32261 резултата
Като излязох от казармата имах цялото свободно време на света дорде дойде лятото. Зимата няма кой знае колко за правене край морето. Така че аз често ходих да правя компания на един авер, който продаваше сувенири в градинката зад часовника. Там по цял ден си прекарвахме с него между другите продавач ...
  194  12 
Изпратих ти хиляди рози.
Ти изхвърли ли ги?
Знам, че не обичаш рози. Знам, че не обичаш цветя.
Чудеше се защо хората разграничават розите от цветята… разбра ли защо?
Носи ли се аромат на нов парфюм в чаршафите ти… или още усещаш моя? ...
  23 
Развигор помнеше добре този ден. Беше един петък през м. юни, 1986 г.
Лениво разговаряше с колегите в отдела, всеки споделяше плановете си за уикенда. Изведнъж звънна служебният телефон. Търсеше го шефът. Да го потърси шефът в в ленивия летен следобед, точно преди уикенда, си беше само по себе си из ...
  39 
Самият Христос също ни призовава:
"И не бъдете като лицемерците, които се молят по кръстопътища и синагоги. Истина ви казвам, те вече получават своята награда. А ти, като искаш да се молиш, влез в скривалището си и като затвориш вратата след себе си се моли така: /следва текстът на молитвата - "Отче ...
  80 
– Какво си говорихте без мен? Емо, харесват ли ти дрешките?
– Страхотни са!
– Направи ли чай?
– Не искам, ще си тръгвам, защото Влади пак ще се цупи, че закъснявам.
– И аз бих се цупил, ако имах такава жена. ...
  79 
Не си отивай...
Нека те погледам още малко. Нека се гмурна още веднъж в твоите зелени реки, отразяващи мен. Единствено мен. Нека докосна нежната ти длан. И целуна наранените ти устни.
Не си тръгвай...
Разсъблякох всичките си мечти. Положих ги в краката ти и се вгледах в съзнанието ти. И докато ти пл ...
  155 
ТРЕТА ГЛАВА
Срещи
1.
Хижата - I
22 януари, 2044 ...
  29 
Не казвам, че е лесно да си с жена. Но жените... ммм... те са друга смес, друга емоция, друга ракия. Когато за пръв път се влюбих в жена, беше на онези задължителни летни лагери, на които се предполага, че трябва да се учи и да се кротува. Все още случката е пред очите ми. Иван (лошото момче от 5г к ...
  91 
Тя живееше в малък град. Повечето хора се познаваха. Знаеха кой как живее. Какво го мъчи, кое го радва. И всеки си гледаше живота според своите нужди и претенции. Веселина също. Млада жена, която имаше увреждане по рождение, което щеше да носи до края на дните си. Отгледана с много грижи, тя бе учил ...
  44 
Казваме, че сме просто приятели. А приятелите, така като нас ли правят? Гледат се с пламък в очите, протягат ръце, а след допир ги прибират, като костенурка в черупката си.
Поглеждам към затворената врата, все едно чакам ти да минеш през нея. Дали е все едно или наистина чакам? Може би е истина, не ...
  14 
За какво е всичко това? Защо започнах да пиша тази история? За кога я пиша? Ще обясня. Поне ще опитам.
И така: бе хубав слънчев ден, провеждаха се избори и ние гражданите трябваше да гласуваме за тези, които искаха да управляват китната ни държава. Помня, че се събудих рано. Знаех, че любимата Парти ...
  26 
Ти знаеш...
Хиляди пера ме заключват в клетки. Поливат ме с мастило. Обагрят ме в желания. Всичко е една илюзия. А аз все още обожавам свободата си. Пиша за хубавата страна на пагубните чувства. И те помня... Като слънчев лъч, хвърлящ светлина върху онези картини, които разглеждаше. По небцето ми – ...
  106 
- Влез, Соня! Ела да те запозная с годеника ми! - и Лили хвана приятелката си за ръка и я поведе към хола.
- Емил,това е Соня! Соня, запознай се с Емил.
Младият мъж скочи от дивана, усмихна се и протегна ръка. Соня направи една крачка и усети как Емил я опипва с поглед отгоре до долу и обратно. Само ...
