-
exuded
Проза » Хумористична (Литературно-естетски бележки върху "Красавицата и Звяра")
Все се чудя – ако Звярът не беше Звяр, щеше ли Красавицата да го хареса?
И после дори да го обикне?
Ами не, струва ми се. Красавицата можеше и да го хареса, ама нямаше да хукне да го опознава като човек, а вълнението ѝ щеше да се ограничи до ... 95 3 13 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична Всякакви случайни съвпадения са иреалистични денивелации на протекционистичните колебания в интензитета на параболичните хорди и допирателни, водещи към повърхностни изменения в капацитета и версификацията на слънчевия вятър в средните слоеве на Вселената, свързани с капацитетните преамбюли на дивер ... 94 3 15 -
генек
Проза » Други по телевизиите след рекламите пускат някои филм или предаване. Изпълнени със съдържание. Тоест, с реклами. А хората ги гълтат – като пате горещи лайна, както викахме в първи клас.
Някъде пък се получава обратното. Помним големия скандал в Ирландия, когато някаква френска фирма решила да се рекламира ... 58 2 10 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи ***
В утрото светлината беше ясна и с особен сребрист оттенък. Tакъв има само в понякога, много рано, в планината. Кралицата обаче спеше, напълно безчувствена към редките цветови явления и Пепа Гард никак не се изненада. Северозападният крал упорито чакаше в приемните помещения, но беше ясно, че ням ... 16 -
TaylorMaccall
Проза » Писма Имам да споделя много неща. Преживявания, за които бих говорила. Но основно. Имам много въпроси. Като... Кой си ти? Къде си сега? Очите ми като твоите ли са... или усмивката? Приличам ли на теб? Знаеш ли, че ме има, татко? Това са въпроси. Въпроси, на които нямам отговор и няма да получа. Бих те при ... 53 2 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази Григор се замисли какво се случваше с Луиза. Бяха излезли на среща за първи път, и всичко беше прекрасно, но изведнъж тя потъна в някакъв собствен свят и нито виждаше, нито чуваше. Съзнанието и витаеше някъде из тясното кафене, в което се намираха. След няколко минути момичето дойде на себе си.
– Лу ... 48 2 2 -
vihren
Проза » Разкази Бяха го осиновили бездетни възрастни хора и никога не криеха тази “малка подробност”. От него искаха да бъде послушно, възпитано дете, добър ученик и естествено да ги “гледа”, когато му дойде времето. Това се повтаряше често, и миризливото подгизнало сирене и сухия хляб, които му даваха да яде, зася ... 106 2 5 -
exuded
Проза » Разкази Бавно повдигна металния капак на шахтата. С едната си ръка едва го придържаше, а с другата опипом търсеше края на ръждясалия синджир, за да го прикрепи към куката на оградата. Не успяваше. Другите двама го наблюдаваха безразлично. Носеха фланелки с къси ръкави с логото на фирмата, към която работеха ... 82 3 10 -
perperikon
Проза » Разкази – И защо го правиш това?!
Дали от изпитите бири, дали от нещо друго, но се осмелих да отправя въпроса към непознатия. В този момент той залепваше с бързовтърдяващо лепило някакъв син бутон на тръбата до вратата в празния среднощен автобус.
– Елате да видите защо! Тук пише – подкани ме той.
Надигнах ... 52 3 2 -
Entelodon
Проза » Разкази – А ти не вярваш ли в прераждането?
Ах, тази усмивка! Само жените можеха да използват нагледно безобидния жест едновременно като защита и оръжие. Мимика, която караше мъжа да се чувства могъщ и несигурен, жертва и ловец. Хиляди години еволюция, събрани в едва забележимо потрепване на устните. Не беш ... 95 1 11 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Глава тринадесета
Дъждовни изненади
Ден 11-ти (сряда)
Навън ромоли и се усмихвам блажено. Ще ходим ли на снимки, щом вали? Скачам, отварям вратата на терасата, да влезе свежият въздух, и вдъхвам силно, това е друго. Иначе тук е много топло като за началото на ноември, а сега ми се струва като Рая – ... 52 2 6 -
ZAGORA
Проза » Хумористична В едно чудесно юнско утро изнасях на балкона одеяла да ги напече слънцето. Бях съвсем сама и затова си припявах фалцетно, но със жар „Барба Яни”. Тъкмо бях се докопала до оня момент, в който съобщаваха на ритналия вече камбаната бати Яни, че тука е все същото. Само болки, мъка и сълзи. Понеже мигът ... 49 5 -
di_t
Проза » Разкази Никой не ни закачаше и си мислех, че всичко за сега ОК. Спомените ми избледняваха и се стараех да не мисля за моя екшън в джунглата и за екзекуцията на Ина. Стараех се, но в най-тъмните часове на нощта сънищата ме предаваха и навлизах в ада. Връхлитаха върху мен изкривени лица, ботуши, бой…хиляди не ... 53 1 6 -
Джерина
Проза » Повести и романи 7. Шегите на Дявола
Колкото и усърдно да се молех вечер на Дядо Господ със стиховете на Дядо Вазов, Дяволът успяваше да си устрои по някое забавление за моя сметка. Как може в един и същи ден да пенсионират господин Павлов и да ни вземат аптеката! Какво е това, ако не е мръсна дяволска шега?
