-
palenka
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Хумористична Рени се суетеше на печката и чешмата едновременно. Беше обещала на Силвето, че вече няма да я прибира последна от детската, и почти успя: само три деца завари. Докато минат през супера и се приберат, вече се стъмни.
- Силве, картофена супа искаш ли?
- Да, мамо, всичко ще ям. Аз съм добро дете!
Силве ... 146 3 14 -
ВТ
Проза » Разкази Удължаващите се дъждовни нощи съживиха природата след дългото и горещо лято. Сутрин все по-често започнах да виждам запътили се нанякъде умислени охлюви. Те често стават жертва на забързани хора и коли. Животът не вменяваше никому вина, защото бе проява на естествения подбор в природата. Приемах слу ... 77 1 -
Patricia555
Проза » Други Да бъда ли, да не бъда ли... въпросът винаги е един и същи, и всеки път някой друг решава за мен. А аз? Мен пита ли ме някой какво ми е на душата? Не мога да решавам за себе си, съществуването ми винаги зависи от някой друг. Кой съм аз? Какво съм? Понякога се улавям, че се съмнявам - съществувам ли ... 71 1 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Не на сърцето си, на ума си трябва да теглите една майна, за да бъдете по-добре, за да не загубите човечността си!... 46 -
yankova41
Проза Жарко слънце, докосване и борба. Самотата се усеща, когато луната изгрее. Едно дихание, приятел на самотата и слънцето в пазвата е жарко. Да пътуваш и да се завръщаш в тиха нощ и докоснеш красивото лице на младостта. А живота ти превива гръбнака и те захвърля на човешкото бунище. Аз искам до кости в ... 64 -
РозалиАнгелова
Проза Тя е при хора, противоположни на педанта /който за мен е положителен герой ако не стига крайности /. Това са мърляча, мързеливия, палачора, елементарния, Плюшкин...харесват ли ви? Разбира се в разказа има и един наистина положителен герой- моята любима г-жа Анна :)
Оставаха няколко дни до Нова годин ... 66 1 -
генек
Проза » Хумористична Човек без проблеми не може. И най-вече с близките. Ето моята жена не миряса, докато не ме напъха в нейните си калъпни представи. И пак недоволна.
Вика ми снощи: „Абе, ти не разбираш ли? Май някой от нас е идиот!”. Пък аз галантно й опонирам: „Е, не, мила моя – ти никога не би се омъжила за идиот!”.
... 107 1 14 -
генек
Проза » Други Обикалях две седмици по кабинети и лаборатории. Техническа профилактика и ремонт...
Тръгнах със страх.
Защото зная какво ме чака – пред кабинетите се струпват глутници пенсионери, разменящи диагнози, лекарства, лечения, нАучна информация... И критики към тия доктори, дето нищо не знаят, ама не щат д ... 83 1 10 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Днес ще бъде Бъдни вечер.Тя винаги е била тайнствена, изпълнена с топлина и предсказания за прекрасни бъднини. Пред камината има дебел килим, двама влюбени, докосвайки рамена, държат кристални чаши с рубинено-червено вино, бъдникът пръска искри, а навън вали, вали...съвършените снежинки изпълняват с ... 71 2 6 -
robertratman
Проза Ани и аз играехме на „Не се сърди човече“ на верандата, докато залязващото слънце украсяваше всичко в топъл жълт цвят – дъските по пода, лицето на Ани и особено кафявите ѝ очи, рисувайки малки черни точици в тях. Както обикновено аз печелех, но Ани бе добър играч и не се сърдеше. Водехме лек разгово ... 110 2 3 -
alexltmsyf
Проза » Разкази Винаги съм ненавиждала зимата, читателю. Действа ми някак депресиращо... дали заради мрачните сиви дни или заради студа, сковал земята наоколо, но всяка година щом усещах настъпващата зима, душата ми помръкваше. Още от малко момиченце все се шегувах (ала всъщност тайнично копнеех), че искам да живея ... 113 2 7 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Новата ученичка беше ниска и слабичка, но класът със страх се вглеждаше в нея. Всички погледи бяха вперени в очите й – кръгли като на разярена сова, излъчващи вълни от гняв, разстилащи пелена от омраза към всичко и всички…
Но тя само леко се поклони неопределено към новите си съученици и тръгна поко ... 103 2 15 -
robertratman
Проза » Разкази Само след половин час прекаран със Сара и вече знаех, че тя е момиче за мен. Вечерята бе приятна, безсъмнено, тя - умна и забавна, имаше и “магия”. Обядвахме в Библиотеката, един новоотворен, сравнително скъп, сравнително приятен ресторант. Хареса ми идеята за входа. Влизаше се в предверие с истинск ... 87 3 3 -
batchvarov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Не обичам труда. Нито обичам да се трудя. Но обичам да си мисля, че съм гениален мързеливец. Истината е, че само едно не ми достига да съм такъв и то не е мързелът.
