-
di_t
Проза » Разкази Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тик ... 51 2 7 -
Heel
Проза » Разкази Мама лежи и гледа тавана. Не говори, само лежи и гледа тавана. Питам я къде е татко, а тя ме придърпва към себе си и ме целува и прегръща, все едно съм бебе. Не ми отговаря, само ме целува и прегръща, а очите й са едни такива … тежки и празни, сякаш не виждат нищо. От вчера е такава, странна. Всичко ... 43 1 -
yogimax
Проза » Разкази Бялата жилетка / по действителен случай/ Втора част
Беше лятото на 1979 година. С малкия ни син, Максим на 4 години, бяхме в началото на август в нашето село.В двора ни растат много дървета. През август берем сливи.Когато си тръгвахме за Шумен, набрахме в едно кашонче от тях и се приготвихме за тръг ... 27 -
Musical_person
Проза » Разкази Зимата наближаваше. В един студен и мрачен ден, млада жена се прибираше от работа у тях. Вървеше и зъзнеше, беше облечена по блуза и тънко яке, а обувките и бяха летни. За края на ноември, такъв тип облекло бе неподходящ, но тъй като не и достигаха средства, вида и беше оправдан.
Казваше се Зоя и жи ... 47 2 -
Сенд
Проза » Разкази, Хумористична Той отвори очи и в стаята се разнесе смразяващ душата писък.
- Скъпи! Скъпи! Аз съм! Само че съм без грим.
- Ох, забравих!
- Какво?
- Че си без грим. Още не съм ти свикнал с физиономията. ... 142 1 11 -
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи ***
- Казах ти да се измитаме веднага, ала защо ли да ме слуша, Нейно Адско Подземничество! – писукаше Огънче под наметалото на Бистрас. И този път, зверчето беше право. Къде и беше ума, че не бе забелязала вещицата-шарлатанка? А и този, небесният…Под нормално присъствие на всички същества в Нефилим ... 94 6 17 -
palenka
Проза » Фантастика и фентъзи Лили с едната ръка жадно вдигна чашата с кафето, а другата протегна и остави ключа до неговата чаша с кафе.
В главата на Пиер запрепускаха като обезумели картини и мисли и един остър мирис на печен плъх,
по-силен от аромата на кафето...
Пиер взе ключа, повъртя го, потърка го с пръсти, като съсредото ... 136 7 24 -
written-springs
Проза » Писма, Други Отеква прегръдката от думите ти.
Стопля. Като Светлина в открития тунел.
Притежание – не, то е за слабите, целуващи обратимите факти!
Спокойствие, от Онова, което ни осмисля като "Нас".
Изгревът отново ни посреща в милувката на кипналото, приготвено с Любов. Тихо моли пак небето да не заплаче, макар ... 78 6 4 -
mislitel
Проза » Еротична Прибирам се от работа. Както обикновено в автобуса е претъпкано, но все пак място имаше. Разполагам се на най-задната седалка, точно срещу прохода в средата на автобуса.
За да убия скуката на пътуването изваждам телефона си и се забивам в любимия си сайт. Пет минути по-късно вече съм потънал в разго ... 139 2 14 -
Неа
Проза » Повести и романи ГЛАВА ВТОРА
КРАЛСКИЯТ СЪВЕТНИК Е ПРИТЕСНЕН
Пила бе град, който въпреки четирите века лишения, не бе изгубил грандиозността си. Чужденците, които го посещаваха, се връщаха по родните си земи за да разказват години наред за блясъка и чистотата, която са видели в столицата на Агория. Агория бе страна н ... 32 -
Бетон
Проза » Разкази ПЕРВОРУССИЯ
Дикое поле буйной травою заросло, много буйных голов полегло в пустоте времени. Где тот край теперь, почему он окраина. Где бесконечная ширь степи, и шумные реки? Может это Днепр, Дон, Днестр, Двина или Дунай. Никто не знает где начало и где конец расцвету этой земли. Трава пожелтеет и з ... 38 2 -
rygit
Проза » Разкази И докато блуждая из този си спомен ми идва и на ум, как може би онова пухкаво четирикрако животинче от преди малко по негов си начин бе усетило все още непокварената чистота и наличието на все още невидимото за нас възрастните малко слънчево пламъче в душа на детенцето. А помисляйки си това сякаш ми ... 33 1 2 -
Musical_person
Проза » Приказки и произведения за деца Живели някога в едно далечно селце брат и сестра, заедно с родителите си. Водели спокоен начин на живот и сякаш всичко било наред. Майката и бащата работели през деня, а децата учили. Минали години, те пораснали, но ги сполетяло нещастие. Родителите им починали един след друг. Децата останали сами и ... 68 1 4 -
линасветлана
Проза » Писма В душите ни върлува страх –
безлунен, безпричинен, безпризорен.
