-
AnaMarina
Проза 18.12.2004 г.
гр. Габрово
Драги Явор,
Пиша ти това писмо с призив за съпричастност. Не помня дали съм ти разказвал за моята съседка. Най-вероятно не съм. Мина се казва. Не ѝ знам фамилията. Само знам, че е родена тук, в селото, в което живеем сега - Черневци. Селото е малко, има-няма 10 души живеят ... 122 7 -
Петър1
Проза » Хумористична (По Реймон Кьоно)
в минало време
Пролетен полумрак. Печеше. Полях първата праскова. После попарих прясна питка за попара. Похапнах. Палнах папироска. Приятно бе. Поразходих се, пушейки. Палето припкаше, пазейки ме. Погледнах през паважа: Пешо пишеше, Пена переше. Пернишко пладне. Построиха си палат, ... 79 2 -
генек
Проза » Хумористична /да продължим странната смесица от нашенски реалности/
Когато:
…мъжът каже весел „Добро утро“ – значи жена му го е оставила добре да се наспи
…жената каже весела „Добро утро“ – значи мъжът й не я е оставил да се наспи
…чуеш за теб да говорят само хубави неща – провери дали си жив ... 54 2 9 -
perfanov
Проза » Разкази Вторник. Обикновен делничен ден. Сутрин всички бързаха. Големите хора отиваха на работа, децата на училище. Никой не обръщаше внимание на топящия се сняг и идващата пролет. Беше в края на зимата и слънцето се показваше все по-често пред очите на човека. Близо до центъра на малкия град, се издигаше к ... 35 2 -
Неа
Проза » Повести и романи 13.
Николай лежеше в леглото в квартирата си. За двете години откакто се бе пренесъл тук, никога не се беше чувствал по-самотен.
„Само да можеше да кажеш на някого, нали? Да споделиш с някого какво смяташ да правиш – например с Виктор. Да ти каже, че си напълно луд. Да те спре.“
Николай знаеше, че п ... 67 1 3 -
puntina
Проза Есенен ден. Когато излизах от вкъщи, бях убедена, че слънцето ще се задържи за по-дълго, ала определено грешах. Щом слязох от автобуса, за да се кача на следващия, който спираше близо до работата ми, забелязах, че изведнъж слънцето се затули от тъмни облаци. Като на шега внезапно от небето се изсипа ... 57 -
Станисла
Проза » Хумористична Какво да ти кажа? Да хукна към теб както до сега ли? Как да ти обясня защо няма, като дори не ми се и говори за това, и не само за това, не ми се говори с теб. Е, ако се беше случило преди време, сигурно -щях да ти се обяснявам и от дългото обяснение най-вероятно щях да се почувствам и виновна, че н ... 111 2 12 -
perperikon
Проза » Разкази Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ... 149 6 11 -
MalinaLuna
Проза Проектът
Живка енергично месеше тестото за коледната пита, а зелените и очи хвърляха искри. Изражението на лицето и красноречиво говореше, че нещо много силно я вълнува. Месеше и се подсмихваше, сякаш наричаше питата с коледни пожелания. Коледа беше любимият и празник. Всичките и най-скъпи хора се с ... 37 -
honesty
Проза » Разкази Попрехвърлила 30-те,но още минаваше за красавица.Елина грижливо сгъваше ухаещото пране от простира,когато на вратата се звънна.Оф,да беше забравила ,че ще идва инкасатора за тока.Отвори,човекът записваше показанията гледайки я съжалително.Ели пооправи разрошената си коса прибрана на кок,отпрати го и ... 66 -
di_t
Проза » Разкази Всичко се случи... с един джиесем се случи, с един джиесем. Бяхме на вилата в село, когато ми свърши интернета и помолих съпруга да ползвам неговия телефон. Той ми разреши и аз тъкмо влизам във фейса, за да изляза от неговия профил и ехеее - веднага се активира едно съобщение… Какво да се прави-нали ... 79 2 -
линасветлана
Проза Догонвам, с двете си протегнати ръце, и с дъх, извиращ като през кървяща рана, развяващата се далеч пред мен ефирна дреха на Михал. Поръча Шефът да го хвана.
Виновен бил, че бягал бързо. Че взел и хукнал без да пита. Че криво духнал, предизвиквайки пожар, и тъй подпалило се струпаното, на уше нарича ... 104 1 6 -
СветланТонев
Проза » Разкази Радостин не беше особено красив двадесет и две годишен младеж с различен цвят очи – синьо и кафяво. С дипломата си за готвач замина за Италия и нямаше проблеми с намирането на работа. В Неапол почна при един известен майстор-пицар, където изучи занаята. След десетина години се върна в Бургас и отвор ... 107 1 4 -
svetlitschka
Проза Донесе му я есента, с последните окапващи листа и леден дъжд. Прегръдката й беше топла като летен полъх и го мамеше с шума на морето. Целувките й - плахи, но обещаващи безкрайност. Почувства се за пръв път единствен на света. Зимата му беше споделена и безгрижна, тя шеташе в малката му кухня и пееше ... 71 3 1 -
mariamarkovska
Проза » Други Стихна изборната гюрултия. Победих! Не съм от тия, дето се предават лесно. Всичко е о'кей. Чудесно! И за работа веднага хванах се, без да отлагам.
