-
svetlitschka
Проза Избери мен. Само този път. Само още веднъж. Вижда му се вече краят. Ще чакам. Няма да съм припряна. Няма да имаш всичко. Няма да ти е лесно. Няма да ти е тихо. Нито безоблачно.
Но ти рискувай. Няма гаранции.Няма безветрие.
Може и да те погълне земетръсът. Може да те залее приливната вълна. Може да н ... 65 1 4 -
Alastor
Проза » Разкази Стояха на терасата с чаши в ръце. Той разказваше нещо за звездите, тя се беше сгушила в него и го гледаше влюбено. Когато я целуна и ѝ каза: "Обичам те!", тя също го целуна и каза: "Обичам те!" - и най-после събрала сили продължи:
- Скъпи, от три месеца искам да ти кажа, но ти все нямаш време и днес ... 108 2 8 -
генек
Проза » Хумористична Преди месец посетил психиатър. Лекарят вече се оправя…
Хлебарките от публичния дом излезли на митинг с плакати: „Стига зрелища, искаме хляб!“…
Надпис върху колбас: „При изготвянето на салама не е пострадало нито едно животно“…
Прасе, попаднало случайно в мелницата на месокомбината, подобрило много к ... 48 3 4 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 22
Бях в стаята на Елисавета, като тя си беше легнала в леглото и плачеше, а аз се опитвах да я успокоявам. Не си бях давала сметка до каква степен момичето е било влюбено в сина на опасен мафиот и нямах никаква представа дали приказките за Доктор Вреден са истина. Предполагах само Димитър мож ... 37 1 4 -
tixy
Проза » Разкази Славена!
Славена, Славена, Славена…
Никола пое рязко въздух и отвори очи. Седна в леглото и огледа притъмнялата стая. Щом видя русите кичури по възглавницата до себе си дълбока въздишка се изтръгна от гърдите му и той се отпусна назад във влажните завивки.
Не руси коси виждаше в съня си. Кехлибарени ... 78 1 4 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Това, че не вярваш в бог, не означава, че той не съществува.
2. Славата е мечта за всеки неизвестен творец и желано бреме за известните.
3. Пътят към духовно съвършенство минава през болки и разочарования.
4. Щастието е в хармонията.
5. Добрият управник решава проблемите на хората, а лошият - съз ... 28 1 -
honesty
Проза » Разкази Студ, сняг и тук-там черна угар. Накацали в нивата хиляди, може би, гарвани и врани. Сиво, печално, студено, слънцето забулено от облаци, зима. Враните грачеха, като че ли призоваваха някой. Всъщност между тях не се забелязваше нищо особено, освен че огласяха с пискливия си тембър околността, скубех ... 33 -
meteor
Проза » Други Достойно ли е в този свят
да нямам собствен лайтмотив
и след "Децата на Арбат"
да съм свободен и щастлив...?
Достоен ли е този ход - ... 275 8 5 -
brinne
Проза » Повести и романи 16.
Алармата на телефона го събуди. Стенли протегна ръка и я изключи. Маргарита лежеше до него. Гъстите ѝ, светли мигли, потрепваха леко в съня. Не се бе измъкнала, без да му се обади. Беше добър знак. Преметнала бе лявата си ръка през гърдите му, като знак на притежание. Той искаше да принадлежи на ... 140 6 13 -
генек
Проза » Хумористична Зелев сок сутрин… Най-нежният вкус…
Полицай е задържан с белязано уиски…
На митницата са докарали мишки, дресирани да намират наркотици на трудно достъпни места…
Домът за престарели набира лица до 45 години за подготвителни курсове…
Тя попаднала в „Пълна промяна“ чрез леглото. Режисьорът плюел, но т ... 46 2 6 -
bubulinabe
Проза » Други Колко може да продължава човешката наглост? Понякога наистина е безгранична. Човек, смятащ себе си за "умен" и достатъчно опитен в нещата от живота, виждайки себе си, но изглежда невиждайки недостатъците си, да продължава и продължава да иска нещо, което никога няма да получи. Не мога да повярвам, ч ... 36 1 1 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Щом се отдалечиха достатъчно, Елизабет издърпа ръката си и се отдръпна от страшника. Този път той не се опита да я хване отново, може би осъзнал, че е прекалил. А може би ръмжащия от рамото й Франк имаше нещо общо.
Колкото и да се опитваше да не си спомня и да не мисли за това, гледката на мъртвата ... 25 2 -
FeelFeel
Проза » Писма Чакам те! Господи, колко много обичам да те чакам. Господи, a колко много обичам твоето пристигане! Обожавам метаморфозата в твоите очи. Как само за миг в уморено ти небе запалвам хиляди слънца... И пулса... колко бързо набира обороти. Не се страхувам за сърцата ни... В мига, в който се срещнат очит ... 119 4 6 -
troia
Проза » Разкази Прехвърли се безшумно на следващия балкон. Кооперацията беше нова, а разположението на терасите удобно близо. Беше претършувала внимателно съседния апартамент. Заплатата като продавачка не й стигаше, а трябваше да си плати семестъра. Налагаше се да краде докато се дипломира. Поне така планираше.
