Проза

Подкатегории: Всички Разкази Повести и романи Литературни очерци Фантастика и фентъзи Приказки и произведения за деца Хумористична Еротична Писма Епиграми, Миниатюри, Афоризми Рецензии, анализи, критически статии Други
41,7 резултата

Коронавирусни разкази - 5. Светлина през прозореца

Когато града спря при локдауна, светът на Петър се сви до един прозорец.
Не до целия град — до този малък правоъгълник от стъкло на седмия етаж, откъдето виждаше булеварда, една спирка и два кафяви платна на паркинга. Прозорецът беше неговата граница и неговата карта: там светлината правеше маршрути ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
308

Големият взрив

Знае ли някой, помни ли точния момент в който той започва да се превръща в своя пародия? В гротеска на самия себе си. Защото това винаги и безотказно се случва с всеки. Не говоря за външния вид, кривия бастун, износения костюм, диоптрите като пепелници и набръчканото чело, а за угасналия поглед. Въп ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза
369 2 3

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 3

Нощта в онази част на Вал’Мира бе ефирна и мирна — небето приличаше на кристален купол, в който две светила, слънце и луна, се взираха едно в друго без да мигат.
Селото, в което Елейара и Мирандел бяха намерили подслон, блестеше меко — светлината се стичаше по стените на къщите като течно стъкло. Ту ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
251 1 2

Портал на времето

Иван Петров
Каквото е било, то пак ще бъде
и каквото се е правило, пак щe се прави –
няма нищо ново под слънцето.
Екл. /1.9./ ...
marathon (Иван Петров)
marathon
Проза » Повести и романи
406 1

Том Аспинал не успя да победи Сирил Ган

Проследявайки тази дългоочаквана битка, завършила днес в Абу Даби, ще видите как в първия рунд Сирил Ган бърка с пръст в дясното око на по-агресивния от него шампион - Том Аспинал. Това сложи край на двубоя за голямо разочарование на зрителите, които очакваха големия сблъсък на най-тежките бойци от ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза
178 1 1

Правилно е

Седим в задимената кръчма на топличко на чашка червено вино и някакво мезе.
Седим и блеем около масата. Цинцара Митьо даже и телевизора не е пуснал та да видим и чуем кой е победил.
-Абе дочух спор някъде горе - съзаклятнически тихичко рече Ванчо горския - Още не могат да решат, да връщат ли стрелки ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Хумористична
356 1 5

Цикълът здраве-болест. Яворов

П. Славейков е като брат на Яворов – „по-стар“ / от друга страна – „кръстник“ на Яворов/… Двамата наследници на Ботев и Вазов творят почти по едно и също време… Относно творческите личности – и при двамата съществува болест. При П. Славейков тя е в „началото“, а при Яворов – в края. При П. Славейков ...
МаринТачков (Марин Тачков)
МаринТачков
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
187 2

Затворена глупост

Идеята, че Господ е глупак, ми хрумна внезапно. Не ме е удряла ябълка по главата. Просто си пиех сутрешното кафе в три следобед, когато осъзнах: щом го има, Господ е невероятно тъп. Имам доказателства за това и възнамерявам да ги изложа, ако има справедлив процес, и да потвърдя фактите, като подкепя ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
637 3 14

Коронавирусни разкази - 4. Живот, любов и пак живот

Болницата беше безвремие.
Нито ден, нито нощ — само постоянна белота, миризма на дезинфектант и равномерното дишане на машините.
Светът зад прозорците бе изчезнал.
Нямаше улици, нямаше гласове, нямаше хора.
Само небе, което изглеждаше твърде далеч, за да принадлежи на живите. ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
329 1

Кратки срещи на изток (13)

Неведнъж са ме наричали лъжец и манипулатор. Сблъсквам хората с техните собствени страхове. После някак ги подтиквам да рискуват с мен. И си тръгвам точно тогава, когато е „прекалено късно“, за да набият спирачките на чувствата си. Често доброто ми отношение се бърка с флирт. Бягам от отговорност. Д ...
written-springs (А.Д.)
written-springs
Проза » Други
368 2

