Проза

41,7 резултата

Елегично - 3

Отпихме по глътка вито. Очите ни се опитваха да ни изучат или да направят сравнение .
-Ех, разбягахме се по света - вяло започна Румяна - И сега като ги гледам бившите съученици, как винаги ентусиазирано говорят за младостта си,... затова попитах
'' Кажете нещо за децата си, за вас знаем ''
-А ти къ ...
220 2

Айде бакалъм!

Дядото вървеше бавно по тротоара, влачейки крака в тъмносини гумени чехли, които явно му бяха малко големи, защото при всяка крачка се чуваше кратък шляпащ звук. Облечен беше в жарсено долнище на пижама – лилаво, на големи бели точки, които изглеждаха белезникави на светлината на ранното юлско слънц ...
170

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 3

Разказ №3
От любов
„Любовта е универсалният „убиец“. Какво може да убива по-пълно - и по-безвъзвратно - от нея?!...“
Разказвачът
I. ...
128

На деветнайсетия ден

На деветнайсетия ден от месец март в две хиляди и двадесетото лето подир Христа на вънкашната ни врата се прозвъни.
Кучето се излая напрегнато, нервно подскочи и космите на гърба му настръхнаха. Уж бях спрял порталния звънец. Не съм го направил, както трябва, очевидно. Просто извадих щепсела, а тряб ...
160 2

Черната лилия

Не търси любов, която нямаш сили да задържиш.
Тя ще си отмъсти, като те погълне.
I.
Къщата сякаш висеше на ръба на света. В онази гънка от време— пространството, в която утрото отказва да настъпи, а нощта сполучливо имитира смолиста вечност.
Построена от черен камък, с основи от древни проклятия, с ...
195 2

Бастет и бездната

(не е разказ, нито пък философия; не е и поетична миниатюра, а още по-малко — модерна притча)
Да умееш да жонглираш по ръба на черния хумор не е болестно състояние, а е вид виртуозно балансиране на въже — а-ха да паднеш отвисоко на земята и да се пръснеш като балон с фекалии, но не... не падаш — и с ...
127

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 2

Разказ №2
Следсмъртна „разглобеност“
„Дори да не бе била краят, смъртта не би била продължение на живота, а само негова... постфактична противоположност..., нали?“
Разказвачът
I. ...
160

Изобретението на техника

Глава 1
Когато я внесоха в спешното отделение, тя изглеждаше твърде крехка за този свят.
Младата жена се казваше Ева. Дори под болничните лампи — студени, бели и безмилостни — красотата ѝ прозираше през изтощението и болката. Лицето ѝ, бледо и неподвижно, бе обрамчено от сплъстена тъмна коса, която ...
181

Елегично 2

А ние с Румяна си се харесвахме и обичахме, но по своему.
У тях, у нас се разхождахме полуголи, мерейки спортната екипировка. Само веднъж се застояхме така пощръкняли млади , здрави тела, но се уплашихме защото всичко в нас говореше, че се искат. Беше го хванала като щафетна палка, само че нежно, а ...
234 4

Прозорецът

Аз вече се намирам в тази възраст, когато истинският здрав сън ме напуска още по първи петли и след това трудно изпълвам със смислени неща времето си през деня. Най-бавни и отегчителни са часовете до шест, защото сутрините, макар и летни, са студени и предпочитам да лежа на топло под завивките. Боже ...
202 1

Още малко за Антигона

Има една пейка близо до нас, на която често сядам, когато се връщам от пазара с пълните торби. Трябва първо да изкача нанагорнището по улицата, после ме чакат още стълби и накрая – петият етаж на блок без асансьор. Пейката е междинната ми спирка преди предпоследните стълби. Явно блокът е построен на ...
159

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - 1

Разказ №1
Дигитална самота
„Може би „сепването“ не е привилегия на съзнанието? Защо да не допуснем, че може да се случи и поради калкулирано... празноцифрие?“
Разказвачът
I. ...
134

Фифи и старият часовник

Аз.
— Защо избраха мен?! Защо мен? Толкова ли нямаше никой друг?! Все аз... все аз... да ходя при тъпия стар часовник! Омръзна ми! Защо никой друг не искаше да отиде, защо?! Защо не искаше да проработи? Тъп, тъп, тъп, стар часовник!
Момиченцето така силно въздъхна, че от тази въздишка на небето се п ...
228 5

