-
brinne
Проза » Разкази, Еротична Пещерата
На „П.”
- Тук е страхотно – Полина разпери ръце и пое въздух с пълни гърди.
Мирослав се загледа за миг в апетитната цепка между тях, но отмести поглед още преди Поли да го е забелязала. Знаеше как ще го изгледа с укор и ще му дудне поне половин час за първичните мъжки инстинкти.
- Значи ти ... 221 9 25 -
генек
Проза » Разкази Дребна историйка. Ама наистина дребна. И дребнава.
Отивам аз в един голям магазин.
С чантата на рамо – както винаги.
И, естествено, смятам да я оставя в багажната каса. После ще я пълня.
Да, обаче любимите ми номера – 4,7, 13, са заети. ... 59 3 11 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Ако очите са прозорец към душата, значи на много "души" им хлопа дограмата!
Жалко, че вятърните мелници на Дон Кихот не произвеждат ток, защото светът е пълен с Донкихотовци... електрическата енергия щеше да ни излиза без пари...
Неправителствена организация набира дарения за морски дарове!
Страх го ... 65 3 9 -
Mazaco
Проза » Разкази, Хумористична "Кой е засадил толкова много дървета, да му се не види" – си мрънках под носа когато вече 7-ми час събирах окапалите листа след няколкодневните сутрешни слани. Усещах как гърбът ми плуваше в пот, защото колкото и да беше студено сутринта, през деня ставаше сравнително топло за началото на октомври. ... 98 2 3 -
zuzara
Проза » Писма, Други .... И винаги ще търся нюанс от себе си по теб... може би слънчево жълто докосване Или морски бриз, който ще се промуши в кичурите ми коса, ще се заиграе с тях... ще ме помилва...
И винаги ще търся думите в червено с шепот в наситено жълт по тях, балкански повей по лицето си като летен, нощен дъх да ... 34 2 -
Данкоу
Проза » Разкази Беше в първият работен ден след Нова година, малко след девет часа сутринта. Вървях към Районната здравна инспекция или ХЕИ, както всички я знаят, и ми се струваше, че времето все едно е поискало още малко почивка от Дядо Коледа преди да възстанови нормалния си ход след празниците . По улиците почти ... 254 5 -
Maryana
Проза » Еротична (откъси)
Тя:
- Там съм, в гората, в къщата, тихо е, а този пес разора тишината, лае, продра се.
Довел си ме тук, романтика, каква ти романтика, пустош и студ, студено е, само вечер в леглото е топло, даже горещо, искам да не съмва.
Би било толкова хубаво, да отворя очите си и да те видя до мен! Да т ... 85 1 1 -
Plevel
Проза » Разкази, Хумористична Не помня, дали беше събота или неделя, но си спомням, че се забих странично в един стълб на тротоара. Естествено, това нямаше да е толкова фатално, ако ходех пеш, но понеже се движех с любимото си колело, много се изплаших. Затова на връщане реших да спра в парка, да си отдъхна от случката и да огле ... 222 10 18 -
генек
Проза » Разкази Почти цял ден ходих по всякакви медицински учреждения.
Станах си раничко, пуснах материалите, отидох да ми точнат кръвта вампирите от лабораторията.
Отпред - две опашки. Чакаш – плащаш, чакаш – влизаш...
Ей, не мога да кажа, че този път пациентите – в огромната част пенсионери – тарикатееха. Поглежд ... 65 4 11 -
herald
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Понякога от думите ѝ се раждаха чудовища, защото главата ѝ не ги побираше толкова много и бързаше да ги изпрати буква по буква. А беше топла зимна нощ, необещаваща, обгръщаща и мека.
Езикът ѝ изтръпна от виното и чудовищата налягаха околовръст като овчарски псета, докато стадото почива.
Мислеше си н ... 38 -
Бетон
Проза » Разкази В ЧУШМЕЛИЙ
Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть, - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое известное, как Чушмелий.
Само озеро чушмелийское Ялпуг, длиннее богатством,: огороды прибрежные вдоволь орошает, поит сбитые стада, рыба п ... 65 1 3 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Днес инспекторът почисти прахта от многото книги по лавиците, наредени до тавана. Не позволяваше никой да му пипа книгите и знаеше точното място на всяка една от тях и съответно за какво може да му послужи. Подреди и бюрото – всеки предмет трябваше да бъде на точното място и нито сантиметър по-встра ... 59 4 -
Rois
Проза » Разкази 18:30 Lilly: Здрасти, какво става?
