-
Musical_person
Проза » Разкази Оксана не се интересуваше от литература. Причината беше неизвестна, а когато бе малко момиче, книгите бяха едно от любимите и неща. Щом порасна и като стана на петнайсет години, интересът и към подобни вещи, сякаш изчезна. Вместо да чете книги, тя предпочиташе да посещава барове, и понякога галерии. ... 108 1 5 -
vega666
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Изменници на родината. Така биваха наричани преди 10 ноември 1989г., всички онези, които забягваха на Запад. За оставащите в страната си техни роднини имаше най-строги санкции. Те трайно попадаха в списъка на неблагонадеждните. Не им се даваше назначение на желаната от тях работа, а най-младите не б ... 290 5 21 -
TytoALBA
Проза » Други (монолог на Канцлера на Небесната Ескадра)
Ако никога не сте видели нашите бури, вие никога няма да ни разберете!
Не ще разберете способностите на нашите безумни души
към падане на самото дъно на бездната,
където всичките закони на Вселената губят своя първоначален смисъл, ... 136 1 4 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Малкото, което не ни достига, за да полетим е голямото, за което заслужава да се борим. 75 2 4 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Карантинния период на суетата е неизвестността.
2. Човек със здрави корени, трудно ще изгуби посоката.
3. Първата любов е трогателна в искреността си и назабравима с илюзиите.
4. Изкуството - вечен храм за душата.
5. Великодушните хора подминават с пренебрежение дребнавостите, докато за тесногръд ... 75 1 2 -
Musical_person
Проза » Разкази Анатолий се чувстваше самотен. Живееше напълно сам, всяка вечер щом се прибереше от работа, го налягаха неприятни емоции. Чувстваше празнота, потиснатост и лека носталгия към миналото си. Въпреки че беше хубав, той нямаше нито приятелка, а със семейството си се виждаше рядко. Изглеждаше по-млад, но ... 88 1 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Това е една история, която ми разказа един от обитателите на площада със сухото дърво, но по обясними причини не иска да споменавам името му!
-Крайно време е общината да вземе мерки!- говореха хората от града - Да извикат един работник и да го отрежат от корен, та това е просто едно сухо дърво! Кога ... 50 2 -
latinka
Проза » Хумористична Семейство Тлъстигови си имаше проблем. Бяха закръглени. Според техните критерии. Диетолозите биха ги нарекли затлъстели, а простосмъртните ги наричаха дебели, шишкави, хипопотами и угоени прасета. А иначе Тлъстигови много си настояваха да отслабнат и пробваха какви ли не диети. Например Лилето, така ... 67 1 -
Plevel
Проза » Разкази "Станимашкият надпис на цар Иван Асен IIе старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г. Разположен е в осем реда. Той гласи:
В(Ъ) ЛѢ(TO) S Ѱ Л Ѳ ЕН(ДИ)К(TA) Д Б(OГ)Ѡ(МЪ) ВЪЗДВИЖЕНЫ ЦР ... 178 8 22 -
rumbic
Проза Беше ранна пролетна утрин, все още хладно, но Ава вече бе станала и разтворила широко прозорецът, тя вдишваше от свежестта която нахлуваше отвън.
Насред стаята ѝ, върху меката си постелка лежеше нейният най-добър приятел, Лабрадорът Вооз, който не пропускаше нито едно нейно движение. По някакво стеч ... 168 9 17 -
meteor
Проза » Други Качих се на Кораба. Зен пое курса учудено. Нима и това?
Да да - отвърнах. Искам да проверя. Искам да проверя.
Защо само Одисей да го може? - ще опитам атакувам Дявола в сърцето.
И той има чувства и жена! Зен проскърца зловещо и сред зловонен пушек
се отвори дупка на обратното време... ... 94 5 2 -
генек
Проза » Повести и романи 01,00 – 02,00 часа
В колата вадя телефона и набирам Христосков. Обажда ми се още след първото позвъняване.
- Тъкмо щях да те зарадвам…
Натам е ясно – експертите са потвърдили; подписът на Караджов е фалшив. И ето ти мотива – премахване на пречещия да се получат пари. Изглежда немалко пари, макар Мит ... 59 3 10 -
perfanov
Проза » Разкази Ирина се събуди както обикновено, рано сутринта. Направи си кафе и се доближи до прозореца на малката кухня. Погледна навън, след което се обърна и отиде до календара, закачен на стената. Премести квадратчето и се усмихна. Беше осми март. Толкова време чакаше този ден. Днес щяха да й звъннат приятел ... 45 1 -
Ambrouse
Проза » Разкази Аз, бог ПАН, наричан за по-дълго Приходна Агенция на Нацията, смятам да взема сериозни мерки за събиране на дължимите от вас суми. Вие укривателствувате, с което нанасяте сериозни вреди на Държавата и в частност на мен, като неин наместник по финансовите въпроси. Не може да се разчита на коректност ... 114 2 3 -
Darina17
Проза » Други БАРУТ В ШВЕЙЦАРСКИ ЧАСОВНИК
пиеса от Дарина Проданова
ДЕЙСТВАЩИ ЛИЦА:
БОЯН
ИВАН ... 79 1 1 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Тя беше толкова крехка, чуплива.
