-
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XI
Дъждът спря. Слаба лунна светлина се прокрадна през процепа на пещерата. Падна точно върху нея. Тя не помръдваше. Тялото беше в неестествена поза- зверска картина. След падането кракът се беше счупил и стоеше извит в остър ъгъл назад- петата почти опираше кръста. Цветът на кожата не се вижд ... 50 3 4 -
robertratman
Проза » Разкази, Хумористична Кафене Рим бе тихо кафене, което се поместаваше в стара дървена сграда на улица в центъра на града. Беше уютно под „Глобуса“ - частта от кафенето, покрита със стъклен таван. Единствено, не ми харесваше тълпата, която се събираше там. Всички онези млади професионалисти, облечени в костюми, сякаш обле ... 86 2 6 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Госпожа Анна бе поканена на кафе от племенницата си.Тя внимателно подбра тоалета си,освежи го с шал в розово-лилавата гама/любимата й/.Младите хора обичат възрастните да са добре облечени и изглеждащи, въпреки бръчките, усмихна се г-жа Анна наум.
Когато слезе на етажа на племенницата си, тя се спря ... 58 1 8 -
meteor
Проза » Разкази, Еротична - Готова съм... Да започваме!
Художникът изтръпна. Ева го изпреварваше винаги, с поне два хода напред!
- Амиии... дааа аз... И аз съм готов!
Христо беше перфектен професионалист. За броени секунди статива беше поставен на точното място. Боите, моливите, палитрата. Всичко! Неговият "оркестър" беше на ... 101 7 15 -
written-springs
Проза » Други Оставяш думите си върху сърцето ми. И чертаеш върху него със стонове. Тихи. Дълбоки. Болезнено красиви. Караш ме да се влюбвам. Всяка минута все повече. Как се целуваш... толкова ми харесва. Устните ти са толкова плътни и меки. Целувай ме, целувай ме...
Как потъвам. Как потъвам в очите ти. Поемай ме ... 132 7 6 -
troia
Проза » Разкази, Хумористична Живеел дядо Георги щастливо със змеицата, но отвътре нещо го глождело. Годинките минавали, а той остарявал. За разлика от него любимата му била безсмъртна. Решил да намери лек срещу старостта и тръгнал да търси помощ. Само магьосница можела да му помогне. Яхнал магарето и се отправил на дълъг път. С ... 104 3 16 -
СветланТонев
Проза » Приказки и произведения за деца На някакъв беден селянин жена му не можела да роди дете. Годините минавали, а техният дом оставал тих и тъжен. Накрая напълно отчаян човекът отишъл при една старица, която живеела през девет села в десето и говорела с мъртвите.
- Кажи, бабо, какво да сторя, че и в нас да проплаче рожба?
- Твоето сем ... 74 2 11 -
diesto
Проза » Разкази Всяка прилика с действителни лица, места и събития е напълно случайна. Или... не...
Село Надежда се намира там, където ако попаднеш - наистина не намираш смисълът на името му. Разделено от третокласен път, по който има толкова завои и дупки, че лунната повърхност вероятно би била магистрала в сравне ... 120 7 16 -
vega666
Проза - Правиш ли нещо извън обичайните режими за поддържане на добра физическа кондиция и на здравословен начин на живот? - попита Мая. Видимо тя сякаш очакваше да научи от Алфонсо някаква голяма тайна, която да й спести търпеливото практикуване на хатха йога. Диди, в този момент, лакираше ноктите си, но ... 148 12 6 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Аман** от вашта какафония***!
Искам да съм роб в Лакония****!
_________________________________
*- Нотáбилите - знатни хора
** - Аман - Израз на досада. Стига! ... 41 1 2 -
kleopatrasv
Проза » Разкази, Други Снегът отронва кристалчета любов, които се стичат по ледените висулки на косата ми. Плъзгат се и падат, очаквайки допира на кожата ми, където ще се превърнат в преживяна приказност. И потъвайки в топлината ми, ще се утешат поне за малко, припомняйки си безмълвно минали болки.
Дали са съвършени тези ... 22 1 -
Соларе
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Да бъдеш умен, има граници
да бъдеш глупав, можеш безгранично
но и за двете, биваш винаги наказан! 56 4 11 -
sisilotka
Проза » Еротична /част 2/
Слав говореше по телефона и в същото време се разхождаше нервно в хола. „Гаден проект“ – псуваше на ум и в същото време се усмихваше и пращаше положителна енергия на човека от другата страна на разговора. „Хайде свършвай, уморен съм“ – и продължаваше да се самонавива, че нервността му се дъ ... 39 1 -
Петяилиева
Проза » Разкази Софи, винаги се всушваше в думите му, но този път не бе склонна да повярва, втори път с Христо не смяташе да се вижда, ама смяташе, че е грубо да обиждат някого по този начин.
