-
Samadhi
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Светът е крив за кривогледия и безнадеждна е всяка оптическа корекция.
Не търси розови очила, а посади и отгледай в собствената си градината рози, ако искаш да ти е розов животът.
На убедения в своята истина не му се налага нито да се защитава, нито да се оправдава.
Болката е индикация за нарушен ба ... 100 3 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи В първия си работен ден реших да отворя портал на няколко пресечки от районното. Щеше да е леко тъпо да цъфна насред двора, а от друга страна не ми се пътуваше в градски транспорт изтипосана като пингвин. Живея на другия край на Москва и пътуването би било доста дълго. Затова реших просто да мина ме ... 37 1 2 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи От работа нямам време един сериал да изгледам изцяло. Да не говорим за някакъв интимен живот. Вярно, имам семейство, но кога да отделя минути поне за жената и децата? Е, с децата е по-лесно – доскоро бяха в Школата, обаче от година преминаха в Лагера, а за него се изисква минимално, но някакво усили ... 78 2 18 -
Си_Мапипис
Проза » Разкази Спускаха ковчега бавно надолу. Може би само сърцето ѝ се движеше по-бавно от него. Огледа се в черните дрехи на хората около нея. Никога не си беше представяла, че ще сподели такъв момент със сина си. Андрю беше вперил поглед към обувките си и стоеше мирно, все едно беше хипнотизиран. Сълзите бавно ... 674 8 26 -
palenka
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи - Скъпи, довечера ще пътувам до Ница, трябва да придружавам пратката с картини за тамошната изложба. Натоварена съм с организирането и охраната. Докато трае изложбата, ще останат колегите, а аз ще се върна утре вечер с другата стрела. Другия месец ще пътувам отново да ги приберем.
- Значи да те чака ... 122 4 7 -
vega666
Проза » Разкази Мето обожаваше интелектуалките. Дами начетени, на неопределена възраст. Тяхната общителна компания го провокираше творчески. Зареждаше го със своеобразно V_0. Застанал на верандата на хотела, с изглед към морския лазур, в този топъл септемврийски ден на енската година, той беше в компанията на голям ... 116 5 6 -
mislitel
Проза » Приказки и произведения за деца Един ден човешките сърца решили да направят нещо много щуро. След дълго мислене стигнали до идеята да си организират свой бал. Естествено, за целта избрали той да се проведе през девет планини в десета, през двадесет океана в двадесет и първият, през деветдесет и девет континента в стотният - Тоест, ... 102 3 12 -
popolo
Проза » Други - Здравейте, аз съм Антон! Жена ми ме напусна, детето се отчужди от мен, а съседите ме тормозят със силна музика! Казаха ми да опитам с групова терапия, затова съм дошъл да ме изслушате, пък и аз да изслушам вас.
- Здравейте и от мен, аз съм Тодор! Антоне, братко, ти си направо цвете, а какво да каж ... 92 2 8 -
written-springs
Проза » Други Не мога да разбера защо жените не говорят за това и афишират, че не го правят. Човек има своите си нужди. Аз, дори, доста често го финализирам сама. Така е, когато няма плячка на фронта, а хормоните бушуват. След изпълнението на върховните "Три пръста" взех душ. Горещата вода разля удоволствието по ... 118 2 6 -
perfanov
Проза » Разкази И днес, влакът мина край полуразрушената гара в малкото село. Не спря. Дори не даде сигнал да я поздрави. Не я погледна. След като отмина, над релсите отново стана тихо. Гарата почувства тъга. Пое си дълбоко въздух, задържа го между счупените прозорци и издиша остатъка от своите чувства. А с колко ж ... 54 2 4 -
kokolinna
Проза » Разкази С аромат на откъснато цвете
„Каталея... Тя бе сама на кея. Говореше с морето и вълните, но по странен начин. Да копнея аз за нея... Как? Боса, мръсна, чорлава и гладна- далеч бе тя от идеал за Дулсинея. И някак странно бе. И тя душа носи. Може би и нейната за любов е жадна. А тези очи- тъй плашещо д ... 238 3 9 -
Heel
Проза » Разкази Никола седеше в ъгъла на стаичка с бели стени и попипваше челото си, което преди минути се бе сдобило с няколко шева. Главата го болеше ужасно. Отпусна се в стола и притвори очи. Бяха му казали да поседи, защото имал леко мозъчно сътресение. Сега бе сам и мислеше за жена си. Тревогата му бързо се за ... 46 1 1 -
Writer96
Проза » Разкази Бащата цяла нощ не можа да заспи! Едва преди час беше задрямал, но след като усети отново познатата болка в крака се събуди с трескави очи. Погледна на страни. Синът му, младо момче, почти вече мъж, беше се свил на кълбо и дишаше дълбоко. Приближи се до него, докосна челото му. Вече втори ден синът ... 58 1 -
di_t
Проза » Разкази Гласът на Мойра не ми хареса, ама хич не ми хареса. Властен, заповеднически, хладен, не търпящ отпор… Май няма да е с финансите тая работа… Започнах да се спичам какво ли е намислила? Нещо хлъзгаво ще е…няма как да се натрупат толкова пари в Ел Ей със законна дейност. Хазарт, изнудване? Трябва да по ... 71 5 -
breg
Проза » Разкази Първи есенни дни. Голи са хълмовете над селото. Житото е прибрано и земята се готви за дълъг възстановителен сън. Но слънцето, сякаш не успяло да раздаде всичко през лятото, продължава щедро да лее топлина. Наистина, немощни са вече лъчите му, но как приятно галят лицето... Заради тази последна милу ... 54 1 2 -
ВТ
Проза Епилог
Преди много време на света се бе появило малко вомиченце. То растеше под грижите на своите дядо и баба. Дълги години всяка нощ, докато заспи, се взираше в нощното небе, търсейки сред звездите своите татко и мама. Искаше за ги попита къде са... какво ще му донесат за подарък... кога най-после ... 44 -
mislitel
Проза » Разкази Идваха Коледните празници и беше време за бонуси. Не, че щеше да има такива. Във фирмата на господин Мазников заплатите вървяха с минимум 6 месеца назад и то при късметлиите...
