-
thedac
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Окъпаните в тъга, самота и безпомощност възрастни жени, отпуснали напуснатите си от физическа и психическа сила тела, болезнено прегърбени в резултат на десетилетен труд, върху изкорубените дъсчени пейки в незабележимите като вейки села, не се нуждаят от помпозни меморандуми или декрети, за да осъзн ... 22 -
Heel
Проза » Разкази Имам неудоволствието да съм телохранител на Малката напаст. Поех работата с радост, заради доброто заплащане, но още първата седмица започнах да се разкайвам. Голямо късане на нерви е. Често ми иде да зарежа всичко и да избягам. Договорът обаче си е договор – няма мърдане.
Малката напаст всъщност се ... 78 -
Eipril
Проза » Разкази Това е истинска история. Имената, титлите и местоположението на събитието са променени.
Приятно четене на всички!
Еленов беше най-перспективният научен работник. Неговата съпруга след 20 години семеен живот го напусна. Макар и химик по образование и призвание той имаше нежна и поетична душа.
Действи ... 193 1 9 -
mairra
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Звездите над нас са огромни и толкова много. Летти се надига, за да отпие от чашата си, а после се отпуска отново до мен. Харесва ми да лежа с нея на покрива на Цитаделата: тя умее да мълчи по-добре от всички. После тънки облаци покриват треперливо луната, а някъде далече прозвучава пискливия глас н ... 34 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази Как така бил добър романът? Само добър и нищо повече? Тази издателка сигурно си правеше майтап с Гъс, или не знаеше кой е той? На Гъс му се стори странно, че тя не го познава; възможно беше, понякога се случваше, но издател да не познава писател? И то не какъв да е, а точно Гъс?
Светлината в кафенет ... 47 1 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Сульо и пульо, гърбав и сакат, бял и черен, пубер и пенсионер, ровят ли ровят из Фейсбук, сърфират ли сърфират из нет-а с Надеждата да си оцветят сивото ежедневие... без да им дреме за неизбежното катадневие от което се опитват да се отскубнат като муха, уловена от мухоловка! 20 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми И се престраших в поетичния скрин
да си направя мое чекмедженце... 35 1 -
troia
Проза » Разкази Беше възпълен и тромав мъж над петдесетте. Вървеше бавно, защото имаше проблем със сърцето. Говореше властно и тежко – навик от шефските постове, които беше заемал. Не обичаше да го пренебрегват, прекъсват или да му противоречат. Беше мъжът в семейството с главно М.
- Казвай каквото имаш да казваш н ... 239 2 17 -
Бетон
Проза » Повести и романи ГОЛОДОВКА ( глава 10 )
Оккупационный режим, пытавшийся палкой привить оседлому бессарабскому населению, навыки жить, не имея Родины, - укатил в запад, перестал существовать, скрылся с желанием утягивать бесконечную выгоду от тайны новой войны.
Вернувшиеся советские служаки, как то упрекнули Бессараб ... 17 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца - Къде ще ходим тая нощ?- попита Милян- Дано да можеш да измислиш нещо, че не ми се разхожда безцелно из гората и в полето!
- Измислил съм нещо... Днес случайно подслушах разговора на търговеца от голямата къща с градината на покрива и жена му. Много лошо са пострадали! Синът им, без да знае нищо, п ... 16 -
Elina1
Проза » Писма Понякога може да викаш или крещиш, но това се превръща в едно кухо и празно ехо,което никой не чува. Понякога може да си жаден, но се намираш в пустиня, която няма оазис или поне не си го открил. Ако можех да се върна към миналото сигурно щях да поправя абсолютно всички грешки, които съм направила. ... 38 -
Довереница
Проза » Разкази Последният понеделник на април. Нито студено, нито топло, но настроението пролетно.
Само седмица след Великден и изведнъж гръмва някакво произшествие, нещо за което в Малка Черковна дълго ще се говори.
Такива неща се случват изненадващо и неочаквано, и както се носи от уста на ухо, нещастията винаги ... 158 2 12 -
di_t
Проза » Разкази Отворих очи и изплувах бавно от мъглата. Над мен един бял таван. Надигнах се леко и видях една жена в бяло. Колко време ли загубих? Тогава се сетих, че тръгнах към ветеринарна амбулатория.
– Е, май дойдохте в съзнание. Обработих Ви раната, заших я и сега сте чисто нов. Сложих и инжекция за тетанус. ... 46 1 2 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази Една сутрин Гъс се събуди с необичайно действие. Завивката на леглото хвръкна в другия край на стаята, как се озова там, той не можеше да си обясни, но далеч по-трудно му беше да разбере как самият той се озова пред лаптопа с един скок. Бе поразен от някакво видение на въображението си и реши, че не ... 37 -
palenka
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Еволюция в производството на киселото зеле през годините
Застудява и ще трябва и за киселото зеле да се мисли.
