-
troia
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Тази вечер щеше да бъде безгрижна, волна и свободна. Беше облякла любимата си червена рокля – тясна и къса. Очертаваше идеално гъвкавото й тяло. Беше неустоима.
Телефонът в дамската й чанта звънеше упорито. Елегантните й токове весело тактуваха по песента на Шакира. Не искаше да го вдигне. Знаеше ко ... 221 2 14 -
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца Хитър Петър трябвало да отиде по работа в града. Било ясна лятна утрин и той решил да вземе внука си – Асенчо за компания. Вместо да тръгнат по широкия и равен път, по който всички селяни минавали, хитрецът избрал другия път през гората.
Вървели, вървели и видели големи отпечатъци от мечи лапи.
- Дя ... 44 -
ИнаКалина
Проза » Разкази Казвам се Мария. Като Божията майка. Ама нищо не ми е божие. Ни мислите, ни чувствата. Защото знаеш ли, психиката като ти замине и си до там... A моята, моята отдавна е заминала - генетично, исторически и фактически...Само аз мога да се търпя! Защото знам колко струвам...
Дойдох, да ти кажа нещо. .. ... 225 7 15 -
perfanov
Проза » Разкази Автобусът се движеше по разписание. Разстоянието между двата съседни града не бе голямо. Шофьорът караше бавно, спираше на всяка пешеходна пътека, където весели деца пресичаха, за да стигнат до училище. На една от спирките, в автобуса се качи възрастна жена. Тя се подпираше на бастун и предпазливо с ... 32 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Сам прекосяваше двора към конюшнята, където го чакаше поредния бокс за почистване, но мислите му изобщо не се въртяха около това как да изрине на конете и да ги изчетка. Не, че не харесваше животните – даже напротив. По някаква неясна на никого причина, всъщност му харесваше да се занимава с тях. Ощ ... 32 1 2 -
Бетон
Проза » Разкази Чушмелий село большое и богатое. Буджакскии край многими сёлами богатый. Даже село с названием Богатое есть, - у озера Катлабуг обосновалось. Не такое известное, как Чушмелий.
Само озеро чушмелийское Ялпуг, длиннее богатством: огороды прибрежные вдоволь орошает, поит стада сбитые, рыба постоянно в н ... 30 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Ако сте пътували с кораб по фиордите или по някоя голяма река, сигурно сте видели едни стари, останали от миналото знаци, които показват къде има плитчини или скали. Поставяли са ги за улеснение на капитаните и кормчиите на лодките и корабите , защото тогава не е имало такива точни и съвършени уреди ... 43 2 6 -
evgeniya
Проза » Разкази От малък живея в малко градче, граничещо с тежката присъда за съвремието - "село". Някои чувстваха тази дума като окови, стягащи ги чак до болка. Вероятно не си представяш защо може подобно съществително да оказва такова голяма внимание на съществуването на някой. Вероятно си от големия, шумен град. ... 146 2 4 -
goblenka
Проза Катя се взираше в прозореца. Гледаше, но не виждаше. Беше потънала в пустота и безвремие. Не си даваше сметка за това. Умът ѝ тотално отсъстваше. Майка ѝ надникна.
- Кате! Какво правиш? Трябваш ми! -никаква реакция.
- Кате, чуваш ли ме? - пак мълчание. Ма, ти добре ли си? Проблем ли имаш?
След като ... 92 7 11 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Хумористична ***
Звън на чанове огласяше ранното утро. Хладната свежест на едва напъпилия пролетен ден, чертаеше въздушни картини от топлият дъх на устните. По дворовете тук –там бяха разцъфтели ранни иглики, златни минзухари се усмихваха на първите слънчеви лъчи,а лалетата клатеха нежно зелените си гушки, върху ... 100 7 13 -
vega666
Проза » Разкази Реаниматорката Мая се запозна с него на плажа в Бяла. Съзря го как излиза от водата като морски бог. Беше по-красив от всички мъже, които бе виждала през живота си. Строен, с безкрайногъста гарвановочерна коса, през която не би могъл да мине нито един гребен. С особена - загадъчна и аристократична у ... 149 11 11 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Димитър стоеше в калта на окопа. Държеше пушка с щик и бе готов да изпълнява заповеди въпреки
страховитите неща около него- гърмежи, взривове, дим и хвърчаща пръст, изпъстрена с кръв. Никаква паника, самосъжаление, хленчене / такива той не показа и до края на живота си /. Въпреки своите 16 години бе ... 58 2 9 -
Plevel
Проза По пладне, лятото напича по върховете планинското родопско село, облаците са бели и тежки – ръка да вдигнеш, ще ги пипнеш, а тревата е сочна и стига чак до кръста. Там в тишината цъфтят най-красивите цветя; безброй бръмчащи насекоми поят хоботчета в тях, а вятъра разнася жуженето като песничка. Дъбр ... 156 10 19 -
Handzhieva
Проза » Разкази Ще ви разкажа една истинска история, случила се в село Урумбеглий (село Лесово), която неведнъж съм слушал от 95-годишния си баща Ангел Ханджиев. История, която е достойна да бъде описана от великия Йордан Йовков.
