-
honesty
Проза » Разкази Трябваше да се очаква. Тя не беше от знатен род. Съвсем нормално работническо семейство и баща ѝ и майка ѝ бяха обикновени хора, даже много обикновени. А тя искаше много, даже твърде много, искаше всичко. Работеше много, беше репортер в местен вестник. Завърши с отличие елитна гимназия. Приеха я сту ... 75 5 -
генек
Проза » Повести и романи 10.
И другаде става дума за пиене. Елегантно, разбира се, възпитано и изящно споменавано.
- А-а-а, върна ли се вече? Ето, хер Майдорф, това е синът. Запознайте се – с широк размах става от новичкия диван бащата на Камен.
Камен също е в тон – изискано се покланя на гостенина. Стиска ръката на пълничк ... 51 1 8 -
palenka
Проза » Разкази, Повести и романи Беше третото дете след две момчета. Майка ѝ и баща ѝ чакаха още едно момче, земята имаше нужда от работници. Щом Стоян се върна от казармата и се заглеждаше вече по момите, окото му се спря на комшийската Роза. Помнеше я напъпила пъпка, а я завари разцъфнало цвете. За родителите им беше добре дошло, ... 142 4 16 -
xubavka
Проза » Хумористична Бисери от банковите салони – 17
Служителка с контролни функции в банка преглежда искане за откриване на банкова сметка и не може да повярва на очите си. Върху бланката клиентът се е подписал с огрооомен подпис, заемащ почти половин страница - формат А4. Не стига това, ами сякаш подписът е подравнява ... 93 1 7 -
Филип
Проза » Рецензии, анализи, критически статии, Други Когато управляващият е непрестанно надзираван от обществената воля и знае, че при престъпването ѝ общественото несъгласие ще използва всички средства,
за да отстоява себе си, било то и гражданско неподчинение - тогава електоратът може да действа като кормило на властта. Тогава може би ще видим един ... 32 -
exuded
Проза » Разкази Пръкна се поредната година. Вървят една след друга като заточеници, като синджир роби, обсебени от времето. Не му харесваше това. И реши да го обсъди със себе си; седна на стария стол до още по-старата маса на верандата, отпусна се и въпреки хладното време не наметна сетрето си, както обикновено. За ... 136 7 14 -
Сенд
Проза » Хумористична Хващам в последния момент автобуса, заставам на любимото си място и изведнъж виждам, че съм по пижама. Само долнището, отгоре съм си облечен нормално. Гледам пътниците – не реагират. Поглеждам се. По пижама съм. Качва се контрольор.
– Без билет съм. – казвам.
– Влюбени не проверявам. – казва той.
– ... 156 4 11 -
Musical_person
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Ксения мечтаеше да прави фокуси и всеки ден опитваше най-различни нови трикове. Досега нито веднъж не бе успяла да постигне ефекта, който си представяше. След тези дълго траещи занимания, Ксения се чувстваше много уморена.
Един ден тя отново се опитваше да направи вълшебство, но за пореден път остан ... 80 2 5 -
Shava-he
Проза » Разкази Август. Слънцето се бе разпрострялo над града, господстващо и жарко, опровергавайки всички прогнози за дъжд. Дори облаците сякаш бяха безпомощни пред неговото могъщество. Първите капки изглеждаха почти нереални. Огромни, тежки, забързано оформиха щрихите на летния дъжд и със замах задраскаха пейзажа ... 113 1 7 -
ЦветелинаЖулева
Проза Тази година през августовската си отпуска, реших да отида в Атина за няколко седмици. Видях чудния акропол, амфитеатъра и много други забележителности на града. А вечер когато слънцето се приготвяше за следващата смяна, обичах да се оттеглям в покрайнините и да наблюдавам зашеметяващото му и бавно п ... 31 -
MihaelaSidera-scott
Проза » Разкази Намибия – пустинята се е ширнала като пясъчно езеро. Стъпки – самотни, дребни прекосяват дюните, спират се. Оазисът – реален или не? Камили, шатри и маймуни – досадници малки, които обичат да крадат храната. Нощта е тиха, небето – огнено.
Вождът се изправя – взел е решение – „ще бъде низвергната”. „ ... 312 1 10 -
генек
Проза » Повести и романи 7.
Пред „Ален мак“ има тълпа. А места в дискотеката няма. Вечният проблем на търсенето и предлагането.
Гената стои настрана. Пуши. Така – на външен вид, здрав младеж. Върви кажи, че е ученик.
- Самотен и беден – подигравателно подмята Камен, изникнал нейде от нищото като дяволче от табакера. До него ... 57 1 7 -
martin.gr
Проза » Повести и романи Глава 2
Изплющя шамар. Мариус ридаеше. Гадеше му се и му се виеше свят. Това бе със сигурност най-бруталната и потресаваща сцена, на която бе присъствал през целия си живот.
- Какво съм ти казвал, Мариус, какво??? – крещеше вуйчо му. – Никога, никога...
