-
esenna
Проза » Разкази Из цикъла "На турне"
Краварят на село Добряково – Нестор – ходеше винаги мълчалив, намусен, със свъсени вежди и рунтави мустаци. Чeшит си беше Нестор, бамбашка човек, както казваха по тези места. Ако някой го попиташе нещо, той винаги отговаряше с мълчаливо поклащане на глава – „да” или „не”.
По-въз ... 52 2 3 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Тази фраза според психолозите, а и според наблюденията на всяка жена, влияе на мъжете по особен начин. Веднага застават нащрек, млъкват, обръщат гръб, правят се на глухи, сменят темата и т.н.Тази фраза за мъжете е знак,че нещо се е случило /или, ако често се повтаря, че нищо особено не е станало, а ... 79 8 -
vega666
Проза » Други България понастоящем е трагикомична гледка. Напикаващи се баби и дядковци с потропващи ченета, които при първото покашлюване изпадат или на масата или на неравно асфалтираните пътища на БойкоБориСе. За бабите както и да е. Ще приемем, че това им е едно предимство, предвид меките венци, за мечтано фе ... 108 1 2 -
Соларе
Проза » Разкази Чуваше се моторът на готовата за потегляне кола. Валеше ситно, на дребни капки.
– Къде си понесъл тази чаша с вода, татко? Навън е мокро, след дъжд.
– Небето плачи дъще, като душата ми! А водата в чашата е за вас, да е на хаирлия, за където тръгвате, да са ви отворени вратите- възрастния мъж ливна с ... 115 6 15 -
Eipril
Проза » Разкази Когато тръгнете по пътят от Пловдив за Смолян, който лъкатуши по гръдта на Родопа планина, по някое време, ще забележите табела, на която пише "ЗАБЪРДО". Не се колебайте да завиете на дясно и да посетите това приказно място.
Точно там накрая на селото живееха Минчо и Минка. Току-що се бяха върнали о ... 97 1 9 -
meteor
Проза Художникът огледа още веднъж резултата на платното - и явно остана доволен. "Готова е" - си каза той. И как ли не? Пред него стоеше като жива, жена с неземен чар. Христо се подписа, както обикновено в долния десен ъгъл и вече можеше да помисли за сутрешната доза кафе. Обичаше да се наслаждава на тез ... 110 3 16 -
LiaNik
Проза » Разкази За каква ме мислиш?! Гледаш ме! Следиш с поглед движенията ми…Как вдигам чашата с кафето, как долепям устни до ръба, надигам и отпивам. Топлата течност се стича в гърлото ми. Преглъщам. Знам, че си впил немигащ поглед в същността ми и дълбаеш, търсиш зад стената на тленното. Това ме притеснява и дра ... 113 10 11 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Приказките обикновено са изпълнени с красота и поръсени със звезден
прашец... и в тях често стават чудеса. Но има и тъжни приказки- като "Малката кибритопродавачка" на Ханс Кристиян Андерсен. От друга страна, времето неизменно тече и не е възможно да се върне. Но, може един човек да остане да живее ... 61 3 13 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава X
Слънцето тъкмо започваше да позлатява листенцата и да приплъзва капчиците между боровите иглички. Сега ароматът на смола беше най-силен, направо лепкав. Мъгла този път не скриваше горската красота, но беше и по-студено. Тук-таме се виждаха и първите запалени комини. Сгушен на такова местенце ... 66 3 4 -
written-springs
Проза » Други Обещах ти, че никога няма да те нараня с думите си...
***
Как всичко се променя, когато някой се появи в живота ти...
Ежедневието ти добива друг смисъл. Знаеш, че вече нищо няма да е същото. Ставаш. И там някъде някой присъства в деня ти, присъства в мислите ти. В хода на новите 24 часа. Баграта от ... 147 4 13 -
meteor
Проза » Разкази Мъглява и кисела утрин. Стъклата на малката стаичка пропускаха оскъдна и сякаш лепкава светлина. Младия художник отвори очите си без желание и веднага отново ги затвори. "Не!" - мислеше си той. "Не искам да се събуждам!" Едно, че щеше да се наложи да се бори с махмурлука и второ - онази жена, която ... 108 3 11 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Избягвайте да дърпате крокодила за опашката,
защото след секунда може да се окаже,
че той ви дърпа! 65 3 -
Блу
Проза » Хумористична Ленчето - първа публикация
От толкоз мислене как да се регистрирам направо ми изпуши главата. Е и накрая взех, че си писах името – Ленчето. Ама... малко постно звучи. И току да се измъдря в сайта като Ленчето ми идва вдъхновение. Ленчето – фенчето. И рима има. А пък сайтът е поетичен, няма да е зле ... 146 7 13 -
palenka
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Колкото всичко по-лесно става, толкова душата по без душа остава...
