-
written-springs
Проза » Други Обичам да пия. Така, както обичам да чукам жени. Все по-често си позволявам да вадя парцалите на миналото си, които, по принцип, седят в ъглите на мазето ми. Може би ще попитате защо?! Нали уж всеки бяга от грешките и срамните ситуации, в които е попадал?! Да речем, че обожавам дъното. Обожавам да г ... 79 1 1 -
rygit
Проза » Повести и романи Част 6
На връщане от Кавала всичко мина като по вода.
Никакви засечки.
Нито по пътя…
Нито на самата граница… ... 41 1 2 -
troia
Проза » Фантастика и фентъзи Долови шумоленето на роклята й, стъпките, опияняващият й аромат на цветя. Различи песента на нейните обици от перли и злато. Като силен хищник подушваше и усещаше всичко от километри. Знаеше кога тъмничарите му тайно сръбваха евтино вино с отвратителен вкус. Така предполагаше, защото винаги пиеха пл ... 98 3 14 -
dadda
Проза » Приказки и произведения за деца, Хумористична Един мъж се оженил с хитрост и решил да се покатери на жена си, за да се изкачи високо, високо
Жената нали била добра -> позволила да й се покачи на главата
И заживял мъжът на жената на главата. Било хубаво да гледа целия свят и да дърпа юздите, докато един ден го заболял гъзът от седене и решил да ... 440 41 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази Марина се разхождаше сама из благоевградските улици. Лекият ветрец напяваше любовни песни в този септемврийски ден. Реката тихо шумолеше, а листата на дърветата се сбогуваха едно с друго, подготвяйки се за предстоящия си вечен сън. Тази вечер имаше пълнолуние.
Медено-русата коса на момичето се полюш ... 42 1 -
Boyan
Проза » Разкази Почернено беше селото днеска. От рано биеше клепалото на черквата, дето се сбираха хората, за да изпратят с литургия Хаджи Ивановия син. Млад левент беше Гроздан, тамън направи осемнайсет години. Знаеше момчето четмо и писмо, скоро го гласеше баща му да го отмени малко от сметките, дето правеше покр ... 114 1 11 -
Джерина
Проза » Разкази Вариация по „Роня, дъщерята на разбойника” от Астрид Линдгрен
Не зная как да започна... Добре, започвам направо. Доста време ви лъгах, не мога повече така. Дали ще ми простите?
Аз не съм тази, за която ви се представях.
Защо ви заблуждавах ли? Може би – за да ме приемете. Защото исках да бъда сред в ... 92 8 -
MagiV
Проза » Повести и романи Всяко съвпадение на лица и събития е случайно
Италия, Милано, 11 януари 2011 г.
Силен телефонен звън раздра тишината на хотелската ми стая. В просъница протегнах ръка в тъмното и пипнешком намерих слушалката.
- Signore Monti?[1] – попита смутено телефонистката.
- Si….Pronto…[2] ... 48 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази Помещението беше тъмно. Отнякъде горяха малки свещи, но не можеше да се установи откъде, близо до стена навярно, върху масички, може би просто се намираха във въздуха, из пространството, три светещи кръгчета. Ако посетителят Чернев включеше фенер, щеше да установи, че се намира в нещо като голямо кв ... 45 1 -
ХепиХейл
Проза » Разкази, Други Влакът свиреше своята песен - ту туф ту туф, ту туф ту туф. Мъжът облечен в шлифер нахално нахлу в ресторант-вагона. Главата му беше сгушена в кафявото бомбе. Той почеса наболата си брада и пристъпи напред. Очите му жадуваха за мистерия.
- Здравейте госпожо - поклони се мъжа. - Може ли да се присъед ... 159 2 6 -
thedac
Проза » Други Кортизолът е биологичната причина тялото понякога да страда, но слънчевото и невинно детско лице, усмихнато в знойното утро на един твой лек ден, лишен от тежкия дъх на изпепеляваща и отегчаваща умора, ще бъде малката трептяща светлинка, притежаваща възможността да превърне света в топлина за всички ... 22 1 -
yotovava
Проза » Хумористична Мили Дядо Коледа,
Някога много вярвах в теб. Нищо че по едно време те бяха прекръстили на Дядо Мраз. Както и да е. Когато отново започнахме да те наричаме Дядо Коледа, прочетох в едно от новородените астрологически и не знам какви си нумерологични и прочее шашмологични списания, че ако на 13 петък п ... 98 4 10 -
nadia.nanito
Проза » Други Хората не се губят.
Губят се разни неща като ключове, фиби, писалки. Неща, които лесно ти се изплъзват от ръцете, защото са дребни, малки, почти незначителни.
Хората, тях преставаме да ги търсим. Защото дребни, малки, незначителни, почти ненужни за нас.