Но на него не му пукаше. Важното бе, че печалбите му все повече се увеличаваха, а при тази безработица за него бе кристално ... 90 2 12 -
Maryroj
Проза » Разкази Европът или пътуване към Прага и обратно
Част II - Разходка из Прага
Непознат за мене град. Непознати хора, но поздравяват и ти се усмихват.
В този ден съквартирантката на приятелката ми ме придружаваше. Все още не бях се възстановила от дългия и изморителен път, но нямах търпение да се разходя и да ... 50 6 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И ОСМА
ПРИНЦЕСА ЕМИ И КРАЛ ЛИО НАУЧАВАТ ВСИЧКО
От предверието ясно се виждаше голяма част от приемната и светлината, която я изпълваше, обливаше и самото предверие. Високите бели стени и гоблените в светли тонове по тях, както и дръпнатите, златно-зелени драперии на прозорците придава ... 24 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Разкази „I’m in love with the shape of you,
We push and pull like a magnet do...“
Ед Ширан започна да припява маниакално-жизнерадостно от телефона ми. Изръмжах и извадих бръмчащата машинка, която допреди малко си кротуваше във вътрешния джоб на якето ми. Плъзнах зелената слушалка по екрана без дори да погле ... 213 2 11 -
Довереница
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Да си Пазител означава самота. Шестмесечно бодърстване, обикаляне из галериите, проверка на системите за сигурност, наглеждане на спящите. Да броди из безкрайните коридори на подземния лабиринт, да чува звука от стъпките си, да брои месеците, дните и часовете до поредното Начало.Да прихапва разноцве ... 132 8 -
Musical_person
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Късно вечерта, когато минаваше полунощ се прибираше младеж, а по улиците почти не се виждаха хора. Вървеше си спокойно, чувстваше се радостен след като беше празнувал с приятели и си спомняше за срещата им.
В един момент стигна до тъмна улица, само че тя бе отстрани и си продължи по пътя. Не след дъ ... 45 -
breg
Проза » Разкази Есента отдавна беше започнала. Един ден баща ми ме взе със себе си в ТКЗС-то, където се грижеше за много крави. Толкова много, че не успявах да ги преброя, дори когато са навързани в дъъълга редица покрай яслите. А редиците бяха две. И между тях циментова пътека, където се разхождах спокойно. Този д ... 86 2 8 -
di_t
Проза » Разкази Мойра ме придърпа към себе си и ръката и с диамантения пръстен и перфектен маникюр ме докосна по бузата.
После ме разтърси :
- Стив, ставай. Стана късно, трябва да си тръгваш.
Аз отворих очи, сънено ми беше, но се ококорих. Все едно, че ме обля студен душ.
- Стив, остави си колата тук, ще накарам шо ... 58 4 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Сексът без любов е,като сирене от сухо мляко.
Ядеш, ядеш, но вкусът е друг... Няма го млякото. 26 1 -
генек
Проза » Хумористична Кака Пена беше хигиенистка във фирмата. По-конкретно – чистачка. И още по-точно – прислужничка. С широк кръг специалности и роли – чистене, миене, лъскане, тоалетно хигиенизиране, тичане за кафе и минерална вода, дори сервиране при срещи с по-маловажни гости. За важните шефовете викаха Марчето секре ... 90 2 16 -
alhimika
Проза » Писма За всички там, които са на това място, не знам какво да кажа всъщност.
