-
СаБаКа
Проза Стефан обичаше да казва, че половината му бръчки са от мен. О, не... не съм му била нито жена, нито любовница, а бръчките твърдеше, че съм му ги причинила от смях. Та, Стефан беше техника на касовия ми апарат, нали и затова ни задължаваха. Понякога, кога от жега, кога от скука касовият апарат изпушв ... 66 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Числата на календара гледат завистливо единицата. Тя им се усмихва гордо от червено прозорче. 40 -
thedac
Проза » Други О, ти, човеко, неописуемо, изящно и гръмко творение на тази толкова силна, мъдра и смирена в могъществото си вселена – отново ли попадна в унизителния плен на изгарящата безизходица? Поради какво не успя да прегърнеш безславната истина, която е по-гола от новородено, положено в ръцете на своята плач ... 52 1 1 -
Неа
Проза » Повести и романи 3.
- Честита Коледа! – той я прегърна още на вратата. Силата, с която я притисна показваше колко много му е липсвала. През тялото й премина обичайната тръпка, но този път беше много по-лесно да я игнорира. Изведнъж изпита страх от срещата си с него. Отдръпна се и го погледна – засмян, стиснал розови ... 59 2 3 -
Dim32
Проза » Разкази, Други По пътя, случайно забеляза млада двойка, мъж и жена, които се смееха на глас и се закачаха един с друг. Очевидно бяха много щастливи.
Дядо Гриша спря за момент, седна на една пейка и си спомни за най щастливите дни и мигове в живота си.
Спомни си как и Той беше млад и буен, способен да покори света, ... 35 1 -
Мильо
Проза » Разкази Отвори шампанското, наля в две чаши и ѝ поднесе едната. След това седна на масата, срещу нея, чукнаха се, каза „Наздраве!“, отпи и внимателно постави чашата пред себе си. Докато тя гладно гребеше и на едри хапки преглъщаше ягодите със сметана, той прокара пръстите на дясната си ръка назад, през гъст ... 69 3 2 -
Петър1
Проза Хлъзгаше се бавно, влачеше мазното си тяло нагоре.
В последно време го боляха рогчетата, от многото сблъсъци с буйни тревички. Бавно се придвижваше, оставяйки лигава диря след себе си. По нея всички щяха да разберат откъде е минал. Бавно, но - сигурно се изкачваше към върха. Баща му го беше учил ник ... 99 3 6 -
Katriona
Проза » Разкази Лепнаха му прякора веднага след уволнението. Симо си дойде от казармата възмъжал, пуснал мустаци и любител на прословутото българско питие „Облак” – коктейл от мента и мастика. Незнайно как, вместо военните науки, беше изучил до съвършенство консумирането на „облаци” и така се започна. От автобуса а ... 221 15 26 -
xenon
Проза » Разкази „И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ... 63 -
rHathaway
Проза » Еротична Знаеш ли какво е усещането, когато изключиш едно от сетивата си?
Дъхът излиза на пресекулки, кожата настръхва, кръвта се нагорещява, мислите хвърчат бурно.
А дори не искаш да отваряш очите си, за да видиш. Искаш тъмнината, приветстваш я.
Кубче лед.
Капки се стичат по кожата и оставят съвършени прозр ... 51 -
йеромонах
Проза » Разкази Посвещава се на врачаните, загинали по време на съюзническите бомбардировки на 24 януари 1944 година
Изящна елипса. Съвършенство на формата, облечено в месинг, отразяващ бледите нощни светила на януарското небе се спуска към снега на непозната земя.
Малката стабилизираща перка издава единствения шум ... 48 1 -
vega666
Проза » Разкази Мето се прибираше от последната си екскурзия в планината в нерадостно разположение на духа. Напоследък хич не му вървеше с обувките. Късаха се пущините, а то взеха и да им се отлепват подметките . Вече хвърли няколко чифта на боклука, ей тъй, за едното нищо. Ех, поне да имаше качествено лепило, друг ... 154 8 10 -
honesty
Проза » Разкази -Мамо,кога ще порасна,искам като твоя маникюр!-детето сънено разтри очички и втренчено я погледна.
Имаха си всичко,скоро с Петър си бяха купили кола,живееха в просторен апартамент и това съкровище момиченцето ,което им се роди преди три години.
-Хайде заспивай!-прошепна Ива.
Зави мъничето,излезе от ... 53 -
DianaVer
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Вятърът погалваше косите му със своя нежен полъх, носейки ухание на морски пáри, лято, и на нея...
Той се взираше - далѝ в някой и друг слънчев проблясък сред хладките вълни, или пък изследваше хвърковатите капчици, пътешестващи със бриза. А съзнанието му бе далеч...
