-
Plevel
Проза От гарата, така както бяхме пияни от целувки, се запътихме към колата на Игор. Първата вечер отидохме на хотел. Бях умряла от глад, затова още на рецепцията си поръчах пържени картофи със сирене и помолих да ми ги качат в стаята. Стаята беше приветлива и малка, с тъмни пердета, леглото застлано с бя ... 144 9 22 -
MagiV
Проза » Разкази Лежа на леглото, вперил поглед в синигерчето, кацнало на прозореца и размишлявам за случилото се с мен напоследък.
Преди три месеца заедно с двама приятели направихме Големия удар. Като правоспособен екскурзовод няколко години водих групи до Германия за известна реномирана фирма – владеех перфектно ... 56 4 -
Джерина
Проза » Повести и романи 12. Иван, приятелят на Стас
В първия учебен ден след лятната ваканция в нашия осми клас се появи Дългия Иван. Той влезе сам в класната стая и ни огледа отвисоко, като присвиваше късогледите си тъмни очи. Беше много висок и слаб. Нямаше ученическа куртка, а носеше горнище на избелял син анцуг с шал я ... 60 5 9 -
Eipril
Проза » Приказки и произведения за деца Ейприл пак остана сама. В средата на Страшният път. Жив човек не беше стигал дотук. Беше сам - самичка и много гладна. Изправи се на малките си крачета и пое напред по пътя. Гъстата ѝ,черна коса,беше толкова порасла, че стигаше до глезените ѝ. Вървеше и вървеше... Беше толкоз гладна. Изведнъж Ейприл ... 23 -
vicit
Проза » Разкази „И изрекох словото с плач...”
„Чудото с българина”, Х век, неизвестен автор
Майка
Благословен Бог наш, всичко виждаш, всичко знаеш, и нищо не става без твоята воля. Амин.
Циганите дошли рано сутринта. По тъмно. Тя взела пушката, отворила прозореца и стреляла. Два пъти. Във въздуха. И циганите избяга ... 16 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 24
След като Дими бе медитирал за известно време и после не ми беше казал дали има решение на проблемите, се прибрахме в имението на семейство Симеонови в Бояна. Все още не бях видяла завършения портрет, защото Дими ме увери, че ще ми го покаже по-нататък, и когато се прибрахме в имението, нав ... 36 1 2 -
Svilen75
Проза » Разкази Малкият смок стоеше в патрулката и гледаше втренчено през предното стъкло. От притеснение почти не мигаше и вече го боляха очите. Беше чувал, че стават такива неща, те бяха обществена тайна, но в същото време и нещо като Йети, за който всички говорят, ни никой не е виждал. Ето, че сега се случваше н ... 84 2 -
xubavka
Проза » Хумористична Не много млада банкова служителка се влюбва в един поет, и решава да убеди колегите си, да си купят книги от поета. Въпросът е как да постъпи, така, че да покаже колко е хубава поезията му? Колегите й са по-възрастни от нея, но работят в малък офис. Напрежението в работата ги е изхабило и прави живо ... 66 1 3 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Ти си ми целият свят!
Искам да те прегърна!
Но ръцете ми са къси, къси...
Искам да прегърна светът!
Но са ми къси ръцете! ... 19 1 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи ***
Последните два дни се оказаха постоянен организационен въртоп и почти не ѝ оставаше време да диша, пък камо ли да мисли. Изтощителни съвети с подредби на етикецията за празника на Слънчевото цвете, безкрайни уточнения на ролите и поведенията на всички участници… Точните движения, благословии и о ... 10 -
Eipril
Проза » Приказки и произведения за деца Ейприл се огледа уплашена. Каза си: " Този път, ще бягам, каквото и да става!" Но сякаш това ръмжене я викаше, молеше я! Доброто ѝ сърце веднага я поведе към виковете. Тя се затича и какво да види! Между два клона на дърво се беше заклещило малко мече. Малко, малко, почти десет метра високо. Ревеше ... 26 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Ден 18-ти (сряда)
Последният ден на снимачната площадка е голяма еуфория. Все още страня съзнателно от Грег, той е противен. Сам изглежда много щастлив вероятно заради това, че приключват. Пита ме искам ли да останем на организирана почерпка вечерта. По принцип не си падам по каквито и да е форми на ... 23 2 -
VladimirKostov
Проза » Хумористична Преди известно време шефът ми заяви, че ако не престана да закъснявам за работа, то ние сме щели да си сменим шапките. Не бях сигурен да съм схванал всичките нюанси на мисълта му, но така или иначе, за да си нямам проблеми, оттогава ходя гологлав. Малко след това сред колегите плъзна слух, че отсега ... 24 -
jonnnn
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Други Философия на Нормалниците и Ненормалниците
Няма нищо по-лесно да те сметнат за ненормалник, смешник, фантазьор или каквото и да е там, когато започнеш да пишеш за философията на живота. Когато разравях прашасалите скринове в Стаята, открих толкова много философски творения на тази тема, че ме напуши ... 43 2 -
ВеселинаРайчева
Проза Време е за безизразно лице. Това си мислех, докато извършваха акупунктура върху разклатените основи на емоциите ми. Пред очите ми. Пред мен! Плъзва дългите стоманени игли под повърхността на кожата ми с възможно най-хладните и безпристрастни движения. Аз не съм нищо специално за него, така че какво ... 35 1 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми О, завист, ти човешка!
