33079 резултата
Той се прибираше от работа. Цял ден бе очаквал този миг, когато удовлетворен от това, че е бил полезен щеше да влезе в своя дом. Младият мъж вървеше бавно. По цялото му тяло се разливаше онази приятна умора, която събличаше в края на деня. Не бързаше. Знаеше, че някъде на края на дъгата улица щеше д ...
54
1
2
В забвение
Незаключени домове, гостоприемство, доброта
останаха на миналото зад затворената врата!?
На преглед
В кабинета влезе поредната сирота, ...
Незаключени домове, гостоприемство, доброта
останаха на миналото зад затворената врата!?
На преглед
В кабинета влезе поредната сирота, ...
46
Ей там, на високия баир, стои самотното дърво – отдалечено, изоставено и нежелано от всички други. То стои ли и стои, и продължава да стои само. Огорчено и
наранено, отблъснато и нежелано, то стои там, незабелязано от никой. И чува то несправедливите нападки и обиди по свой адрес и чува, и лъжите гр ...
наранено, отблъснато и нежелано, то стои там, незабелязано от никой. И чува то несправедливите нападки и обиди по свой адрес и чува, и лъжите гр ...
36
В бар „Рапсодия“, онова което обгръща всеки посетител, е спокойната и тиха атмосфера, предразполагаща дори и само надникналия за малко да остане до края на вечерта.
Поне през повечето време е така, защото във всяко едно състояние на покой и ред, дори и в огромния и на вид подреден космос отвън, поня ...
Поне през повечето време е така, защото във всяко едно състояние на покой и ред, дори и в огромния и на вид подреден космос отвън, поня ...
50
1
8.
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...
- Разбира се, аз, като човек на науката, не вярвам на видения и пророчества. Отдавам го на силния стрес от загубата на приятел. Когато децата се сблъскват със смъртта за първи път и особено, когато тази смърт е в резултат на някакъв инцидент, е напълно нормално да се породи чувство на вина. Работ ...
172
8
12. Системите на класния
Класният си беше особняк – като всеки учител, оставащ в спомените на учениците.
Не, никаква ексцентричност, никакви глупости. Просто даскал… Така беше го определил бащата на Коста, чул го от по-възрастни хора, на които класният е преподавал някога…
Някога…
Иначе сега му беше ...
Класният си беше особняк – като всеки учител, оставащ в спомените на учениците.
Не, никаква ексцентричност, никакви глупости. Просто даскал… Така беше го определил бащата на Коста, чул го от по-възрастни хора, на които класният е преподавал някога…
Някога…
Иначе сега му беше ...
58
1
4
Простакът знай, простак остава!
Суров го яж и печен го дъвчи,
ще счупи лесно твоите зъби.
Срещу простака само се мълчи!
Суров го яж и печен го дъвчи,
ще счупи лесно твоите зъби.
Срещу простака само се мълчи!
146
2
16
Попитаха я -
без какво предпочиташ да живееш.
Без памет.
Или без чувства.
Тя избра без чувства и умря без памет. ...
без какво предпочиташ да живееш.
Без памет.
Или без чувства.
Тя избра без чувства и умря без памет. ...
50
1
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЕТА: НАПУСКАНЕТО
Мийор и Беки се скитаха из безкрайното еландонско поле, но без да са способни да се ориентират. Нямаха дори и най-елементарен компас. Посевите бяха напълно унищожени от експлозиите, а земята беше отвратително изровена и разорана. Просто беше неприятно за гледане. Т ...
Мийор и Беки се скитаха из безкрайното еландонско поле, но без да са способни да се ориентират. Нямаха дори и най-елементарен компас. Посевите бяха напълно унищожени от експлозиите, а земята беше отвратително изровена и разорана. Просто беше неприятно за гледане. Т ...
41
След ноктюрно
Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат ...
Влюбените хора усещат неща, които другите пропускат. Само този, който обича, може да долови нежните акорди, изсвирени от самотен пианист в късната вечер. Сънува, мечтае и обича. И когато се събуди, музиката се извисява и достига до изгрева. И там тъжните акорди се спират, за да срещнат ...
49
1
Да се запишеш на курс по „ Творческо писане“, е като да ходиш на курс по „Планиран оргазъм“. Нито един от двата не води до добро, естествено създадено и узряло усещане и творение. Ако нямаш естествената дарба от Бог, просто не мъчи перото. Витиеватите сложни и празни откъм оригинални идеи словоблудс ...
229
5
22
„Пък моето момче си мисли, че има два вида огън! Единият – добър, на свещта, на газовата печка… Другият – лош, той правел пожарите…“ Въздъхна, запали цигара и с нежелание се откъсна от витрината. „А то, огънят си е един и същ – нито добър, нито лош. Такъв е, какъвто го измайсторим ние.“
Никола Кесар ...
Никола Кесар ...
39
4.
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...