А отвсякъде я мачкаха, стъпкваха, пренебрегваха, давеха я в стрес, несигурност, безнадеждност, хаос...
Опитваше се, с усилие на волята, да надигне глава, но веднага клюмваше като попарена. А толкова й се искаше да бъде красива и всички да я желаят! Вглеждаше се в очи ... 91 8 -
генек
Проза » Хумористична Честит празник!
/Няколко истории от хумористично-сатиричния роман "Калейдоскоп" - част от който е тук/
- Ммммм, хубаво е кафето. Моичкият не може да ми свари такова. Пък е и малко мързелив. Решила съм – като умре, ще го кремирам и сложа в пясъчен часовник. Хем нещо да свърши, хем да се кефя, когато ... 101 6 8 -
генек
Проза » Повести и романи 00,00 – 01,00 часа
В подножието на един от хълмовете има малък парк. Улицата е добре осветена и виждам високи борове, малки красиви ели, вече повяхващи цветя. И светли алеи, покрити по всяка вероятност с бял пясък – кой знае отде докаран. Някъде сред парка се мярка висока къща – два или три етажа…
П ... 57 2 5 -
alleXander
Проза » Еротична Бе слънчев, ярък ден.
Без мисъл или пък разсъдък.
Порази ме нещо в мен.
Бе нейния поглед дързък.
Накара ме да чакам. ... 48 -
Solas
Проза » Разкази, Хумористична, Други А какви лелки имаше по гишетата едно време ...
Ехх ...
Червило няма, ала устните тънко стиснати, лакът останал някъде по щипката за буркани от есента, елекът на рамене да топли докато сабото на преметнатият крак пошляпва глухо, а под косата, вързана на кок, забоден с шиша за плетене те гледат две оч ... 79 2 3 -
smelo_sarce
Проза » Повести и романи Шкафчето до главата ми започна да вибрира някъде около два и половина сутринта. Звукът на телефона беше изключен, но нервното му подскачане върху дървената плоскост в момент, в който навсякъде е тихо, закономерно предизвика ефекта на бързото събуждане с учестено сърцебиене. С широко отворени, невижд ... 71 4 4 -
ХепиХейл
Проза » Повести и романи II
Карл още от малък се разбираше повече с майка си. Не, че имаше конфликти с баща си, но определено беше по-близък с майка си. Двамата бяха заедно по цял ден. Готвеха заедно, чистеха заедно, работеха на къра заедно. Вечерта играеха на криеница. През това време баща му работеше, като обущар. Когато ... 58 3 2 -
Кентавър
Проза » Разкази, Хумористична Връщахме се с един приятел от риболов на Дуранкулашкото езеро. Аз карах. Беше адска добруджанска августовска жега и бяхме свалили прозорците за някакво проветрение. Да, това бяха 90-те години на 20-ти век и за автоклиматик не че не бяхме чували, чували бяхме, но май не бяхме виждали. Въздушният пото ... 327 2 18 -
Maryana
Проза » Еротична (Споделени мисли)
Те се познаваха от миналото си, от онова далечното...
Да дишаш - между краката ми и под мен, и в голотата на нощта ще потърся слепешком тялото ти, устните ти – мъжките, ръцете ти – живите, косъмчетата ти – меките, един мъж и една жена някъде там - голи и обречени!
Пожарите са угасе ... 148 1 5 -
генек
Проза » Разкази На жена ми - майка на двама сина, баба на четири внука...
В малкото кафене е задимено. Привечер е, само компанията е вътре, събота е, проверяващите са минали още в сряда, за да си получат таксата – така че всички са спокойни. Чашките дори не са порцеланови – стъклените по-добре отразяват светлината ... 90 6 -
генек
Проза » Повести и романи 23,00 – 24,00 часа
Звънвам на Христосков и, под внимателния поглед на Трифонов, го информирам за ставащото. Той ме изслушва търпеливо.
- Мисля, че е прав. Трябва да се поговори с Митов. Ти ли ще отидеш?
