-
exuded
Проза » Разкази 5.
Петър Иванов спря за кратко и разсъди: с кого разговаряше? Дали Живко разбираше и дума от изреченото? И защо ли пък трябваше да разбира? Примерно това, което му дойде наум:
– Когато си въобразиш, че си нещо повече от себе си, ти вече нямаш цел, Живко. Така мисля. Най-висшата цел е да се намериш. ... 73 2 7 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Дори т.нар. търсачи на Истината, всъщност, търсят Изгодата. Повечето от тях търсят материалната Изгода, по-малкото – духовната. Едните искат да си уредят живота на Земята, другите – в Рая. Алчността си е Алчност, независимо от аспекта –бил той материален или духовен. Странно е, но е така... за жалос ... 46 1 1 -
Stasi.1
Проза » Други “Праведният, който отстъпва пред нечестивия е като мътен извор и развален източник“, Притчи 25:26 .
В друга редакция стихът гласи: „Както мътен извор и замърсен кладенец, така е праведният, който се поклаща пред безбожния.*
Праведният е човек, който се старае да спазва Божите изисквания. Нечестивият ... 31 -
xubavka
Проза » Разкази Когато наближи празникът „Света Марина“ си знам, че ще се тръгва за Варна. По това време на годината се провежда републиканското първенство по шахмат на малките селища в страната. Бяхме няколко човека – ентусиасти и учредители на един шахматен клуб „Оборище“, и през лятото водехме отбор талантливи д ... 203 1 10 -
robertratman
Проза » Разкази Онова лято се очертаваше да бъде доста скучно. Бях на десет години – сигурно ще да е било ваканцията между пети и шести клас. Повечето ми приятели бяха заминали кой на село, кой на море. То и аз щях да ходя на село, но баба се разболя и я докараха на лечение в София. Мислех си, че имам доста кофти к ... 135 3 8 -
troia
Проза » Разкази Тя влезе в кабинета, огледа го внимателно и седна на стола. Личеше си, че е притеснена. Младия мъж зад бюрото се взря в нея. Погледът му беше дружелюбен, но делови и преценяващ. Умът му работеше като компютър .
Първо - бъдещата му клиентка беше жена около тридесетте. Възраст граничеща със старостта ... 174 3 16 -
-Manny-
Проза » Хумористична Как да се отървем от половинката си?
За мъже:
1. Арсеник.
- положителни качества:
Сложено като добавка в сутрешното кафе е просто и ефективно. Убива желанието за живот у вашата жена. БУКВАЛНО. ... 61 2 -
Бетон
Проза » Разкази «ДОМКРАТ»
Иван Михайлович добивал третий мотоцикл, и все - с руки купленные; сразу старьё взял из-за плохих денег, потом деньги новые пришли – но новый мотоцикл купить – блат надо иметь.
У Ивана Михайловича блата не было.
Не было, пока на свадьбе племянницы не познакомился с важным городским человек ... 27 -
EvaRang
Проза Нека отворим една тема, свързана не с нещо друго, а със секс. Ако напишете гореспоменатата думичка в гугъл, ще получите не малко информация. Ще бъдете способни да се ограмотите, да разберете колко е важно това за вашето здраве, колко точно калории ще загубите, как това ще се отрази на психиката ви, ... 207 4 20 -
perfanov
Проза » Разкази Благодаря Ти, Господи, че си ме опазил през този ден, съхрани ме и в идващата нощ!
Благодарен съм, че и днес имах възможност да покажа добротата, с която си ме дарил. Имаше хора, които зарадвах, но и такива, които ме помислиха за наивен и глупав. Но аз съм спокоен, защото заставам в този час пред Те ... 34 1 1 -
written-springs
Проза » Други Отново плувам в самотен бар. Сред облаци дим. Души червеи. Поръчвам и не виждам. Губя представа. И се връщам. Колко много преживяхме за малко време, а?! Не успяхме да намерим онзи интервал, в който да се открием. Ти посегна на живота си. А моя вече го няма. Някъде погина, оставайки с желанията си да ... 93 6 4 -
генек
Проза » Хумористична Вбеси се… И как няма да се вбеси. Изпусна телефона си. Само да погледне кой звъни – с една ръка го взе, с другата оправяше рисунъка на веждите, а няма три ръце, та се наложи да хване телефона лефтерната, а взе, че изпусна и италианската чантичка, която пък падна върху френските обувки и без малко да ... 104 4 18 -
Сенд
Проза » Разкази, Хумористична Джуджето Наско се появи в съня ми.
Когато това стане, през деня ми се случва нещо хубаво.
- Къде изчезна, бе Наско? Отдавна не си идвал! - казах му.
