29010 резултата
  • Старата маса

    slaveja123 (Слава Костадинова) slaveja123
    Проза » Разкази
    Беше един ден в средата на седмицата, който капеше като леко развалена чешма. Хем ме дразни звука, хем съм доволна, че все пак има нещо. Женска ми работа - не зная какво искам. Реших да се кача в таванската стая. Отдавна не бях го правила. Там има различни неща останали още от времето на баба ми. От ...   63 
  • Другият план

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Да пийна едно кафе и тогава пак ще му мисля… И една-две цигари, за да ми се проясни малко главата… Пуша и мисля, мисля си, че първо трябва да си държа езикът зад зъбите щото може някой да ме претрепе за едното нищо. Е, не е за нищо… все пак милион е това… не е шега работа… Второ - да измисля как да ...   58 
  • Прозрение (22)

    СветланТонев (Светлан Тонев) СветланТонев
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    1. Крадецът те лишава от пари, лъжецът от вяра, а предателят от чест.
    2. Надеждата е най-добрия лек за изгубилия вяра.
    3. Най-истинската философия е тази, която е изпитана на собствен гръб.
    4. Загубилият духовни ориентири неминуемо търси упование в бог.
    5. Хората с мисия често са самотни и неразбрани.
      39 
  • ***

    Eipril (Хари Спасов) Eipril
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Във всеки боклук има малко съкровище. Заслужава си да се изцапате и да го откриете.   33 
  • Аз създавам страха си

    Writer96 (Стоян Иванов) Writer96
    Проза » Разкази
    Оставаше да минат още две гари и щяха да пристигнат. Баба Ивана Петрова беше взела Благой със себе си, защото наскоро майката на Благой почина, а баща му замина на командировка. Пътуваха за село за около седмица.
    Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дре ...
      44 
  • Идеалният свят - 5.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    8.
    Ъптон Грей и Маркус Бийвър...
    Бизнесмени, за които парите вече не означаваха много – бяха само платформата, върху която издигаха кулите на властта си...
    Умни, хитри, изключително интелигентни, умеещи да преследват целта си по-добре от ловджийски хрътки. Защото хрътките се носят по миризмата на пл ...
      47 
  • Е.

    AdelaideKaltenberg (Княгиня Нощ) AdelaideKaltenberg
    Проза
    Строгата рамка. Опитвам да побера в нея толкова много, но е тясно... Задушава. Боли. А дали не боли от празното място, което не мога да запълня...? Празнота и излишество. Повърхност и дълбочина. Колкото и голяма да е рамката, това място продължава да съществува. Празнотата му е болна. Празнотата му ...   68 
  • Санатории им. Лермонтова

    Бетон (Дмитрий Шушулков) Бетон
    Проза » Разкази
    САНАТОРИИ им. ЛЕРМОНТОВА.
    День начинался радостным: с близкого берега нёсся курортный воздух, целебный парк ранним солнцем горел, дружный трепет бесчисленной новой листвы гладил порхающее самочувствие. И само давление крови тоже ласкало отдохнувшие вены сердца, - из груди вылизала упругая жизнь.
    Гла ...
      47 
  • Смърт за начинаещи

    arya (Arya) arya
    Проза » Фантастика и фентъзи
    "Съседското момче" Джанет тъкмо обръщаше четиринадесетата поред палачинка, когато чу обичайното за неделя сутрин позвъняване на вратата.
    -Крийдънс!
    -Какво?!
    -Иди да отвориш на Бакстър!
    -Не мога, по хавлия съм! -А аз ти правя закуска като грижовна майчица! ...
      39 
  • Идеалният свят - 4.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    6.
    Опитът излезе успешен…
    И пак седяхме с Дъглас Крейг на Зелената тераса – вече две седмици по-късно...
    Отпуснат, разсеян, аз се вглеждах в далечината и мислех върху получените днес вести от моя човек в Държавния департамент. Тия идиоти смятаха, че ще спечелят дори ядрена война...
    Планираха европей ...
      42 
  • Има ли дъно Вечността? (4)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    20. Октомври. 2018год./19:22
    Какво имаше пред мен? Път или бездънна пропаст? А зад себе си какво оставях? Знаех ли коя съм или отново се загубих? ... Въпросите се блъскаха в главата ми, разкъсваха душата ми, разбиваха сърцето ми... Мога ли да живея така? Нещастна, погълната от мрака в душата ми?! И ...
      29 
  • Чужда обич

    Mikipiki (Никол Манолова) Mikipiki
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Не искай от другите да те обичат, когато ти самият не го правиш.   37 
  • Тракийска душа - 7 част