Тази сутрин Чираков Митър малко се беше поуспал, не че кой знае колко, но вече се разв ... 129 4 13 -
Mitivan
Проза » Други Господи,
Дай ми спокойствие да приема нещата, които не мога да променя.
Смелост да променя онези, които мога да променя.
И мъдрост да виждам разликата между тях.
(Молитва от Франциск Азиски) ... 233 5 27 -
troia
Проза » Разкази, Хумористична Имаше малка аптека и бедна клиентела. Помещението приличаше на офис пред ремонт. Рафтовете му бяха почти празни. Работеше предимно с поръчки. Събираше заявки за лекарства, които впоследствие доставяше до ден-два.
- Може ли такова безхаберие!? Хората се чудят как да свържат двата края, а те заеми тег ... 119 9 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Не се срамувайте от сълзите си!
Те са най - доброто от вас! 48 2 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Чарли се обърна, когато момичето не тръгна след него. С недоумение беше забила поглед в прецизната малка дупка по средата на гърдите на трупа на големия мъж. Стоеше скована, леко наклонена назад, сякаш беше замръзнала във времето, докато се отдръпваше от тялото и беше може би леко… погнусена? Смутен ... 28 1 -
Мильо
Проза » Хумористична Аз съм си виновен. Трябваше да му обясня на директора, че не е това, което си мисли. Но нали съм смотляк, затраях си. И той ме уволни. Намери ми цаката. Това, че съм подронвал авторитета на горското и т.н. е ала – бала. И той пие и кара. И други колеги са ги хващали с алкохол. За мен това е повод, а ... 80 4 7 -
brinne
Проза » Повести и романи 24.
Не искаше да повярва, че Маргарита има пръст в тази история. Знаеше, че онези копия не ги е направила тя.
- Не е тя – каза той на глас.
Седеше в кабинета на Станчев и гледаше в присвитите му очи.
- Това е нейната къща, Стенли. ... 119 6 9 -
Vilia.1
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други Свободна си да си зависима от мен. 57 3 -
РозалиАнгелова
Проза » Други Влязохме с внучето в килера за един буркан и тъкмо да излезем, то посочи нещо, което е привлякло вниманието му - една красива метална кутия, в която някога е имало бисквити... вносни, холандски доколкото си спомням. Попита ме какво има вътре. Замълчах, защото за няколко секунди през главата ми минах ... 115 7 20 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Лизи се повдигна на лакти, игнорирайки болката в главата и гаденето, което движението предизвика. Работникът беше на две крачки от нея с изкривено от гняв лице, а в едната му ръка, онази, с която беше държал сабята на Финиан, стърчеше още една стрела от син пламък. Трябваше да е прерязала някое сухо ... 24 1 -
brinne
Проза » Разкази, Еротична 66 минути
„Cos every time I seem to fall in love
Crash! Boom! Bang!
I find the roses dying on the floor
Crash! Boom! Bang! ... 123 9 15 -
Петяилиева
Проза » Разкази ...наричам го моята мечта,мъжът когото никога повече няма да имам,и когото изгубих преди години заради глупостта си!
Запознахме се на морския залив.Отначало не му обърнах внимание,защото не беше най-красивия мъж,който съм виждала,но в него имаше нещо,което ме влудявяше.Беше боксьор!Силата и респекта ... 93 3 9 -
thedac
Проза » Други Винаги съм се стремял да потискам възмущението, зараждащо се в стаите на съзнанието ми след поредния неуспех, да не унивам след обезсърчаващите отхвърляния, съпътствали ме през късата ми житейска пътека като сянка в жарък летен ден; да се изправям и да продължавам, макар че земята под краката ми се ... 29 1 -
Eipril
Проза » Други Престъпление - Жив!
Присъда - Доживотна.
Режим - строг, с право на работа.
Килия - на кредит, със северно изложение.
