-
di_t
Проза » Разкази, Повести и романи, Хумористична След фиаското със затвора, аз реших да ставам друг човек. Няма да крада, няма да пробутвам лъжи и измами. Има - няма и седмица, лежа си аз на диванчето, цъкам каналите и к'во да видя. Вратата се отваря и в моята съборетина влиза не кой да е, а баш шефа на клана. Един такъв здрав и налят бабанка - с ... 120 2 9 -
valia1771
Проза » Разкази Нещо я караше отвътре, та се беше разшетала вкъщи, а беше Разпети петък. „На този ден нищо не се прави, но работата не е грях“ – си мислеше Стела за свое оправдание и продължи да лъска подовете с препарат. Реши да зареди пералнята и посегна към панталона на мъжа си, окачен в антрето. Бръкна в джобов ... 483 11 27 -
perperikon
Проза » Разкази Барон дьо Шамбери изхвърли ключа от девствения пояс на баронесата от моста над Изер, още преди кулите на замъка му да са се скрили зад хълма. Знаеше, че ако някога се върне жив от Светите земи, това ще е след много години. Знаеше и друго - там на Изток го чакаха безброй млади мургави сарацинки, и ня ... 430 7 25 -
TytoALBA
Проза » Разкази ...Морето мълчеше с неподвижната синева на плътта си. В дебелите му водни стълбове безшумно се плъзгаха пъргави твари и беззвучно танцуващи водоросли под поривите на течението нежно галеха порестите ръбове на кораловите рифове. Безмълвие властваше в загадъчния мрак на дълбините...
С хиляди пръсти то ... 139 2 5 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Вечерта първи съобщиха за сензацията телевизиите. После се завъртяха печатарските машини за извънредни вестникарски броеве. По сайтовете цитираха казаното и се опитваха да коментират що-годе обективно и хладнокръвно съобщението…
Което хич, ама хич не беше леко. Защото хората бяха свикнали на подобни ... 108 4 17 -
РозалиАнгелова
Проза Тя и Той бяха перфектното семейство. Мъж и жена, лика прилика- спокойни, уравновесени, дори флегматични, никога не повишаваха тон. И двамата счетоводни кадри, но Той направи кариера. Това не му пречеше вкъщи да поема всички физически и психически натоварвания. Тя живееше като принцеса, донякъде и пр ... 144 3 12 -
di_t
Проза » Разкази Пролетта настъпи бързо, небето се проясни и зелените листенца на дъбовете окичваха клоните им. Слънцето напичаше, птици се рееха, природата буйно разцъфваше след тежката зима. Потоци клокочеха и се вливаха в реката. Дъхави цветенца - здравец, божури, омайниче, папрати и много тревици надигаха главич ... 191 3 12 -
di_t
Проза » Разкази Казваха ми, че за 40 годишнината си човек не бива да прави купон за рожден ден, но аз си наумих ,че това са предразсъдъци и не им обърнах особено внимание.
И така,че купонът беше идеален –много смях,музика,танци,шампанско… Приятелите ме изненадаха с хубави неща-подаръците бяха интересни- картина, би ... 73 1 10 -
kokolinna
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи “… И те бяха две... Паднаха изгубени във полумрака, изгубило искрата бе неговото сърце, а те без жал изкълвани от орлово крило с перо на сврака. И само, ако разбере коя стихия човешката искра събужда и разпалва нова звезда, само тогава щеше да спре изливът на кръвта от кварцовите гнезда. И коя стихи ... 154 1 4 -
chochone
Проза Обичам "Обеля,, повече от август. Преди известно време, дойдох да живея тук, но сега не я заменям дори за Вегас. В ,,Обеля" има всичко: гробище, метро, река... и разбира се много обелки. Преди малко отидох да си взема цигари-пред блока има кафе с два големи разпънати чадъра от ония рекламните на coc ... 67 1 -
d49
Проза » Разкази Случи се много, много отдавна. Не помня точно годината, но май беше началото на седемдесетте на миналия век.
Имаше важно събитие.
Третата вълна емигранти от Италия към "демократичния" останал свят беше в разгара си.
Леля ми Фоска, заедно с цялото си семейство емигрираше в Канада.