Минута, две, три, четири… Лиляна потропваше нервно с пръсти до клавиатурата. Не ѝ беше ясно защо, по дяволите, му отнема толкова време да ѝ отговори нещо, след като на хронологията на месинджъра ѝ изписваше, че е бил онлайн преди минута. Явно си пишеше и с някоя др ... 79 2 5 -
mislitel
Проза » Хумористична В последните дни една невероятна новина обиколи света и прикова очите му в малката европейска държава България. А тя се състоеше в това, че само няколко дни след парада на нормалните гейове в столицата ѝ, отнякъде се появи един дългокос и белобрад старец, облечен с черен панталон, червен пояс и дълг ... 85 3 6 -
written-springs
Проза » Други Живот. Като изгнила дъска.
Вунящ на забрава и изостаналост.
Сирак с липси на важната основа.
Пътят, по който се връщаш към мен. Сякаш съм ти липсвал?! Сякаш съм бил значим. О, моля те! Правех се на достатъчно глупав и приятно разсеян. За думите ти. За действията ти, под влиянието "на". Сподели ти. К ... 129 3 3 -
генек
Проза » Разкази Пием си чайчета и кафета с един младеж. Според мен младеж, де... Иначе – има си щерка в девети клас, че се и хвали с нея. Което е напълно нормално и справедливо. Тъй като детето е свършило куп неща. И хвалбата е заслужена.
Е, ако беше хвалба в бъдеще евентуално – „ще”, „ще”, „ще”... Тогава е смешно ... 70 4 16 -
генек
Проза » Хумористична Уличка. Тишина. Само две баби са извадили столчета пред портичките, наредили са отгоре стоката и чакат някой мющерия.
Обаче – няма. Есенното слънце леко пожълтя клоните, птичите аборигени се радват на освободеното от прелетните курортисти пространство, котките лениво се оглеждат, преценявайки конкур ... 87 2 20 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Девствеността и святоста нямат нищо общо с Любовта! Тоест, те нямат никакви допирни точки с влюбения човек що се касае да причините подтикнали един човек да се влюби в друг... 41 -
Heel
Проза » Разкази Искра се събуждаше бавно заради медикаментите, които бе пила. Съзнанието й постепенно се измъкваше от обгърналата го мъгла, но клепачите й отказваха да се повдигнат. Щяха да са й нужни поне още десет минути, за да се разсъни напълно. А с разсънването щеше, както обикновено, да дойде болката.
Минута ... 90 3 -
nadia.nanito
Проза » Други Обичам усмивките, които променят деня ти. Както думите, казани точно навреме - могат да поправят (почти) всичко. Пламъците в очите на хората, способни на това, е светлината, която предпочитам. И няма нищо по-топло от прегръдките им.
Откровението в погледа на един човек е най-сигурният знак за обич. ... 51 1 -
donkooooo
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи УЖАСИ
В секундите след като се събудих, още под въздействието на съня, аз бях твърдо решен да намеря гроба на Ваклин Каразубев, да го разкопая, да извадя трупа и да забия кол в сърцето му. След това ентусиазмът ми попремина, защото започнах да разсъждавам разумно. Едва ли е толкова лесно да се разко ... 162 4 12 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Финиан можеше да усети настроението на Елизабет. Буквално. Дори и черната перла на сабята му да не резонираше с гнева й, карайки цялото оръжие да трепти леко, дори въобще да я нямаше, беше абсолютно невъзможно да пренебрегне тягостното чувство, сякаш се е озовал насред черен, буреносен облак. Това в ... 30 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Вечерта беше като всички останали. Омръзнали й бяха до смърт . В едното кресло седеше онзи сухар, мъжът й и четеше вечния спортен вестник- много задълбочено, както винаги.Тя седеше в другото кресло, неподвижна и безмълвна, но отвътре беше като пружина. Нямаше търпение да седне на компютъра... да вле ... 139 2 16 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Сега ще ви разкажа за един младеж, който много обичаше да скита из планината с раница на гърба и да се любува на красотата й през всеки сезон .Казваше се Стефан и живееше с родителите си в един голям град. Градът беше много шумен, препълнен с коли, прашен и неуютен, а хората се държаха доста невъзпи ... 49 1 2 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Ние, хората, сме извънземни в човешко тяло... Но това, този факт, е много трудно обясним и, на практика, недоказуем - в крайна сметка! 31 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава VIII
Навън беше мрачно. И студено. Дъждът бе толкова силен, все едно градеше стена от мъгла- вода толкова гъста, която не само се пропиваше в костите, но и попиваше в тях. Малко бяха тези, които дръзваха да излязат на улицата... Ала те двете скрити в ъгъл между две къщи сякаш не обръщаха внима ... 57 2 3 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Финиан я водеше нагоре, към бедните квартали, но Лизи го осъзна едва когато започва да се задъхва по едни стълби. Страшникът също пуфтеше и стискаше ребрата си. Наистина беше невъзможно да не му съчувства.
– Защо не починем малко? – попита го предпазливо.
– Не съм уморен – процеди през зъби.
Тя подб ... 27 -
ico1_all
Проза » Разкази Старият Опълченец
Посвещава се на Недю Гюдюлев, един от онези
7000 луди глави, повярвали в Свободна България.
