33080 резултата
Летя…
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...
Нямам представа колко време ще ми отнеме. Да се науча да живея тук. В реалността. Дори тя да ме топли с лъчите на сивотата…
Но още съм там. В онази нощ…
И пак съм сама… Но не. Не ми е студено… Аз притежавам звездите, и небето. Дори и морето… И спомена за теб…
А ти? Четеш ли писмата ми? Вълнува ...
51
Утро. Неискането да станеш, да дишаш, да се движиш, да гледаш, да правиш го съсипва. Кафето е с вкус на рядка тиня и не може да изостри сетивата ти, за да се напрегнат, да изпитат поне капка желание за живот. Кучетата са вързани – губят романтиката, насаждат груб натуралитет. Градът е далеч, но е ос ...
59
2
1.
Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.
С ...
Мъглата беше гъста и сива и обгръщаше всичко наоколо. Луната не се виждаше. Тесният път се виеше в гориста местност. Станимир стискаше здраво волана, но шофираше основно по памет, защото не виждаше нищо и фаровете не помагаха. Познаваше отсечката добре, но беше изморен. Часът бе два през нощта.
С ...
211
5
Пролог: Когато се разхождаш из имението,те облива чувство на спокойствие. Там е тихо - чуват се само песните на птиците от близката гора. За тези,които живеят в него,обаче,спокойствие няма - нито ден,нито нощ. Те знаят тайната на имението.
Въведение:
Някога, във Велика Англия, имало имение. То било ...
Въведение:
Някога, във Велика Англия, имало имение. То било ...
102
Светлата точка нарастваше ли нарастваше. И приближаваше с изключителна скорост към малката спасителна капсула на Кенджи. Очертанията й се открояваха много смътно, но той успя да разчете „Емзиру“. Не може да бъде! Беше чувал това име! Това със сигурност беше голяма транспортна совалка, която можеше д ...
53
Омайна лунна нощ е,
аз искам още, още.
И мои все да бъдат
всичките ти нощи.
Попфолк песен ...
аз искам още, още.
И мои все да бъдат
всичките ти нощи.
Попфолк песен ...
57
1
8. Дневникът
Голямото междучасие си вървеше нормално – за някои прелиташе, за други се влачеше. Таман човек излезе, докато дръпне два-три пъти от цигарата, докато се посмее как Жоро от единадесети “б” се избазикал с немкинята, докато чуе какво е ставало на купона в Ананаскови снощи, докато с лека тъ ...
Голямото междучасие си вървеше нормално – за някои прелиташе, за други се влачеше. Таман човек излезе, докато дръпне два-три пъти от цигарата, докато се посмее как Жоро от единадесети “б” се избазикал с немкинята, докато чуе какво е ставало на купона в Ананаскови снощи, докато с лека тъ ...
48
7
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ВТОРА: ЗОРИН
Когато почти цял живот си бил със сребърна лъжица в устата, когато родителите ти са осигурили добро образование, и когато на всичкото отгоре си военен лекар, някак си започваш да гледаш на света с други очи. Неола странно защо се опитваше да забрави за бедното си детств ...
Когато почти цял живот си бил със сребърна лъжица в устата, когато родителите ти са осигурили добро образование, и когато на всичкото отгоре си военен лекар, някак си започваш да гледаш на света с други очи. Неола странно защо се опитваше да забрави за бедното си детств ...
57
Не позволявай на никого да те смалява и да управлява ходовете на живота ти, защото ти си това, което си, и никой няма право да определя това, което можеш да бъдеш.
44
1
1
Вали. Капките дъжд са едри и тежки. Шумът им ме кара да се усмихвам. Ободряват ме. Вратата на терасата е широко отворена. Който иска, може да влезе. Навътре пристъпва само прохлада. Вед е положил главата си на самия ù праг. Притворил е очи и душата му сънено тича на воля из кучешкия му свят.
Слушам ...
Слушам ...
90
2
1.
Гората беше потънала в мрак и единствената светлина в района идваше от огъня, запален пред ученическия лагер „Мура“. Лагерът се състоеше от две големи дървени бунгала – едно за момичетата и едно за момчетата, две по-малки бунгала – едно за възпитателите и едно за медицинската сестра и една постро ...
Гората беше потънала в мрак и единствената светлина в района идваше от огъня, запален пред ученическия лагер „Мура“. Лагерът се състоеше от две големи дървени бунгала – едно за момичетата и едно за момчетата, две по-малки бунгала – едно за възпитателите и едно за медицинската сестра и една постро ...
194
2
14. Срещата
Въпросите напираха, криеха се от отговорите, но любопитството надделя над горещите въглени на угризенията, страха, вълненията, изстуди ги с хладината на искам да знам. Искам да знам за Дракона, не искам да знам, но искам е по-силно от не. Искам движи света, завърта го в кръгло кълбо, пак ...
