-
ТеоБо
Проза » Хумористична Спаружил съм се, братко. Спаружил съм се като преварена, кисела краставица. Оная, моята дето уж ми е жена, съвсем е превъртяла. Легнала си тя на леглото, а аз се приближавам към нея, замислил съм ѝ нещо и що щеш, нож ми вади.
- Да не си ме докоснал - ми вика.
- Не те обичам и толкова. Аз си обичам м ... 83 4 -
Петър1
Проза » Разкази Понякога, късно вечер излизам да пуша на двора. Една вечер, докато пушех чух неясен шум. Почудих се откъде идва, исках и да разбера на какво ми прилича шумът. Бяха стенания на жена, която прави любов. Звуците идваха от къщата на съседа Стийвън, който живее отсреща. Съседа Пол го знаете, разказвал съ ... 115 4 5 -
Петър1
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми "Жената вървеше през пустиня от мрак.
Стъпваше полека, крак след крак.
Жената вървеше, а летният бриз
изпъна платната на нощния круиз"
- тази натрапчива мисъл се беше забила в съзнанието и, като игла в купа сено. ... 63 1 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 1.
Госпожа Аделина Христова седна на креслото и въздъхна с облекчение. Най-накрая празненството беше приключило и всички гости се бяха разотишли. Ненавиждаше рождените си дни! Време за равносметка, за поглед в огледалото, за срещи с хора, с които отдавна нямаше какво да си каже.
Шестдесет и три! Зву ... 98 2 9 -
exuded
Проза » Разкази Василена пожела да празнуват рождения му ден с братовчеда ú Филип, той нямаше нищо против, макар че не му беше все едно с кого точно ще бъде. Искаше му се да пийнат някъде по ракия, ама този път не плодова, а от перловата, после да хапнат нещо печено с пържени картофи – Мишо обожаваше картофите, да ... 105 2 7 -
genesis77
Проза » Разкази Приказка за Али Баба, летящото килимче и бременските музиканти
Та по онова време бях решил де се занимавам с музика. Ей тъй на, на дърти години пак музикант. Запокитих таблата и сервитьорството без много да го мисля и грабнах отново палките и коженото елече. Както казваха Илеш, нищо не се е променил ... 133 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Най-после… Покой… След земното напрежение, след трудностите и несгодите, след труда и борбите, след несбъднатите мечти и трупащите се гадости, след… След всичко това – покой…
Раят е… Как да ви го опиша? Просто човешките сетива не стигат за това. Дори усещанията са слаби. Раят е Рай…
Спокойствие, тиш ... 80 4 15 -
Сенд
Проза » Разкази, Хумористична – Искаш ли да ти покажа една дупка? – попита ме вълшебната фея.
– Не! Остави ме да спя! – отвърнах.
– Ти спиш. Аз съм в съня ти.
– Няма значение! Къде ще ме влачиш сега, да ми показваш дупки?
– Тази е вълшебна! Заради нея се водят войни, мъжете се трепят, жените я обожават, тя води към един невероят ... 127 2 8 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази, Хумористична Ходих на пазар из квартала. Имах неблагоразумието да взема една голяма диня. Как ще я дотътря до вкъщи, се питам!? Близо съм вече до блока. Ето я запазената за бабите пейка. Никога не сядам там, но сега сложих торбичката с динята, да си почина малко. В първия момент дърдоренето замря- не са свикнали ... 66 1 6 -
The_White_Shadow
Проза "Къде съм? Какво е това място? Да не би...? О, не, не, не, не!!! Не може да съм мъртъв, как по дяволите се случи?"
Всичко около него беше бяло- нямаше сгради, нямаше къщи, нямаше жива душа. Съществуваше единствено той, макар че и това не беше сигурно. Чувстваше се все едно е част от въздуха, все едн ... 43 4 -
Сара-Хъстлър
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Първият, който е окопити, бе баща ѝ. Пусна останалото от камшика си, насочи се към Сара и хвана протегнатата ѝ ръка. Гледаше я право в очите.
-Изглежда съм горд баща не само с изкусен боец, но и на дъщеря, която е една от надарените. Въпреки че се очакваше да няма способности, тя надмина многократно ... 32 2 -
meteor
Проза » Други Беше силиконова кукла. Имаше програма, която можеше да радва мъжете. В един момент производителят и вдъхна живот! Тя видя сложни плетеници от компютри и работници с маски. "Къде съм" - "Коя съм" - си помисли. Но това беше въпрос!!Никакъв отговор. След известно време усети, че още не може да говори. ... 98 5 16 -
toxin
Проза » Хумористична Къш, да ставаш да ми се мащаш от оградата, перверзник с перверзник! Видиш ли я тая брадва, дето я държа? Да не ти я нахлупя на кратуната! Научил се той по чужди дворове да наднича, чуждите булки да заглежда! Що не земеш да ми нацепиш малко дръвца, а, да не блъскам, както водопроводчик в немски филм, ... 124 3 15 -
brinne
Проза » Разкази 11.
