-
генек
Проза » Фантастика и фентъзи На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, ч ... 121 7 25 -
ИнаКалина
Проза » Разкази, Хумористична Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ... 105 4 10 -
protox
Проза » Разкази “Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известн ... 96 4 -
Bistra_Stoimenova
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ... 275 1 36 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази - Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
- Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
- Не, разб ... 32 -
vega666
Проза » Еротична Тя стоеше пред огледалото с издутите си от поредната пластична операция джуки. Лицето й бе въплъщение на сладострастието. Тъмните кръгове под очите й, образувани от безброй порочни нощи, в които отдаваше плътта си на всеки срещнат, можеха да предизвикат порив за драйфане у всеки средностатистически ... 141 2 1 -
Flavia_Fiore
Проза » Други 1.
Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ... 95 1 3 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Невежият човек е жалък, за жалост, той не заслужава съжаление... И да искам, и да мога - аз не мога да го съжаля, защото той ще ме разбере погрешно! 40 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
Един ден трите бяха на поля ... 14 -
limeruna
Проза » Фантастика и фентъзи Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ... 116 4 4 -
yogimax
Проза По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първ ... 53 1 -
Writer96
Проза Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ... 64 2 -
ВалентинаНеделчева
Проза Пътуваме за да забравим..
Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно... 15 -
Филип
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Рецензии, анализи, критически статии, Други Способността на човек да се саморазрушава най-силно го отделя от животинския свят.
Ако маймуната някой ден се сдобие
с интелект равностоен на нашия
и обвзета от любознателност попита
“защо осъзнавате, че си вредите ... 46 1 4 -
Нелллааа
Проза Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
И аз така се борих до край за една любов, из ... 31 1 -
Сара-Хъстлър
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ... 30 2 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеж ... 50 1 -
troia
Проза » Разкази Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
– Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
Дългоушко заподскачал около него щастлив.
Друг път му заявил:
– Ти си най-наивното животинче, но аз нико ... 98 2 11 -
LiaNik
Проза » Разкази Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ... 136 6 15 -
slaveja123
Проза » Разкази Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много п ... 53 1 3 -
di_t
Проза » Разкази Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
Боб се къпеше и подсв ... 47 2 5 -
breg
Проза » Разкази Предложението за този излет дойде от сестрите. Идеята беше да измъкнат мъжете си от дома. Ако останеха, щяха да се напият като предишните два почивни дни. Такъв запой стана тогава, че в понеделник и двамата закъсняха за работа.
Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази год ... 64 1 3 -
robertratman
Проза » Разкази А колко хубаво е в тъмното навън. Току-що е спряло да вали. Тротоарите са мокри. Въздухът е чист. Като гъби след дъжд хората са излизат навън да се порадват на хладното време. Денят беше жарък, влажен, не се търпеше, а сега е толкова приятно. Ето ме и мен, щастливо се разхождам. Всичко ми е наред. И ... 96 2 11 -
palenka
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми Не всеки "опит за летене" е индивидуален стил,
често "индивидуалният стил" всъщност е липса на стил!
Да посъветваш лудия да следва мечтите си е все едно да хвърлиш недогорял фас в сеновал!
Новата застраховка "Муза" ви гарантира редовно хлопане на дюшемето и безплатен доживотен абонамент за нашия бюл ... 76 4 11 -
The_White_Shadow
Проза Това беше. Достигна дъното. Официално вече нищо не го задържаше на този свят. Замисли се за момент- как успя да стигне до тук, къде беше сбъркал по пътя на живота си. Или пък беше един от късметлиите, чиято съдба беше предупределила всичко случило му се още преди да се роди. Не беше сигурен. А и веч ... 59 1 2 -
popolo
Проза » Други Вече трето десетилетие обстрелът не спира. Димът пълзи над изораното от снаряди поле и влиза през всяка пора. Цари оглушителна слепота.
Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да н ... 57 2 4 -
DPP
Проза » Разкази ― Добро утро, красавице! Наспа ли се? Ела при мен, защо си чак в другия край на леглото? ― усмихна ѝ се той и я притегли към себе си.
― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ... 100 5 8 -
di_t
Проза » Разкази От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ... 75 1 6 -
генек
Проза » Хумористична На сиромах Пешо му се отели волът. Е, и той отначало не повярва – по широко ухилената муцуна на добичето помисли, че пак росният му брат е опушвал обора с трева, но сетне... Сетне зърна врящото под корема на вола глава теле, търсещо да бозае, видя и намусените този път физиономии на останалите живот ... 98 5 18 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Имам чувството/усещането (всъщност, най-вероятно греша), че повечето хора, след като ме обидят, не ми се извиняват, защото аз не им се извинявам... след като те са ме обидили! 33 2 1 -
donkooooo
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи Когато се събуди в сумрачната стая, в първия миг си помисли, че завивките са твърде грапави за изискания хотел. Лявата половина на двойното легло беше с изгладени чаршафи, сякаш съпругата му не беше я докосвала. Сигурно е отишла до тоалетна, каза си, ала не се успокои. Имаше нещо нереално в това съб ... 234 2 11 -
exuded
Проза » Разкази Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ... 123 7 10 -
di_t
Проза » Разкази Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо ... 54 2 3 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Любен беше много умен, дори ерудиран- най-младият професор в университета. Но това не беше всичко. Беше и красив- когато човек говореше с него, не можеше да откъсне очи от неговите, блестящи като изумруди. Но притежаваше и още нещо- чар, който не се учи, или го имаш, или -не. Преди 10 години беше на ... 103 12 -
LiaNik
Проза » Повести и романи - Караванюватата крава се сдоби с телето малко преди Коледата, та и то, като майка си е рогато. Ама те е подгонило, щото си сложила ей това на главата си. – и той протегна ръка към мен. Почти се сниших и все пак пред очите ми висна криво сплетения ми венец от тревите, които намерих до Старата чешма, ... 94 5 10 -
akbar94
Проза » Писма Осъзнаваш колко безкрайни са всъщност дългите летни вечери, когато останеш сам, и нещо все не ти достига за пълно щастие. Пускаш си музика, от онези, лесно смилаеми песни, които карат мозъкът ти да работи и да се синхронизира на същата честота. Онези, които те карат да се сетиш за най- прясната си р ... 46 1 -
perperikon
Проза » Разкази Автобусът спря пред мен. Сребрист, със син надпис - „Господарят на времето“. Вратата се отвори. Шофьорът, беловлас старец с тога на звезди ми кимна да се кача.
„Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
- Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца ... 63 1 -
radi.
Проза » Разкази Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам ... 45 -
gevitooo
Проза » Разкази Една отворена врата и светлина. Изпълва ме надежда. Изненадващо е, че толкова просто нещо може да накара сърцето ми да препуска лудо. Седя притихнала в ъгъла и наблюдавам вратата. Кой ли би могъл да се появи точно в този миг? Аз знам кого очаквам, но дали?
Не, нямаме среща, поне не сега. Въпреки тов ... 31 -
di_t
Проза » Разкази Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ... 52 4
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
