-
svdonchev
Проза » Разкази I част
Случи се така, че започнаха ненадейно да измират хора. Роднини, съученици от детството, съдружници, съседи по двор и други, по- далечни познати. Съдбата ги бе подхванала всички с голямата метла, сякаш само заради някогашна връзка с него, Карло. Лоши вести за смърт пристигаха отвсякъде. Зареди ... 41 -
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична Във Вещерското сборище…
Ама какво си ти?О, къща на крака!
Разтропана и скърцаща си вехтория,
а колко много истории си ти събра
от тези, които весело се смеят ... 96 5 14 -
evgeniya
Проза » Разкази - Ей, тъпанар! Имам деца вкъщи, които ме чакат. Това са просто ябълки. Избирай по-бързо. Нямам цял ден. – крещеше възрастната жена.
Не съм сигурна кое повече ме озадачи – факта колко груб език използваше даденият индивид, факта, че беше жена или факта, че забързаният и напрегнат начин на живот, съст ... 75 2 8 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи "Хората имат белези от рани на най-неочаквани места, като тайна карта на личните им истории, диаграми на всички техни стари рани. Повечето от раните ни заздравяват, оставяйки само един белег. Но някои от тях не. Някои белези носим с нас навсякъде. И въпреки, че раната е заздравяла отдавна... болката ... 53 2 2 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Вярата е по-ценна от парите.Не я губете! 48 2 -
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца Хитър Петър, както всеки родолюбив българин по онова време, взел участие в обсадата и битката за Одрин от октомври 1912 до 26 март 1913 година. Нямаше да споменавам този факт, ако този ненадминат шегобиец със своя съвет не беше допринесъл за обрата на войната срещу Османската империя.
Няколко дни пр ... 50 1 4 -
messedupmind
Проза » Писма Скъпа 2018,
Ето, че ти си към своя край и аз сметнах за нужно да направя равносметка на изминалите почти 12 месеца, в които имаше много тъга, но и бяха изпълнени с много щастие и приятни преживявания.
Твоето начало свързвам с не толкова хубави емоции. 2017 ти заръча да ме поизмъчиш доста, за да си в ... 42 -
ZAGORA
Проза » Разкази, Хумористична По пътеката към цеха вървеше млада жена.Тя видимо си имаше всичко,дори малко повече от колкото трябва.Ако я гледаше някой отстрани ,сигурно щеше да каже ,че е твърде яка.Че беше яка,яка беше.Но беше стройна и стегната в съразмерната си закръгленост.Природата не беше щадила материалите си за нея,но т ... 72 -
Ambrouse
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Чувствах сe ужасно потиснат, както никога преди. Това явно се отразяваше и на физическите ми показатели, защото от служба Медицински контрол вече три пъти се обаждаха, за да ми опяват, че трябва да си направя подробни изследвания. Нямаше как да откажа, иначе щяха да ми прекратят медицинските осигуро ... 127 1 4 -
MisterVanko
Проза » Разкази Беше една прохладна ноемврийска сутрин. Потривах премръзналите си ръце, след като бързо се настаних във влака. Топлината на парното ме връщаше към живот и караше кръвта ми отново да забучи весело. Свалих качулката си, шала, а накрая и самото яке. Както всяка сутрин, нетърпеливо чаках да достигна кра ... 60 2 -
perfanov
Проза » Разкази Петя и Румен, живееха в квартал на голям град, заедно с дъщеря си Емилия. Двамата родители близо двадесет години бяха работили в различни фирми. Сменяха работата си, трудеха се и на по две места, само и само да получават по-добри доходи, но успяваха да изкарат колкото да оцелеят. Детето растеше, раз ... 51 4 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Единствено евтините хора си "ъпгрейдват" имиджа, купувайки си скъпарска кола. Хората със самочувствие/себеуважение... нямат нужда от лустро! 55 1 1 -
exuded
Проза » Разкази Излязоха навън. Той я загърна с палтото. Добре че беше гардеробиерът, съвсем внимателен човек с опит в занаята си – веднага позна сивото дълго палто на дамата и не поиска номерчето. Всички академични типове са разсеяни, така знаеше той открай време; трябваше да познава връхните им дрехи по памет. Из ... 54 3 6 -
pamitam
Проза » Разкази Дядо все го беше страх да не умре. Сякаш не му се ходеше сам на оня свят. И когато погледнеше баба с големите си сини очи, той чакаше тя да го успокои.
- Спокойно, Митко! Сам не те пускам никъде да вървиш. Кога му дойде времето ще се хванем двамата за ръчичка и заедно ще идем там - на Бялча. 79 1 2 -
LiaNik
Проза » Разкази "Тази вечер жена му избяга -
бе повярвал във калните клюки,
псува дълго, с юмрук я налага
и ребро над сърцето й счупи!..."
