-
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца През това време малкият брат на Милян, Румян, постоянно мислеше как да проследи брат си и да разбере какво върши нощем. Ясно беше, че ходи някъде, че язди бял козел и кучето Джар ходи с него. Но кой е тоя козел? Момчето обиколи всички стада в селото, но никъде не видя животно, отговарящо на описание ... 6 -
di_t
Проза » Разкази Тръгнахме с Марк към летището. Другите мъже издирваха още Долорес. Дано се спаси малката! Най-накрая свърши тази история! Полетът е след час. Вече настроението ми се вдигаше с всяка измината минута. Копнеех да се прибера, да отида при Мойра и да си получа парите. 20- те бона ме очакваха. Имах още па ... 46 5 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична Тя се протегна. Както винаги при всяко нещо, което правеше – нежно и властно. Сутринта беше красива като нея, слънцето надничаше скромно, за да й се полюбува, тих ветрец повяваше, за да й е приятно, някаква птичка цирикаше в храстите, за да й услади настроението…
Типичен ден за нея. Спокойно, хубаво ... 101 17 -
written-springs
Проза » Писма Аби, страх ме е от това, което мога да напиша за теб. За нас. За цялото нещо. Рискувам да загубя всичко, което съм дефинирал като такова до сега. А сега „всичкото“ ми, реално, си ти. Всеки път е адски трудно да започна тези писма. Прочитам изреченията и ми се иска да скъсам хартията и да я захвърля ... 85 4 2 -
breg
Проза » Разкази Вчера се развихрих по градината, а вечерта, едва влязъл вкъщи, отпуснах уморена снага на дивана.
- Жена, я сипни малко ракийка, че да ми върне силиците!
Ех, преди години бях по-държелив, но пък ракийката не ми се услаждаше толкова, като сега. Да се чуди човек, кое е за предпочитане…
Жена ми е оправн ... 118 1 6 -
670301
Проза » Други Точно толкова луда съм. Като онази, която нахълтваше от врата на врата с четири найлонови плика, пълни с боклуци.
Не търсеше подслон сякаш, не търсеше топлина.
Имаше шапка с наушници. Плетена.
Никой не знаеше какво бе понесла в багажите си - някакви спомени ли, детски дрешки ли, на покойния си съпру ... 27 2 -
vega666
Проза » Други Мнозина бъркат поезията с находчиво римуване. Така всъщност те я превръщат в елементарна алгебра. А алгебрата и поезията нямат и не могат да имат нищо общо. Лично аз винаги съм се разграничавал от алгебристите. Желая им крепко здраве и да продължават да пишат своите алгебрични изрази. Така те стават ... 158 9 8 -
brinne
Проза » Разкази 3.
Холънд впери невиждащ поглед в изхода на бара, през който току-що се бе измъкнала Вал. Отпи механично една глътка от питието си, но не усети вкуса му. Спомените, които се върнаха при него след срещата с Джак, му горчаха. Мислеше си, че е преживял раздялата с Мия. Времето беше притъпило най-силнит ... 75 2 10 -
mislitel
Проза » Фантастика и фентъзи Създанието прегърна матрицата. Плъзна гнусен език по вътрешната част на хиляди монитори, и се изпърдя гръмко. Подуши се само под опашката и с удоволствие се близна на същото място. Опиянението от нереалната реалност го докара до самия ръб, а и една крачка след него, на оргазмената (виртуална) еякула ... 48 -
Петър1
Проза Честит ви празник, братя и сестри!
Честит празник и на вас, другари и другарки.
Честит и на вас да е празникът, уважаеми дами и господа!
Няма да забравя и вас, скъпи гейове и лесбийки, честит и сладък и на вас, празника!
Нека честитя мухабета и байряма и на братята роми, на бившите цигани. Увеличава ... 83 1 9 -
palenka
Проза » Разкази Тази година купонът беше юбилеен: вече 5 години след завършването великолепната седморка устройваше станалия традиционен купон на една и съща дата след завършването.
И макар и някои неща да се промениха: Стоян се ожени и очаква 1-вото си дете, Гошо 3-та година живее с бившата колежка, онова готиното ... 111 3 14 -
skywalker
Проза » Разкази Старият пчелар не мигна цяла нощ. В главата му хаос от чувства замъгляваше иначе винаги подреденият му поток от мисли. Светна нощната лампа и се зачете в някакъв английско-български речник, за да забрави...
