-
Flavia_Fiore
Проза » Други - От теб ли е този медальон? – с изненада и объркване попита госпожа Христова.
- Да – усмихна се Ленка Владова – не Ви се вярва, че имам такъв вкус, а?
- О, Ленка, много ти благодаря!
- Съжалявам, че не ми остана време да купя и картичка, но поне надписах листче.
- КАКВО? – госпожа Христова се беше ... 71 4 -
mislitel
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. На необитаем остров се озовали няколко корабокрушеница. Видяли те, че там няма нищо за ядене и се разбрали всеки ден да си разказват вицове свързани с професията им. Който разкажел най-тъп такъв, него щели да изяждат.
Съответно, след това настъпил момента и на запознанството...
- Аз съм Бил и р ... 167 2 35 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Беше му скучно, затова понякога се въртеше в креслото. Но веднага се стягаше и си налагаше да е сериозен и заинтересуван. Вперил поглед в майка си, той слушаше отдавна познатия й разказ. Да, знаеше го наизуст, помнеше и самата постановка – ето, тук ще вдигне ръка за клетва, сега ще погледне към покр ... 63 1 9 -
ЕдинСкитник
Проза » Разкази ПРИКАЗКА ЗА НАДЕЖДАТА
Надежда имá щастливия шанс да се роди в един неголям градец в планината. Детството ѝ премина безметежно, в задружно и любящо семейство. Искаше ѝ се това време да не свършва никога, но животът продължаваше напред, наложи ѝ се да порасне и да извърви съдбата си. Бе умна, състрада ... 68 2 8 -
written-springs
Проза » Разкази Последните стенещи желания бяха оставили само следите от резултата си. Две голи тела. Унесени в сладките тръпки на оргазма. Всяко в собственото си изживяване от върха на удоволствието. И двамата не отстъпваха. Измъчваха се, сякаш си отмъщаваха за нещо. Тя беше дива, ненаситна. Искаше още и още. Свър ... 233 6 18 -
Блу
Проза » Разкази Вървeше към къщи. Мислеше си и усещаше вкуса на шоколад и първата ѝ цел преди дома беше магазинът за хранителни стоки.
Беше изморена, не ѝ се мотаеше из магазина, не и се мъкнеха торби с продукти. Взе кутийка шоколадчета от рафта и се запъти да ги плаща. Пред касата някой беше оставил препълнена кол ... 89 1 8 -
Ветсавее
Проза » Разкази Слънчево лято. Прекрасно лято. Жега. Времето е чудесно. Светло и слънчево, дълги летни дни. А вечер.. вечер -луната голяма , звездите безброй.
Беше дошло време за жътва. Чуваше се шум от сърповете. Всеки бързаше да прибере реколтата.
Баба Куна и дядо Петко бързаха да пожънат посятото.
Те бяха на око ... 66 2 -
exuded
Проза » Разкази Една година и осем месеца ми бяха достатъчни, за да разбера, че светът е достатъчно сложен, за да бъде интересен. Всяко нещо си има причина, а всяка причина си има нещо, което остава неизяснено или поне недоизяснено. Е как ще е интересен този свят, щом в него всичко се дължи на друго нещо? Няма мяст ... 88 3 8 -
Greg
Проза » Разкази ЗАЕДНО
Николай стои на брега и се взира в хоризонта. После бавно отмества поглед от точката, в която морето среща небето и поглежда към момичето, което е влязло във водата. Със русата си коса, която се спуска почти до кръста прилича на русалка. Иска да запомни този момент, когато времето е спряло и ... 201 6 21 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 3.
Госпожа Христова си сложи новия медальон, както я беше посъветвал инспектор Френцов. Облече си блуза с подходящо деколте, за да се вижда бижуто по-добре.
След половин час се срещна с инспектора на ъгъла на улица „Живописна“ и улица „Омая“ и се отправиха към агенцията за недвижими имоти на семейст ... 64 1 2 -
DPP
Проза » Разкази Някъде между втория лешник и третата стафида от овесените му ядки, в главата на Песимиста окончателно се затвърди налудничавата идея, че е крайно време да излезе от "зоната си на комфорт" и да се срещне лице в лице с клишето.
Обърна лъжицата, с която ядеше и се загледа в далечното си размазано отраж ... 104 1 16 -
ТеоБо
Проза » Хумористична Спаружил съм се, братко. Спаружил съм се като преварена, кисела краставица. Оная, моята дето уж ми е жена, съвсем е превъртяла. Легнала си тя на леглото, а аз се приближавам към нея, замислил съм ѝ нещо и що щеш, нож ми вади.
- Да не си ме докоснал - ми вика.
- Не те обичам и толкова. Аз си обичам м ... 81 4 -
Петър1
Проза » Разкази Понякога, късно вечер излизам да пуша на двора. Една вечер, докато пушех чух неясен шум. Почудих се откъде идва, исках и да разбера на какво ми прилича шумът. Бяха стенания на жена, която прави любов. Звуците идваха от къщата на съседа Стийвън, който живее отсреща. Съседа Пол го знаете, разказвал съ ... 114 4 5 -
Петър1
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми "Жената вървеше през пустиня от мрак.
Стъпваше полека, крак след крак.