Нам ... 112 1 7 -
Неа
Проза » Разкази Приятелят ѝ Виктор седеше в обичайната си нехайна поза – заел почти половината дървена пейка, облегнат назад, единият лакът върху облегалката, а другият върху рамото ѝ; натискът дълбаеше кожата ѝ, но нищо не му каза, знаеше, че думите ѝ ще увиснат самотни в наситения със сандалово дърво въздух. Вмес ... 97 1 6 -
honesty
Проза » Други Ето, мили мой, стоя си вече 100 и кусур години сама, /но не самотна/. Отказах се да чакам, не че ми писна - имам си друга работа. Та налегнали са ме едни грижи,ток за замъка, заплата на прислужниците, данък и все такива. Не те чакам, защото знам, че ти си някъде пиян и обслужваш разни слугини. Пръст ... 197 1 16 -
aNd0n
Проза » Разкази За пореден път наближава краят на годината и е време за нови желания. Тази мисъл ме върна към случка от това лятото, която реших да споделя с вас.
Всичко започна от там когато в непринуден разговор бях запитан “Какво ще си пожелаеш, ако имаш три желания?”, като изрично беше упоменато, че нямам право ... 55 2 -
written-springs
Проза » Писма Нощта е от онези, в които не ми се говори. И въпреки това...
Реших да ти пиша, а писмото ми най-вероятно ще стигне до теб рано сутринта. След полунощ се чувствам така. Обгръщам тишината и си мисля за живота. След полунощ сетивата ми се изострят и мислите ми хвърчат към теб и нашите „тайни“ срещи без ... 116 2 5 -
СнежанаЖелязкова
Проза » Разкази Разказ
-Нере гидерсин?
-Не разбирам...
-А-а-а, куде отивайш?
Малка женица стоеше редом с мен на автобусната спирка. Шарената кърпа на главата й , черната роба и шарените трикотажни панталони я издаваха, от местните помакини беше. Заговаряше всеки първо на турски, после на своя си диалект. Слабичка, ... 48 1 -
Lady_Lovelace
Проза » Разкази Тичаше вече два дни уплашен, без посока. Не знаеше къде отива, дори не можеше добре да се ориентира, защото ужасът го заслепяваше. Стори му се, че вчера мина няколко пъти през едно и също място, сякаш някаква сила го връщаше мигновено отново и отново там. Това беше още по-ужасно, защото сигурно беше ... 37 -
eomer
Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи
ПРОЛОГ
Нощта бавно спускаше черните си ръкави над планината. Слънцето се предаде с един последен лъч светлина, преди да падне под тъмния натиск зад хоризонта. Бавно, малко по-малко, веселите чуруликания замлъкнаха, заменени от мъртвешка тишина. Вятърът отдавна се беше отказал да навестява това про ... 54 5 -
DimitarGeorgiev.2
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Не потената парá е пáра.
Един мъж започва да остарява, когато започне да превръща жената от чувствен обект в естетическа категория.
Има правопропорционална зависимост между продължителността на брака и изхарчените по това време пари.
Любовта идва през очите, попада в сърцето, минава през джоба и си ... 48 1 3 -
nadia.nanito
Проза » Други Не искам да ти казвам нищо. Нито да чуя нещо от теб.
Искам да се гледаме.
Да наблюдавам дишането ти, ти моето, за да отчетем вълнението.
Да забележиш къде имам тръпчинки, когато се усмихна.
Защото ще се усмихна. На очите ти. ... 33 1 2 -
vistor
Проза » Разкази Беше един бавен ден, в които Слънцето едва пристъргвше през небето, а хората монотонно се поклащат под минорните му тонове. Раздиплените облаци се приплъзваха през небосвода, а сенките им пълзяха по земята, поглъщаха сянката на стената, а след това я изплюваха и ставаха все по-малки в пространството ... 27 -
генек
Проза » Хумористична И министърът заговорил с човешки глас…
Полицаи гонели три часа джип с мутри. Разстоянието намаляло само с пет метра. И то, защото мутрите спрели да изпушат по една…
Не нанасяйте удари под кръста на законодателния орган…
Както обича да казва мой приятел: живеем с един крак стъпили в мрачното минало, ... 30 1 2 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Безброй очи по старият селски път. Февруарски дъждец погали раненото му тяло и той прогледна. 33 1 -
АлисънРейн
Проза Беше лежерна и спокойна, слънчева февруарска неделя. Един от онези дни, които оставаха в съзнанието ни с нещо наистина значимо.