Въпросите напираха, криеха се от отговорите, но любопитството надделя над горещите въглени на угризенията, страха, вълненията, изстуди ги с хладината на искам да знам. Искам да знам за Дракона, не искам да знам, но искам е по-силно от не. Искам движи света, завърта го в кръгло кълбо, пак ...
45
Здравейте. Казвам се Данаил и хобито ми е да пиша авторски приказки в стил Братя Грим. Ако решите може да ме подкрепите като гласувате, коментирате и последвате. Така ще имам муза за още интересни приказки. В момента имам 6 авторски приказки и ще ги качвам през определен интервал. Приятно четене :)
...
...
82
43
7. И защо човек да се вживява
Главова седеше до масичката в хранилището по химия и хич, ама хич не искаше дори да се надигне. Напоследък й беше много приятно така – седи си, не се напъва да мисли, дори не си припомня страниците от учебниците, гледа безизразно излитащия от цигарата дим и...
И – нищо. ...
Главова седеше до масичката в хранилището по химия и хич, ама хич не искаше дори да се надигне. Напоследък й беше много приятно така – седи си, не се напъва да мисли, дори не си припомня страниците от учебниците, гледа безизразно излитащия от цигарата дим и...
И – нищо. ...
70
9
Идеалната форма - Шерше́ льо кок!
С глас се смях с идеалната форма на генек и дамата с пълната количка в супера, слушаме за ваксина в Русия против короната, и от дума на дума покрай сегашното положение май дойде време да се пренапише историята.
1. Шерше́ ла фам - вече е шерше́ льо кок.
справка и пре ...
С глас се смях с идеалната форма на генек и дамата с пълната количка в супера, слушаме за ваксина в Русия против короната, и от дума на дума покрай сегашното положение май дойде време да се пренапише историята.
1. Шерше́ ла фам - вече е шерше́ льо кок.
справка и пре ...
156
1
12
Една луда ми стои в телефона. Виси там от известно време. Контактуваме интересно. Меко казано. Виждал съм я само веднъж. После избягах. Понякога съм страхливец. Не ме е срам. Признат страх не е срам. Срещал съм доста страховити неща през живота си. Най-силно може да ме уплаши жена. Нежният пол прите ...
89
3
Рубриката, която започва е Божите обещания, записани в Библията. Обещанията Му са много и различни. Ние ще се спрем основно на:
Обещания отнасящи се до грижата и отношението към всички Негови творения – растения, живи същества и цялото човечество.
Обещания дадени за спасените Негови последователи на ...
Обещания отнасящи се до грижата и отношението към всички Негови творения – растения, живи същества и цялото човечество.
Обещания дадени за спасените Негови последователи на ...
28
> Едно нещо изглежда точно така както можеш да го видиш и струва точно толкова за колкото можеш да го продадеш.
>
> Мое мнение
*****************************************
Преди време свирих с една рок група. Бяхме се събрали няколко музиканти ей така за забава. Направихме си репертоар и започнахме да ...
>
> Мое мнение
*****************************************
Преди време свирих с една рок група. Бяхме се събрали няколко музиканти ей така за забава. Направихме си репертоар и започнахме да ...
175
2
Срещам жена, разговаряме и тя учудено узнава, че аз съм преподавал на сина й…
„О, колко съм ви благодарна! Аз чета, баща му чете, Наско не искаше да отвори книга. И единствено Вие успяхте да го промените… Даже му давахме пари за книги и той ни се хвалеше какво си е купил. А сега още чете…“
Дааа, до ...
„О, колко съм ви благодарна! Аз чета, баща му чете, Наско не искаше да отвори книга. И единствено Вие успяхте да го промените… Даже му давахме пари за книги и той ни се хвалеше какво си е купил. А сега още чете…“
Дааа, до ...
72
2
8
6. Хубавият час
Третият час единадесетокласниците имаха при Маева. Хубав час, очакван час, удобен час...
Удобен за всичко...
Например, за закуска. Не, не беше необходимо да излизаш посред часа. Можеше направо да отидеш на средата му. Хапнал, дръпнал от цигарата – ако пушиш, зарадван от срещата с няк ...
Третият час единадесетокласниците имаха при Маева. Хубав час, очакван час, удобен час...
Удобен за всичко...
Например, за закуска. Не, не беше необходимо да излизаш посред часа. Можеше направо да отидеш на средата му. Хапнал, дръпнал от цигарата – ако пушиш, зарадван от срещата с няк ...
60
1
6
- Здравей, Рей!
- Здравей! Днес какво ще купуваш? – намигна й Рей.
- Нищо. Наминавам да те видя.
- Още си му ядосана, Рози. Иначе надали щеше да опреш до мен - захили се Рей.
Стана й неприятно, но това си беше чистата истина. Думите му я стъписаха. ...
