-
di_t
Проза » Разкази Животът е хубав ако си спокоен. Но аз винаги имах едно на ум, че може да ни търсят. Не можех да се отпусна напълно. Все хвърлях погледи зад рамо, оглеждах за ненатрапчиви на пръв поглед хора. Изкарахме няколко месеца, като сменях разположението ни често. Търсех жилища в голям мегаполис ,за да остава ... 58 1 7 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Глава единадесета
Холивуд – лъжата, която харесваме
Ден 10-ти (вторник)
Алармата – започва нов ден и скачам. Винаги преди скачах така сутрин и приветствах деня. Миналата седмица бе трагедия, но сега ми се пее. Душ, зъби, дрехи. Как ще се пера тук? Да си взема ли лаптопа?
– Добро утро, Роуз! ... 38 2 2 -
Нелллааа
Проза Едно случайно запознанство преобърна живота ми. Три години по-късно, поглеждайки назад, виждам единствено развалини, и някъде там под останките, лежи безпомощно нараненото ми сърце. Във въздуха се носи мелодията на плачещата ми душа.
Със течение на времето осъзнавах, че той е най-тънката и най-болна ... 88 4 6 -
perperikon
Проза » Разкази Смартфонът звънеше настоятелно от тротоара, точно до табелата на автобусната спирка. В късната вечер на нея нямаше никого.
Последният автобус спря с пъшкане минути преди полунощ. От него слезе само млада жена. Забеляза светещия телефон. Наведе се и го вдигна. На екрана имаше номер, без име. Поколеба ... 56 1 1 -
brinne
Проза » Разкази 2.
Втори ден продължаваше битката за прохода „Предела”. Първия ден част от Самоковския отряд и Западнородопският отряд разгромиха ариергарда на гръцките войски, като излязоха в тила и в единия фланг на противника. Така стана, обаче, че на другия ден дивизията на Полковник Сотилис превзе отново прохо ... 146 10 29 -
Джерина
Проза » Повести и романи 5. Помилваният
– Защо не ми каза, че баща ми е излязъл от затвора?
Майка ми е в кухнята. Права до масата, реже зеленчуци върху голяма дъска. Тя оставя ножа, присяда на близкия стол и се оглежда.
– Къде са ми цигарите?
– На масата пред тебе. Защо не ми каза? ... 147 4 11 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Тя стоеше пред вентилатора,с надеждата, че поне малко ще се разхлади.
Но перките едва раздвижваха горещия, влажен въздух. По това време на деня, горещината беше непоносима. Цялото й тяло беше влажно. Много българи трудно се адаптираха към климата в Хавана - вдигаха кръвно, отслабваха. Добре, че Тя с ... 83 1 10 -
written-springs
Проза » Разкази Истината е, че морето обича да буди душите. Да им задава въпроси в нощите, когато не му се спи. Да търси отговорите там, дълбоко, където дъното не се вижда. Но синьото му се подчинява и крие тайните му. Зародишите носят романтиката в сърцето си. Няма да видиш мъж, който не бърза към брега, без да но ... 161 5 11 -
DoniDimitrova
Проза » Писма До Теб
/пай от Хавай/
Здравей, моя случваща се безкрайност!
В мен си и те преживявам, стаено и имащо.
С притихнала нежност си пожелавам, да свети усмивка на устните ти. ... 43 1 -
rygit
Проза » Разкази Романизиран коктейл от реални необичайности.
част 2
Сменям спалното бельо и вече прилично успокоен се опъвам да си долежа. Е сега ако можех и да поспя - щеше да е чудо на колела. Но нали съм порядъчно разсънен държа въпросната карта на Египет в ръка разлиствам я и си умувам:
„Ама значи все пак не съ ... 53 1 3 -
brinne
Проза » Разкази 1.
Слънцето прежуляше безмилостно. По синьото небе нямаше дори един милостив облак, който да даде надежда за поне малка прохлада. Диньо чуваше собственото си хрипливо дишане, наедно с това на другарите си. Някъде напред някой се закашля и колоната се люшна и спря. Умът му бе замъглен от усилието. На ... 206 11 33 -
Сенд
Проза » Други Когато си млад и нямаш нищо, някак не ти се вярва, че един ден ще имаш дом, семейство, добра работа... Виждаш лъскавия живот на богатите, мизерния на бедните и най-разумно ти се струва, да си по средата, за да имаш достатъчно време за себе си и близките си, но и да имаш пари, за да не се ограничаваш ... 127 4 12 -
Elina1
Проза » Писма Здравей!