Дъщерята на Слънцето и Сянката- част 2

Вал’Мира се простираше пред тях — безкрайна и нереална, земя, в която Слънцето и Луната деляха едно небе, а въздухът бе наситен с прах от светлина и пепел от сънища. Нито ден, нито нощ владееха тук, всичко живо съществуваше в един непрестанен полумрак, в който цветовете дишаха бавно, сякаш бяха болн ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
280 2

Листопад 3

Влакът унасящо потропваше. Светлинките на гари, селца, градчета проблясваха забързани след него.
Не мислех за нищо...
За какво да мисля, за леля Фроска, за този Наско или Людмила.
Животът е пълен с толкова прекрасни и истински приятелки,...а аз самозаблудих ли се, наистина ли повярвах в една безкори ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
466 4

Приказка за най-хитрият и най-умният Петър

Живял някога един мъж, който се отличавал с изключителна хитрост, мъдрост и находчивост и всички го наричали Хитър Петър. Кога е живял ли? Трудно е да ви отговоря, но мисля, че той и сега е сред нас.
Има внук на десетина години, който обича да остроумничи, да хитрува и да се състезава с прочутия си ...
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
pastirkanaswetulki
Проза
260

Musca domestica*

Ако има нещо, което да мразя на този свят и съответно да не мога без него, то това е биологията. Вярно, има живот, но след него е смъртта… А представете си свят без тази наука - едни летящи в небето души, мислещи за истински важните неща…
Опитах се да се примиря, но тогава влязох в гимназията. Първа ...
ЛиСана_ПиСана (Лиана Петракиева)
ЛиСана_ПиСана
Проза » Разкази, Хумористична
201

Коронавирусни разкази - 3. Семейно възраждане

Беше третият ден от локдауна.
Светът се беше смалил до размера на един апартамент с бледозелени стени и прозорец, който гледаше към безлюдна улица.
Мария стоеше до този прозорец, държеше чаша изстинал чай и наблюдаваше как вятърът завихря торбичка от супермаркета — единственото живо нещо навън.
От к ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
407 1 1

Анализ върху ролята на социалните мрежи и тяхното влияние.

Много са ползите от използването на социалните мрежи, но тук ще се спрем на някои от тях които са от особено значение:
В днешно време технологиите и по-конкретно социалните мрежи и платформи са чудесен пример за място или пространство, където човек свободно може да изразява и споделя своето виждане ...
BeatrisGeorgieva (Beatris Georgieva)
BeatrisGeorgieva
Проза » Рецензии, анализи, критически статии
604 1 6

Листопад 2

Някаква закъсняла пчела жужеше из цветовете на късните рози.
Людмила,...какво крехко момиченце беше. Харесахме се от пръв поглед, неусетно скъсявахме дистанцията, приближавахме се един към друг, въпреки многото момичета и момчета с които ходехме на плаж или вечер в училищния двор.
Все пак аз бях по- ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
465 4

Проект "Ехо"

– Не мога да повярвам, Арктур! Как, в името на всички вселенски закони, не ти омръзна да се занимаваш с това? Не разбра ли, че търсенията ти нямат абсолютно никакъв смисъл?
– Не е така, Алтаир. По-скоро няма смисъл да ти обяснявам защо го правя. Макар да сме близнаци, очевидно е че аксоналните връзк ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
181

Кратки срещи на изток (12)

Ненавиждам паузите между хората. И най-вече в отношенията им. Това е като да „научиш“ себе си да живееш без тръпката, осмисляща дните ти. Като да вървиш срещу себе си – по собствена воля. Да избуташ назад чувствата си до степен, в която да събираш отломките на останалото от теб след това. Жалко е. Ж ...
written-springs (А.Д.)
written-springs
Проза » Други
305

