-
Elder
Проза » Писма Твърдиш, че си се наживяла на 22, че си опитала от всичко и нищо няма смисъл. Искаш ли аз пък да ти кажа, че нищо не си видяла от тоя живот. Виждаш изгреви и залези и си мислиш, че живееш, но живота не е това. Живот е оня миг, когато времето се спира в усмивката на влюбен мъж, нощта когато танцуваш ... 177 7 11 -
Ranrozar
Проза » Повести и романи Всяка война започва с дипломатически кадрил.
Върху блестящите паркети на задкулисни дипломатически надлъгвания – всяка стъпка,всяко движение,ту загатват, ту сияят с кръвожадните намерения на устремените танцьори! И с всеки ход на събитията, страните приближават към конфликта с все по-скрити намерени ... 162 7 30 -
СветланТонев
Проза » Разкази Две седмици преди Коледа Надежда и дъщеря ѝ украсяваха елхата. Момичето беше на седемнадесет, но продължаваше да се радва, както в детството.
- Мамо, ще сложа новата играчка най-отпред.
- Добре, Мери. Нека се вижда камбанката.
Въпреки, че беше изкуствена, елхата блестеше със своите лъскави
играчки и ... 75 1 8 -
zelena
Проза » Фантастика и фентъзи Пророчеството
Сиспара се роди три години преди изчезването на Слънцето. Имаше бледи спомени от най-ранното си детство, за много нежни на пипане, обагрени в различни цветове форми с прелестен аромат. А също за високите природните образувания, които бяха навсякъде. Безброй гладки, лъскави висулки се п ... 98 1 6 -
Boyan
Проза » Разкази Подир обед почна да вали сняг. Ама на големи парцали падаше от посивялото небе и бързо натрупа. Излезе свиреп вятър, дето навяваше преспи и скриваше пътя на минувачите. В туй време старата Вълкана беше излязла от къщата си. Увила се беше в един елек от овча кожа, а черната забрадка предпазваше глава ... 89 1 6 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 7.
Така мина месец...
В нашия вход си създадохме нещо като база. На първия етаж установихме постоянен пост. Нападения засега нямаше, но при експедициите за търсене на храна и необходими за живота неща, виждахме разбити и ограбени магазини, жилищни сгради зееха с кухи врати и прозорци, пожари избухва ... 94 3 7 -
palenka
Проза » Други Люлякът
Вървя по тротоара, ранно слънчево пролетно утро. Мирисът на люляк буквално ме удря в челото: на две крачки съм от голям голям люляков храст, току-що разцъфнал, първият, който виждам за тая година. Неволно се присягам да си откъсна едно клонче люляк.
Изведнъж един старчески глас иззад храстит ... 100 7 6 -
misha_sll
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Еротична Пролог
Тя беше моето бебче. И все още е, винаги ще си остане такава. Тя е най-малката ми дъщеря. Помня деня, в който се роди. В края на май, по изгрев. Толкова малка и прелестна, погледна ме със своите невероятно сини очи и, кълна се, ми се усмихна. Завладя сърцето ми мигновено.
Не исках да носи мое ... 95 2 -
Анагер
Проза » Еротична Планина. Гора. Малка и уютна къщичка.
Той. Аз. Сгушени един в друг под топлата и мека завивка на леглото.
Пием горещ шоколад.
Говорим си... за времето, за нощта, за нас, за любовта...
Любувайки се на "тук и сега" и мечтаейки за бъдещето. ... 165 1 3 -
Анагер
Проза » Други Нощ.Гората със своите тайни, своите чудни твари. Мистични, загадъчни.
Звукът на щурците. Блещукащите звездици над нас.
Ръцете му около рамената ми.
Искрите на огъня, плаващи като в океан във въздуха нагоре, гаснещи във времето, изчезващи в безкрая.
Падащите дърва в жарта, превръщащи се в пепел. ... 93 -
Филип
Проза » Разкази, Други Пак сънувам тази усмивка. Погледът ѝ втренчен в мен, дърпа ме за ръката, иска да дойда с нея.
Отстрани - морето, пясъкът и колибите.
Тя тича и се обръща и всеки път когато се обърне виждам усмивката. Отиваме някъде, където и да е, навсякъде ще е чудесно с нея. Сякаш атмосферата се нагажда според мое ... 87 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 6.
Оказа се, че и класният е шетал из близките райони. И беше докарал с пазарска количка някои продукти, както и туби минерална вода. Плюс дрехи. Ризи, блузи, панталони, чорапи – ама много чорапи, че и няколко чифта обувки. Зимни при това...
- Градът е като разръчкан мравуняк – каза той – Хората или ... 95 2 12 -
FeelFeel
Проза Господи, колко си хубава когато ми разказваш приказка! Как по детски сияят очите ти с Енергията на Абсолюта! Летни, необуздани пеперуди сочните ти устни танцуват в пространството. От щурия им танц се ражда ромол на пролетен поток, после преминава в звън на сипещи се бисери! Господи как облагородяваш ... 114 6 4 -
АлисънРейн
Проза Намирам се някъде там, между съня и реалността. Мястото, което наричам "безкрайния океан на мечтите ми".