И по този повод, ка ... 94 2 10 -
meteor
Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична, Други Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!" Едно, че щеше да се наложи да се бори с махмурлука и второ - онази жена, която ... 223 4 23 -
ГаляБорисова
Проза » Други Александър: Отдавна вече не знам юрист ли съм, какво съм. След оная случка с голямата пачка с долари, нещо се преобърна в живота ми. Трудно ми беше да си го призная, но като че ли започна да ми харесва да броя пари, да измъквам бандити от хватката на закона, да печеля делата им. А те знаеха как да м ... 68 3 6 -
written-springs
Проза » Други Нямаш право на ревност. Нали сама избра? Избра онова, което имаш. Онова, което създаде. Там. С другия човек. До когото заспиваш. Чиито деца гледаш. И умираш, нали? Умираш бавно, защото ме желаеш. Желаеш ме така, сякаш никога не си желала до сега. Сякаш не си обичала. Сякаш не си живяла. И ще ти кажа ... 127 7 7 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи ***
„ Много важно, че си ядосан…” Нова назъбена линия раздра чернотата.”… не си познал, че ще ти бъда играчка в светлите ти мигове!” Сноп от криволичещи енергийни изблици избуяха от Налл и разцепиха Буреносните простори. Синьо и златно се омесваха, създавайки потоп от избухващи енергийни заряди. Яро ... 90 5 6 -
LATINKA-ZLATNA
Проза » Рецензии, анализи, критически статии ПОСЛАНИЯ ОТ НЕБЕСЕН ПАСТИР
Поетът Илко Илиев е автор на 9 поетични книги, първата от които е под надслов „Пети сезон” (1994 г.), а последната, от издадените досега, е озаглавена „В пръстена на жаждата” (2013 г.). Неговата поезия е гражданска, пейзажна, любовна лирика, философска, поеми и оди, сонети ... 120 4 7 -
written-springs
Проза » Повести и романи Горе се бяха събрали Джими, Кармен, Джулия и още една жена, пишеща поезия. Говореха оживено и за моя благодарност... не бяха забелязали, че с Алис се бяхме появили заедно. Все още бях объркан и не знаех как да се държа. Но в едно бях сигурен – не исках да нараня приятеля ми. Това между мен и Алис ня ... 119 1 7 -
palenka
Проза » Разкази, Други Спорeд древна японска философия и религия (знаете как свързано вървят философия и религия там, едно от обясненията, които нашият свят има за най-развитата технологична страна в света и в същото време с най-запазени морални ценности), когато човек е извървял своя житейски път, смята, че е изпълнил ми ... 132 3 21 -
perfanov
Проза » Разкази Когато мъжът е влюбен
Свята е любовта за мъжа. Като икона, пред която само пред нея се прекланя и смирен, отправя молитва към сърцето на любимата жена. И генералът, печелил битки, попада в плен на любовта. И лекарят, лекувал хора, се разболява от обич. Дори строителят, свикнал да носи тежки камъни, ... 47 1 -
jonnnn
Проза » Разкази Стивън както винаги преди велики дела си направи тренировката - смръщи вежди, размърда бицепси, сложи си черните очила, скочи във Ферарито, (сложи празните буркани на втората седалка ?) и с мръсна газ потегли към ... село. Моят стар таралясник сутринта каза едно РРРР - паф - паф - пуф и замлъкна, яв ... 120 1 -
ГаляБорисова
Проза » Други Александър: Мъжът се представи като Иво Илиев. Бях виждал снимката и името му по вестници и знаех, че е приближен на известен бизнесмен, един от най големите босове на подземния, престъпен свят. После посетителят съобщи с подчертана самоувереност, че именно въпросният бизнесмен го изпраща при мен.
М ... 58 3 1 -
diesto
Проза » Разкази Я.М.Р.
-Запретнете ръкава на удобна за вас, ръка!
-Ще направим вливане на контрастно вещество.
-Може да усетите лек дискомфорт и в случай, че нещо Ви притеснява -
натиснете бутона, който ще държите, докато трае изследването. ... 165 1 6 -
Eipril
Проза Аз, в Бога кръстен и ръкоположен от моят Старец за свещеник се отказах от светското си име Аврам Николов Атанасов от село Гомощник. Приех правото име Никанор и така, ще ме знаят децата ми и техните деца. И внуците ми и правнуците ми.
Седнах днес и написах в годината 1912 от Христа. За Титаник. За ед ... 228 16 -
Ambrouse
Проза » Разкази Тъмната фуния пъплеше на север, полюшвайки се страховито в долната си част. Ветровете носеха предимно клони и дъски, но се виждаха и останки от селскостопанска техника. Бученето, което допреди минута бе глухо като от минаващ в далечината камион, стана някак настоятелно и се примеси с остро свистене. ... 166 1 7 -
Кентавър
Проза » Разкази I
- Слушай, струва ми се ... не, сигурен съм, че кучката ме краде. Усещам го, разбираш ли ме? Като ѝ гледам хитрите очички и ми е ясна. Не е вчерашна, не мога да разбера как го прави, но съм сигурен.
- Добре де, защо просто не я разкараш? Друга ще намериш – касиерки дал Господ!
- Виж сега, шапка ти ... 267 4 23 -
Musical_person
Проза » Писма Всеки човек носи в себе си две неща. Едното е съвестта, която е като вътрешен глас, който най-често ни казва:
- Чакай, помисли!
Или пък:
- Не го прави!
Съвестта е нещо чисто и красиво, трудно е да се опише с думи. ... 60 1 4 -
mairra
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи - Пристигна още една, Ваше величество, - казва Летти.