Без лек си ти болéжка! 38 1 4 -
di_t
Проза » Разкази – Инес, стига с този шоколад! Ще ти призлее. Остави си малко за после.
– Селина, многооо е вкусно. Но спирам. Ще си го запазя.
Инес изду бузки и примлясна. Беше голяма сладурана. Всяко нещо и харесваше и го откриваше като Алиса в страната на чудесата. Не си представях, че има такива деца, дето парче ... 73 1 12 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи По трапа слизаха няколко човека. Напред двамина почти носеха под мишниците трети, следваха ги други двама, ненамесващи се в ставащото. Различията се виждаха отдалеч – първите бяха в моряшки униформи, следващите го – в елегантни костюми. Носеният не се отлечаваше от тълпите клеркове, изпълващи Лондон ... 74 3 13 -
Tankata80
Проза » Други Има свързаност, има сила, невидима нишка между действията ни...неосъзната, неизбежна, неочаквана...
Действията ни от миналото последствия ли са или причина?Как можем да сме създатели и разрушители, каква е съдбата ни?Жертви на отминали животи, спасители и наранени...кои сме и от къде започва всичко. ... 32 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази, Други 80 2 12 -
МарушкаР
Проза » Разкази Беше ленив есенен следобед. Бурята току-що бе отминала, а плажовете бяха пусти и надлъж и на шир не се виждаше ни човек, ни лодка. Каква чудесна възможност да се доближа до брега, без да се страхувам, че мога да бъда видяна или дори хваната в нечия рибарска мрежа.
Плувах като делфин към сушата и в е ... 104 1 4 -
Джерина
Проза » Повести и романи 11. Стас
Познах го веднага щом влезе в класната ни стая. Божичко, това е момчето, което ме спаси, когато без малко да се удавя в морето през лятото! Кой вятър го довя точно в нашия клас?
– Познаваш ли новия ученик? – попита ме Недка.
– Не го познавам – излъгах.
– А защо се изчерви? Ще ми разкажеш вс ... 88 4 13 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 23
Седях в коридора и плачех, опечалена от новините за здравословното състояние на Димитър, които бях научила преди малко, когато вратата на стаята на Димитър се отвори. Той беше там, в целия си блясък с прекрасната си аристократична осанка.
-З-защо си махнал кислородната тръбичка! – скочих от ... 55 1 5 -
DPP
Проза » Разкази Денят беше страхотен - ведър, светъл и примамливо топъл. Настроението на Божур Карамфилов - точно на обратно. Мразеше тези слънчеви и усмихнати дни, в които сякаш целият свят му се подиграваше.
Какво хубаво имаше в хубавото време? Аман от превъзнесени емоции! Мразеше всички изкуствено позитивни окол ... 123 8 21 -
mairra
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Ненавиждам такива сънища.
И затова трябваше да се действа бързо.
- Ваше величество, - шепне Рома Гръм, но го игнорирам.
Претъркулвам се от леглото на пода, предвидливо опакована в одеалото си и щраквам изхода опипом. Гласът на Рома остава далеч назад, а аз се хлъзгам в тайния си проход право към лед ... 21 -
brinne
Проза » Повести и романи Трета глава
– Къде се бавиш толкова до късно?
Майка ѝ я погледна изпитателно над очилата си.
