-
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 22. Октомври. 2018год./02:28ч
Мислите ми се надигнаха като вълни и буреносно се разбиха в бреговете на съзнанието ми.
Въздухът на Германия се отразяваше добре на писането ми, но за съжаление не се отразяваше толкова добре на сърцето и душата ми, и на психиката ми. На моменти се чувствах като шизофре ... 35 -
Д.Данчева
Проза » Разкази, Хумористична Тази творба се посвещава на всички жени, които все още таят в себе си малки момиченца и които са закърмени с приказки за Снежанки, Пепеляшки, пепелянки, Спящи красавици, джуджета и принцове.
Оня ден бял кон ми пресече пътя, още колко да го чакам тоя принц?
Коня малко дръглив ми се видя.
Липсваше му ... 47 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 22. Октомври. 2018год./01:53ч
Луната бе изгряла, звездите грееха ярко. Подухваше лек ветрец и клоните на дърветата шумяха, сякаш си говореха или пееха...
- Из цялата тази галактика, с всички тези звезди, дали само на нашата планета има живот?
- Съмнявам се! Със сигурност има някоя по-висша сила!
- С ... 27 -
Heel
Проза » Разкази Носилката поскърцваше с несмазаните си колелца, бутана небрежно от един намръщен санитар. Неприятният звук накара част от седящите по столовете хора да извърнат глави. Пострадалата лежеше по гръб, без да мърда. Беше млада, на около двайсет и пет години, облечена в тесни сини дънки и кожено яке. Прия ... 69 3 -
PolinaVelchova
Проза » Други Лежах в ръцете му с разпилени коси. А те все се омотаваха около нас я някой кичур литне към него сякаш духнат от вятър. А вятър нямаше. Дали пък любовта не е ветровита? Не, не е. Тя е ураган – най-щастливия, най-прекрасния ураган, който можеше да превземе душата ми. Нощта миришеше на луна, малко на ... 66 1 -
march82
Проза » Други "Бе хубав слънчев ден. Парещите лъчи галеха прозорците на класната стая и затопляха уютното място, в което децата от четвърти клас в училище "Иван Вазов" попиваха от знанията на своята учителка. Със зачервени бузи от топлината на слънцето и с отворени любопитни очи, те слушаха своя преподавател и не ... 35 -
Бетон
Проза » Разкази Дюше шесть лет, - скоро будет. Он уже большой мальчик, а его сестричка совсем маленькая, ей только полгодика. И ещё он потому большой, что каждый третий день по очереди ходит в молочную кухню за детским питанием.
Молочная кухня поставлена аж в середине села, возле главной колхозной конторы. Он носит ... 50 1 4 -
zuzara
Проза » Писма Ти си моето Мечтание...
Реалността е толкова креслива, викаща, психоровеща... В нея съм един удавник. И не познавам това явление Любов... Изписвам го все с главна буква. От уважение, от непознатост, висота... Не ме допуска до Него да се докосна... Отдалече наблюдавам другите, на които е дало от себе ... 32 1 -
Ranrozar
Проза » Повести и романи Един опит да разкажа действителна история...
В памет на жертвите на Първата световна война.
1. Доведоха го ослепял.
С превръзка на очите Кольо пристъпяше като новопроходил... Въшлясал, но старателно обръснат и тук-там порязан по лицето.
Дона,жена му, като видя двата силуета до вратнята, зарида, но е ... 131 10 28 -
di_t
Проза » Разкази Събудих се с ужасни чувства . Яд, страх и неувереност се преплитат и не мога да проумея кое надделява. Май страхът… не спах добре и болката в главата ми пулсираше убийствено. Не мога да спя спокойно в тази чужда къща. Искам си моето старо легло, моята стая, моят живот… А какво може да се очаква след ... 55 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 17.
Задачата, която си поставяхме, беше лесна за формулиране, трудна за проследяване, възможна за изпълнение...
Облитане на Земята и създаване на мнение за състоянието й...
Ни повече, ни по-малко...
А полетът беше 36 часа... Маршрутът беше определен – директно по паралела. Без отклонения. За тях щях ... 39 2 12 -
desitata
Проза » Други Любовта е огън чедо. Жив огън. Като живият живот. С дъх се разгаря. Ей така, от нищото. И ще тлее ли, ще гори ли, ще изпепелява ли - зависи от това, какво лежи в огнището - сиреч в душата. Душата е мястото, дето се пламъка разпалва. Без огнище лумват пожари. А от пожар всеки бяга. Ако не знаеш как с ... 44 1 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ТРЕТА ГЛАВА ... 62 7 12 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи ВТОРА ЧАСТ
14.
