2 849 резултата
“ Къде си бе, топко с косми? Точно сега ли реши да духнеш по мацки! Имам за “събеседник” един от най- опасните хищници и ти ще ме зарежеш най-безцеремонно! Ами ако реши да пробва мойта хемоглобинова концентрация? Не, че съм опитвала, но се съмнявам да ми хареса ролята на среднощна вампирска вечеря. ...
175
2
– Обещай, че ще играеш честно. Няма да прилагаш хитрости и измами.
– Ани…
– Не ме наричай така!
– Опа! Гневим се, а? Черна точка за белия пратеник.
– Айде, моля ти се, без удари под кръста! ...
– Ани…
– Не ме наричай така!
– Опа! Гневим се, а? Черна точка за белия пратеник.
– Айде, моля ти се, без удари под кръста! ...
148
Грен се връщаше с бърза крачка към странноприемницата , по павираните улици на Джак-ран. Той на няколко пъти спира непознати същества, за да иска насоки,защото градът му бе още непознат и не искаше да се лута и да губи излишно време. Докато вървеше мъжът имаше неприятно чувство в себе си, заради реш ...
154
4
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 4: Писмото
Гълъбът летеше нагоре към небето. Не спираше, въпреки че се издигаше много нависоко. Продължаваше въпреки облаците, които се появяваха. Сякаш искаше да премине в друг свят. Не спираше, летеше. Все нагоре. А горите и поляните долу вече бяха мънички, ...
Глава 4: Писмото
Гълъбът летеше нагоре към небето. Не спираше, въпреки че се издигаше много нависоко. Продължаваше въпреки облаците, които се появяваха. Сякаш искаше да премине в друг свят. Не спираше, летеше. Все нагоре. А горите и поляните долу вече бяха мънички, ...
162
Грен вървеше бързо и уверено след тримата наемници, последният от които му хвърляше подозрителни погледи изпод качулката си от време на време. Избраният воин бе прочел мислите им и знаеше, че отиват към тайна квартира някъде из по-далечните и бедни квартали на Джак-ран. Престъпната група бе доста мн ...
178
4
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 3: Обградена
Чувах радостни и вълнуващи се гласове, но шепнещи. Различни бяха. Не се приближаваха, но не заглъхваха също. Тук бяха. Но не смееха да дойдат близо до мен.
Размърдах се. Отворих нежелателно очи. Колко ли бях спала? Седнах. Бях се схванала от спан ...
Глава 3: Обградена
Чувах радостни и вълнуващи се гласове, но шепнещи. Различни бяха. Не се приближаваха, но не заглъхваха също. Тук бяха. Но не смееха да дойдат близо до мен.
Размърдах се. Отворих нежелателно очи. Колко ли бях спала? Седнах. Бях се схванала от спан ...
157
След кратка разходка, сред многолюдния пазар на Джак-ран, Лиза и Грен откриха сергия с билки, която щеше да им свърши работа. Продавачката-билкарка любезно отговори на всички въпроси на магьосницата и започна да й подава вързопи с различни изсушени растения , както и няколко малки стъкленици с отвар ...
195
5
– Така… Името вече го знаем… С какво основно се занимавате, господин… Разлагащ се ли ви беше фамилията? Някак си не ми звучи особено учтиво да се обръщам към вас с “Мърльо”.
Дрипавата фигура отсреща, от която се носеше парфюмът на отдавна заглъхнали жизнени процеси, характерни за съзнателния предста ...
Дрипавата фигура отсреща, от която се носеше парфюмът на отдавна заглъхнали жизнени процеси, характерни за съзнателния предста ...
168
Нощта бавно отстъпваше към гъстите гори на планината. На изток зората заменяше бледото си лице с пурпурночервено. Гаснеха и последните звезди. Омара, като млечна каша, изпълни речната долина.
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
В ранната утрин на августовският ден, по калдъръма на селските улички затрополиха каручките на пристигащите ...
272
3
2
- Добро утро, на високото представителство!
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
-Добро утро и на вас - нискo стабилните и консервативните - разклати клоните си зеленият бор.
- Май днес си в настроение да се заяждаш - отвърна черната монолитна скала.
- Използвам времето докато не те е напекло слънцето все още, защото после ще заспиш, д ...
