-
DPP
Проза » Разкази Видя пианото отдалеч. Сюрреалистична картина, но въпреки това то бе единственото смислено нещо, в цялата безсмислена ситуация. Нямаше никой наоколо, само той и безумието. Приближи се. Капакът на пианото лежеше до него, изкъртен и пречупен на две. Грозно стърчащите бели трески на дървото му напомниха ... 99 1 16 -
popolo
Проза » Други Лежа на плажа, а желанието да си снимам бирата, краката, или поне касовата бележка за шезлонга е по- силно от Митьо Крика на анаболи. На съседния шезлонг самотна хубавица снима гърдите си и се кикоти след всяко клипване за получено съобщение. Сигурно я цомбят виртуално. Вял гларус кълве баница с изв ... 76 1 5 -
генек
Проза » Хумористична Събранието на съкооператорите вървеше бавно и мудно. Тъкмо се скараха кой влиза и излиза по пет пъти на ден от входа, та хем лампите светват, хем асансьорът харчи ток, таман баба Йордана се приготви да изплющи злобна забележка по повод кучето на Петрови, че даже лаело, и Стоянов ритна нещо пред стъл ... 145 4 24 -
marco777
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична 341 1 37 -
Plevel
Проза » Разкази В моргата санитарят привършваше с последния пътник, който му докараха преди час от Турция. Патологът му каза, че е получил удар на паркинг, докато си почивал в тира, а когато го намерили очите му още били отворени. От тялото на мъжа положен в бял найлонов калъф сега се виждаше само главата. Беше мъж ... 142 3 15 -
LiaNik
Проза » Повести и романи ***
И трите моми ги знаеше старицата. И трите хубавелки бяха, ма само едното беше сиротно и хранениче у чужди. Пенкината Грозданка си беше лика прилика с малето си – бузи и едра снага, пищна и засукана. Стайовата Марушка беше висока, като тополка, с кръшно тяло, издължено лице и опулени зеркала, а е ... 81 4 8 -
LATINKA-ZLATNA
Проза » Други ГРАВИТАЦИЯТА НА ПОЕЗИЯТА
Избрах за заглавие на книгата „Гравитацията на поезията”, поради самото привличане на поезията на младия босненец Ибрахим Османбашич. Той е автор на книгите „Портата на сенките” (2008 г.) и „Идеята – без фиксирано място на пребиваване (2008 г.). За него „думите са просто цеп ... 46 1 2 -
unknownwriter
Проза » Други Такава беше тя. Зла. Силна. Обичаше да ме кара да страдам. Но повече обичаше да ме гледа
как страдам. А помислех ли да си отида от нея тя си тръгваше първа. Преобръщаше всичко
след себе си. Като ураган. Но това харесвах в нея. Тя поне беше истинска. Не носеше грим
освен когато и се налагаше. Слагаше ... 35 -
kokolinna
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Гръм да те удари
Алина и Елина... Аз бях втора родена, с първата буква кръстена. Е, втора- след седем минути, но все пак... Порастнах си щастлива... въпреки обстоятелствата, никак мирна бих казала- най-общо зодия „Дивак“. А тя? Боже, сякаш близначки не бяхме- по характер поне де- тя толкова примерна ... 199 2 6 -
Svetozar
Проза » Хумористична ИЗ ЗАПИСКИТЕ НА КАРЛ МАЙ 2
Винету лежеше върху ложето от бизонски кожи във вигвама си, гледаше на марковия си смартфон "Гуявей" уестърн с Клинт Ийстууд и смучеше от неизменната бутилка с карнобатска огнена вода. Внезапно рахатът му беше нарушен от втурналия се при него двуметров началник на ПАНС*, и ... 48 2 4 -
exuded
Проза » Разкази Огромна сиво-бяла лава се стичаше по склоновете на високия хълм и покриваше с дебелата си вехта дреха почти целия град. Този съвременен Помпей се гушеше под декемврийската мъгла, комините на по-високите същи важно стърчаха и изпускаха тънки дантели лепкаво бял пушек. От време на време някой слънчев ... 55 1 5 -
DPP
Проза » Други ― Настанихте ли се удобно?
― Да... тук е много приятно и предразполагащо! Имате хубав кабинет докторе!
― Благодаря Ви! Добре, значи може да започнем с това защо сте тук. Ще ми споделите ли?
― Имам проблем... с общуването... трудно започвам приятелства... напоследък са повече онлайн, а това ме притес ... 106 1 16 -
JaneEm
Проза » Разкази, Епиграми, Миниатюри, Афоризми - Are you religious ? - Nicolas asked.