И не тревоги мъчеха ума му, нито ... 76 1 -
DianaVer
Проза » Други Здравей, читателю или просто – човеко! Приятно ми е! Аз ли? Аз съм също като теб – нежна, лутаща се, трепетлива душица, търсеща път, опора, утеха или просто смисъл, за да продължи… или спре, където е щастлива.
Щастието. Какво широко понятие е това, колко много картини ражда умът, все светли, топли и ... 87 1 3 -
Неа
Проза » Повести и романи 1.
Това е история за една любов.
Нещастна любов.
„Добре. Изчистено, ясно. Точно така трябва да започнеш.“
Казват се Наташа и Андрей. Тя много му напомня за майка му. И в същото време е съвсем различна. Като обратната страна на луната. ... 97 1 4 -
Nevium
Проза » Повести и романи Две щипки докосване, една чаена лъжица извор
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Пр ... 40 -
ParvaNova
Проза » Разкази Един комин стърчи, но малко е прегърбен, от далеч - не му личи, но отблизо – е кахърен,
димът не му люти – саждите отвътре – ще го пръснат. Едничък огън го крепи – дорде гори – едва ли ще го блъснат. А как се кипреше в началото – живот над стряха! В байрак облякоха му тялото – и песни пяха. Ала лято ... 155 12 16 -
goblenka
Проза Седя на брега, до дънера на плачеща върба и се взирам. Гледам водата как все по-бавно тече, как в прегръдките си разни неща и нещица влече... Потъвам в сините въртопи... Опивам се от птичите синкопи...Толкова неща под върбата се трупат! Спомени, лица, сърца! Колко клетви за вярност и колко лъжи! Кол ... 130 5 14 -
Dim32
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца, Други Тим и Бен видяха светлозелената табела
и разбраха, че се намират в много опасна зона. Вървейки напред, след малко стигнаха до една голяма, дървена къща, която нямаше никакви прозорци. Бен потрепервайки почука на голямата врата. Настана зловеща тишина, която още повече ги обезпокояваше. Тъкмо Бен отн ... 46 -
honesty
Проза » Разкази Косите ѝ светеха от слънцето. Купи ѝ сладолед и нежно обгърна раменете ѝ, не беше виждал по-голяма красавица. Двамата вървяха по градската алея хванати за ръка. Надя го погледна и тръпки преминаха по тялото й, обичаше го. Антон също я погледна и радостно се усмихна. Родителите на Антон бяха адвокати ... 67 2 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 15.
Не мога да кажа, че започнахме да учим по-добре... Нито, че направихме нещо изключително, пробив в науката... Но старанието ни личеше. А и разбирахме защо учим...
Освен това, усетихме ценността на всеки от нас. Та кой знае дали тази Анка няма да е бъдещата велика откривателна на нови вълни в про ... 55 2 8 -
Writer96
Проза » Разкази Г-жа Ана Николова бързаше да се прибере от работа, за да приготви вечеря. Работният ден бе свършил, а сега се преобличаше с колежките.
-Добре ли си?- я попита Милена
-Да, разбира се! Защо?
-Нещо много бледа ми изглеждаш.
-Така ли?! Може би днес малко се преуморих. ... 70 1 -
hristam
Проза » Разкази Когато тя се роди, не заплака, както плачат всички други новородени, но големите заплакаха.
Имаше нещо в гласа й. Напомняше песен, но макар все още не беше истинска песен, трогваше повече от истинска песен. И тъй като сърцето й, още тогава беше безкрайно отворено, а сетивата й изострени, тя усети, ч ... 95 4 12 -
Мильо
Проза » Разкази Направи много снимки на голото, легнало на земята и приличащо на скелет (от глад) дете, с още живи, големи, тъжни очи, миг преди то да издъхне.
Публикуваха снимките в Nasional Geographic, организираха изложби, получи Голямата награда за фоторепортаж на годината; заляха го с покани за лекции, семинар ... 83 1 4 -
ГалинаПавлова
Проза » Писма Уважаема майко! Благодаря, че се сети за мен след толкова години и реши да ме потърсиш. Разбирам нуждата ти от това, че няма кой да ти прави кафе сутрин и да чисти къщата, но нямам намерение да се връщам. Намерих сили да ти пиша това писмо, което ще бъде и последно към теб. След толкова години болка ... 130 11 -
honesty
Проза » Разкази Един град, може да е всеки град,с жители с различни съдби. Те не знаят, че съдбата на всеки има връзка с съдбата на другия, макар и не пряко,също и не само косвено. Всеки със свой характер, преживявания и странности, в една малка разкъсвана от противоречия и донякъде свободия държава. Притиснати хор ... 60 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Допустимата норма за отклонение в обществото е само, когато вредиш единствено на себе си.