Когато ме целуна, в себе си го разпознах.
Бе лесно да реша, че той за всичко наше е виновен...
Но, не, не е съвсем така... А как съвсем е?! ... 42 2 4 -
popolo
Проза » Други Не ми липсваш!
Не ми липсва нелепият начин, по който ме караш да се чувствам!
Не ми липсват свъсените ти погледи!
Не ми липсва безразличието ти!
Не ми липсват лицемерните ти усмивки! ... 28 1 -
written-springs
Проза » Писма, Други Не е честно, задето...
Твоите събития те отдалечиха в датата на отражението на двойката.
Закономерно е, обаче...
Да се случи в името на жената с главно Л – Литература.
Приканва ме като нощен бриз и ми шепти. ... 60 3 3 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 10.
Инспекторът се беше излегнал на едно одеяло пред палатката си и размишляваше. Спомняше си разговорите с всеки един от замесените в случая и се опитваше да възпроизведе точно думите им. Спомни си също гадателката, или жената, която се представяше за нея, рибаря, Митко, язовира, дори мястото, къде ... 96 1 7 -
линасветлана
Проза » Писма Събира сили
моето перо,
дете на разума и на сърцето,
в мастиленото ти море да топне своя връх…
Дума не съм и не бива да съм. ... 69 3 9 -
breg
Проза Сам... Сам лягаше, сам ставаше...
Ако не го потърсеха за работа, денят минаваше бавно, трудно... Радваше се, когато отидеше да работи някъде. Работеше до късно вечер, за да не остава вкъщи. Със спомените си. С вините си...
Със строителство се занимаваше - всичко, каквото трябваше, за да се построи и ... 128 4 17 -
LiaNik
Проза Долиташ и...крилата си прибираш!
Май, ме провокираш?!
Ха! Ти просто непослушен маг си,
макар да си даруван с ангелски крила.
Аз щура чародейка съм и най-добра ... 81 6 9 -
written-springs
Проза » Писма, Други Облечен от нежни пера с аромат на женски сърца.
Възпят от шепнещи, но силни слова.
Посветен на белия лист, а и на света...
Кой ли съм? Къде съм? Живея ли? Или просто съществувам?!
Няма значение, когато ме обичаш. Търси ме! Хвани ръката ми и нека докосването ти целува пръстите ми при всяко мое вдишва ... 58 1 4 -
NeliKaneva
Проза » Разкази Както може би се досещате, всичко започна с това, че един хубав ден погледнах движенията на банковата си сметка и установих, че през последните два месеца са ми начислили сума за вода двойно повече от предишните. При положение, че обитателите на апартамента сме си същите , съвсем логично предположих ... 37 3 -
LiaNik
Проза » Писма, Други Повечето опитват от новото и избягват греха. Ти опитваш от греховното и избягваш да изпробваш от новото. От какво те е страх? Новото може да стане ежедневие само ако ти го приемеш за такова, а всичко останало може да бъде греховно и ново…Само „забраненото” ли приемаш за ежедневие? И кое забранено?
Д ... 59 4 4 -
JujuBuju
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми "Аз така си мога" каза художникът и нарисува носа на лявата буза.
"Аз така си мога" каза оперната певица и съседите излязоха на разходка.
"Аз така си мога" каза скиорът и се устреми към близкото борче.
Не ми се ходи на лекар... 115 6 10 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 5.
Дамян Френцов стоеше пред вила "Секвоя". Тук бяха отседнали четирите момичета, едното от които сега беше мъртво. Инспекторът забеляза останалите три приятелки на терасата. Бяха седнали на плетени столове и ридаеха безутешно.
- Добър ден, момичета! Приемете моите искрени съболезнования за смъртта ... 91 1 6 -
670301
Проза (нещо като пътепис)
След като в продължение на няколко месеца счетоводителите ни си играха на "тука има тука нема" по въпроса с командировките, най-накрая оцеляхме най-упоритите; такива като мен, дето не им пука (почти де), че някой бил скрил писмото на ректора, с което разрешавал да ни бъде платена ... 39 1 -
di_t
Проза » Разкази Около софрата се събра цялата челяд. Антон и по-малките му братя - Добри и Петър бяха гладни и ядяха бързо . Яхнията от кокошка с мерудии ухаеше сладко и те загребваха с лъжиците и топяха залъците си в нея. В една купа имаше трушия от зелени домати, чушки и моркови. Погачата бързо се преполови, но и ... 66 3 7 -
генек
Проза » Хумористична По идея на Д. К. – историк-художник
/Предварително предупреждение - скандално!/
Аз съм професионалист. Е, не в оная област дето се сетихте най-напред. Но – като истински професионалист, смятам, че има много да се уча от „онези“ дами. Например – как съчетават хем работата, хем личния кеф. В едно…
Кое ... 90 2 13 -
Lolita.