Жената е като книгата. Не можеш да я цениш само по корици, нужно е да я вземеш в ръце, да я разлистиш и да я изчетеш от начало до край. ... 89 4 6 -
vega666
Проза » Фантастика и фентъзи, Други Като правило по-силната страна печели, дори когато пешката е достигнала предпоследния хоризонтал. Упоменатото съотношение на силите е изследвано от А.Шерон. Има, обаче, изключителни случаи, когато по-слабата страна разполага с път за спасение. Следната позиция:
Бели: Цд4, пешка х5;
Черни: Цх1, Оа5, ... 63 1 -
Heel
Проза » Разкази На долния етаж нещо изтряска. Деница се стресна и се надигна на лакти. Очите й се ококориха и сякаш потъмняха от тревога. Пресегна се и изключи радиото. Ослуша се. По това време в къщата не трябваше да има друг човек, освен нея. Възможни ли бе да е влязъл крадец?
Тя потрепери и се отпусна на леглото ... 79 1 1 -
ЕКИ
Проза » Разкази Духа ноемврийски вятър. Есента си отива, а зимата пристига, макар и бавно. По дърветата са останали последните листа.
Главните булеварди са живи. Натовареният трафик не изглежда скоро да свърши. Фарофете на колите блестят в тъмнината, минувачите по улиците не са малко.
Далеч от тези булеварди, хвана ... 115 1 5 -
АлисънРейн
Проза * Все още мразя болници, но пък жп гарите и автогарите ми станаха някак любими, може би, защото са път към така бленувано бягство.
* Започнах да използвам грим доста по - често, защото така прикривам умората и разочарованието си от света.
* Все още не изпитвам желание да напусна България (Заради нос ... 44 -
icefire123
Проза » Разкази, Повести и романи, Други Сънувам любов...
Тя бавно избледнява от настъпващата утрин.
Снощи си легнах рано и бързо заспах, но усещам, че се събуждам и ми се мрънка. Адски много. Няма на кого! Всички са нанякъде. Апартаментът е празен... Пфу. Аман! Да ти и късмета, да ти и чудото... Друго си е да има на кого да си го изкараш, ... 48 -
Мильо
Проза » Разкази Поканих Го:
– Ела, Господи, седни на тази маса, бъди ми гост и дай ми хляба наш насъщен, с който ме даряваш всеки ден!
Дойде и седна срещу мен. Винаги идва, когато Го викам.
Нахраних се, раздигнах масата и отново седнах.
Гледахме се и мълчахме. След малко Той стана. Стори ми се, че каза, но може и д ... 114 1 6 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази - Ти си Вселената? – попита учудено момичето.
- Точно така, скъпа Шарлот.
- Как е възможно това? Ти не си живо същество.
- Напротив. Аз съм по-жива отколкото ти някога си била.
- Но все още не разбирам? Защо съм тук? ... 44 -
icefire123
Проза » Разкази, Повести и романи, Други Утрото беше мрачно, а в стаята беше топло и задушно. Той стана, отвори прозореца и преброи до 30. Точно на колкото години е. Затвори го бързо, потръпвайки от студа, който навлезе. Начумерен и сърдито, на времето, си направи силно и ароматно кафе в кухнята.
В сребърен поднос добави няколко сладки в ч ... 69 1 -
desitata
Проза » Други Всеки мери греховете си, според аршина на собствената си съвест, чедо. Пороци много! Непорочни души - липсват. Тъй казваше баба. По-важно е съвест да не липсва. 'Щото съвестта не спи. Вижда грешките, ама и за прошката ред слага. Не веднага. Не утре. Ама рано или късно, идва й реда. И като казва прош ... 50 1 -
ЦветелинаЖулева
Проза Когато съдбата ни срещна, и двамата бяхме в разцвета на младостта си. Той имаше къса права черна коса, и кафяви очи, които винаги ме гледаха предизвикателно. Освен това беше умен и грамотен, а аз доста държах на тези неща. Няма да си кривя душата ако кажа, че успя да ме впечатли почти веднага. Всъщн ... 121 1 9 -
brinne
Проза » Повести и романи 5.
Признавам си, че ми идеше да потъна вдън земя в този момент. Изобщо не си падам от типа на „мачовците” и пръскането на тестостерон не ми е силна страна, но този път се бях поддал на импулса да защитя Мимката от тоя нахалник. И какво? Нина ме гледаше леко укорително и с едва загатната насмешка в п ... 95 2 11 -
kleopatrasv
Проза » Разкази Дойде време и аз да украся коледната си елхичка и винаги когато правех това си мислех за желанията, които ме обземаха през всяка предстояща Коледа. В момента обаче установих, че нямам нито едно такова...
