-
Неа
Проза » Повести и романи 9.
- Не се виждате, а? – подхвърли Юрий, когато тя влезе в стаята и затвори вратата. Стоеше прав до бюрото. Ръцете му си играеха нервно с купчината бели листове, които Адриана използваше за бележки върху лекциите си. Ясните му, студени очи я стрелнаха за момент, после той погледна към прозореца.
Адр ... 66 2 2 -
superelche
Проза » Писма Любими,
Ето ти гумичка.
Изтриваш, за да поправиш.
На следващия лист, обаче, има отпечатък.
Ако си имал неблагоразумието да ползваш мастило, не става с триене. Късаш листа. И се надяваш тетрадката да е със спирала. Иначе пак има следи. ... 46 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Франк издаде звук, какъвто Елизабет не бе чувала да прави досега. Беше като ръмженето на огромно куче, което прерасна в пронизителен крясък, докато се спускаше с ноктите напред към лицето на страшника. Калахан инстинктивно вдигна ръце, за да се предпази, а Лизи не загуби и секунда, за да избяга. Вту ... 22 -
DimitarGeorgiev.2
Проза » Разкази „ Минавала един ден покрай лавката жена ми и видяла как нейна позната търка пъстро картонче. Рекла си и тя да опита. Купила си билет, нейната приятелка ѝ услужила с късметлийската си монета, с която веднъж спечелила 10 лв. И опа-а! 5000 лева и благоверната ми веднага се свлякла на тротоара. Ужас! На ... 67 3 5 -
exuded
Проза » Разкази – Да, нека да е едно. Да не прекалявам този път. – Личеше му всичко. И това, че не си беше измил зъбите, че не се беше още изкъпал, както и че харесваше младата жена.
Изведнъж установи, че няма от какво да се притеснява. Да, такъв е – неумит, необръснат, харесващ, жаден и вероятно малко неудачен. Та ... 91 3 8 -
Ambrouse
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Не ми е лесен животът. Толкова беди са ми се струпали на главите, че не е за разправяне. Преди малко обаче ми щукна, че ако си споделя проблемите, може да се почувствам по-добре. Не че очаквам разбиране от хора.
Вие хората ставате все по-нагли. Налагате на нас змейовете своите закони, без да ви пука ... 181 3 8 -
Eleya
Проза » Повести и романи КЕРКЕНЕЗ[1] В ГНЕЗДОТО
Лятото едва бе почнало. Желяз често се въртеше около щъркелите, които вече мътеха и гнездото им. И което бе по-странно – те не се плашеха от него, а го приемаха едва ли не като член на ятото.
Една заран той заговорнически извика Мирея и като й показа едно яйце й рече:
-Како, т ... 28 2 -
meteor
Проза » Разкази Беше 1993 година. Формацията ми беше трио - аз и две певици. Понякога изминавахме много дълги разстояния. Приехме една примамлива оферта за работа. Но ресторантът беше на около 2 часа път от града (и после след работа - 2 часа наобратно). Не че съм нямал и по-дълги пътувания. Имах два месеца работа ... 136 1 2 -
Филип
Проза » Разкази, Рецензии, анализи, критически статии, Други Оправдавам лутането си между неистовото желание да бъда алтруист, нуждата от искрена, споделена любов и логичния егоизъм, подхранващият самочувствието нарцисизъм, като необходимост, за да мога да пиша, спасявайки се от задълбаване в мисълта, че объркаността ми може да е изкривила представата за реал ... 85 4 -
stukibuki
Проза » Други Битка
Всеки има своите страхове и вътрешни битки. Моят страх започна на 12 години, виждайки загиването на една нация – българската, и прочитайки фраза, написано на една рушаща се сграда. Тя гласеше „Върнете ни България!”. Запитах кой да я върне, тя нали си е наша. Не се ли бориха Ботев, Раковски, Ле ... 84 4 6 -
your-love-96
Проза » Разкази Да ми беше дал поне да се сбогувам! Отвлече ме, а не пророни и дума. Имам куп въпроси, а ти нямаш и един отговор. Ръководиш се повече от инстинкта си отколкото от разума.
Да те бях отвлякла аз! Още като те срещнах се заричах аз да съм тази, която да те открадне, да те скрие в гардероба си, да не те ... 53 1 -
parvanski
Проза » Разкази Мястото, където се сбъдват мечти
Иван Иванов беше тих и скромен човек. Живееше в малък апартамент в столичния квартал “Дружба“ и работеше в склад за строителни материали. Нямаше семейство, родителите му бяха в провинцията, а с приятелите си рядко се виждаше. Свършвайки работа, той бързаше да се приб ... 52 3 1 -
Неа
Проза » Повести и романи 8.
