-
vega666
Проза » Хумористична, Еротична, Други Бродягите Льольо и Ждрольо, в нетрезво състояние започнали да спорят на кой от двамата е по-дълъг. Към спорещите се приближил техен общ познат - пропагандатор на идеите на Истанбулската конвенция и за да успокои духовете им рекъл:
Ако извадя от дължината на Льольовия 5 см и полученото число разделя ... 170 3 3 -
icefire123
Проза » Разкази, Хумористична, Други Сутринта беше тиха, както обикновено в този запустял и осиротял град. За разлика от вчерашния ден, който беше изключително слънчев и топъл, днес беше студено и мрачно. Имаше гъста мъгла разточила пелерината си върху гребена на река Дунав примесена с дим от комините на къщите и блоковете наоколо.
Как ... 68 2 -
JujuBuju
Проза » Хумористична Преди четях статии със съвети и образователна литература за родители с интерес и надежда да се превърна, ако не в перфектна, то в една приемлива майка. Сега го правя за да се успокоя, че не съм най зле... Всичко изглежда толкова логично на хартия, докато детето ти не се тръшне на земята защото иска ... 119 2 10 -
Блу
Проза » Хумористична Беше изморен. И отчасти отегчен. С една ръка свали очилата с приличен диоптър, а с другата започна да масажира слепоочията, челото и очите си. Взирането в толкова много монитори го затрудняваше. Трябваше непрекъснато да ги наблюдава, контролира и при необходимост да се намесва в някой сесии. Отдавна ... 183 5 22 -
jonnnn
Проза » Разкази, Хумористична Абсолютно съм сигурен, че ще доведа лаиците - читатели до почти Архимедовата реплика:
Еврика, жените ли - това е толкова просто!!!!
и
Еврика, роботите ли - те са по-прости, но .... !!!!
С цел по-детайлно запознаване прилагам план - програмата, по която ще нищиме по посочените обекти : ... 72 2 -
Kors
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Обичам да ми говориш за онази жена. Как я обичаш и как тя за теб е целия свят. Тогава хубавите ти очи блестят и по лицето ти се плъзва благодатна усмивка. Колко си красив в тези моменти. Разказваш ми как сте се запознали, там през онзи април под белоснежните вишни. Била е облечена с рокля на цветя. ... 146 1 12 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Безсъние
Беше тъмно. Въздухът тежеше. Голямо, затворено и студено пространство. Само шумът бе постоянен... Капката се носеше стремително надолу към земята и с бясна скорост се разбиваше в камъка. Приземяването беше с отзвук и разплискване- като куршум разцепващ мишената си, разпиляващ остатъците на ... 162 4 8 -
vega666
Проза » Други В памет на Пламен и Альошката
Това се случи много, много отдавна. Толкова отдавна, че сякаш не беше преживял онези години. Често го спохождаха странни сънища. Някои от тях се сбъдваха, а други му носеха открития. Така постепенно осъзна, че принадлежи към братството на онези, които пътуваха извън тял ... 134 3 5 -
miss-sunshine
Проза » Разкази Милано очароваше с мода и стил. Милано е градът, в който израснах. Тук се запознах със Стефани, Клариса и Изабелла.
Аз съм Патрисия и ще ви вкарам в моя свят. Годината е 2010г. Заповядайте!
Алармата ми звънна, точно преди да целуна най-прекрасното непознато момче в съня си. О, не време за училище. Т ... 52 -
mairra
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Обичам да си подскачам, когато се прибирам. Толкова съм пекана, ей! Бих казала, че съм толкова добра, но нали съм Мрачната владетелка и не се връзва съвсем. А още няколко минути и поредната прехвърлянка ще се завърне в дома си. Сега премятам парчета магия почти несъзнателно - сменям цветове, роша ко ... 41 -
IvanStefanov
Проза » Разкази ТОСКА
И тая сутрин подраних.
Още е тъмно, но вече съм в голямата стая, пред голямата маса.
Когато работя върху сложен проект, изпадам в състояние, при което се объркват дни с нощи, при което не знам има ли ме, няма ли ме. Прилегна ли, уж да поспя, пред очите ми се явява това, което проектирам и в по ... 79 3 -
mislitel
Проза » Еротична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Една блондинка била на туристическа обиколка, но случайно се засекла с някаква кралска особа в замъка, който разглеждала. При създалата се ситуация член от антуража му се приближил до нея и й обяснил, че трябва да колиничи пред него. В същия момент блондито си помислила:
"Бе крале, не крале, всички ... 107 2 -
student1985
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца Космосът- образование на бъдещето/разказ/
Анна- Мария и Джесика били неразделни приятелки още от както се помнели. Но сега, в навечерието на Коледа тяхното приятелство щялло да претърпи почти непреодолим обрат заради един глупав сън, който и двете приятелки сънували по едно и също време. Нито Анна- ... 48 -
Unicorn-dust
Проза Затварям очи и усещам ръцете ти върху мен, устните ти върху моите. Не мога да се оттърся от това, което направи с мен. Като наркотик си. Знам че не е правилно, винаги съм го знаела, но когато дозата е пред мен не мога да я откажа.