Не умее да се изразява като секретар, моята Летти. Всичко е общо, липсва пълнота на информацията: например къде? И от къде? А защо? И не е, като Огледалото ми да си мълчи и отговорите да остават неизвестни. Всеки случай на преселение от други све ... 68 1 3 -
ХепиХейл
Проза » Разкази Всеки ден наблюдавам високата стена, която се извисява около града ни и си мечтая да мина от другата ѝ страна. Сигурно бих могъл да я изкача, ако не бяха тези тежки вериги, в които са оковани ръцете и краката ми, непозволяващи да се отделя от земята. Само за момент, ако можех да се освободя и да над ... 109 1 3 -
Ve2666
Проза » Разкази Беше обикновен ден. Слънцето яко жареше, по улиците нямаше жива душа. Кучетата и котките се бяха изпокрили на сянка, дори квачката беше прибрала цялата си челяд. Мъртво време. Удобно за пъклени дела.
Пред кметството спря огромен джип. Няколко души стъпиха върху горещия асфалт и огледаха селският мег ... 148 4 9 -
palenka
Проза » Разкази, Хумористична Малкото Мими е само на годинка и нещо, съвсем наскоро проходило мъниче, отдадено вече на житейската си мисия непрекъснато да опознава света.
Днес ще го опознава натесно, защото времето е досадно дъждовно и искаме, не искаме, ще прекараме у дома.
Малките крачета непрекъснато щъкат напред- назад, Миме ... 103 3 15 -
ИнаКалина
Проза » Хумористична „Муц-Муц-Мууууц!”
“Мяу-Мяу-Мяяяяу! И символ: „Точка, точка, запетайка, права резка завъртулка...“
ТРЯЯЯЯЯСС!
-Оу,офф! Какво става, бе?!?!- Средностатистическият мъж в отдавна преминала средна възраст излезе внезапно от налегналата го дрямка! В кулоарната тишина, пропиваща въздуха на високотаванното ... 76 2 2 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Да, той беше много умен! Допусна една-единствена, но много съществена грешка- блондинка, че и се бракосъчетаха. "Сигурно чавка ми е изпила ума... боговете сигурно са полудели..."- мислеше той, докато поставяше халката на пръста на избраницата си.
Връщаше се от работа и слава богу не се налагаше да я ... 157 14 -
NadeBo
Проза /откъс от роман/
Белла взе ножа от герана, постави го на масата и с бързи крачки се отправи към къщата.
С влизането се похлупи на леглото и заплака. За кой ли път плачеше? Целият ѝ живот бе преминал в труд и сълзи. Останала бе без майка още на два месеца. Как би могъл баща ѝ да я отгледа? Чакат го н ... 53 1 -
ГаляБорисова
Проза » Други Александър: Точно тази вечер – не. Исках да бъдем двамата. Да си поговорим по мъжки, както се казва. Та така. Значи-и-и... си припомни истинските зими.
Мартин: Точно такива зими като тази, са в спомените ми от ученическите години, когато студовете бяха толкова сурови, че се налагаше да ни пускат в и ... 46 2 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Ден 3-ти (вторник)
Ако така продължавам да не мога да спя, ще заприличам съвсем на зомби. Карам на кафета и кола. Днес си взех сандвич, също и ябълка, но си ги гледам на бюрото и дори не ми се протяга ръка да ги взема, а пък да дъвча… Докато чета сценария на Чан, всичко е някак наред, дори ми харесв ... 55 2 4 -
Ирида
Проза » Разкази Седнах на пейката и си отдъхнах. Цялата бях потна. Десет километра не бяха малко. От другия край на пейката стоеше около петдесет годишна жена, която плачеше. Салфетките и бяха свършили и аз и подадох моите . -Вземете. Мога ли с нещо да ви помогна? -Благодаря –каза тя и ги взе.Очите и бяха толкова п ... 79 3 5 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Разказвам ви това, прочетено някога, някъде, преди много години , защото ми беше интересно, дори да не е напълно истина...но всяка крушка си има опашка :)
-----------
Може би има Ангел на мълчанието. Преди да се появим на този свят, той слага пръст на устните ни / така се създава вдлъбнатината под н ... 71 1 9 -
vega666
Проза » Разкази Когато Алфонсо замлъкна, Мая и Диди бяха притихнали и гледаха уплашено. Сякаш разказаното ги беше споходило като страховито видение. Но това продължи съвсем за кратко. После главите им трепнаха, като по знак даден от невидим диригент. Първа се окопити Диди и попита:
Колко пъти си влизал в Залата на ... 156 14 8 -
генек
Проза » Хумористична Голям апартамент имал… Той ще ми се хвали… Разбирам голям апартамент, ама такъв, че в ъгъла да имаш аквариум… С хипопотами…
Да ви кажа един виц… Срещнали се Борисов и Станишев… По-малко политика ли искаш? Че какви политици са тия?
Категорично отказал да участва в „Стани милионер” милиардерът Петров… ... 89 5 14 -
LuluSana
Проза » Други Двете царствени особи от света на цветята,
и двете служителки на висшата красота,
неподвластни на външния шум и суетата
с много финес и смирение си поделиха успеха на две
Без да изпитват гняв и съперничество ... 37
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