Беше самият той, но превърнат в жена. Усещаше го толкова естествено, сякаш се беше родил такъв. Всъщност съзнанието му си беше същото, само тялото му-женско, и беше влюбен – влюбена – в някого. Слизаше надолу по стръмна стълба, за да намери мъжа, когото обичаше – сигурен бе, че е мъж, въпреки че ... 75 1 5 -
gold
Проза » Разкази Скочих в първото такси, което видяха очите ми. Отвътре ме заля топъл въздух с аромат на евтин парфюм. Димът от цигарата на шофьора се удряше в потъмнялата тапицерия на тавана и пълзеше на струйка към мен. Рокендрол по радиото, питащи очи в огледалото за посоката и колата нервно се понасе по софийски ... 60 5 -
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца Веднъж Хитър Петър отишъл на Трифонов ден да зарежат лозята на негов приятел. Работили, каквото работили и като свършили, домакинът поканил хората да се почерпят. Гозбите били вкусни, а виното руйно и неусетно един от гостите доста се напил. Човекът бил доста едър, та се наложило Хитър Петър и синът ... 43 1 2 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 20.
Хората от гара Север идваха при нас два пъти, ние отидохме още веднъж при тях. Втория път – поканиха ни за среща с друга група оцелели...
Оказа се, че там, където не очаквахме, се е организирала сама малка общност. В градската болница. Лекарите завели семействата си там, намерили източник за хра ... 44 8 -
FeelFeel
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Пъргавото дупе из кухнята - любимо меню на масата! 52 1 2 -
ХепиХейл
Проза » Разкази, Приказки и произведения за деца Не знам кое ме притеснява повече: момиченцата, които се разхождат по къси полички или момчетата. Каква е тази нова мода със смяната на пола сега? Кога станаха над 50 и кой ги измисля изобщо? Не знам за вас, но според мен не е на добре, когато отидеш в мъжката тоалетна и завариш две момичета, които с ... 195 3 12 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Колкото и голямо разстояние да я делеше от мъртвия, Елизабет не можеше да се успокои. Щом го изгуби от погледа си, направи един широк полукръг и тръгна в противоположната посока. Мозъкът й отчаяно се опитваше да намери някакво логично обяснение на видяното, но не успяваше. Може би халюцинираше? Със ... 29 2 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Животът се живее само веднъж. Няма време за умуване. Грабнете го този живот. Така го прегърнете,че да се задушѝ! Стиснете го този челѝчен камък,та чак вода да пусне! Радвайте му се, като на първа рожба, като на глътка вода в пустиня! Обичайте го, както се обича майка! Не го корéте! Желайте го! Говор ... 57 1 2 -
ГалинаПавлова
Проза » Разкази, Други Тези силни гласове, понякога не мога да ги спра. Лягам си вечер, опитвам се да заспя и не мога. Сигурно е от кафето, което изпих в шест. Чувам мислите си буквално, ако се опитам да ги спра те се усилват. Гушвам Пухчо, моят котарак и му говоря. Ще кажеш, че е странно и лудо, но той е най-верният ми п ... 134 2 9 -
Qndov
Проза » Разкази От ранни зори до късна доба добрият човек ходеше да работи. Караше първа, втора и трета смяна. Не отказваше на шефа и в събота, та и в неделя, за да изпълнят неотложните поръчки, съответно плана. Получаваше от предприятието мижавата си заплата на края на месеца, а от административното, профсъюзно и ... 69 2 3 -
ralica_p
Проза Ех бай Петре ,други са били готините, други са били хората едно време .Не като сега ,само да чакат изгода и начин да ти стъпват отгоре. Вместо да се дава път на младите да се учат и да се развиват, се прави всичко възможно младият човек да се смачка. Младите се възприемат като врагове ,като заплаха ... 124 1 7 -
brinne
Проза » Повести и романи 13.
Маргарита тръгна към жилището на Нели. Искаше да я види, пък и изобщо нямаше желание да се прибира. Не искаше да вижда Коста, а още по-малко Кристиян. Ако се прибереше, все имаше вероятност да се засекат, а на моменти имаше усещането, че нервите ѝ няма да издържат и ще се разкрещи в лицата им. Н ... 137 6 15 -
AnaMarina
Проза » Разкази Баба Мина живееше в малко селце в област Габрово. Там бе родена, там се омъжи, роди и отгледа трите си деца. С много труд, пот и мъка ги изхрани. Но успя. Трите ѝ сина пораснаха големи и здрави мъже, изпълнени с мечти, надежди и грандиозни планове. Напуснаха родната стряха и отидоха да учат. Единият ... 157 1 8 -
Неа
Проза » Повести и романи 6.
- Николай? – чу глас съвсем близо до ухото си – искаш ли да отидем да изпушим по една цигара?
Николай се обърна и видя Юрий до себе си. Явно току-що се беше измъкнал от блъсканицата.
- Искам да изляза малко на въздух – каза Юрий.