То пък и какво толкова има за мислене, мислели са едно време.
За него си е трябвала каца с канелка, да точиш в котела или кофата, и да преливаш. По цял ден претакаш ли, претакаш...
Лятото и ... 109 4 20 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи – Събуди се! – гласът идваше от някъде много далеч. – Събуди се!
Зита измрънка нещо насън и се сви на кълбо заради студа. Последва разстърсване.
– Събуди се! Хайде, отвори очи!
Колкото и да не й се искаше да последва гласа обратно към света, от който се страхуваше, Зита все пак не успя да издържи дъ ... 14 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази Гъс тракаше по клавиатурата в два през нощта. Беше му горещо, тъй като измисляше новото си произведение. Мърмореше си:
– Тия дрехи са толкова неудобни, значи, че чак ме заболя главата от тях. Не виждат ли, че имам важна работа, та ми досаждат. И как сърбят. Прекъсват ме в най-ценния момент, когато к ... 32 -
генек
Проза » Хумористична Ей тъй я караме напоследък – като на пазар, където отдавна са спазарили живота ни. Казват, че това е бъдещето. Изцяло на пазарен принцип. Но какъв пазар, братче, когато пари няма?
Макар всички да сме стока. Някои политици даже се продадоха, препродадоха, че и продавачите си купиха. Обаче, ние си тра ... 76 2 13 -
breg
Проза » Разкази /В памет на моята майка/
Тази болка много я измъчваше. Колко дни вече не спираше! Ще се умира... Вчера лекарят в болницата я успокояваше, но след това извика сина ѝ навън.
Там трябва да му е казал, че на лошо отиват работите. Не може да направи нищо... И да я отворят... едва ли ще се събуди. По-добр ... 51 4 -
ШефаПървомай
Проза » Други Днес се чудих какво да напиша - дали стих, дали разказ или поредния си коментар в някой сайт за лично творчество. Но като се замислих - ми омръзна да пиша тъжни стихове, измислени разкази и да коментирам и отстоявам справедливостта, която така и така няма да победи никъде... Та в този ред на мисли р ... 126 5 10 -
written-springs
Проза » Други Перото ти...
Най-интимното присъствие. Целува. Поема дъх, притиска с устни. Разлива стенания, придърпва и довършва.
Обичай. Обичай ме! Силно ме желай! Потрепвай. Не мога да те крия. Прекалено виден съм. А ти си добра. Очите ти не излизат от ума ми. Безкрайни пустини. Разбулени тишини. С ритъма на – ... 79 4 1 -
Й.Владимиров
Проза » Разкази Гъс беше един от най-популярните автори на нашето време, пишеше често шедьоври, а когато го мързеше – пак шедьоври, но с една идея по-леки, да не се дели от колектива. Никой не можеше да му стъпи на малкия пръст на крака. Другите писатели му се възхищаваха, чакаха с нетърпение неговите историйки. Уч ... 109 5 -
di_t
Проза » Разкази Долорес направи още една крачка в тъмнината. Толкова внимаваше, но нещо изхрущя под крака й. Спря като попарена. Занемя. И тогава той изникна от тъмнината, стрелна се към нея и я сграбчи.
– Да не си мръднала. Чу ли! Няма да ти се размине!
Мъжът я задърпа и със силните си ръце и я затътри към края на ... 55 7 -
mislitel
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Когато те се събудиха
1
Първо дойдоха слуховете за мъртвите животни. Десетки сърни, елени, зайци, дори птици... А накрая се чу и новината за изчезналите 7 туристи от 2 различни групи, които сякаш се изпарили в планината.
Същата вечер в подножието й няколко мъже на видима възраст между 20 и 50 години ... 106 4 19 -
yotovava
Проза » Хумористична – Вреден си ти, Любомире, вреден си. Да ти се вържа аз на думите ти за мацките.
– Що бе, приятелю, какво се е случило?
– Аман заман, Любо, както ми разправяше за ония девойчета и напращели кобилки от поетичните сайтове, реших и аз да се пробвам. То наистина, като влязох, колко му е – слонче - конче ... 262 4 39 -
yotovava
Проза » Хумористична – Аууу, здравей муцка. Къде гиваш, бе парцал. Отдавна не съм те чувала, кифлооооууу. Е и аз къде, по света и у нас, по света и у нас. Да видиш оня ден, муцка, получавам писмо на лични. Някакъв доктор, муцка, доцент ли, пише ми, че ми чел стиховете и бил възхитен, ма, парцал. Ти да видиш. Направо щях ... 118 1 11 -
written-springs
Проза » Други Времето.