Минаха се няколко дни и Диньо пребори треската. Една сутрин отвори очи, а погледът му бе ясен, па макар и да нямаше сили да повдигне глава. Видя Донка да се надвесва над лицето му, а после нежните ѝ, розови устни се допряха като криле на пеперуда, до челото му. Любов озаряваше нежните ѝ черти. С ... 135 8 27 -
Блу
Проза » Фантастика и фентъзи Ангел толкова се беше вживял в ролята си, че мина през преобразувателя, като само промени размера си, без да снема връчените му срещу подпис бели криле. Нервно размахвайки ги, влетя през прозореца на шефския кабинет и шумно изстреля новината:
-Шефе, в лаборатория 3 има проблем!
-А?... Да?... Какъв? ... 81 2 11 -
StefiMiteva
Проза » Приказки и произведения за деца /Авторска детска приказка на 8-годишната Стефи Митева/
Живяло някога малко слонче на име Беми, което много обичало да се разхожда край морето, но не се цамбуркало, защото го било страх. Затова и никога не се оглеждало във водата. Един ден мама Слонка и тати Слонко завели малкото слонче край една рек ... 47 1 2 -
jonnnn
Проза » Разкази, Хумористична Всичко започна с цветенцата. С нанасянето те плъзнаха навсякъде из къщата, когато тя не им стигна завладяха и градината. Бяха достатъчно като обект за релаксиране .. обаче не съвсем - озаведохме се и с клюкарка за запълване на свободното време. Малко се измъчихме докато я убедим да работи като истин ... 56 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 1.
Госпожа Петринска бавно и разсеяно режеше лука. Готвенето обичайно беше любимо нейно занимание, но не и когато имаше нещо по-интересно за правене. А какво по-интересно от това да наблюдава през прозореца новопристигналото семейство в старата къща на ъгъла! Госпожа Агнеса Петринска не се смяташе з ... 91 1 7 -
written-springs
Проза » Други Тъй както шуми и кипи, разплитат мислите и утрото.
Кипва като нещо ценно, разнасящо аромата на стара приказка.
Затваря се кръгът, а цикълът е тъй безкраен. Луда скитница, обиколила дните и нощите ми. В бяло, но с пролята кръв, изляла курбана пред краката ми. Дали ще е така и занапред? Или с магическ ... 78 4 6 -
DPP
Проза Оправи възела на вратовръзката си, облече сакото и отново се погледна в огледалото. Всичко трябваше да е перфектно, до последната гънка на панталона и ризата. Сакото му стоеше добре, подчертаваше елегантната му фигура, която култивираше от много години. Приглади косата си, подстригана по последна мо ... 80 1 8 -
Heel
Проза » Разкази Седях на брега и гледах как вълните се разливат до краката ми. Слънцето току-що бе надникнало над хоризонта. Плажът бе съвсем пуст. Наболяваше ме главата от снощното препиване, обаче свежият въздух бързо възстановяваше силите ми. Не мислех, само изпълвах сетивата си с красотите на морето. Беше ми ма ... 49 2 -
Christoph
Проза » Разкази Първите лъчи на утрото докосват свежата утринна роса по върховете на стръкчетата трева. Лекият полъх на вятъра ги кара да заплачат тихо в уединението си. Красивата прегръдка на сутринта не предвещава нищо друго освен мир и спокойствие, но уви. Беше война. Една от многото. Зловеща и всеобхватна. Като ... 38 1 2 -
Сенд
Проза » Разкази, Хумористична Ей, едвам се събудих тази сутрин! Едвам си отлепих очите! Вчера се прибрах от работа, хапнах и седнах да си цъкам на компютъра. Както си сърфирах, външната врата се тресна. Синът влиза така. Обикновено се забива направо в банята, но този път дръпна стола и седна до мен.
– Ей, браво, бе! Сети се! – з ... 167 2 20 -
written-springs
Проза » Други В подземията на душата ти. Ровя и излизам. На мъртвата ти повърхност плюя. С удоволствие.
Предизвикваш ли ме?
С метафори ли си избра да боравим?
Заблъскал си по камъка, да ти отворя ли вратите? Тих те искам, по-нисък от тревата...
Не ме карай да излизам на фронта с патрони. Ще се забият думите ми ка ... 93 4 4 -
генек
Проза » Хумористична Сега хапчетата… Тези са за преди тренировката, тези на почивката, тези след всичко… Така, така… Я да погледна пак… Ихха, какво тяло… Но ми се струва, че този бицепс… Момент… Добре е, но можеше… Абе, може и по-вече да изпъква… Още едно завъртане… Дааа… Ще поработя днес върху него…
А коремът е добре. ... 71 4 12 -
LiaNik
Проза » Разкази ***
Мдааа, трябва да си призная, че въобще не е лесно да се бориш срещу невидима съперница, та и моята нямаше как да се справи. По вероятно бе, ако въобще и станеше ясно, да си вгорча живота повече, отколкото си ми беше горчив. Та, всичкото това, пак защото беше тя, моето момиче, Мария.