Това се ... 88 4 10 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Дими Костов беше известна личност- медиите много го обичаха и не пропускаха да резчепкат и най-малкия детайл в живота му. И си мислеха, че знаят всичко за него. Но много се лъжеха- никой не познаваше неговата сащност. Любезен, чаровен, усмихнат, той беше с желязна сърцевина и като танк прегазваше вс ... 49 1 -
Ангелче13
Проза » Разкази „Свърши - помисли си тя - пътуването свърши.“ Сега трябваше да се върне към нормалният си живот и да продължи. Пътуваше. Усещаше лекото полюшване на влака и някак от далеко дочуваше потракването на колелата. Седеше до прозореца. Картината вън се движеше. Бягаха дървета и храсти край леко замъгленото ... 118 4 12 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи … Така… Сега финт, отдясно… Подмина го като влак малка гара… Ето – вижда съотборника си на фланга. Но там има двама съперници… А от другата страна е мярна крилото. Сега ако литне напред… Пас! Ухааа…
Чу се свирка. Играчите свалиха шлемовете и се спогледаха. От малката стаичка с компютъра излезе водещ ... 86 3 16 -
NadeBo
Проза Лятото отмина. Ирина облече черната престилка, сложи баретата и тръгна към гимназията с онова нетърпение, което бе трупала през цялата ваканция. Видяха се и в душите им разцъфна пролет. Колко малко му е нужно на човек, за да бъде щастлив и само този, който рядко среща щастието, може да го оцени исти ... 39 -
Блу
Проза » Хумористична Лежа си на плажа.Слънце, шум на вълни. Идилия! От време на време я нарушават подвиквания „ Излизай вече от водата” и детски протести и молби за още малко. Рея се на границата между реалността и съня. Мелодия ме изтръгва от там. Заслушвам се. „ I am feel, I , m growing older” … О, Боже! Телефонът ми! ... 96 8 -
akbar94
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Трябваше да си тръгна
За да те търся във всяка следваща
И никога да не успявам да те намеря 43 1 1 -
Eipril
Проза » Приказки и произведения за деца Една сова ми разказа:
Имало едно време двама братя. Те живеели високо, високо в планината, където не бил стъпвал човешки крак. Всеки ден водели спор помежду си:
- Човеците, които живеят долу, под планината ме обичат повече от теб - разпалено говорел Лошото.
Те обичат караниците, клюките. Всеки ден г ... 91 7 11 -
rygit
Проза » Разкази Романизиран коктейл от реални необичайности.
Част 4
Нооо…
Спомена явно яко ме бе сграбчил в прегръдката си защото пак мисловно се връщам в зоната на Ориента. А то към тогавашния момент си бе разбираемо, че след толкова рискове в пътуването до Суец и то тъмна личност от класа като Иракчанина, започна ... 54 2 6 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Бог е бил самотен, адски самотен!!! Нервите му не издържали и Той се пръснал във всички посоки на вселената! Именно така е възникнал Големия взрив - и ей ни нас, децата Му... имащи се за нещо повече от Него. 31 2 1 -
РозалиАнгелова
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми "Живейте винаги с очакване на нещо хубаво"- дежурна реплика в множество книги. Е, не можах да се науча и това е! Основна причина- като не стане, следва огромно разочарование! Отчитам обаче и това какъв живот е водил човека- ако е вървял като през минно поле, как да изгради този навик ?! 46 1 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Той беше интересен човек. Нямаше образование, но бе природно
интелигентен. Изразяваше се добре, говореше бавно, спокойно. Топлият баритонов глас галеше ухото, караше те да се заслушаш, всяваше някакъв респект. Притежаваше чар. Външността му бе приятна - висок, с издължени крайници, винаги спретнат и ... 77 2 7 -
Heel
Проза » Разкази Нещастната любов сполетя Марин Колев заради едно изгодно предложение от страна на негов колега от болницата. За няма и два дена животът му се обърна наопаки.
Всичко започна така…
По време на обедната почивка въпросният колега го привика в кабинета си и му каза:
– Марине, обадиха ми се с предложение ... 198 4 17 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Глава дванадесета
Неговите правила – добре,
или „Само ако ти желаеш“
Вечеряме по същия начин. Този път Роуз е сервирала и вода.
