-
brinne
Проза » Разкази 6.
- Нали не се притесняваш, че си тук с мен? – Васил се вгледа в лицето на Лора.
- Не … Малко ми е странно, трябва да призная. Отдавна не съм излизала с друг мъж, освен с Николай. А и с него скоро не сме ходили никъде.
- Не си ли щастлива с него?
Лора повдигна рамене. ... 77 6 18 -
Джерина
Проза » Повести и романи 3. Комендантът
Никой от нашето семейство не беше говорил още с коменданта. Когато случайно се разминаваха в двора, майка ми отговаряше на поздрава му със сдържано кимване, а баба Катина обръщаше глава на другата страна и се правеше, че не го вижда.
На сутринта след първото заседание на Народния съд ... 122 4 11 -
Writer96
Проза » Разкази Откриха чантата на Вероника на кръстовището. Беше случайно забравена на спирката.
Преди половин час тя беше тук и разговаряше с Иван и Самуил. С Иван се познаваше още от детската градина, когато той още тогава имаше навика да плюе през 10, 15 секунди. Тя много се отвращаваше от това, но пък той си о ... 85 1 3 -
written-springs
Проза » Разкази Февруари е странен месец. Доста негови близки хора бяха предали последен дъх именно през дните му. Като че ли той самият се променяше тогава. Слагаше някаква защитна маска, затваряше се в себе си. Ежедневието му добиваше една отегчителна гама, в която контрастът бе задължителен за спасението му. Сам ... 140 5 10 -
written-springs
Проза » Други – Здравей... – целуна я по бузата и се намести на стола до бюрото й.
– Какво те води насам?
Радваше се, че го вижда. Рядко се случваше той да минава през кабинета й. Студентите тичаха след него дори след лекция. Понякога не му оставяше време да обядва. Искаше да им бъде полезен, беше отдаден на рабо ... 138 4 4 -
генек
Проза » Други Честит 25 май на политиците, чиновниците и цялото общество!
То си е за честитене – тогава отминава трудният ден на просветата и културата.
Денят, който изисква от всички нас да се правим на празнуващи, да споменаваме с добро радетелите за знание и съзнание, държавата дори с грамоти да ги награждава. ... 69 4 11 -
perfanov
Проза » Разкази На пейката пред къщата бяха седнали дядо Ради и съпругата му. Те се наслаждаваха на топлия майски ден. Поздравяваха минувачите по черния селски път. Някои се спираха пред тях, питаха ги как са и продължаваха всеки по своите пътечки в живота. Преди няколко месеца, в края на зимата, дядо Ради беше пол ... 49 1 3 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Вече сме в самолета. Дори да искам да се впечатля, няма да мога, защото не знам кое е стандарт и кое лукс в тези машини. Тази е малка, поне така си мисля. Той не ме пита нищо. Благодаря! Запознава ме с хората, които са там, настанява ме и след малко сяда до мен. Стягам се в седалката, тук ли ще седи ... 44 2 2 -
Ranrozar
Проза » Други Човешкият живот е една одисея от раждане до оня миг, когато застанеш с пара в устата край брега на Лета в очакване на Харон с неговата ладия... за да те отнесе към мъгливия отсрещен бряг, потънал в тайнственост...
Това ми настроение, предхождано от опелото в църквата за упокой на душата на бате Миле ... 119 13 22 -
LATINKA-ZLATNA
Проза » Други А КЪДЕ Е ЛЮБОВТА
В средата на месец май и в началото на месец юни 2013 година получих покана от Председателя на Международните литературни срещи на КНС – Ибрахим Османбашич – да присъствам на Шестите международни литературни срещи в Сараево, а така също да изпратя мои стихотворения на сръбски или на ... 118 5 9 -
written-springs
Проза » Други Дисплеят на телефона ми светна. Изгледах екрана с презрение. Името й ту се появяваше, ту се скриваше. Вътрешно ми стана забавно. Опитах се да потисна усмивката си, също да обера емоцията си и вдигнах:
Аз: Много ми е приятно...
Тя: Добра вечер! Трябваше да ми съобщиш нещо, да не би да си забравил?!
А ... 144 4 7 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца - Коя е тази, петата или шестата? - попита бабата на Виктор и Роси когато ги видя пак да тършуват в калъфката на поредната възглавница.
- Петата е!- веднага отговори Роси- И вече намерих нещо! Я, свирка! Каква ли е тя и кой ли свири на нея?
- Това е свирката на злия цар Саргон- отговори баба й.-Той ... 31 2 -
di_t
Проза » Разкази Отварям един вестник и пак се смрaзих . Гърлото ми се сви на буца. Обля ме ледена пот. Ръцете ми изтръпнаха. Цялата ми нахаканост изчезна на часа. Гледам лицето си на първа страница. Издирва се! Написани с ей - такива големи букви. Да не съм убиец, че да ме търсят толкова упорито?
Мафията , полицият ... 64 1 10 -
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична Тиха, ароматна и омайна нощ.
