичките около представящия писател, поет, художник…
Този път отидох. Бивш ученик. Не беше от любимците ми. Да речем – от втората редица. А те при мен са доста редички в дълбочина – та чак ... 86 3 10 -
Betelinka
Проза » Повести и романи Беше 19 юни когато те срещнах. Времето беше доста променливо, като настроението ми.
Ти седеше на масата и обядваше хот-дог само с кетчуп, майонеза и лютеница...точно както го обичаш.
Аз стоях срамежливо до теб и гледах как сладко ядеш.
Малко след това се запознах с теб...
Бяхме цяла компания. Другит ... 122 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Мъж на около 65 години, затърси ключовете си, балансирайки със служебната чанта, торбичка с покупки и прекрасна алена роза с дълга дръжка. Беше много добър в професията си, ценяха го и затова все още работеше. Той бе висок, слаб, напълно побелял, но с добре подстригана коса, с очила диоптрични, марк ... 58 1 2 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи ***
Земетресението ги завари не съвсем подготвени и Аргтур щеше да си отчете и тази грешка - след много, много време. Демонът, разбира се, също беше виновен. Макар че съвестта на монаха все по-трудно приемаше това нарицателно – демон.
Когато Доменико Борей се бе появил в кабинета му в Храга, в бързи ... 35 -
exuded
Проза » Разкази Обядвам дълго.
Понякога виждам как лятното слънце се мести, вероятно притеснено от хладния ми поглед. Изкатерва се на най-високото било на небето и се чуди къде да се скрие, защото няма никакво облаче. Голо слънце, голи хора, голи мисли щъкат наоколо. Толкова е топло, че ако материята не се разсъбле ... 89 2 4 -
mislitel
Проза » Повести и романи, Хумористична 5 част
– Спокойно, Су Я – потвърди подозренията му НаСеКи Са МеТа – точно в този момент вярната на своя род НаКаКа ИСа СаКа жертва тялото си за делото. Както обикновено КаТа ДжаСа е пиян, а ИОн СаКа още не е изтрезнял. Затова е пратил малкият си брат, БаРа СаСам, да го замества. Та точно с него е ИС ... 67 1 4 -
di_t
Проза » Разкази Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ... 91 1 12 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Когато вървиш нанякъде и се усетиш, че се губиш, единственият изход да не се изгубиш напълно е да смениш посоката!
Две неща нямат граници – въображението и идиотизма, ама то щото и между тях няма граница!
Ако винаги имате съмнения дали чашата е наполовина празна или наполовина пълна, напълнете я с т ... 101 5 9 -
perfanov
Проза » Разкази На вратата на кабинета на директора на музикално драматичния театър се почука и без да дочака отговор в стаята влезе мъж на средна възраст, облечен в стилен костюм.
– Добър ден! - каза той. -Казал сте да ми предадат да дойда. И ето ме тук.
Директорът стана от стола зад бюрото си, посочи фотьойла и к ... 59 3 -
Сара-Хъстлър
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Обядът продължи нормално. Оханес беше усетил гнева на Сара, защото се държа леко резервирано, но на тръгване от дома беше дори развълнуван за предстоящия брак.
Който Сара нямаше да позволи да се състои.
*****
– Не може да ме омъжи. -каза Сара, крачейки напред назад в стаята си.
– Има правото, той ти ... 68 2 3 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи Ригс сякаш първи се осъзна.
– Искате ли да пояздите? – плахо предложи капитанът.
Владетелката на Морея тържествено кимна. След толкова много емоция, дамите край нея се засуетиха облекчено. А Елена най-сетне си спомни докрай защо толкова регистрираше ябълките на масата. Какво беше станало в света на ... 37 1 -
БъдещиятМъртвец
Проза » Други Намирам по нещо тъжно в автобусите.
Дали защото са пълни с хора, преминали през нашия живот, които си заминават и продължават по пътя си като по някакво тайно разписание на вселената?