- “Никога не стъпвай в складовете!” – издеклам ... 74 1 2 -
Kors
Проза » Разкази “Лъжа е естествено, разбира се, че те лъжа. Аз ако не излъжа такива като теб, кой да излъжа. Откъде, мислиш са парите ми…„ – помисли си пълния мъж, а после присви малките си хитри очи и с лукава усмивка каза:
- Съжалявам, направих всичко по силите си, но не мога да ти върна парите…
Младата жена почу ... 85 5 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXXV
- Даникааа!- изкрещя Орлин и се втурна към нея. Слави и Андрей го последваха. И тримата останаха като ужилени при тази гледка.
Опита се полицаят да я повдигне от него, но не се получаваше. Сякаш нещо я задържаше така... прилепнала към него. Локвата кръв под тялото му беше огромна. Тримата ... 93 5 8 -
maistora
Проза » Рецензии, анализи, критически статии Светла Гунчева е познат автор на любителите на поезията. В единадесетата си по ред поетична книга тя ни споделя съкровени неща, разсъбличайки душата си и мислите, и чувствата си. Традиционно аранжира вече няколко от книгите си, като изважда “пред скоби“ една творба, която формулира, обобщава и един ... 85 2 1 -
генек
Проза » Повести и романи Отново разрових архива си и попаднах на бая голям куп хартия – дебела, пожълтяла, изпълнена с текст, написан на машина.
Бях забравил тази киноповест. А е писана доста отдавна – преди двадесетина години. И е по истински случай – повод ми даде опита на едни младежи да отвлекат самолета за Варна и да к ... 92 2 12 -
ГаляБорисова
Проза » Разкази Беше май 1970-та. Соня току-що бе навършила осемнадесет години. Предстоеше й да гласува за пръв път в политическите избори на Народна република България, както тогава се наричаше сегашната Република България. Като повечето хора на нейната възраст и тя вече беше разбрала, че с изборите, които се пров ... 143 3 11 -
jonnnn
Проза » Разкази, Хумористична Тя беше отличничката на класа. Имаше дълги руси плитки и се смееше прекрасно. По случай някакъв празник ни облякоха в народни носии – потури, фусти, накити, колани, пояси, забрадки, калпаци, пафти, чапрази... На една седянка аз трябваше да пея ‘'Вдигни си моме очите, да видя плакала ли си"... а срещ ... 175 1 12 -
ВТ
Проза » Други Из „Дочуто от съседната маса“
Този зимен ден компанията професионално и много старание си губеше времето, чудейки си коя ощe тeма не бе обсъждана. И понеже вече нищо не ни минаваше през главата, както се казва обикновено, оживено мълчахме. Денят се очертаваше да завърши скучно, когато ненадейно влет ... 44 1 -
Plevel
Проза – Е Стела, това беше. – си каза и погледна в страничното огледало. Нямаше никой, но искаше да поседи така и да изравни дишането си. Огледа се и примига. Пуста нощ. Празен път, обрасъл с гори, насред нищото. Дори луната се беше притаила в скута на един облак и ближеше отхапаното си рамо. Тракането на ... 141 7 12 -
student1
Проза » Разкази Момичешка усмивка от облекчение. Отражение на борова горичка и ясно небе. Млад мъж,застанал на пътя на товарен влак. Числото 3095 се мяркаше в уплашения й поглед. Тясно пространство,на което трудно се разминавали двама. Тишина. Тих немощен шепот. Безуспешни опити за бягство. Вкусът на свободата. Цен ... 52 -
Plevel
Проза Фаровете биеха по мъглата. На места завоите се идигаха заплашително, а после колата изреваваше като стар, бит лъв, борещ се с участта си и отново набираше скорост.
– От колко време го гледаш? –питаше я странника след малко, докато пушеше.
Чу го ясно. Кое? Запита се. Съвсем близо беше гласът, докато ... 129 4 13 -
Timbalend
Проза Гълъбин отново потъна в още по-дълбоки размишления и изпълни себе си с Прасветлина, за да съумее да пробие.
Този път умуваше как всичко е произлязло от нищото и после отново се възвръща към себе си.
Мисълта като мълния раздра завесата и стана ясно, че са необходими два тотално противоположни полюса, ... 76 6 -
nadia.nanito
Проза » Други Най-горчивите сълзи идват насаме.
Онези сдържаните,
преглъщани хиляди пъти,
отказаните,
непозволените. ... 34 1 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца - Вито, Вито, защо не спиш, вече е много късно!
- Кой ми говори? Никого не виждам , защо не се покажеш?- и малкият Виктор седна в леглото си и се заоглежда наоколо. Всичко си беше на мястото, не се виждаха дори допълнителните нощни сенки , които малко го плашеха.
- Погледни нагоре, към вентилатора!- ... 23 2 -
Cveti_e_LuDa
Проза » Други Нещо, което изобщо не съм смятала да публикувам, но снощи сънувах, че трябва... и го правя :) Писано е април, 2019г., в памет на Явор Захариев.