Пищната и разсъблечена Луна
гали с нежна светлина Света.
Бавно от комина на къщичка с крака
кълба от цветен дим изплуват – ... 57 3 2 -
РозалиАнгелова
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Той, жонглирайки с торбичките, пъхна ключа в ключалката, превъртя го. Отвори внимателно и пристъпи в антрето. Огледа се. Ами да, пълен хаос, както и очакваше. Чехли, обувки, насам-натам; един шал- сбутан в един ъгъл, като непотребен; чадърът не беше на рафта на портмантото, а напречно на пода- добре ... 61 1 5 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към подиума със съда и подсъдимия, нито встрани към охранителите, нито назад, където семействата ни бяха се струпали в грамадната кошара за публика.
Само ръката ми стърчеше нагоре. Не сама, разбира се. В коле ... 68 4 11 -
robertratman
Проза » Разкази Спомням си го това магазинче за сладолед... Беше на върха на хълма - такава една малка постройка – малко странна. Покривът ѝ боядисан в синьо над входа започваше отвисоко а се спускаше към задния край. Отдалече приличаше малко на глава с нахлупен отгоре каскет, така че козирката да стърчи безгрижно ... 51 1 2 -
Eipril
Проза » Приказки и произведения за деца Ейприл беше най - жизнерадостната душа в това селце. Първа и единствена изтичваше, когато слънчевите лъчи огряваха хижите. Тичаше с пълна сила към Изгрева и викаше: " Слънце, слънце! Обичам те!". С виковете си събуждаше всичките жители, които никак не бяха доволни от това. След това Ейприл се спуска ... 50 4 -
Qndov
Проза » Разкази Правдата и Кривдата от деца били големи приятелки. Винаги ходели навсякъде заедно, дори в училище седели на един чин. Делили радости и тревоги през ученическите години, но тяхната дружба свършила на абитуриентския бал. Той бил последното стъпало по стълбата на тяхната взаимност. След него всяка поел ... 25 -
mairra
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи - Защо не ги наричаме пропаданци? - пита Летти. - Прехвърлянци е ужасно меко, намислено и славянско.
- Пропадането има и нещо отрицателно като конотация, - обяснявам. - Не е задължително да са пропаднали, за да дойдат в земите ми.
- Пропаданец не е като пропадняк. А и как мислиш твое Величество, - и ... 21 -
Джерина
Проза » Повести и романи 2. Народният съд
Не видях как арестуваха баща ми. Една сутрин, в началото на декември 1944 година, Фахри се втурнал задъхан в аптеката.
– Госпожо, днес ще арестуват господин Каранов.
– Какво говориш, Фахри? Как така ще го арестуват! За какво?!
– Ще го арестуват, госпожо. Братовчедка ми Мелек е чиста ... 118 4 9 -
LATINKA-ZLATNA
Проза » Други ЖИВОТЪТ Е БОЖИ ДАР
За първи път посетих Сърбия през 2008 година на Международните литературни срещи „Руднична врела” в Горна Милановиц заедно с поетесата Мая Михова от с. Кресна, обл. Благоевградска.
През 2010, 2011, 2012, 2013, 2014 и 2015 година бях гост на Международните литературни срещи „Гарави ... 90 5 7 -
Ranrozar
Проза » Други Човек когато носи спомени от разказите на други хора, които са ти дали живот и с родителска грижа са те закриляли, тук през общите земни дни - и вече са на небето, ти се молиш на него! И това е една звездна надежда на която се уповаваш до оня тих миг, щом с признателна обич ги потърсиш в небитието.. ... 128 12 26 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Затварям прозореца на монитора и издишам силно, после затварям и лаптопа. Знам, че Мейс не е разбрал нищо, защото говорихме на български, но от интонацията на мама може би е доловил, че е притеснена. Той ме зяпа с отворена уста, явно разговорът ми е задържал интереса му.
– Това е твоят език, значи. ... 44 2 2 -
di_t
Проза » Разкази Тогава нещо избухна в мен, реших че ако се измъкна ще отмъстя за Ина. Бяха я изтезавали нечовешки. Беше угаснала в жестоки мъки. Въпреки, че ми беше погодила такъв номер, аз болезнено изживях това, което и бяха сторили. Тези животни трябва да си получат заслуженото. А как ? Мога да ги жилна с не еди ... 60 1 5 -
NadeBo
Проза Хубави, но малко бяха дните до края на учебната година. Ирина и Камен трудно заспиваха. Мислите винаги се връщаха към преживяното през деня. Преповтаряха се думи, изречения, картини, сълзи и усмивки. Бяха много щастливи. За пръв път имаше на кого да се доверят и той да ги разбере. Докога ли ще трае ... 39 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи История Втора: Завръщането на демона
Виновен беше проклетият саз. „За тази повест нека звънне сазът...“ - така започваше той обичайно. И именно с началото на строфите му, кралица Елена Филипа, сляпата господарка на Морея, сега свързваше своето нещастие. Никога не беше виждала подобен инструмент и вс ... 23 -
vega666
Проза » Разкази Достигайки морето, Диди изхвърли сака и шапката си назад и нависоко през рамо, а после с елегантен плонж се изстреля в лазурната вода. Алфонсо, който почти я беше застигнал, също захвърли вещите си и плонжира след нея. Двамата се озоваха в дивните води на Шкорпиловския плаж. Загрели от ходенето, те ... 147 16 10 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Иванов беше именит телевизионен водещ, с голям опит.