Времето и пространството нямаха значение. Значение имаха малките неща, а именно топлото кафе, което вече беше изстинало, но въпреки това беше с много любов и бележката за добро утро, която беше н ... 115 5 9 -
esenna
Проза » Разкази Да тръгнеш от Крапец за село Бъдеще през горещия август си е чиста авантюра, но нямах избор – оставаха ми само три дни в България, трябваше да се видя със сестра си. Подкарах рано сутринта „Деси” – чернокосата мерцедес хубавица и лениви мисли от миналото започнаха сънена разходка из главата ми. Защо ... 420 7 29 -
NadeBo
Проза Тази сутрин Милен се събуди рано, протегна се блажено под завивката, извади ръцете си извън нея и отвори очи. Нежна светлина се процеждаше през пролуките на щорите. Усмихна се. Каза си на ум „Добро утро, момче!“ и в този момент осъзна, че е неделя и може да остане в топлината на леглото до когато си ... 44 1 -
exuded
Проза » Разкази Вече е време. Затъмни се. И светлината – такава като през тензух се рони, рехава, разбита; животът не спи, така знам аз, спи само сънят.
Да, така ми се струва да е. Но аз по-добре да вървя.
– Остани, майко! – стана синът. – Има още време. Къде ще идеш?
Няма никъде да ида. Ще си остана сама. Просто и ... 92 3 9 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца И така, отговорът на малката Антигона се получи бързо и беше много неочакван. На крилата на двете летящи Безподобия беше написано само едно изречение, и то няколко пъти!
-„Питайте Пития!“ ,прочете Роси, която вече можеше свободно да чете и на английски.
- Пития? Коя е Пития и какво има да я питаме?- ... 61 1 2 -
DimitarGeorgiev.2
Проза » Разкази - Заповядайте – с отработен жест момичето поставя пред мен чаша кафе и се отдалечава.
Седя в кафенето на място до прозореца. През запотеният му правоъгълник хората навън изглеждат като призрачни сенки. Дланта ми се плъзга по гладката стъклена повърхност, изтрива миниатюрните капчици и прави продълго ... 102 1 9 -
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца Хитър Петър имал трима сина. Най-големият се казвал Асен – снажен, хубав и добър танцьор. Щом станал ерген, все отпред на хорото се хващал до Златина - най-кипрата мома в селото.
Един ден се сдърпали с чорбаджийския син, кой да поведе хорото. Асен сигурен в себе си рекъл:
- Хайде, да се надиграваме. ... 52 -
natalinka91
Проза » Други Да търсиш себе си в хиляди неща. В неизказаните думи, в неизживените моменти, в скритите усмивки и непроляти сълзи. Да търсиш себе си е трудна задача. Но да имаш силата да го направиш е още по-трудна. Да погледнеш в себе си, да отвориш вратата със страховете си и да ги ,,погледнеш" смело. Да спреш, ... 63 2 1 -
Мильо
Проза » Разкази, Хумористична – Двайсет и трето място – изръмжа шофьорът и ме изгледа свирепо.
Реших, че щом го казва, съм длъжен да си седна на мястото, макар че автобусът беше полупразен. Помислих си: полупразен или полупълен? Не е все едно. Показва характера на човека. И аз сега какъв съм – оптимист или песимист? И защо ми ръ ... 328 3 17 -
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Ще си остана същата.
И по-добра, по примирена…,
И ще обичам, но, свободно, от душа!
В сърцето, любовта към теб ще дреме,
а по следите, вълчите, ти намери пътеката ... 129 4 13 -
svetlanal
Проза » Разкази Всяка сряда ходя да вечерям при майка. Тя винаги ме посреща с думите: "Приготвям се за теб, сякаш Господ ще ми дойде на гости." За нея най-важното е децата да са живи и здрави и нахранени. Сядаме на масата, говорим си, спомняме си хубави мигове от миналото, пием, пеем и понякога се караме.
– Ти нищо ... 177 4 14 -
Plevel
Проза В чудновата страна живеем, икономически паянтова, но за сметка на това стабилна откъм обичаи и празници, изобилстваща от кръчми, от хора очукани от градушката на беднотията, със странни нрави, за чиито проявления най-често сме свикнали да чуваме в кръчмата, на спирката, по телевизора, или кой знае к ... 200 9 21 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава 22
Мъжът се свлече на земята, без дори да успее да реагира и в следващата секунда ръката ми, почти автоматично, се мръдна на десет градуса вдясно и показалецът ми натисна спусъка за втори път. Сърцето ми изкрещя от ужас, но по необясним начин нито усетих упор от оръжието, нито пък ръката ми тр ... 78 1 2 -
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Ще си остана аз, онази същата –
с развети лунно отразяващи коси.