174
2
3
Първа част „РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА“
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...
Глава 2: Вест
Беше един обикновен слънчев ден на поляната при високите дървета. Дървесните самодиви се бяха събрали за отмора. Нямаха много задължения, но това беше ‚денят за събиране‘, затова се събираха. И макар вече много от самодивите да бяха спрели да си губят ...
171
2
Грен се събуди от упорито почукване по вратата на новата им стая. Лиза спеше в обятията му , но след няколко секунди също се размърда и отвори очи. Избраният воин извади ръката си изпод голото й тяло, като я целуна по рамото и стана бавно. Протегна се и нахлузи кожения си панталон, за да отвори. Пре ...
174
3
– Ама Ваше Величество… Не е редно, накак си… Церемонията, нали разбирате… Трябва да се включите. Избрали сме я да е точно по вкуса Ви…
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...
– Не. Категорично. Нямам намерение да се запознавам интимно с темпа на еволюцията на венерическите заболявания. Тази тук може да бъде титулувана като Академик, ако н ...
196
1
Първа част "РАЖДАНЕТО НА САМОДИВА"
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...
глава 1: Шепот
Бях в тъмнината. Част от нея. Неотделна от нея. Но знаех, че съм в тъмнината.
Неочаквано дойде този вопъл на нечия молитва. Нечий шепот. Тогава се отделих от тъмнината.
И ги видях, светлинките. Сините пламъци в редици. Безкрайно много. Пътувахме напр ...
190
2
Нямаме време да спим! Сънят е лукс за нас.
Тези, които успяват да го правят по три-четири часа
в денонощието, са щастливци. Така ги и наричаме.
Останалите сме Совите. Ние спим понякога.
Повечето време дремем на крак. Живеем в свят, в който ...
Тези, които успяват да го правят по три-четири часа
в денонощието, са щастливци. Така ги и наричаме.
Останалите сме Совите. Ние спим понякога.
Повечето време дремем на крак. Живеем в свят, в който ...
190
2
3
Ах, какъв неудачник съм! Естествено, че нямаше начин гадта да не бе доловилa звука от падането ми в контейнера. Благодарение на подсиления ми метален костюм, се стоварих на бетонния под с гръмкостта на камбана. За такъв шум сигурно дори и тимпанджиите във военния оркестър биха ми завидяли. Над мен, ...
124
Щом затворя светлите си очи, зад клепачите ми сякаш като на кинолента започват да се нижат лица на императори, крале и папи, фрагменти от епохи, конфликти и войни. Не, че искам сам да си прожектирам филм, но това ми действа успокояващо и ми помага да се "унеса в сън". Бил съм свидетел на какво ли не ...
155
1
ВНИМАНИЕ: Разказът съдържа графични сцени и не е подходящ за лица под 18г.!
Ако нямате навършено пълнолетие, този разказ не е за вас и го пропуснете!
– Ох, няма го! Отиде ми душата! Отиде ми душичката-а-а! – срути се вдовицата Ганка на покритата с каменни плочи пътека към портика и не можа да се вди ...
Ако нямате навършено пълнолетие, този разказ не е за вас и го пропуснете!
– Ох, няма го! Отиде ми душата! Отиде ми душичката-а-а! – срути се вдовицата Ганка на покритата с каменни плочи пътека към портика и не можа да се вди ...
186
2
5
Снимка: https://ibb.co/Vxqhgv4
Казват, че който пристъпи в Немите земи, го считат за изгубен. Мисля, че са прави. На това място нищо не съществува дълго време в постоянната си форма. Сухите ветрове брулят черните дюни и отвяват пътеката, по която дойдохме. Пясъците поглъщат всичко. Гребените им пиле ...
Казват, че който пристъпи в Немите земи, го считат за изгубен. Мисля, че са прави. На това място нищо не съществува дълго време в постоянната си форма. Сухите ветрове брулят черните дюни и отвяват пътеката, по която дойдохме. Пясъците поглъщат всичко. Гребените им пиле ...
141
1
Всички гледаха в захлас към спускащите се от небесата водопади светлини, преливащи един в друг, разделяйки се на потоци, сливайки и разплитайки се на множество нишки от познати или невиждани тонове и гами на цветовете – атмосферата на планетата караше лъчите на слънцето ѝ да се разграждат и преминав ...