- Аз. С Василев…
- Добре. Ще се обадя на Митов. Знаеш – всеки си има особености… ... 49 1 4 -
smelo_sarce
Проза » Повести и романи Докараха го около месец след като ме въдвориха. Най-дългият месец в живота ми. Всеки ден от него продължаваше цяла година. За двадесет и четири часа се случваха поне по триста шестдесет и пет гадости. Тридесет дни-години и аз се промених до неузнаваемост. Да, Алекс, дори и крайно оглупял от новия ре ... 78 2 3 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Елизабет последва страшника, стараейки се да се държи близо до него, но без да е твърде очевидна. Знаеше, че той не й вярва, но тя бе убедена, че в банята бе имало някого. Това, че просто се беше изпарил, само затвърждаваше страховете й, че е силуетът от сънищата й. Така се надяваше да се бе отървал ... 54 -
РозалиАнгелова
Проза » Еротична Вървя по тротоара. Бавно ме задминава едно миньонче. За миг очите ни се срещат. Очи, достойни за описаните от Яворов /и то без грим/. Погледът ми се прикова от деколтето, достатъчно дълбоко, откриващо изключително съблазнителни несиликонови гърди /винаги ги разпознавам/. Отмина. Сега върви пред мен. ... 146 3 12 -
Песничките
Проза » Разкази В кафенето бе многолюдно и задимено. През големите панорамни прозорци се сипеха снопове слънчеви лъчи, врязваха се смело в дебелите пластове синкав тютюнев дим, пронизваха ги, изтъняваха в битката и омаломощени хвърляха бледи отблясъци по пълните със сдъвкани фасове кристални пепелници. Приглушено з ... 119 2 12 -
генек
Проза » Повести и романи 22,00 – 23,00 часа
Аз отивам при Витанови. Звъня, чувам шум зад шпионката, сетне мъжът ми отваря.
- Жена ми си легна, уморителен ден е имала – обяснява ми той, докато свалям обувки в антрето – Но, ако трябва, ще я събудя…
- Не, не… Аз идвам просто да доуточним някои неща… - мърморя наведен. После се ... 59 2 7 -
zuzara
Проза » Писма, Други Значи попадна на загрижения Водолей, който иска да бъдеш дарена с внимание, нежност и оптимизъм, но съвсем по бащински. Ти си Малката принцеса, която е така крехка и неоправна в живота, със съсипан стимул, който трябва по бащински да поддържаш високо...
Малката Кралица, която трябва да държиш, за да ... 70 2 -
Сенд
Проза » Хумористична Не съм неземна хубавица, но всичко си имам. Гърди, крачета, дупе, талийка, стойката ми е добра, заглеждат ме мъжете, но този, когото харесвам, е абсолютен пън. Никакво внимание! Дори с крайчеца на окото си да ме беше погледнал. Не! Офисът му е един етаж над нашия. Често заедно пътуваме в асансьора. ... 233 3 15 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава V
Отвори очите си. Не че беше спала. Главата ѝ кънтеше. Страшните думи се блъскаха по меджу си без да намерят изход. А ударите се засилваха... Не издържа много в леглото и стана. Още беше тъмно. Направи си кафе и излезе на верандата. И за първи път ѝ беше трудно да се усмихне. Трудно преглъща ... 91 3 3 -
Heel
Проза » Разкази Бях много млада, едва на шестнайсет години, когато съдбата ми обърна гръб. Беше ранна пролет. Пътувахме към родното село на баща ми със семейния москвич. Баща ми си подсвиркваше весело, докато въртеше волана, а майка ми се бе зачела в някакво списание. Аз лежах на задната седалка и дремех. Беше ми е ... 129 1 3 -
smelo_sarce
Проза » Повести и романи Легнах веднага, след като на етажа се разделихме със стареца, но не успях да заспя до два сутринта. Непознато притеснение хвана здраво гърлото ми и не го пусна часове наред. Задушавах се и се въртях в леглото в отчаян опит да си поема въздух. Изпаднах в паника. Стаята се стесни и се напълни с прозра ... 59 2 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Тази реплика мъжете често захвърлят като ръкавица в лицето на жената. Защо мислят така? Не е тайна, че мъжкият и женският мозък работят различно. Мъжете могат да мислят или обсъждат само един проблем или ангажимент. Ако са повече, светът им се вижда черен и се оплитат като пиле в кълчища. А най-добр ... 140 5 9 -
генек
Проза » Повести и романи 22,00 – 23,00 часа
Тръгват колегите, а аз изпращам Христосков. С една молба – да звънне на експертите – може нещо да са открили хората…
И той се обажда. Слуша, слуша, сетне ми дава телефона:
- Да, ние казахме на господин Христосков. Със сигурност на кутийката има следи от Караджов и Караманчев. Върх ... 48 2 5 -
robertratman
Проза » Разкази Надолу по улицата постройха блок. Започнаха го в най-турбулентните години на Прехода - някъде в края на деветдесетте години. Голяма сграда е. С хубав покрив с медени керемиди, облицован е отпред в бял мрамор. Триетажна постройка. Не се знае на кой е. Някои съседи казват, че е на Костов, други на Дог ... 82 1 -
генек
Проза » Повести и романи 21,00 – 22,00 часа
Следващият един час беше за срещи в апартамента и ходене по жилищата. По едно време се събрахме почти всички заедно – Здравчев, Василев, Милчев, Хинов, Каменов и Христосков, завърнали се от управлението.
Христосков ми докладва - нали съм му временен началник:
- Експертите работят ... 61 9
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.