Добре, че е нетът, за да могат много хора да "покажат" инкогнито възможно повечето си лица!
За да си профил, не е задължително да имаш лице!
"Бъдете себе си!" - и всички се занадпреварваха да излеят насъбралата се "в себе си" мръсот ... 89 2 5 -
written-springs
Проза » Други На Нея...
За онова, което получихме и изгубихме едновременно.
Стоя на прага на спалнята и се взирам към малката масичка в тъмния хол. Осветен единствено от нощната лампа над лаптопа. Отдавна нямам известие от нея. Сякаш провеждам мисловен диалог с компютъра, запитвайки го дали не я е открил там някъ ... 138 5 8 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Сега ще ви разкажа за един град, който беше известен надлъж и нашир по четирите посоки на света и никой не знаеше истинското му име, дори най-възрастните хора вече не си го спомняха. Но как така, ще попитате, как нещо може да е известно, без да се знае дори името му? Ами така, всички му казваха Слън ... 44 2 2 -
vega666
Проза » Разкази - Не знаех това - усмихна се Мая. Винаги съм мислила, че брустът е най-лесният и най-малко уморителен стил. Така и не научих кроула.
- О, не! - реагира Алфонсо. Брустът е труден и много изморяващ стил. При него движенията са силно насечени и дишането е спазматично. Анаеробното дишане при този стил е ... 123 11 8 -
РосенНиколов
Проза » Разкази Ивета седеше замислена – нейният бал наближаваше скоро. Семейство ѝ не бе богато, даже никак. От година мечтаеше как ще отиде на бала с една красива рокля, грим, прическа – цялото училище щяха да видят колко е хубава. Тя и сега беше хубава. Понеже нямаше по-лъскави дрехи и самата тя мислеше, че не я ... 95 5 -
РозалиАнгелова
Проза » Хумористична В семейния оркестър аз представям струнните инструменти. Цялата останала част, включително вокал - моята спътница в живота.
Събота - късен предиобед. Измъквам се от леглото и бавно открехвам вратата към всекидневната, с тайната надежда да видя следната картина: ведрина и чистота струи от постланата ... 104 4 21 -
palenka
Проза » Разкази За първи път го нямаше притеснението пред срещата с непознат, или както казваше той, непознатият, "ние не сме познати"! От три месеца и нещо имаха връзка в нета, както му се казва сега, комуникацията още на втората седмица премина в общуване и по телефона. И това караше Соня да си мисли, че всичко в ... 144 7 17 -
vega666
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Малчуган пита баща си:
Тате, какво означава думата политик?
- Политик, сине, е човек, който не работи и получава множество тикове! 77 6 3 -
written-springs
Проза » Други Полудял съм.
Откачил съм.
Толкова е първично.
И грешно.
Нередно. ... 109 2 8 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи – Какво правиш?
Да чуе нисък, почти ръмжащ и определено човешки глас, беше последното нещо, което Лизи очакваше. Да види Сам Казра, гол до кръста, зад себе си беше дори по-стряскащо. Толкова, че да изпусне ножа, за да покрие очите си с ръце. И пак не достатъчно бързо. Беше убедена, че гледката се бе ... 33 1 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Изкуството не ще здрав разум, а болна душа.
2. Най-голямата мъдрост на живота е да си щастлив с това, което имаш.
3. Алкохолът е най-приятния начин за получаване на частична амнезия.
4. Богатството на езика е свобода за мисълта.
5. Довери болката си - ще откриеш лек, сподели мъката си - ще намери ... 47 1 2 -
artofselflove
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Спри да бягаш от настоящето,
така се спъваш в миналото
и удряш се по бъдещето,
накрая болят мечтите 58 1 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи ***
Мага влетя в покоите си. Лъскавата, рееща се в светлото пространство и приличаща на кристална водна капка стая на Висшата беше неприкосновен неин пристан. Тук, тя знаеше, че дори големият и син, наследник на баща си, не би имал достъп, без тя да му разреши. Жрицата се завъртя няколко пъти, за да ... 83 6 8 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Тя и той живеят заедно от 1 година.
Тя обича изкуството във всичките му форми. Той обича биричка и цигарки, все по-скъпи марки. Няма лошо, но диалогът не върви. Днес, на вечеря:
- Знаеш ли, избрали са за химн на ЕС "Одата на радостта"
- Ами, някаква си ода!