Из стихотворението "Ребро над сърцето" ... 183 17 37 -
brinne
Проза » Повести и романи Костадин Милев празнуваше рождения си ден в малък, изискан ресторант в центъра на столицата, а гостите му бяха тесен кръг от специално подбрани хора.
Когато Крум Пеев и съпругата му Емилия пристигнаха, Милев ги поздрави любезно, но очите му през цялото време не се отместиха от Маргарита. Още, откакт ... 90 11 19 -
di_t
Проза » Разкази Нина и хер Балинг
– От утре, да те няма във фирмата! – гласът все още отекваше в главата ми и като свредел. Изплува образът на този гадняр шефа и бързо го прогоних от съзнанието си. Надигнах се бавно от канапето, погледнах през прозореца и видях пробуждащия се град. Отворих прозореца и звуците на бъ ... 64 3 4 -
written-springs
Проза » Други Така са ме отгледали. В сурово променливо време, където синьото е общото между небето и морето. Около мен винаги е имало примери. Хора, които всякак са се справяли без облагите и късмета на живота. Хлябът тук е символ на оцеляването. И усмивката, която никой не споделя, за да не бъде загубена. По ръ ... 96 2 7 -
robertratman
Проза » Разкази От месец и половина си бях набелязала къщата. Хубава, нова, в скъпия квартал на града. Отпред обикновено спираха два нови Мерцедеса - един за мъжа и един за жената. Двамата заедно излизаха от къщата рано сутринта и ходеха на работа. Не смеех да се опитвам да влизам в къщата през деня. От отсрещната ... 105 1 5 -
exuded
Проза » Разкази Брокерът обичаше предизвикателствата и знаеше, че тази негова любов е вероятната причина да се заеме професионално с борсово посредничество. „Местата са предварително ангажирани” – така прочете в обявата за публичната лекция на професора в аулата на университета. И това веднага го зачовърка – хайде ... 55 3 6 -
Writer96
Проза » Разкази Преди няколко години се случи да мина край едно малко селце на път към студентския град, в който щях да уча.
Пътят беше ужасен, а селото почти безлюдно. Тук-там се мяркаха малки къщурки, но с много красиви дворове. Макар че храстите на места бяха избуяли, то над тях, леко прегърбени висяха тънки вей ... 76 4 -
fallingstar
Проза » Приказки и произведения за деца Усмихната сълза
Не искам да ходя на градина, не ми се ходи! – тропна с краче малката Мила.
Но защо не искаш, Мила? – там ще се срещнеш със своите приятели, ще играете, ще научиш нови и интересни неща. Ще се запознаеш с пъстри и интересни книжки, които съм сигурна, че ще ти харесат!
Не искам, не иска ... 95 2 5 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Пораснала Дарена и станала много красиво момиче. Свободно яздела навсякъде с верния си кон Звездочел и всички й се радвали. Понякога ходела в гората да види майка си и танцувала на лунна светлина заедно с другите самодиви. Но нещо неясно и трудно определимо постоянно я измъчвало, имала чувството,че ... 48 2 -
Аnna
Проза » Разкази Помогни ми!-молеха те очите ми, а мъглата скриваше твоя поглед.
Помогни ми!-молеха устните...Вятърът отвяваше думите и тревожно издигаше своя вой.Преливаше го в плача на бурята и аз усещах как студът обгръща тялото ми.
Помогни ми!-молеше душата ми и искаше да се вкопчи в теб.Но ти си тръгна.И аз усе ... 73 1 6 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXXVI
- Вие двечките... продължаваше да ги гледа учудено Рейнс- сериозно ли ми говорите, защото...
- По-сериозни не сме били! А и не мисля, че е редно да се шегуваме сега с това- добави Виола.
- Ще ми обясните ли какво става или ще ме държите на тъмно, защото наистина се чувствам като глупак?
... 97 1 2 -
brinne
Проза » Повести и романи Юлската вечер бе учудващо свежа след жаркия ден. Маргарита погледна към дисплея на телефона си. Вече минаваше 19.30 и тя се намръщи. Щеше да ѝ отнеме поне още десет минути, докато се добере до ресторанта. Видя, че таксито ѝ доближава, мушна се бързо на задната седалка и каза на шофьора дестинацията. ... 97 12 17 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Най-ценното на този свят е здравето, най-благородното - мъдростта и най-добродетелното - труда.
2. Не се хвали с труда на другите, а кажи какво ти си направил.
