-
palenka
Проза » Разкази - Да, разбрахме се, вторник в 7, "Опълченска" и "Стамболийски" входа срещу мола - говореше Мишо с някого, докато влизаше в антрето и затвори вратата зад гърба си.
Събу се, стигна бързо до бюрото в ъгъла и драсна нещо на една бележка и се провикна към отворената кухненска врата:
- Весе, тука ли си?
- ... 119 2 20 -
Plevel
Проза » Разкази Вратата се отвори и колата се напълни със стружки сняг. Жената преместваше кафеза на мястото му, когато пътника подаде замръзналото си лице към нея.
– За малко да ми видите сметката. - протри ръце, една в друга и издиша струя мъгла. Лъхна я на алкохол. – Голям студ, а? В коя посока сте?
Тя не го чу, ... 180 4 15 -
Timbalend
Проза — Господине, къде отивате – попита Божана Цайко Цицинкин?
Той се обърна и видя една красива млада дама, името на която бе забравил и което се опитваше да си спомни, но напразно.
Всичко, което беше сега в главата на Цайко изглеждаше, като картина хвърлена във водата, която губи цялостта си.
Облян в п ... 33 -
troia
Проза » Разкази Решила кобрата да бъде добра. Омръзнало й да е самотна. Запълзяла из джунглата да си търси компания. Внезапно пред нея се появила огромна слоница. Тя била водач на стадото. Изсъскала змията за поздрав и вирнала наперено глава. Животното отстъпило назад и предпазливо се върнало от пътя. Слоновете се ... 125 3 18 -
Plevel
Проза » Разкази Тя шофираше към финала на живота си. Или поне тайно си мислеше, че е така. Натисна газта и усети как шума от двигателя на мерцедеса раздра вените ѝ и се впи в притиснатите от предпазния колан жили. Не знаеше защо го беше сложила. Вероятно по навик. Увеличи достатъчно силно музиката от радиото, толко ... 167 6 7 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца ГЛАВА ДЕВЕТА, МИСИЯТА Е ИЗВЕСТНА
Малко по- надалече, на поляната, кацна неголям бял самолет без опознавателни знаци. Само по крилата му блестяха големи златни звезди. От него слязоха няколко мъже и две жени в пилотски униформи и се запътиха към децата. Сред тях се открояваше светлокос мъж , видимо н ... 14 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Писма Кой си ти ли? Нека ти отговоря, скъпи. Ти си болестта, от която се „разболях“. Моята диагноза. Този, който направи сърцето ми на пепел. Ти си конкуренцията на дявола. Онзи с големите предизвикателни кафяви очи. Един егоист, който не се бори за това, което иска…Този, поставил си маската на студения р ... 52 1 -
Timbalend
Проза Посинял от студ, младежът плава в океана. Вече цял ден бе изминал откакто
Ървин потъна в океана след корабокрушение. Екипажът му се удави и той остана съвсем сам
насред океана в януарска сковаваща нощ.
В погледът на Ървин нямаше живот, а само мъгла и единственото нещо, което се появи пред него беше ... 27 -
Dimitrova.1
Проза Свалям първо блузата. После всичко останало…Накрая гола съм – не без дрехи – без предразсъдъци съм. Душата ми е гола.
Виждаш ли ме?
Чувствата си оставям на масата.
Питаш ме искрена ли съм – виж сама
Питаш ме ще те обичам ли – а ти не ме обичаш ... 69 1 1 -
Джерина
Проза » Други Всяка делнична сутрин вървя по едни и същи улици. От години. Тръгвам по нашата улица, пресичам шумния булевард, минавам край музея, остава ми една отсечка до автобусната спирка. Най-досадната. Сиви блокове отляво, безлични масивни къщи отдясно, а на ъгъла кварталната баничарница изтласква свежестта ... 76 2 12 -
Eipril
Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми "Разклатиха" ми Творческото шампанско.
Тапата гръмна!
Духът на Поезията излетя...
Няма връщане назад! 44 1 4 -
diesto
Проза » Разкази Днес вече ми писна! До гуша ми дойде! Втръсна ми! Омръзна ми! И т.н... всички подобни изрази, с които човек казва колко вече няма накъде да търпи... Така се случи и с мен. Явно прагът ми на търпимост някак се покри с действителната възраст на която съм. Не мога вече да си давам отсрочки и все да чак ... 77 4 6 -
генек
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи 1.
Събуди го пак отвратителният будилник. Някой от предишните обитатели на стаята беше я обзавел в стила и духа на 50-те години – с неудобни мебели от яко дърво, пречкаща се на движенията и погледа стояща закачалка, двоен креват с железни пружини и, разбира се – тенекиеният будилник. Чието тракане м ... 64 3 10 -
Мартин84
Проза » Разкази Чуваше тракането на чиниите, докато жена му ги плакнеше на мивката. Мълчанието по между им, сякаш усилваше звуците от течащата вода и подреждането на приборите по отцедника за посуда. Виждаше отражението на гърба й върху стъклопакета на пластмасовата дограма. Светлината на лампата над кухненската ма ... 119 1 10 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Мия беше родена за научен работник. По-голямата част от времето
живееше в един неин свят на числата. Работеше над един алгоритъм. Беше математически гений, при това амбициозен. Мартин се влюби в нея именно заради това. Бяха пълни противоположности. Но нали те се привличали? Той много бързо разбра, ч ... 160 1 11 -
Филип
Проза » Други Понякога все още бленувам онези живи,
кафяви очи и онази толкова истинска,
свръхестествена усмивка.