2. Ако никой не те слуша, какво говориш, колкото и силно да викаш, пак няма да бъдеш чут.
3. Лошите моменти в живота правят удоволствието от хубавите, още по-голямо.
4. Липсата на критика води до ... безкрит ... 33 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 14.
После се заточиха дълги зимни дни и нощи. Събирахме се в големия апартамент на третия етаж, дежуряхме на пост, цепехме и носехме дърва, ходехме за вода, готвехме, перяхме...
И много четяхме...
А още повече си говорехме...
Така стигнахме до една идея – какво е станало със света... ... 72 2 6 -
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи ***
Ако си сребристо бялата луна-
Богинята на нощния вой,
или онази си - с позлатения лик,
която огрява в езерото черно ... 113 7 11 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава 23
-Мръсно чудовище!! – разкрещях се аз срещу зелените очи на Лидера, раздирайки гърлото си. Двамата войници ме държаха за ръцете, но аз впрегнах всичките си сили да се изтръгна от тях. – КОПЕЛЕ!!!
Той ме наблюдаваше спокойно с извратена усмивка и тръгна бавно към мен.
-ЕЛА МИ! – крещях аз и с ... 53 1 2 -
Соларе
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Колкото повече глобалното затопляне на Земята е реалност,
толкова повече Ледниковият период и студенина между хората – също! 84 2 5 -
aleksandra79
Проза След първото писмо…
Писмо!?! Какво писмо, по дяволите? Нали поне трябва да започва с обръщение! Поне това, нали? А аз как да те наричам: Господине, колега, приятелю, любими… Ти не си нищо от това и в същото време всичкото накуп. Объркващо е. Точно толкова объркващо, колкото в онзи първи миг. Нали ве ... 53 1 -
honesty
Проза » Разкази Бяха минали десет години от завършването на университета, а Цвета замислено бършеше с парцал лекьосаните маси в кварталното заведение! Искаше да учи в родният си град, да завърши и да работи по специалноста. Да, завърши с отличие, все още от време на време разлеждаше прашасалата кутийка с златния ме ... 80 3 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 13.
Новата година посрещнахме с празник. Скромен, но празник. Имаше дори елха – донесохме я от парка. Украшения се пазеха във всеки апартамент, жените сглобиха менюто, хубави дрехи се намериха...
По-сложно беше с настроението. Но успяхме да преодолеем песимизма и болката пред деградиращия ни свят. П ... 62 2 7 -
Мильо
Проза » Разкази Ето, че отново е тук. След три години. Три кошмарни години!
Тогава рисуваше залеза в парка и не усети кога се смрачи. Може би защото над нея светеше лампа. Дорисува картината, доволно се усмихна и прибра всичко в дървения куфар. Разбра, че се е мръкнало, когато тръгна по неосветената алея. Другото б ... 86 2 4 -
xenon
Проза » Разкази Така се изпокарахме, че си казах: „край”
Всичко започна без да се усетим. Такива думи от жена не бях чувал! Е, освен от комшиите когато си „говореха” на висок тон - то този тон се чуваше, не като тон от парчето на група „Контрол” (... и твойта майка съъъщоооо...) по- зле беше. Не вярвах, че тази кра ... 127 5 -
Бетон
Проза » Разкази МАЗАНКА
На опушке дубового крымского леса недалеко от Мазанки стояла скрытой ракетная часть, но турки или американцы её рассекретили. Разместили в лесу сапёрный батальон. Секретов мало, а вся служба, – лечебное минное поле. Тут каждое лето инженерно-строительная военная кафедра с преподавателями, с ... 44 1 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 20
На сутринта се събудих преди Димитър – той кротко спеше по гръб, светлината на сутрешното слънце осветяваше красивото му спокойно лице. Загледах се по изваяните черти на този мъж – правилния нос, меките устни, тази леко набола брада… исках да го докосна, но не исках да го събуждам, затова с ... 96 3 9 -
Eleya
Проза » Повести и романи ТАЙНСТВЕНИЯТ РЪКОПИС
Всяка сутрин, след закуска, дядо Добри засядаше по час-два на масата под асмата и пишеше нещо в дебела тетрадка. На децата им бе забранено да разпитват и пипат дебелата книжица.
И тази сутрин двамата се навъртаха около дядо си и незаинтересовано му хвърляха по един поглед през р ... 49 2
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.