- Depends. - Leslie laughed - Long, long ago we were all. We had different religions, and we fought in their name, because the prophets wanted us to do so. We started killing one another because of these so called “Gods”. Every holy book was interpreted accordi ... 55 -
popolo
Проза » Други На бензиностанцията във Велико Търново една муха влетя в колата и се настани удобно за пътуване на страничното стъкло. Опитах се да я изгоня, но тя ловко ме отбягваше, бъждеше сърдито и отказа да се върне на бензиноколонката - или беше надрусана от изпаренията, или искаше да става столичанка в повеч ... 55 -
goblenka
Проза - Та, да знаеш, феите си ги има! Живеят си сред нас. Такива едни.... Различни!
- Как, бе тате? Ти виждал ли си?
- Да! И ти си виждала.
- Къде? Какви са?
- Ами, те са насекоми. Хвъркат си, кацат по цветя, по маси, по нас... Някои хапят! После много сърби! Някои са много красиви! Като пеперуди, калинк ... 55 1 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Попитали еднодневката, коя е
най - съкровената ѝ мечта.
Тя отговорила:" Да живея още един ден!" 45 1 6 -
Алексия1
Проза » Други Ето ни и нас белите роби, скитници по чуждите страни. Бродим като сираци незнайно на къде, далеч от родината, далеч от семейството. Ах колко боли да си скитник по чужди странни в странни, които не си приет и те имат за бездомник. Затова ли се бореха нашите предци да сме далеч от Родината и да робува ... 51 2 -
ЕдинСкитник
Проза » Повести и романи ПЪТЕШЕСТВИЕ ДО НОВИЯ СВЯТ
Мария стоеше силно разтревожена на поляната пред палатките. Мозъкът и все още отказваше да проумее внезапното изчезване на Наско, когато двамата пещерняци се появиха внезапно на поляната. Момичето изпищя глухо и заотстъпва назад. Андрей видя объркването в очите й и се завте ... 82 2 -
Петър1
Проза » Разкази Прибра се у дома. Завари брат си в същото състояние, в което го остави, преди да излезе. Напоследък момчето почти всеки ден беше в това състояние. Нещо като полусън, постоянно пушеше, пръстите му бяха пожълтели и изгорени от огънчето на цигарите. Заспиваше, докато пуши, цяло чудо беше, че не беше за ... 97 2 6 -
di_t
Проза » Писма Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ... 57 2 -
РозалиАнгелова
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Тя и Той не са семейство. Дори не живеят на семейни начала. Но Тя и Той се познават от 30 години. И не само познават...
Тя и Той преминават през житейските бури, запазвайки нещо ценно - приятелството. Любовта отминава, но е щастие, ако приятелството остане. Това се случва рядко в семействата. Там си ... 62 2 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична - Госпожо, ама от маса години хората ползват компютър…
- Алооо, аз чакам от час вече…
- Вие подигравате ли се с тая папка?
- Мале, ама се пипка…
- Ей, на вас тук, ако ви броят загубените часове за работно време, за мен е пропиляно… ... 64 2 9 -
Plevel
Проза Очите му вече нищо не различаваха в мъглата, през прозореца на къщата, но си спомняше, че като малък събираше пеперуди. Ловеше ги там, на още незастроените ливади, докато пъстрокрилите създания, вкопчили хоботчето си в сладостта на прашеца се унасяха и забравяха, че ги дебнат опасности. Тогава той с ... 250 10 27 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Беше останала само една възглавница и децата усърдно ровеха в нея с надеждата да открият за какво се разказва в последната приказка. Но нищо не намериха.
- Бабо, тук няма нищо, да не би приказката да е избягала?
- Може да ни се е разсърдила , че я оставихме последна... - предположи Виктор.
- Ама нал ... 19 -
Maryroj
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Тя лежеше в леглото си и премисляше отново всичко. Беше както винаги сама- сама със себе си. Нямаше кой да пречи на мислите ѝ, които се изливаха в главата ѝ като порой. От къде ли идваха тези мисли? Защо ли отново се терзаеше за нещо, което не е станало или е станало, или пък е трябвало да стане, а ... 194 2 15 -
Данкоу
Проза » Разкази Времето сякаш летеше. Осъзнаваше, че едва ли ще я види някога пак. „Птичето каца веднъж на рамото, момче” спомни си думите на дядо си. Сега или никога! Тя седеше на спирката на „Тримонциум” и чакаше нетърпеливо. Вятърът галеше нежно гъстата ѝ руса коса, стелеща се покрай слабата и атлетична снага на ... 98 2 -
breg
Проза » Разкази Вали, вали... Снегът като с магическа пръчка скрива грозното и калното. И светът става красив, искрящ, параден...
Вървим двама. Ръката ти е в джоба на шубата ми, а аз съм я обгърнал с моята. Имам широки джобове. Усещаш ли как преминава топлината ми към теб?