Днес прегледах ЕСГРАОН*-а. Жителите на района подредих по а, б, в.
Разделих на групи две: по-малката група – „ род”, по-голямата - „народ”.
След това съ ... 87 3 -
Неа
Проза » Повести и романи 12.
„Трябва да кажеш на Юрий.“
Тази мисъл не излизаше от главата й цял ден. Работеше напълно механично и направи няколко глупави грешки, които накараха асистента да й се скара и да я освободи. Останалата част от деня прекара в кафенето, сама, наведена над чашата горещ ментов чай.
Все още не й беше з ... 76 2 5 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Чаровник, мислеше си Лизи, докато се опитваше да пробие дупка в гърба му с поглед. Не можеше да повярва, че всъщност й се бе сторил чаровен, и то цели два пъти. Единият обаче беше, след като плъховете бяха единствената й компания за седмица, така че не се броеше.
Трябваше да измисли как да се измъкн ... 36 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 22.
Идеята за влака хрумна на Лазар от гарата. Той беше нещо като водач на тамошните хора – висок, здрав, с бърз поглед и мисъл... На тридесет години, а и старците там го уважаваха. Защото знаеше какво трябва да се направи, а когато не беше сигурен – винаги се допитваше до знаещите...
В халето нямах ... 49 5 8 -
robertratman
Проза Мъжът с побелялата коса, клатейки се напред-назад, към предизвестена съдба. Такава ли трябва да изживееш остатъка на живота си, старче, седейки на своята веранда, броейки хората които минават по тротоара, или колите, или мухите, които бръмчат пред теб? Измерваш ли секундите, минутите и часовете по к ... 64 2 4 -
Plevel
Проза » Писма 22: 35
15. 06. 2018
Здравей Ради,
Току-що се прибирам и бързам да ти кажа, че след работа бях на ресторант. Загубих два облака с Мария на бас. Трябваше да я черпя, нямаше как. Бяхме в онзи крайпътен ресторант, до реката, където с теб все се каним да ходим. Поговорихме си и, като се изчерпаха обичайн ... 353 6 31 -
meteor
Проза » Други В сънищата си непрекъснато присъствам на борбата между Бога и Дявола в мен. Безспорно - те са екип. Но това за мен е сложно. Двама господари. Доказателство: Милениума. Дали няма програма за изчисление на постъпките ми под влияние на едната или другата Вселенска сила? Хммм... Някъде може и да има зап ... 115 2 10 -
meteor
Проза » Еротична Пеперуда красива - флуид на нощта.
Парфюм от фантазии, на богиня крила!
- Пеперуда елитна съм! - казва ми глас. Зазвучават обертонове на дива нега, амброзийна сласт потича в моите вени! Декодер - орхидея показва краката на Клаудия. Хмм... не си ли ги виждал приятел?
- О Боже! - възкликвам. (Получава ... 92 2 1 -
rumbic
Проза Ваня се събуди от лек шум идващ от съседната стая, усети аромат на липов чай и още нещо. Стана, огледа се някак учудено, нощницата с която беше облечена ѝ се стори позната, но всъщност не беше нейна. Открехна вратата, прекоси набързо с босите си крака полутъмният коридор и любопитно надникна в съсед ... 154 5 20 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 21.
На двадесетия ден се върнаха...
Ето разказа на Димчо:
Отначало беше трудно. Докато излезем от града веднъж стреляха по нас, един път стрела се заби в покривалото на платформата, на два пъти се опитаха да преградят пътя ни, но при вида на автоматите, бързо изчезваха...
В западния край е страшно... ... 50 1 7 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Трябва ви истинска буря, за да разберете, че времето, от което сте се оплаквали дотогава е било доста прилично. 41 1 2 -
robertratman
Проза Защо се чувствам, като загубена вещ? Нещо малко - може би ключе или копче, лежащо там, до ръба на шахтата под изсъхналите листа, червени и кафяви, чакайки да завали дъждът. Понякога се чудя за смисълът за съществуването на копче или на ключе, балансиращо на ръба на шахтата под изсъхналите листа. Дал ... 144 3 7 -
kleopatrasv
Проза » Фантастика и фентъзи Нощ е и вали от часове. Нощната лампа превръща мислите ми в огледален образ на една друга Вселена... Отразява едни други чувства. Поглеждам и мислите ми се настаняват там. Вълшебният фон нахлува на талази и се утаява. Душата ми въздъхва. Картината е вълшебна.
