-
slaveja123
Проза » Разкази Беше един ден в средата на седмицата, който капеше като леко развалена чешма. Хем ме дразни звука, хем съм доволна, че все пак има нещо. Женска ми работа - не зная какво искам. Реших да се кача в таванската стая. Отдавна не бях го правила. Там има различни неща останали още от времето на баба ми. От ... 63 2 -
di_t
Проза » Разкази Да пийна едно кафе и тогава пак ще му мисля… И една-две цигари, за да ми се проясни малко главата… Пуша и мисля, мисля си, че първо трябва да си държа езикът зад зъбите щото може някой да ме претрепе за едното нищо. Е, не е за нищо… все пак милион е това… не е шега работа… Второ - да измисля как да ... 58 2 3 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Крадецът те лишава от пари, лъжецът от вяра, а предателят от чест.
2. Надеждата е най-добрия лек за изгубилия вяра.
3. Най-истинската философия е тази, която е изпитана на собствен гръб.
4. Загубилият духовни ориентири неминуемо търси упование в бог.
5. Хората с мисия често са самотни и неразбрани. 39 3 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Във всеки боклук има малко съкровище. Заслужава си да се изцапате и да го откриете. 33 3 -
Writer96
Проза » Разкази Оставаше да минат още две гари и щяха да пристигнат. Баба Ивана Петрова беше взела Благой със себе си, защото наскоро майката на Благой почина, а баща му замина на командировка. Пътуваха за село за около седмица.
Момченцето беше на десет годинки, с леко дълга коса и прическа под формата на купа. Дре ... 44 2 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 8.
Ъптон Грей и Маркус Бийвър...
Бизнесмени, за които парите вече не означаваха много – бяха само платформата, върху която издигаха кулите на властта си...
Умни, хитри, изключително интелигентни, умеещи да преследват целта си по-добре от ловджийски хрътки. Защото хрътките се носят по миризмата на пл ... 47 1 9 -
AdelaideKaltenberg
Проза Строгата рамка. Опитвам да побера в нея толкова много, но е тясно... Задушава. Боли. А дали не боли от празното място, което не мога да запълня...? Празнота и излишество. Повърхност и дълбочина. Колкото и голяма да е рамката, това място продължава да съществува. Празнотата му е болна. Празнотата му ... 68 2 1 -
Бетон
Проза » Разкази САНАТОРИИ им. ЛЕРМОНТОВА.
День начинался радостным: с близкого берега нёсся курортный воздух, целебный парк ранним солнцем горел, дружный трепет бесчисленной новой листвы гладил порхающее самочувствие. И само давление крови тоже ласкало отдохнувшие вены сердца, - из груди вылизала упругая жизнь.
Гла ... 47 1 2 -
arya
Проза » Фантастика и фентъзи "Съседското момче" Джанет тъкмо обръщаше четиринадесетата поред палачинка, когато чу обичайното за неделя сутрин позвъняване на вратата.
-Крийдънс!
-Какво?!
-Иди да отвориш на Бакстър!
-Не мога, по хавлия съм! -А аз ти правя закуска като грижовна майчица! ... 39 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 6.
Опитът излезе успешен…
И пак седяхме с Дъглас Крейг на Зелената тераса – вече две седмици по-късно...
Отпуснат, разсеян, аз се вглеждах в далечината и мислех върху получените днес вести от моя човек в Държавния департамент. Тия идиоти смятаха, че ще спечелят дори ядрена война...
Планираха европей ... 42 2 8 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 20. Октомври. 2018год./19:22
Какво имаше пред мен? Път или бездънна пропаст? А зад себе си какво оставях? Знаех ли коя съм или отново се загубих? ... Въпросите се блъскаха в главата ми, разкъсваха душата ми, разбиваха сърцето ми... Мога ли да живея така? Нещастна, погълната от мрака в душата ми?! И ... 29 -
Mikipiki
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Не искай от другите да те обичат, когато ти самият не го правиш. 37 -
LiaNik
Проза » Повести и романи Стайка цялата трепереше. Сумракът се беше спуснал и нощната мъгла застели мрачно и злокобно селото. Сърцето и се свиваше от тревога. „ Ох, Божке, пази го, че какво ще правим с душичката саминки! Едно ми чедо - той остана и грехове нарочни не прави! Пустата му война го промени, сдържан и мълчалив ста ... 82 5 10 -
nellylun
Проза » Еротична И да, оказах се права, бях останала неразбрана, само защото те не приемат случилото се като мен, те го наричаха секс, но за мен това бе изкуство... всеки допир ,жест, ласка, всичко бе изпипано в детайли и усещаш страстта с всяка частичка от тялото си... чувстваш се сякаш в безтегловност и нищо не би ... 45 1 1 -
СветланТонев
Проза » Разкази Спортен комплекс ВСИ - Пловдив разположен на повече от пет декара, включваше сауна, парна и турска бани, масажен и спа център, плувни басейни, заведение и футболни игрища. През зимния период най-посещаван от всички беше закритият двадесет и пет метров басейн.