Страшно...
Като че великанче вземаше в ръка зарчета, тръскаше ги, мяташе ги на воля върху каменен под...
Трусът ме завари в заседателната зала. Седях, впил поглед в една от колоните. Не ми се мислеше нищо, в ушите ми звъняха думите на Грей: “Ако утре всичко е спокойно, вечерта се приб ... 11 3 9 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ВТОРА ГЛАВА ... 71 7 13 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
ПРОЛОГ ... 94 9 19 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 11.
- Господа, - изправи се мистър Бийвър – Възхитен съм, че заедно ще се опитаме да преодолеем идващото бедствие. Разбирам, че няма как да го спрем – дори мистър Хамилтън не би могъл да предотврати грядущето...
Хамилтън само наклони глава леко в знак на съгласие.
Бийвър продължи:
- Ние сме доста хо ... 40 1 12 -
Аnna
Проза » Други Котката истерично мяукаше под прозореца. Погледнах през него в стаята с любопитство.Видях оскъдна мебелировка- стол, маса и... молитвеник.
На стената-икона и малко кандилце. Странно! А уж къщата беше най-обикновена, с кирпичени тухли и пропукани провинциални стени.Преди броени минути от дома излезе ... 51 2 -
PolinaVelchova
Проза » Писма Той е далечен и недостижим. Почти. Точно тази дума ме кара да мечтая. Да вярвам, че колкото и да са различни световете ни, някои ден ще мога да бъда част от неговия. И знам, че любовта между нас няма да е идеална. Така, че не си представяйте любов чиста и бистра като сълза, без тревоги, без противор ... 66 2 7 -
limeruna
Проза Събудих се една сутрин с мисъл, че трябва да променя нещо в живота си. Много пъти съм се самоизмъчвала с тази мисъл - трябва да променя нещо в живота си! Но обикновено съм по-спокойна. Уравновесена, доволна от себе си и прочие. Много често ми се случва да се самоизмъчвам със самокритика заради удово ... 76 4 4 -
exuded
Проза » Разкази Сам избрах деня – събота. Любимият ми ден. Денят, в който се откъсваш от седмицата и не мислиш за следващата. Когато може да бъдеш сам или с друг. Когато може да се напиеш или да гледаш себе си в огледалото, което всъщност е едно и също. В събота не се случва нищо и това е прекрасно. Не се пазарува, ... 103 5 11 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 22. Октомври. 2018год./00:58ч
> Времето лети. Времето не чака никого. Не изцелява рани. А ние всички искаме само повече време. Време да се изправим, да пораснем, да се освободим. Просто време.
>
> ,,Анатомията на Грей,,
> ... 31 1 2 -
tereza0420
Проза » Повести и романи Вярвате ли в съдбата? А в кармата? Или може би двете са едно и също нещо? А може би кармата е твоето изкупление за греховете ти от предишни животи? Харесва ми да вярвам в нещата по този начин. Това ми помага по-лесно да преглъщам реалността. Това ми дава сили да се събуждам. Смятам, че животът, койт ... 48 2 -
tessayoungg
Проза » Еротична Обгръщам те с ръце
и галя гърба ти, докато съм впил устни в твоите... Езиците ни се галят нежно,
а ръката ми се спуска на дупето ти,
докато съм впил другата си ръка в косите ти. Отлепям устни и леко целувам брадичката ти, след което я целувам,
Стискам леко дупето ти и те повдигам ... 73 3 -
goblenka
Проза „Толкова много хора! И толкова много очи!”
Тя се замисли. Беше виждала очи, в които можеш да потънеш! Толкова тъмни, страшни и дълбоки! Миг, в който се кръстосват погледите и замръзваш! После дълго не можеш да се стоплиш и осъзнаеш. Беше срещала топли, безгрижни очи. Можеш да се взираш в тях и да се ... 78 4 11 -
Ranrozar
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Опит за демокрация
Сред този безметежен
хаос:
трябва да си
Мики маус. ... 83 9 12 -
NadeBo
Проза ТЯ ЛЮБОВТА
Тя се роди заедно с теб. Беше в теб – пътуваща между сърцето и душата ти. Ти беше малка, но обичана до безкрайност, без предели на чувствата. Обгръщаха те с тази обич, като с пухена нежна завивка. Прегръщаха те и те притискаха до сърцата си. Така тя усети сродното с нея – любовта на родит ... 35 1 2 -
exuded
Проза » Разкази Баба Ене имаше перде на очите. Цял живот беше шила с очите си и пердетата, и какво ли не, и сега ушитото се беше лепнало върху ретината ѝ. Трудно виждаше. Беше слаба, белокоса жена. Цял живот – всъщност, откакто я помня, носеше една и съща жилетка, с малки джобджета отстрани, където топлеше студенит ... 93 4 14 -
zuzara
Проза » Писма, Други Аз просто искам да доказвам Любовта си.