И ето пак усещам аромата ти. Кожата ми вече отдавна ухае на твоята и ... 66 1 -
vega666
Проза » Фантастика и фентъзи, Други Един от фундаменталните спасителни механизми в на вид безнадеждни шахматни позиции е т.нар. "вечен шах". Той възниква, когато царят на една от враждуващите страни не може да намери укритие от преследващия го с непресекващи шахове неприятел. Особено свиреп преследвач е дамата. Но примерът от следната ... 93 5 3 -
palenka
Проза » Приказки и произведения за деца Сутрин, щом отвореше очички, Катето скачаше от леглото и тичаше на прозореца, отваряше го широко и сядаше на табуретката до него. От паничката, която мама ѝ приготвяше още от вечерта, изсипваше храната отвън на перваза, подпираше брадичка с ръце и се вторачваше в гъстия листак на сливата пред прозор ... 124 7 23 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Някъде вътре, дълбоко в мен има едно стихотворение. Никога не съм го виждал, не съм го чувал. Невидимо, безмълвно... Но аз зная, че е там! Вътре! В дълбините на непознатата ми същност, във водовъртежа на непознатото ми "Аз". Мъча се, старая се, трудя се, за да го накарам да покаже божественото си ли ... 103 2 8 -
popolo
Проза » Други Веднъж, докато подскачала към лилийката на баба си, Червената Жабчица срещнала един щъркел, който носел в клюна си бял вързоп.
- Здравей, драги щъркелю! Няма ли да ме попиташ накъде съм се запътила? – казала Червената Жабчица, но онзи мълчал като пукал.
- Ако ме беше попитал, щях да ти отговоря, че ... 92 1 7 -
troia
Проза » Разкази Вече му било скучно в Ада. Познавал всички свои „колеги”, дяволиите им, номерата им, лицемерието и злобата. Нещастниците, които измъчвал също били досадни. Уж молели за прошка, а очите им блестели от омраза. Невероятно, но тази среда го подтискала. Не предлагала никакви изтънчени удоволствия.
И един ... 116 2 10 -
slaveja123
Проза » Разкази Мамо, мамо виж какви хубави балони. Вземи един, моля те мамо. Само един.
Малкото момче стоеше пред продавача на лъскавите, красиви балони и очите ми грееха от удивление. Майката, застанала до него мълчеше с очи пълни със сълзи. В портмонето имаше само толкова колкото да посрещнат празника с малък по ... 195 2 -
rygit
Проза » Повести и романи ЧАСТ 6
- Това с полемиката е така. Но да си ти кажа честно Гражданино Мислител!
- Кажи си Гражданино Философ!
- Въпреки компромисното ми съгласие към момента да си знаеш, че това твое сравнение по принцип е доста отвлечено като смисъл… Пък и не е много в темата на разговора…
- Е може в него да прози ... 53 1 2 -
jonnnn
Проза » Хумористична Преамбюл
Тъй, като жените са една от най - големите загадки на планетата, а също така и модата тук да се пишат многотомни трактати, реших, че ми е време да внеса моя вклад във всемирното познание.
Предварително предисловие
Като малкък жадно поглъщах книжките 'Радиото ли - че то е много просто' , 'Те ... 89 2 -
mislitel
Проза » Разкази Пешо Хамстера обичаше поезията, или още по-точно казано, тя направо бе смисълът на живота му. Докато един ден не прописа и сам... В началото складираше всичко само в тетрадките, но сърфирайки из поетичните сайтове, не веднъж си мислеше, че може би трябва да пробва и той.
И ето, че един ден наистина ... 199 1 21 -
kleopatrasv
Проза » Разкази Пред огледалото съм.... А там стои образ на друга жена, която не познавах. Коя беше тя и как се появи? Почувствах, как вътрешното ми „Аз” потъна в небитието и изчезна само за един миг. Нима на никой не се е случвало подобно нещо? Не знам дали заслужавах съдбата си, но със сигурност заслужавах да изп ... 56 1 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Олга беше човек със собствено мнение. Освен това го казваше право в очите, независимо кой е. Такива работи като съобразяване с шефовете, лустросване, подмазване, притворство, й бяха чужди. Колежките й отначало се дразнеха, но с времето я оцениха- знаеха, че ако каже "днес изглеждаш чудесно" това е и ... 150 1 11 -
vega666
Проза През последните няколко седмици се мъчеше усилено да докаже хипотезата на Риман за нулите на дзета-функцията. А тя гласеше, че всички тези нули лежат на една и съща права. Вече 160 години нито един математик на планетата не можеше да се справи с нея. Самият Риман беше развял белия флаг. Но той не се ... 127 7 6 -
Vatns
Проза » Други Да бъдем или не? Да бъдем ли бегълци, натрапници в чужда страна, отхвърлени, въпреки идеите си, въпреки мисленето си, въпреки знанията си или да останем в родината, да процъфтим, да се борим за правото си да бъдем щастливи тук, сега, в момента, с хората, които обичме, които ни ценят. О, живот, тъй к ... 45 -
batchvarov
Проза » Разкази Тя не се чувстваше щастлива напоследък.
