-
reinbow
Проза » Разкази Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ... 140 1 5 -
kleopatrasv
Проза » Разкази В орбиталните пространства на Вселената, времето тихо въздиша и суши своите мисли по невидимите нишки на просторите в хоризонта. По оплетените им жици на фона на звездното небе се очертават накацалите несбъднати образи, които се менят в екзотични проблясъци. Светът примигва в други светлини - премин ... 37 -
Бòрис
Проза » Разкази Религиите, че трябва да си отидат, трябва и ще си отидат, ама как, като не искат? Когато не знае нещо човек, пита. Все някой може да е осведомен по въпроса. Та и аз реших да питам моя приятел. Но за да не се издавам, че се занимавам с такива глупости, че пък и книга пиша за тях, реших така, по-отстр ... 76 1 2 -
Kors
Проза » Разкази Шаранът ще стане вкусен,мислеше си Ана, беше му сложила лук, орехи и лимон. Искаше да зарадва мъжа си. Извади рибата от печката и я сложи на масата. Наближаваше времето съпруга й да се върне от работа. И той си дойде късно вечерта на три гроздови.
- Глупачка с глупачките, миналата година ти казах, ч ... 134 6 -
palenka
Проза » Разкази С нетърпение чакаше този момент, да сложи последния подпис, и да се прибере в хотела да се наспи, след като две вечери спа по 3-4 часа, за да приключи по-рано с одита и се прибере рано в София на следващия ден. Нямаше намерение скапана и недоспала, и то по тъмно, да шофира. Така щеше петъка да си по ... 228 6 27 -
Heel
Проза » Разкази Както си вървеше спокойно по тротоара, Никола изведнъж присви замислено вежди. Закова се на място и се обърна. Току-що бе подминал един антикварен магазин. Зачуди се какво го бе накарало да спре. Приближи се до витрината и се загледа в изложените вещи. В левия край имаше парцалена кукла. Осъзна, че ... 148 1 6 -
written-springs
Проза » Разкази Животът е една голяма изненада. Всеки ден е дар от Онова, в което грешникът е избрал да вярва. Животът е безумие. Тихо, споделено. Или пък нощна птица, обикаляща тъмните квартали. А ние сме творци на обстоятелствата. Енергия, привличаща Ангела, научил се да прощава. Енергия, която, обаче, често бива ... 208 6 4 -
Бòрис
Проза » Други Това, което у хората наричаме въображаемо, при компютрите е виртуално. За да ползваме компютрите пълноценно превключваме многократно техните програми, от една към друга, но понякога компютърът се поврежда, обърква програмите и не ни върши работа. Тогава обикновено казваме: "Този компютър, пак се поб ... 63 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Госпожа Анна беше от тези възрастни жени, с които е приятно да общуваш. Съвсем в крак с времето, имаше многобройни интереси, беше забавна...А външно имаше абсолютно бяла коса, която обрамчваше лицето й много приятно , чиста бяла кожа, позволяваше си дискретно да подчертае вежди и червило. Нейната за ... 67 3 -
perfanov
Проза » Разкази Тя носи гените на трудолюбието и на добротата, които е втъкала успешно в стана на съвремието и изплита живота си ден след ден. Нейната красота се е съхранила през вековете и с гордост се нарича българка.
Колко сила е нужна да бъде в рамките на един ден и дете с децата, и майка, и съпруга, и служител ... 63 -
LiaNik
Проза » Разкази Луминесцентната светлина обливаше помещението. Натрапчивото жужене дращеше по слуха, сякаш остри нокти скърцаха по гладко стъкло. Дразнещият, но слаб звук се разнасяше от тавана, където една от дългите осветителни пръчки премигваше няколко пъти, после изгасваше, а нейната сестрица, осветяваше с мътн ... 184 9 18 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Разкази Тоя половин час се разтегля до четиридесет и пет минути преди криминална лаборатория да се върне у дома. Единият от колегите на капитан Вентури се позиционира стратегически срещу рутъра и започва да го гледа втренчено, белким тръгне, а другият тръгва по нишката на Ариадна, сиреч – телефонния кабел. ... 54 -
troia
Проза » Разкази - Искаш ли да отидем на кафе? – чу гласа на жена си.
Той кимна в знак на съгласие. Днес беше Неделя и предложението ѝ не го учуди. Имаха си любимо барче, което от години посещаваха.
Стана от дивана, остави вестника и се отправи към банята. До десет минути щеше да е готов.