Гостенката му беше младо девойче, съвсем скромно облечено- черен свободен панталон, ръчно плетен пуловер в червено и черно и под него бяла блузка . В гремьорната й бяха поставили изключително деликтен грим- изглежда и там са разбрали, че това на п ... 59 1 5 -
di_t
Проза » Разкази Отворих имейла, който беше от непознат за мен изпращач. Към него имаше и снимка.
Няма къде да се скриеш амиго. Светът е тесен. Дори и да върнеш парите с лихвите вече си мъртъв. Ина не беше много корава и бързо се предаде.
Приятел
Отворих снимката. Зловещо…. Виждаше се едно смляно от бой лице, а вмес ... 71 1 8 -
rumbic
Проза Замисляли ли сте се колко много неща може да направи човек без електричество, например, да чуе чуруликането на врабчето. Онова мъничко, сиво и почти невзрачно птиче, което в обичайното си ежедневие почти не забелязваме, камо ли да чуем звуците които издава.
Не ми се беше случвало отдавна да оставам ... 215 8 32 -
kleopatrasv
Проза » Еротична Звъни се. Този път не беше звънецът на вратата, а телефонът.
— Здравей! – чу се приятен женски глас.
Стив не отговори, затова тя повтори по-силно, но той любезно ѝ отвърна, че не може да се сети коя е.
— Не ми харесва това — продължи тя. — Особено интонацията ти.
— Какво да направя? Наистина не се с ... 107 4 -
Джерина
Проза » Повести и романи Пролог
Чудя се как щеше да протече животът ми, ако в нощта на 22 юни 1941 година онзи съветски самолет не беше бомбардирал родния ми град. Може би всичко щеше да бъде различно. А може би не. Така или иначе той го направи. Най-вероломно хвърли шест бомби над нашия мирен градец и спокойно си отлетя в ... 164 3 9 -
brinne
Проза » Разкази 5.
Наблюдаваше го. Нямаше намерение да го разпитва, нито да прави сцени. Беше безсмислено. Просто искаше да види дали нещо в него се е променило. Нещо, което ѝ бе убягнало. Трябваше да признае, че имаше такива малки неща, на които не беше обърнала внимание. Вече почти не правеха секс. Лежаха един до ... 136 6 15 -
angelbard
Проза » Писма Съкровена - родена от Светлината, отново съм в преоценка на това, което се случва. В мен, в дълбочината на моето същество, в Пътя по който вървим. Знам, че съм Изпитван, Проверяван, не за това искам да говоря. Ще ти кажа кои сме. Някой би казал кои сме бил! Не, и сега сме! Винаги ще бъдем! Днес навл ... 37 -
МарияДимитрова.67
Проза Чарът на нощта,
достъпен за малцина –
будните отвън.
Като мед от катурнат бакър потича залезът по хълма. Как са порозовели от свян цветята в градините! Небето, с розово лице, измито от току-що летналия дъжд, бавно потъмнява и пали първите вечерни звезди. От тревите се издига топла пара и разнася нао ... 89 1 17 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична Не зная кой ден сме. Понеделник ли, вторник, сряда, четвъртък, петък, събота, неделя… Все ми е тая…
И месеца не зная кой е. Нито пък сезона. А за годината не се и питам. Какво от това, че може би е десетата, двадесетата или стотната година от живота ми. Вървят си те – дни, месеци, години… И не се пр ... 116 6 20 -
РозалиАнгелова
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Тя беше малка, срамежлива, все се криеше зад нещо, но така очарователна... Макар че не се смяташе за красавица, защото още нямаше оня блестящ тен, който имаха по-големите, нито тяхната заобленост... а и тези пъпчици... Радваше се на топлите слънчеви лъчи, заобиколена от дружките си и мечтаеше да ста ... 68 1 5 -
Ranrozar
Проза » Други ---- Що не рече, бе братанче?!
Язе съм Димитар, ваш братанец!Нашиот единородец Миле умре у Хамбург! А в понеделник, демек утре, неговата жена Бианка, ке опее в храма "Свети Климент Охридски", наш духовен Отец и защитник на Верата, закрилниче на Охрид, Бог да опрости мъките му на наш Миле!
Значи,, вя ... 129 12 22 -
heartandsoul
Проза » Други Лятна привечер. Вятърът носи аромат на рози. Онова време от денонощието, в което на изток вече се появяват първите блещукащи звездички, а на запад мастилено-черната паст на спускащата се тъмнина дояжда последната ивичка жълто-розово небе. Тишината е нарушавана единствено от звъна на щурчетата и крас ... 32
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
