-
Мильо
Проза » Разкази Видя ми се тъжен и умислен. Запитах Го:
– Какво ти е?
Въздъхна тежко и наведе глава:
– Тухларят иска слънце, градинарят – дъжд. На кого да угодя?
Казах Му: ... 157 11 10 -
written-springs
Проза » Други Седяхме един срещу друг, а тя все така упорито се опитваше да ме убеди, че човек си е самодостатъчен и че всички други са просто облага. Устните й не потрепваха в емоция. Очите й премигваха спокойно. Ръцете й не се опитваха да засилят думите. Мълчах и я гледах. Слушах я съвсем внимателно. Имах чувст ... 102 3 6 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца За съжаление, вече навсякъде са наслагали някакви уж модерни и много семпли лампи. Светят, наистина, но изобщо не могат да се нарекат красиви, дори симпатични! Просто лампи.
ЛЮК, КОЙТО ЖИВЕЕ НА ПОЛИЛЕЯ
Не знам за вас, но аз, когато отида на театър или опера, или някъде в някой стар дворец, музей или ... 25 -
ХепиХейл
Проза » Разкази, Повести и романи III
Там дълбоко под земята тъмнината изпълваше цялото пространство. Можеше да се стигне само по един път до там. По тесните разнебитени стълбища в спираловидна форма. Тук се държаха затворниците на императора. По принцип всеки, който слизаше носеше факла със себе си. Не само за да вижда къде стъпва, ... 37 2 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Винаги има поне още един изход. Потърсете го! 33 1 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 26. Октомври. 2018год.
Чу се лек тътен и едри капки дъжд закапаха изневиделица от вече намръщилото се небе...
Не обичах лошото време, но явно то обичаше мен и така, неусетно някак си, без дъжд не можех, но, и дъждът не можеше без мен. Можех да пиша само и единствено, когато валеше - затварях се в се ... 19 -
NadeBo
Проза ЧУДОТО
Било отдавна, много отдавна, в лето забравено, но от историци записано. В едно кралство, в едно господарство, в кралския двор кралицата родила две дъщери – близначки. Цялото кралство ехтяло от радостните възгласи на поданиците. Кралят влязъл в покоите на съпругата си, прегърнал я, целунал я и ... 34 1 -
Д.Данчева
Проза » Разкази Клоунът отново се боядиса в ярки цветове за да отвлече вниманието на публиката от сивата си душа.
Напудри безизразното си лице пред огледалото, постави си червения нос и синята перука, изрисува си голяма, хубава усмивка, сложи си папионката на точки и огромните смешни обувки и излезе на сцената. Под ... 27 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 26.
- Мистър Саркиз, предавам ви управлението на нашата общност. Мисля, че всички са убедени – вие и само вие можете да ни ръководите. И ние вярваме във вашата идея за нов свят, за нови хора. Позволете ми от името на моето семейство да изразя благодарността си към вас. И да ви се закълна... Не, не, ... 38 2 10 -
VladimirKostov
Проза » Хумористична Когато бях студент в София, живеех под наем с един съученик при тричленно семейство – родители, попрехвърлили четиридесетте, и син в горните класове на гимназията. Бащата беше офицер от милицията, а майката – служителка. Бащата си имаше проблем с чашката, за което го издаваше червеният му нос. Не да ... 50 1 1 -
written-springs
Проза » Разкази Здравей...
Аз съм онзи, който би дал всичко за една жена.
Здравей...
Живея в грях. А пръстите ми обхождат забраненото...
Отворих очи в 10:30 сутринта. Опитах се да се надигна, но се чувствах прекалено уморен. От работа и… Разтърках лицето и очите си. Иванина не беше до мен. Бях се успал. А тя сигурн ... 92 4 6 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ШЕСТА ГЛАВА ... 63 9 17 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 25. Октомври. 2018год.
