32248 резултата
Не обичам да излизам от къщи. Никога не съм обичал. Само когато се налага. Още от дете. Тази моя психическа съвършеност винаги ми е създавала проблеми в интимния аспект на живота ми.
Обаче жените не харесват домошари. Аз пък не харесвам жени, които ме насилват да излизам. В мътилката на това противо ...
  174  23 
Като работих на Златни пясъци често ходех да си купя нещо от барчето на пристанището. Там винаги се размотаваше един много симпатичен човек. Той беше изключително мил. Аз изпитвах някаква скрита симпатия. Може би с всички ни е така. За нас има хóра и хóра. Мислех си, че работи нещо към пристанището. ...
  168 
Утрото на този ден предвещаваше нещо хубаво. Теофил го подушваше, някакси го чувстваше с всички фибри на тялото си. Не можеше да обясни какво точно беше особеното в това утро – дали гальовният ветрец, който подухваше от изток, дали играта на слънчевите лъчи по стъклото на прозореца, дали закачливото ...
  19 
Предупреждение! Пускано е тук преди година. Но, внезапно осъзнах, че съм пророкувал доста неща от ставащото. И рекох да повторя - във връзка с постоянната актуалност...
Ама писна ми да съм добър пророк...
Мълчах… Мълчах… Мълчах…
Забил поглед между обувките, навел глава, не смеещ да погледна нито към ...
  38 
Какво учехме?
Много неща. Най-напред – как се чете. Как се чете вестник, как се слушат новини, как се гледа телевизионна емисия.
С търсенето на подтекста. Тъй като ВИНАГИ има текст, направен с определена цел, и подтекст, който се мъчат да скрият от потребителя - зрител, слушател, читател.
И ВИНАГИ и ...
  28 
(Всички прилики и съвпадения с имена и събития са случайни. Разказът е изцяло художествена измислица)
I
- И така, победителят в конкурса за финансиране от Европейския фонд за екологична и социална икономика е … проектът на компанията "НАСЕКОМО". – Водещата направи пауза и погледна очаквателно към за ...
  165  12 
В първите дни на пролетта, времето е променливо. Така, както и настроенията на човека. Ту слънчево, ту вали дъжд. Понякога дори и снегът наднича, сякаш е забравил да вземе последните снежинки и да ги прибере до следващата зима. Но все пак е пролет и слънчевите дни са повече. В един такъв ден, Емилия ...
  11 
***
Вечерта беше най - красивата и прохладна септемврийска вечер. Лек ветрец поклащаше кипрото перденце на прозореца. Тя припряно ходеше от стая в стая, все едно имаше цял замък, а не само стая и кухня. Всяко местенце, всяко ъгълче подреждаше с мисъл за него... Мечтаеха за голяма къща, в която да посрещ ...
  49 
Така наречените Визионери на света... изискват от нас, обикновените хора, да виждаме Изгрева и Залеза през техните очи, да нямаме поглед върху нещата от живота - да нямаме свой собствен живот и мнение!!!
  10 
Снежен март, неприятен. Студът пронизва костите, а злобният вятър бръсне лицето и навява ледени снежинки в очите. Тялото ми трудно понася тези зимни условия на прага на дългоочакваната пролет. А тя се мотае незнайно къде и удължава агонията ми. Някак се уморих да ми е студено, да навличам дебели дре ...
  63 
Ако човек има възможност да живее вечно, ако това му коства да обрече на вечен Ад този, който го обича, би ли го направил? Аз бих…
***
Прибрах се вкъщи горе-долу навреме. Къщата се тресеше. Вратата на килера се крепеше кажи-речи на едно болтче, а ударите идващи отвътре бяха мощни - туп…Туп...ТУП. На ...
  43 
Мразеше я. Едва я понасяше. Не можеше да изтърпи енергията, която струеше от нея. Дразнеше се от елегантността, с която се изправи от своята страна на леглото, приглади с отмерен жест нощницата си и тръгна боса, сънена и прелестна, с разбъркана от спането пшеничено руса коса. Скулите ѝ бяха леко пор ...
