-
Петяилиева
Проза » Писма Добър вечер, мила! Как си, как я караш? Дали ти липсвам още нощем, когато останеш сама с мислите си, изпила поредната бутилка вино, гледайки звездите? Пълнят ли се със сълзи още големите ти сини очи, почервенели от алкохола и дима в стаята? Минаваш ли нощем покрай нас, да видиш свети ли?
Сигурно, не ... 173 4 20 -
evgeniya
Проза » Разкази Дядо ми беше много интересна личност. Всеразвит талант. Изключително голям джентълмент, направо жонглираше с думите. Толкова беше добър. Винаги казваше каквото искаше да се чуе. Винаги на място, винаги кратко и ясно. Просто пускаше по някоя небрежна дума в хода на разговора. На пръв поглед лекомисле ... 71 2 2 -
Блу
Проза » Хумористична Стоя във външната, футуристично заградена с найлони част на кафене. Чакам приятелка. Не си губя времето докато дойде. Отворила съм телефона и чета предложения за работа. Регистрирана съм в няколко електронни трудови борси. Защо ли? Ами според психолозите, човек трябва да сменя работата си през около ... 93 5 11 -
Heel
Проза » Разкази Той спи до мен. Хубаво е. Хубаво е, защото усещам топлината на тялото му и гъделичкащия му дъх върху рамото си. В главата ми се мержелее споменът за целувката преди лягане, мека и сочна, а в края нежна като пърхащите крила на пеперуда. Той ме целуна и заспа, а аз се унесох едва сутринта. Малко му за ... 64 1 -
gold
Проза » Разкази Бай Георги явно стоеше там с часове. Само в най-студените дни оставаше вкъщи покрай печката. Обичаше да бъде сред хората и да им продава радост. Там в парка движението не спираше, животът си течеше такъв, какъвто е - пъстър, точно като неговата стока.
- Животът е като моите въртележки, момиче! - ми ... 35 -
rumbic
Проза » Разкази Забърза се този свят, сякаш искаше да надбяга себе си!
Само селото на баба Мѝлица, все още непокътнато от времето, дремеше сгушено в подножието на една планина, като че ли бе изостанало в някой от миналите векове и не възнамеряваше да се връща в тази действителност. Баба Мѝлица живееше сама, бе овдо ... 153 9 16 -
РосенНиколов
Проза » Разкази Лили държеше за ръка чичо си.
Ходеха из морската градина.
- Чичо - каза тя - разкажи ми за Бог! Ти нали си поп?
До нея вървеше мъж малко над 40,немного висок, с расо.
- Сигурно знаеш всичко за него? ... 54 2 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Плачеш без глас, смееш се без глас, говориш без глас... и докато се усетиш, си се превърнал в безгласна буква!
Сивотата в творчеството му беше обратно пропорционална на мозъчната му!
Свалка в чата:
- На колко години си?
- Достатъчно зрял. ... 83 2 11 -
TytoALBA
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Анотация: Какво е да попаднеш в двуизмерен свят (като нарисуван върху плоскост).
И толкова ли е прекрасен този плосък, плосък всемир?
Предупреждение: Разказът съдържа сцени, наситени с брутални и натуралистични елементи
– направо си е чист “траш”, “жесткач” или... или както щете го наречете.
Да не с ... 127 5 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази На пръв поглед, този млад мъж извикваше асоциация за Мечо Пух. Но който го познаваше, знаеше, че повече му приляга- голям умствен багаж, широка обща култура, завидно IQ и други подобни клишета.
И как не! Откакто се бе научил да чете на 5 годинки, все беше заровен в книгите. На първия учебен ден прои ... 49 2 6 -
МилДар
Проза » Други Понякога, когато мислите ми ме задушават, когато динамиката на задълженията ми ме обърква, а възможността от провал ме хвърля в отчаяние, аз просто затварям очи. Пренебрегвам както кресливите гласове-мъчители в главата ми, които с обезумели очи и отворени уста се взират в мен, така и тлъстата им сам ... 138 1 -
Йофиел
Проза » Други Тя стъпва бавно, сякаш никога не бърза.
Защо да бърза, щом даже времето е склонно да я чака?
Дори и то пред нея се прекланя. Годините – те, просто са заспали.
Очите й са топли, бурни.
Способни да те изгорят без огън. ... 68 2 -
Eipril
Проза » Разкази Римските легиони, водени от Гай Юлий Цезар се бяха установили на северният бряг на река Рубикон. По това време тя беше естествена граница между Италия и нейната Северна провинция Цизалпийска Галия. Януарската вечер на 49 година пр. Хр. беше необичайно студена за тези места. Римските войници бяха зап ... 153 7 -
Cveti_e_LuDa
Проза » Еротична -Скъсана! Аз съм скъсана!