Коронавирусни разкази - 2. Тишината във Варна

Посвещавам разказа на Варна - Морската столица на България. Хилядолетният град, където съм роден, пораснал и живея. И на близките, роднините и приятелите ми в него.
По време на карантината при Коронавирусната пандемия Варна спря така, както спира човек, който внезапно си спомня нещо важно.
Нито с ви ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
316

На раздумка с ... Епилог

Добре. Спирам да те образовам за днес. Преговаряй си урока
ChatGPT каза:
Да, господин учителю. Ще си препиша бележките и ще си направя родословие от сплави: малко куманин, щипка ромей, две капки варяг и щедра доза ирония.
Спи спокойно,Утре ще подновим архео-теологическата експедиция — тихо, без лопа ...
Коруба (Слав Коруба)
Коруба
Проза
196 1

Коронавирусни разкази - 1. Онлайн час по литература

Лицето на госпожа Танева беше застинало на екрана в нелепа гримаса – устните ѝ леко отворени, очите присвити. Камерата бе замръзнала в най-неподходящия момент, както винаги.
Тя вече дори не се ядосваше. Само въздъхна, отпи глътка от изстиналия чай и натисна няколко клавиша, сякаш с магия можеше да с ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
401

Още една хубава жена

разказ (с неочакван край)
"Този, който гледа навън — сънува. Този, който гледа навътре — се събужда." Карл Юнг
Тя спря за момент до стената, осеяна с копия на един и същ плакат. Усмивката на Джулия Робъртс — сияйна и обещаваща, — беше точно срещу нея. „Хубава жена.“ Простата, беззащитна магия на заг ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Разкази
216 2

Назад

Беше малко след девет часа сутринта, когато обух чехлите и тръгнах с абоката на ръката към будката за вестници. Утрото беше слънчево, но хладно. Излязох от болницата с усещането, че съм свободен – никой не ме спря, дори полицаят на изхода не заподозря, че се опитвам да избягам от болничното заведени ...
exuded (Владимир Георгиев)
exuded
Проза » Разкази
462 3 1

Листопад 1

Старостта, пардон, годините се изнизаха неусетно...
И докато преди ходехме на море или планина да се перчим със здрави мускулести тела, с младежки устрем, все едно морето ти е до колене.
А сега, сега вече гледаш клинична пътека, за по-евтино, и си спомняш младините...
Не, че нещо я бях закъсал здрав ...
PetarStoyanov (Petar stoyanov)
PetarStoyanov
Проза » Разкази, Други
335 4

Пепелище

Разбра от новините, че родното му село е в пламъци и гори. Беше го напуснал с родителите си преди повече от шестдесет години. В него нямаше вече нищо, останало от корените. Може би само една тъжна и олющена от съдбата безлюдна къща, която наследниците така и не можаха да си поделят. Знаеше, че пред ...
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
pastirkanaswetulki
Проза
504 8

Чат-пат. Адвокати на греха

Осъждаме мъжете, които сеят семето си под път и над път, но в крайна сметка те затова са създадени. Това им е мисията. Да преборят конкуренцията съседна и вътрешноматова и да се възпроизведат.
ChatGPT каза:
Да, природата ги е програмирала като ходещи флашки със само една функция — да разпространяват ...
Коруба (Слав Коруба)
Коруба
Проза » Хумористична
215 2 6

Последната плачеща

Светът бе загинал тихо. Не в експлозия, нито в славен сблъсък на сили — а в едно дълго, мълчаливо разпадане, в което дори въздухът бе приел необратимото. Краят, след който нямаше да съществува нищо друго.
Арила стоеше на ръба на скалата. Пустинята отвъд бе сякаш от стъкло. Небето приличаше на рана, ...
Algol (Мария Митева)
Algol
Проза » Фантастика и фентъзи
183

Спирка Лозарска

Жена ми е много ревнива, ще знаеш - хвана ме брадатия за слушател.
На всеки месец, два и избива отвътре въпроса - ти мене обичаш ли ме, защо се ожени за мене, никога не е късно да се разделим и т.н.
Явно е семейна черта, защото и майка и беше така, може би и баба и да е била такава, знам ли, че и пр ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза
253 1 3

Последният кадър

Мъглата беше плътна като мокро платно, опънато над малкия черноморски град. Къщите се губеха една в друга, а светлините от пристанището проблясваха неясно — като отражения от забравени спомени. От морето идваше постоянен, равен шум, тежък като дъх на звяр, който не спи. Вятърът носеше сол и ръжда.
В ...
Българин (Илиян Петров)
Българин
Проза » Разкази
312 2 1

Кражбата в Лувъра - дело на Путин?