- Човекът познат ли Ви беше? Можете ли да го опишете? – попита Френцов.
- Със сигурност не беше от нашето село, непознат мъж, възрастен. Но не помня лицето му или нещо по-особено, не толкова, защото не се виждаше, по-скоро защото бях в шок – отговори Станимир.
- Добре, разкажете ми за рождения де ...
122
2
III
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...
Никога не си позволяваше любовни отношения с женен мъж.
Израсна в порядъчно, стабилно семейство. Майка ѝ беше учителка в прогимназията, а баща ѝ - директор на техникум и тя често слушаше разговорите помежду им за тежките душевни травми на техните ученици, чиито родители се развеждаха… Особено ма ...
133
4
7
Вече беше полунощ. Часовникът тиктакаше безмилостно. А нервността на Алис,се увеличаваше и увеличаваше с всеки изминал момент. Каруцата спря. Алис се огледа и видя имението да стои пред нея. Ослуша се внимателно и чу войове от близката гора.
,,Тук сигурно има вълци!”-помисли си тя-,,Трябва да внимав ...
,,Тук сигурно има вълци!”-помисли си тя-,,Трябва да внимав ...
72
2
Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...
70
1
2
11. А дневникът се появява
И къде ще иде?
На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.
Време беше.
Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезнали ...
И къде ще иде?
На другия ден, по време на третия час, една от лелките внезапно открила върху перваза на хпозореца пред физкултурния салон, увития във вестник дневник.
Време беше.
Защото математикът беше приложил в действие страшната си идея. Просто да се наваксат изчезнали ...
47
1
7
Никой не ме е предавал.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.
Защото винаги съм искала
всеки да е верен на себе си.
Не на мен.
85
3
9
34
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ЧЕТВЪРТА: НОВА РЕАЛНОСТ
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...
Елмбаум възнамеряваше да замине точно за Непознания квадрант, където беше малко известен факт, че имаше и една планета с напълно подходящи условия за живот. Страхът от космическата радиация и огромното, невъобразимо разстояние биха спрели всякакви смелчаци, к ...
49
Тичам напред по поляната, със стъпки неоставящи следи зад мен.
Вятъра духа през разкопчаната ми риза и се врязва в гърдите ми.
Шапката ми отлита назад напомняйки ми за предишния ми провал.
В главата ми се върти въпроса:
Кога беше последният път, когато усетих сърцето ми да бие толкова бързо? ...
Вятъра духа през разкопчаната ми риза и се врязва в гърдите ми.
Шапката ми отлита назад напомняйки ми за предишния ми провал.
В главата ми се върти въпроса:
Кога беше последният път, когато усетих сърцето ми да бие толкова бързо? ...
22
Попитали радио Ереван - по какво се познават военните летци?
То отговорило: По това, че когато самолетът им пада не мислят за последствията!
То отговорило: По това, че когато самолетът им пада не мислят за последствията!
99
5
4
Интригата е силата на слабия.
Даже глупакът има достатъчно ум, за да вреди.
Уилям Шекспир
Изкуството на интригата предполага ум
и изключва талант. ...
Даже глупакът има достатъчно ум, за да вреди.
Уилям Шекспир
Изкуството на интригата предполага ум
и изключва талант. ...
42
10. Място край школото
Има го край всяко училище, във всяко селище. До сами двора, удобно и близо, закрито от погледите на възрастните. Макар всеки да знае къде е то. И какво става там.
В случая – нищо. Мястото е до големия магазин, сред гъсти храсти, наоколо се валят фасове, но няма ученици. Малкит ...
Има го край всяко училище, във всяко селище. До сами двора, удобно и близо, закрито от погледите на възрастните. Макар всеки да знае къде е то. И какво става там.
В случая – нищо. Мястото е до големия магазин, сред гъсти храсти, наоколо се валят фасове, но няма ученици. Малкит ...
54
1
4
Попитали един президент, кое е най-важното за един държавен глава?
Да е надпартиен - отговорил той без да се замисли...
Да е надпартиен - отговорил той без да се замисли...
135
8
7
Жаркото слънце се показа иззад облаците. Пекна. Стана горещо и задушно. Малките вадички и водопадчета, бълбукащи по склона на бреговете към езерото пресъхнаха, вятърът издуха мрачните облаци накъде на запад. Терасата на къщата, разположена над езерото, бързо изсъхна. Езерото, завряло по време на бур ...
146
1
5
„Безумна“ е първата поетична книга на Силвия Йорданова. В нея има свободни, бели и класически стихове, групирани в три цикъла, изразяващи полифонични душевни преживявания – невъзможна любов, надежда, болка от предателство, скръб по изгубен родител (в триптиха „Отвъд съня“), щури мечти, болезнени спо ...
194
5
6
- Глупости – изруга на глас Михаил – като не върви, не върви! Къде се забих в дебрите на ирационалното?!
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...