И с перлената кожа и с очите лъскащи,
И с устните трептящи в нощ студена,
дори и черно-блатна, и безлунна ... 149 8 16 -
Writer96
Проза » Разкази По пътя към крайната спирка на града, от където трябваше да хване последния за деня автобус, оставаха 10, 15 минути път. Бяха напълно достатъчни, за да се вкоченят тънките му, пожълтели ръце.
Снегът се стелеше на парцали и бавно, като бяло одеяло, покриваше всичко живо. Сипеше се по светещите реклам ... 58 1 -
zelena
Проза Исполинът раздвижи зеления ореол за поздрав към утрото. Капчици роса се търкулнаха и посипаха като бисери около дънера. Кълвачът подаде главичка, заслуша се в пеещите изгревни лъчи (от тях улавяше ритъма) и изтрака с пет тържествени удара.
Вълшебникът се протегна с щастлива усмивка и скочи енергично ... 139 5 8 -
alleXander
Проза Чувствам се сам...
Впрягам се... Затварям се...
Някога не бях такъв. Сега съм повече от всякога объркан.
В тъмнината бродя. Сам.
Търся спокойствие, но всъщност намирам безпокойство. ... 64 2 -
rumbic
Проза Най-милите спомени от нейното детство бяха свързани с времето, прекарано на село! Още от съвсем малка, тя с нетърпение очакваше този период на годината, когато денят се удължаваше, слънцето грееше по-различно и черешите започваха да зреят! Тогава с майка си отиваха на гарата в тяхното градче и тя с ... 159 10 16 -
DimitarGeorgiev.2
Проза » Разкази Роди се в болницата. Момче. Беше пълничко, пухкаво, красиво бебе. Късно дете - отдавна очаквана рожба.
Не мина ден, в който пред вратата на отделението, под прозореца или по телефона близки и далечни роднини, приятели и съседи на родителите да не поискат сведения за състоянието му. Почти всеки час о ... 155 3 12 -
svobodey
Проза » Разкази, Еротична Станко Бизнеса и Костя Графа пикаеха доволни на поляната, когато изневиделица по пътеката се зададе една купчина жени - стари, млади и девойчета невръстни. Нямаше време да прекъснат пикнята, та господата се направиха на разсеяни и си засвирукаха.
Жените подхилквайки се бавничко се изнизаха покрай тя ... 90 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Две трети от възприятията за околния свят са плод на въобръжението, останалото е реалност.
2. Няма непобедими хора, но има такива, които никога не се предават.
3. Кръвта храни тъканите, мислите хранят ума, а чувствата - душата.
4. Жените искат две неща: нежност, за да усещат мъжа и внимание, за д ... 72 1 2 -
misha_sll
Проза » Разкази Ръцете й правеха привичните движения под властта на дългогодишните практика и навик, създавайки мини-вортекс в купата, докато умът й беше на друго място. През погледа й бяха две очи с цвят на лешник, станали неизменна част от ежедневието й през последните седмици. Можеше да се изгуби в топлината им. ... 130 1 2 -
670301
Проза » Разкази Да ви кажа, допреди малко бях силно разтревожена за него. Последният есемес, който му пратих, след 24 часа се върна като "пропаднал". "Временно нямах връзка с този номер". А и в пощата не беше ми писал. Но след като в един от любимите му сайтове попаднах на последния му ник, се успокоих. Поне е жив. ... 88 3 1 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други Дори в живота предначертан и обречен душата остава си скитница вечна!
Най-добрият учител - живота! С болката ни учи как да оцеляваме, а с любовта - как болката да преодоляваме.
Внимавай със сламката на удавника, да не се окаже гредата в собственото ти око!
Дали ако "оная" чаша беше пълна наполовина ... 91 3 -
Eipril
Проза » Разкази В съботният пазарен ден Рангел слезе от влака и се запъти към центъра на града. До пазара имаше магазин за земеделски принадлежности, но от година не беше идвал. Отдалече видя извитата опашка от хора. "Ха така!Сега я втасах. Ще падне чакане, за тези мои дръжки за мотики!" Позна свой съселянин.
– Гоч ... 435 7 26 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 5.
Рано, не рано, спал, не спал – излязох из града. На лов... Трябваше да намеря нещо за ядене. Консервите и пушеното месо, бурканите с туршия, кутиите с бисквити щяха и можеха да чакат...
Добре, че тате обичаше да ходи сам до магазина, зареждаше веднъж седмично хладилника и големия шкаф в кухнята. ... 104 3 12 -
Plevel
Проза » Разкази, Повести и романи ***
Тя е квартална кръчма с лоша репутация. Всеки закъснял пътник от квартала, неведнъж е забелязвал, старата дограма, изпотените прозорци и няколкото прегърбени силуета насядали по масите. Мъжете почти винаги са едни и същи. Поръчват като по часовник – едно и също, винаги с един и същи поглед, вина ... 173 7 15
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.