Тук идваха хора от различни възрасти, да ... 49 2 4 -
Solas
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми И идва един ден, когато се обръщаш назад,
поглеждаш какви си ги свършил,
почесваш се умислено, и се питаш:
- И сега какво?!
Па се завъртиш пак напред, че тръгнеш да ги свършиш и другите. 53 3 3 -
di_t
Проза » Разкази А , да - започна да си спомня - вечерта, купона, паричките… Погледна си в чантата - нямаше пари, нямаше телефон, нищо няма... Ограбена е от това глупаво нищожество, задигнало е всичко и дим да го няма…
Сега трябва да се стегне, сега трябва да постави нещата в ред… - мислеше си тя. Стана бавно от лег ... 51 3 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Животът е сън, от който се събуждаме когато заспим завинаги. 41 2 -
The_Outsider
Проза Те бяха приятели. Не! Те бяха най-добри приятели.
Винаги седяха задно в училище. Винаги се подкрепяха и си пазеха гърбовете един на друг, когато единият загазеха. Всеки път след училище бързаха да си напишат домашните, за да могат да излязат после навън и да играят. Когато бяха навън изживяваха най- ... 39 1 3 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи 19. Октомври. 2018год./18:19
В повечето случаи се получава така - седиш си най-спокойно и кротко, забил нос в монитора; слушаш някаква (каквато, и да е) музика и в един момент получаваш Велико прозрение. Даваш с десен бутон на мишката, създаваш нов документ и пръстите заиграват по клавиатурата.
Без ... 33 2 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 4.
Пак по него време се заех с другия голям проект. Домът...
Основата на тази точка от плана беше повече от ясна за всеки мислещ човек...
Задаваше се война – голяма война...
Икономиката на страната се задъхваше. Не можеше вечно да се живее с чужди ресурси и чужд труд. Силната армия беше окупирала по ... 42 3 8 -
Solas
Проза » Разкази, Хумористична, Други Купи цветя за Мама
Шофирам си спокойно, но помня, че говорех по телефона с приятел и в този момент пред мен се показва полицай.
Отби ме той с палката и се почна:
- Знаете ли защо ви спрях?
- Знам! ... 74 3 4 -
brinne
Проза » Повести и романи Маргарита погледна през прозореца към градината. Есента настъпваше със забързани крачки. Навън времето беше мрачно и мъгливо, точно като в душата ѝ.
Умираше от глад, но срещна майка си на входната врата, точно като излизаше и отиваше на фризьор. Вечерта щеше да ходят на благотворително събитие с Кру ... 125 11 13 -
goblenka
Проза - Докторът каза, че трябва да сменим ставата. Ако я оставим, ще се изкриви гръбнака, ще се притиснат сърцето и белият дроб...
- Кога трябва? Къде?
- Сега било добре. Преди да стане на 10... Правели ги в България, ама... 10 000! От къде?
- Заем! Иначе кой ще ти даде толкова? Че и за малката трябват т ... 97 3 16 -
evgeniya
Проза » Разкази През малкото прозорче в тъмната стая се просмукваше лъч бяла и чиста светлина - неопетнена, недокоснала прашната, тъмна стая по този начин от много дълго време. Беше средата на януари, а навън бавно и продължително по земята залягаха уморени снежинки. За няколко часа всичко побеля и придоби девствен ... 68 3 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази - Къде ще ти е удобно да слезеш? – попита ме приятелката ми Сиси.
- Ето тук. – отвърнах и, посочвайки табелата на моето село.
- Сигурна ли си? Ако искаш да те закарам до вас? Вече е доста късно. – попита тя притеснено.