  97  10 
Тази сутрин кварталът осъмна със снежен човек. Стоеше си на детската площадка, близо до големия чинар, един такъв наперен, с класическа метла и сламена шапка, с черни въглени вместо копчета. Но нямаше уста – на мястото, където трябваше да бъде голямата му усмивка, някой бе вързал кърпа. В сутрешната ...
  73  10 
16.
Любовните истории бяха като в латиноамерикански сериал. Все пак – пубери, напъпили и търсещи време и начин да изригнат.
О, какви ли не съм видял…
Някои – като при Светльо и Ивелина, завършиха с брак. Други…
Когато поех девети клас с 66 набор, поиска да се премести при нас едно момиче. Мариана из ...
  52 
Лежах на дивана и разсеяно гледах новините. Отново предъвкваха историята около фалита на Кооперативна Транспортна Банка. Жена ми дремеше до мене в очакване на турския сериал. Котаракът Генади мъркаше в скута й.
, Мошеници мръсни! За всеки е очевидно, че квесторите са замесени в цесиите!‘
‚Какво? Доб ...
  104  13 
Бистра с болка се опита да отвори очи, докато чуваше един мъжки глас над себе си:
- Здравейте, аз съм дежурният лекар, тази вечер Ви приехме по спешност. Как сте?
Опита да се обърне, но главата ѝ беше заклещена в яката. Бялото около нея започваше да приема очертания, неуспешно се опита да се усмихне ...
  135  18 
2.
Людмила
Непознатият стоеше в ъгъла на залата и държеше чаша червено вино с ръка. Цветът тъмнееше, напомни ѝ на банки с венозна кръв. Стотици такива банки висяха някога в болниците, където ходеше да помага.
Людмила премигна и осъзна, че не е чула и дума от това, което ѝ говореше духовният министър ...
  35 
Той, Номер две - "стар развратник и извратеняк", както се описваше, всяка сутрин се молеше пред иконата в ъгъла. Изреждаше настоящите си (не много) приятели и бивши роднини (не всички, само тези от последния му брак), а после горещо благодареше, че макар и в края на живота си я е срещнал. После изпр ...
  30 
Както при много други неща, така и когато дойде пролетта, някои хора се радват, просто защото виждат, че другите са щастливи от красотата, която тя носи. Но лесно може да се разбере, дали човек е искрен в радостта си или е само, защото хората правят така. Когато дори в пролетта се зарадва на дошлият ...
  17 
Трима старци се разплули
на бюро от сухи лаври.
Чули нещо, недочули
със поети правят гаври.
________________________________ ...
  40 
Думите ти…Специални. Вливащи се като приливи в сърцето ми. Защото…помня всяка една от тях…
Докосваш сърцето ми...
Ти си островът, който виждам когато затворя очи и до който мечтая да достигна отново. Далечната, но любима моя песен, която чувам навсякъде. Пътеката, по която вървя всеки ден и всяка но ...
  18 
Беше симпатичен, млад и интелигентен. Движеше се сред прекрасни жени, но вечер почти винаги си лягаше сам, а когато имаше изключение, то никога късметът му не го свързваше с някоя от апетитните красавици, негови колежки.
Не, че всички бяха заети. Дори напротив - повечето от тях открито показваха, че ...
  168  17 
Когато музата ти дойде, нищо не може да те спре. Най-малко късните часове на деня. За един творец (писател ), времето е нищо друго освен обикновена дума. Оставям вие да си напраеите изводи и да си изведете поука от текста.❤
Всяка сутрин се събуждах с мисълта, някой да не разбере за живота ми. За съд ...
  251  35 
Сезоните се сменят и времето минава, но някои следи остават.. История стара като света-всеки си има п
  28 
За първи път видях София в „Санта Кроче“. Стоях пред картината на един ренесансов художник, когато тя приближи към мен. Нищо общо с клишетата за любов от пръв поглед. Разбрах го веднага щом погледнах очите ѝ. Не натрапих погледа си. Мигновено ме скова безразличие към всичко останало – освен нея.
От ...
  36 
Седеше насреща ми. Просто седеше. Като статуите на фараона от Абу Симбел – изпънати крака, коленете и ръцете под прав ъгъл, тялото изопнато, главата насочена точно напред. И очите впити в мен…
Червени, искрящи, пронизващи, гневни, спокойни и безразлични едновременно очи.
Не мръдваше.
Не мръднах и аз ...