Николай се наведе към Светла, която стоеше облегната до него на сте ... 71 1 3 -
rumbic
Проза Минаваше полунощ. Всички в къщата си бяха легнали, само Рая все още дописваше нещо в тетрадката върху кухненската маса, отпивайки от време на време глътки от любимият си ментов чай. Понякога оставаше, за да запише свои мисли или преживявания, не в дневник, превръщаше ги в стихове, които никой-никога ... 186 9 23 -
генек
Проза » Хумористична - Добър вечер, драги зрители! Да, аз съм - сам Той... Започваме нашият редовен сеанс на политическа магия... Оставете всички занимания, запушете шишето с ракията, преместете сланинката в ъгъла...
И - внимание...
Днес ще поговорим за усещанията... Тези вредни напълзявания в съзнанието, пречещи да изг ... 68 3 8 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Престъпниците в нашата страна играят на "Сляпа баба" с българската Темида. Тя удря с чукчето и се провиква: "Осъдихме ви!". Те тропат с крак и казват:
"Да, ама не си познала! Продължавай да опит(п)ваш!
Престъпник бáби ослепява, сляпа баба той не става!". Играта продължава... 54 2 -
Соларе
Проза » Разкази Тя се изкачваше по стъпалата на жилищния блок тихо, почти на пръсти. Открехна входната врата отново много тихо. Дори беше спряла да диша! Най- после успя да отвори толкова, колкото да може да се преплъзне между стената и касата на вратата за да влезе в апартамента, без да шуми но... изненадата не бе ... 139 4 18 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 19.
Бяха си устроили чудесно селище в халето. Използвали спални вагони. Оказа се, че в старите парното се палело и поддържало от малко помещенийце, до сами купето на шафнера. И се затопляло с въглища. А въглища на гара Север имаше много – купът се издигаше почти колкото халето...
Забутали бяха шест ... 60 2 8 -
Ve2666
Проза Искам да не бъда права, но животът го потвърждава! Майчината обич разболява, фира дава! Всеки ден наблюдавам - стари и млади, първите - вече берат плодовете на своята грешна любов, а другите - току-що правят първите стъпки. Говориш им, не разбират! Напълнихме се с принцове и принцеси, а кой ще им сл ... 134 2 7 -
Shay
Проза » Повести и романи „Шейа, какво си мислиш, че правиш?“
Елизабет се зачуди как така черната фигура се е озовала в пустинята. После отвори очи и осъзна, че е в кръга светлина, а горещият вятър и пясъка идват от тъмнината отвъд. Мрачният силует се отдели от нея, късайки с лекота лепкавите нишки, които се опитваха да го з ... 47 2 -
LiaNik
Проза » Разкази „Цък-цък.” – се чуваше в стаята. „Ентер. Клик-клик.” – повтаряше се, като ехо. Двете напълно еднакви момичета щракаха по клавиатурите и гледаха в двойните си екрани.
- Виж го тоя! – каза едната.
– Чакай, да ми прати снимка моят и тогава ще погледна! - скастри я другата.
– Момичета! – възмутих се от ... 161 4 12 -
Morgiana
Проза » Хумористична Мяу...Колко съм хубава! Не мога да спра да се възхищавам на меката си и лъскава козинка...Ами опашката ми! Едва ли има друго същество на света, притежаващо такъв съвършен инструмент за парашутиране при скок от високо, при това толкова красив и пухкав! Мяу...А колко съм елегантна! Дори когато съм пор ... 213 4 23 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Хубаво е, че сексът продължава през по-голямата част от живота, за да оправдае съществуването за някои хора.
2. Добре, че има смърт, за да може да се каже за някого по една добра дума.
3. Лесно е да се наведеш и да докоснеш цветята, но трудното е да се изправиш и да достигнеш птиците.
4. Хаосът - ... 37 1 -
ГалинаПавлова
Проза » Разкази, Хумористична, Писма С моята съученичка Мария не се бяхме виждали от училище. Завърших преди девет години и от тогава сме приятелки във фейсбук. Гледам тя се омъжила.Две деца има вече,но много се променила, едва я познах.
Естествено през годините и харесвах тук-там някоя снимка, както се казва от учтивост или да се сети ... 298 3 37 -
GearGhost
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Част 3 Двете страни на монетата
„Това лапе още виси тук“ – мислеше си Доротея докато се прибираше с дремещия Боян на задната седалка. Те често ходеха до града, защото момчето си искаше детска компания и на моменти подлудяваше целия параклис. Имаше си и приятели, с които се събираха редовно и играеха ... 55 1 3 -
honesty
Проза Здравейте всички, които правите това страхотно списание! Аз съм една обикновена жена от провинциален град, не съм като вас, живеещи в столицата. Купувам си редовно вашето списание и имам цялата колекция от броеве, от както сте започнали да го издавате. Снимате страхотни жени, които носят красиви дре ... 129 3 -
Eowyn_Kenobi
Проза » Разкази - Хей! Искате ли кексчета? – Ели се опита да настигне човека с кучето, без да разсипе подноса си.
- Не, благодаря – изпъхтя той, вадейки слушалките от ушите си и подръпвайки каишката на кучето, за да го накара да побърза.
- А бисквитки? С шоколадови парченца!
- Разкарай се, момиче– мъжът очевидно бъ ... 49 3
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.