Стоя в тъмния си хол, у дома. Не в квартирата ми, а у дома. Там, където мина детството и там, където винаги ще се връщам. Току що приспах детето си. Слушам ... 65 2 2 -
presian_penchev
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Здравейте, това е един крътък разказ, който написах по мотиви от компютърна игра, наречена - The Binding of Isaac.
Предупреждавам хората със слаба психика да не го четат.
Дано ви хареса.
Мамо?
Кой съм аз? ... 46 -
670301
Проза Пронизителен звън на джиесема стресна тъмнината в пет и половина сутринта. Елеонора се надигна на лакти и погледна въпросително - неговият джиесем звънеше. Иван размърда тежкото си голо тяло и протегна ръка към стола, на който телефонът подскачаше, като изпаднал в истерия.
Иван светна дисплея и след ... 65 2 -
генек
Проза » Хумористична Не ще! Не ще и не ще!
Защо се подлъгах по тоя моя… Камина, вика, като по филмите… И аз – добре, купувай!
Е, нямаше как да зидаме в апартамента, ама купи той печка от тоя тип. Метална камина. На дърва. Чисти, зарежда, пали… Той – нали затова го взех. И аз – с чаша червено, върху дебелите възглавници… ... 144 3 29 -
генек
Проза » Хумористична До високия перон на автогарата спря микробусът. Оказах се в началото, влязох, заех любимото еднично място зад първата седалка. И рекох да се отпусна – цял час напреде ми, защо да не се разтоваря?
Влизаха пътниците, сядаха, заеха всички места.
И…
Се започна…
- … Тръгвам след пет минути… ... 61 2 7 -
LiaNik
Проза » Разкази ***
М-м-м-м, да, и в ресторанта, дори да си заобиколен от стотина непознати, тракащи с приборите си, отпиващи глътки от кристално - блестящите си чаши, човек пак се чувства самотен. Че как да се чувства една средностатистическа жена?! При това,леко хубавка, много слабичка и почти без „балкон“. Така ... 80 3 5 -
Бетон
Проза » Повести и романи По умытой летним дождем и солнцем заросшей дороге, скрипит телега запряженная волами. С одной стороны колосья пашенницы наливаются, с другой стручки чечевицы зреют. Юный погонщик, - вроде из учеников кто-то, не разобрать, солнце слепит; - понукает волов, трясёт состояние, дремлет; волы сами знают до ... 17 1 -
DPP
Проза » Разкази „Обичам те! Прости ми!“
Така започна. Едни малки, прости и едва дочути думи, промениха всичко. Последното нещо, което къщата чу преди да я изоставят. Дълго след тях нямаше човешки глас в двора ѝ, не се носеше детски смях под стряхата ѝ и нямаше кой да се катери по провисналия ѝ покрив.
Старата къща ... 143 3 20 -
brinne
Проза » Повести и романи 6.
- Твърде лично е, Севдалине – каза Нина, с отсъстващ поглед.
Не бях очаквал нещо по-различно като отговор, което не значи, че не се разочаровах. Бръкнах в джоба на якето си, оставих ключа от склада на бюрото ѝ и понечих да стана.
- Ако ти потрябвам за нещо, Мария има номера на телефона ми – изрек ... 55 2 6 -
Timbalend
Проза На по-по следващия ден Гълъбин потъна в размишления дали туй огромно нещо съдържащо всичко в себе си може да се изцапа? Хрумна му първо, че за да съдържа всичко в себе си то е съд, а щом е съд няма как да не бъде докоснато и съответно изцапано. Както и да бъде изсипано съдържанието в съда, каквато и ... 32 2 -
jonnnn
Проза » Други Мълчанието е много странно нещо. Може да те вбеси, когато стои като стена, можеш да го раздереш, с нож да го режеш, да мразиш до смърт това, което се крие зад него, да опаковаш с него като с одеало всичките си тревоги и мечти. Мълчанието може да бъде ужасно и оглушаващо, но същевременно съчувстващо ... 115 11 -
Бетон
Проза » Повести и романи ПЕРВАЯ, БЕЛАЯ, и ВСЕЯ.
Глава 2
Из крепкого кедрового корабля, в полуночную землю обогнутой мореходами Африки, выходили опалённые жгучим солнцем финикийцы. Три года они исполняли приказ фараона Ухемибра Нехо, гребли и смотрели на плывущую длинную сушу справа, на бесконечную воду с другого борта судна ... 14 -
esenna
Проза » Разкази Мълчанието на една закачалка
„ Аз съм Елица. Бях най-грациозната закачалка в дома, в който живеех. С мама ни направиха двете от една и съща сребриста ела, в един и същи ден. На мама положиха много красив лак – тъмночервен – тя грееше като мека жар, от нея се разстилаше ухание на топлина и домашен ую ... 148 4 12 -
svetlanal
Проза » Хумористична Много обичам сериали
Съкратиха ме от работа. Ей, много злобни хора има. Закъснявала съм за работа, тръгвала съм си по-рано. Е, дай да си изпусна сериала, заради няква си работа, глей ти. Мъжът ми вика да си търся работа по-бързо. Търся, не е да не ми се работи. Ама гледам работното време да ми е удо ... 119 3 9
© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