Знам, че за пореден път ще ме подминеш, без да пророниш и дума. Ясен ми е и факта, че там някъде, където е загубено нещо ценно, няма да се върне. Спомням си последните ти думи, които не спират да кънтят в главата ми,но уви не мога да намеря скритото послание под тях. А може би няма такова. ... 35 -
ZAGORA
Проза » Хумористична Пената беше от чирпански род,преселен по тукашните места след голямото земетресение в Чирпан. Затова на кръста си винаги носеше затъкната кама.Не че беше лош човек,но ядосаше ли се, не стой насреща му ,а бягай,бягай надалече... Сините му очи се забиваха, както се забива магарешки трън в пета на мест ... 61 4 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Тя и Той се запознаха на абитуриентския й бал. Той беше курсант последна година във Военноморското училище. За нея важеше точно изразът "росна капка" - толкова красива с големите си кафяви очи, прасковен тен, сочни устни и прелестна усмивка. Той беше синеок, висок, строен, униформата му стоеше чудес ... 106 3 19 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи - Обвиняемият, спрете да се смеете!
- Разрешете да попитам обвиняемия, господин съдия…
- Разрешавам, господин прокурор!
- Обвиняеми, вашето положение не е за завиждане. Обвинен сте в няколко тежки престъпления, би трябвало да молите за пощада, а вие… Какво смешно намирате в ситуацията?
- Прокуроре, ... 83 6 13 -
Musical_person
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми В малка скромна къща, в голям град, живяло бедно семейство. Имали си едно едничко детенце - Настя. Тя нямала много играчки и била нещастна. Една сутрин баща и заминал на работа и майка и сресвала красивата и дълга коса и я вързала на опашка. Настя имала големи и сини като морето очи и малко преди дв ... 49 -
marco777
Проза » Хумористична 197 6 28 -
palenka
Проза И самотата може да е муза, стига да не я удавиш в някоя чаша, докато търсиш истината!
По дрехите посрещат, по апетита изпращат!
(Из "Наръчник за начинаещи политици")
За едни камбаната бие, други Ги бие!
Едни живеят живота си, други живеят за другите, а трети - живеят живота на другите! 123 8 18 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Глава десета
Дали се хвърлих
Пред вратата на студиото спирам и издишам няколко пъти за кураж. Чукам и той ми отваря почти в същия миг, като ме сепва. Когато съм сама, съм си позната, ето – сега се мих, преобличах, мразех си косата и сенките под очите, можех да си чуя мислите – моите мисли, на познат ... 38 2 2 -
Ranrozar
Проза » Други По първи петли се усетих буден. И една бодрост, след няколкото часа за отмора,ме зовяха навън, по-близо до природата,сред цялата тази идиличност,след преживяното и натрупаните вълнения, които се наслагваха в душата ми, с утехата,че няколкото дни и нощи близо до братовчедите ме сториха свидетел на не ... 158 12 31 -
rygit
Проза » Разкази (Романизиран коктейл от реални необичайности)
Всичко тръгна след вчерашното ми намръзване, докато обгрижвах един куфар „Premier”. Купих го преди доста време около едно пътуването до екзотична дестинация - отколешна моя мечта. При връщането кацам на летище София и ти да видиш един матов елемент взе, ... 89 1 4 -
perperikon
Проза » Разкази Чакаше уморено автобуса на спирката. Погледът ѝ неволно се плъзна по разказа, отпечатан в рекламната витрина. Зачете се. Някаква любовна история. Двойка състуденти, таванска квартира, любовен сладкиш. Напомняше ѝ за нейната младост. Когато стигна до момента, в който героинята казваше на приятеля си ... 111 4 7 -
Джерина
Проза » Повести и романи 4. На училище
Нямах търпение да стана ученичка. Училището беше съвсем близо до нас, на съседната улица, входът и част от двора му се виждаха от терасата ни. Оттам със завист наблюдавах как шумни групи деца с чанти на гърба влизат в училището и как играят в двора му дълго след края на учебните часове ... 167 6 18 -
Theblackbird
Проза Минаха 10 години откакто живеем по Новия Закон. Казаха ни, че всичко вече е наред, че всичко е така, както трябва да бъде.
Следвахме закони, които не разбирахме, ядяхме храна, която не харесвахме, обичахме като по задължение.
Животът ни коренно се промени,но аз не желаех да живея така, мразех този ж ... 125 5 -
written-springs
Проза » Разкази, Други Случи се нещо необикновено в службата й. Наложи й се да интервюира човек, за когото бе предупредена да внимава. Това изобщо не я притесни, дори някак го подмина, затрупана от телефонни обаждания и допълнителна странична работа. Да бъде изпълнителен директор на една от най-големите фирми в града бе д ... 192 7 12 -
AnaMarina
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Аная спеше леко - толкова леко, че и най-малкият звук би я събудил. Отново сънуваше онова тъмно място, от което всеки път се страхуваше. Сепна я неочакван шум. Сърцето ѝ запрепуска като изгладнял гепард, гонещ своята жертва В празната къща нещо се движеше в стените.