- Наистина н ... 130 6 17 -
Maryroj
Проза » Други Тези слова, такива слова, може би всяка жена би искала да чуе от своя мъж. И аз също бих искала да ги чуя от моето момче. Онова момче – единственото за мен в целия свят, което ме е искало. Онова момче, чиито думи „После ще ти пиша“ са се забивали като нож в сърцето ми. Някога той ме попита: „Какво и ... 70 1 -
exuded
Проза » Други “Трябва да помните, че ако в държавата няма... достатъчно свобода за народа, такава държавна уредба не може да остане непроменена.”
Марк Тулий Цицерон, За държавата и законите, С., 1994, Софи-Р, стр. 64
Четеше Цицерон, беше намерил тази тънка стара книга на баща си в библиотеката, на необичайно и ст ... 91 3 8 -
LiaNik
Проза » Разкази Пораснах и пак не ми стигна ума! Това си е, както казваше бившата ми: „ Мъжки му инат, граничещ с глупостта.”. Смея се. Мам…! Ай, да му се не види! Да не повярваш, че човек, като загуби това онова от иначе, уж подреденото си съществуване, му олеква! Също като след подстрижка първи номер – ставаш с г ... 76 5 3 -
LiaNik
Проза » Разкази Те дойдоха в края на първия учебен срок. Високи, стройни и с чудесни пропорции. Красавици! От далеч си личеше, че са от онези готини момичета, които винаги бяха душата на тайфата. За едни бяха „готини” за други - ”лоши”. Както и да ги погледнеш – просто момичета, но по-голямата част от класа, плюс о ... 103 5 6 -
brinne
Проза » Разкази Любов, лъжи и секс
Сам не знаеше как се случи. Но кой търси логика в любовта? В желанието? В изневярата? В тях логика няма. Те се случват извън всички разумни доводи, сякаш нарочно, за да се докаже, че съществуват извън очакванията, кое е редно и кое не. Защото ще се съгласите, че да се лъже не е ре ... 197 5 25 -
The_White_Shadow
Проза » Други Тя се събуди. Майка й стоеше на близката кушетка близо до леглото й, срещу отсрещната врата.
– Мамо? – чу прегракналия си глас. – Какво стана?
– Претърпяхме злополука, в момента сме в болницата. Не се тревожи, вече всичко е наред. Как се чувстваш?
– Амии.. – мисълта й бе прекъсната от изскърцващия з ... 80 7 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXII
- Истина ли ми говорите, момчета?- повтори невярващо още Орлин.
- Явно е истина, Страхилов!- каза Снежана и го дръпна встрани, като му кимна леко към Ирина- Искам да говоря насаме с теб, когато това стане възможно! И нека е по-скоро, защото наистина е важно!
- Добре!- прошепна той.
- Здра ... 53 2 3 -
Сенд
Проза » Хумористична, Други – Адаме, искаш ли да опитаме от забранения плод?
– Не прави глупости! Виж, колко безгрижно си живеем тук.
– Скучно ми е.
– Играй си с нещо.
– Играя си с тези две ябълки, но бързо ми омръзва. ... 160 13 -
written-springs
Проза » Други Еуфория. Жасмин. Природа. Дървесни ноти, кедър. Джинджифил. Портокалови нюанси. Нежен коктейл. Попиващ в плътта ти. Омайващ същността ми. Прекрасен хаос. Чувства. Пепелива страст. Парещ танц и два погледа. Червено червило. Докосване. Ехтяща лебедова целувка. И прилив на желания и тръпки. Държа те... ... 73 4 3 -
Станисла
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Всичко е относително докато... не те отнесат...
Среброто в косите може да е чиста проба алпака!
Само за шамандурите морето е до колене!
На митинга на Ен-ската партия говорителят предостави микрофона на митингуващите – всички наведоха глави и се заровиха в социалните мрежи да "говорят" – трибуната ос ... 47 2 -
perfanov
Проза » Разкази – На Земята, най-красивото цвете кое е, кажи ми? Едно ли е, или са много, има ли име? Ароматът му, в разказ, облечен в рими, прочети го, а после на мен сподели ми.
Отдавна, преди много години, когато светът се превръщал в модерен. От пръстта се родило цвете без име, а до него дивял бурен наперен. От ... 41 -
Бетон
Проза » Разкази КОРЧМА «СТАРА ХАТА»
«Стара хата» называется этот ресторан, а едва ли можно рестораном назвать, так корчма, харчевня. Обозначение, правда, старинными буквами написано, - из выпиленных кривых плодовых кореньев, клонов и обрезных сучьев составлена большая вызывающая надпись, каждый поймёт, что вложил х ... 33 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца 12.ТРИНАДЕСЕТТЕ ВЪЗГЛАВНИЦИ : ВОЙНИКЪТ И ЛИСИЦАТА
– Какво си намерихте пак?- попита внуците си бабата на Виктор и Русалия- Май останаха само две възглавници, така че нямате голям избор!
– Ето, това!- Виктор държеше в ръката си малка пухкава лисичка с малко пооскубана опашка и хитри копчета- очи.- Ли ... 17 -
ЕдинСкитник
Проза » Разкази Живота си бях тъй живял, като че
нивга не ще свърши. Но ето чувствам
аз сега, че лъгал съм се прежде!
Разказ 5-ти
ИЗПОВЕДТА НА СТАРИЯТ МЕЧ ... 73 1 7
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
