33079 резултата
ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТ: ЛУДИТЕ
“Когато един луд не може да бъде разбран от другите луди, той просто си остава един неразбран луд.”
Буковски
Добирането до клиниката не изглеждаше толкова просто. Трябваше да внимават за караули, разбеснели се цивилни, а не на последно място и призрачни войни – мародери, к ...
“Когато един луд не може да бъде разбран от другите луди, той просто си остава един неразбран луд.”
Буковски
Добирането до клиниката не изглеждаше толкова просто. Трябваше да внимават за караули, разбеснели се цивилни, а не на последно място и призрачни войни – мародери, к ...
50
II
Животът ѝ потече отново в старото русло… Предишната ѝ връзка изглежда издържа на изпитанието, но тя не знаеше какви мисли и чувства таи този мъж дълбоко в себе си - оставаше си все така затворен, както преди…
Може би я обичаше, щом като не я напусна заради нейната изневяра… Може би просто не умее ...
Животът ѝ потече отново в старото русло… Предишната ѝ връзка изглежда издържа на изпитанието, но тя не знаеше какви мисли и чувства таи този мъж дълбоко в себе си - оставаше си все така затворен, както преди…
Може би я обичаше, щом като не я напусна заради нейната изневяра… Може би просто не умее ...
160
3
9
Добре съм. Просто съм много, много слаб. И от жегата страшно ми се пие вода. От вчера не съм ял, но нямам апетит. Все пак си казах: "Брат ми, така не може! Иди си купи поне хляб!". Не знам какво е станало. Стори ми се, че за миг съм се отнесъл, а ето че лежа в линейката и лакътят и коляното ме болят ...
66
3. Големият сън
Девети „а” преживяваше поредна буря в чаша вода. Физкултурникът беше пак заминал нейде по състезания с отбора по хандбал, та го заместваше библиотекарката. Тя пък какво можеше да им каже, освен да опита с молби да ги задържи поне за половината час в стаята. Пробваше, но...
Момичетата ...
Девети „а” преживяваше поредна буря в чаша вода. Физкултурникът беше пак заминал нейде по състезания с отбора по хандбал, та го заместваше библиотекарката. Тя пък какво можеше да им каже, освен да опита с молби да ги задържи поне за половината час в стаята. Пробваше, но...
Момичетата ...
73
2
12
Не! Няма да отворя вратата! И навън няма да изляза!... Да, и теб няма да пусна вътре!
Какво като хората ме слушат? Зад вратата на моя апартамент съм, ще крещя… Пък и важното е какво крещя. Записвай, записвай – нито дума против властта, нито дума против Божия инструмент…
Не! Не съм избръмчал!
Даже на ...
Какво като хората ме слушат? Зад вратата на моя апартамент съм, ще крещя… Пък и важното е какво крещя. Записвай, записвай – нито дума против властта, нито дума против Божия инструмент…
Не! Не съм избръмчал!
Даже на ...
97
3
8
Вплетени в прегръдката на буйния огън в камината, дървата пукаха като пуканки, които подскачат и се пръскат с характерен звук. В комина бучеше зимния вятър.
Пламен, които седеше в удобното си кресло нервно затръшна лаптопа си. Вдъхновението му се бе изпарило и младият писател се притесняваше, че ням ...
Пламен, които седеше в удобното си кресло нервно затръшна лаптопа си. Вдъхновението му се бе изпарило и младият писател се притесняваше, че ням ...
180
1
12
Заветът на храбрия монах
Бе средата на знойното лято, но вместо да играе навън с другите деца, Митко седеше сам вкъщи. Всъщност не бе сам, а под грижите на батко си Влади, който на своите 14 години гледаше на вмененото му задължение като на незаслужено наказание. Преди ден само, по-малкият брат се р ...
Бе средата на знойното лято, но вместо да играе навън с другите деца, Митко седеше сам вкъщи. Всъщност не бе сам, а под грижите на батко си Влади, който на своите 14 години гледаше на вмененото му задължение като на незаслужено наказание. Преди ден само, по-малкият брат се р ...