Не я изваждай! Тази топлинка е най важното ... 80 2 10 -
brinne
Проза » Разкази - Това среща ли е? – Анна се усмихна едва – едва, само зъбите ѝ се белнаха в сумрака на лятната вечер.
Винаги се бе чудил как устните ѝ може да са толкова съблазнителни, меки и сочни, макар че никога не носеше червило. Естественият им, бледо розов цвят беше извънредно привлекателен. Караше го да мис ... 164 6 11 -
vega666
Проза » Разкази Внезапно Диди осъзна, че пътешествието й е завършило и тя е достигнала вече Сириус C-D. Двойната светлинна спирала се бе разплела, а синкавите лъчи се бяха изправили и трансформирали в синкави наметала. Видя своя земен образ и този на Алфонсо, наметнати от тези сини наметала. Всъщност тя беше придоб ... 85 8 5 -
mislitel
Проза » Фантастика и фентъзи Сънуваше поредният си кошмар свързан с фалита на фирмата, която управляваше, когато вълна от неземно блаженство му подсказа, че не е лошо да се събуди. Очите му с мъка си пробиха път под подпухналите клепачи, а главата, сякаш скърцайки, се отлепи от неудобната възглавница. Погледът му се насочи към ... 208 3 22 -
robertratman
Проза В момента, в който влезе през вратата, кръчмарят го разпозна какъв е, без да го бе виждал преди. Позна, го че е пияница, който обикаляше кръчмите с надеждата да си изпроси чашка. Мъжът беше към шейсет и петте, облечен в жълта фланелка на дупки и панталон, който беше по-голям номер, който той постоян ... 103 1 8 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 16.
Четирите дами играеха белот доста съсредоточено. Ленка сновеше наоколо с кани кафе и чинии с бисквити и кекс, които свършваха за кратко време.
Френцов внимателно слушаше разговора им, но си даваше вид, че чете вестника, който беше купил. Преглеждаше небрежно статията за Иван Мавродиев. Изведнъж ... 84 3 6 -
popolo
Проза » Други На вратата се звъни. Отварям - предразсъдък.
- Ти от кои си, какво искаш?
- Аз съм от предразсъдъците за ромите, искам само да поговорим...
- Марш оттук, шарлатанин! Ако беше истински, щеше да кажеш "за мангалите"!
Той подвива опашка и се изнася на подскоци. Сядам да си догледам филмчето за Ку- клук ... 77 1 6 -
brinne
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Време в сърцето
Минутите са моето мъчение.
А ти изгуби се и си така далече.
Общото ни време няма го. Изтече.
Оставен съм на себе си, без избавление … ... 369 6 40 -
NelSonR
Проза » Фантастика и фентъзи Утрин. Гореща, слънчева и лепкава. Протяга се по хоризонта. Улиците започват да се пълнят с рояци от хора забързани в своето ежедневие.
Една муха пълзи по ръката на все още спящият младеж. Поспря, отвори крилцата си и започна да се почиства. Ритуалът не продължи дълго. Започна да изследва отново све ... 232 2 19 -
ЛозанГеоргиев
Проза » Фантастика и фентъзи Себ и необичайният му живот
Как започна всичко
Здравейте. Аз съм Кромуел, Себастиан Кромуел. Едно обикновено момче с необичаен за мен живот, доколкото може да се каже. На 15 години съм и се запознах с моето семейство едва когато ги видях за първи път. Ако живеете моя живот, ами какво да ви кажа, ще ... 56 -
breg
Проза » Разкази Автобусът, стара германска машина, останала още от войната, поглъщаше бавно, но сигурно километрите един след друг. Зад него дълго време се стелеха облаци прахоляк. От двете страни на разбития междуселски път се редяха една след друга ниви, засети с жито, царевица, слънчоглед... Беше юни месец. Усил ... 80 9 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXIII
Асиана прекара тежко нощта. И трудно. Главата ѝ не можеше да побере всичко случило се до тук- изведнъж и сега, от случайно запознанство, зародила се връзка, оказала се силна с този човек по обстоятелства незнайни и какво? Тя знае за нейния любим, знае, че е жив! И пожелава да говори с бр ... 30 3 2 -
exuded
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Тя лети бавно и величествено. С леки махове разцепва съпротивата на въздуха и отново отпуска криле – уверена, горда и спокойна. За нея няма разстояния, няма недостижими места. Тя черпи силата си от слънцето, нали лети толкова близо до него. Затова е така ефирна, лека и бърза като мисъл.
Бих искал да ... 69 4 5 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Нели стоеше на перона на гарата, пред влака за София, до спалния вагон. Изпращаше я съпругът й. Учеше задочно в Софийския университет и отиваше на поредните очни занятия. Нямаше търпение влакът да тръгне - мълчаха, както винаги нямаше какво да си кажат. Бракът й беше повече от неуспешен.
Разсеяно гл ... 62 3 4
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
