-
thedac
Проза » Други Хубаво е да вярваш, защото всичко хубаво се появява в резултат на вярата. 22 1 -
bubulinabe
Проза » Писма, Рецензии, анализи, критически статии Ей, ти! Казах ти да не го не правиш. Защо продължаваше да изграждаш нови сюжети? Не ти ли омръзна да въвличаш нови играчи и края винаги да не идва. Какво се стремеше да постигнеш, да потъпкваш собствения си страх да не останеш сама и вечно гледаща в телефона си, как другите качват снимки, на които с ... 47 1 -
Соларе
Проза » Разкази Сряда 9ч, 30мин.
Да, да, отново дойде сряда! Вече е е четвъртата сряда, от както Жан- Пиер свири на тези терапевтични занимания.
Все така, без промяна дърветата в парка преплитат клоните си, все така, без промяна слънцето си пробива път между тях, все така без промяна...същата зала, същите хора, същ ... 63 3 11 -
ger52alt80
Проза » Разкази Десислава е красива жена. Много е привлекателна, дори има чар. Чарът ѝ е много
голям и е примамлив. Той направо си е една примамка. Той е синьо море. Тя не
обича мъжете, с които ходи, а те са много. През ден е с нов. Два пъти се е задържала
с мъж и лъжеше и двамата. На тях им омръзна и просто си тръ ... 42 -
ТеоБо
Проза » Разкази Зимен ден. Тънка коричка от замръзналия превалял сняг покриваше земята. Уж слънцето е напекло, но студът хапеше. Mразовитият вятър подлизваше под връхната дреха на младши инспектор Колев, но не това го тревожеше. Друг мраз се бе загнездил в сърцето му и сковаваше душата му от студ - смъртта на детет ... 258 1 22 -
ВТ
Проза » Разкази Из „Дочуто от съседната маса“
Обедното слънце люто препичаше и успешно прогони насядалите пред кръчмата да потърсят хладина в своите дворове. Вътре беше привично задушно, макар че течението от отворените прозорци донякъде облекчаваше заклетите картоиграчи. Обичах атмосферата в това място. Тук постоя ... 126 -
самотния-вълк
Проза » Фантастика и фентъзи Слънцето се показа над хоризонта и скоро лъчите му огряха безкрайните равнини на Боствана.
Започваше новия ден и хората в лагера на палеонтолозите се заеха със задачите си. А днес имаше доста работа. Вчера откриха напълно запазен скелет на спинозавър и сега трябваше да го разчистят внимателно и изва ... 211 1 15 -
troia
Проза » Фантастика и фентъзи Обичаше да слиза в подземието, за да наблюдава дракона си. Той беше сам и нещастен в мрака. А това я радваше. С удоволствие би му причинила болка, но изпитваше страх. Чувство, което не би признала пред никой. Беше чувала, че другите принцеси обожавали своите дракони. Дори летели на тях. Глупачки! Да ... 155 4 26 -
Соларе
Проза » Разкази Сряда 9 ч. 30 мин.
Слънцето срамежливо си пробиваше път между високите дървета, чиито клони се преплитаха и образуваха арки над добре поддържаните алеи в парка.
Чисто е! Зелено и красиво! Като добре гледано дете!
На паркинга имаше много коли, но правеше най- много впечатление табелата, поставена на ... 67 3 9 -
ХепиХейл
Проза Прибрах се вкъщи с две приятелки, за да ги почерпя за рождения си ден. Бяха минали едва няколко дни от погребението и отново влязох в ритъма на ежедневието си. Ако трябва да съм честна, изобщо не ми се излизаше и общуваше, с който и да е било, но знаех, че трябва. Това щеше да иска чичо Нечо от мен. ... 159 8 13 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична Светкавицата дрънна в земята напреде. Точно между краката му. Малко по-високо и трябваше да разказвам с „й“. Но и този път му се размина. Което нито го успокои, нито разтревожи. Отдалеч се виждаше, че му е все тая…
Жената в черно вдигна отново ръка.