    LiaNik (Илияна К.) LiaNik
    Проза » Повести и романи
    Стайка цялата трепереше. Сумракът се беше спуснал и нощната мъгла застели мрачно и злокобно селото. Сърцето и се свиваше от тревога. „ Ох, Божке, пази го, че какво ще правим с душичката саминки! Едно ми чедо - той остана и грехове нарочни не прави! Пустата му война го промени, сдържан и мълчалив ста ...   82  10 
  • Изкуство и страст

    nellylun (Нелина Гудева) nellylun
    Проза » Еротична
    И да, оказах се права, бях останала неразбрана, само защото те не приемат случилото се като мен, те го наричаха секс, но за мен това бе изкуство... всеки допир ,жест, ласка, всичко бе изпипано в детайли и усещаш страстта с всяка частичка от тялото си... чувстваш се сякаш в безтегловност и нищо не би ...   45 
  • Докато още тупти

    СветланТонев (Светлан Тонев) СветланТонев
    Проза » Разкази
    Спортен комплекс ВСИ - Пловдив разположен на повече от пет декара, включваше сауна, парна и турска бани, масажен и спа център, плувни басейни, заведение и футболни игрища. През зимния период най-посещаван от всички беше закритият двадесет и пет метров басейн.
    Тук идваха хора от различни възрасти, да ...
      49 
  • Назад-напред

    Solas (Иван) Solas
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    И идва един ден, когато се обръщаш назад,
    поглеждаш какви си ги свършил,
    почесваш се умислено, и се питаш:
    - И сега какво?!
    Па се завъртиш пак напред, че тръгнеш да ги свършиш и другите.
      53 
  • Приказка в Амстердам

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    А , да - започна да си спомня - вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата - нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма... Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма…
    Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ...
      51 
  • ***

    Eipril (Хари Спасов) Eipril
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Животът е сън, от който се събуждаме когато заспим завинаги.   41 
  • Животът, който ги настигна

    The_Outsider (Dark Wolf) The_Outsider
    Проза
    Те бяха приятели. Не! Те бяха най-добри приятели.
    Винаги седяха задно в училище. Винаги се подкрепяха и си пазеха гърбовете един на друг, когато единият загазеха. Всеки път след училище бързаха да си напишат домашните, за да могат да излязат после навън и да играят. Когато бяха навън изживяваха най- ...
      39 
  • Има ли дъно Вечността? (3)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    19. Октомври. 2018год./18:19
    В повечето случаи се получава така - седиш си най-спокойно и кротко, забил нос в монитора; слушаш някаква (каквато, и да е) музика и в един момент получаваш Велико прозрение. Даваш с десен бутон на мишката, създаваш нов документ и пръстите заиграват по клавиатурата.
    Без ...
      33 
  • Идеалният свят - 3.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    4.
    Пак по него време се заех с другия голям проект. Домът...
    Основата на тази точка от плана беше повече от ясна за всеки мислещ човек...
    Задаваше се война – голяма война...
    Икономиката на страната се задъхваше. Не можеше вечно да се живее с чужди ресурси и чужд труд. Силната армия беше окупирала по ...
      42 
  • Купи цветя за Мама

    Solas (Иван) Solas
    Проза » Разкази, Хумористична, Други
    Купи цветя за Мама
    Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
    Отби ме той с палката и се почна:
    - Знаете ли защо ви спрях?
    - Знам! ...
      74 
  • Скрити желания - 5.2.

    brinne (Мариана Бусарова) brinne
    Проза » Повести и романи
    Маргарита погледна през прозореца към градината. Есента настъпваше със забързани крачки. Навън времето беше мрачно и мъгливо, точно като в душата ѝ.
    Умираше от глад, но срещна майка си на входната врата, точно като излизаше и отиваше на фризьор. Вечерта щеше да ходят на благотворително събитие с Кру ...
      125  11  13 
  • Истории - колаж

    goblenka (Маргарита Ангелова) goblenka
    Проза
    - Докторът каза, че трябва да сменим ставата. Ако я оставим, ще се изкриви гръбнака, ще се притиснат сърцето и белият дроб...
    - Кога трябва? Къде?
    - Сега било добре. Преди да стане на 10... Правели ги в България, ама... 10 000! От къде?
    - Заем! Иначе кой ще ти даде толкова? Че и за малката трябват т ...
      97  16 
  • Камината

    evgeniya (Евгения) evgeniya
    Проза » Разкази
    През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ...   68 
  • Кой си ти?