Вадех и разопаковах грижливо играчките и ги оглеждах. Колко Коледи изживяха и с всяка една се пр ... 64 2 -
icefire123
Проза » Разкази, Други Поради чести премествания от адрес на адрес и смяна на квартири, реших, че трябва да се освободя от някои вещи, които вече не ми харесват или не ми трябват. Вещи, чиято стойност не е от значение. Попаднах на средно голям кашон пълен с компакт дискове. Започнах да преглеждам един по един по заглавият ... 77 1 4 -
генек
Проза » Други Първото, което видях в Бяла Слатина, беше пързалката. Ледена пързалка. Опната на градския площад. Ограда, висока около метър, зад нея заледено пространство – нейде седем-осем на четиридесетина метра. Агрегат – неспирно бучащ. И деца. Много деца. Имаше и възрастни, но повечето наблюдаваха за пързалящ ... 99 3 18 -
jonnnn
Проза » Разкази, Хумористична, Рецензии, анализи, критически статии Амиии, днес изпаднах в дива любов към аналоговата техника,... , ето защо:
В същност постъпи оплакване за предната лекция - прекалил съм бил с Птичките и Пчеличките, трябвало да го опиша много по - конкретно. Ставало въпрос за задачката с басейна - една жена се обидила, че съм я свързвал с някакви ци ... 63 2 -
генек
Проза » Хумористична Аз съм коледна елха. Професионална – зелена, рошава, свежа, красива. Доскоро бях професионално иглолистно дърво – част от природния озонатор, важен воин във вселенския кръговрат на веществата, закрилник на планината, животните – колкото оцелели, хората. После за малко да стана професионална дървесин ... 78 2 16 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Вече наближаваше да се съмне и дружината почти тичешком приближаваше голямата поляна, където трябваше да се срещнат с момчетата. Нямаха много време, по пътя учеха текста на сестринския обет и решаваха какво ще подарят на бъдещите си братя. Момчетата не се виждаха, но за късмет, първия, когото срещна ... 29 -
АлисънРейн
Проза » Хумористична Слязох до магазина за големи чувáли за зайо, прясно мляко за кафе и яйца. Че взех тези неща - взех ги, ама останалите неща как се появиха в торбата?! 😂😂😂 И два сока взех, дето много си вървят с уискито вкъщи, добре, логика има. Ролца от раци, сигурно за мезе за уискито 😂 някакъв испански микс за гот ... 66 1 3 -
iskra1979
Проза » Разкази, Други Фалшивата любов
Декември е – месецът на зимата. Странно защо обаче още няма сняг. А едно прекрасно слънце се показва през прозореца и гали нежно косите ми . Примамва ме. Не се стърпях. Станах на бързо от леглото, оправих се и излязох навън да се поразходя. Все пак е събота – почивен ден. Щеше да е г ... 147 3 12 -
670301
Проза Млада е. Не в абсолютни стойности, но в сравнение с него. Има стегнато тяло (все още), средни по големина гърди, които тайно обгръщам, като в шепи, стройни крака и гъвкав гръб, които той безмилостно притиска с 89-те си килограма. Обичам аромата й. Косата й мирише на лайка и аз тайно се просмуквам, з ... 75 2 -
icefire123
Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи, Други Времето е мрачно и дъждовно. Връщам се към Видин от турне из северозападна България. Пътувам с колегите в буса. Слушам музика със слушалки, но тихо и напоително чувам буботенето им. Пак спорят и се дразнят един - друг, като малки деца. Мирише на цигари. Не обичам тази миризма, но ще я преглътна, защ ... 64 1 -
jonnnn
Проза » Разкази, Хумористична, Рецензии, анализи, критически статии Софтуер - операционна система
Ще започна с ха-ха , за познавачите. Забравете OS, Windows, LINUX, UNIX и тем подобни понятия :) ... Това са системи, на които основната им работа е да комуникират със събратята си и да показват в сдъвкан вид някаква информацияя на екрана на монитора.
Та: Жените по прин ... 60 2 -
ВТ
Проза » Разкази Из „Дочуто от съседната маса?
- Какво сте се умълчали бе? – провикна се Петко още от вратата на кръчмата. - Също както Бате Бойко на разпитиге в Панкрац?
- Петко, не говори глупости пред хората! Баце ако си бе мълчал, нямаше да лежи толкова малко при чехите! Там не си поплюват с криминалните престъп ... 74 -
vega666
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична, Еротична, Други продължение на текста: https://otkrovenia.com/bg/proza/a-sega-po-seriozno/
Колкото и на пръв поглед несериозна да ви се е видяла творбата качена на цитирания по-горе линк, зад нея всъщност стои едно брилянтно логическо разсъждение, както ще се убедите по-долу. То идва да покаже, че никак не им е лес ... 139 2 4 -
NadejdaVeselinova
Проза » Други Защо богатите хора не мислят за бедните,
всички мислят за пари, а правителството ни убива,
всеки иска малко късмет, виждам много просяци,
роми деца продават картички да изкарват пари.
В транспорта те свалят контроли, ... 123 9 -
vega666
Проза » Хумористична, Еротична, Други Бродягите Льольо и Ждрольо, в нетрезво състояние започнали да спорят на кой от двамата е по-дълъг. Към спорещите се приближил техен общ познат - пропагандатор на идеите на Истанбулската конвенция и за да успокои духовете им рекъл:
Ако извадя от дължината на Льольовия 5 см и полученото число разделя ... 170 3 3
© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