Имам нуждата да го направя. Светът е толкова фалшив и озлобен... Имах нуждата за себе си, но най-вече исках заради Теб! За твоята речешка, ранимост и недоверие... които често те спохождат. Исках....
Но се превръщам в обсебваща досадница! Това призвание, за мен ... 30 1 -
СветланТонев
Проза » Разкази Вече е късна есен. Студеният ноемврийски вятър шибаше дърветата. Събаряше жълтите листа, сбираше ги на малки купчинки, а после с фината грация на илюзионист ги разпръскваше – накъдето му видят очите. Слънцето и днес е избягало като крадец след жалък обир, а небето – неговата плът и кръв, вече цяла с ... 75 6 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца КАК ВАЛЕНТИН НАМЕРИ ВАЛЕНТИНА
/приказка за по-големи и по-влюбени!/
Валентин беше млад музикант, който живееше в един огромен град зад океана. Беше толкова талантлив, че създаваше поне по една песен всеки ден. Дори не винаги имаше необходимия текст, поетите просто не насмогваха да съчиняват подходящ ... 39 2 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Светът отдавна е заслужил моето Уважение въпреки мухите, кърлежите, отровните змии и хамелеоните, но - не и човекът!... Не, че някога хората са знаели какво правят - те и днес, 2018 години след Христос, все още не знаят какво правят. "Прости им Боже, те не знаят какво правят." 47 1 1 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Огледалото е безсмислена вещ, когато в него виждаш едно и също нещо. 32 -
perfanov
Проза » Разкази Ноември. В студената сутрин улиците бяха пусти. Марин и петнадесетгодишната му дъщеря Надежда, слязоха от автобуса и се запътиха към чакалнята на гарата. Вратите се отвориха автоматично и голямото помещение приюти двамата пътници. Наредиха се на гишето. Изчакаха няколко човека и си купиха билети. Не ... 44 2 1 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 21. Октомври. 2018год./05:48ч
Напоследък все по-често се поглеждах в огледалото и не разпознавах отражението в него. Бях на 1600 км от България и някъде там, по пътя, се загубих. Усетих, когато това се случи, но отрицанието в мен бе толкова силно, че здравият ми разум не можеше да си проправи път, н ... 27 1 1 -
xubavka
Проза » Разкази Когато стари хора ти кажат някоя мъдра мисъл, или поучителна история, не отминавай, а се позамисли, и си речи: „Сполай Господи!“. В нашето село имаше една такава стара жена, чийто живот беше оставил своите видими отпечатъци върху побелялата й коса, изгърбавената ѝ снага, и съсухрените ѝ от работа ръ ... 96 2 8 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 20. Октомври. 2018год./02:02ч
Държах в ръцете си кутията на живота ми или пък на моята смърт, моята собствена история... Може би, след години, щях да съм жива, за да я разкажа сама, но именно животът ме беше научил, че самият той е пълен с приятни изненади и някои не чак толкова приятни.
Бях минала ... 27 1 1 -
Plevel
Проза » Повести и романи Магазинът се намираше на оживена улица на центъра, до него имаше още един също хранителен. Водеше се ожесточена конкуренция между тях и, както понякога две хиени не могат да си поделят кокала, така и двамата собственици не можеха да си поделят печалбата.
В края на декември, през една студена вечер о ... 106 9 14 -
LiaNik
Проза » Разкази - Какво мижаво същество си! Толкова си долна, слаба и жалка! Доброта! Откъде го изкопа това? Да не си някоя вкаменелост, а? Объркало си се нещо, ей момиче! Отиди да се лекуваш! Не си добре! Да го знаеш… Ще ми отговаряш какво било правилно и какво – не! Лайнарката ти с лайнарка! Тя ще ме учи! – мъжът ... 109 3 15 -
Ida-L
Проза » Разкази Мълвата ни заинтригува - мен и Кольо. Беше през ваканцията преди последния гимназиален клас. Седемнадесет-осемнадесет годишни, бяхме изпълнени с любопитство и достатъчно безразсъдни, та обикаляме през нощите из квартала и старото гробище, за да провери дали е истина. В началото на юли около две седм ... 61 1 3
© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.