Променливата, заключена в границите на възприятието.
Дръж ме здраво. Дълбоко, но тихо ме прибери.
Или то е погубено.
А ти си част от цялото. ... 153 3 8 -
di_t
Проза » Разкази Трябва да се успокоя…да се взема в ръце и да я намеря. Нямам друг изход. Мойра ще побеснее.
Обърнах колата и впрегнах всичко в себе си, за да запазя спокойствие. След още една цигара, ядът ми постепенно взе да се стопява. Друг акъл ми щукна в главата. Ако не намеря Долорес, да зарежа всичко. Оставям ... 45 5 -
mislitel
Проза » Разкази Запознанство с ада
Една седмица в ада, или три дни, а защо не и една година? Нямаше как да знае... Помещението, в което се намираше беше под земята (поне така мислеше), естествено за прозорци и дума не можеше да става, а слабата крушка, която светеше в средата на помещението така и не угасваме. Няма ... 366 6 52 -
генек
Проза » Хумористична Снощи сложих повечко чер пипер в манджата. Та нощя ме сви стомахът. И, разбира се, отидох... Да, де – там. А нощем там е скука. Още повече, че жената прибрала списанията, вестниците и таблета, та се чудя какво да правя. Седя и си мисля.
През което време стомахът ми се дере като Ивана и Преслава наед ... 122 6 22 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Повести и романи - Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно.
Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай ... 20 -
Heel
Проза » Разкази Младата жена стоеше на ръба на покрива на седеметажната жилищна сграда. Бе се загледала в небето, сякаш очакваше от него да падне нещо. Погледът на бледозелените й очи бе леко отнесен. Изглеждаше стъпила стабилно, но краката й леко потреперваха. Тя разпери ръце като птица, канеща се да полети. Дребн ... 60 -
йеромонах
Проза » Други Едноактна пиеса
Действащи лица:
ЧИСТАЧ
ЛАВРЕНТИЙ ВИСАРИОНОВИЧ (пенсиониран учител)
Място на действието: ... 68 7 -
diesto
Проза » Разкази Пиша ти тази бележка, която ще прочетеш като се събудиш. Мислех да приготвя кафе и да оставя написаното под чашката, но знам, че не обичаш студено кафе. Исках закуска да ти приготвя, но ти обикновено хапваш някакъв плод. Е, и плодове има. Бележката всъщност няма да побере всичко, което искам да ти к ... 115 5 8 -
генек
Проза » Хумористична Обидиха се, разсърдиха се, ядосаха се хората. Иска им се приятен климат, топъл слънчев ден, лек ветрец и красиви дъги без дъжд… Не след време, не с труд, не с ум, а сега, веднага…
Тропна човечеството разсърдено с краче, тръшна се на пода и се завъргаля…
И рипна народонаселението планетарно на борба ... 136 2 27 -
batchvarov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Абсурд - това е ситуация, при която жена с постоянство в характера сключва брак по сметка с мъж с развита интуиция. А ако сметката прерасне в любов, това е вече комедия.
Жури в женски състав се събрало да избира най-хубавите мъже на света. С абсолютно мнозинство победили финикийците.
Втората бутилка ... 91 5 9 -
Qndov
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Открили топлата вода
Често профсъюзите
откриват топлата вода,
че жизненото равнище на народа
е под нормалната черта. ... 28 -
written-springs
Проза » Други Излъгах ви. Казах ви, че се задава нещо интересно, а то – лъжа. Пичът търсил единствената. Принцесата. Жената, която ще готви, ще мие, ще пере, ще изслушва, може би дори ще плаща и сметките, както и ще купи новата кола, също плазмата, микровълновата, пералнята... Спирам го и задавам въпроса – „Ще чу ... 97 1 3 -
Donny
Проза » Други За любовта няма точно време и място.
За среща с нея не се правят планове и графици. Тя е толкова променлива и непредсказуема. Крие се по ъглите, в мишите дупки дори. Сега е в асансьора, после току виж се появи пред входа. Съботните вечери може да я срещнеш в клуба, но може и да не я срещнеш. Не е мн ... 43 4 -
di_t
Проза » Разкази Какво да сторя? Не виждах изход. Нямаше да се измъкна лесно от тази ситуация. Главата ми забръмча, мислите ми се стрелкаха в пълен хаос. Исках да помогна на момичето, но не ми идваше на ума как да се измъкна от гнева на Мойра. Още виждах стоманените и очи, безизразни и студени, че чак те пронизва хл ... 58 5
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