- Здравей! Днес какво ще купуваш? – намигна й Рей.
- Нищо. Наминавам да те видя.
- Още си му ядосана, Рози. Иначе надали щеше да опреш до мен - захили се Рей.
Стана й неприятно, но това си беше чистата истина. Думите му я стъписаха. ...
166
3
13
ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ПЪРВА: ГИБЕЛ
“Не умножавай същностите повече от необходимото.“
Зируарксите вече навлизаха в Синтрос. На техните водачи им беше необходимо доста време да преодолеят неравностите на терена, както и полупустинният климат, който също им създаваше немалко главоболия. Машините имаха една ...
“Не умножавай същностите повече от необходимото.“
Зируарксите вече навлизаха в Синтрос. На техните водачи им беше необходимо доста време да преодолеят неравностите на терена, както и полупустинният климат, който също им създаваше немалко главоболия. Машините имаха една ...
52
Вятър задуха и пак притъмня. Мълниии в небето запяха с тъга. Капчици дребни се стекоха по мен ... Буря неясна в горещия ден. Плачеше някой, усещах сълзи - капките ставаха едри зрънца. Удряха силно по мойте коси, тягостно мокреха празна душа. Валеше единствено, само над мен, в този странен, горещ юлс ...
193
4
7
ГЛАВА ДВАДЕСЕТА: КИЕР ЗОХ
- Почакай, скъпи ми братко – изрече през зъби Киер Зох, приклекнал край някакъв камък с причудлива форма. – Почакай, докато те изкормя и един път завинаги върна славата на предците ни.
Принцът чакаше съгледвачът си Зонтраг, който щеше да му докладва какво се случваше в стан ...
- Почакай, скъпи ми братко – изрече през зъби Киер Зох, приклекнал край някакъв камък с причудлива форма. – Почакай, докато те изкормя и един път завинаги върна славата на предците ни.
Принцът чакаше съгледвачът си Зонтраг, който щеше да му докладва какво се случваше в стан ...
42
Вървя в снега – принцеса ледена
с корона от лъчи студени.
Хадес, в наши дни
– Са-са-само п-п-пет минути! – игуанодонът пазач беше проснал единайсетметровото си тяло в краката на Персефина и пълзеше отчаяно между оглозганите кости, струпани на купчинки из покоите на венценосната. – Н-н-нямаше ме с-с- ...
с корона от лъчи студени.
Хадес, в наши дни
– Са-са-само п-п-пет минути! – игуанодонът пазач беше проснал единайсетметровото си тяло в краката на Персефина и пълзеше отчаяно между оглозганите кости, струпани на купчинки из покоите на венценосната. – Н-н-нямаше ме с-с- ...
39
Драги ми Смехурко,
Бързам да ти пиша, какво чудо стана с баба Цоцолана! Вчера ме изпрати на пазар да ида - зеленчуци купих, те пък били братко, ГМО продукти, та видях се в чудо!
Като влязох в двора, оставих торбата, Татунчо дотича, погледна да види - нали е горкият, котак любопитен, пъхна си главата ...
Бързам да ти пиша, какво чудо стана с баба Цоцолана! Вчера ме изпрати на пазар да ида - зеленчуци купих, те пък били братко, ГМО продукти, та видях се в чудо!
Като влязох в двора, оставих торбата, Татунчо дотича, погледна да види - нали е горкият, котак любопитен, пъхна си главата ...
126
2
10
„Седем трябва да са. Седем. Шест не вършат работа.”
Катеря билото в юнския следобед и си повтарям наум:
„Лист от бяло разковниче, семе от синьо биле, сок от сенчеста билка, цвят от речна пшеница, грудка от майчино мляко, чистокръвка от кръстопът и стрък от бащин корен…Лист от бяло разковниче, семе о ...
Катеря билото в юнския следобед и си повтарям наум:
„Лист от бяло разковниче, семе от синьо биле, сок от сенчеста билка, цвят от речна пшеница, грудка от майчино мляко, чистокръвка от кръстопът и стрък от бащин корен…Лист от бяло разковниче, семе о ...
300
1
6
Глава VI
Крис се гледаше в огледалото в банята. Водата, която се стичаше по наплисканото му лице, го караше да бръчка носа си. Не му отдаваше особено значение, защото в този момент си говореше с „отсрещния“. Мислите, които си разменяха в „диалога“ по между си, често сменяха посоките си и представяха ...
Крис се гледаше в огледалото в банята. Водата, която се стичаше по наплисканото му лице, го караше да бръчка носа си. Не му отдаваше особено значение, защото в този момент си говореше с „отсрещния“. Мислите, които си разменяха в „диалога“ по между си, често сменяха посоките си и представяха ...