Искаше да разбере от къде идва зв ... 136 8 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Космодрумът се виждаше великолепно отвред – и от специалната трибуна за гости, и от местата, отредени за публиката, и от специалния наблюдателен пункт, предназначен за специалистите и висшите държавни ръководители, дошли за пробата на новия космически апарат. Сред множеството се забелязваха вицепрез ... 81 3 16 -
Plevel
Проза » Повести и романи Какво правя, но никой не чух да ми отговаря от кукувичето гнездо на мозъка ми, докато Менделсоновия марш отиваше да играе на развален телефон при някоя друго момиче с червена рокля. След половин час чакане на очаквания идеален мъж, напрежението започна да изхвърча през очите ми под формата на запале ... 234 9 29 -
hristam
Проза » Разкази - Здравей.
- Ъъъ...здравей?
- Май не ме позна.
- А, няма такова нещо! Разбира се, че те познах! - замълча смутено и додаде. - Просто отдавна не сме се срещали.
- Ти отдавна не се срещаш с никой, ти се възползваш. ... 94 5 11 -
esenna
Проза » Разкази Eсмералда се роди в семейство Карабойчеви малко нечакана. Млади бяха родителите ѝ, още живееха на село. Но какво пък, каза си майка ѝ, оперната певица госпожа Грациела. Тя, въпреки името си, беше доста корпулентна – та заради теглото си, над сто и двайсет килограма, рядко излизаше на сцената, при то ... 89 3 5 -
Plevel
Проза » Повести и романи Люшкам се от сутринта във влака за Бургас и ту се унасям, ту се стряскам. Пътувам към любимия си мъж, който съм виждала само на снимка. Снимката е пожълтяла. Той стои едър и разгърден със зелена риза и къси гащи на фон на море. От ризата му се подава златист, окосмен тен, косата му и тя е чуплива и ... 219 10 30 -
written-springs
Проза » Разкази, Други Изля две чаши уиски в устата си, след като бе чукал една проститутка близо три часа. Хвърли й пачка банкноти, прихваната с щипка и й нареди да се оправя по-бързо. Обади се на няколко места, включително и на жена си. Каза й, че ще има среща с клиент и не я остави да противоречи. Вече не виждаше смисъ ... 192 3 20 -
vega666
Проза » Разкази На юг плажът на Шкорпиловци ставаше по-каменист. В морето, в непосредствена близост до брега, се съзираха масивни скали. В случай на по-силно вълнение се пораждаха немалки опасности за къпещите се. Но това беше последното нещо, за което Диди и Алфонсо мислеха в момента. Обратният път беше достатъчно ... 309 14 11 -
angelbard
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Докосването на душите ни е магия!...
Някога, много отдавна, когато ни излъчи Великия Източник, бяхме сродни искри! Същества с един пулс, с една аура, с един стремеж, с една любов, с един дъх! Полетяхме заедно, в стремежа си да дарим Любовта на Великия на всичко, и всички които срещнем по пътя си! И. ... 36 2 1 -
brinne
Проза » Разкази 7.
- Значи си разбрала? – дори не личеше да съжалява.
- Разбрах, Ники … а ти кога имаше намерение да ми кажеш?
- Скоро. Не знаех как да го направя … Съжалявам. Мисля, че всичко между нас свърши … отдавна.
- Дори и да е така … Защо по този начин? Живеем заедно… лягаме си в едно легло… ... 152 7 26 -
Ranrozar
Проза » Други И така, кога звездният балдахин ни приласка под чертога си и ликът на пълната луна мълчаливо се огледа в Охридското езеро ние наседохме под асмата за прощална трапеза в двора на бате Миле.
Бианка си отбираше от работата: когато стигнахме трапезата ни чекаше,подредена с вкусове всекакви, що рече Биан ... 122 12 23 -
Eipril
Проза » Приказки и произведения за деца Ейприл влачена и бутана от тези червеи заспа.
Когато се събуди видя срещу себе си червените очи на червеите. Те бяха наредени на дървени ниши. Най - отпред стоеше десетметров черей. Той гледаше втренчено Ейприл. И тъкмо,когато щеше да погълне Ейприл, нещо грабна момичето. Тя видя един огромен клюн. ... 46 2 -
Петяилиева
Проза » Писма След теб, не прекалявах с алкохола, само два литра бира и три уискита на нощ, дори пиех уиски, когато бях на работа. Не прекалявах и с мъжете, само четирима, новия ми, един бивш онлайн, и двама нови без секс. Цигари не пушех, само по две кутии,дебели цигари... А кафе ли, малко, най-много, четери на ... 49 1 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XVI
В тези първи секунди, Орлин наистина не знаеше как да реагира. Тя го порази като гръм. Там, застанала на вратата с ироничен поглед, чакащ отговор и също толкова знаещ, че няма да го получи. Тя ли бе наистина? Тази същата, изчезналото мило момиче със сламена коса и мила усмивка? Или това, к ... 42 2 3
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