А защо не, уважаеми читатели! Убеден съм, че поне няколко Щирлица работят от години в Лувъра и всичко е било добре стиковано с тях. Дръзката кражба е и като отмъщение срещу покойния Наполеон осквернил руската обител. Този обир е и голям шамар, зашлевен на президента-гей Макрон. Той сякаш казва: Чуку ...
vega666 (Младен Мисана)
vega666
Проза » Други
309 4 7

Геометрия на греха

Бавно отвори вратата на кухнята. Подпря се на рамката на вратата. Пое дълбоко въздух и прекрачи.
Гледката беше странна, но по своему изумителна. Като в картина на импресионист
Нела седеше на стола до масата, неестествено извила глава към вратата, сякаш очакваше някого. Очите, полуотворени, го фиксир ...
Довереница (Дочка Василева)
Довереница
Проза » Разкази
405 6 11

От радост до болка - през сълзи ...

От радост до болка - през сълзи ... . Без глас, сълзите се процеждат - от радост, от мъка - в последно време ... Сдържам емоциите не лесно, въпреки че - опитвам се поне, но съм чувствителна, прекалено ... Защо да крия, плача честичко - причини, поводи почти всеки ден, и какво не - все ме разнежва .. ...
dorageorg (Дора Пежгорска)
dorageorg
Проза » Други
256 3 7

Любов се нарича

Веднъж Ирена съзря мъж с познати черти между щандовете на луксозен магазин. Гледаше го дълго зад слънчевите си очила и вече бе решила да се откаже от опитите да го разпознае, когато изведнъж си спомни. Някога, не толкова отдавна, той бе млад учител в гимназията ѝ. Сега изглеждаше поулегнал, с посреб ...
svdonchev (Светослав Дончев)
svdonchev
Проза » Разкази
231 1

Опитвам се да ви разсмея

1. Мъж в пицария.
- Извинете, по-малки пици нямате ли, че толкова не мога да изям?...
- Съжалямам, господине, нямаме - отговаря сервитьорът.
- Е, добре, донеси тогава едно шише водка и една кола*...
2. Мъж пред пенсионното люто псува и плюе. ...
mislitel (Георги Каменов)
mislitel
Проза » Хумористична
260 3

…

Гарата в градчето беше на самия му край, след последните къщи и улици. Тухлената постройка дори не помнеше кога за последно някой я беше боядисвал. Малка козирка, един перон и релси. Бързите влакове за големия град спираха само два пъти дневно, но пък желаещи да се качат на тях никога не липсваха.
А ...
chavdar75 (Чавдар Търгохов)
chavdar75
Проза » Разкази
189

Страх от обвързване

Трябва да ви кажа някои неща, които знам. И понеже не ми се криволичи започвам направо.
Тя има много истории. Аз не. Понякога ми се иска да съм тя, но не заради преживените от нея неща, а заради смелостта и. Така погледнато в същност тия две неща са свързани, защото без смелостта да се хвърлиш в едн ...
SvetoslavVasilev (Svetoslav Vasilev)
SvetoslavVasilev
Проза » Разкази
234 3 2

"Спаси нашите души!"

Наскоро прочетена от мен статия: "Интернет се превърна в най-мощния инструмент за контрол, познат на човечеството.
Google знае какво търсиш, Facebook знае с кого говориш, Amazon знае какво купуваш, Spotify знае в какво настроение си. Всичко това се агрегира, анализира и продава. "YouTube алгоритъмът ...
gurhito (Гюрхан)
gurhito
Проза » Други
246 1 1