-
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ШЕСТА
БОРБАТА НА КАПИТАН МЕРЛО
Когато Андреа Мерло научи, че Фло иска книгата, която му бе подарила, бе малко изненадан, но не отдели много време да мисли върху това – щом я искаше, значи ѝ трябваше. Той прати един слуга да я донесе – Слава Богу, беше я оставил в двореца, в залата з ... 28 -
written-springs
Проза » Други Господи!
Хм... скучно ми е. Само самотни души ли има в този задимен бар? Паля цигара. Втора. Трета. Виждам, че пепелникът започва да плува в пепел. О, за малко да падне на роклята ми! Какъв ужас! Споменах ли, май не?! Винен цвят с голяма цепка. Чак до... намигваш ли ми, сладур?!
Сключила съм бедра, ... 140 4 11 -
Flavia_Fiore
Проза » Разкази 2.
Инспектор Френцов и полицейският началник в Лилково Ванков бяха приятели от деца. Реши да се отбие до участъка и да получи някаква информация за изчезването на дядо Христо.
По пътя си мислеше за всички онези стотици изчезнали възрастни хора, които никога не биваха откривани. Какво ли беше станало ... 148 1 6 -
Петър1
Проза Първото изречение. Най-трудното. Началото, за което ще завържем въжето на разказа.
Малко пресилено е това завързване. Но все пак...
Пътувам. В междуградска маршрутка. Маршрутка е, понеже пътува по маршрут. А междуградска...досетихте се. Излизаме от областния град, казва се Бургас. Шофьорът, мургав б ... 154 1 12 -
di_t
Проза » Разкази Мирко отвори вратата и влезе в одаята. Леля му и Вела седяха до огнището и си приказваха нещо.
-Добър вечер!- поздрави ги той.
-Добър вечер – отговори леля му, а Вела си мълчеше.
-Окъсня бе, леля, ние хапнахме.
- Лельо, пуснахме барата. Водата върти, пуфти, пере и пее като хала…- заразказва им той с ... 87 2 10 -
perfanov
Проза » Разкази На пейка, в края на парка седеше тя. Красива и нежна. Красота, облагородена от мъдростта на годините. Бе минала през мимолетните чувства на пролетта, когато влюбванията бяха на всеки дъх. Изгаряла в топлината на лятото и търсела слънцето в сърцето на любимия. Есента носеше духа на красивата жена, ко ... 63 3 -
ИнаКалина
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Аладин потърка вълшебната лампа: “Третото ми желание е да изпълниш още 1000 мои желания.“ Духът веднага го премести в приказката „1000 желания вече изпълнени“.
Бъди какъвто искаш, но също така остави хората да мислят, каквото искат за теб.
Вземеш ли се насериозно, може сериозно да се изненадаш от ли ... 253 14 25 -
perperikon
Проза » Разкази Телефонът звъни ожесточено. С цветния ми сън е свършено. Събуждам се в черно-бяла стая. Повече черна, отколкото бяла. Сумрак. Телефонът звъни отново. Пресягам се да го изключа. Мярвам името на комисаря на екрана. На комисар не се затваря. Плъзвам пръст по екрана.
- Крумов! Къде си?! – дрезгавият му ... 315 4 15 -
Eipril
Проза » Други Ние сме заседналият куршум в дулото
на българският преход. 51 -
генек
Проза » Повести и романи И отново извинително предупреждение.
За специалистите по надзор на свободата на словото и фантазиите. Тази история е напълно измислена – и нея чух в градската баня, но не видях кой разказваше, защото имаше много пара, очите ми бяха сапунисани, наоколо се буташе бая народ…
И хич не съм съгласен с изл ... 86 3 10 -
di_t
Проза » Разкази Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред ... 67 1 5 -
Galinit4eto
Проза » Писма Аз съм Галинитчето! Искам да споделя с всички вас моите мъки и болки! Моля Ви да ме разберете и изслушате!!!
Обичам с цялата си душа и сърце един човек. Той е моето прекрасно слънчице, той е радостта ми, той е щастието ми, любовтта ми, смисъльла на живота ми. Всичко за мен! Стиховете, които тук всич ... 118 1 5 -
Си_Мапипис
Проза » Разкази Отвори очите си, но не усети вълнение относно предстоящия ден. Честно казано, не усещаше нищо. От много отдавна. Може би понякога, когато спомените връхлитаха внезапно и неочаквано като летен дъжд, усещаше малко гняв, но не полагаше усилия да храни това чувство. Вече всичко беше загубено. Нямаше сми ... 349 7 19 -
written-springs
Проза » Други Няма нищо по-хубаво от това да ме прегръщаш в мисълта си.