Бяха там. Там, където водата милваше суш ... 57 1 -
kleopatrasv
Проза » Фантастика и фентъзи Дълбоко в безкрайния Космос, преследвани от хищническите си инстинкти за опознаване - предстояха да се случат невероятни неща. Нито една от душите не можеше да си представи бъдещето, докато не се впуснеше в него. Това беше внезапно, завладяващо пътешествие, при което за един миг от безвремието или в ... 52 1 1 -
gold
Проза » Разкази Аларма на часовник. Започваше един нов ден. Този беше един от онези, в които съзнанието е будно, а тялото спи. Главоболие, усилие, хапче, кафе, такси, забързани стъпки в ранния час и двадесет очи те поглеждат. Стая, изпълнена с присъствие и очакване. Стая, в която нямаш време да приседнеш и да се на ... 37 1 -
Неа
Проза » Повести и романи 11.
Когато се събуди на другата сутрин не знаеше какво точно се е случило. Сякаш бе прекарал пиянска нощ. Спомняше си Адриана и вълнението, което го бе накарала да изпита, но преживяното му се струваше нереално. Като сън. Не бе ли станало просто някак съвсем набързо? Беше ли Адриана сигурна в чувств ... 67 2 7 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Когато Финиан научи, че го изпращат на първата му мисия извън Фриниа, беше във възторг. Ентусиазмът му обаче започна да се изпарява, когато се оказа, че въпросната мисия е дипломатическа, и изчезна съвсем, щом му казаха, че ще се състои в Рива. Беше се присъединил към редиците на страшниците точно з ... 24 -
Writer96
Проза » Разкази Всеки път, на прибиране от училище, с Димитър се състезавахме кой пръв ще стигне от автобусната спирка на улица "Ландос" край основното училище "Димчо Дебелянов до входната врата на блока ни пред улица "Елба".
Той винаги съумяваше да ме изпревари! Но все пак беше значително по-слаб от мен, даже, чес ... 48 1 1 -
exuded
Проза » Разкази Огледа се. Явно и на нея ѝ трябваше време да свикне с осветлението. Видя закуските, хладилника, огледа пода и после се спря на машината за кафе.
– Едно кафе искам. Ако може, качествено. – Каза го с безразличието на човек, който няма нужда от кафе.
– Дълго или късо? – попита русата продавачка.
– Като ... 92 2 7 -
Ve2666
Проза Не е лесно да си жена!
Знаех го от дете, предчувствайки съдбата си, питах мама " Защо си ме родила?" Тежки думи, нали? Дано не ги чуете никога! Сега и аз се срамувам, че съм ги изрекла в яда си. Ревнувах от сестра ми, че си говори с мама, споделя. Не и аз. Имах си приятелки за тая работа. Знам, че м ... 116 5 4 -
самотния-вълк
Проза » Фантастика и фентъзи Мъжът седеше неподвижно на седалката. Гледаше с втренчен поглед в една въображаема точка пред себе си и се опитваше да си събере мислите. В кабината на военния изтребител се поддържаше стандартната за полета температура от осемнадесет градуса, но той усещаше ледените капки пот, които се стичаха се п ... 65 1 2 -
Nevium
Проза » Повести и романи Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ... 32 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Умът е сила, ръцете-помощ, а духът-светлина.
2. Нека с търпение преодоляваме трудностите и с мъдрост да опознаем света.
3. Религията е призвана да озари пътя на светлината.
4. Нещата, които независят от нас, обикновено стават не тъй, както ги искаме.
5. Вселената се гради на компрмис. ... 25 -
rygit
Проза » Разкази Много се извинявам че доста ша Ва натовара!
Но имайте добринката ‘а ма разберете - не мога да го държа повече у себе си!
Значи из онез дни пителя ми Геро - горкия явно гу йе фанал грипинът. Ма не птичия! Чини ми се, че е от он’я страшният - чиляшкият. Де уж са мре от него! Че кат’ съм ‘ръгнал да пла ... 39 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Вече ви разказах как червеният крокодил , който нямаше съпруга, замина за Египет със самолет и вече не беше червен, но все още нямаше съпруга. Прехвърлиха го на друг самолет до Асуан, а оттам го натовариха на камион за да го закарат до брега на създаденото от хората в сърцето на континента Африка мо ... 23 1 -
670301
Проза Дано не си падаш единствено по клишираните метафори, защото този път я видях да се разхожда из стаята като... папагал! Голям червен папагал. И ти си го виждал. Нали ти му подряза крилата, за да не лети?! Е, познай! Израстнали са му нови!
И така, разхожда се той насам-натам, а в клюна му - твоето пис ... 106 1 3
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.