Или защото идват и си отиват. И постепенно се забравят. Едни обикалят несломено еднаквите улици, надяват се да намер ... 57 1 2 -
written-springs
Проза » Други Дългоочакван дъжд. Порой, развилнял се като освободена спотаеност. Тихи улици. Попиващи мълчанието на тъмнината. Осветени участъци, обърнали гръб на видимото. И само аз и ти. На онзи вход. Преди часовете, в които ще сме отново сами с мислите си.
Вперили очи в отсрещното внимание. Тази вечер си толко ... 111 8 3 -
Петър1
Проза Отвъд моето "Его" се намира моята свобода.
Аз съм почти свободен, докато то живее в мен.
И, зная, докато не абдикирам от него, няма да съм истински, няма да съм "Аз".
Но ето, този кръг се затваря: избягал от своето "Его", намирам моя "Аз".
И започвам да търся, отново, докато вървя. Покоят за мен е с ... 132 5 -
inaroni
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Еротична Тя изправи рамене и тръгна по улицата. Токчетата на елегантните и обувки отекваха в главата й. Отдалечавайки се от групата усещаше погледите им. И те сякаш проникваха до онези дълбоко скрити мисли, които тя се опитваше да зарови така, че никой да не успее да докосне. До кога ли щеше да успее...
Свив ... 87 3 -
di_t
Проза » Разкази Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърля ... 69 2 6 -
Станисла
Проза » Разкази, Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Първата среща беше много приятна, макар че Стела отиде с предубеждения и съмнения. Срещнаха се наскоро в сайт за запознанства - двама души във възрастта на свободата: достатъчно зрели, необвързани, търсещи себеподобни за :каквото дойде". И от съседни квартали, предвещаващо удобство дори за обикновен ... 127 3 5 -
Liberum-anima
Проза От къде се появи? - питаш…
От истинския свят ли?
Не - истинския свят, прекалено фалшив ми е!
От въображението ти.
Но за днес само, ... 42 -
Вергил
Проза » Писма Здравей, Роза! За Добро или лошо, си обещахме следващото лято пак да сме заедно. Надявам се да не измениш. Вече изминаха сто дена откакто, за последен път, видях ангелското ти лице. Стотиците километри, които ни делят, се топят в един миг. Мигът, в който мечтая за теб. Точно така, в мислите ми ти си ... 95 1 3 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Някои не го харесваха, други го избягваха, трети направо го ненавиждаха…
Неприятен отвсякъде…
Твърде, твърде неподходящ за прилична компания и за нормални хора. Нагъл, безочлив, противен. Излизащ от рамките на приличието…
Нима това е човек за комуникация, общуване, познанство, приятелство?
Още повеч ... 98 4 12 -
генек
Проза » Други Пак за събирането на парите във входа.
Нямаме касиер. Всеки събира – по реда. С две изключения. Едната беше алкохоличка. И не й давахме по понятни причини. Другият е днешния герой.
Над 40 години е. Какво работи – не можем да разберем. Ту в курорта следи за велосипеди под наем, ту в някакъв гараж. Из ... 59 1 8 -
written-springs
Проза » Други Тихо ми е. Лирично. Някак замечтано. Напоследък си мисля за споделените мигове. За личните моменти. За онова, което се губи в тишината, защото само подсказва за намеренията си.