- Как да дойда, като спиш само по два-три часа?! Аз идвам,
когато имаш здрав и спокоен сън. ... 118 2 9 -
Musical_person
Проза » Разкази Времето започваше да се разваля в един следобед. В онзи ден г-жа Мицкевич все още работеше и леко се притесняваше как ще се прибере, тъй като не си бе взела чадър. Жената от години я повишиха на длъжността главен счетоводител към една администрация. На средна възраст, имаше дъщеря на име Анна и се б ... 78 -
EvaRang
Проза » Други Замисляли ли сте се някога за времето. Да, времето... Понякога бързаме, искайки то да мине по-скоро, очаквайки щастието, търсейки избавление. Друг път сякаш искаме да го спрем, да иживяваме мига отново и отново, наслаждавайки се на моментото удовлетворение, дадено ни от кралицата Съдба. Но... постав ... 88 5 5 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Този път няма да е за късметлията Мишо, а за една приятелка: Катя ходи на танци две години вече, и от време на време си организират и "танцотеки" в едни столичен мол.
Миналото лято се връща от една такава танцотека към Люлин с колата, часът е към 2 през нощта, тя е сама. Няма го редовния полицейски ... 94 3 10 -
Петър1
Проза » Хумористична "Имало едно време едно джудже. То се казвало...
Не, почакайте! Ще започна отново:
Имало едно време едно джудже. То се казвало Шиконоско"
- Ама че име за джудже?
- Какво пък е това име? ... 103 1 -
exuded
Проза » Разкази 4.
След две денонощия в десета стая положението беше различно. Двамата мъже си говореха по-често, без пресекулки и без излишни подозрения. Скоро щяха да се разделят и никога нямаше да се видят повече. Знаеха го и двамата. И сигурно това развърза езиците им.
– Денеска че ме изпишат! – Живко вече не б ... 85 3 3 -
Heel
Проза » Разкази В подлеза бе толкова тъмно, че на Виктор му се наложи да използва фенерчето на телефона си. От ъглите лъхаше на урина. Стените бяха целите в графити и лъщяха зловещо на мижавата светлина. От едно покрито с мухъл петно на тавана се процеждаше вода.
Виктор ускори крачка, искаше да се измъкне по-бързо ... 72 3 1 -
palenka
Проза » Разкази, Хумористична Един познат все се бъзика с мен, как с моето въображение съм можела всеки разговор да преобърна с краката нагоре и да го пратя в най-неочаквана насока и как съм виждала не между редовете, а между думите, та по тоя повод оня ден си припомнихме една забавна случка от зимата, която можеше да не е чак т ... 112 4 14 -
Петър1
Проза » Разкази Никога не се срещнали, явно така им било писано.
Запознали се в някакъв сайт, от онези, знаете ги. В един от онези сайтове се запознали, където се срещат самотни души. После започнали и да си пишат, някак се харесали. А накрая се влюбили един в друг. Доста време продължила тяхната Интернет любов, пи ... 195 11 -
генек
Проза » Хумористична На колко много хора им се иска да са като птиците… Да летят, да се издигат в небесата, да се стремят към висотите на безкрайната шир, да гледат от високо на дребната, все по-свиваща се Земя, да подминават гордо с погледа си страхливците, пълзящи в кълта…
Красота… Устрем… Безспирен полет…
Друг свят, ... 91 2 18 -
-Manny-
Проза » Разкази, Хумористична Лятото чупи призми и драска роговици.
Астигматизъм!
Аз пък си счупих любимите очила.
Непознат кретен беше виновен, ама аз откъде да знам, че ще се блъсна в двуметрова горска фея под прикритие?
Алоооо! - викам му - вие в Кретенландия дупки ли имате за очи? Ама.. къде са ти фаровете на крилата бе? Не, ... 94 2 9 -
АнитаР
Проза » Разкази, Други - Остаряхме си, Гино!- казва Стайка през смях, докато сядаме на една пейка в парка и наместваме изкуствените си ченета. Смеем се дълго на времето, на децата, на луничките по ръцете, на посивелите си коси. Младите искрено ни се радват и не след дълго няколко пейки до нас също се разтрисат в смях, под ... 70 2 -
Christoph
Проза » Други (или как стигнах до Русе)
by Christoph Georgiev
Нека първо да разсея съмнението, че все още има хора, които са достатъчно луди и авантюристични, за да подминат работа и да тръгнат на пътешествие. Няма! Или аз не съм ги открил още. Разбира се имаше жена. Ах, каква жена (смее се). Разбира се, не тя бе ... 69 3 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Ако нещо, нещичко, във Вселената не е съвършено балансирано, то тя неизбежно ще колапсира, защото ВСИЧКО Е СВЪРЗАНО/ВЗАИМОСВЪРЗАНО... 38 -
written-springs
Проза » Писма, Други Греша ли?