Елегично 1

Сутринта обещаваше приятно време, е тук-там имаше оловно сиви облаца, слънцето едва-едва се опитваше да се промъкне между тях.
Кокетно се въртях из къщи,... къщи, едно от многото места където можех да се приютя, даже и със спомените си.
Хвърлих поглед към букета, пет червени рози...
Е, все рози, и т ...
276 2

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази - Начало

„Ронливи“ безпокойства - сборник с разкази
Иван Бозуков
На копнеещите по един завършен и подреден свят. Не се бойте - по банална природна необходимост такъв е изначално невъзможен не само в делата, но и... в мислите!
Всяка прилика с действителни лица и/или случвания е напълно случайна и непреднамере ...
234

Завръщане

Четирите стола са подредени около масата на еднакво разстояние от нея. Върху щампованата в лилаво покривка е вазата с едно единствено цвете – може би хризантема. През прозорците влиза градска нощна светлина и сватбените чаши във витрината блестят празнично. Те са поставени толкова близо една до друг ...
163

Ежедневки (172 и 173 част)

Ежедневки 172 част
1. Маскирах се, като маймуна... и се върнах към корените си...
2. Добър човек съм... за тези, които не ме познават...
3. Кагато взема думата... все няма какво да кажа...
4. С жената се разбираме чудесно... когато сме далеч един от друг... ...
187

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 6

Мирандел и Елейара яздеха по каменния път, който отвеждаше от долината на Западния пламъчен храм към сърцето на Солариан. Вече часове наред нито един облак не бе помрачил небето, а горещината ги преследваше като пламтящата воля на Светлината.
Отдалеч, градът Елиор приличаше на мираж. Неговите кули — ...
211 1 2

Преместването

Трудно е да се заличи предишното присъствие. То ще ни преследва още дълго време... Трябва да се изчистят старите следи: всички петна от пръсти по мебелите, по прозобците, по стените и вратите; смесената миризма от камфор, лавандула и застояло, която е попила в мокета и в завесите и напомня за предиш ...
303 2 7

Батман от депото

– Нямаш шанс! Аз харесвам ватмани – каза Стела и отпи от енергийната напитка, която караше очите ѝ да блестят, а ръцете ѝ – да шарят насам-натам непроизволно, сякаш търсеха нещо и все не го намираха.
Погледът ѝ бавно се наливаше с живот и отпуснатата флегматичност, толкова характерна за нея, постепе ...
190 2

Наяве

В един неделен следобед седна да пише. Не знаеше точно защо го прави, може би беше нервен рефлекс от снощния сън или надежда, че чрез това писане няма да заспи толкова рано, че да сънува. Сънищата за него се бяха превърнали в кошмар – сънуваше будно денем, живееше сънем нощем. И не знаеше кога и как ...
193 2

Наричай ме... Мадам Суй

Мастит поет беше Талант Гениталов. Мастит и вървежен.
Само името му бе гаранция за стотици прочити във всеки сайт за поезия, в който бе благоволил да присъства. Все пак самият факт, че той е член на подобен, го въздигаше в друга, по-висша категория.
Не, че на Гениталов му дремеше на перото за това, ...
377 1 7

Годините

Паднал е сняг през нощта.
Времето на изгубените ръкавици ще започне отново. Побеляло е навсякъде. Приказно бяло. Тази зимна картина не е нещо необикновено. Така е всяка година. Зимата идва и всеки ден могат да се видят изгубени ръкавици в снега, по тротоарите, в автобусите, в трамваите - навсякъде. ...
367 2 5

Коронавирусни разкази - 8. Малките ръце на щастието

Мартовото слънце падаше косо върху витрината на кафенето и правеше прашинките да изглеждат като малки златни зрънца, които се носят във въздуха.
Елена бършеше плота с навлажнена кърпа, както правеше всеки ден, но този път движението ѝ беше бавно, замислено.
Беше последният ѝ работен ден — макар нико ...
208

Няколко факта за истинския българин, които не важат за останалите мъже!