- Не някаква, а от 9-та симфония на Бетовен. ... 99 2 26 -
meteor
Проза » Фантастика и фентъзи, Еротична, Други Робинята се появи!... От нищото... Материализира се с такава лекота, че Господарят с основание си помисли, че това е някоя нова виртуална игра, пусната незаконно от фирмата "Фобос и Деймос" тотален лидер, съсипал всякаква конкуренция, въпреки закона за "Неутрализиране на монопола", приет от "Федерац ... 140 4 14 -
LiaNik
Проза » Разкази Хлапакът се тресеше от шока. Лицето му беше изпито, бледо и набраздено от сълзите. Момчето постоянно си гледаше треперещите ръце, сякаш не бяха част от него, а нещо чуждо и отвратително. Нещо, което беше изникнало, без да бъде търсено и без да има нужда от него. От време на време погледът му поглежд ... 207 12 16 -
РосенНиколов
Проза » Разкази Иглика си играеше на улицата в калта с другите деца от циганския квартал. Повечето от децата живееха бедно, нямаха много радости. Играеха си с каквото намериха.
- Мамо - каза тя - ще ми купиш ли нова рокля за великден?
- Ако ми помогнеш. Ще вземем свещи и ще продаваме до църквата на великден и ако с ... 85 3 6 -
Блу
Проза » Хумористична Терзанията на един бъдещ потребител
Падам си читател.
Искам да чета, ама защото ми се ще от време на време и да изкажа някоя умна мисъл за прочетеното, да дам акъл на някой й друг автор, ще трябва да се регистрирам. И понеже съм само читател и фен, реших потребителското ми име да е фен.
Ххм - фен на ... 174 8 14 -
jonnnn
Проза » Хумористична Второ мнение
Не вярвайте въобще на този риж косматник ! Нито на изреченията, нито на думите, запетайките, точките и най – вече на интервалите! Ако бяхме съжителствали повече от 20 години, с 1 % вероятност можеше да има такива наченки, ама ми пълзи съмнението, че са го подбрали в някаква лаборатория ... 43 -
exuded
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца Всички в града говореха за Змея.
Мнозина го бяха виждали – едни в сънищата си, други във въображението, ала никой наяве. Мълвата за него се разпространяваше от къща на къща и от уста на уста. Майките прибираха децата си рано, още преди слънцето да залезе. Страхуваха се да не би Змеят да ги подлъже с ... 117 6 8 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Два дни минаха за Елизабет като в мъгла. Всичко беше някак притъпено и заглушено и така й харесваше. Това бе и една от причините упорито да отказва да заспи, което само засилваше усещането й, че се намира в някакъв странен сън и нищо не се случва наистина. Онзи мъж още се разхождаше жив там някъде, ... 39 1 2 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Има една притча, мисля арабска, която илюстрира това твърдение. Един човек изпратил слугата си на пазар да купи нещо. Много скоро се върнал, треперейки от страх. Казал на господаря си, че на пазара срещнал смъртта, с косата, и тя го изгледала много странно...Помолил горещо да му даде един от конете ... 95 1 8 -
Greg
Проза » Хумористична Лошата новина винаги идва неочаквано, освен ако не си песимист. Тогава си подготвен за нея като куче за кокал. Дойде ли подскачаш доволно, въртиш опашка и си казваш „знаех си, че ще се случи“. И едно приятно задоволство те изпълва, сякаш си ударил петдесет градусова, тройно препечена ракия, която за ... 242 5 22 -
Mazaco
Проза » Разкази, Хумористична – Ибчо ще кажеш...Ибчо малкия. В
махалата така знаят мене – каза болничният ми съквартирант и дръпна силно от цигарата си. Закашля се. После продължи с дрезгав глас:
– Моят аретлик там кебапчета продава. 30 стотинки ей такова голямо парче. Без пари са бе! Там ще отиваме. Тогава аз ще копува за тебе
... 142 4 4 -
jonnnn
Проза » Приказки и произведения за деца Ами – какво да кажа за себе си? За сега не мога да се оплача. Живея на едно странно място – там няма други като мене, няма тревички, птички, мишки – малко е скучно, че не мога да се катеря по покривите и да се разхождам на воля. За сметка на това – има много странни неща, чужди на котешката ни раса. ... 76 4 -
ИнаКалина
Проза Една пролет ме е налегнала... остава само китката да си бодна! Пее ми се, а то e да ревеш и да не спираш. Чула съм, че било нормално като почнат да ти се местят хормоните. Голямо местене и преместване пада...! Лошо ми е, стяга ме отвътре, тресе ме отвънка, натиска ме отгоре... докторът все се майтап ... 196 7 20 -
vega666
Проза И отново се вторачи в мъничките разкривени буквички от тефтерчето. Прочете:
Когато искаме да вървим по пътеката на познанието, трябва да постъпваме като мореплавателя:
неоходимо е да се знаят само крайбрежията на материците, а не тяхната вътрешност, за да бъде плаването успешно.
А малко по-надолу в ... 133 12 6
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.