Прекарах почти целия ден пиейки кафе и въргаляйки се в леглото (пълен, и абсолютен релакс), когато слънцето се заигра с кожата и косите ми, подканяйки ме да стана, и да опо ... 37 -
Writer96
Проза » Разкази Старицата със саркастична усмивка каза: "Чакате ли някого?!"
Обърнах се. Гледаха ме две черни, пияни очи. Под тях имаше груб виолетов грим, който вече бе размазан и стигаше до двете ú скули. Бръчките под очите ú разсичаха грима, сякаш наблюдавах мънички вълни и следейки пътя им стигах отново до пиян ... 48 2 -
Петър1
Проза » Разкази -Тази вечер ще ти изпълня едно желание – каза ми феята на желанията - Само едно. Така, че помисли добре какво да е то.
-Искам тя да е жива – казах – Спаси и живота, само за това те моля!
-Така да бъде. Но запомни, че ще трябва да пожертваш нещо в замяна, нещо твое, на което много държиш.
-Трябва ли ... 80 5 -
written-springs
Проза » Писма Не е честно да мълчиш. Знам, че може би ми се сърдиш след снощното включване, но...
По дяволите!
Искам да ти пиша. Искам да знам как си. И какво правиш. Как е минал денят ти. Откачам да съм далеч от теб. Липсваш ми. Знам, че трябва да стоя настрани, но как?! Просто искам да съм до теб и да те държа ... 161 3 8 -
генек
Проза » Хумористична Разликата между балона и човека е, че човекът се надува, когато се издигне…
Малка хитринка – мъжът е доволен, когато жена му е сготвила вкусно, а не когато говори латински…
Да се звънне ли на секстелефон? Ние сме големи – ще идем сами…
Ако от първия път не успееш – не си за парашутист…
Толкова много ... 62 5 7 -
robertratman
Проза Досещах се, че най- вероятно на срещата, се очертаваше да правия секс. Дотогава не се бях впускал в подобни приключения и малко се притеснявах. Когато тръгнах за общежитието на Сам започна да вали. Беше гаден, студен дъжд. Обувките и чорапите ми целите подгизнаха и ми стана студено. Когато стигнах в ... 121 1 5 -
robertratman
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Сашо беше наркоман. И то от доста продължително време. Когато умря от свръхдоза никой не беше изненадан прекалено. Ако не бяха другарите му наркомани, кой знае колко време щеше да лежи в онова мухлясало мазе във Филиповци.
Погребаха го в един студен, зимен ден на гробището на Бакърена Фабрика. Освен ... 52 2 -
Петър1
Проза » Разкази Един ден съседът Пол почука на вратата ми:
-Здравей, Питър. Извинявай за безпокойството, бих желал да те помоля за услуга – малко се учудих, досега Пол никога не ме бе молил за услуги, ние едва се познавахме. Само понякога разменяхме по някоя дума, когато се засичахме на улицата, пред вратите на къщ ... 113 1 6 -
written-springs
Проза » Други Самотата ме направи "безпардонен".
Самотата сложи етикет на името ми.
Вече ме сочат с пръст. Присмиват ми се. Хулят и плюят.
Превърнах се в смачкана хартия, бореща се между забързания ход на минувачите.
Влюбих се в грешната жена. Жената с име "Забранена". Червената коса и хлапашката усмивка в онези ... 121 5 7 -
LiaNik
Проза » Разкази В силата се крие слабост.
В слабостта е силна вяра.
В очи видели ад и сладост -
не ще откриеш там поквара!
В сърце, което болките изтласква, ... 153 10 22 -
zuzara
Проза » Писма, Други Оставяш ме сама, когато най-силно имам нужда от теб и съм много уязвима...
Оставяш ме, когато вече назрява моментът, който чакаме и е вече начертан...
Но ти не вярваш и ме игнорираш в дълги, болезнени срокове...
Търся златната среда сред нотите и вероятно не успявам...
Объркано опитвам... но мълчани ... 56 2 5 -
perfanov
Проза » Разкази Пет букви, които нямат нищо общо. Пет различни чувства, събрани в едно. Радост, тъга, вяра, болка и очакване. Това е то, любов, толкова е силна, че от седем милярда жители планета, се превръща в свят, само за двама. Влюбеният човек не се интересува от сезоните. Не вижда, как пролетта събужда дървета ... 32 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Елизабет не можеше да разбере какво се случи. В единия момент се смееха, а в другия се появи този остър шум, Калахан пребледня, изражението му се вкамени и я завлече след себе си. Опитите й да се отскубне или да забие пети в земята и да спре изобщо не го притесняваха, а за въпросите й оставаше глух. ... 28 -
Reach_The_Shadows
Проза » Други Годините сбогуваха се с очите ми една по една-изпратих цели четиринайсет. Самотни летни нощи, края на деня... Понякога съвсем случайно с изтичането на лятото и умиращия свят, спомням си, те виждах. За кратко. Случайно. Не те познавах. Но можех ли да надникна в бъдещето? Нима животът не умее да ни из ... 45
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.