Старият опълченец искрено се радваше на жаркото августовско слънце и разсеяно слушаше речите на местните величия от новата „народна власт” в Стара Загора. Бе 9-тия ден на август 1947-ма, а п ... 71 4 6 -
Мильо
Проза » Хумористична Това ли заслужавам?! Чуждите хора – както и да е, но близките?! Приятелите, жената, децата…Тези, за които си отдадох здравето и живота!!! Кръвта ми още стои по стоманените въжета и подпорите, за да са те нахранени, добре облечени, да учат в чужбина… „Много си тъп!“ Така ми викат. Тъжно ми е, болно м ... 80 3 6 -
Рицарят
Проза » Повести и романи Казвам се Уилям Лий Кърк-Младши. Може би се досещате, че ми викат Бил. И не само. По-известен бях с прякорите си – „Тихият Гняв”, „|Зловещият Бил”, и „|Тихата Лудост”. Имах двама братя – Джон и Брад. Брад бе големият, Джон – малкият. Готини копелета бяха, диви сърца, луди глави. Но... и двамата вина ... 42 1 -
генек
Проза » Разкази Оня ден го ударих на почивка. Хубава почивка – три дни...
И отидох да пия чайче с едно маце. Младо, хубаво, високо, стройно... Предната година се обакалавърствала, тая се готви да се пише за магистърка...
Но пътем трябва да се живее...
А на Анка баща й почина още, когато учеше. Майка й е болна, баба ... 89 2 14 -
Maryana
Проза » Еротична Пролет е! Толкова е хубаво това усещане за светлина и цветове. Дъхаво ми е...
Ароматите на разцъфтелите дръвчета проникват в ноздрите ми, обгръщат тялото ми и плътта ми се превръща в пъпка цвят, цъфтя и аз, както пролетта.
Нощ е – споделена! Споделям нощта си с тебе, топлина и нежност, мечти и фанта ... 165 12 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи – Защо има толкова много каруци? – попита Елизабет.
След като Финиан само където не я извлече за яката навън, понеже явно му се бе видяла твърде бавна, сега я водеше за ръката из улиците на Ан Налат. Слънцето вече бе залязло, макар небето все още да бе обагрено в лилаво и розово. Тя бе виждала града ... 37 -
brinne
Проза » Повести и романи 23.
- Съжалявам, но се обаждам с още проблеми … - ясно долавяше притеснението в гласа на Васко.
- Какво се е случило? Нали общественото обсъждане мина и няма предявени претенции във връзка с изграждането на обекта.
- Там няма, но вчера пуснах „Идейния проект” при главния архитект и в Пожарната. От т ... 149 7 16 -
iliqnakzkz
Проза Бяха около десетина, идващи от социален дом. На всяко дете се падаше по една учителка - повелителка. Децата бяха с увреждания. Всички. Не разбрах дали са изоставени от родителите им или ежедневно ходят в този дом. Не искам и да знам, още повече би ми станало неприятно ако са изоставени. Това което м ... 99 3 7 -
exuded
Проза » Хумористична На опашката двама брокери разговарят.
– Ще купувам – казва по-ниският. Облечен е със зелен костюм и вратовръзката му стига чак до коленете. – Сега е моментът.
Другият е доста по-висок и носи цикламено облекло. Вратовръзката му стига до гърдите и понеже е бяла, прилича на лигавник. Не казва нищо, оче ... 90 2 8 -
генек
Проза » Разкази Имам приятел – даскал. Който твърди, че ако днес започваше работа в школото, вече да е напуснал.
Носел си, вика, романа „Спартак”. И в междучасието заинтересовани ученици го попитали: „Господине, какво е това „Спартак”?”.
Отначало помислил, че се шегуват, после видял – не, трагедията е реална.
Едини ... 98 2 18 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи На Чарлс Флетчър му трябваха три дни, за да донесе документите. Във Фриниа издаването на фалшиви документи отнемаше поне седмица и тежка кесия пари, за да подкупиш чиновниците или да наемеш добър фалшификатор, така че очакванията на Финиан бяха много ниски. Търговецът обаче го изненада с първокачест ... 30 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Виктор излезе от училище и бавно, безцелно тръгна по улиците. Не му се прибираше вкъщи. Какво да го привлече там?! Никой не го чака, не е подредил красива маса с вкусно ястие, което обича. Никой не го пита как е било в училище, защо се прибира чак сега от обяд. Забелязва ли изобщо някой, че съществу ... 106 2 15 -
rumbic
Проза – Роден съм в бедно семейство с три деца, момчета, аз бях най-малкият. Никога в детството си не съм обличал нова дреха, винаги доизносвах тези на братята си. Майка ми е от сравнително заможно потекло, но се запознава с баща ми и се обикват, обаче среща неодобрението на роднините си и заплаха, че ще ... 119 7 15
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.