41 303 резултата
Ако не го гледаш, нищо не губиш, ако го гледаш, нищо не печелиш.
19.03.2025.
  189 
Наближаваше Великден и всички в семейството много се вълнуваха къде ще прекарат празника. Ники искаше да отидат при баба им на село, Нора искаше на море, а майката и бащата искаха тишина и спокойствие. Няколко дни преди Възкресение стигнаха до единно решение – ще заминат на юг, при баба на село, а в ...
  192 
Някога, много, много отдавна тя беше от тези жени, които не бяха красавици и не блестяха с нищо, но женското у нея бликаше от всеки жест, съчетано с нежност. Беше търсеща и упорита, ранима и чувствителна, понякога самотна и неразбрана. Можеше дни и нощи да върши нещо за друг, без да мисли за себе си ...
  174 
Аделина се опита да проследи оставената от тях енергийна диря, за да я последва по обратния пътно не успя. Анаил, извадил меча си, който между другото бе съвършен детектор за количеството на обкръжаващия ги мрак и мощта му, се загледа в него и погледна възлюбената си с нескрита тревога. Двамата прод ...
  236 
Разни хора … . След онова, преживяното, разбрах - повече от непоносима е съдбата на разведена жена с дете, какъвто и да е животът й с баща му ... Няма и не може да се намери, според мен, по-истински баща на детето от родния, който да го защитава в живота ... И на първо място са интересите на детето, ...
  228 
– Хайде де, не се срамувай! Кажи ми името си, малко изкушение.
– Чичо, моля те!
– Е, добре. Тогава аз ще започна.Казвам се Разрушение. Батко съм на обичния от всички ви Създател, но да речем- малко по-разкрепостен и напредничав от него.
Огненият мъж побърза да премине от изправено положение в небреж ...
  242 
Животът често надминава и най-смелото въобръжение, и може да ни заприлича на приказка.
Преди да продължа разказа за Петър Делян, ми се иска да кажа няколко изречения за нашата
история. Всеизвестен факт е, че почти нямаме запазени собствени исторически източници.
Повечето от тези, които са спасени, с ...
  299 
. “Пролет мила, животворна, колко хубава си ти! И засмяна, благотворна, пълна с драгост, с красоти“... ( В.Попович) ... Нежна и слънчева, красавицата-пролет с очарованието на ласкаво усмихнато момиче, събужда природата за нов живот ... Облива ни с топлина и слънчеви лъчи - младата усмихната красавиц ...
  228  10 
Ежедневки 160
1. Маскирах се, като хамелеон... и се получи перфектният политик...
2. Лекарите ми даваха до половин година... а взех, че ги погребах всичките...
3. Жената поиска романтика без задни мисли... дупето отпадна, но има и други опции...
4. Победих времето... счупих си часовника... ...
  219 
Никола беше прекарал по-голямата част от своите 23 години, опитвайки се да се слее с обкръжението си. В град, където на всеки ъгъл имаше бабка с мнение по-остро от току-що наточен нож, не беше лесно кожата ти да е своего рода платно за произволни бели петна. Витилигото не беше болезнено, но със сигу ...
  294 
В чакалнята пред лекарските кабинети се чу подвикване:
– Деница, ела веднага при мен! Не притеснявай хората!
Момиченце на около три години се опитваше да се заприказва с една грохнала баба, която седеше, навела унило глава. Бабата намери сили да се усмихне, но очевидно не й беше до приказки.
Борис, ...
  179 
Едно от любимите ми неща в детството бе панерът на баба. Стоеше под леглото, на което спяхме двете с нея и много обичах вечер тя да ми разказва неговата история, а ако бе празничен ден, да го измъкваме, разглеждаме и подреждаме.
Този панер бе направен от млади маслинови клонки, обработени по специал ...
  413 
Обадих се на Тръмп по телефона.
_ Бай Доналд, добре ти дойде това президенство! Гледах ,че си купи Тесла. Не те е страх от харчове!
_ Отбих малко от цената. Все пак това си е реклама за колата. Три процента му вдигнах продажбите!
_ Ама те бяха паднали с 10!Той Илон ги продава и така. Даже праща и в ...
  221 
Признавам си, още от дете бях запленен от тайните на нашата древна история.
Когато бях във втори клас, тогава живеехме в Стара Загора, и вече можех сносно
да чета, майка ми ме хвана за ръка и ме заведе на градската автогара.
