-
katenstain
Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична "Тя стоеше, тръпнеща в очакване, отпиваше по малко от виното, което оставяше в устата ѝ лек плодов вкус, каращ я да се разтрепери още повече. Погледът ѝ беше замислен. В очите ѝ имаше някаква искрица, която едва се забелязваше...
Лицето ѝ беше с грим, както обикновено. Съвсем леко подчертано, колкот ... 60 4 -
ЕленаДамянова
Проза » Разкази Сабине беше българка.Беше се родила в далечната и необятна степ и израснала там, волна и щастлива,яздейки наравно с момчетата.Можеше да хвърля дори стрели,не по зле от вече порасналите свои връстници, които се бяха превърнали във воини. Сабине не беше единствената жена, която умееше да язди. В нейна ... 113 4 12 -
Джерина
Проза » Повести и романи 9. Народен враг завинаги
ДО
ДРУГАРЯ ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА ВЪРХОВНИЯ СЪД – СОФИЯ
М О Л Б А ... 96 4 17 -
vihren
Проза » Разкази Приятели от фронта
Разказ от Георги Гълъбов
Куршумите, като разсърдени оси минаваха на сантиметри над главите им, или като тежки дъждовни капки се забиваха в насипа пред тях. Експлозиите от артилерийски снаряди и миномети тресяха земята непрекъснато. После към тази какафония се присъедини и съскащия ... 53 1 2 -
jonnnn
Проза » Разкази, Еротична .....В следващия миг….тя е вече по гръб, ръцете й са скръстени под него и си сменяме ролите – този път аз съм господаря.
Протягам се настрани и вземам чорапите. Леко ги плъзгам по гърдите и корема й, след което ги завързвам на китките й. Тя ме поглежда очудено, но аз продължавам делото си – придвижв ... 62 5 -
mairra
Проза » Фантастика и фентъзи ***
Херцогът на Орф се гневеше в кабинета си. Стражите до вратата почтително мълчаха, а графиня Пепа Гард, свела смирено главата си, очакваше момента си за оттегляне. Старият крал някога беше известен с аристократичното си поведение и способността да запазва елегантност и присъствие на духа във всяк ... 19 -
LiaNik
Проза » Разкази Пази, Боже, от Видини очи
Свещта гореше с висок пламък, чийто връх димеше и кадеше нагоре към купола на малката черквица. Нажеженият и разтечнен восък капеше върху ръцете на молещата се. Цветната кърпа засенчваше челото на жената и странно играещите димни сенки лазеха по лика и, сякаш да изгонят све ... 164 8 21 -
Qndov
Проза » Разкази Пролетта беше към своя край. През отворения прозорец на училищната стая, заедно с лекия полъх на вятъра, нахлуваше силният аромат от голямата сребролистна липа на двора. Седнал на чина, Николай бе вторачил празен поглед в далечината към голите баири на града, на които някъде по средата бяха извисили ... 102 7 -
Незабравима
Проза » Други Емоционалното влюбване е като емоционалното изчукване. Събличаш душата си, изваждаш го това сърце с две ръце на показ, казваш му да се изпъчи така, че да направи впечатление, оставяш го самичко, за да се възползват от него, да му платят с любов и да го захвърлят като полуфабрикат, който има липса на ... 69 2 4 -
honesty
Проза » Други За глупостта говорят от най-дълбока древност. Защото, както казваше дядо ми, тя не ходи по животните, а по хората. А хора е имало преди библейските времена и затова Соломон е казал, че е по-добре да срещне човек мечка, на която са взели мечетата, отколкото глупак с глупостта му. Философите на древна ... 36 -
MariyaGrigorova
Проза » Повести и романи – Да приключим с това най-накрая, погледни тук! – показвам му другия договор. – Това е проформа. Ще уточним ли вече истинският ми престой в какво ще се състои?
– Ами вече е истински – това, което видя. Само че в бъдеще ще имаме повече свободно време, в което ще можеш да пишеш, поне до началото на сн ... 44 2 2 -
rygit
Проза » Разкази Преместих се в нова къща. В съседство се оказа, че живее интересен човек - бивш военен. Имаше много красиво куче. Чисто черна немска овчарка. Много сериозно животно. Още докато го видях си го харесах. Отнесох се дружелюбно с него и то ме прие. Сухо сдържано почти по служебному, но ме прие. Виждайки ... 73 2 4 -
ВеселинаРайчева
Проза Стоя уверено изгубена на спирката, чакайки пристигането на космическия ми кораб и броя падащите хрущяли от липата вляво. Изведнъж пред орловия ми поглед се изпречва смразяваща фигура, обвита в черно наметало. Острият му дъх достига до орбитата на съществуването ми, драскайки по черупката ѝ. Свещеник ... 38 1 1 -
самотния-вълк
Проза » Разкази На петдесет мили западно от Сан Антонио, край малък огън седеше самотен ловец. Той току-що беше приключил вечерята си и сега блажено пушеше малката си глинена лула и замечтано наблюдаваше звездите.