Или точно обратното - огромни. Толкова, че сме ... 47 1 2 -
йеромонах
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи „Трябва да има авариен режим – мисълта му се стрелва по спомените от института – защо не го откривам, по дяволите!? Дали пък не е в тая настройка – продължава трескаво да натиска въображаеми сектори от малък, мобилен екран – Хибернация, заспиване, блокиране, автоматизиран стоп, Състояние на Сигурнос ... 27 1 -
генек
Проза » Други /не знам какво е – може би споделяне на трудно придобит опит/
Малкият син и снахата заминаха за Канада. На гости при брат му. И, естествено, оставиха бебетата при нас. На 15 месеца, близнаци, момче и момиче.
На помощ се притече жената на брат ми. Таман пенсионирана детска учителка. Дето се вика – пр ... 108 6 14 -
thedac
Проза » Други Обикновеният български гражданин е много, много изморен, защото е жестоко разпънат на кръст между данъци и такси, между остри физически болки и крещяща липса на човешко отношение, а разорената му душевна вселена плахо се лута по голите стърнища на залязващата вяра, че утре нещо ще се промени. 29 1 -
vega666
Проза » Разкази Салиери Дантев застана пред огледалото и тръсна глава. От олисялото му теме се спускаха като издъхващи змийчета няколко случайно оцелелели кичурчета от отдавна немитата му коса. Не обичаше да се къпе. От малък се боеше от водата и сапуна. Нямаше обяснение за тази своя странност. Но тя беше факт. Пог ... 177 7 9 -
svobodey
Проза » Разкази, Еротична Западнобългарски (огражденски ) диалект!!!
Вчера по икиндия ги видех двайцата на Слопотец, под яфорите до чешмата. Беа Коцкар Коце и Славе Невестаро. Сиромаите седея по турски пред еден поган пешкир со пет стъкла пуни ама не со вода. Сметам дека беа пуни со джурулайката на Ильо Тарикато. Цела футрин ... 32 -
di_t
Проза » Разкази Тупур…тупппп…тупп… Чува се ясно, че се тупурка в каросерията.
Мойра ми каза да не отварям. Но какво ли става там?
Любопитен съм като сврака…Двоумя си, но в крайна сметка отивам и дръпвам вратата.
Леле, майко…
Пет жени са оковани към вериги, застопорени към стените на микробуса. Всяка е с белезници н ... 55 6 -
Мартин84
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи – Всичко е смърт, жено. Всичко е болка. Любовта ражда загуба. Изолацията ражда неприязън. Накъдето и да се обърнем, победени сме. Единственото ни истинско наследство е смъртта. Единственото, което завещаваме след себе си, е прах.
Клайв Баркър
Алено евангелие
1.
Беше горещ следобед. Слънцето блестеше ... 155 1 11 -
Г.Вазов
Проза » Разкази Не харесвам слънце, не харесвам жега, не харесвам лято. Има лек привкус на горчиво. Нещо което кара корема ми да вие от болка, нещо което изтрива цвета на всяка стена и всичко наоколо. Настръхнах. Прихвана ме клаустрофобия от хората седящи покрай мен. Въреки, че не оставах доста сам, се чувствах сам ... 68 2 -
honesty
Проза » Разкази Костюмът е изгледен, обувките – лъснати, да се огледаш в тях. Само тази кърпичка в джобчето на ревера, как го дразнеше, вратовръзката стегната, като Гордиев възел. Каква досада беше всичко, безброй доклади, печати и документи за разписване. Виж секретарката, поне си я биваше, с това деколте и тези к ... 79 1 3 -
yotovava
Проза » Хумористична – Времената текат, приятелю, но не се променят – въздъхна Любомир и отпи от уискито. – Нищо не се е променило – постоянно те връхлитат напращели момиченца, жадни да слава и склонни да те дарят с ласки, само и само да им речеш – Дааааа, има нещо у теб.
– Стар коцкар си беше и си остана – подсмихна се ... 137 2 13 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца НАСЪН ЮНАК, НАЯВЕ СЛАБАК- ПЕТА НОЩ,СЪКРОВИЩЕТО ОТ МУЗЕЯ И ЗМИЙСКАТА ПЕЩЕРА
- Май и тая нощ ще се разходим из гората, каза Казимир, там стават странни неща.
- Там не знам, но ти чу ли, че крадци са ограбили музея в града? Измъкнали цялото златно съкровище и няколко статуетки! Полицията е на крак, но ... 8 -
Бетон
Проза » Разкази «ВОЙНА И МИР» В КАМЫШАХ
Бригада бичей косят камыш, вяжут в снопы, вечером приезжает длинномер. Снопы загружают по счёту, и тут же расчёт выдают за объём работы, получают: дешёвые сигареты, водку по норме, чёрный чаи и жёлтое сало. Житуха начинается.