Всеки има своята Сърдечна история. За някои тя е прекалено мелодраматична. За други - не чак толкова. Но ти... ти знаеш какво е, нали? Знаеш какво е да си казвал толкова много пъти "Обичам те" на толкова много хора и всички те в даден момент от живота ти са си отивали, нали? . ... 31 2 -
LiaNik
Проза » Повести и романи ***
Детето беше добре. Когато фелдшерът дойде и огледа Екатерина, каза им, че е ожулена и ще мине. Все пак му трябваше място, където на спокойствие и без нежелани погледи да почисти раните и да я превърже. Макар сам да не даваше вид, то се усещаше, че му е любопитно това, че един табун от тези освир ... 60 4 11 -
ХепиХейл
Проза » Разкази, Повести и романи II
Зак търсеше откъде идва гласа. Беше чул момче да вика за помощ. Намираше в сектор Г. В тази част на града се разхождаха много пленници по улиците. Всеки, който го виждаше си отместваше погледа сякаш не го беше забелязал. Никой не искаше да се забърква с някой без табела. Тези хора носеха неприятн ... 45 2 2 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 24. Октомври. 2018год.
Бяха последните хубави и слънчеви октомврийски дни.
24ти беше ден, в който се събудих с усещането, че днес е денят, в който да дам на живота си нов път и да позволя на слънцето да го освети.
"Търсим щастие навсякъде, но сме като прословутия просяк на Толстой, който прекарал жи ... 30 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ПЕТА ГЛАВА ... 67 8 13 -
brinne
Проза » Повести и романи 6.
В наши дни.
Станимир се измъкна от дансинга, като мина покрай двете големи саксии с палми. Маргарита го пусна и изчезна толкова бързо, че в първия миг му беше трудно да асимилира какво се случва. Тя му се видя притеснена и някак тъжна, още като пристигна в ресторанта. Усмихваше се, но сякаш на си ... 83 9 14 -
Ranrozar
Проза » Повести и романи 2.Войната е Дяволско изчадие.
Господ гледа и страда със своите чеда, опиянени от жажда за власт, ламтеж за слава, пари и горчивите спомени за минало величие.
Историята е сурова наставница, която сънува мъст. Но това е похищение за многострадални, често невинни, но въвлечени от опиянението да повторя ... 78 8 11 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Няма безсмислени уроци. Човек може да вземе поука от всичко.
2. Най-лесно крепостта се превзема отвътре.
3. Търпението е добродетел, която винаги ще ви изведе на правия път.
4. Аз съм с твоите мисли в моя свят.
5. Непосредствените впечатления са най-силни. 54 1 2 -
written-springs
Проза » Други Тишината в края на деня. Чудовището с хилядите въпроси, криещо куп неизвестности. Фунията на мислите и последните възможности. Там някъде разните сенки пълзят отново по стените и образуват начупени фигури. В някои виждаш смисъл, оставяш ги да вилнеят под силата на вятъра. Там някъде си сам. Напълно ... 120 5 5 -
svobodey
Проза » Разкази Боса, Десислава стъпваше върху сгорещения асфалт, стиснала вероломно устни. Не защото нямаше обуща... Напротив, сандалките си ги беше купила от www.kktn.com още миналата седмица. Този понеделник си лакира ноктенцетата на краката и нагиздена с "кокетните" сандали отиде на среща.
"Егати срещата.!? Абе ... 65 -
di_t
Проза » Разкази АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва.
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса. ... 56 1 -
670301
Проза Два часа по-късно осъзнах, че ти всъщност няма да дойдеш. Не в момента, в който получих есемеса ти. Тогава имахме важно съвещание. Колелото ме прегази на излизане от офиса. В шест часа вече е тъмно, а и хората бързат да се скрият от дъжда. Точно тогава онзи невидим велосипедист мина през мен, без до ... 37 -
Eipril
Проза Да се бориш с глупостта е все едно да се състезаваш в бягане с препятствия, където винаги се удряш в първото и спираш. 24 -
Воркосиган
Проза » Други Sympathy for the devil 1
Ръцете ми треперят, душата ми трепери като закачка на съзнанието ми. Осакатена върви и предоставя състезания с кучета подобно на букмейкър на загуба. Раздава значки, за добро представяне и не насилва никой да залага при прекрасни залози. Хипофизният ми залог говори за качест ... 27 -
troia
Проза » Разкази Видя я в дискотеката и я пожела. Привлякоха го зелените й очи, нежните черти, гъвкавостта на тялото й под ритъма на танца. Беше с къса коса и изпъкваше сред останалите дългокоски на дансинга. Приличаше на породиста кобилка, луда, буйна, необуздана. Щеше да бъде негова, макар и поредната бройка. Знае ... 113 1 11 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 23.