Подсказвай.
Нямам идея как трябва да постъпя.
Не знам как се обича.
Боя се дали ще мога да го изразя, ако... ... 114 5 5 -
Петър1
Проза Нещо ми е писнало напоследък.
Писнало ми е от фалшиви герои и от истински мръсници.
Но да карам поред, както аз си знам.
Ще започна с българската жена.
Българската жена е най-изумителното същество, което може да срещнете на тази планета! ... 113 3 1 -
Мартин84
Проза Животът беше четири стени и малък прозорец, притискащи го неумолимо около себе си, ала той чувстваше присъствието й в празната стая.
Усещаше я в милувката на течението ,промъкващо се през открехнатата врата. Виждаше лицето й оформено от сенките, преплитащи се в ъглите на помещението, подгонени от дн ... 50 1 1 -
exuded
Проза » Разкази 3.
В шест и половина сутринта се чуха движения и тропот из коридорите на урологичното отделение:
– Ставайте! Събуждайте се!
В десета стая бяха будни.
Първо легло беше омачкано, скърцащо и мокро. ... 82 1 6 -
-Manny-
Проза » Разкази, Хумористична Под носа ми го тръшна!
Лале бе..лале!
Минавал бил през на баба Веса улицата..и прескочил плета. За едно лале, представяш ли си?
И тая гнойна пъпка.. ах, баба ви Веса. Довтаса и се пукна точно пред вратата. Видяла го.
Ти бе, разбойникоооо - вика на Александър - с акъла си ли си бе? Аз тее лалета на в ... 104 3 9 -
Flavia_Fiore
Проза » Разкази 1.
Снегът бавно трупаше пухкави преспи. Всичко наоколо беше бяло и чисто. Коледната ваканция беше започнала преди два дни и площадчето пред старата часовникова кула в Краище се огласяше от детски глъч. Деца с шейни, деца със ски или просто оборудвани с кураж – всички те се радваха на снега и на своб ... 95 3 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Мълчанието се ражда от виковете. Колкото са по - силни те, толкова е по - дълго то. 40 1 2 -
mislitel
Проза » Разкази Влюбен съм в този период от годината, когато градусите преминават триисетака и се задържат дълго време в границите на бирата и цацата. Тогава нещо се преражда в мен и започвам да търся нея. Новата си любов!
А старата, която винаги е с мен, заживява нов живот и иска своето. Тогава поглеждам с наслада ... 251 3 31 -
ТеоБо
Проза » Разкази Желаех ли тази жена? Желаех я до безумие. Забелязах я в танцуващата тълпа- грациозните ѝ движение, нежното ѝ, подмамващо поклащане на бедрата ѝ, ръцете ѝ, които се движеха като крилете на лебед, гърдите ѝ, в които исках да забия главата си и да смуча зърната ѝ като бебе сукалче. Дали щеше да ми се о ... 114 2 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Г-жа Анна си пиеше сутрешното кафе, когато телефонът звънна.
Беше любимата й племенница.
- Здравей, лелче. Заповядай довечера вкъщи - децата са за малко тук и искат да те видят, нали знаеш колко те обичат!
- Благодаря, мила, с удоволствие.
"Колко хубаво!" си мислеше г-жа Анна. Винаги й беше приятно ... 62 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична Кристиян се страхуваше от смъртта. Единствено от нея. Защото светът беше пълен с опасности, всеки ден и всеки миг носеше риск, всеки срещнат – пеша или в кола, беше заплаха, никъде нямаше спокойствие. Дори в тихия парк липсваше сигурност – къде клон падне върху разхождащите се, къде ще ги обстрелят ... 110 4 13 -
vega666
Проза » Други Днес младите българи масово се евакуират от родината си през Терминал 2. Кой е виновник за това явление? Ще ви отговоря на този стремглав въпрос, уважаеми читатели. Но преди да достигна до отговора му, ще споделя с вас, че ако по времето на соца границите ни бяха широко отворени за желаещите да напу ... 284 9 16 -
written-springs
Проза » Други Нещото, което не бях виждал отдавна в очите на Силвия, бе вълнението. Емоцията, която караше лицето й да се усмихва в този момент. Да бъде поне за малко щастлива, това... до тази вечер бе блян, чиято невъзможност ме тровеше бавно и мъчително.
След като се прибрахме в хотелската стая, реших да действ ... 92 3 4 -
Flavia_Fiore
Проза » Разкази 1.
Дъждът бавно напояваше земята. Есента вече властваше над града, студът и мъглата бяха чест гост, а падналите листа образуваха шарен килим с дивни краски. Дъждовните капки по тях блестяха като бисери, придавайки приказност на цялата картина.
Комините на къщите в планинското градче Краище пушеха, а ... 142 6
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
