-
Неа
Проза » Повести и романи 5.
Беше десет и половина вечерта, когато той най-сетне се разплака.
Беше напълно сам и не се притесняваше, че някой може да дойде, защото беше зима и дяволски студ. Седеше на пейката в най-затънтеното място в Южния парк; на мястото, което си беше разчистил от снега и постлал с вчерашния брой на „24 ... 79 2 8 -
gold
Проза » Разкази Срещате ли често хора с душа, които "отключват" светлината в ежедневието ни?
Лято е. Днес е просто един от многото делници... Подраних за среща с приятелка. Седнах на сянка. Чакам...
Деца играят на площадката. Потропва бастунката на възрастна жена, ходила на пазар. Всяка крачка за нея е явно усилие, ... 56 1 3 -
Мильо
Проза » Хумористична Голям майтап! Така не съм се смял отдавна! И сега, като се сетя… Ей, хора, казвам ви, не минава ден без екшън в немечко!
До скоро бях в Хановер, сега съм в Берлин.
Случи ми се днес, на връщане от турския магазин. Бях с колелото, раницата на гърба – пълна с кисело зеле, картофи, пилешки фенери и т.н. ... 84 3 6 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Само една врата отделя духовното от материалното. Тази на хладилника. Стремете се да я отваряте по - рядко. 53 3 -
fantboy94
Проза » Други Знаеш ли какво нещо е любовта!?
Изглежда сладка, но на вкус е горчива.
Не, не..! Тя не се яде, нито се пие.
Как тогава знам каква е на вкус ли? - сърцето ми каза.
Ех, любов! Ти наистина си чудо. ... 89 1 3 -
Петър1
Проза » Разкази Отново отивах на гости на Веско. Тогава я видях как върви по улицата, прегърнала едно едро момче. Застинах. И, макар че помежду ни никога не е имало обещание за любов, ме заболя.
„Какво смешно момче съм аз…” – си помислих. „Какво очаквам? Да е винаги моя ли? Та тя от самото начало ми показваше, че н ... 93 10 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 18.
Платформата се носеше напред леко, почти неусетно върху меките си гуми.
Седяхме отгоре й – нащрек, с ясно показано оръжие, насочено във всички посоки. Аз управлявах коня, Димчо и Росен гледаха назад и встрани, Мелиса и Анка стискаха по един пистолет и оглеждаха горните етажи.
Край нас полуподтич ... 55 1 9 -
honesty
Проза Освен, че бяха от един град и имаха всеки с всеки общо помежду си, например Цвета и Светла бяха приятелки от деца, Наско и Иван бяха в едно училище с влюбените и т.н.,тези хора имаха едно общо свързващо звено.Това звено, всъщност беше човек, мъж на средна възраст, немного богат, голям добряк и симпа ... 53 1 -
Heel
Проза » Разкази Очите на Жоро проблясваха като остриета на ножове. Ядосан бе. Напоследък дори съвсем дребни неща успяваха да го изкарат от равновесие. Имаше проблеми в работата, може би това бе основната причина настроението му често да е лошо.
Той хвана жена си Десислава за ръката и я помъкна след себе си.
– Ела, ... 82 2 5 -
Eipril
Проза » Други Чуваш ли ме? Шепна, защото вече всички в къщи спят. Страх ме е да не ги събудя. Как си? Но защо ли те питам. Стоиш си там Горе и си ти е добре. Облачета, слънчице... Луничка,звездички... Не се сещаш за мен. Забравил си какво говорихме преди два дни. Да дадеш едно рамо,да ми оправят заплатата. С поне ... 162 3 6 -
gold
Проза » Разкази Сутрин слънцето обръщаше планината с лъчите си, но макар и с нежелание скоро отстъпваше мястото си на облаците. Памучени в началото на деня, не след дълго те посивяваха, та чак до черно. И така цяла седмица - слънце и вода си устройваха среща по пладне, а треви и дървеса ликуваха в искрящо зелено.
В ... 31 1 -
M1234567891
Проза И този ден, както обикновенно се връщах от работа и по навик или от желание, да поприказвам с баба Шина, седнах на пейката пред къщтичката, в която живееше. Винаги, когато времето беше хубаво, тя сядаше на нея и с дългия си бастун, си правеше закачки с минувачите по тротоара. Не знам от къде извираш ... 107 5 10 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 17.
За него научихме от пленения бандит. Разпитаха го класният и чичо Васил, а после разказаха на всички за разговора...
Бандата не попаднала случайно на Трифон. Той в последните дни беше станал много активен – ходеше за вода, веднъж отиде дори до разбития квартален магазин. Да видел дали, все пак, ... 73 1 13 -
perperikon
Проза » Писма Уважаема Наталия Сергеевна!