  45 
Надежда вече беше изгубила всякаква надежда, че съдбата изобщо ще ѝ предостави шанс да срещне някой надежден партньор от мъжки пол. Беше имала няколко връзки, но колкото и хубаво да започваха нещата, накрая те – мъжете, все я напускаха. „Виж, ти си прекрасен човек, но между нас просто няма да се пол ...
  59 
Президентът пожела да присъства, на заключителното спешно заседание в Пентагона. След като членовете на щаба се събраха в заседателната зала, генерал Страйк се изправи:
- Господа, имаме последните доклади, изпратени от съвместното командване в Италия. Заплахата е ликвидирана. За съжаление, се наложи ...
  58  11 
Хедонизмът* остана някъде далеч в миналото, в Небитието, може би. Днес на Земята царува анхедонията* - тя се е увила като отровен бръшлян около сърцата на хората и не им позволява да дишат на воля. Радващите се на живота... Къде са, защо никой не ги вижда? Крият ли се или просто ги няма? Разбирателс ...
  24 
- Заспивай – прошепна Тони на по-малкия си брат.
Брат му спеше по гръб и зяпаше тавана, вглеждайки се в сенките, хвърлени от уличната лампа отвън и от рядко преминаващите коли на хора, които явно имат проблем със съня.
- Не мога!
- Пак ли те е страх?
Братчето му кимна. ...
  48 
Когато започнах да работя в Испания, бях изненадан от многобройния асортимент и наименования на кафетата. Чудех се как ще ги запомня. Кафе кон лече, кортадо, карахильо, манчадо, американо, бонбон, ларго, белмонте и прочие. Но най-много ме впечатли името на най-обикновеното кафе. Наричаха го кафе сол ...
  202  12 
Вече е ясно на всички, че в условията на пандемията имаме извънредна ситуация не само у нас, но и в целия свят. По принуда са нарушени правата и свободите на гражданите гарантирани иначе от конституцията и плурализма в ЕС. На фона на всичко това не можем да останем безучастни към въпроса за емиграци ...
  156  16 
Случвало ви се е със сигурност да намирате обикновени земни червеи на най-странни места... Може би и сте се питали, какво ли правят там, а може и да не сте, но аз съм си задавал този въпрос и мисли, че донякъде съм си и отговорил на него...
Представи си, че живееш на ужасно тъмно, влажно и мръсно мя ...
  61 
/оттук-оттам римувана проза/
1. Милост:
Снижавам температури и заривам под карантина.
Лавината
2. Щедрост: ...
  45 
ВТОРА ГЛАВА
Зима 2044
1.
Владимир
Понякога, ако смесеше марихуана с алкохол вечер, се събуждаше през нощта. Често - с халюцинации. Бе свикнал с това и не се изненада особено, когато на двадесети и първи януари, в четири сутринта, видя светлината в стаята си. Надигна се и със смътната мисъл „Пак ли! ...
  30 
Ти си поезията, стичаща се между вените ми... Есенен дъжд, който ми нашепва истории. Топъл октомврийски вятър, който разпилява косите ми... Носиш уханието на любимите ми зюмбюли. И въпреки мрачното и студено време навън – ме топлиш повече от камината...
Разпалваш пожари в мен. Докосваш ме. Повече от ...
  45 
Ще бъда ли за теб просто перо...
Ще ли бъда ли открит остров, изпята песен...
Ще бъда ли познат край, отъпкана пътека...
Потапяш ме в пътя от думите си. Окриляваш душата ми – чувствам се лек. За мен си невинност, младост, в която виждам необикновена мъдрост.
Даваш ми повече, отколкото предполагаш. ...
  110 
Когато е дошла пролетта и е подредила изложба на красотата, понякога идва неочакван гост. Пролетният сняг е като мъж, който е имал силата да подчинява света през зимата. С ледено мълчание и студен поглед да приковава хора и дървета, треви и животни. Но привлечен от красивата жена, той идва. Плахо на ...
  20 
Цяла седмица Дончо обикаля близките села, докато намери коня, който търсеше.
Старият вече само ставаше да дърпа каруцата, със зор изкачваше баирите. Като се качваше при овцете, Дончо се чудеше той ли е конят, та трябваше да му се моли и го дърпа, камо ли да го язди нагоре.
Доведе я с името ѝ - Принц ...
  90  11 
Предложения
: ??:??