3. Ако не почитаме направеното от дедите ни, утре - няма да ценят и постигнатото от нас.
4. Грешките са най-добрия учител, но цената им е ... 49 2 2 -
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Не спирам да вярвам, че и над моята лудница ще изгрее слънце...
07.11.2018 г.
Врял и кипял съм. Затова се държа сурово...
07.11.2018 г.
Излизаме от кожата си, за да облечем нещо по-модерно, нещо, с което другите биха ни харесали повече. Забравяме колко уютна и топла дреха ни е тя, колко пъти, ни е с ... 138 4 5 -
генек
Проза » Повести и романи Глава петдесет и шеста
За живота-приказка
Седим си с Митето комшията в парка, каним се да тръгваме, но пак важни проблеми пазарни обсъждаме. Идва при нас Илийчо от долния етаж – и той пазарувал, и той с почти празна чанта и вакуумизиран портфейл се завръща.
- Какви цени, какво нещо… Ужас – казва той ... 49 2 5 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми При диалог, хората, обръщащи се към нас със "задниците" си... обикновено изискват да им отвръщаме със Сърцето си! 50 -
Бетон
Проза » Разкази Элитсемхозов во всём советском сельском хозяйстве можно было пересчитать без затруднения памяти, они отборное семенное зерно выращивали, сейчас их упразднили потому, что постаревшие комсорги захотели себя причислить к элитному семени, отпавшему от народного единства.
Малоспособные завистники себя из ... 48 -
popolo
Проза » Разкази Рашид Веждев, председател на Комисиято по култура в Н-ското Народно събрание, имаше скапан ден: първо, будилникът му от монументална пластика звънна час по-рано и го принуди да замери с него вратата на кокошарника. Като истински човек на изкуството Рашид беше изваял курник от бронз в спалнята си, а ... 92 2 3 -
perfanov
Проза » Разкази Мария, около тридесет годишна жена живееше заедно с осемгодишния си син и своята майка, в малък апартамент. Наскоро беше съкратена от работа и семейството усещаше на плещите си недоимъка и със сетни сили, едва се справяше с обикновените ежедневни нужди. Младата жена се бе разделила със съпруга си. Д ... 72 2 6 -
генек
Проза » Повести и романи Глава петдесет и пета
За Андрешко и правилния съвременен прочит на разказа
- Ще стигнем рано, господине. Преди „Панорамата” ще стигнем даже – рече младият таксиджия и даде газ
- Как ти е името, уважаеми български данъкоплатецо? – попита господинът учтиво.
- Ендрю съм кръстен, господине, но ми викат ... 66 2 6 -
ХепиХейл
Проза » Разкази Какво се обърка? Откога мъжете вършат женската работа и обратното? Казармата я няма и заедно с нея и мъжете. Няма кой да набие малко акъл в главите на депресираните момченца по НДК. Не, че аз съм карал казарма, но просто някои хора не могат да съберат две и две. Целия фейсбук е пълен с хора, които н ... 94 3 8 -
LiaNik
Проза » Разкази С ревността все спорим-
не долюбваме се двете!
И какво да си говорим,
като все сме си сърдити?
Ревността с жилава каишка ... 165 8 12 -
генек
Проза » Повести и романи Глава петдесет и първа
За входа и изхода
Седим пак с Митето комшията в парка, любуваме се на наближаващата пролет и се чудим как така данъчните са пропуснали да се обложат пъпките с по някой евроцент. Отдолу тича задъхан Найден от шестия етаж.
- Ей, аман от избиране – вика той – Избори идат. А много ... 66 4 7 -
Eipril
Проза » Други Не е здравословно да дърпаш лъвът за опашката. Нито да му вземаш от водата и храната. Нито да тормозиш или убиваш децата му. Някои днешни политици забравиха за това. Надяваме се редовно да са плащали здравните си осигуровки. Лъвът идва... 78 1 2 -
vega666
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Иносън бе хапчето, което обожаваше. Хапчето даряващо щастие. И то мигновено. Странното е, че никой от хората, с които общуваше не вярваше, че щастието съществува. За всеки един от тях то бе мит или просто измислица, за да можем да вярваме и да се надяваме на нещо красиво извън реалността. Но той рев ... 144 13 10 -
exuded
Проза » Разкази Старецът се размърда.
– Какви са тези сложни въпроси рано сутрин? – попита без да отваря очи.
Брокерът се зарадва: опасяваше се, че може и да не е жив.
– Аз ви сънувах. И в съня си ви познах. Вие сте! Вие сте професорът от университета! Нали?
Из високите пожълтели клони на буковете проехтя някакъв г ... 87 2 4
© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.