Лятото вече си отиваше и човекът се радваше на суровата красота на този край. Само този, който е прека ... 110 5 -
ЕленаДамянова
Проза » Разкази Хан Тервел седеше на леглото си. Погледът му блуждаеше през прозореца,зад който бавно се спускаше мракът. Искаше да остане сам с мислите си и затова се беше затворил в покоите си.Запали сам свещите, защото не искаше никой да нарушава тишината. Изморяваше го постоянното бърборене на хората край него. ... 140 3 9 -
exuded
Проза » Хумористична Утрото беше необичайно топло – така му се стори на Ивелин. Вече се усещаше леката миризма на липа и пролетта беше в разгара си. Въпреки това валеше всеки ден и хората не се разделяха с палтата и шлиферите си. Предиобед беше слънчево, следобед се смрачаваше и валеше. Понякога удряха и градушки. Това ... 57 1 4 -
kokolinna
Проза » Разкази Слънцето беше в своя заник. Вече докосваше с целувка морето и отдаваше чест на острите скали със своя поклон. Освободи път на Луната, но сякаш остана скришом да се увери, че морската пътека ще остане огряна. А залезът на Слънцето и изгревът на Луната над водата, запалваха царска корона, а морският б ... 103 1 6 -
di_t
Проза » Разкази Кики беше много уплашена и мрачна, че този път няма да се измъкнем. Имала лошо предчувствие. Чувствувала нещо като студен полъх, но аз бях сигурен, че нещата се подреждат. Не ми се вярваше толкова бързо да
завардят летището заради нас. Винаги мислех логично. Освен това докато разнищят нещо ченгетата ... 66 2 8 -
katenstain
Проза » Разкази, Повести и романи, Еротична … Нещо я разсея. Лек шум от падащите дъждовни капки. Красив звук, придружен от приятен полъх. Капките се стичаха по лицата им. Гледаха се дълго. Мокрите им ръце се докоснаха…, сякаш дъждът изми всичко лошо. Свали маските им и те видяха истинските си лица. Телата им едва се допряха едно до друго. Уст ... 59 2 -
jonnnn
Проза » Разкази, Еротична Блузата и полата са старателно сложени на стола…
Облякла е пеньоар. Сядам до нея на кревата. Мълчим. Тя явно чака нещо, аз не бързам. Гледам я в огледалото. Известно време , което прилича на безкрайност никой не предприема нищо.
– Хареса ли ми вечерята? – пита тя без да ме поглежда. Отражението в ог ... 62 2 -
МилДар
Проза » Разкази – Аз съм щастлива. Аз съм щастлива. Аз съм щастлива.
Вдишах дълбоко, за да изпълня гърдите си с увереността, която липсваше на гласа ми. Вгледах се в сериозните, леко уплашени очи от другата страна на огледалото.
– Аз. Съм. Щастлива. – повторих ясно и отчетливо. Стараех се да звуча уверено. Но в гла ... 39 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи За пореден път спря телевизорът. Необходимост – иначе скоро щеше пак да го счупи. Заради тия марди, които се влачеха по терена и мързеливо си подритваха топката. Накъдето им падне. И понякога напред, към противниковата врата. Изглежда бранеха резултата – ако 0:4 беше резултат за бранене. Но, все пак ... 53 3 9 -
brinne
Проза » Повести и романи Здравейте всички, които вече надникнахте тук! Имам удоволствието да Ви представя една нова история, която пишем заедно с written-springs (Аделина Дойчева) – https://otkrovenia.com/bg/profile/written-springs
Приятно четене!!!
Глава 1
– Хайде, Лили, какво се бавиш?
Лиляна изпъна рамене и едва устоя на ... 185 4 11 -
tedi
Проза » Разкази Стоях на масата до прозореца в кафенето. Навън валеше пороен дъжд. Хората забързани се разминаваха понякога блъскайки се един в друг, тъй като уличката беше тясна. Повечето от мъжете носеха цветя. Днес бе денят на влюбените. От съседната маса се чу смях на момичета. Обърнах се и видях как една от тя ... 96 2 6 -
rumbic
Проза Студ бе сковал земята, но снегът който наваля през нощта скри всички разочарования от сивото ежедневие. Големият град се подготвяше да посрещне коледните празници и сякаш разчиташе на украсите и светлините да заличат всичкото зло до сега, но суетата прозираше от всеки ъгъл.
Някъде там, в един от мно ... 105 6 17 -
Джерина
Проза » Повести и романи 8. Животът без Катина
В онази септемврийска сутрин на 1951 година нищо не предвещаваше нови сътресения в живота ни. Учебната година беше започнала и си течеше спокойно. Приготвих се за училище и влязох в дрешника, за да се среша пред голямото огледало на гардероба. Сплетох косата си на две плитки и ... 92 3 11 -
ДамянГочев
Проза » Други Боуговара
(Каш кая)
Приказен разказ (фентъзи новела) от Номад
Ако от птичи поглед съзреш реката,
дъхът ти ще спре! ... 71 2 -
Writer96
Проза » Други Пролет
Едва се изправих - през болка. Капките дъжд лъщяха по прозореца. Долу снегът се топеше и блестеше с проста красота. Умираше под топлите длани на слънцето. Ще бъдем ли и ние така красиви, когато се стопим зад белите стени на този онкологичен център?
