-
angelbard
Проза » Други Пролет е...
Мирише на окосена трева, на дъжд, на Любов!
Ухае на акация и липа! Ръката ти е в моята! Малка, тръпнеща, но...Всевластна!
Бих дал мизерното си съществуване за Нея!
Мизерно ли казах? Това е само метафора! Имах предвид невъзможността на Живота си, без Нейно Величество Любовта! ... 22 1 -
vicit
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Видя се в гръб. Сам. Приведен, прегърбен, с побеляла коса. Със същите вехти износени дрехи. След толкова години... Същата стая, същите поочукани мебели, покритият с петна килим, пожълтелите стени, пукнатото стъкло на прозореца, същият унил пейзаж навън. Явно все още пушеше, защото пред него на малка ... 39 1 -
anieva50
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Експериментално мултимодално обучение с участието на родителите- един възможен модел на приобщаващо образование
Йорданка Йорданова Донева
Логопед в Първо средно училище „Свети Седмочисленици”- град Търговище
The article deals with an experimental model for inclusive education through multimodal appr ... 22 -
vihren
Проза » Разкази Разказ от Георги Гълъбов
Горяха къщите на Долната махала, чуваха се изстрели, но след пладне всичко затихна. В селото настъпи суматоха, хората се събираха на малки групи, шептяха изплашени. Никой не знаеше причината, поради която днес се бе изсипал турският гняв. Едва късно след полунощ по пътчето с ... 75 1 4 -
Writer96
Проза » Разкази Никой не ми е казвал какво е мистрия, а и започна да вали. Обичам да слушам как вали. Това всъщност е навик на който ме научи брат ми. Баща ми не ми се разсърди. Вместо това отиде и сам взе мистрията. Строител от както го помня.
Бях се решил за първи да дойда с него на работа. Разбира се от него чув ... 46 1 1 -
vega666
Проза » Разкази - Можеш да ме отведеш и на край света. Винаги ще те следвам - с пламтящи от силното чувство страни, прошепна Диди. Алфонсо я погледна така, че тя усети как погледа му бръкна до дъно в душата й, а после отчетливо и със странен глас произнесе:
Неправилно се изрази. Ще те отведа до края на световете! О ... 202 15 10 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи …Така… Така… Така… А сега… Ох, ако може… Ей така, отдясно, един финт само и после… Добре, добре, оня се завъртя… Лекичко напред… Я да видя какво става по терена… Уха, нашето крило се е устремило към вратата… А плеймейкърът напредва към дъгата… Кому да подам? Вдясно? В центъра? И тия се оглеждат… Оча ... 64 3 9 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Тя и Той се запознаха на рожден ден на общ приятел. Тя имаше красиво
лице, но грубовато телосложение. Той беше... някакси "бозав" и не особено общителен. Между тях не пламна искра, а просто симпатия. Когато Той й предложи брак, Тя се съгласи. Все пак имаше висше образование, а беше време, когато тов ... 52 1 4 -
exuded
Проза » Писма Напиши ми книга. Кривото зъбче настояваше.
Къде? Тъпо го казах, както мога да говоря и да се усещам, когато съм влюбен.
Където ти е удобно. Просто го направи. Има ли значение мястото?
Разбира се, че има значение. Предпочитах дупето. Там се пише най-добре.
Започнах. Този пръст беше неудобен. Кучето м ... 68 4 6 -
Сенд
Проза » Хумористична, Други - Къде изчезна, Жулиета?!
Пустее скъпият балкон...
- През девет планини в десета,
отидох да ми сложат силикон.