Сякаш си заредил последния си коршум и стреляш в мрака. Когато останеш без коршуми, изваждаш ножа и атакуваш с него. Ако загубиш ножа си започваш да се бориш с голи ръце и продължаваш да се бориш. Бориш се до последно. Никога не ... 64 1 3 -
rygit
Проза » Повести и романи - Ако имате желание и възможност не би било зле да се насладите на нещо такова. И пряко и лично да усетите тяхната драма. По принцип Дяволското гърло не е много близо до тук. Татул също. Но пък и не са и на края на света. А като си говорим за мистичните души на прекрасната Родопа мога да ви предложа ... 81 2 11 -
Theicegirl
Проза » Писма Не можеш да ме забравиш? Знам. Незабравима съм. Веднъж влюбиш ли се в мен, ще ме помниш завинаги. И се питаш с какво съм по-различна от другите. Нека ти подскажа. Аз създавам симфония там където липсват музикални инструменти. Защото те карам да чувстваш, въпреки че отдавна нямаш сърце. Нали така? Не ... 47 2 -
Flavia_Fiore
Проза » Разкази 1.
- Ето ти снимка от видеозона. Бебето се развива чудесно! Вече трябва да се подготвяме, че скоро семейството ни ще се увеличи – весело каза Ана Чолакова и обгърна с длани наедрелия си корем.
Странно обаче, мъжът й не показа никакви признаци на радост.
- Много хубаво, но аз пък имам лоша новина – о ... 134 1 10 -
brinne
Проза » Разкази 1.
- Ти си ми спасението! – мъжът се взираше умолително със зачервени очи в събеседника си.
- Какво се е случило с теб, Джак?
- Нещо много гадно, приятелю …
Нейтън повдигна вежди с учудване, след като чу обръщението. ... 133 3 9 -
Greg
Проза » Разкази ДИМНА ЗАВЕСА
В една майска вечер село Плешивец беше задрямало като уморено дете. Тишината се стелеше по улиците като утринна мъгла.От време на време се чуваше блеенето на овце или рева на някое магаре. Дори птичките бяха замлъкнали. Уморени след дългия ден селяните вечеряха затворени в къщите си пре ... 115 1 13 -
di_t
Проза » Разкази Излизам на паркинга и виждам една жена, близо до моята кола, която се олюля и взе да се свлича на асфалта. Бях на две крачки от нея и я хванах преди да тупне на земята. Жената беше пребледняла и изпадна в несвяст. Отворих задната врата и я сложих полулегнала на седалката. После взех една бутилка вод ... 68 7 -
vega666
Проза Нима е това, което си мислеше?
На дъното на тези сини океани лежаха безсмъртните матрици на същностите. Онези първосъщности, от които произлизаха всички форми. МОГЪЩИТЕ ги съхраняваха така във вечността. Това бяха своеобразни мавзолеи на неизменящото се. Светът на мълчанието - красив, приказен и нед ... 110 7 6 -
Burns
Проза » Други ...за първи път се влюбих в нея докато я наблюдавах от дървото си под портокаловата луна…
как прегризва гърлото на страхове...
червеното пламтеше по устните й, изригваше и се пръскаше по изящните й шарки…
тогава разбрах, че там, на най-дебелия полегат клон на голямото дърво, под тази портокалова лун ... 85 5 5 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ДВАДЕСЕТ И СЕДМА
КОРИ ПОПАДА В КАПАН
Събраха ги за обед малко по-късно от предвиденото – около два часа. Всички трийсет момчета от групата на Кори се скупчиха по двама, по трима и последваха друните по пътеката, която водеше към кралския дворец. В началото, докато вървяха, дворецът не се вижда ... 24 -
di_t
Проза » Разкази Стив се протегна на стола, мускулите му се бяха схванали от толкова седене, че мравки полазиха по кожата му. Стана и отиде до кафемашината да си пусне едно кафе. Какъв сив ден, скучен, нищо не се случва интересно. И как пълзи часовника, още е обед. До довечера има още пет часа, как ще издържа… - си ... 98 2 4 -
written-springs
Проза » Други А сега допушвам. Отново сама. Тровя се с тънка пура. Цял ден я въртя. Пристигам по средата на нощта. В бара има присъствие. Но нищо специално.
Онзи не посмя да ме почерпи с питие. Вероятно не можеше да си го позволи. А вие какво бихте си помислили, мацки, когато един негодник най-нагло ви влиза под ... 123 4 7 -
генек
Проза » Разкази На втория етаж. Стар, но стабилен. От едновремешните – железни опори, железни перила, железни гредички, залят с бетон върху дървена плоскост. Здрав. Макар ръждата да се забелязва дори от улицата.
Но пък красив. Ажурени метални шарки, хубави изрязави перила, привличащи окото леки скулптури отдолу. Уж ... 158 3 9 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца НАЯВЕ СЛАБАК, НАСЪН ЮНАК: 3.ГЪЛЪБЪТ СЪС СРЕБЪРНИТЕ КРИЛЕ
Третата нощ настана и белият козел отново потропа с копито на прозореца на Милян.
- Готов ли си за ново приключение?- попита той.- Вече се прочу, само дето никой не знае името ти! А като имам предвид, че имаш и две годеници...
- Не ми напомняй ... 20
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