В следващите дни татуираният бохем непрестанно ѝ изпращаше любовни съобщения, това изнерви красавицата, за това тя реши да г ... 66 2 4 -
КенСнейк
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Да имаме модерни, много хубави и скъпи неща е бреме, защото те, като вампири, изсмукват жизнената ни сила и "ядат" от ценното ни, с нищо друго незаменимо време, което и без това е в твърде ограничено количество... Колкото по-скъпо нещо загубим, толкова по-подтиснати ставаме и раздразнението, което з ... 27 -
latinka
Проза » Хумористична Строителният работник със специалност плочкаджия Ангел Ангелов Ангелов, наричан Ангел Чушката се влюби! Ей така, като че тухла го беше треснала по главата, толкова зашеметен ходеше. Скоро всички разбраха, че на Чушката нещо му има и взеха да подпитват. Един ден той не издържа и направо заплака:
- Вл ... 146 10 14 -
batchvarov
Проза » Разкази Тогава нищо не ни обясниха. Тъй и не разбрахме защо ни пращат на онези острови на хастара на географията. На онези обветрени скали, дето слънце не иска да ги погледне. Пиле не прехвръква над оная ми ти пустош. Там трещят само побеснели тътени и диви пороища.
Цял месец съм цамбуркал в ледените им лок ... 95 5 8 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца - Бабо, не си ни казала защо имаш толкова много възглавници - и Роси погледна многозначително баба си -Нали не можеш да спиш на всичките наведнъж, а и дори и ние да сме ти на гости, остават ужасно много!
- Чакай да ги преброим - обади се Виктор - една, две, три...седем, осем, девет...
- Единадесет, ... 18 -
NorwenaAldren
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Искаш цветето ти да разцъфти.
Погледаш го за кратко, нищо не става..
Ядосваш се, започваш да му крещиш "ЦЪФТИ, ХАЙДЕ ЦЪФВАЙ ВЕДНАГА, ЧУВАШ ЛИ МЕ, ИНАЧЕ ЩЕ..." - хващаш с пръсти нежната зелена пъпчица, разкъсваш я с нокти, в опит да я отвориш и да я накараш да се отвори по-бързо. Тя загива и венчелис ... 27 -
meteor
Проза » Разкази, Еротична Снежи беше едно момиче от народа. В нея имаше приятно равновесие, което не беше присъщо на хората на творчеството. Умееше да се погледне отстрани, да си види недостатъците и дори можеше да се бори с тях.
Тази си борбеност държеше на една случайно прочетена книга описваща харизмата на Адолф Хитлер. С ... 73 3 13 -
kleopatrasv
Проза » Разкази, Други (импресия)
Капките дъжд звъняха нежно и безтегловно навън, като се стремяха да не се докосват. Падаха бавно и плавно, потъвайки в жадната земя. Наоколо стърчаха макове, хиляди червени макове. С мирис на пламнали огньове, бяха навели виновно глава. От ситният дъждец главичките им бяха натежали и се п ... 40 2 1 -
Minimal_Ist
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Фундаменталната истина (дали е фундаментална, така и не разбрах, но аз и с понятието фундаментален не съм пределно на ясно, абе във всеки случай фундаментална звучи подходящо):
Ако съществуваш, то ти съществуваш в някаква конкретна среда. И то благодарение на нея. А около конкретната среда има още е ... 125 1 4 -
LiaNik
Проза » Разкази Водата обливаше голите му рамене, затопляше кожата му и раздвижваше кръвта. Бавно, но осезаемо се отпускаха и напрегнатите сухожилия по гърба му. Той затвори очи и се подпря с ръце на плочките. Сам не се разбираше понякога. Все пак от месец насам се чувстваше странно, но наясно със себе си и с това, ... 134 8 15 -
exuded
Проза » Разкази, Хумористична Най-после съдбата му помогна. Той не търсеше помощта ѝ, мразеше я. Но тайно се надяваше да не му пречи в успеха.
Ала тя пречеше. Винаги, когато беше напът да открие сензационно истината там, където другите нищо не виждаха, всичко внезапно се объркваше и инспекторът ставаше за смях. Струваше му се, ч ... 82 2 7 -
diesto
Проза » Разкази Тук по тия земи е хладно. Няма студ, а само напомняне за нея. Често чувам, че и хората са такива, но аз не усещам подобно нещо. Сдържани - да. Умерени. Деликатни. Толерантни. Тук съм видял толкова усмихнати човеци, колкото не съм виждал нийде по света, където и да съм бил.
Срещу прозореца на апартам ... 151 7 24 -
perfanov
Проза » Разкази Какво е да имаш майка?
Това е, когато не виждаш кога се е събудила, за да може щом отвориш очи, на масата да те чака закуска, с чаша топло мляко. Да те изпрати сам с две думи, които сякаш шепне, да се пазиш от всичко, което е извън твоя дом. Да не знаеш, кога е намерила време, въпреки че е ходила на ... 32 1 1 -
Петяилиева
Проза » Разкази На пук на всички банални, любовни истории, тази която ще ви разкажа, все още кара хората от малкото ни градче да настръхват!