188
3
12
ПОВЕЛИТЕЛКАТА НА ПРАЗНИЦИТЕ
Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.
...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато ...
Все някога сте я срещали, да знаете. Но може би не сте ѝ обръщали достатъчно внимание. Може дори да ви е издразнила с нещо, може и да сте решили, че не е съвсем наред . Но няма начин да не забележите Повелителката на празниците.
...Тя ги помни,чака и напомня непрекъснато ...
39
1
Трябва ли да ви застигне буря, за да разберете колко добре живеете в безветрието?
86
1
7
ГЛАВА ОСЕМНАДЕСЕТА: ГОРДЪН
Елмбаум също не беше във възторг. Очакваше войските му да проявят по-сериозен професионализъм и решителност, за да се справят с врага. Как можеше да се огъват като тръстика тези идиоти! Наближаваха нови избори и Елмбаум мечтаеше за своя шести мандат, който щеше да го превъ ...
Елмбаум също не беше във възторг. Очакваше войските му да проявят по-сериозен професионализъм и решителност, за да се справят с врага. Как можеше да се огъват като тръстика тези идиоти! Наближаваха нови избори и Елмбаум мечтаеше за своя шести мандат, който щеше да го превъ ...
60
2. Скука
Училището, разбира се...
Ей го – джиесемът звъни, трябва да се става, а му се спи... И как няма да е окапал – прибра се нейде след полунощ, пък и трите водки си казваха думата. Абе, не му се пиеше, но... Така е – компанията, мястото, поводът... Всичко задължаваше. Дори трябваше да се напие, ...
Училището, разбира се...
Ей го – джиесемът звъни, трябва да се става, а му се спи... И как няма да е окапал – прибра се нейде след полунощ, пък и трите водки си казваха думата. Абе, не му се пиеше, но... Така е – компанията, мястото, поводът... Всичко задължаваше. Дори трябваше да се напие, ...
92
3
12
Мъжки сълзи
Свечеряваше се. Беше първата половина на юни и въздуха миришеше на цъфнали липи. Спомни си как като деца, с Габриела, беряха липов цвят за чай.
Върху малката холна масичка в малкия му апартамент, Гришата беше разтворил стари албуми със снимки. Разглеждаше ги, пиеше уиски (рядко му се слу ...
Свечеряваше се. Беше първата половина на юни и въздуха миришеше на цъфнали липи. Спомни си как като деца, с Габриела, беряха липов цвят за чай.
Върху малката холна масичка в малкия му апартамент, Гришата беше разтворил стари албуми със снимки. Разглеждаше ги, пиеше уиски (рядко му се слу ...
140
1
8
Я ми кажи какво за теб е любов?
Я ми кажи какво за теб е щастие?
Я ми кажи какво за теб е успех?
Я ми кажи какво за теб са взиращи очи гледащи теб?
Я ми кажи какво за теб е да дадеш всичко от себе си? ...
Я ми кажи какво за теб е щастие?
Я ми кажи какво за теб е успех?
Я ми кажи какво за теб са взиращи очи гледащи теб?
Я ми кажи какво за теб е да дадеш всичко от себе си? ...
35
В този летен ден небето изобщо не беше в настроение. Явно някой на земята го беше сериозно разлютил, защото изведнъж се намръщи с тежки стоманеносиви облаци, лисна отгоре буен дъжд и замята мълнии с мощен басов грохот. Стана страшно навън и хората се изпокриха. Кара се и бесня повече от два часа, по ...
112
1
8
Това, което за занаятчията са предметите и инструментите, и времето, и работата, и умението, и усърдието – за Бога това е волята.
Каза: „Земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие“ и тозчаз словото се превърна в дела и навсякъде се виждаше как земята кълни и обраства – по доли ...