  251  26 
Ще се настаня някъде до теб. В леглото, което е попивало историите за мен. Ще те прегърна нежно. Страстно. Ще заровя лице в косите ти. Ще си моят нежен стон, пропътувал километри. Отдъхващ си до теб. Близо до сърцето ти.
И ще излея всичките си чувства. Ще се разстилат като въздушни целувки. Ще се сл ...
  75 
Нощите с теб… Нежен ураган от чувства. Хиляди светлинки, светещи в сърцето ми…
Онези нощи… Достигнахме отвъд вселената. Сляхме се с вечността. Докоснахме се до звездите…
Вървяхме сами през мъглата... Наоколо нямаше никого. Беше тихо. И ние също мълчахме, крачейки по пътя, не осъзнавайки необратимост ...
 
Въртя се, въртя се... не мога да заспя. Няма звезди.
Облачно е. Пердетата висят като някакви решетки на прозорците.
Абсолютна тишина е. Уж е тъмно, ама не съвсем. Стаята ми
постепенно се озарява от странно сияние. Някаква жена
ми се мярка, люспеста, с меч и зелени очи. Трева не пуша. ...
  176  20 
Глава 7
Ученики, было, обрадовались, стояла огромная государственная пустота, и они среди всей необыкновенной запущенности. Какое-то недоразумение воцарилось, тут всё пребывало не по своему назначению, Собирателя не было, потому люди были слабы собранностью, состоянием безвольны, растерялись от ново ...
 
Чуваш ли как крещя без глас?
Как сърцето ми се пръска...
Слушаш ли в думите ми – празнотата...
Кухината, изпълваща душата ми...
Непростими са грешните минути, изпълнени с тъга и плач. Непреодолими са часовете, гъмжащи с липси. Останахме аз и бутилката. Скъп или евтин алкохол – не помня. Допивам наки ...
  87 
Ако ме намериш и неочаквано се изгубиш в нюансите ми, преливащи се в цвят екрю, крайно и драматично, до степен така, че да отхвърлиш своя цвят, а и пиесите, в които си играл Ромео някъде, без мен.
Магнетично увлечен, ако тръгнеш след оставащия в стъпките ми аромат на непорочно неустоима и омайващо т ...
  66 
Как да я зарадвам?
Може би с роза в мъглива сутрин. Може би с редове, след като сме се закълнели, че не се понасяме. А може би да й изпратя бутилка италианско розе? Букет от нежни цветя? Ей така... без повод. Да се чуди от кого са и защо.
С нея ни делят много неща. Толкова са различни ежедневията ни ...
  77 
Това е ситуацията…
Зараза, криза, блокади, ограничения, карантина, карантина, карантина…
Хората – по домовете. Където са двама пенсионери в три стаи, добре – има и за кучето. Ами тричленно семейство в гарсониера? Макар и там да има шанс за оцеляване поединично – един в спалнята, друга в кухнята, дет ...
  58 
Пиша ви от пансиона. Здравейте!
Аз съм един от вас. Огледайте се в огледалото и ще ме видите.
Осъзнавате ли колко сме уникални? Ние сме милиони надарени деца, побрани в изправителен дом. Приют, в който се преправяме. С чужда помощ и взаимно.
Сградата, в която живеем и се уеднаквяваме е обградена с в ...
  72 
Погледът му я милваше нежно и сладострастно.Тя беше на мястото си, където винаги е била и щеше да бъде... Гледката го върна далеч, далеч в спомените.
Откакто имаше такива, тя винаги стоеше в своя ъгъл някак си кротка и тайнствена. Беше там и това му стигаше.
Майка си не помнеше, защото още при негов ...
  189  22 
РУДОЗЕМ
Градът има богата история и е скътан в дълбоките и дъхтящи на смола и бор пазви на Родопа планина, а самата планина е изтъкана от тайнственост и загадъчност, поради което удивлява и вдъхновява хиляди поети. Иван Вазов някога писа: „Родопа е една Шекспирова драма, оживена с трепети и постоянн ...