Това бяха първите думи, които се отрониха от нежните устни на момичето с червените коси, което явно бе изпаднало в ступор след като ги изрече нервно, но почти недоловимо от колегите й. Стоеше на първата банка пред погледа на възрастния й преподавател по историческа лингвист ... 265 6 12 -
palenka
Проза » Разкази Един от малкото спокойни дни зад щанда, вече следобед идва, а от сутринта всичко е гладко: доставчици, клиенти, заявките са дадени навреме, дори и ревизорката Гинка мина още сутринта през витрините без да намери нещо с изтекъл срок. След обедния пик настъпваше времето за почивка - прозорецът, когато ... 87 9 -
Jorhelito
Проза Голямо изпитание е да устоиш на трудностите.
Но понякога по-голямото изпитание е да посрещнеш сбъдването на мечтите си без да се уплашиш и да избягаш. Без да се скриеш в познатото, равното и удобното.
Някой ден, ако си с чисто сърце, ще се сбъдне - всичко, за което си мечтал.
Ще дойде изведнъж. Не в ... 23 -
latinka
Проза » Хумористична Не знам откъде да започна! Така съм слисан от постъпката на моята обичана съпруга, която от любов не знам как да наричам!!! Затова, каквото име да чуете, все е за нея – Миличката, Душката, Бубулинче,Чоченце, Шушенце и прочие. Чудите се защо съм седнал да ви се оплаквам и за да разберете, ще раздипля ... 75 1 6 -
СветланТонев
Проза » Разкази Стамен Милионера седеше на уличната пейка пред своята къща и си мислеше колко несправедлив е живота. През всичките години, докато ходеше на работа, все се надяваше, че като се пенсионира един ден, ще тръгне с жена си по екскурзии и почивки, ще обиколи всички онези места, за които е мечтаел като млад ... 118 4 16 -
Shay
Проза Елизабет искрено се надяваше, че стаята, в която влезе, е нейната, защото колкото и да се опитваше да сдържи сълзите си, вече нищо не виждаше от тях. Затвори вратата и опря гръб на нея, а познатият грак на Франк я поздрави. Беше кацнал на перваза. На перваза на отворения прозорец, от който трябваше ... 25 1 2 -
NadeBo
Проза „Всяка сутрин е време да започнете живота си отначало.“
Това е мисъл, разпространявана в различни постове. Не мога да я приема като мисъл, а като мъдрост – въобще.
Всяка минута, всеки час, ден, година са продължение на предишните. Всяка мисъл е продължение на предишната, или свързана с нея. Всяка кр ... 17 -
Неа
Проза » Разкази Тази зима, въздухът миришеше на люляк и рози.
Запознахме се във форум за писатели. Разбъбрихме се и набързо се разбрахме да си редактираме взаимно романите. Аз му изпратих моя, той- неговия. Поправяхме по десетина страници, изпращахме си ги за коментари и продължавахме. Романите ни бяха различни по ... 80 4 6 -
jontess
Проза » Разкази, Други - Музиката, приятелю, е дом. Звуците и нотите, които се преливат с част от текста, създава усещане за комфорт на ума, тялото и въображението ни. Всеки, обаче, си има своя представа за "най-доброто'' и свой начин на изразяване. Все с това има толкова различни жанрове, които трябва да изслушаш първо и ... 35 1 -
Heel
Проза » Разкази Бе се постарала да изглежда перфектно за третата си среща с Филип. Прилепнала по тялото блуза, скъпо яке от агнешка кожа, пола със секси цепка отстрани, елегантни обувки с висок ток, фин чорапогащник с ръб. Дори си бе сложила грим, което по принцип рядко правеше. Когато се погледна в огледалото, си ... 80 1 3 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази В едно луксозно заведение, посетителките на една от масите веднага се
набиваха в очи. Там се бяха разположили три млади, хубави жени. Облечени непредизвикателно, по-скоро стилно, с онази небрежна елегантност, която се постига с много пари и добро потекло. Три приятелки от студентските години, които ... 78 1 8 -
kokolinna
Проза » Разкази Гарата все още пустееше. Беше хладно. Старият фенер примигваше от закапалия дъжд, защото влизаха капчици вода и даваше леко на късо. Още тъмнееше. Оставаше половин час до седем. Но влакът беше готов. Да, беше стар, изминал хиляди километри, пресичал безброй граници, но винаги беше готов за нови спом ... 161 3 9 -
palenka
Проза » Разкази, Други - Мила, трябва да тръгвам, не ме чакай, сутринта трябва да сме в Букурещ - се провикна към жена си в спалнята и тръгна към банята. След няколко минути се върна в хола, изгаси лампата, приглушено затвори вратата и излезе.
Мила стана, така се казваше жена му, много удобно и за обръщение, и поименно, и ... 146 9 18 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Който търси принцеса, няма да намери и слугиня.