Да забрави нея. Неговата ученичка. А как му се искаше да не беше просто ученичка.Дали си беше ... 95 8 -
naum
Проза » Разкази Обстоятелствата така се стекоха, че скоро след ранното си пенсиониране, Анастас Анастасов се разболя. Не беше тежко заболяване, но се наложи да постъпи в местната болница за известно време. Оперираха една от жлезите му, хормоните му се "разиграха", започна да вдига и кръвно, така че се наложи да пие ... 38 1 -
perperikon
Проза » Разкази „Още една неодрусана слива!“ – помисли си Павел Григориевич и извади телефона си – „Ей, какви хора има! Така безотговорно да се държат с даденото от Бога!“
Винаги снимаше обектите, към които подхождаше. Не искаше да бъде обвинен някой ден, че посяга на чуждото. Ето и сега - направи няколко снимки, и ... 83 1 4 -
kokolinna
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава XXVI
Създалата се ситуация предизвика голяма суматоха и поводи за много въпроси, които нямаше как да бъдат зададени наведнъж. За това малко по малко всички се разотидоха за поне кратка пауза на психиката и ума. Цялата информация, струпала се за веднъж от Даника и Данаил, успя да поразбърка ред ... 59 3 9 -
di_t
Проза » Разкази Миранда чакаше Дик да я вземе. С негобяха от няколко месеца, но си паснаха като двете половина на една монета. Любовта им беше силна и магнетична, оставяше Миранда без дъх…Сърцето и тупаше, а в корема хиляди пеперуди пърхаха…Нежен и силен…това беше Дик. Нейния Дик.
Щеше да бъде хубава вечер. Петъчни ... 51 6 -
йеромонах
Проза » Разкази „Ще изненадам моята Хуанита. Тя ще ме цапардоса, след което ще ѝ подаря статуята на Дева Мария. Купих я за нея от пазара в Мадрас. Ще ѝ хареса и ще ме целуне. Такава си е моята Хуанита, луда и красива. Ще я награбя още в антрето. От тук усещам аромата ѝ на мандарини и кориандър. И стегнатото ѝ дупе ... 38 2 -
gerganaaa
Проза » Разкази Колко тъжно е всичко. Оставих те. Отидох си с презумцията да изживея най хубавите си години без ограничения. Исках да се отдам на живота с пълна сила и да опитам всичко. Окъде можех да зная, че моят живот си ти. Защо не ме спря. Защо не ми каза, че така ще ме боли само след няколко години и вече нищ ... 25 -
AlexCrawly
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Хелена бавно се приближаваше към трупа,като отмерваше всяка една своя крачка. Усещаше с кожата си всяко едно потрепване на въздуха. Сетивата й се бяха обтегнали до такава степен че чуваше всеки удар на сърцето си. След бърз оглед прецени че никой от участниците в грозната сцена разиграла се преди ма ... 31 -
генек
Проза » Хумористична Пътуваме… Не помня от кога. Не помня и отде. Не Ме интересува и къде отиваме, защо отиваме, каква е нашата евентуална цел… Както е казал някой някога – целта е нищо, движението е всичко…
Аз съм капитанът. Което е най-важното. Командвам със замах. Никаква демокрация няма и не може да има. Корабът изи ... 80 2 14 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази – В офиса са. На шефа му дожаля и прие книгите му, който иска да си вземе. О, да! Има достатъчно. Повече от необходимото са. Какво? Сигурно, не знам. Може и други хора да го четат. Нали романа е в книжарниците, ето, и цена си има.
– Аз не бих дала пари за тая глупост.
– Защо?
– Не давам пари, за да ... 33 -
robertratman
Проза » Разкази Голямата съдебна зала беше тъмна и строга - стените, покрити с дървена ламперия, тежък полилей висеше от тавана, подът - с полирана до блясък мозайка. Залата беше полупразна - това беше последното дело за деня. Дванадесетгодишният Чарли бе изправен пред съдията, като престъпник, чиято присъда току-щ ... 78 5 -
Kors
Проза » Фантастика и фентъзи Седя си в стаята, която от доста време не е проветрявана и пуша цигара, мислите ми плуват. Дали да не се огледам в огледалото, отдавна не съм го правила. Взимам огледалото и се поглеждам, това май съм аз, тъмни кръгове под очите, разрошена коса, сини очи, май само очите ми са останали от предишната ... 70 3 -
Maryroj
Проза » Разкази И ето, поредният конкурс! Поредният избор, който другите трябваше да направят. Уж всичко беше точно. Нови произведения, които не са публикувани до сега. Така ли беше или някой се възползваше от сентенцията, че нищо ново няма под слънцето и всичко ново е добре забравено старо? Някой се възползваше от ... 107 2 -
БИТИЮ
Проза » Разкази Томас, двадесет и пет годишен младеж работещ в магазин за алкохол и цигари. Напоследък поема нощната смяна и спи сутринта. Режимът му е объркващ и понякога се преуморява прекалено много. Както казва той:
- Нощта е за спане, не за работа.