– Ще искаш ли кола по-късно? – ме пита Сам и започва да се смее, другите се споглеждат. ... 40 2 3 -
TaylorMaccall
Проза » Писма 3:00 през нощта е, а Аз отново не спя, взирам се в безмълвните стени на мрачната си стая и имам чувството че поне те са с мен, и че поне те ще ми проговорят... Но уви - те продължават да мълчат, сякаш тяхното мълчание отразява знак на болката, на онази тежка и горчива болка пропила ужасът си в тялот ... 43 1 -
генек
Проза » Други Обичаме си ние националните герои. Портретите им окачваме, дните на смъртта празнуваме /както се изразяват някои/, годишнини честваме.
И най-вече ги обсъждаме от битово-егоистична гледна точка.
Защото героите български показват едно нещо – можело е не само да се оцелява, а да се живее. Истински, мор ... 106 9 19 -
Нелллааа
Проза В една пролетна дъждовна нощ, вървейки по празните квартални улици, ме спира непозната възрастна жена. С очуден поглед ме пита:
- Какво ти има дете? Защо си толкова тъжно?
- Любовна мъка бабо.. - отговарям и с насълзени очи.
Старицата помълча малко и рече:
- Седни чедо! Разкажи ми! Та да ти олекне н ... 79 4 1 -
rygit
Проза » Разкази 3 Част
Романизиран коктейл от реални необичайности.
Дадох път на стоящите зад мен жена и мъж. За мое най-голямо учудване мъжът се обърна назад. Вдигна ръка и каза нещо на групата младежи. Щумотевицата временно поутихна. Но то бе само докато те с жената се мушнаха в дупката. След това - стой па виж. ... 37 1 2 -
brinne
Проза » Разкази 3.
Чуваше някакви далечни гласове. Не можеше да вдигне глава, а на гърдите му, от дясно, все едно някой бе сложил тежък камък да ги натиска, да го души, да го наказва с мъка и страдание. При всяко вдишване се забиваше болката в него, чегърташе го, караше го да иска да стене и да се гърчи. Но сила ня ... 128 11 27 -
Джерина
Проза » Повести и романи 6. Театърът
Знаеш ли колко деца останаха без бащи? Скоро щях да си спомня тези думи на баща ми.
Росен и Стела бяха брат и сестра, майка им беше актриса, а баща им бил журналист, осъден на смърт от Народния съд и убит. Той не е въоръжавал бойни групи за борба с комунистите, не е палил мелници, а само ... 97 5 15 -
670301
Проза Ти наистина ли искаш да му се обадиш? Ето, намерих ти телефона му. И какво, ако той ти вдигне? Или пък някой от колегите му: "Да, един момент, сега ще го извикам..." "Ало, да?". Е, ще си глътнеш ли езика? Или бодро ще го попиташ: "Здравей, защо от 10 дена (май и повече) не ти работи джиесемът? Онзи, ... 91 1 4 -
bojilova1
Проза » Хумористична Баба Грешка извади последните мекѝчки от цвъртящото олио, изключи котлона и с наслада пийна от чашката с кафе. Хората вече щъкаха насам-натам, жадуващи да срещнат и нея, и дядо Грешко, и техните внучета Грешчица и Грешунко. На баба слънчицата! Снахата и синът ги създадоха по погрешка. Когато се ожен ... 53 4 6 -
LATINKA-ZLATNA
Проза » Други ВИДЯХМЕ ВСИЧКО ЩО Е БЪЛГАРСКО БИЛО
На 02.11.2007 г. дванадесет автора от Сандански, Петрич, София, Благоевград, Сливен, Кресна и др., заедно с председателя на МВП – Катя Ерменкова и с преводача на МВП – Иван Тупалов, бяхме посрещнати, с много топлина, от македонските поети и техните представители Зо ... 82 4 6 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Публиката знае!
Тя усеща, когато
извадиш сърцето си
и го поставиш в ръцете ѝ! 54 2 6 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Когá умрéм!
И трева да нѝкне,
и бодѝл да рáсне!
Сега нéма да го бъде! 31 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Никой не е готов за това! Никой не е роден,за да знае какво е! Разбираш го веднага, когато ти подадат малкото половинметрово вързопче в родилният дом при "изписването". Всеки от нас е " изписан", но никой няма спомени от този ден. Ако трябва да попитате някой, това е гордият татко. Той помни и ще по ... 89 3 14 -
Бетон
Проза » Разкази Зав кадрами Белоручейского леспромхоза Зубов, каждое лето выезжает в дунайские рыбхозы заключать взаимонужные договора с бедные лесом хозяйства. Все знают, где Зубов – там трудонормы с вершками округляются.
- А? так- так…
Рыбхозы командируют бригады свободных в зиму людей валить далёкий лес. На зара ... 22
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