Да мечтаеш компанията ми в самотните си нощи.
Да целуваш страстно, без мяра да ме обичаш...
Отне ми доста, за да те открия.
Животът ми отлетя, докато ми повярваш. ... 104 1 3 -
Heel
Проза » Разкази Гледачката взе кафената чаша и се вторачи в утайката. Бе възрастна жена, с набраздено от бръчки лице и очила с дебели лупи. Воднистите й очи се присвиха. Тя завъртя бавно чашата, за да може да разгледа и стените, и изсумтя.
– Как ти беше името?
– Мириам Селизова – отвърна седящото от другата страна ... 108 1 -
Неа
Проза » Повести и романи Еми се изправи и се вгледа в затворената входна врата на апартамента си. Нямаше никакво време, трябваше да измисли разрешение на проблема незабавно. Остана известно време взряна във вратата, умът ѝ работеше трескаво. Едно беше очевидно – от тази врата не можеше да излезе. Отвън на прага имаше четири ... 32 -
АлисънРейн
Проза » Писма Септемврийският хлад не носеше нищо друго освен чувство на самотност, а вятърът разпиляваше мислите ми като калинки и объркваше душата ми...
Поглеждам се в огледалото и не мога да разпозная образа, който стои насреща, и ме гледа втренчено (много е възможно отражението също да не ме е разпознало).
Пъ ... 39 -
popolo
Проза » Други Влизам в кол- центъра.
Около първия кол се е овъртяла сластна операторка от Русе, приема повиквания и си върти шайбата наляво- надясно. На съседния мулатка от Ахелой така се е усукала около оръдието си на труд, че прилича на логото на аптека. Поръчвам й два блистера възбуда, пъхвам 20 лева под гишет ... 60 1 -
Петър1
Проза Неспециалисти, като мен да дават мнение, това си е вече живо кощунство. Обаче, отново нашите прекрасни хайванчета се изложиха. Но пък самият факт, че Балканският лев изрева, макар и преди заспиване си е повод за национална гордост. Може да е балкански този лев, но пък онези, островните са цели три. ... 44 8 -
Plevel
Проза » Повести и романи Беше изминал половин час, когато дрезгавия смях на възрастния насече въздуха. Той се смееше, но на другите двама им прозвуча като смях пресипващ в плач.
- Ей, ей, мъжки – хвана го за врата, тънкия гласец, на име Марто. – дай по-ведро, а? Не си сам. Нали, Саша?
Руснакът усети потупване по гърба и при ... 110 1 5 -
Flavia_Fiore
Проза » Разкази 1.
Инспектор Дамян Френцов шофираше и се наслаждаваше на живописната гледка край пътя.
Спомените от детството му неизменно бяха свързани с летните ваканции при баба му и дядо му в Лилково. Завинаги в съзнанието му бяха слънчевите, безгрижни дни, игрите до късно вечерта, ароматът на бабините гозби.
П ... 66 2 4 -
exuded
Проза » Разкази Тази обява привлече вниманието му. Близка му беше, вчера я пусна.
Остави лулата. За миг се загледа как димът очертава кълбове. Красиво.
Стана и се обади.
Разговорът беше дълъг.
Когато се върна, лулата я нямаше. ... 84 3 6 -
troia
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи В резултат на разразилото се подводно течение две пластмасови шишета се сблъскали на дъното на океана. Едното било синьо на цвят, а другото зелено.
- Знаеш ли, че изглеждаш страхотно. Приличаш на красива морска риба. – казало синьото шише.
- Наистина ли? А какво е риба? – отвърнало зеленото.
- Ами т ... 104 2 13 -
ЕдинСкитник
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична Внимание: Всяка прилика с действителни лица и събития в разказа е случайна.
В една далечна галактика, на светлиннини години от планетата Земя, една друга планета се въртеше около своята звезда Райко, наречена така от обитателите на планетата, която пък планета се наричаше Гея. Обитателите на планета ... 143 2 5 -
Writer96
Проза Вчера на 29-ти ноември се случи така, че докато се прибирах, след като бях изпратил приятелите си до спирката и след като бях се забавил за последни две, три сладки приказки, заварих две патрулки и линейка пред входа където живеех.
Мигновенно двама полицаи ме попитаха дали живея тук. След като потвъ ... 59 1 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ТРЕТА
ТАНО ВЕРЕЛ СЕ БЕЗПОКОИ
- А принцеса Еми? – попита Тано. Арно току-що му бе докладвал за действията от последните два часа на всички благородници и служители в двореца. Тано се интересуваше конкретно от Еми, защото бе научил, че вчера след разговора им и е ходила до Божия униве ... 25 -
ПетяБогданова-Детелина
Проза » Разкази Совата имаше две очи. Две големи, изпъкнали, искрящи очи. Когато се загледаш в тях, сякаш отваряш тунел, по който й отдаваш лъжите си. И се чувстваш уязвим. Защото совата знае всичко.