Пиша Ви веднага щом се прибрах вкъщи и установих ужасната грешка, която и двамата с Вас сме допуснали. Така се получава, когато заводът за куфари в Тула произвежда само три модела в два цвята. И за лош късмет точно ние с Вас, Наталия Сергеевна, да имаме еднакви куфари, ко ... 196 5 16 -
ГалинаПавлова
Проза » Разкази, Писма Най-вероятно сте чели много приказки. И несъмнено сте се сблъскали с образа на „злата мащеха“- втората съпруга или „злата вещица”- съпругата, която те посреща всяка вечер с любов и топла вечеря вкъщи. Естествено ги представят пред хората единствено от негативната страна: завистлива, алчна, лоша…
Но ... 73 1 -
Marmadun
Проза » Повести и романи Топлината в почти празния кабинет и ароматната пара на чая в нащърбената синя чаша караха Елина да се чувства като носена от вълни на мързелива река. Усещаше, че сърцето й се отпуска в отмалата на сладка и поглъщаща умора и че й е все по-трудно да държи очите си отворени. Наистина й се искаше да зас ... 85 3 4 -
misha_sll
Проза » Разкази Четвъртък. Последният ден от седмицата в този град, който й беше станал толкова скъп. Ден преди празника всички се бяха изнесли към родните си места. Само тя беше останала, за да отиде на лекции. Редовната. Тази, на която можеше да се разчита, че винаги ще присъства, винаги ще има записки. Която ще ... 35 2 -
brinne
Проза » Разкази, Еротична Снежни преспи
Трябва да си тръгвам. Знам. Снегът трупа, мракът настъпва бързо около мен, засипва пътищата, превръща света в бяла приказна картина. Аз просто трябва да се кача в колата, да врътна ключа в стартера и да потеглям. Получавам съобщение. От него. Може би няма да може да дойде? Така ще реши ... 303 15 24 -
Неа
Проза » Повести и романи 4.
В “Изгрева” нямаше никой познат, но те седнаха на една усамотена маса в отделението за пушачи и си поръчаха по бира с картофки. Беше полутъмно, по стените висяха графики и рекламни плакати на различни марки алкохол. Дълъг дървен бар се виеше в далечината, през редиците от дъбови маси, зацапани от ... 65 2 3 -
СветланТонев
Проза » Разкази “Здравейте, драги зрители. Днес колегата – Виктор Панайотов ще ви разкаже любопитни истории за едно малко селце, близо до Бургас в Карановска община. То се казва Винарово и със сигурност ще ви бъде интересно да чуете с какво се е прочуло селото през годините.”
На телевизора се появи млад и притеснен ... 33 1 -
charliemlad
Проза » Разкази Въпреки че заживях сам още седемнадесет годишен, едва десет години по-късно за пръв път имах сериозна приятелка, с която заживяхме заедно. Всичко при мен се случваше със закъснение - първата целувка, първото гадже, първата сериозна връзка...
Спомням си как се изнесох от вкъщи. Беше ми дошло до гуша ... 200 4 10 -
honesty
Проза » Разкази - Три черно! - усмихна се крупието Светла и бутна жетоните към него.
Васил бе строен мъж, в разцвета на силите си, прохождащ в престижна професия! Част от печалбата от работата си обичаше да пилее по казина, вертепи и заведения. Все още живееше с майка си, ерген и затова жените и момичетата му се ле ... 81 1 7 -
Eipril
Проза » Разкази Ще ви разкажа една история. Сигурно никой вече не си спомня за нея. Може би само пътят между две български села, скътани на зáвет до Бесапарските ридове. Но и той не проговаря. Мълчи си опънат, като черно чердже сред тучните ниви ширнали се от двете му страни.
Тези събития се случили преди повече от ... 70 1 5 -
ralica_p
Проза » Разкази Не знам по какви стечения на обстоятелствата, или по призвание, може би, станах точно медицинска сестра. Зная,мога,кадърна съм. Раздавах се, съчувствах, преживявах и въпреки това изпитвах удовлетворение. Радвах се на всяка една усмивка от пациентите, всеки един поглед изпълнен с благодарност, това б ... 259 3 19 -
vega666
Проза » Разкази Петър Гогата бе научен сътрудник в един от невзрачните и многобройни научни институти на БАН. Мъж на Христова възраст с атлетична - Джек Лондоновска, физика, той си бе заплюл да изкара живота си зад едно поизтъркано бюрце, находящо се в обширна стая на партера. На следващия етаж, точно над същата ст ... 116 7 5 -
Неа
Проза » Разкази Как можах точно на Коледа да се разболея! Откъде ми дойде тая шарка, на трийсет и пет години, тежко се кара от възрастни хора, казват, какво ти тежко, чудя се вече дали ще оживея. Бълнувам, тресе ме, термометърът хвърчи на 39.5, тъпча се с лекарства, тялото ми гори, а пък как ме болят тия мехури, ко ... 94 1 4 -
670301
Проза Ма как да го изгониш тоя, като е готов по всякакъв начин да ти услужи?! Чува те, че по телефона мъжът ти нарежда след работа да купиш еди-какво си, и той вече е готов, почти насила те напъхва в колата си, за да те закара до пазара. Пита те за къщата уж, а само да споменеш, че мазето се пълни с вода, ... 151 3 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 16.