255
Пристъпвах по каменните плочи към заветния край. Не можех да повярвам, че денят бе настъпил. Денят, в който светът ми се бе сринал на прах. Мъдреците в рода ми се опитаха да ме подготвят за днешния ден. Уви. В този злочест момент всякаква подготовка излетя от мислите ми. Силата на опиата, който бях ...
218
2
Съвсем незнаеща къде ли бях,
кръвта ми, още жива, леко закипя,
щом разбрах, че движа се в купе,
но неясно как, защо и накъде.
Очите ми се отвориха с нежелание - ...
кръвта ми, още жива, леко закипя,
щом разбрах, че движа се в купе,
но неясно как, защо и накъде.
Очите ми се отвориха с нежелание - ...
204
Следващият ден започна изключително динамично. Когато алармата на будилника звънна, Джоуи я изключи и мигновено се изправи. Беше спал едва няколко часа и поради тази причина сега главата му тежеше като камък. След като си изми зъбите и освежи лицето си в банята, той нахлузи най-тънките си дънки и об ...
244
Крачетата на Кора танцуваха под масата, докато тя размахваше лъжичката и разпалено обясняваше на майка си ..
- И да знаеш, там имаше една … абе една котка като тигърче, така скачаше и преборваше друга черна, е беше черна, ама на нослето си имаше бяло петно като … Отиваме нали ! …
- Изяш си закуската ...
- И да знаеш, там имаше една … абе една котка като тигърче, така скачаше и преборваше друга черна, е беше черна, ама на нослето си имаше бяло петно като … Отиваме нали ! …
- Изяш си закуската ...
300
4
- Чакай, чакай, чакай, а да ти разправям как Джоджо ми каза да си облека нещо по – по – секси и ме покани в най – скъпия ресторант … знаеш ли какво стана ..?
- Уффф, това готвене ме побърква … Представяш ли си – с най страхотния си маникюр да държиш миксер …
- Ти пък, готвиш – има си … поръчай си не ...
- Уффф, това готвене ме побърква … Представяш ли си – с най страхотния си маникюр да държиш миксер …
- Ти пък, готвиш – има си … поръчай си не ...
284
3
Недалеч от центъра, в стария жилищен квартал, се намираше един склад. Стар, порутен, в него изрядко спираха камиони и разтоварваха всякакви непотребни кашони, пощенски пакети и всякакви стоки и оборудване – от театрални декори до кухненска мебел. Беше грозна гледка – като кръпка всред спретнатите дв ...
301
2
4
Разказът е преведен и качен тук от самия автор!
Аннотация
В свят, в който светлината и тъмнината се преплитат, а древни сили управляват съдбите на народите, настъпва време за велики изпитания. Когато падналият ангел Рунo, бивш служител на Божествената Светлина, се изправя срещу силата, която е дала ...
Аннотация
В свят, в който светлината и тъмнината се преплитат, а древни сили управляват съдбите на народите, настъпва време за велики изпитания. Когато падналият ангел Рунo, бивш служител на Божествената Светлина, се изправя срещу силата, която е дала ...
278
– МОЛЯ? Я ПОВТОРИ?
– Ами… Ваше Адско Величие… Ами те… такова… синдикат… за правото на достоен труд на свръхестествените създания. И… такова… ами… синдикатът организира стачка…
– СТАЧКА?
– Да, стачка…
– СТАЧКА! ...
– Ами… Ваше Адско Величие… Ами те… такова… синдикат… за правото на достоен труд на свръхестествените създания. И… такова… ами… синдикатът организира стачка…
– СТАЧКА?
– Да, стачка…
– СТАЧКА! ...
323
1
В далечна земя, скрита зад мъгливи планини и древни гори, се простираше кралството на Елдора. В това кралство живееха същества от всякакъв вид - елфи, джуджета, дракони и магьосници. В центъра на Елдора се издигаше величествен замък, където управляваше кралица Лиана, известна със своята мъдрост и сп ...
299
– К`во се хилиш бе, дребен масов убиецо? А-а-а, не! Хич не ми се умилквай! Въобще не съм в настроение за котешките ти номера!