До сутринта, в която совата беше останяла сляпа. Коварен и опасен беше дяволът у всеки, но непозната беше на нашия г ... 190 2 -
rygit
Проза » Повести и романи - Княгиня Евдокия сестрата на Цар Борис III болна била от епилепсия. Нещо като моето требе да е. Па то Царят и един Учител на име Дънов били близки. Тоз’ последния па бил водач на некакво си братство.
- Бялото братство – знам за него. Че какво?
- Точно той обадил на Царя за туй место тук. И още му р ... 34 1 2 -
tedi
Проза » Разкази Едно младо момиче,минавайки по улицата се натъкна на грозна картина. Стара немощна жена се влачеше по земята.Веднага изкара телефона си,снима жената,след което и помогна да се прибере до апартамента и.Там беше шокирана от голямата мръсотия и реши да и изчисти жилището. Бабата веднага и се оплака ,ка ... 85 2 6 -
thedac
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Жените са цветята на реалността, грижовно поливани от майстор, роден под щастлива звезда и дарен с възможността да живее вечно. 42 1 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Повечето хора просто не знаят какво/кое е най-важното нещо на света... затова, когато те срещнат на пътя, те питат за второстепенните неща от живота: имаш ли кола, жена, работа! Никой не те пита дали си щастлив, защото почти всички си вярват, че това, което не може да се купи с пари - може да се куп ... 47 1 -
zuzara
Проза » Писма, Други Знам, в реалността е друго.
Не така нежно, не така деликатно и романтично. Затова те пресъздадох в мечтите си, допускам те в сънищата си...
В мислите си гостенин без покани. Позволих ти да се настаниш удобно. Не си у дома си, но се почувствай така. Би ми било добре.
Ако успееш да се почувстваш, ще о ... 45 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА
КОРИ Е САМ В СТОЛИЦАТА
В напредналите сутрешни часове, когато топлината на слънцето започваше да се усеща и котките по дворовете на къщите излизаха да се изтегнат на припек, Кори яздеше бавно по улиците на Пила. Оглеждаше се и се опитваше да се приспособи към новата обстановка ... 31 -
batchvarov
Проза » Разкази Събуди го писък на жена. Остър писък, умолителен. От онези, дето сгъстяват въздуха и свиват душата. В първия миг не разбра какво става. Виждаше преполовената бутилка с уиски и усещаше въртележката в главата си. След това писъкът се повтори. Беше по-плътен. Николай надигна глава, която бе подпирал на ... 213 8 17 -
popolo
Проза » Други Удивително е колко много време ми е нужно, за да не свърша нищо!
Похабявайки времето, обаче, според Айнщайн, аз похабявам и пространството, защото двете били едно и също. Демек, ако лежа достатъчно дълго време в стая от 20 квадрата, на края на лежането тя би трябвало да е станала 18 квадрата. Разбир ... 56 2 3 -
Maryroj
Проза » Разкази Европът или пътуване към Прага и обратно
Част I – Пътят към Прага.
Реших да напиша за това мое пътуване до Прага и обратно. Какво ли точно трябва да напиша? Ще карам по ред. Качих се на автобуса в Стара Загора. Служителката, която ми продаде билета беше изключително любезна с мен. При проверката, ко ... 66 1 5 -
thedac
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Когато човечността не се появява, личността загрубява. 51 1 2 -
генек
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Опитен магьосник ще ви излекува от наивност и излишна доверчивост. При пълно предплащане на услугата – гаранция 100% успех…
Спомени – всеки пионер трябваше да предаде на държавата 20 кг хартия, 10 кг желязо и двама, които не са предали…
Женски разговор: „Лежа със своя и изведнъж влиза моят…“
Обява: ... 64 3 10 -
генек
Проза » Други Седя си, подсвирквам си, даже си подпявам…
Хубаво настроение.
А две познати момичета подмятат: „Господине, пиете ли си хапчетата редовно?”.
Позачудих се, пък загрях.
Демек – абе, да не съм мръднал, та така съм се разпял? ... 67 2 12 -
Maryroj
Проза » Други Искаш да ме уплашиш ли? Искаш да ме откажеш от теб? И как ще стане това? Та ти не ме изпускаш и за миг. Държиш ме в мисловния си капан. Ровичкаш в мислите ми. Мислиш ли, че аз не правя същото с теб? Забрави ли, че ти също се страхуваше от мен, защото съм вещица, защото мога да те изгоря, както изгар ... 63 2
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