И не знам дали съм готов за любовта. Но ми се обича. А как обичам... Буйно – като писател. Динамично. С ярки думи. Луди изр ... 173 5 9 -
Musical_person
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Случи се отдавна в една прохладна нощ. Тогава един хубав младеж излязъл късно вечерта, когато нямало никого навън и докато вървял се озовал на почти пусто място. Там се спрял за миг и не след дълго се приближила една девойка и то със самодивска хубост. Стояла зад него и му прошепнала нещо, при което ... 90 2 -
mislitel
Проза » Повести и романи, Хумористична 3 част
Колко дни и нощи Су Я прекара в СаДоМазО и сам не знаеше. В този дом за грешници липсваха прозорци и лъчите на небесното светило нямаше как да стигнат вътре, за да подскажат поне хода на времето. А храна, ИОн СаКа, помощникът на КаТа ДжаСа, носеше когато се пребореше с природния си мързел, а ... 79 3 4 -
di_t
Проза » Разкази Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
Но остана ден до г ... 66 1 7 -
ШефаПървомай
Проза » Други Вярно е. Убих човек. Но не беше нарочно. Просто се защитих. Хората не ме осъдиха. Единствено ти - ти ми забрани да имам деца. Защото никой простосмъртен няма право да решава кой кога да умре. Но питам те, Господи, трябваше ли да се оставя? Направил си мъжа силен, не за да наранява жената, а за да я ... 158 4 6 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази Нора седеше в закусвалнята и ядеше баничка със сирене. Трябваше набързо да хапне, преди да отиде на лекции, а вече закъсняваше. Тя излапа баничката набързо и извади новото си джобно огледалце, за да провери дали няма мазно по лицето си. Но изведнъж някакво момче се появи в огледалото. То беше с черн ... 86 5 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Сънят беше странен по няколко причини. Господин Х. сънуваше рядко и не помнеше сънищата си. Но не и този! Той беше изключително реален, като че гледаше филм, не можеше да го забрави и да иска, толкова истински, че винаги се събуждаше облян в пот и със сърцебиене. И имаше защо... сънят беше, меко каз ... 51 2 4 -
brinne
Проза » Разкази, Еротична Разказът е посветен на written springs (Аделина Дойчева), която ми припомни колко обичам да пиша еротични разкази.
Приятно четене!
Зелена планина, далече от света
- Уф! Не знам дали това е правилният начин да свалиш една жена … но трябва да ти се признае – имаш въображение …
Видя я как се спря на пъ ... 180 5 14 -
written-springs
Проза » Други Удавени в усещането си за грях. С протягащи ръце към паралела. Скрихме онова, което изпитахме, избутвайки го назад в душите си. Представихме го с други думи, за да не се наречем слабост. Нека... се надсмиваме над това кои сме! Има ли част от нас в героите ни? Ти и аз знаем много добре.
И ми е малко ... 175 9 7 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XX
- Кога го разбрахте, момчета?
- Е сега от там идваме, де!- изнервено отговори Слави.
- Значи все пак не сте изчакали позвъняване от наша страна?
- Не, не сме!- отвърна категорично Андрей. ... 69 3 7 -
vega666
Проза » Разкази В съзнанието на Диди телепатично се прокрадна името на това гигантско образувание - Циклопа! Окото на Циклопа се хранеше със слънчева светлина. То имаше връзка с най-ярките звезди от галактиката, в частност със Сириус C-D и с необичайно ярката звезда VEGA от съзвездието Лира. Мисълта за Циклопа й на ... 113 9 5 -
Ida-L
Проза » Разкази 17 май 1912 г.
Край масата в десния ъгъл в дъното на кафе-сладкарница "Цар Освободител" в София седяха трима млади мъже около 30-те. Всеки се беше съсредоточил във вестник или списание пред себе си. От време на време споделяха прочетеното, коментираха, после продължаваха заниманието си. Личеше, че с ... 68 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 1.
Събуди ме настойчивият глас:
- Ставай! Ще закъснееш…
Да, бе – ще си наруша спокойствието… И за къде ще закъснея? Пенсионерски живот – за никъде не бързам, часовник нямам, шеф хептен… Да не споменавам, че не обичам пенсионерските глутници, обикалящи центъра и ближещи по едно кафе два часа нейде на ... 64 2 6 -
генек
Проза » Други Събирам пари за входа. Звъня, отваря ми комшийката и вика на мъжа си: „Андрей, къде са ти парите?“. Питам заинтригувано: „Защо неговите? Ти нямаш ли?“. А тя ми обяснява като на малко дете: „Имам, но ми трябват за мои работи, няма да ги давам за чужди, я…“
хххх
Звъннах на друга врата. Показа се щерка ... 58 4
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