Всичко започна преди години, в един слънчев, априлски следобед, когато се чу за някаква катастрофа. Човек изгубил управлението над автомобила си, блъснал и убил мъж и жена, сл ... 86 2 7 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Българинът е замесен от особен вид тесто, което
бавно втасва, трудно се формува, но пък издържа дълго на печене. 55 5 -
Бетон
Проза » Разкази БАННЫЙ ПЕРЕУЛОК.
Бывает жизнь человека идёт тихо, и неожиданно обозначится, загремит с неведомой стороны.
Это как оказаться в проулке меж двумя улицами, не знаешь куда идти, вдруг споткнёшься - одну дорогу корёжат трамваи, заводы и фабрики с обеих сторон гремят, по всей длине из труб - дым струится, ... 12 -
КенСнейк
Проза Човек израства духовно по различни начини. Независимо от изкушенията, обидите и разочарованията, които съпътствуват живота на всеки човешки индивид, той може да постигне Целта на живота си единствено като превъзмогне споменатите по-горе негативни фактори, но не и като се опита да ги заобиколи по еди ... 51 1 3 -
meteor
Проза » Разкази, Еротична Ако имаше нещо брилянтно подредено в ателието на Художника - то това бяха касетките и дисковете му с музика. Поставил ги беше в специално украсени кутии от обувки, с неизвестен произход - но боядисани в разноцветности и всеки диск или касетка бяха старателно надписани. С лекота откри кутията на коят ... 93 7 21 -
vega666
Проза » Разкази Щом прекрачи прага на дървената къщичка, му направи впечатление колко образцово бе поддържана тя от майка и дъщеря. Съзря множество медицински уреди и инструменти, към които по принцип изпитваше отвращение, защото ненавиждаше лекарите и всичко свързано с тях. Смяташе ги за шарлатани и се бе зарекъл ... 158 13 8 -
Plevel
Проза » Повести и романи Когато влязохме, залата наподобяваше гигантски кошер и всеки търсеше своят номер с клетка. Безброй очи като скенери ни преценяваха, гласовете се кръстосваха, около нас, заплитаха ни и ни пропускаха между костюмите и роклите си. Очаквах Росен да срещне някой познат и така да добия повече информация з ... 167 10 18 -
written-springs
Проза » Други Граници. На приемане. И допускане.
Невидими черти.
Ограничения.
И хиляди пропуснати възможности.
Убит съм. ... 83 6 3 -
Блу
Проза » Други Дзън – Принцеска -Коментар към публикация 2
Усмивчица ще сложа тук...
Защото ми прилича на боклук
А няма как направо да го кажа
И Гларус ще ми се аз да накажа ... 99 8 13 -
meteor
Проза » Разкази, Еротична Утро! След кошмарна нощ... Художникът отвори очи. Беше спал с дрехите. Нямаше желание да затвори очите си, както обикновено. Обичайните ритуали: Двата аспирина, капките за очи, голяма чаша чешмяна вода (Христо не даваше пари за минерална). Погледна към платната си. Последва силен вик: "О, Неееееееее ... 119 4 20 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Госпожа Анна се разхождаше из парка в ранния следобед на приятен есенен ден.
Не беше вече така оживено. Алеите бяха покрити с оранжево-жълтия, шумящ есенен килим. Цветните лехи вече не пъстрееха в най-различни багри, но бяха запазили геометричните си фигури. През голите клони на дърветата се процежд ... 36 2 -
Heel
Проза » Разкази Телефонът зазвънява точно когато Никола е започнал на чете записките си от лекцията по счетоводство. Осем часът вечерта е. По това време той рядко получава обаждания, затова е изненадан. Поглежда екрана и повдига вежди. Изглежда леко притеснен. Търси го колежката му Вихра, която му е нещо като прият ... 71 2 -
written-springs
Проза » Писма, Други ...ммм
Оплетохме ли се?
Тишина...
Тъмна вечер. И дим от силна цигара. Такава, каквато души и мори бавно. Такава, каквато се пуши след невероятен секс. Цигара. С аромат на ванилия. Размътени мисли. И много, много оплетени нишки, несъществуващи една без друга. Не всичко е лесно, нали? Още повече... не ... 123 3 3 -
meteor
Проза » Разкази, Еротична Художникът сякаш се премести в друго измерение. Пътуваше ли, пътуваше в мислите си навсякъде - но заедно с Ева! Целия ден мина както обикновено - работа и работа до пълна умора. Но когато се прибра в ателието си след приключване на работния ден - умора нямаше! Имаше Ева, Ева, Ева и пак Ева! Да не бе ... 85 5 19
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.