Тя скочи чевръсто. Знаеше, ... 283 2 20 -
Boyan
Проза » Разкази Тоз спомен винаги топлеше душата на Агата в мрачните дни. Спомняше си как майка ѝ решеше дълго време косите ѝ на двора в топлите следобеди в началото на лятото. Постилаха някоя черга под бадемовото дърво, а около тях розовееха цъфналите божури, дето бяха нашарили цялата градина. Слънчевите лъчи се с ... 100 6 -
Бòрис
Проза » Други Въображението е най-мощният мисловен инструмент на човека, за опознаване на света. Когато вниманието му се насочи към непознато, неизвестно нищо, което той иска да опознае и да превърне в известно и познато нещо, първото и най-важното негово деяние е да избере правилния въпрос, от многото, които нем ... 45 -
TytoALBA
Проза » Фантастика и фентъзи Свечерява се. Сгъстяват се зад прозореца сенки тъмни. Студено е във вехтата изба – порутена и неотоплена. Мразовито е. Увива се Абленка в шал разпокъсан, от молци прояден, треперещи боси крачета върху дъсчен миндер качва, присвива ги и обгръща с премръзнали посинели ръчички. Завърта се колелото на ч ... 85 -
jonnnn
Проза 219 12 -
breg
Проза » Разкази Вече трети ден гъста снежна пелена се стеле над притихналото село. Вали на такива едри парцали, сякаш има намерение да изравни всичко в безкрайна снежна равнина.
Селяните газят дълбокия сняг и вместо да се плашат, потриват доволно ръце.
- Нека натрупа сега, а напролет да видиш какво жито ще избуи! Щ ... 80 4 6 -
ZAGORA
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Блестинки
Не осквернявайте Живота.Той е светиня.
Земята е материала, който черпим,за да изпитаме своята гениалност.
Щом човекът още не е напуснал майката Земя,значи че не е порастнал достатъчно, за да го направи.
От милиарди години Вселената играе своя валс.Най-големите й деца валсират бавно и бързо ... 56 1 1 -
latinka
Проза » Хумористична Слънцето се спускаше зад хълма, когато Историкс усети, че му се дреме. А не си беше довършил писанието за изминалите събития и царят, който и да се окаже на сутринта, ще му отреже от надницата. Кофти работа, рече си той и се хвана за гъшето перо, нищо че едва се виждаше.
Историкс беше личния хронист ... 86 2 8 -
vega666
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Малкото слонче пита гигантската шкембеста слоница:
Мамо, защо ти е толкова голям хоботът?
За да те мия по-обилно, мъниче мое - отговаря слоницата майка.
Слончето:
А защо ти е толкова голямо дупето? ... 123 3 5 -
tedi
Проза » Разкази Малката Ели живееше със своята баба в покрайнините на градчето. Тя ставаше всяка сутрин и отваряше прозореца за да види как слънцето надничаше през боровете в двора. То огряваше ангелското и лице и баба и всеки път се разплакваше. Малката и внучка, беше единственото, което и остана след смъртта на д ... 138 1 6 -
kleopatrasv
Проза » Разкази Самота, отново самота. И тънка нишка, просмукана влага. И прозрачни чувства. И едно отражение в отсрещния проплакал прозорец. И дъх по запотеното стъкло. И мъка и удари от сърца.
Колко копнеж се е събрал... Вплел се е в мен - един безкраен копнеж...
Пристрастих се към този вечен мой катарзис. Ето и ... 43 -
Musical_person
Проза » Разкази Елвира често беше мълчалива и кротка. Имаше миловидно лице, с големи и красиви пъстри очи, беше с дълга кестенява коса, нисичка и много слаба. Всички, които я познаваха казваха, че има златно сърце и наистина беше така.
В един студен зимен ден, младото момиче гледаше през прозореца на къщата си как ... 161 1 4 -
rygit
Проза » Повести и романи Художествено мистични измислици за Гогол, Пушкин и Плюшкин - провокирани от реални събития.
5 ЧАСТ
Носим и другите модули. Остава им само да ги сглобят. Да увият матрака в найлон и да го поставят. Има ли съседи които можели да помогнат. Канят ни на кафе, но ние отказваме. Черпят ни с бонбон. Чак ми ... 43 1 -
Бòрис
Проза » Други > О, мой боже, правий боже!
>
> Не ти, що си в небесата,
>
> а ти, що си в мене, боже - ... 54 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична „Тиха нощ, свята нощ…“ – гърчеха се някакви на екрана. И той се гърчеше. Но не от песен. Макар до този момент да му се струваше, че всичко е песен. И танц, но това после, по пътя към тоалетната…
А песента на масата беше класическа – коледна. Свински пържоли, с тях нещо постно – картофена салата, пос ... 308 2 35 -
Bybi_R
Проза » Разкази - Мамо, мамо, виж какво намерих - калинка!