- Хоть бы по пятьсот грамм пива для утра дали, - к ... 14 -
thedac
Проза » Други Есен е. Време за любов, носталгия, изненадващи подаръци, семейна топлина пред камината и искрени усмивки във всеки светещ дом. Листата падат бавно и сетивата се разтварят плавно. Навън ухае на сън, а дланите на твоята любима са фино меко кадифе. Избрала е да бъде до теб по пътеките на живота, да те ... 28 1 -
popolo
Проза » Други У наше село всички сме сериозни! Ако не вярвате, питайте Пешо кръчмаря - всяка вечер му правим оборот-оборот и половина, близо два. От обороти е заприличал на центрофуга у чутурата, все едно е въртян в пералня, а лимбата му сочи навсякъде. Това било от центробежните сили, ни каза един научен сътрудн ... 48 4 6 -
di_t
Проза » Разкази Тръгнах си с билета и парите в ръка. Нямаше време да се размотавам, до излитането на самолета имаше два часа и половина. Сега пък Сан Диего? Подкарах форда към дома. Щом влязох взех една раница и хвърлих два чифта бельо и някоя тениска. Посегнах в хладилника и извадих една бира. Устата ми горчеше по ... 48 6 -
Eipril
Проза » Разкази Тази история е истинска, само имената на хората са променени.
Поклон пред светлата паметта на Божидар! Сега можеше да бъде на повече от 40 години. Да почива в мир! Неговите родители вече са с него. Там Горе на небето!
Камбаните в китното родопско селце забиха тъжно. През осемдесетте години на минали ... 228 12 -
генек
Проза » Хумористична, Еротична Казвам на жена ми: „Отивам да поработя...”
Типично женското: „Ти на това работа ли му викаш?”...
Типично мъжкото насреща: „Що? Да не си чеша езика с някоя приятелка два часа...”
Модерно женското опонира: „Това не е работа! Работа е, когато носи пари...”
Мъжко скептично: „Да, бе...Те, мутрите, най-мн ... 90 1 12 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи - Какъв ти е проблемът, Глухарьов?! – креснах аз, след като той затвори вратата на кабинета си и треснах кобура с пищова на първото бюро, което ми попадна пред очите.
Не разбирам от пищови и колкото по-малко ми е в ръцете, толкова по-добре. Току-виж гръмне.
- Спри да крещиш – отговори ми той студено ... 18 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази Често се затрудняваше с дрехите. Определено имаше вкус и съчетаваше форма, цвят, качествена изработка. Но нещо не беше наред. Влудяваше го мисълта, че не се износват еднакво; когато купуваше някой панталон, се питаше не е ли редно да изхвърли стария.
Изчисляваше заплатата си за година, както и всичк ... 41 2 -
vega666
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Пресно пенсионираният полицай Станков се обръща към свой колега:
Петров, как ме намираш?
- Не разбирам какво ме питаш, Станков!
Станков: Абе, по случай пенсионирането ходих на фризьор да ме понакъдри малко. Та затова те попитах - как изглеждам.
Петров: Приличаш ми на непораснал трол! ... 82 5 5 -
dust-in-the-win
Проза » Разкази Запалих цигара, погледнах през задимения прозорец и всичко свърши, за да започне отначало.
Вечерта преди да си легна прерових гардероба си, избрах най – любимите си дрехи и обувки, напъхах ги в едно малко куфарче на колелца, легнах с копринената си нощница и заспах обвита в цигарения дим. Сутринта с ... 125 1 17 -
Flavia_Fiore
Проза » Разкази 3.
Трябваше да се започне отнякъде. Тодоров му предостави информация за старите случаи, в които Ана е била замесена по някакъв начин.
Френцов започна да прелиства страниците с надеждата да открие нещо, което да му даде отправна точка за разследването.
Първо погледна най-пресния случай. Братовчедката ... 89 4 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Фантастика и фентъзи Казват, че когато се роди дете от царски род, орисницата хвърля своите руни и свързва детето с дракон - женски за момиченце и мъжки за момченце. Идеята е мъдростта на дракона да помогне на детето да бъде добър владетел. Така и драконът ще стане по-добър, и детето. Поне такава е идеята.
Истината обач ... 98 2 17 -
Соларе
Проза » Разкази – Давай, Маестро! - подвикна Клод, като махна с ръка над главата си, в подкрепа на думите които каза.
https://www.youtube.com/watch?v=cF5bArRnTwM&t=1964s
https://www.youtube.com/watch?v=2dDM8NSNDaw
Жан- Пиер свиреше непознатите и стари за него песни подред, без избор. Беше му интересно! Радваше се н ... 92 4 16 -
Петър1
Проза Няма думи за душата.
Всъщност - има.
Душата е фина материя, беглива е, и ефимерна.
Думите не са достатъчни, за да обрисуват която и да е душа.
И, нека древните гърци са тези, които с тяхната "психия" отвориха очите на варварска Европа. ... 82 5 7 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Върколакът усещаше, че наближава пълнолунието. Гърбът го сърбеше, ноктите го приканваха да ги забие нейде – най-добре в живо, треперещо месо, зъбите често и неконтролирано щръкваха. А лицето му на моменти заприличваше на току-що ремонтираната фасада на модна певачка, артистка, плеймейтка или каквато ... 74 5 13 -
exuded
Проза » Разкази Младежът идваше всяка сутрин в шест и половина сутринта да му вливат нещо във вените. Носеше абокат, а след манипулацията обвиваха ръката му с бинт. Запечатваха отверстията с лепенки и беше като нов. Все едно се е одраскал леко. Тази болница работеше денонощно.
Трудно говореше. Така и не стана ясно ... 199 4 21
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