Още десетина дни бяхме без физическа връзка с външния свят. През това време подготвяхме експедицията. Нашите учени – Бойл, Гатлинг – баща и син, Крейг, Шелдс, Пенлоу се трудеха неуморно около всъдехода...
Тази машина бяхме подготвили за специалните условия, както наричахме поразената Земя...
Деб ... 57 1 11 -
dust-in-the-win
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Тихо ми е тази вечер.
Посвири ми малко от онази, уж наша песен.
Моля те, онзи рефрен, от нашия момент.
Свири, аз тихичко ще ти припявам.
https://sunnyplam.wordpress.com/author/sunnyplam/ 41 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 12
Летяхме с мотора по булевард Сливница, като Дими изобщо не се притесняваше дали няма да има органи на реда. Аз го стисках през кръста, изплашена от високата скорост, но същевременно сякаш бях оставила разумната Аз назад на тротоара до автобусната спирка. Даже ми се искаше да пищя от скорост ... 41 2 3 -
di_t
Проза » Разкази АНА
Ана тръсна глава в знак на неодобрение.
Не може да я омъжат за този стар и глупав човек. Какво като е чорбаджия?
Млада и хубава е, не иска да попадне при него. Никак не го харесва .
Само мисълта за Нико я кара да потръпне с погнуса и я подлудява. ... 41 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА ... 60 9 11 -
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца Когато Хитър Петър бил млад, тръгнал да търси работа в града. Един старец, който се занимавал с лютиерство искал някой да му нацепи и прибере дървата за работилницата. Сиромахът се съгласил и грабнал брадвата. След малко минал чорбаджийският син с негови другари.
- Хей, вижте го този дрипльо, какви ... 48 3 4 -
ХепиХейл
Проза » Разкази, Повести и романи I
Възрастният мъж седна на сандъка пъшкайки. Въпреки годините си той все още беше в добра форма. Тялото му беше едро и стегнато. Ръцете му здрави, но изхабени. Носеше черна зимна шапка, която закриваше голата му глава. Тази сутрин не успя да намери време да се обръсне и бялата му брада отново започн ... 57 3 4 -
pamitam
Проза Баба все ми казваше:
- Като умра някой ден, не искам с майка ти да носите черно. Млади сте, не ме жалете чак до четиридесетия ден.
А аз все и отговарях:
- Бабо, ти ще живееш вечно. 59 1 1 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Жената е топло море. Потопете се в него, дори да рискувате да бъдете ухапани от многобройните хищници, които се крият в дълбините му. 44 3 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 20.
- Господа – каза Мери, без да изчака Грей да й даде думата. Грей я изгледа недоволно, но не посмя да се обади дори – Господа... И госпожо Лефлай... Мисля, че днес ще е изключително важен ден за нас. По-важен и от Първия ден...
Първи ден нарекохме деня, когато избухна войната. И мерехме времето п ... 32 2 5 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 23. Октомври. 2018год.
"Животът минава покрай мен подобно на пейзаж, наблюдаван от прозореца на движеща се кола. Дишам, храня се и спя, както преди, но не виждам в живота си цел, която да ме накара да участвам активно в него. Просто се нося по течението, подобно на писмата, които ти пиша. Не знам къ ... 31 2 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава 19
Спрях колата пред главния вход на Гранд Хотел, тъй като този път щеше да се наложи да позволя на пиколото да паркира БМВ-то ми. Младежът отвори вратата на Виктория и тя слезе от колата, бавно като принцеса. Дадох ключовете, въпреки че това хич не ми хареса, и подадох ръка на Виктория да ме ... 41 1 -
perfanov
Проза » Разкази Сутрин. Ивайло се беше събудил рано. Направи кафе, сложи две чашки на масата и погледна към телефона си. Взе кафеварката и наля кафето в чашките. Вратата се отвори и в стаята влезе неговата съпруга, Яна. Все още сънена, тя седна на стола зад масата, разтърка очи и погледна през прозореца. В стаята б ... 72 4 2
© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.