Напоследък не се чувстваше щастлива и тЯ.
Повикаха се и се събраха. Беше минало време, не бяха се виждали.
И телефонните им разговори се бяха разредили.Станали бяха сухи, делнични, бланкови... Питаха се коя как и какво, протоколно послъгваха, че са добре.
Пред ... 146 6 11 -
Heel
Проза » Разкази Предният капак бе нагънат като хармоника, най-вече от лявата страна. Струйки сивкав дим се точеха нагоре. Арматурното табло се бе изкривило от силния удар, а воланът се бе килнал на една страна Предното стъкло се бе спукало, но все още се държеше на мястото си. А най-отпред се извисяваше калната зад ... 109 1 4 -
donkooooo
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Галин с мъка отвори първо едното, после другото око и осъзна, че лежи проснат в някакви храсталаци. Устните му бяха изтръпнали и навярно цялото му тяло беше в синини, но чувстваше силна болка само в лявата ръка – може би тя, като най-силна, бе туширала останалите. Беше се напикал и редом с болката, ... 363 2 10 -
Oracle
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Приказки и произведения за деца Великият Магьосник
Имаше едно дете. Нямаше още годинка когато разбра, че след няколко месеца най-големия, най-красивия и най-великия панаир на света ще мине през неговото село за малко. По пътя на великите си дела.
До това дете имаше млад мъж. На 35 години. Надъхан, силен, уверен директор на фабрика ... 73 1 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи На вратата се позвъни и това прекъсна потока на не особено приятните ми мисли. В главата си вече бях съчинила половината рапорт до Нощния патрул. Глухарьов само ме стрелна с поглед и рече:
- Върви да отвориш, че ръцете ми са мазни.
Станах и се подчиних, макар че според мен това извинение беше само п ... 35 -
Си_Мапипис
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи - Здравей, Карл. Готов ли си?
- Ще разберем, когато приключим, Ник.
Карл нямаше търпение. Моментите, прекарани тук, бяха най-важните в живота му. От тук започваше и свършваше всичко. Огледа се. Беше облечен в любимия си черен костюм. Обувките не бяха много на място, но това тук нямаше никакво значен ... 199 12 -
NadeBo
Проза Мислех, че чувствата са, с които озарявам околната среда – видимото и невидимото, с които мога да проникна до дълбините на нещата, да приема тяхната светлина, отразена в моето, жадно за истините на живота, съзнание. Мислех, че всичко, до което се докоснат чувствата ми, ще се усмихне, ще разцъфти, ще ... 48 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Когато стигнаха до водопада, бяха едновременно и възхитени, и малко изплашени. Водите падаха сякаш чак от небето, търкаляха се по огромни камъни, които бяха станали хлъзгави от водораслите. Бяха оцветени в цветовете на дъгата от пречупващата се светлина на слънцето. Но децата не се чудиха дълго, бър ... 36 1 -
marco777
Проза » Хумористична Айше седеше пред кабинета на доктора и потропваше нервно с крак. Месечният и цикъл закъсняваше а в стомахът и вреше, сякаш десет дявола играеха на „тука има - тука няма“ . Постоянно и се повръщаше. Беше ходила при селската знахарка да ѝ гледа на жаба дали е бременна, защото някой ѝ беше казал, че те ... 542 16 59 -
ВТ
Проза За онази, истинската, някога описана от някого в „Пожелавам ти да познаеш“
Нека всички, които очакват нещо необикновено или неочаквано, да спрат четенето и да преминат към нещо друго. Защото това е само една обикновена история за онези, незабележимите край нас същества. Може би защото летят над глав ... 97 6 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXXII
Даника и Светлин седнаха на една пейка в двора на болницата. Той потреперваше, но тя не помръдваше. Стоеше непоклатима и гледаше нагоре. Устремът на погледа ѝ сякаш накара Луната да се появи отново. В него се показаха и звездите. Цялото небе се проясни... в очите ѝ. Искаше ѝ се така да с ... 111 4 6 -
robertratman
Проза » Разкази Господин Дон Робъртсън е едно такова малко човече. Лежи си в леглото и се усмихва. Не може да говори. Измучава отвреме-навреме. Казаха ми, че от няколко години има Алцхаймер. Вече не може нищо да прави, освен да се усмихва, като му кажеш името и да кърши ръце безпомощно. Другите студенти-сестри, пък ... 202 4 12 -
reinbow
Проза » Разкази Шамарът изплющя като камшик и разцепи тишината. Марина се стовари на земята, скри болезненото място с ледените си ръце, сви се на кълбо и притихнала зачака бесът на Огнян да я връхлети като цунами. Очакването продължи секунда. Последваха ритници гарнирани с ругатни, обиди и крясъци излизащи от устат ... 133 1 5
© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