Каза: „Земята да покара зелена трева, що дава семе по свой род и подобие“ и тозчаз словото се превърна в дела и навсякъде се виждаше как земята кълни и обраства – по доли ...
41
ГЛАВА СЕДЕМНАДЕСЕТА: БЕКИ
Беки Морингейл прекосяваше бързо-бързо централния площад на полиса, който сам по себе си беше забележителен. Така например дузина арханайци без пера, се рееха високо над сградите. Те бяха упоени и краката им бяха завързани със специални зеретиеви нишки, тънки като коприна и ...
Беки Морингейл прекосяваше бързо-бързо централния площад на полиса, който сам по себе си беше забележителен. Така например дузина арханайци без пера, се рееха високо над сградите. Те бяха упоени и краката им бяха завързани със специални зеретиеви нишки, тънки като коприна и ...
53
или как се превърнахме в демократични пачаври
Чувствам се като дете на разведени родители. При раздялата мен ме е взел единият, а брат ми се е паднал на другия. Ние с брат ми не сме биологичните им деца. Осиновени сме. Родителите ни са от един пол. В момента и двамата се карат кой да ни е майката. М ...
Чувствам се като дете на разведени родители. При раздялата мен ме е взел единият, а брат ми се е паднал на другия. Ние с брат ми не сме биологичните им деца. Осиновени сме. Родителите ни са от един пол. В момента и двамата се карат кой да ни е майката. М ...
76
2
2
Нощ – тиха и тъмна. Лъчите на липсата ти ме изпепеляват. Въвличат ме в поредната симфония от спотаени чувства.
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...
Затварям очи… и отново се прехвърлям там. Виждаш ли есенните листа наоколо? Вятърът си играе с две от тях, отдалечавайки ги от останалите… Поглеждат се, но така и не успяват да се докоснат… ...
103
Беше двадесет и втори февруари, вторник.
Как звучи само, а? Двадесет и втори, втори, вторник. Нищо хубаво да не очакваш от такъв ден.
Бях студент в Москва и трябваше да присъствам на един преглед на художествената самодейност на чуждестранните землячества в Московския Университет. Тогава на нашего б ...
Как звучи само, а? Двадесет и втори, втори, вторник. Нищо хубаво да не очакваш от такъв ден.
Бях студент в Москва и трябваше да присъствам на един преглед на художествената самодейност на чуждестранните землячества в Московския Университет. Тогава на нашего б ...
62
(Три дни от живота на една жена - втора част)
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...
I
Средата на август 2007. София.
Самолетът за Прага беше отворил врати и пътниците вече се качваха по стълбите.
Тя поздрави с усмивка стюардесата, показа ѝ бордната карта, международния паспорт и тръгна между двете редици седалки. ...
221
3
9
Обяснение
Този ромн не е започнат, няма и да е завършен. Десетте глави са част от него - без експозиция, без развръзка, за завръзка и кулминация изобщо не може да говорим.
Причината е в светогледа ми. Тоест в липсата му. На практика - обяснението на доктори, че от зрението останало нещичко, ама се т ...
Този ромн не е започнат, няма и да е завършен. Десетте глави са част от него - без експозиция, без развръзка, за завръзка и кулминация изобщо не може да говорим.
Причината е в светогледа ми. Тоест в липсата му. На практика - обяснението на доктори, че от зрението останало нещичко, ама се т ...
102
1
12
- Янче- е, прибрах се! – провикна се Минчо,, още с влизането си в апартамента- Сипвай манджата, че така огладнях, сякаш току що съм изтрезнял!
- Че, кога ти остана време да изтрезнееш?!? – саркастично го посрещна жена му- да не се разболяваш? Или свърши заплатата...
- Да си дойдем на думата! Реших д ...
- Че, кога ти остана време да изтрезнееш?!? – саркастично го посрещна жена му- да не се разболяваш? Или свърши заплатата...
- Да си дойдем на думата! Реших д ...