Животът ни се усложни не само заради тримата мъртви и ранената Марга. Оказа се, че бандитите са дошли готови за грабеж. И в съседния двор бяха оставили три платформи с конете. Платформите бяха от типа, използван навремето за прекарване на хляб – каза чичо Васил. Единият кон приритваше, улучен от ... 64 3 7 -
D.E
Проза » Разкази Влязох в МОЛ-а с двегодишния си син и го пуснах, за да си отдъхна. В момента, в който стъпи на земята, се огледа само и хукна към ескалаторите.
— Тати, тати - викаше той.
Докато го настигна, вече дърпаше един мъж за крачола.
— Иво, това не е тати, бе мамо - виках подире му аз.
Мъжът стоеше с гръб къ ... 189 2 9 -
vega666
Проза » Разкази Тя изплува в живота му като руска атомна подводница от дълбините на поетичния Северен ледовит океан. Непредсказуема, властна и с хъс. Нещо в нея му напомняше за херцогиня Алба от знаменитата картина на Гоя - Голата Маха. Изпълнена с чувство за непогрешимост и непоклатимо усещане, че е божия наместни ... 215 6 9 -
Serendepity
Проза » Писма Говорим си всяка вечер, но ти искаш дълго писмо. Обичаш да ме четеш, интересни са ти мислите ми, или харесваш вълнението да видиш на екранчето, че имаш писмо от мен? А всъщност аз всяка вечер ти пиша писма…или си представям живота с един мъж…
И сега искам да ти разкажа за Него. Аз не знам как да го ... 78 3 -
Alastor
Проза » Разкази Когато я целуна за пръв път тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те"... И той казваше, че я обича, често и го повтаряше като гледаше настрани, а накрая нацелува подред и приятелките и...
Когато за пръв път правиха секс тя го погледна щастливо и каза:"Обичам те!". Но той се облече набързо и завинаг ... 113 2 7 -
muhaninja
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми За да вървиш напред, не бива да поглеждаш назад. Всичко, което вече е зад гърба ти, вече си го минал. Върнеш ли се, то ще те задмине и тогава, ще трябва да догонваш две неща - настоящето и миналото. А така, ще изостанеш от бъдещето, което за някого, вече ще е зад гърба му...
27.01.2019
Мисля, че вси ... 461 7 13 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Пеещият дворец - 2
Седмият принц
ПЪРВА ГЛАВА
Да си Седми принц на Фейринда не е магически знак, който да носиш гордо на челото си.Седмият принц, всъщност беше най-далечната брънка на магическо потекло за един Крал, като баща му,а и въобще по законите на Фейринда. Магическите канони бяха неотменими, ... 106 4 13 -
exuded
Проза » Разкази Тя правеше най-хубавото кафе в квартала. Магазинчето беше съвсем тясно и до щанда се стигаше след кратък преход надолу към някогашно мазе; две стръмни стъпала отделяха улицата от изкуствената светлина на претъпканото повещение. Вътре не можеха да се поберат повече от двама души. Като изключим хубава ... 135 3 10 -
anpaskale
Проза » Разкази Престъпникът стоеше пред мен. Отново го хванах на местопрестъплението. Кражба след кражба… Кога ли изобщо щеше да свърши това?
С нагъл поглед, все едно си нямаше и представа за какво го обвинявам. Толкова пъти го бях прикривал и той знаеше, че ще го направя отново. Все пак ми бе приятел.
Но можех ли ... 91 2 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Не знам дали сте ходили в северните страни, по-точно в Скандинавия, но ако не сте, непременно отидете и ги вижте. Там всичко сякаш е излязло от приказките. Градовете са разположени на малки острови, свързани помежду си с мостове, тунели или просто с път през морето, обикновеният турист дори не може ... 38 -
palenka
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Толкова беше тихо, че можеше да чуе дори собствения си глас!
Първо заслушай вътрешния си глас дали е твоят! Да не ти е хакнал някой честотата!
Страстта и самотата са двете страни на една монета – и двете могат както да те вкарат в релси, така и да те извадят от релси!
В битието битуваме, в житието ж ... 44 2 -
xenon
Проза » Разкази „И ти ли си от тези, които не вярват?” Тези рухнали мисли постоянно ми нашепваха и припомняха, че аз също съм човек с мнение. Исках да потъна в самотата си днес, утре... за ден, за два. Бях хванал библията в ръка, когато Тя влезе и каза: „Има само едно нещо, с което трябва да внимаваш! Довери се на ... 61 1 -
HAATOR
Проза » Разкази Горе в балкана, сгушено в дъбови гори, чисти извори и аромат на билки, остана нейното детство. Но детето в нея е живо, пази спомените, защото, онези които ги създаваха, отдавна отлетяха. Горе,високо в небето. Понякога си мислеше,че отново са построили и там голяма къща, събират се всички заедно на в ... 45 2
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.