  81 
Разказ 4 –ти
КАУЗАТА НА БУНТАРИТЕ
Маранята караше въздуха над равното поле да трепти. Жегата убиваше всяко желание за движение и това караше божиите твари, поминуващи сред пръснатите по края на полето дървета, да не издават звук. Дори немирните иначе врабчета бяха спрели своите свади. Единствено цик ...
  44 
Днес е Първи април. Каролина, малката ми внучка, има Рожден ден. Навършва четири години.
Как лети времето! Сякаш беше вчера. Каролина още не беше се родила. Мисля, че беше през февруари. Водех Милена, сестра ѝ, по същия тротоар, по една такава отъпкана снежна пътека към детската градина и ѝ разказва ...
  48 
Бавно, мъчително бавно за младата жена, най- после съмна. Слънчевите лъчи осветиха заспалите ъгли в стаичката ѝ.
Свидна стана от леглото си бързо. Не задълго време се задържа в банята и пред огледалото. Облече същата рокля с червените макове ( беше ѝ любима, а и без това нямаше кой знае какъв голям ...
  62 
Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...
  189  20 
В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...
  44 
Все още не мога да събера мислите си след писмото ти. Защото се познавам – подчинявам всяко изречение на дъблоки съмнения. А ти копнееш именно за този мой отговор.
Преди всичко...
Искам да те попитам – наясно си какво се случва, когато човек си играе с огъня, нали?!
Трябва да призная, че през цялото ...
  73 
Вдох глубокий. Руки шире.
Не спешите, три-четыре!
Бодрость духа, грация и пластика.
Общеукрепляющая,
Утром отрезвляющая ...* ...
  28 
Като рекоха, вирус, та вирус! Опасен – толкова, че го короноваха! С други думи, има намерение да царува. За това трябвало да сме бдителни, така ни призоваха! Мен да призовават, мен, който съм олицетворение на съзнателността! Изслушах всички наставления, призиви и предложения за глоби и свиках домаше ...
  31 
"Плаването в морето винаги носи трагедии..." , мислеше си морската сирена, носейки се на вълни от тягостни мисли. Морският бриз разнасяше спомени от един изгубен живот. Внезапно я връхлетяха чувства, които сякаш принадлежаха на друг. Тогава тя го видя.
Блед моряк с дълга и гъста черна коса. Кротко с ...
  43 
Юлското слънце сипеше жар върху крайпътното заведение ‘Хайуей стар‘. В заведението нямаше никакви клиенти. Беше тихо, чуваше се само монотонното жужене на климатика. Рафаел дремеше на бара и от време на време разсеяно хвърляше поглед към огромния стенен телевизор, където течеше реалити шоуто ‘A day ...
  19 
Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...
  138  30 
Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...
  20 
Глава 34
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими в ...
  33 
Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
  79  18 
Какво направихме с теб?
Какво извършихме?
Че от невъзможност сме прокълнати...
За какво си мислиш, докато ме губиш? За какво разсъждаваш, докато приемаш за даденост нашата среща и я помилваш с перото на великата мисъл – „Така е писано“. Сто пъти си повтарям. Не е нужно да си далеч, съзнавайки, че съ ...
  85 
Още от детството си, човекът е подготвян да гради бъдещето си последователно, стъпка по стъпка и с мисълта за по-добър живот с години напред. Родителите му говорят, че за да работи престижна работа, която да му носи доходи и самочувствие, трябва да учи и да е постоянен. Расте с мечти да има по-хубав ...
  21 
- Познавам те...
- Наистина ли… та аз самата себе си не познавам, как може да твърдиш, че ме познаваш… Сега ако се усмихна, какво ще си помислиш? Че съм силна и въпреки болката се усмихвам или, че съм лицемерна и крия истинските си чувства и се усмихвам, въпреки че боли.
- Не зная, ти ми кажи… за не ...
  59 
Предложения
: ??:??