Беше обезсърчен, но въпреки това записа старателно файла на разказа, по който работеше не без мъка през последните часове, и едва след това изключи компютъра си. Погледна часовника си, време беше ...
246
1
16
Дъждът рукна изведнъж като прогонен звяр и принуди двамата влюбени да се скрият под една изоставена сграда покрай града. Свечеряваше се, слънцето тъжеше зад немирните облаци и въздъхваше тежко, денят премина в неочаквано приключение.Таня и Венци се познаваха покрай обща позната, която ги убеди през ...
83
2
Седя под тръстиковия навес на брега на морето. Сянката е тежка, морският бриз се разлива по тялото ми. Музиката на бара е непозната, но приятна, леко меланхолична. Слънцето отдавна е тръгнало надолу и чадърите, и шезлонгите пред мен са почти празни. Морето е успокоило бесовете, които цял ден го кара ...
141
1
5
Гледката бе впечатляваща. Момичето с многото плитки се катереше умело, като се захващаше във фугите между облицовъчните плочи. Винаги имаше три опорни точки и вероятността да падне бе нулева – така поне изглеждаше. За постигането на такова майсторство само талант не стига, нужни са и упорити трениро ...
78
1
Беше светла и спокойна утрин, някъде около девет часа. Слънцето грееше, а небето се синееше. Чуваха се само веселите, закачливи песни на пойните птички, идващи от близката гора. Всичко беше тихо,докато... ...
-Бързо, бързо! Господарят всеки миг ще се завърне! - извика една от прислужничките. Тя бе с ...
-Бързо, бързо! Господарят всеки миг ще се завърне! - извика една от прислужничките. Тя бе с ...
68
9. Все ще се намери място
Харистова има свободен час. Свободен от присъствието на досадниците. Ще си отдъхне, после пак ще дойде нова група. По програма е десети клас, но тя си знае – представителна група от класа ще е. Най-страхливите и най-некадърните. Тези, които смятат, че само с присъствие ще и ...
Харистова има свободен час. Свободен от присъствието на досадниците. Ще си отдъхне, после пак ще дойде нова група. По програма е десети клас, но тя си знае – представителна група от класа ще е. Най-страхливите и най-некадърните. Тези, които смятат, че само с присъствие ще и ...
54
5
Ако си мислите, че проблемите на Облаците приключиха със циганската снаха и бебето негърче, лъжете се – големите им тревоги тепърва се задаваха. Колкото трите им момчета бяха спокойни и уравновесени, толкова най-малкото им дете се оказа диво и неконтролируемо. Едва постъпила в групата на най-малките ...
91
2
7
ОСТАВКА, ОСТАВКА!...Оф, изморих се, от сутринта свалих две правителства, качих три, смених един главен прокурор с друг, още по-главен, вкарах в затвора четирима министри и пуснах в обращение няколко компроматни записа. Следобяд мисля да вкарам в реални граници една тераса в Редута, един петролен пла ...
70
4
- И какво сега? По телевизията страх, на работа също. Страхувам се да не остана без пари, без отопление за зимата. Страх ме е да не изгубя авторитет и доверие сред близките си, толкова трудно спечелено.
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...
Такива мисли се редуваха една след друга в главата на Росен още от сутринта. Беше почивен ден и м ...
80
2
РАЗКАЗЪТ
Наближаваше пет следобед, а Марин Димитров въздишаше драматично сред застоялия мирис на цигари и бира в сумрака на празния си тавански апартамент. Мизерията и тясното пространство го потискаха, но тази дупка бе единственото, което можеше да си позволи с парите, които изкарваше, работейки в ...
Наближаваше пет следобед, а Марин Димитров въздишаше драматично сред застоялия мирис на цигари и бира в сумрака на празния си тавански апартамент. Мизерията и тясното пространство го потискаха, но тази дупка бе единственото, което можеше да си позволи с парите, които изкарваше, работейки в ...
65
Годината е 2037. Сега е времето на обширните, големи и велики промени. Най-вече,заемащи важна роля в живота на човечество.
Следобед е. Вкъщи съм и гледам телевизия, спокойно отпуснала се на просторния диван в хола. Внимателно се заслушвам в днешните новини и продължавам да седя така спокойно, отпусн ...
Следобед е. Вкъщи съм и гледам телевизия, спокойно отпуснала се на просторния диван в хола. Внимателно се заслушвам в днешните новини и продължавам да седя така спокойно, отпусн ...
99
Извинение. Знам, че политика не трябва да има. Обаче - тя е навред, няма как да се скрием в лазурни дворци край тихи езерца, с красавици, полегнали на коленте ни.
И в случая просто сравнявам днешния ден и една творба на голям български просветител и общественик. Едно отминало уж време и днешната му ...
И в случая просто сравнявам днешния ден и една творба на голям български просветител и общественик. Едно отминало уж време и днешната му ...
313
34
Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...
51