Докато тя изпълняваше оня скучен ритуал с реденето на гишето за билети,
аз, ...
  315 
Изтъкан от наивност и като лаик
питам - мадама до мен на плажа,
би ли ме заредила вместо фотоволтаик!?
  164 
Помниш ли я? Аз още я помня, а понякога дори я сънувам. Онази пъстра и пълна с радостни викове каручка, на която бяха натоварени всичките ни невинно усмихнати и безгрижни детски мечти. Какво стана с нея? Кончето ли закъса в калта и не намери сили да я издърпа и продължи към бъдещето? Претоварихме ли ...
  349  17 
– Толкова различни, причудливи и примамливи планети! И на всички тях, тайнството на живота процъфтява, следвайки собствени закони и порядки! Всеки свят е със самостоятелна от другите система от порядки и намеси ли се някой външен в нея, обикновено бива погубен.
Аделина и Анаил пътешествеха из Вселен ...
  274 
Обичаше да разсъждава Мето. За жалост понякога дори и на глас. Та, както ги мъдреше, внезапно го осени, че дори и в старостта има нещо хубаво. При това много хубаво.
Защото не може да умреш млад!
И сякаш дочу през времето гласа на покойната г-жа Драгиева с нейното постоянно повтарящо се вмятане: "И ...
  281 
Няма още дълго да се мръщи мартенското време … Напира вече пролетта - символ на възраждането, на надеждата ... Любим сезон! Пристига тя с най-нежни аромати, във въздуха навсякъде се носят ... Създават на всички вълшебно настроение, очите ни радват … Ето, цъфтящите дървета, цветята и тревите, цялата ...
  232 
Капитанът стоеше на мостика, подпрян на прозореца на огледалото, и съзерцаваше синьото пред себе си.
Всичко беше синьо: и морето и небето, и само два бели облака внасяха някакво разнообразие в равната картина.
Облаците, кръгли и слепени един до друг му заприличаха на двете полукълба на задните дамск ...
  310  11 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 12: Миналото
Малко момче със зелени коси и шапка като купула на жълъд, си седеше на зелена полянка и се сърдеше. Сърдеше се на големите. Искаха да тръгнат за някъде. А той не искаше. Това място му беше любимото. Искаше да си остане там. Това беше домът им. Не ...
  184 
Има места, които изглеждат сякаш са докоснати от Бог. Също като Белоградчишките скали - изумителни природни образувания, разпростиращи се на около 30 км около град Белоградчик. Грандиозният скален ансамбъл включва внушителни скални монументи, които наподобяват крепостни кули, пирамиди, силуети на хо ...
  460 
Казваха, че съм била нежна и крехка като капка роса. А очите ми се уголемили и изхвръкнали от болестта и заприличали на кюфтенца от супата с топчета. Бях много слабичка и въпреки силните бульони на баба, бузите ми така и не порозовяха, а тя се криеше зад вратата на килера и плачеше. Знам, защото я в ...
  197 
Църквата е в света, защото Христос дойде в света при нас, хората … Той ни приканва, а когато влезем в храма, ние спираме да говорим, или - вече не със свои думи ... От Църквата, която ни говори чрез Свещеното Предание, ние приемаме Божието Слово … На Света Литургия, повтаряме отново и отново думи и ...
  221 
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 11: Деветият ден
Денят вече беше дошъл и слънцето започваше да препича топло. Беликá още не беше излязла от хралупата си. Толкова се бе изморила, че сънят й продължи чак до обяд.
Затова отвори очи стресната. Трябваше да стане рано, за да се приготви за гостит ...
  171 
– Да видим какво си имаме тук! Сбирка на клуба на треторазрядните изтривалки на божествени задници. Как я карате, братлета?
– Рафаиле, би ли ми припомнил колко точно Апокалипсиса сме проспали, че да доживеем подобно нещо. Низвергнат, прокуден, паднал и осъден… А сега… Началник?
– Михаиле! Радост за ...
  248 
Наскоро сънувах баща си - как, като дете, търках бузка в неговата ... Този сън повлече спомени за него ... Помня толкова добре, а бях много малка - висящото от крака му парче снаряд, обвито сякаш - сувенир в собствената му кожа ... Пазя от татко, участник във Втора фаза на Втората Световна война - с ...