- Прекрасна е, Алиса, много е красива. Колко е съвършена само с тези черни, умело изписани точици по аленото й гръбче! Като я погледна такава мъничка и беззащитна чак ми дожалява за нея. Защо не я пуснеш да си върви по пътя?
- Не, мамо, защо трябва да я пус ... 46 2 -
Heel
Проза » Разкази – Защо си оклюмал, младежо? Проблеми в училище? – попита майката на Евгени.
– Обичам и двете – въздъхна момчето.
– Какво?
– Просто обичам и двете. А не искам да се крия и да лъжа. Знам, че трябва да избера едната за гадже.
– Излизаш с две момичета значи? ... 96 1 4 -
LATINKA-ZLATNA
Проза » Рецензии, анализи, критически статии ЗРЕЛИ НЕБЕСА
Това е втората поред поетична книга на Владислав Недялков. Тя също е подредена по хронологичен ред (по същите съображения), както направих и с първата му поетична книга „Летен облак”, за да се проследи нивото на автора.
В стиховете на поета лъха любов към природата, към любимата и свидн ... 132 3 7 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXXI
Гласовете се блъскаха в главата ѝ и чакаха възможност да вземат ред по-напред. Писъци-тишина, крясъци-мълчание. Черно-бяло, сиво- ярко и прекалено цветно. Толкова бързо се сменяха картините във вихъра на бурята, последвана от вледеняваща мъгла. Това беше главата на Даника сега.
Орлин стое ... 93 4 6 -
yankova41
Проза » Разкази Мисъл в полет
Крещи любовта като ято изплашени птици. Лети през мечтите на отминалите дни. Пътуват нежност и свян, прегърнати от младежки блян.
И чудо! Вяра прозира и всичко долита в тръпнеща длан.
Лунна ласка - спътница в мечтите, за лека нощ шепти! Само чиста съвест иска прошка. И ако прошка ти да ... 66 2 -
Бòрис
Проза » Други За да работят, на компютрите им трябват програми. Много програми. И у нас, както в компютъра има генетично заложени програми, за които не знаем. Ние имаме програми за тялото, програми за душата и програми за ума. Само най-изявените учени знаят за тях и ги изследват.
Когато спим, в зависимост от дълб ... 62 1 -
Lord_Dobs
Проза » Разкази, Хумористична И напусна Сатаната мрачното си убежище и заброди по Земята. И вкара човеците в изкушение, и подтикна ги към грехове, и разврати ги, и зло наля в сърцата им, игра си с тях и им се подигра за слабостта, и черни адски мъки в замяна им даде. И така безчинства хиляди години…
И дойде деня през лето 2019-т ... 97 6 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца След няколко минути се видяха заобиколени от множество момчета на възраст от пет до шестнадесет години, които, изглежда, произхождаха от всякакви народи и раси на Земята.
- Добре дошли! Чакаме ви отдавна да дойдете- приветства ги едно високо момче с весели сини очи и дълга до рамената руса къдрава к ... 36 -
Бòрис
Проза » Други Веда, също е останала като дума в съвременния български език чрез корена вед, в думите: изкуствовед, музиковед, стоковед, учебно заведение, неведомо. Точно такова е и значението на Веда.
Неведомо, невидимо, материално непроявено в природата и поради това невъзможно да бъде възприето от човека чрез с ... 55 1 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Хубавите истории са недовършени. Животът е път. Пътят е предизвестен. Краят е завръщане в началото.
Няма студени цветове. Има студени нюанси. Черното е сбор от всички цветове. Душевният далтонист вижда само черно и бяло. Красотата е в нюансите, както смисълът в детайлите.
Художникът пише с цветове. ... 107 8 10 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи What are ghosts? Things we are afraid of? Maybe. Things we avoid? Hardly.
I’ll tell you what ghosts are – they are something you don’t bother noticing. Like the person at the bus stop. Yes, that same person you’ve been going to work with for the past five years. Think about them. Not what kind of sh ... 57 -
Kors
Проза Модифициран, стар виц
Беше късен следобед на един слънчев юлски ден. В заведението нямаше много клиенти. На една от масите бяха седнали две естествено руси красавици. Бяха стройни, дългокраки момичета около двайсетгодишни, с лек грим, облечени в летни къси рокли. И двете изглеждаха впечатляващо. Бях ... 111 1 6 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Мия беше родена за научен работник. По-голямата част от времето живееше в един неин свят на числата. Беше математически гений. Работеше над един алгоритъм. Мартин се влюби в нея именно заради това. Ако не й поднесеше вечеря, тя щеше да я пропусне без да забележи. Ако не сменеше спалното бельо, сигур ... 74 6
© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