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Проза » Разкази
    - Къде ще ти е удобно да слезеш? – попита ме приятелката ми Сиси.
    - Ето тук. – отвърнах и, посочвайки табелата на моето село.
    - Сигурна ли си? Ако искаш да те закарам до вас? Вече е доста късно. – попита тя притеснено.
    - Знаеш, че обичам да се разхождам. Благодаря ти. Чао, Сиси. – казах и, слизайки ...
      62 
  • А може би и любов…

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    - Така не става! И аз искам от раз - да свърши всичко, но не може от веднъж.
    - Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
    Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ...
      57 
  • Идеалният свят - 2.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    2.
    Но да карам поред...
    Трябва да съм внимателен и скрупульозен. Нали разказвам за един само слушател – за себе си...
    Поради което мога да бъда честен...
    А това не ми се е случвало често в живота... ...
      53 
  • Момичето, което имаше сърце

    The_Outsider (Dark Wolf) The_Outsider
    Проза » Други
    Казват, че момичетата нямат сърца – „ те са едни безчувствени кукли!“,
    но аз я видях! Видях момичето за което ми разказаха. Тя беше там, от другата страна на пътя, стоейки безпомощно. Чувал бях истории за нея!
    Истории за това как тя е имала сърце. Имала е едно нежно, услужливо, любвеобилно, внимател ...
      50 
  • Има ли дъно Вечността? (2)

    АлисънРейн (Полина Каталан) АлисънРейн
    Проза » Повести и романи
    Съвременна история за Пепеляшка
    Бях облечена в дълга до земята червена рокля със златни нишки по нея. Навън беше мрачно, духаше неукротим вятър и валеше проливен дъжд. Стоях под дъжда и ако човек ме гледаше отстрани, щеше да му бъде трудно да разбере дали плача или това бяха капките по лицето ми, но ...
      46 
  • Мълчаливите агнета (мрачна приказка)

    Петър1 (Петър Димитров) Петър1
    Проза
    Агнетата са наивни до безобразие. Те се раждат, за да бъдат заколени един ден. И да бъдат изядени от Големия Черен Вълк . Понякога едно агне се отделя от стадото, решило, че иска да види Белия Свят. То иска да е различно. И поема по своя си път през Голямата Зелена Поляна На Всеобщото Щастие. Остана ...   95  11 
  • Идеалният свят - 1.

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    Необходимо въведение
    Преди време ме помоли мой приятел да го включа в някоя книга. И аз го включих. Казах му - героят е масов убиец, мултимилиардер. А той беше доволен. Абе, убиец, ама богат. Барем като образ да си поживее...
    Живее си и така. Дори е общински съветник. При изборите беше набутан нейде ...
      55 
  • На ръба

    robertratman (R) robertratman
    Проза
    В апартамента беше толкова тихо, тягостно тихо. Телевизорът не можеше да замести истинската човешка реч. Честно казано, чувствах се самотен. Жената пак се беше разсърдила, подбрала децата и отишла при майка си. Това беше редовният ѝ номер. Не го правеше толкова, за да покаже колко съм я наранил аз, ...   74 
  • Вместо равносметка

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Когато започнеш да кроиш планове за живота, значи си престанал да живееш.   85 
  • Болницата накрая на света - 02

    ХепиХейл (Йонатан Ангелов) ХепиХейл
    Проза
    Мая беше хванала с две ръце чашата с какао. Нежните ѝ ръце се опитваха да се стоплят в тази мразовита вечер. Очите ѝ следяха парата, която излизаше от чашата. На главата ѝ беше нахлузена розова шапка с пухче на върха. Тя издиша дълбока само за да може да си види дъха и отпи една глътка. Усмивката не ...   70 
  • Неспособен да обича?!

    written-springs (Adelina Doycheva) written-springs
    Проза » Други
    Изкуството да обичаш.
    Да даряваш.
    Да получаваш.
    Да разбираш какво ти се подава.
    Какво и защо идва при теб. ...
      82 
  • Истинската история на рибаря и златната рибка

    NeliKaneva (Neli Kaneva) NeliKaneva
    Проза » Приказки и произведения за деца
    ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА РИБАРЯ И ЗЛАТНАТА РИБКА
    - Я,каква е тая стара мрежа, бабо?- попита Роси, която много обичаше да рови из кашоните и чекмеджетата на баба си.
    - О, това ли? Намерих го на брега на Йонийско море, това е парче от мрежата на един рибар, който хванал Златната рибка. Поискал нова мрежа ...
      31 
  • Вратата беше без ключ

    xenon (Юлиян Петков) xenon
    Проза » Други
    Казах си - тази врата не води до никъде...
    Блъсках и бутах на изхода,
    този който води до никъдето...
    затворен в собственото си подземие,
    това което беше построено от мен. ...
      33 
  • Светлината на тъмата

    mariq-desislava (Десислава Атанасова) mariq-desislava
    Проза » Разкази
      53 
  • Да ме беше убил

    evgeniya (Евгения) evgeniya
    Проза » Разкази
    Виждах как стискаш ръката си в юмрук и почервеня. Усещах как думите бяха набрали скорост и щяха да бълнат от устата ти със стрална сила. Напираха да излязат и да завалят като стрели в дъска за дарц. А окото на бика беше сърцето ми. Не че искаше да ме нараниш, просто виждах в очите ти, че едвам се сд ...   65 

© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.