- Спри! Или следващата ще е в главата ти…
Онзи при ... 102 3 20 -
perfanov
Проза » Разкази То бе легнало на нагорещените мраморни плочки на площада. Бездомното куче събираше последните слънчеви лъчи на отиващото си лято. Хората минаваха край него. Забързани, всеки със своите проблеми, не му обръщаха внимание. Кучето дори не ги поглеждаше, а само си помръдваше ухото в такт с отшумяващите к ... 82 4 10 -
latinka
Проза » Хумористична Диди беше одремана! Подпряла лице на ръцете си, тя мигаше в унисон с настроението си. Лениво, чат-пат и много тъжно. Не върви работата, ей, не върви! А уж в сферата на услугите! Бръснарница! Плюс кой каквото иска – от подстригване на ревливо дете, до фризури на бабите им. И цените и народни! Обаче н ... 67 1 8 -
breg
Проза » Разкази Някога село Червен брег е било хей на ония баири, около старата черква Свети Спас и на отсрещния – Драгне. От брега, който като крепостна стена пазел от юг, та почти до гората горе. А каква гора е имало! Всичко наоколо е било дъб и бряст. Никой не знаел на колко години са най-старите и дебели дървет ... 104 2 10 -
генек
Проза » Разкази Той излизаше рядко от дома си – вече пет години, откакто се беше пенсионирал. Отиваше до магазина, вземаше хляб и нещо за ядене и бързаше да се прибере зад стените на малкия си апартамент. В своя среда, в своя живот…
Не беше много странен – не крещеше по улицата, не пееше, не хвърляше боклуци навред ... 125 6 21 -
Maryroj
Проза » Писма Пак е 9 септември. На тази дата те погребахме, тате, преди цели 31 години. И аз пак не мога да дойда на гроба, ти. Пак не мога да запаля свещичка, там в твоя памет. Паля, но не при теб, а в параклиса на хълма до града, в който живея. И ти, говоря, татко, как сестра ти изпратихме. Замина си и тя горк ... 59 3 -
Eipril
Проза » Други Луната изгря. Огромна и пълна, тя се огледа в себе си и това, което видя ѝ хареса. Почувства се вдъхновена и в творчески подем, затова реши тази нощ да композира. Да сътвори соната. Понеже отдавна се беше уморила да използва за своите музикални творения звуците на вятъра и бърборенето на звездите, т ... 51 2 -
nadia.nanito
Проза » Други Не понасям страхливците.
Онези, които продължават да те лъжат, да ти казват мили думи, да се крият, да те избягват, да се правят на много заети, уморени, депресирани или просто отегчени за разговор. Онези, които за истината публично се бият в гърдите, а в личното не смеят да я назоват. И вместо това ... 84 7 -
Бетон
Проза » Повести и романи Годовой. Плен (глава 6)
Урезанная летняя темень брезжит подкрадывающейся зарёй. Под гаснущими звёздами неба стоит предрассветная тишина зарождающегося дня. Короткая ночь не успевает освежить прохладой сухое тепло земли. Огромная, высокая крона дикой груши застыла в пустом ожидании скупой влаги. Разд ... 30 -
honesty
Проза » Други Имало едно време, така започват всички приказки, но това не е приказка, а самата истина. Та имало едно време... един квадратен мъж. Той бил абсолютно квадратен и праволинеен, с четири прави ъгли. Вие очаквате, че той ще има абсолютно квадратно семейство с праволинейна квадратна жена, квадратни деца ... 68 2 6 -
yankova41
Проза » Разкази Много пъти чета това стихотворение, задавам си въпроси и си отговарям. Служа на клаузата да съм вярна и в полза на хората. Питам се защо съм родена на този свят? Родих три деца, работя честно, уважавам всички, отдавам се изцяло на обществото.Частица от себе си дарявам на другите. Пиша стихове за тях ... 51 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца НАЯВЕ СЛАБАК, НАСЪН ЮНАК, ЧЕТВЪРТА НОЩ: ХЕНЗЕЛ И ГРЕТЕЛ ИМАТ НОВИ РОДИТЕЛИ
- Къде ще ходим тая нощ?, попита Милян докато се качваше на гърба на Казимир, а Джар нетърпеливо подтичваше наоколо.
- Нямам нищо намислено, но ще отидем в гората, може да се наложи да спасим някого. Нали знаеш, че там живеят ... 8 -
WildSong
Проза » Разкази Старият Басет се разлая. Лаеше не от страх, не от злоба, лаеше защото бе нормално да лае. Хората не лаят, хората не знаят как да лаят, затова кучетата лаят вместо тях, така както препикават трапезарията, вместо тях или гонят котките, ръфаха старите нови чепици до вратата, вместо тях. Въобще какво ли ... 63 -
Galinit4eto
Проза » Други Животът ми е обикновен, сив и скучен.Чувствам се самотна дори и сред хора, тъжно ми е, безмислено ми е... Срещнах невероятен човек, за мен той стана светлия лъч, слънцето, смисъла на живота ми, любовта ми... той ми беше всичко.
Заспивах и се събуждах с мисълта за него и нямах търпение да го чуя. Да ... 85 4 -
diesto
Проза » Разкази Не беше най-горещото лято, което излетувах, ала мъчно беше, и още се напъва да прежуря туй циганско слънце. Живота тук в моя роден град е винаги, като спрял. Завърнах се да видя майка и баща. Стареят. Живота им Ей тъй мина. В тревоги, недоимък и ядове. Поседях, поседях и клекнах. Дълго още няма да с ... 74 6 5 -
БИТИЮ
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Пътуване във времето е концепция за придвижване на човек или друг обект напред и назад към различни точки от времето (миналото или бъдещето). Някои теории предполагат дори възможността за пътуване между паралелни реалности или светове, но дали въобще съществува такова нещо? До сега единствено в лите ... 75 -
Eleya
Проза » Хумористична Ден първи
След множество отличия – златни и сребърни медали от международни участия и конкурси, решихме да се кротнем и да отидем хей така, просто за идеята, на фестивал в Гърция, на Паралия Катерини и да съчетаем приятното с полезното, хем представяне пред нова публика, хем да си топнем краката в Б ... 100 7 -
thedac
Проза » Други В изпъстрения с магнетичност Велико Търново неуморно блещукащите градски светлини протягат длани към едни по-добри бъднини и излагат на показ природната красота, оставила импозантна следа в стаите на паметта, където небето все още е друм за мечтатели. 35 2 1 -
MagiV
Проза » Разкази Лицева бримка, опакова, лицева, опакова...