Проза » Други Ако за момент спреш часовника си, за да се върнеш назад и да погледнеш по-добре, щеше ли да ти хареса всичко?! Би ли изживял отново онези моменти, в които е имало страст, любов, смях, сълзи и всичко що е човешко? Онова, което те е карало да будуваш или онова, заради което си заспивал с усмивка на ли ... 33 1 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи Болка. От онази, заради която ти се иска вече да си умрял, само и само да спре да те боли. Тя може да те събуди от сън и да те кара да виеш свит на кълбо. Болката забиваше игли в мозъка на Зита и й пречеше да мисли за каквото и да е друго. Имаше чувството, че някой е налял в гърдите й разтопен метал ... 74 1 11 -
mairra
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи - Не ти трябва този дракон, - убеждава ме Летти.
Но не може да ме убеди.
- Рома? Елен? - повдигам вежди към братята Гръм.
- Ще направим всичко, само защото Ти го искаш, - заявява Рома сериозно.
- А да впрегнем Ледения дракон в тринайстия поход на Твое Величество, освен всичко ще ни достави удоволств ... 22 -
popolo
Проза » Други Седя блажено на пластмасов стол, и в щастливо предвксусие наблюдавам кръгчетата лук, изпускащи дим от скарата. След сравнигелното литературознание и дескриптивната геометрия, печеният лук ми е най- любим!. Потоци ендорфин, допамин и серотонин клокочат из телесните ми вододели, а животът е прекрасен! ... 53 2 4 -
written-springs
Проза » Писма, Други Сутрин. Обед. Вечер.
Между краката ти.
Как ти звучи?
Не е истина как ми се живее в грях! Извън рамките. Там, където критиката цари, защото... Скритото желание няма смелост да реализира страстта си. Хм! Изобщо не ми е странно. Странно ли е за теб? Сините ти очи вече се смеят и ми намигат! Колко си... ... 117 3 7 -
LiaNik
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи „Срещна я и сякаш го заля вода
Бистра... Яростна... дълбока
Времето въздъхна тихо... и замря
Душата му на Маг потъна
в очи зелени като горски езера ... 138 6 15 -
troia
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи, Хумористична Трябваше й мъж. Здрав, силен и млад. Трябваше да е със здраво сърце. Двамата й колеги бяха починали от инфаркт. Бяха се върнали от бъдещето, но бяха издъхнали в ръцете й. Учени, с дългогодишен опит и талант, но крехко здраве. Не успя да научи нищо от тях. Може би бяха видели нещо ужасяващо, а може б ... 169 3 19 -
svetlitschka
Проза Лятото се случи динамично.
Изгониха ги от квартирата, наеха нова - щета за беда, мечтите за морска романтика и среднощно къпане се изпариха бързо с ранното кафе на старата "Терма" и ги увлече във водовъртежа си ремонтът. Когато кръстът ти крещи от болка,а ръцете ти са изрисувани с драскотини и синин ... 83 2 5 -
МилДар
Проза » Еротична Той ме наблюдаваше. Не котка, обграждаща своята жертва.
Но не с очите на приятел - с разбиране и търпение. Нито настоятолно, очакващо или пък изискващо.
Той ме гледаше с желание и леко възхишение и пълно приемане.
Топлината на погледа му се разливаше в тялото ми като балсам и ме опиянияваше. Докосва ... 57 1 -
EvaRang
Проза » Разкази Аз съм от хората, наричани често вълци единаци, но това никога не ми е пречело. Тъкмо се преместих в една стара къща, в която надявах се, щях да открия вдъхновение за следващия си роман. Пиша евтини кримки, които обаче се купуваха. Този път бях решил да пиша на историческа тема, тъй като мрачното ср ... 208 1 13 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 1.
Традиционният събор на летовище Свети Константин се провеждаше винаги в последната събота на месец юли. И тази година се бяха събрали фолклорни състави от цялата страна. На огромната дървена сцена се редуваха песни и танци, изпълнени от хóра с прекрасни шарени носии, а четиричленно жури поставяше ... 103 1 3 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази - Къде ще ходим? – попита щастлива Стела.
- Накъдето ни видят очите. – отговори загадъчно Теодор.
Час по-късно двамата бяха в един бар. Поръчаха си коктейли.
- Разкажи ми повече за себе си? – попита любопитна Стела. - Що за птица си? – засмя се тя.
- Интересна. – отговори важно той. – А ти? ... 30
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