171
3
17
Във вените на съвременните междуличностни отношения пулсира нещо несигурно, разбъркано и повредено. Изначално добрият, смирен и осъзнат човек е усмихнато благодарен, че съществува тук и сега, заедно с радостите и сълзите, със светлините и тъмнините, с възходите и паденията, редуващи се в денонощията ...
95
5
8
Глухите стъпки на Розалин сякаш ечаха в тишината. Запристъпва по стълбата, като се олюляваше. Целият ѝ свят се срина за един-единствен миг. Попадна в бездна.
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...
Всеки нерв от тялото ѝ затрептя от тревога.
Умът ѝ отказваше да приеме, че Майк е направил това... лошо нещо. Колкото повече мислеше, толкова ...
143
1
10
3.
След като бракът ѝ се изпразни от съдържание, Зария си даде дума, да направи всичко, за да не позволи да се разпадне съвсем. Опитваше се всякак да угоди на мъжа си и майка му. Докато не стигна до заключението, че всяка споделена мисъл със свекърва ѝ се превръща в нейна ахилесова пета. Жената така ...
След като бракът ѝ се изпразни от съдържание, Зария си даде дума, да направи всичко, за да не позволи да се разпадне съвсем. Опитваше се всякак да угоди на мъжа си и майка му. Докато не стигна до заключението, че всяка споделена мисъл със свекърва ѝ се превръща в нейна ахилесова пета. Жената така ...
106
4
В главата му още се въртяха странните образи от съня. Сам не знаеше как е задрямал под онова дърво. Каква беше тази къща? Обикновено хората сънуват неща, които са им направили впечатление и по някаква причина са се запечатали в подсъзнанието им. Не вярваше много в пророческите сънища, макар че винаг ...
451
1
53
Тогава не издържах и я прегърнах, разплакахме се и двамата, но в ума ми беше Мирела. Попитах я "И сега какво ще стане като обичам сестра си" . Тя заплака още повече и започна "Миличкия ми, в живота често се случват неща, които не бива да се случват, вероятно Господ е решил да ви събере, за да намери ...
72
3
ГЛАВА ШЕСТАДЕСЕТА: ЕЛОХИЯ
Елохия олицетворяваше по-прогресивните виждания на западната част на планетата, тъй като логиката на оцеляване там беше изградена на сурова конкуренция, а не на братство и равенство. Бизнес моделът на тази империя беше заимстван от древните предшественици, живели преди тях ...
Елохия олицетворяваше по-прогресивните виждания на западната част на планетата, тъй като логиката на оцеляване там беше изградена на сурова конкуренция, а не на братство и равенство. Бизнес моделът на тази империя беше заимстван от древните предшественици, живели преди тях ...
97
Цигарата гори, както и ти
В съзнанието ми
Нощем оставам сама
Търсеща и бродеща копнежа
Не се изтриваш лесно ...
В съзнанието ми
Нощем оставам сама
Търсеща и бродеща копнежа
Не се изтриваш лесно ...
28
***
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...
Кората му беше напукана от грубите люспи, които се повдигаха от течащите в стъблото черни сокове, идващи от черната земя. Дървото пиеше с дебелите си корени, ненаситно се хранеше и говореше с другите дървета. А като размахван бял колеблив флаг то приютяваше и разрешаваше, в чест на Георг, да се ...
67
1
3
ГЛАВА ПЕТНАДЕСЕТА: ПОЛИСЪТ
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше а ...
Марк и останалите се събудиха на съвсем ново място. Всичко наоколо беше светло и тихо, почти безплътно – толкова ефирна беше цялата обстановка. Нашите приключенци имаха чувството сякаш са преродени, но в нова, по-добра и далеч по-висша форма. Цялата светлина наоколо беше а ...
98
XI
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...
Денят преди да си тръгне от морето винаги беше много тъжен за нея. Мисълта, че цяла година няма да го вижда, че ще дойде зимата (която никак не обичаше), че ще си брои дните, седмиците и месеците до следващото лято (до мига, в който най-сетне отново ще се върне при него), я травмираше болезнено.. ...