89
2
6
5. Кому пука
Вечерта Веска едва успя да се измъкне от дома си. Наложи се да пусне в действие отдавна подготвената резервна лъжа – Милица е болна, а трябва заедно да учат. Добре, че оная лесно се съгласяваше да я прикрива – все пак, приятелки са...
Разбира се, Милица не дойде на купона. Тя си беше та ...
Вечерта Веска едва успя да се измъкне от дома си. Наложи се да пусне в действие отдавна подготвената резервна лъжа – Милица е болна, а трябва заедно да учат. Добре, че оная лесно се съгласяваше да я прикрива – все пак, приятелки са...
Разбира се, Милица не дойде на купона. Тя си беше та ...
55
6
Кара без посока и цел из улиците и накрая спря до магазина за спортни стоки на Рей. Рей й беше съученик от гимназията, бяха в един клас и се знаеха от сто години. Често той я задиряше, но Розалин винаги се е държала настрани от него. Отхвърляла го беше с насмешка, че не може да имат нещо повече от п ...
154
1
10
Част10. Слънцето изгрява.
Вълко се метна на коня си и веднага щом излезе от портата го пришпори с пети, за да мине в галоп. Дори седло не му беше сложил, а само един оглавник, за който да се държи. Усещаше всяко движение на мускулите на едрия му и силен гръб. Приведе се ниско до шията му и прилепна ...
Вълко се метна на коня си и веднага щом излезе от портата го пришпори с пети, за да мине в галоп. Дори седло не му беше сложил, а само един оглавник, за който да се държи. Усещаше всяко движение на мускулите на едрия му и силен гръб. Приведе се ниско до шията му и прилепна ...
166
2
17
Повечето от историите за наранени кутрета (не че някога съм слушал такива) сигурно биха били достатъчно незначителни, за да си заслужава изобщо да бъдат споменавани. Но ако в тях се съдържа близко до читателя послание, в което той лесно би могъл да припознае себе си в описаните събития и случки, то ...
70
1
1
- Къде си тръгнал така полугол, бабе?
- Отивам на баира, в гората, да търся приключения!
- Много леко си облечен! Вземи шубата, за всеки случай!
- Бабо, с вълнената блуза и ватираните панталони съм. А е двадесет и осем градуса...
- Вземи я, сине, да не те мисля само! ...
- Отивам на баира, в гората, да търся приключения!
- Много леко си облечен! Вземи шубата, за всеки случай!
- Бабо, с вълнената блуза и ватираните панталони съм. А е двадесет и осем градуса...
- Вземи я, сине, да не те мисля само! ...
177
1
15
В ония мътни години на деветдесетте, в зората на зараждащата се демокрация, почина бабата - майката на жена ми. Хората тогава все оше внимателно се оглеждаха на ляво и на дясно какви очи ги следят и какви приказки ще чуят за техните постъпки, пък било то и на погребение. Ние, останалите роднини, по ...
56
2
Беше ден като всички останали. Ден в който хората по цялата земя следваха съдбата си, бореха се с трудностите, наслаждаваха се на успехите, обичаха и мразеха, прокарваха пътища или разрушаваха домове, мечтаеха или правеха горчиви равносметки, ден в който не бяха готови да умрат...
„Време е!“ - дълбо ...
„Време е!“ - дълбо ...
117
1
Дните се затъркаляха и отминаваха като облаци по небето. Розалин си вършеше работата у дома, тичаше при свекър си в клиниката, но имаше едно на ум. Съмненията я изгаряха. На върха на езика й беше да разпита Майкъл. Но той не показа нищо по – различно…
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, п ...
Вечер стояха на верандата, гледаха светулките, п ...
156
12
Стоеше като закован, слушаше странната звънлива тишина, възцарила се след грубия мъжки глас, затвори очи и ги стисна силно.
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...
„Не, това не може да е истина, нещо ми става, що за глупости са това?” – така си говореше окуражително наум. Седна бавно на тревата със стиснати очи, извади от раницата си вода ...
338
1
19
4. Великият Марти
Мразеше го...
Много го мразеше...
Страшно го мразеше...
Марти вече не издържаше тоя даскал... ...
Мразеше го...
Много го мразеше...
Страшно го мразеше...
Марти вече не издържаше тоя даскал... ...
64
6
Шефът няма приятели. Той има приятелски настроени към него подчинени.
Когато си около шефа бъди щастлив. Шефовете обичат да мислят, че те са причината за твоето щастие.
Ако шефът ти се усмихне – усмихни му се и ти. Дори да те боли зъб.
Когато шефът говори трябва да се мълчи. Гласът на шефа винаги зв ...
Когато си около шефа бъди щастлив. Шефовете обичат да мислят, че те са причината за твоето щастие.
Ако шефът ти се усмихне – усмихни му се и ти. Дори да те боли зъб.
Когато шефът говори трябва да се мълчи. Гласът на шефа винаги зв ...
194
5
17