– Можеше поне да се обадиш…
– Звънях ти, а ти не вдигна… – отвърна Лили. ... 142 4 16 -
di_t
Проза » Разкази Щом се успокои детето ще го поразпитам пак за близките му. Не може да няма баба, дядо или баща. Може да ги търсят? Или да си премълча… Това сладко момиченце нахълта като светулчица в моя живот. Не исках да го водя при социалните служби. То пък едни социални има в Мексико… Ще го премятат от дом в дом ... 80 3 15 -
Соларе
Проза » Разкази Явор караше колата внимателно, не бързаше. Нощта беше дълга, пътят също... Редуваха се завой след завой... Само дърветата стояха на стража и...едно кълбо от светлина, което се плъзгаше над тях...Движеше се редом с колата, над дърветета...сякаш нарочно им осветяваше допълнително пътя. Нямаше други ко ... 69 2 10 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Оноре дьо Балзак
===== 86 1 18 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи ***
Нощта се спусна плавно над двореца, тъй както само летните нощи умеят. Елена рецитираше наум и крачеше под колоните в спалнята, вслушана в ударите на сърцето си. Както често се случваше напоследък, кралицата очакваше демона едновременно с нетърпение и отчаяние.
Тук е! Интериорът на стаята просве ... 16 -
ЕленаДамянова
Проза » Разкази Гробищата отново опустяха. Последните хора бързат по мрачните алеи, за да избягат от дъжда, който вече изпраща първите си едри капки на земята като послания. Или като сълзите на толкова много хора, отишли си преждевременно от този свят. Както си отиде моята сестра, която сега ме гледа усмихната от с ... 89 2 9 -
Eia
Проза » Разкази - Записвай, записвай! – тропаше настоятелно с бастуна си лудият старец.
- Но, татко, изморих се, стига толкова! – синът неведнъж се беше сблъсквал с ината на баща си и знаеше, че той има свойството винаги да надделява.
- Сега, сега, че утре може да не съм жив, а това трябва да се знае! – продължи да ... 180 7 21 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми "Не позволявай на хората да те въвличат в техните бури. Привлечи ги в твоя покой." Ами, аз се провалих... Не успях да привлека никого в моето тихо пристанище... Хората ги вълнуват бурите, пиратите, съкровищата... Никого не го е еня за огледалното спокойно море в което се оглежда луната... УВИ... 38 1 2 -
katenstain
Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична "Вятърът брулеше лицето ѝ. Дъждът се опитваше да напои сухата ѝ душа, но не можеше. Никога досега не бяха толкова далечни. Тя не можеше и не искаше да приеме това. Винаги, когато се доближаваше до сърцето ѝ, после рязко се отдръпваше. Явно това беше същността му, ярка, загадъчна, двусмислена и непос ... 44 -
exuded
Проза » Разкази Мъчно ми е за големия плосък камък. Беше някъде началото на ноември, когато го намерих на плажа. Вече не почистваха пясъка, всъщност отдавна не го правеха, нямаше смисъл. Ветровитото време докарваше високи вълни, те стигаха току до крайбрежната алея и дори подриваха асфалтирания път. Тук това не пра ... 104 4 12 -
di_t
Проза » Разкази После едната фигура скочи. Океанът я пое. Какво става? Втурнах се натам без да мисля, тичах, но те бяха далече. Сърцето ми думкаше и щеше да изхвръкне, а дробовете ми запариха. Стигнах кея и видях едно момиченце да плаче и крещи. Знаех испански и го попитах какво става. То посочи водата и продължи д ... 87 4 14 -
АндреяДраганова
Проза » Писма, Други Изгря и ми стопли сърцето, слънце мое. И го топлеше, топлеше, топлеше. Знойна жега. Не се трае вече. Първо сърцето хвана приятен загар, но после почна да се зачервява, да се бели, знаеш как боли, като изгориш. Знойна жега и никоя сянка не е достатъчна да те скрие, слънце мое. Изведнъж ти се скри зад ... 56 1 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи Върху хълмовете се появиха първите от авангарда на османлиите. Бяха като всички, събрани от кол и въже, които пълководците слагаха в челото на армиите. Никой не ги броеше за войници, камо ли за хора. Паплач, която вървеше напред и се хранеше с докопаното, първа се сблъскваше с противника, по този сб ... 50 1 5 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи Пристигаме вкъщи. Дали мога да наричам така неговия дом? Сега живея тук, нямам друго, което да наричам „вкъщи“. Още съм същото тъжно момиче. Слага ръка на гърба ми, когато влизаме. Вече знам, че го прави всеки път, но пак изтръпвам.
– Оле-ле, какво е станало? – стъписва се Роуз, като ме вижда. Усмих ... 36 2 -
Сенд
Проза » Разкази Тя запаса гърдите си с долнището на анцуга и легна да спи. Така ѝ беше топло и удобно. Имаше луна, по дантелените пердета танцуваха сенките на храстите отвън. Живееше в една от стаите, на огромен, четиристаен, наследствен апартамент. Стаите бяха високи по три и шестдесет, трудно се отопляваха, и изг ... 210 6 19
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