Жената вървеше, а летният бриз
изпъна платната на нощния круиз"
- тази натрапчива мисъл се беше забила в съзнанието и, като игла в купа сено. ... 63 1 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 1.
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Зву ... 94 2 9 -
exuded
Проза » Разкази Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ... 105 2 7 -
genesis77
Проза » Разкази Приказка за Али Баба, летящото килимче и бременските музиканти
Та по онова време бях решил де се занимавам с музика. Ей тъй на, на дърти години пак музикант. Запокитих таблата и сервитьорството без много да го мисля и грабнах отново палките и коженото елече. Както казваха Илеш, нищо не се е променил ... 132 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тиш ... 79 4 15 -
Сенд
Проза » Разкази, Хумористична – Искаш ли да ти покажа една дупка? – попита ме вълшебната фея.
– Не! Остави ме да спя! – отвърнах.
– Ти спиш. Аз съм в съня ти.
– Няма значение! Къде ще ме влачиш сега, да ми показваш дупки?
– Тази е вълшебна! Заради нея се водят войни, мъжете се трепят, жените я обожават, тя води към един невероят ... 125 2 8 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази, Хумористична Ходих на пазар из квартала. Имах неблагоразумието да взема една голяма диня. Как ще я дотътря до вкъщи, се питам!? Близо съм вече до блока. Ето я запазената за бабите пейка. Никога не сядам там, но сега сложих торбичката с динята, да си почина малко. В първия момент дърдоренето замря- не са свикнали ... 63 1 6 -
The_White_Shadow
Проза "Къде съм? Какво е това място? Да не би...? О, не, не, не, не!!! Не може да съм мъртъв, как по дяволите се случи?"
Всичко около него беше бяло- нямаше сгради, нямаше къщи, нямаше жива душа. Съществуваше единствено той, макар че и това не беше сигурно. Чувстваше се все едно е част от въздуха, все едн ... 42 4 -
Сара-Хъстлър
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно ... 30 2 -
meteor
Проза » Други Беше силиконова кукла. Имаше програма, която можеше да радва мъжете. В един момент производителят и вдъхна живот! Тя видя сложни плетеници от компютри и работници с маски. "Къде съм" - "Коя съм" - си помисли. Но това беше въпрос!!Никакъв отговор. След известно време усети, че още не може да говори. ... 97 5 16 -
toxin
Проза » Хумористична Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, ... 118 3 15 -
brinne
Проза » Разкази 11.
Минаха се няколко дни и Диньо пребори треската. Една сутрин отвори очи, а погледът му бе ясен, па макар и да нямаше сили да повдигне глава. Видя Донка да се надвесва над лицето му, а после нежните ѝ, розови устни се допряха като криле на пеперуда, до челото му. Любов озаряваше нежните ѝ черти. С ... 133 8 27 -
Блу
Проза » Фантастика и фентъзи Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? ... 79 2 11 -
StefiMiteva
Проза » Приказки и произведения за деца /Авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/
Живяло някога малко слонче на име Беми, което много обичало да се разхожда край морето, но не се цамбуркало, защото го било страх. Затова и никога не се оглеждало във водата. Един ден мама Слонка и тати Слонко завели малкото слонче край една рек ... 47 1 2 -
jonnnn
Проза » Разкази, Хумористична Всичко започна с цветенцата. С нанасянето те плъзнаха навсякъде из къщата, когато тя не им стигна завладяха и градината. Бяха достатъчно като обект за релаксиране .. обаче не съвсем - озаведохме се и с клюкарка за запълване на свободното време. Малко се измъчихме докато я убедим да работи като истин ... 53 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 1.
Госпожа Петринска бавно и разсеяно режеше лука. Готвенето обичайно беше любимо нейно занимание, но не и когато имаше нещо по-интересно за правене. А какво по-интересно от това да наблюдава през прозореца новопристигналото семейство в старата къща на ъгъла! Госпожа Агнеса Петринска не се смяташе з ... 91 1 7 -
written-springs
Проза » Други Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ... 77 4 6 -
DPP
Проза Оправи възела на вратовръзката си, облече сакото и отново се погледна в огледалото. Всичко трябваше да е перфектно, до последната гънка на панталона и ризата. Сакото му стоеше добре, подчертаваше елегантната му фигура, която култивираше от много години. Приглади косата си, подстригана по последна мо ... 79 1 8 -
Heel
Проза » Разкази Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми ма ... 48 2 -
Christoph
Проза » Разкази Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ... 37 1 2 -
Сенд
Проза » Разкази, Хумористична Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – з ... 166 2 20 -
written-springs
Проза » Други В подземията на душата ти. Ровя и излизам. На мъртвата ти повърхност плюя. С удоволствие.
Предизвикваш ли ме?
С метафори ли си избра да боравим?
Заблъскал си по камъка, да ти отворя ли вратите? Тих те искам, по-нисък от тревата...
Не ме карай да излизам на фронта с патрони. Ще се забият думите ми ка ... 89 4 4 -
генек
Проза » Хумористична Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. ... 69 4 12 -
LiaNik
Проза » Разкази ***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ... 127 6 17 -
Maryroj
Проза » Други Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ... 65 1 -
exuded
Проза » Други “Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ... 91 3 8 -
LiaNik
Проза » Разкази Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ... 72 5 3
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