Истинският българин :
-Не псува, той праща емоционални поздрави на роднините на опонента си!
- Може да е служил в трудови войски, но има потенциал да командва армия!
-Толкова разбира от футбол, че може да вкара всеки махленски отбор, във висшата лига, и да го направи шампион!
-Той не тича след трамв ...
354 4 3

Етногенезис по нашенски

Дискусиите относно произхода на нашата нация не стихват и не стихват.
Човек ще каже, добре де, фактите не са от вчера, нали? За толкова години все трябваше да стигнем до някакъв консенсус, коя от всичките теории около нашия етногенезис е най-вероятната!
Трябваше, ама нали хич ни няма по консенсусите ...
192

Реформация

Истински смелият човек (реформатор) е този, който в името на истината е готов да се раздели с грешните си разбирания и богословие, независимо че те могат да са били част от неговите разбирания в продължение на много дълъг период от време. Истинският реформатор има доблестта да се спре от неправилнит ...
341 2 1

Коронавирусни разкази - 7. Човекът с термораницата

Градът беше като сцена между два акта — все още подреден, но без актьори.
Ултравиолетовите табели светеха, витрините бяха опаковани с листове хартия, а входните врати на баровете стояха заключени като устни, които не искат да проговорят. На ъглите имаше листовки: „Затворено временно“, „Моля, пазете ...
202

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 5

Слънцето вече пълзеше над хоризонта, бавно и безмилостно — като всевиждащо око, което следи смъртните без да мига.
Мирандел и Елейара яздеха в мълчание по прашния път, който се виеше между равнините на Вал`Мира и възвишенията, отвъд които започваше царството на Слънцето.
Колкото повече напредваха, т ...
305 1

Киречът

Поезията беше жена, на която сърцето беше разбивано толкова пъти, че дори да тръгнеш пеш откъдето си до Китай, пак ще е повече, отколкото крачките, които ще извървиш. Тя мина през всички пътеки, които се надяваше да водят до някъде. И през трагикомедията, и през сатирата, мина през драматургията, но ...
224

Нищо особено

Нищо особено, впрочем. Пеят птички. Винаги се чудеше какви са. Онези, които свиваха гнезда под покрива – лястовици или чучулиги бяха?
Тъжно му ставаше, когато сутрин, докато премиташе двора, виждаше как недоизлюпените се умрели върху плочника – едва отворили човчици. Е кой ли вещер пък там ще ги е н ...
267 4 3

Коледно тържество

Приповдигнато настроение, дебел пласт от кариеристи и натегачи, тук-там някой непрактичен, и усещане за заря. Фирмата не е случайна, зарята се очертава да е дълго запомняща се. Весела глъчка, звън на кристал, примесен с очаквани разговори между хора, които не се харесват особено, което ползва големи ...
189 2

Духовният вакуум

Съвременното общество е белязано от една духовна нищета, която принизява човека до най-долните равнища на неговото съществуване и където ценности като морал, чест и достойнство са по-скоро блян. В свят, който пропагандира популярността, лукса и парите като еталон за подражание, всеки дръзнал да се о ...
276 2

Има ли пилот в самолета?

Всеки квартал, село или каквото и да е, що-годе, големичко струпване на човешки индивиди, си има определена йерархия. Освен лидер, приближени нему, и разни други персонажи, винаги се откроява един пъстроцветен образ. Този на местния идиот( преди известен като шут)! Обикновено той е около, или над ср ...
339 1 3

Коронавирусни разкази - 6. Освобождаваща Самота

Навън пролетта бе спряла на пауза.
Дърветата цъфтяха, но никой не ги гледаше.
Птиците пееха на празни улици, а слънцето осветяваше град, който приличаше повече на сцена след свършил спектакъл.
В малка квартира в стар квартал на София живееха две студентки — Мария и Ана.
Стаите им бяха ниски, стените ...
258

Дъщерята на Сянката и Слънцето- част 4

“Не ме мрази. Не още.”
Думите ѝ кънтяха в главата му докато пришпорваше коня си към селото, следвайки Елейара, без какъвто и да е реален шанс да я достигне преди да е извършила онова, което бе планирала.
Когато зората пукна, те двамата напуснаха странноприемницата с негласната уговорка случилото се ...
322 2

„Демоните също искат уют“

Анотация
Грехов е брокер. Но не обикновен. Той отдава жилища на онези, които не се виждат. На онези, от които се боят. На онези, които са забравени.
Кикимората, която се е уморила да чисти.
Смъртта, която не идва.
Сатаната, който иска да бъде забравен. ...
163

Миниатюрки

Безплатно е да правиш добро.
Затова е и толкова трудно!
---
Видимото за сърцето, е невидимо за
ума! ...
218 2 4

Чат патката бременна!

Сигурно си прочел, ако не си, виж: Дигиталната Албанска министерка на обществените поръчки , Чат патката Диела, била бременна с 18 деца! Ти имаш ли алиби, сред заподозрените ли си? То вярно чатът Чат пат греши, ама чак да съгрешава... Ако трябва да ти търсим адвокат!
ChatGPT каза:
Да, да, видях този ...
161 1