  245  11 
– Той те спря, нали?
Аделина повдигна вежди въпросително и въздъхна с досада.
– Дори на края на времето не намирам спокойствие! Защо си дошъл, Анаил?
Архангелът на любовта, както обикновено, бе съсредоточено намръщен, което означаваше, че зад небесносините кристални прозорци към душата му протича ин ...
  265 
Божи дар е водата за нас, хората - водата, без която ние не можем ... От планинските райони идва изворна, природно чиста натурална вода, или “живата вода“ - най-естественият вид вода, за нас най- добра за пиене и най-безопасната ... Планинската изворна вода е с всички важни естествени минерали, необ ...
  233 
Ежедневки 158
1. Маскирах се, като теб... а ти дори не се позна...
2. Не ме питай, какво мисля за теб... за да не ти кажа истината...
3. Доказвам, че съм умен... като не правя глупостите, които ми хрумват...
4. Давам си дупето под наем... журналист съм... ...
  292  10 
Преди повече от десетина години, като учител в престижна плевенска гимназия имах ученик, почти отличник - в клас, един най-добрите ... Прекрасно си спомням тези единадесетокласници, вече абитуриенти тогава, как много обичаха да спорим, понякога дори ожесточено ... Вероятно и в други часове, с колеги ...
  295  11 
Имаме слабост към животните и презираме хората.
Има добри хора и добри животни, но някак си има лоши, коравосърдечни хора и все така серафични животни.
Какво е нещето, което прави хората ужасяващи?- Най - вероятно съзнанието ни, ние сме в дарбата си на пълно разбиране, че ще умрем, че живеем, че сме ...
  156 
– Липсваш ми, сладка моя светлина.
Аделина, която бе потънала в обичайните си тежки мисли, се сепна от изненадващата среща със Самаил. Той я чакаше, опрял се най-непринудено на масивната врата на покоите ѝ, разположени в дъното на тъмния коридор, водещ към вътрешността на двореца. Факлите по стените ...
  238 
… . “Скромността краси човека“, казва народът ни ... Скромният човек оставя делата му да говорят вместо него и не смята, че е специален и неповторим ... Истинската скромност се състои в това, да виждаш и приемаш себе си такъв, какъвто си и да имаш яснота, както за силните си страни и дарби, така и з ...
  243  10 
– Този свят е изключително крехък. Като крилете на новоизлюпена пеперуда в ръцете на невръстно дете. Нужна е огромна сила, за да го поддържаш непокътнат. Аз усещам пулса му с всяка своя фибра и ме боли, когато той кърви заради междуособиците на хората. Старая се, дарявам цялата си мощ за да запълня ...
  229 
Минаха толкова години откакто не сме били заедно, но твоето присъствие все още живее в сърцето ми. Всеки ден спомените за теб оживяват и ме карат да се усмихвам през сълзи. Когато погледна в огледалото, виждам частица от теб в себе си – твоите очи, твоята усмивка, твоя дух..
Често се питам как си и ...
  200 
Грен бързо довърши разказа си за това , какво се беше случило с Баун в свърталището на бандата престъпници. Другите бяха вперили погледи в него и мълчаливо го изслушаха. Рикен изглеждаше изключително притеснен и напрегнат и след миг рече:
Господарю, Грен… тази работа дето е станала , за да вземете о ...
  255 
За тази история, може някой да каже - несправедлив е животът, друг - човек сам си е виновен, заради делата си ... А мен ме боли ... Още от детската градина, с Пепа бяхме приятелки ... Живеехме през три къщи - беше по-малка с две години ... Но, закриха нашата гимназия и тя замина да учи в Ловеч ... П ...
  284 
Увлечен в динамиката на събитията пропуснах годишнината от земетресението на 04.03 77г
Аз го посрещнах в тоалетната. Като залюля, не намерих достатъчно основание да прекъсвам заниманията си. Водеше ме максимата, че в България всичко е посредствено, в земетресенията не могат да правят изключение. Има ...
  264 
Щом свърши учебната година на Нора, майката и бащата на двете деца решиха да отидат на гости за няколко дни при баба им в планинското село.
⸺Тъкмо ягодите ще са узрели – предположи майка им с усмивка.
⸺И ще направим компот и сладко от ягоди – ммм – облиза се Ники, който много обичаше филия, намазана ...
  235 
Предложения
: ??:??