Плета машинално, вцепенена от мъка. Нощ е.
Седнала съм на фотьойла, а на дивана срещу мен лежи мъртъв петнадесетгодишният ми син Любомир.
Снощи, в деветнадесет часà той ми се усмихна, помаха с ръка и излезе през вратата. Беше се уговорил с приятели да се по ... 77 1 1 -
Donny
Проза » Хумористична Живея с мъж. От скоро. Тече втора седмица.
Все още си мисля, че съм тук на гости, за малко. Готвих се за тази стъпка много дълго време. Психически. Не осъзнавам все още случващото се. През последните месеци си мислих за всички домакински задължения. За готвенето, за чистенето. Всички ме предупреждав ... 118 8 -
brinne
Проза » Разкази 2.
В хотелската стая миришеше на алкохолни изпарения и застояло. На дясното нощно шкафче имаше очертани кръгове от две чаши.
- Къде са чашите, в които пихте снощи?
- Дойдоха двама криминалисти да огледат и ги взеха … На едната имаше следи от червилото ѝ, а може би и отпечатъците ѝ…
- Какво пихте? ... 86 3 8 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Под дебелият лед на забравата прозират
немигащи очи. Това са очите на немите риби, които чакат някой да си спомни за тях. Да пробие отвор с ръце в студеното и безкрайно
безвремие. Да ги вдигне високо над главите
на обезверените човеци...
Тогава рибите, ще проговорят, ще затанцуват, ще запеят! ... 29 -
mislitel
Проза » Разкази 1
Инспектор Колев четеше и убиваше всъщност свободното си време. И тъй, като основно се занимаваше с подобен тип престъпления, с ирония си помисли, за пореден път, че никога и никъде не можеше да избяга от работата си. Въпреки, че убиването на времето с поезия по същество си беше едно доста нежно та ... 388 7 51 -
Maryroj
Проза » Разкази Европът или пътуване към Прага и обратно
Част IV – Щастливи ли са българите в чужбина и Просто Мария
Четвърти ден в Прага. Днес всички са на работа, затова и аз, нямайки какво друго да правя, придружих моята приятелка дотам. С транспорта нямахме проблем. Придвижването до там пак беше бързо.
И ето го ... 28 3 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Живей, Европа! Живей и не забравяй своят
спасител българският хан Тервел!
Още преди много векове той ти съгради
" Шенген", но не от бодлива тел, а от телата
на храбрите български войни, с които спря арабите, за да те има днес! Живей... 33 -
Samadhi
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Светът е крив за кривогледия и безнадеждна е всяка оптическа корекция.
Не търси розови очила, а посади и отгледай в собствената си градината рози, ако искаш да ти е розов животът.
На убедения в своята истина не му се налага нито да се защитава, нито да се оправдава.
Болката е индикация за нарушен ба ... 96 3 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи В първия си работен ден реших да отворя портал на няколко пресечки от районното. Щеше да е леко тъпо да цъфна насред двора, а от друга страна не ми се пътуваше в градски транспорт изтипосана като пингвин. Живея на другия край на Москва и пътуването би било доста дълго. Затова реших просто да мина ме ... 37 1 2 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи От работа нямам време един сериал да изгледам изцяло. Да не говорим за някакъв интимен живот. Вярно, имам семейство, но кога да отделя минути поне за жената и децата? Е, с децата е по-лесно – доскоро бяха в Школата, обаче от година преминаха в Лагера, а за него се изисква минимално, но някакво усили ... 78 2 18 -
Си_Мапипис
Проза » Разкази Спускаха ковчега бавно надолу. Може би само сърцето ѝ се движеше по-бавно от него. Огледа се в черните дрехи на хората около нея. Никога не си беше представяла, че ще сподели такъв момент със сина си. Андрю беше вперил поглед към обувките си и стоеше мирно, все едно беше хипнотизиран. Сълзите бавно ... 667 8 26 -
palenka
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи - Скъпи, довечера ще пътувам до Ница, трябва да придружавам пратката с картини за тамошната изложба. Натоварена съм с организирането и охраната. Докато трае изложбата, ще останат колегите, а аз ще се върна утре вечер с другата стрела. Другия месец ще пътувам отново да ги приберем.
- Значи да те чака ... 121 4 7
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