- Какви са тия джуки страшни?! ... 347 8 33 -
Greg
Проза » Хумористична В една лятна събота сутрин се оказах собственик на списък за пазаруване, който беше голям колкото египетски папирус, на който са изброени имената на всички царували фараони. Жената ми го връчи с мефистофелска усмивка и каза, че този път не приема никакви оправдания от моя страна. Било време и аз да ... 137 4 18 -
LiaNik
Проза » Разкази Бог се беше разлютил на земните си васали. Небето приличаше на море от мокро черно руно, разпокъсано на места от раздиращите го на дрипави късове мълнии. Напъпилите клони на дърветата се извиваха едно в друго, плющяха от вятъра и отразяваха с тъмна блестяща светлина от дъжда просветващите мълнии. По ... 299 9 31 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи С парите на богатия си род, Патрикът Енделиб можеше да си устрои лесен режим по свой вкус – но само ако някога не беше отдал живота си на църквата. Следовниците на боговете в Морея принципно не си падаха по лесното и приятното, а Енделиб бе заслужил своята позиция не случайно. За духовниците важна б ... 17 -
di_t
Проза » Разкази Животът е хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за ненатрапчиви на пръв поглед хора. Изкарахме няколко месеца, като сменях разположението ни често. Търсех жилища в голям мегаполис ,за да остава ... 57 1 7 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Глава единадесета
Холивуд – лъжата, която харесваме
Ден 10-ти (вторник)
Алармата – започва нов ден и скачам. Винаги преди скачах така сутрин и приветствах деня. Миналата седмица бе трагедия, но сега ми се пее. Душ, зъби, дрехи. Как ще се пера тук? Да си взема ли лаптопа?
– Добро утро, Роуз! ... 38 2 2 -
Нелллааа
Проза Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа.
Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болна ... 85 4 6 -
perperikon
Проза » Разкази Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ... 54 1 1 -
brinne
Проза » Разкази 2.
Втори ден продължаваше битката за прохода „Предела”. Първия ден част от Самоковския отряд и Западнородопският отряд разгромиха ариергарда на гръцките войски, като излязоха в тила и в единия фланг на противника. Така стана, обаче, че на другия ден дивизията на Полковник Сотилис превзе отново прохо ... 136 9 25 -
Джерина
Проза » Повести и романи 5. Помилваният
– Защо не ми каза, че баща ми е излязъл от затвора?
Майка ми е в кухнята. Права до масата, реже зеленчуци върху голяма дъска. Тя оставя ножа, присяда на близкия стол и се оглежда.
– Къде са ми цигарите?
– На масата пред тебе. Защо не ми каза? ... 147 4 11 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Тя стоеше пред вентилатора,с надеждата, че поне малко ще се разхлади.
Но перките едва раздвижваха горещия, влажен въздух. По това време на деня, горещината беше непоносима. Цялото й тяло беше влажно. Много българи трудно се адаптираха към климата в Хавана - вдигаха кръвно, отслабваха. Добре, че Тя с ... 82 1 10 -
written-springs
Проза » Разкази Истината е, че морето обича да буди душите. Да им задава въпроси в нощите, когато не му се спи. Да търси отговорите там, дълбоко, където дъното не се вижда. Но синьото му се подчинява и крие тайните му. Зародишите носят романтиката в сърцето си. Няма да видиш мъж, който не бърза към брега, без да но ... 138 5 9 -
DoniDimitrova
Проза » Писма До Теб
/пай от Хавай/
Здравей, моя случваща се безкрайност!
В мен си и те преживявам, стаено и имащо.
С притихнала нежност си пожелавам, да свети усмивка на устните ти. ... 42 1 -
rygit
Проза » Разкази Романизиран коктейл от реални необичайности.
част 2
Сменям спалното бельо и вече прилично успокоен се опъвам да си долежа. Е сега ако можех и да поспя - щеше да е чудо на колела. Но нали съм порядъчно разсънен държа въпросната карта на Египет в ръка разлиствам я и си умувам:
„Ама значи все пак не съ ... 52 1 3 -
brinne
Проза » Разкази 1.
Слънцето прежуляше безмилостно. По синьото небе нямаше дори един милостив облак, който да даде надежда за поне малка прохлада. Диньо чуваше собственото си хрипливо дишане, наедно с това на другарите си. Някъде напред някой се закашля и колоната се люшна и спря. Умът му бе замъглен от усилието. На ... 192 10 29 -
Сенд
Проза » Други Когато си млад и нямаш нищо, някак не ти се вярва, че един ден ще имаш дом, семейство, добра работа... Виждаш лъскавия живот на богатите, мизерния на бедните и най-разумно ти се струва, да си по средата, за да имаш достатъчно време за себе си и близките си, но и да имаш пари, за да не се ограничаваш ... 126 4 12 -
Elina1
Проза » Писма Здравей!