- Знаеш, че обичам да се разхождам. Благодаря ти. Чао, Сиси. – казах и, слизайки ... 62 1 3 -
di_t
Проза » Разкази - Така не става! И аз искам от раз - да свърши всичко, но не може от веднъж.
- Щом не можеш, и аз не мога да те чакам . Времето ти изтече. До тук.
Тя стискаше картончето с телефона му в ръката и пръстите и трепереха. Художник-пейзажист. Акварел - пишеше на картончето му. Вятър работа. Защо се захван ... 57 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 2.
Но да карам поред...
Трябва да съм внимателен и скрупульозен. Нали разказвам за един само слушател – за себе си...
Поради което мога да бъда честен...
А това не ми се е случвало често в живота... ... 53 5 9 -
The_Outsider
Проза » Други Казват, че момичетата нямат сърца – „ те са едни безчувствени кукли!“,
но аз я видях! Видях момичето за което ми разказаха. Тя беше там, от другата страна на пътя, стоейки безпомощно. Чувал бях истории за нея!
Истории за това как тя е имала сърце. Имала е едно нежно, услужливо, любвеобилно, внимател ... 50 1 2 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи Съвременна история за Пепеляшка
Бях облечена в дълга до земята червена рокля със златни нишки по нея. Навън беше мрачно, духаше неукротим вятър и валеше проливен дъжд. Стоях под дъжда и ако човек ме гледаше отстрани, щеше да му бъде трудно да разбере дали плача или това бяха капките по лицето ми, но ... 46 1 3 -
Петър1
Проза Агнетата са наивни до безобразие. Те се раждат, за да бъдат заколени един ден. И да бъдат изядени от Големия Черен Вълк . Понякога едно агне се отделя от стадото, решило, че иска да види Белия Свят. То иска да е различно. И поема по своя си път през Голямата Зелена Поляна На Всеобщото Щастие. Остана ... 95 5 11 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Необходимо въведение
Преди време ме помоли мой приятел да го включа в някоя книга. И аз го включих. Казах му - героят е масов убиец, мултимилиардер. А той беше доволен. Абе, убиец, ама богат. Барем като образ да си поживее...
Живее си и така. Дори е общински съветник. При изборите беше набутан нейде ... 55 4 8 -
robertratman
Проза В апартамента беше толкова тихо, тягостно тихо. Телевизорът не можеше да замести истинската човешка реч. Честно казано, чувствах се самотен. Жената пак се беше разсърдила, подбрала децата и отишла при майка си. Това беше редовният ѝ номер. Не го правеше толкова, за да покаже колко съм я наранил аз, ... 74 2 5 -
vega666
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Когато започнеш да кроиш планове за живота, значи си престанал да живееш. 85 9 7 -
ХепиХейл
Проза Мая беше хванала с две ръце чашата с какао. Нежните ѝ ръце се опитваха да се стоплят в тази мразовита вечер. Очите ѝ следяха парата, която излизаше от чашата. На главата ѝ беше нахлузена розова шапка с пухче на върха. Тя издиша дълбока само за да може да си види дъха и отпи една глътка. Усмивката не ... 70 3 4 -
written-springs
Проза » Други Изкуството да обичаш.
Да даряваш.
Да получаваш.
Да разбираш какво ти се подава.
Какво и защо идва при теб. ... 82 4 4 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца ИСТИНСКАТА ИСТОРИЯ НА РИБАРЯ И ЗЛАТНАТА РИБКА
- Я,каква е тая стара мрежа, бабо?- попита Роси, която много обичаше да рови из кашоните и чекмеджетата на баба си.
- О, това ли? Намерих го на брега на Йонийско море, това е парче от мрежата на един рибар, който хванал Златната рибка. Поискал нова мрежа ... 31 -
xenon
Проза » Други Казах си - тази врата не води до никъде...
Блъсках и бутах на изхода,
този който води до никъдето...
затворен в собственото си подземие,
това което беше построено от мен. ... 33 -
mariq-desislava
Проза » Разкази 53 1 2 -
evgeniya
Проза » Разкази Виждах как стискаш ръката си в юмрук и почервеня. Усещах как думите бяха набрали скорост и щяха да бълнат от устата ти със стрална сила. Напираха да излязат и да завалят като стрели в дъска за дарц. А окото на бика беше сърцето ми. Не че искаше да ме нараниш, просто виждах в очите ти, че едвам се сд ... 65 1
© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.