Лято
Тихо е, душно е. Една котка мърка върху ... 40 2 -
Незабравима
Проза » Други Опитваш се да ме обичаш, с онова, невъзможното обичане, което мирише на презрял пъпеш и прецъфтяла липа. Тръгваш..., връщаш се към вратата, която всеки път подритваш с “майната ти”... и не знаеш коя посока да прегърнеш, защото не виждаш с прелелите си очи от снощното малиново вино. Домът ти е там, с ... 76 3 4 -
Entelodon
Проза » Разкази Сигурно бяха изминали не повече от 7-8 минути откакто чу първите викове, но му се струваше, че стои в тъмното с часове. Кирил тъкмо бе слязъл по стълбата в малкото сервизно помещение зад основното фоайе, когато в залата отекна силен пукот. Българинът предположи най-лошото. Отдавна се опасяваше, че с ... 47 1 2 -
di_t
Проза » Разкази 315г. пр. хр.
Севт прежали първата си съпруга трудно. Много дни тя идваше в съня му безмълвно, усмихваше му се, ефирна и далечна. После се стопяваше и изчезваше като въздишка. Щом отвореше очи на сутринта, виждаше празното си ложе и разбираше, че Ивара няма да се върне в животът му. Останаха от нея ... 125 10 -
jonnnn
Проза » Разкази, Еротична Седя, стоя, подскачам, ходя напред-назад... изведнъж осъзнавам, че чиниите са утихнали...
Следва команда – всички на масата. Мотая се малко и се чудя какво точно ще правя там, когато съвсем съм забравил, че бях гладен и нещо се е свило на топка в мен и и иска да прави нещо съвсем друго, не да седи н ... 87 1 7 -
thedac
Проза » Други Векът е 21-ви, годината – 2019-та, кислородът все още е химичен елемент, а слънцето продължава да изгрява и залязва, наблюдавайки с безкрайно уморения си поглед заключителните части на един прощален танц. Не знам какво говори статистиката по отношение на съвременната поведенческа стагнация и не съм ... 47 1 -
brinne
Проза » Разкази 4.
Тръгна си бърже Донка от училището. Прочел ѝ бе два пъти даскалът краткото писмо, написано от командващия офицер на Диньо. Разказано бе там как мъжът ѝ спасил живота на Белинчев и така го ранили в гърдите, но вече добре бил и се оправял. Преливаха чувствата на Донка в изстрадалото ѝ сърце. Ту мък ... 133 8 22 -
slaveja123
Проза » Разкази Днес навърши шестдесет години. От доста време се беше приготвила за този ден. Като се замисли, май от десет години се беше приготвила. Когато предупреди в Академията никой не повярва на ушите си. Тя да се пенсионира? На тази млада възраст? Не, не искаха да се съгласят, но тя остана непреклонна. Беше ... 51 2 3 -
Блу
Проза » Хумористична Намалявали сме катастрофално! Ами то какво друго може да случи. Я си спомнете как са ви приспивали – с приказки. А и вие сте стояли вечер с книжка в ръка, премрежен поглед и безкрайна надежда, че докато дочетете тази страничка и малкото човече ще е вече в страната на сънищата. И какви приказки сте ч ... 81 3 9 -
rygit
Проза » Разкази (Романизиран коктейл от реални необичайности.)
В просъница чувам алармата.
Събуждам се!
А то вече станало време да се попогрижа и да поработя около насъщния нещо да изкарам.
Отивам в големия град. ... 44 1 2 -
jonnnn
Проза » Еротична Из фантазиите на Jonn
Нищо ново. Цял ден тичане нагоре-надолу без определена полза. Навсякъде старата позната до болка сивота на ежедневието. Ядове всякакви. Ходиш и се чудиш – кога най-после ще свърши всичко това и човек може да седне и да си почине? По улиците – нищо интересно, всички ходят раздър ... 79 1 5 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Митьо се върна от полето.Чу тъпана на мегдана в родного си село Алмалий- имаше празник. Той работеше от 13 годишен, защото порасна при мащеха, която си имаше свои деца и на него гледаше като на ратайче. Баща му имаше голяма къща, но и голяма челяд след втория си брак. Отхвърли тези мисли...по-добре ... 141 3 6 -
rumbic
Проза Вече няколко дни валеше ситен и непрестанен дъжд, калта бе навсякъде, времето рязко застудя а светът заприлича на стара консервна кутия, отдавна опустошена и захвърлена.
До една от стените на тухлената фабрика стоеше мъж, мокър до кости, гледайки някак безизразно, но в очите му личеше тъга, която до ... 132 8 15
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