163
4
8
Къщата, към която вървеше, изглеждаше необичайно. Изправена под сянката на малката горичка, тя сякаш бе съставена от две напълно еднакви части, изправени една срещу друга и свързани от нещо подобно на разрушен коридор.
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...
Приближи се. Пред входа на едната страна стоеше жена, загледана някъде надалеч, н ...
324
25
Розалин гледаше към дъгата, която беше се появила след дъжда и щракаше кадър след кадър на телефона си. Цветовете бяха нежни и ефирни, като впечатляващ акварел, нарисуван от незнаен художник.
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...
Дъгата се простираше като купол, започващ от единия до другия край на гората.
Тя премигна няколко пъти, за д ...
209
1
8
- Какво стана после, как разбра, че са те, имаш ли доказателства - забързано го разпита Андрей.
- Да. На другия ден реших да разкажа всичко на Мирела. Тя много плака като чу съмненията ми, че може би с нея сме брат и сестра. Тя е две години по-малка от мен. Помолих я ако може тайно да вземе биологич ...
- Да. На другия ден реших да разкажа всичко на Мирела. Тя много плака като чу съмненията ми, че може би с нея сме брат и сестра. Тя е две години по-малка от мен. Помолих я ако може тайно да вземе биологич ...
51
1
- Ханс, няма ли да се напиеш - запита го загрижен Андрей.
- Не, мога да нося - усмихна се той с чаровната си тръпчинкова усмивка.
- Кажи какво те мъчи, от месеци не говориш нищо, всички сме в шок и паника защо си такъв?
- Влюбих се - изшепна Ханс с треперещ глас.
- Е, че в това няма нищо срамно, даж ...
- Не, мога да нося - усмихна се той с чаровната си тръпчинкова усмивка.
- Кажи какво те мъчи, от месеци не говориш нищо, всички сме в шок и паника защо си такъв?
- Влюбих се - изшепна Ханс с треперещ глас.
- Е, че в това няма нищо срамно, даж ...
53
1
В условията на тази възраст, съм длъжен да декларирам, че съм заразоносител!
Страдам от Синдром на придобита любовна недостатъчност...
РЕТРОСПЕКЦИЯ
След толкова прегръдки -
оцелях! ...
Страдам от Синдром на придобита любовна недостатъчност...
РЕТРОСПЕКЦИЯ
След толкова прегръдки -
оцелях! ...
118
6
13
Ханс стоеше пред компютъра и втренчено гледаше монитора без нищо да прави. Колегата му Андрей го наблюдаваше постоянно, но не смееше да подхване тема, за да не го нарани с нещо, защото той от седмица се държеше неадекватно, сякаш витаеше из облаците - все едно тялото му беше в офиса, а душата му дру ...
72
2
ГЛАВА ЧЕТИРИНАДЕСЕТА: КИЙТ
Кийт и майор Кетрол крачеха из тъмните скалисто-пясъчни райони на северната граница на Синтрос. Този размирен район беше един от ключовите за цялата война изобщо. Беше спечелил автономията си преди да започне последната Велика Война за Ау Кактир. И беше от огромно икономич ...
Кийт и майор Кетрол крачеха из тъмните скалисто-пясъчни райони на северната граница на Синтрос. Този размирен район беше един от ключовите за цялата война изобщо. Беше спечелил автономията си преди да започне последната Велика Война за Ау Кактир. И беше от огромно икономич ...
112
Тя беше! Беше добра сестра! Добра съпруга! Добра снаха! Изобщо, беше намерила ключето на своето място и си го беше подредила идеално. Липсваше само едно. Дете! И, тя много, много искаше да го има! И, защо не? Тя беше добра! Защо да няма дете? Щеше да го обича! Щеше да го направи добър човек! Като не ...
254
4
31