Аделина внимателно побутна топлата топчица мъркаща нежност, отъркваща се усърдно в краката ѝ и привидно сърдито обърна гръб на самоуверения риж мъжкар. Разбира се, всички ней ...
Аделина внимателно побутна топлата топчица мъркаща нежност, отъркваща се усърдно в краката ѝ и привидно сърдито обърна гръб на самоуверения риж мъжкар. Разбира се, всички ней ...
345
2
4
Един топъл следобед, когато слънцето галеше листата като майчина ръка, а въздухът дъхтеше на дива самодивска трева, малката Блу се разхождаше край езерото с искрица приключенски копнеж в очите. Над водната повърхност, където небето се отразяваше като безкраен син велур, Блу забеляза странна и вълшеб ...
322
2
6
Оглеждаше я внимателно с прикрит интерес. Знаеше, че не е редно. Свещеническият сан му носеше права, но и строги ограничения.
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е ...
- Да ме прости Господ и пази от съблазън - прекръсти се за успокоение на душата.
Осъзнаваше, че религията отдавна е в забвение и едва ли някой ще го укори, но той искаше да е ...
302
3
12
В хода на нашия живот, има моменти, които променят посоката му, трансформират нашето възприятие за него и пренаписват съдбата ни. За Елеонора Иванова, жена робуваща на рутината, и предсказуемостта, такъв момент настъпи по най- необикновен начин в един иначе обикновен ден.
Елеонора, библиотекар по пр ...
Елеонора, библиотекар по пр ...
278
2
Пак беше страшно гладен! Тази силна, остра нужда, бе неразделна част от него, от както се помнеше и именно тя движеше цялото му съществуване. В момента имаше формата и тялото на огромна съблезъба котка , с тъмно-лилава , петнисто-червена кожа , огромно, мускулесто тяло, и опашка, която се виеше като ...
280
5
Грен се загледа напред , докато все още яздеше бързо , прегърнал любимата си Лиза.
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...
Селището, което се откри пред тях беше доста голямо и много интересно изградено. Първото нещо, което направи силно впечатление на избрания воин, бе огромно дърво в самия център на града. На оскъдната лунна светлина се ...
263
2
Там където бях най – щастлив
Нито следа от него вече няколко седмици. Всички бяхме на крак. Полицията претърсваше всяко място в радиус от десет километра. Нищо. Единствената следа, която беше оставил бяха сажди и прахоляк. Всички бяхме разпитани, задаваха ни въпрос след въпрос. Как бих могла да отго ...
Нито следа от него вече няколко седмици. Всички бяхме на крак. Полицията претърсваше всяко място в радиус от десет километра. Нищо. Единствената следа, която беше оставил бяха сажди и прахоляк. Всички бяхме разпитани, задаваха ни въпрос след въпрос. Как бих могла да отго ...
208
- Ти, луда ли си? Защо ще се срещаш с него? Той е машина. - приятелката й я гледаше с ужасени очи. Май я мислеше за голяма глупачка.
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...
- От любопитство. Предполагам, че не е опасен. От доста време си пишем. - опита се да я успокои.
- И какво ще си говорите? Той няма душа, не изпитва чувства. - беше сл ...
332
3
10
Принцеса Изолда от Кралство Талмор не беше типичната принцеса. Разбира се, тя имаше дълга разпусната коса, перфектно бродирани рокли и колекция от диадеми, които можеха да заслепят цяла бална зала с блясъка си. Но що се отнасяше до това да бъде дама, Изолда имаше други идеи. Намираше ръкоделието за ...
299
1
Персефона скучаеше. Сколвайки през feed-а си в Instagram, тя въздъхна заради безкрайния парад от перфектно филтрирани чинии с брънч и инфлуенсъри, показващи своите колекции от кристални чаши. Не че тя не харесваше живота си. Да си богинята на пролетта и растежа беше хубаво — цветя, слънце и лудуващи ...
255
1
3
Грен вървеше бързо към лагера с пострадалите, като част от него искаше да се обърне назад, за да довършат на момента пререканието си с проклетия Раман , но този път вече с мечове в ръцете. По-важно му беше обаче да види дали любимата му се е свестила и дали има нужда от нещо. А и Корнел бе напълно п ...
305
4
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