Знам, че за пореден път ще ме подминеш, без да пророниш и дума. Ясен ми е и факта, че там някъде, където е загубено нещо ценно, няма да се върне. Спомням си последните ти думи, които не спират да кънтят в главата ми,но уви не мога да намеря скритото послание под тях. А може би няма такова. ... 33 -
ZAGORA
Проза » Хумористична Пената беше от чирпански род,преселен по тукашните места след голямото земетресение в Чирпан. Затова на кръста си винаги носеше затъкната кама.Не че беше лош човек,но ядосаше ли се, не стой насреща му ,а бягай,бягай надалече... Сините му очи се забиваха, както се забива магарешки трън в пета на мест ... 60 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Тя и Той се запознаха на абитуриентския й бал. Той беше курсант последна година във Военноморското училище. За нея важеше точно изразът "росна капка" - толкова красива с големите си кафяви очи, прасковен тен, сочни устни и прелестна усмивка. Той беше синеок, висок, строен, униформата му стоеше чудес ... 105 3 19 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи - Обвиняемият, спрете да се смеете!
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, ... 82 6 13 -
Musical_person
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми В малка скромна къща, в голям град, живяло бедно семейство. Имали си едно едничко детенце - Настя. Тя нямала много играчки и била нещастна. Една сутрин баща и заминал на работа и майка и сресвала красивата и дълга коса и я вързала на опашка. Настя имала големи и сини като морето очи и малко преди дв ... 44 -
marco777
Проза » Хумористична 188 6 28 -
palenka
Проза И самотата може да е муза, стига да не я удавиш в някоя чаша, докато търсиш истината!
По дрехите посрещат, по апетита изпращат!
(Из "Наръчник за начинаещи политици")
За едни камбаната бие, други Ги бие!
Едни живеят живота си, други живеят за другите, а трети - живеят живота на другите! 120 8 18 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Глава десета
Дали се хвърлих
Пред вратата на студиото спирам и издишам няколко пъти за кураж. Чукам и той ми отваря почти в същия миг, като ме сепва. Когато съм сама, съм си позната, ето – сега се мих, преобличах, мразех си косата и сенките под очите, можех да си чуя мислите – моите мисли, на познат ... 38 2 2 -
Ranrozar
Проза » Други По първи петли се усетих буден. И една бодрост, след няколкото часа за отмора,ме зовяха навън, по-близо до природата,сред цялата тази идиличност,след преживяното и натрупаните вълнения, които се наслагваха в душата ми, с утехата,че няколкото дни и нощи близо до братовчедите ме сториха свидетел на не ... 157 12 31 -
rygit
Проза » Разкази (Романизиран коктейл от реални необичайности)
Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, ... 87 1 4 -
perperikon
Проза » Разкази Чакаше уморено автобуса на спирката. Погледът ѝ неволно се плъзна по разказа, отпечатан в рекламната витрина. Зачете се. Някаква любовна история. Двойка състуденти, таванска квартира, любовен сладкиш. Напомняше ѝ за нейната младост. Когато стигна до момента, в който героинята казваше на приятеля си ... 110 4 7 -
Джерина
Проза » Повести и романи 4. На училище
Нямах търпение да стана ученичка. Училището беше съвсем близо до нас, на съседната улица, входът и част от двора му се виждаха от терасата ни. Оттам със завист наблюдавах как шумни групи деца с чанти на гърба влизат в училището и как играят в двора му дълго след края на учебните часове ... 166 6 18 -
Theblackbird
Проза Минаха 10 години откакто живеем по Новия Закон. Казаха ни, че всичко вече е наред, че всичко е така, както трябва да бъде.
Следвахме закони, които не разбирахме, ядяхме храна, която не харесвахме, обичахме като по задължение.
Животът ни коренно се промени,но аз не желаех да живея така, мразех този ж ... 115 5 -
written-springs
Проза » Разкази, Други Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе д ... 189 7 12 -
AnaMarina
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ... 131 8
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