Но уви парите никога не стигат. Предстои му сватба след три ме ... 51 4 -
di_t
Проза » Разкази Алис вече беше решила да скъса с Том. Тя произхождаше от семейство - средна ръка, а Том от беден род. Три години любов. Но Алис искаше да се омъжи за богат и влиятелен мъж, да живее в лукс.Том четеше много, беше първи по успех, но животът и с него щеше да е низ от трудности и лишения, а Алис обичаше ... 824 13 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази – Свободата на словото? Всеки може да разказва. Независимо какви думи ползва, дали е умен или глупав, всяко човешко същество на тази планета може да разказва. И някой идиот, който не може името да си напише, и той може да разказва. Не е ясно обаче защо всеки разказвач е писател. Ето как.
Минали сте ... 643 1 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи - Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ... 17 -
brinne
Проза » Разкази Влезе в хотелска стая. Токчетата ѝ потракваха върху гладкия паркет. Огледа се. Хотелът беше непретенциозен, но приятен, което говореше добре за вкуса на мъжа, който чакаше. Чувстваше се странно в тази роля – на среща с непознат. Преди няколко месеца започна да подозира съпруга си в изневяра. Той спр ... 293 4 36 -
perperikon
Проза Секунда след като прочете обявата, в главата на Йоцата проблесна идеята. Беше един от онези проблясъци свише, които идват веднъж в живота и го променят из основи. Тикна таблета в ръцете на майка си, неспираща да мели за бъдещето му, и хукна навън.
- И тази работа ли не харесваш?! Ставаш на тридесет, ... 289 2 26 -
svetlitschka
Проза » Разкази Не те забелязах веднага. Прозорецът беше замътен, зад него плътната черна решетка и първоначалния мрак в неосветеното пространство навътре. Опрях се с ръце на стъклото и приближих лице - през моята козирка се виждаха само няколко космати топки, играеха си на гоненица. Две малки стъпала прецапаха пре ... 147 2 11 -
ЕленаДамянова
Проза Стоян отвори вратата на колата си и влезе вътре. Облегна се на облегалката и затвори очи. Вдъхна аромата ѝ. Все още се носеше онзи неповторим мирис на ново. Не знаеше дали наистина мирише така, или си въобразяваше. Но това го изпълваше с неописуемо задоволство.
Беше я купил преди по-малко от седмица ... 177 2 21 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи, Хумористична Написах разказ. Фантастичен разказ. Голяма измишльотина, но с малко реализъм. Или поне с възможна действителност в него. Или – може би – доста свободна фантазия. А тя при мен е като кола без спирачки и със свободно кормило. Тръгва - без да врътнеш ключа, завива, където си ще, спира, когато си поиска ... 130 2 21 -
hristam
Проза » Разкази Пъстрата топка описа ярка дъга високо над поляната и потъна сред далечните дървета, а жълтеникавото куче размаха опашка и с възторжен лай се спусна след нея.
- Съжалявам, май я хвърлих твърде силно! - извика мъжът и извинително вдигна ръце, когато се спря пред детето.
Малката го гледаше с интерес. О ... 102 3 7 -
Сенд
Проза » Разкази Чичо Гошо беше градски човек, но странно защо, все го влечеше към село. Живееше в панелка, но си мечтаеше за дворче с райграс и овощни дръвчета. Най-после, успя да си купи местенце в едно обезлюдяващо се селце, направи си симпатично бунгалце с веранда и насади овошки. Грижеше се за тях с удоволствие ... 186 1 15 -
AniTale
Проза » Други Някой ден нещата ще се променят. Към по-добро обаче или по-лошо? Кой е отговора на този тъй сложен въпрос. Дали трябва нещата винаги да са ОК или пък трябва да има лек хаус? Объркани емоции гнездят в мен, те искат да рушат, да убиват, да изгорят всичко, което ги дразни, да бъдат успокоени, да получа ... 47 -
written-springs
Проза » Писма Обещах ти...
Ето, късам поредната изписана хартия с надеждата, че тя ще достигне до теб. Океанът днес е тих, също като деня, в който се срещнахме. Никога няма да забравя почудата в погледа ти, когато срещнах вниманието там. Бях толкова мръсен, че дори тези, които ме познаваха, не ме поглеждаха. Попи ... 101 2 1 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми За да избягате от тълпата на улицата - е нужно да медитирате. А за да медитирате - е нужно да сте избягали от тълпата в ума си... 23 -
written-springs
Проза » Писма Желая те...
Желая те повече от всичко. Липсваш ми... Забравих как звучи гласът ти. Не знам дали отдадеността ми към теб ме кара да заличавам себе си. Или по-скоро чрез нея се преоткривам. Нямам идея кой съм. Нямам представа, защото не съм изпитвал толкова силни желания до момента. Побърквам се...
Оп ... 94 4 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази Най-слабият автор е онзи, който взема лично участие в романа. И Гъс беше такъв. Неговото постоянно присъствие сред героите дразнеше читателя, както публиката в театър би се дразнела от драматург, разхождащ се из сцената по време на представление в театър.
Губещият писател е онзи, чиято цел е да пост ... 32
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