Разходки - два пъти на ден, по един час. ... 76 4 7 -
Соларе
Проза » Разкази Лятото дойде. За някои от нас това е хубаво, а за други...по- малко...
Масата, в средата на стаята бе сложена, готова за вечеря! Имаше най- важно хляб. От чиниите ароматно се издигаше парата от току- що сварения и сервиран боб.
– Татко, заповядай! Яворе, вземи детето и идвайте! Вечерята е готова!
На ... 139 6 20 -
генек
Проза » Разкази Обичат дървеняците да се аргументират с тъпи и прогнили лафове. От типа на „Грабвай мотика № 8” и „Ми що не вървиш на село”...
А за селото мечтае всеки полугражданин.
Да се пенсионира, да се върне в бащината къща, да измаже, пребоядиса, изреже буренака, почисти герана, смени керемидите, укрепи оград ... 59 3 9 -
vega666
Проза "Над мен сакати алпинисти напрягат задници. Миризмата е ужасна." /Вячеслав Остър/
Снощи поетесата Пиетета Хрисантова беше на седмото небе от щастие. Най-неочаквано спечели наградата в конкурса ЕрТато на вестник УейКинт. Самата редакторка, отговаряща за рубриката, си я бе харесала отдавна. Е, то си б ... 206 4 11 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Откакто свят светува, Бог се е мултиплицирал безброй пъти, но днес все още има хора, които могат да живеят без Него - без да Го разпознават в своето ежедневие и битие като Бог! (Това прави ли тези хора свръхчовеци?...) 37 1 2 -
jontess
Проза » Разкази, Други Виж листата, спускащи се от вече голите клони. Всички са различни по цвят, големина и форма. Специални, различни като самите нас.
Едно привлече вниманието ми. Бе
по – малко от другите, затиснато между купчините, все още наполовина зелено, наполовина ронещо се кафяво.
Взех листото внимателно в ръце, ... 41 3 2 -
Plevel
Проза Селото на баба е голямо и оживено, или поне беше. Видях го миналото лято на язовира, когато с брат ми тъкмо бяхме хванали няколко слънчака и щяхме да палим огън да ги печем. Петърчо се появи изневиделица с дървена лодка, разприказва се както никога и тогава се сетих да разкажа от неговата история. И ... 246 12 30 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи „Бягай“ й бе казал страшника и за един кратък момент Елизабет се поколеба дали да не го послуша. Докато беше жива, щеше да си спомня този миг, в който съзнанието й изброи всички причини, заради които трябва да си тръгне, и последвалата вълна срам, която я заля.
Не можеше просто да го остави да бъде ... 64 1 13 -
Vilia.1
Проза Вторник.
Къде сме?
Не знам. Някъде по пътя.
Ау, че хубавооо! Виж колко звезди има! Искаш ли да слезем да ги видим?
Даааа. Ето го млечния път. (мляс) Виж колко е якооо! (мляс, мляс, мляс ) ... 66 1 4 -
генек
Проза » Разкази Често ги виждам. Всеки ден минавам край тях. Защото те са продавачки в магазини. Но стоят пред витрините. И пушат. С пластмасова чашка кафе в ръка.
Момичетата пред витрините.
18 – 25 годишни.
Завършили гимназия, а после...
После са два варианта. Неуспешно кандидатстване във ВУЗ. Или нежелание да оти ... 97 2 18 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Хумористична „Кога цъфтят налъмите?”
„По времето на баба ми.”
„Кога цъфтят дивачките?”
„ Когато насадят се квачките.”
„Яйце или кокошка?” – ... 158 7 19 -
АлисънРейн
Проза Докосване...
Галя ръката ти с върха на пръстите си и това е моментът, в който сетивата ми се изострят. Преплитам пръстите си с твоите и всичко в мен се наелектризира. Отпускам глава назад, затварям очи, прехапвам устни и чувствата ми експлодират...
Студ...
Студ и мрак обгърнаха душата ми. Опитах се ... 47 1 1 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Душата на поета е в скъсания джоб на панталона.
2. Добрe възпитаното дете има добри родители.
3. Единственият лек за разбито сърце е нова любов.
4. Смъртта е ново начало в друго измерение.
5. Не искай от скъперник, не давай на прахосник! 45 1 2 -
hristam
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Азара
С Бо се запознах в края на едно горещо лято, когато дописвах втората част на романа си в малката ни крайморска вила.
"Азара" бе моята първа книга и пожъна неочаквано голям успех. В рамките на няколко години бе преиздавана няколко пъти във все по-голям тираж, а междувременно се бях заела сериоз ... 97 2 7
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.