2. Големите обещания дават малки резултати, големите резултати стават с малки обещания.
3. Неблагодарността е белег за къса памет.
4. Лекарството лекува тялото, а думите - душата.
5. Разнообразието е солта на живота. 49 2 2 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Преди да си отидете от този Свят,
побързайте да му оставите нещо
от вас. Хубав спомен... 41 1 2 -
ВеселинаРайчева
Проза » Повести и романи - Защо?
Тежки сълзи политат от височината на очите ми, минават през празнотата на настоящето и с всичка сила се забиват в кожената седалка. Звукът от сблъсъка е оглушителен. Чувам как времето се изплъзва през пръстите ми като горещ пясък. Усещам смирение в страха.
Поглеждам го сякаш го виждам за пър ... 141 2 5 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Надя беше едно средностатистическо българско момиче. Не беше глупава, но имаше нещо еснафско, нещо елементарно, нещо инфантилно, което тя и не подозираше разбира се . Толкова малко хора имат правилна самооценка...но беше претенциозна в изискванията си. Така или иначе, на 36 години тя нямаше истинска ... 122 5 18 -
Петър1
Проза » Разкази Беше просто една лятна вечер. Горещо, тягостно време. Липите пред къщата ни, а и онези - по протежение на цялата улица бяха нацъфтяли, не се дишаше от сладкия им аромат. Значи - юни ще да е било. Рано беше за смокини, но в морето вече беше излязъл сафридът. По плажа се разхождаха хора с оскъдно обле ... 138 7 15 -
jonnnn
Проза » Разкази Видях, че има предизвикателство ‘Граници’, темата така ми се заби като трън, сънувах я две нощи и не издържах – трябваше да я подредя във формата с буквички. И ето какво се получи
Нещо започва да ми звъни около мене (46 децибела), будилникът си върши работата и ми напомня, че днес ме очакват велики ... 176 2 10 -
written-springs
Проза » Разкази Липсваш ми.
***
– А ти? Кажи нещо за себе си. Има ли жена в живота ти?
Този й внезапен въпрос ме накара да оставя приборите си встрани. Взех салфетка, с което си осигурих малко време за подготовка на отговора. Може би тази информация вълнуваше не толкова нея, отколкото мен...
*** ... 169 4 5 -
vega666
Проза » Разкази Вече изгаряше от нетърпение да го заприказва. Зодия Лъв, тя работеше на самия плаж в една дървена къщичка - пункт за реанимация. А извън летните месеци беше лекар във Варна. В малкото градче Бяла съчетаваше реаниматорската професия с морския курорт. Мая се беше развела преди години, но още проклинаш ... 165 13 6 -
генек
Проза » Повести и романи /Както казва Алеко – „Безделица без претенции за художественост“… Просто опит за разказ – една възможност. Нито е документално, нито е доказано, нито е истинско. Но е реално… Прекалено реално… Извън подробностите…А самата история чух пак в градската баня, но не видях от кого. Беше пълно с пара, мног ... 150 3 15 -
Eipril
Проза » Други Не стъпвайте тежко по пръстта!
Не я ровете! Не я мърсете!
В нея са починалите ви близки!
Тя е бъдещият ви вечен дом! 36 -
РозалиАнгелова
Проза » Еротична Нощта бе специална, вълшебна. Върху виолетовото й кадифе, звездите блестяха като перли. Прозорецът беше отворен и в стаята се разливаше уханието на розовия зюмбюл в лехата под него. Носеше се топлият, плътен, много секси глас на Тони Бракстън. Лек ветрец разлюля пердето и то докосна рамото й.
Но тя ... 103 5 17 -
donkooooo
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи разказът е публикуван в сборника "Мечове във времето"
Времето и Пространството са безкрайно малки точки във Вечността и Безкрайността.
Е.Ф Бенсън.
***
Времето е съвкупност от варианти - милиарди, трилиони, квадрилиони - колкото е броя на дилемите на всяко живо същество. Един вариант се различава от ... 148 2 7 -
latinka
Проза » Хумористична Преди да изрие последната глътка кафе, Брадислав Братанов се сети, че не е нагледал магнолиите. Тези дни бяха нацъфтели и час по час ходеше да им се радва, да заснема цъфтежа им, та после да се изфука във Фейса. Остави чашата и се запъти към споменатите дървеса. От кафето го напъна и почувства повик ... 65 1 4 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава IX
Невзрачна музичка създаваше фон на това място. Само ритъмът ѝ, който се пронизваше през краката, стола, че и задните ти части, подсказваше, че я има и не позволяваше да заспиш, освен разбира се, ако не се отцепиш безпаметно с алкохол. Беше бар все пак. Димната цигарена завеса беше достатъчн ... 49 2 2
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.