Понякога все още, като
мечтая за приключения, за трепет - ... 56 -
yotovava
Проза » Хумористична Мис Ана хапеше стръвно молива. След като се прехласна по уникалната метафора, сега вече търсеше къде да я вмъкне. Отворила правописния и правоговорен речник на българския език, прелистваше страниците трескаво и си говореше на глас
– А – Абсурдно, добре е, има нещо ръ-кащо и твърдо в тази дума
Абсурд ... 155 18 -
ВТ
Проза » Други (Из проект за книга)
Някой може ли да каже кога е излязла от печат за първи път „Под игото“? Някой да си спомня на какво са посветили своите дела народните будители и как са ги възприемали? Не е ли на това робите да се събудят и да започнат да се борят за своята свобода и своето човешко бъдеще? Защо ... 26 -
jonnnn
Проза » Приказки и произведения за деца И ето, събрахме се край реката всички деца. Ваня, на 5 години от 423 училище, Таня, 6 години от 158 училище, Елвира, 8 години от 225 училище, Криси и Венета, на 7 години от 131 училище, Александра,9 години и Роси, на 8 години от 144 училище, Ани и Ина, на 11 и 14 години от 163 училище.
- Хайде да иг ... 56 -
latinka
Проза » Хумористична Часовникът на Правдомир Съсков звънна подканящо,сякаш искаше да му каже” Хайде ставай, бе михлюзин заспал! Кое време е?” Само че той го изрита и изпсува. Първо на ум, а после и на глас, защото не му се ходеше на работа. Но се налагаше! За честта на фамилията, мътните да ги вземат дано! И най-вече за ... 49 1 -
Musical_person
Проза » Други Мая беше съвсем младо момиче, което мечтаеше да се научи да свири на пиано. Имаше миловидно лице, с красиви сини очи, беше с дълга тъмноруса коса, пръстите на ръцете ѝ бяха дълги и тънки, въпреки невисокия си ръст. Девойката посещаваше хор. Един ден, малко преди да започне репетицията, попита дириге ... 80 2 -
Dimitrova.1
Проза » Други Искам да съм фантазията, която те кара да настръхваш.
Искам да съм капките възбуда, стичащи се по бедрата ти.
Искам да се разтапям, като сладолед по меката ти кожа
И да оставам сладък вкус на небцето ти.
Искам да съм всичко, което искаш ти... 104 1 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Писма Седя на дивана и допивам бутилката бяло вино. Пуснала съм си приятна музика и съм запалила ароматни свещи. Облякла съм най-хубавата си червена рокля. Сложила съм си и от яркочервеното червило. Накъдрила съм си косата. А ти си до мен и ме гледаш право в очите. Споделяш ми нещо. Мисля, че ми казваш, ч ... 77 4 -
генек
Проза » Хумористична Старият полковник беше готов за гостуването. Очакваше поканата – че как няма да го поканят, знаеше и как ще прекара тая нова Нова година…
Правилата му са ясни. Когато някой дойде в апартамента му – всичко върви по неговия тертип. Защото е домакин! Каквото каже Той… Когато е на гости – всичко трябва ... 131 3 23 -
Heel
Проза » Разкази Продавачът и купувачът се бяха наострили един срещу друг. Споровете касаеха не само цената на апартамента, но и документите, в които имаше някои притеснителни за купувача неща. Сделката като че ли бе напът да се разпадне. Шефът на агенцията за недвижими имоти нервничеше. Опитите му да овладее ситуац ... 77 1 1 -
jonnnn
Проза » Разкази, Хумористична, Рецензии, анализи, критически статии А такааа , стигаме до точката, където може да използваме изброените блокчета да свършат някаква работа.
Жените по принцип са непредсказуеми същества, затова ще се опитаме да разберем какво обичат да правят. Стандартно се използва метода на ‘фотографирането’ – трудно е да ги следите постоянно и на оп ... 48 2 -
Кентавър
Проза » Разкази Преди много време, в една далечна китна Равнина живяло едно Племе. Боговете били дарили Племето с хубав умерен климат и плодородна земя. Хората били трудолюбиви (поне някои от тях), засаждали земята и събирали добра реколта. Добитък си отглеждали те (най-много обичали прасето), че и някои занаяти вл ... 636 2 11 -
pepsi1975
Проза » Разкази - Курва! Обичах това дете! – изсъска Тишо /нищо че буквата ”р” разпаряше всичко по пътя си/, удряйки с тежкия юмрук облегалката на креслото, което изскърца болезнено и със замах напусна кабинета. Настъпилата тишина в стаята беше даже по-ужасна от последвалите в коридора псувни. Зорница се сви на къл ... 194 7 12 -
Бетон
Проза » Повести и романи Глава 1
В просторном круглом зале с удаляющимися в разные стороны криволинейными туннелями, зашла группа юношей с наставником, - обветренным от времени суровым человеком, со шрамами и седеющими густыми волосами на голове.
- Вот вам по книжке в чёрно-бордовой твёрдой обложкой, и две золотые заколки-п ... 44 2 -
gurhito
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Прословутата летяща мисъл на Наполен: "Всички жени са курви с изключение на моята майка, но нека не забравяме, че и тя е жена." "ляга" удобно в сърцето на всеки един мъж само защото тя автоматично прави жената "мръсна", а мъжа - "чист"! Но, господа, тази "чистота" не е чиста, нито пък е табула раза/ ... 35 -
NorwenaAldren
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Той не беше лъжец. Той бе самата Лъжа. Сладка, увещаваща, убедителна. Красивото отражение на Истината (защото всички знаем колко грозна може да е тя).
Та, лъжата, тя сама вярваше в себе си, невежа за своята природа, готова да се бие до смърт за правотата си. Ето, започнала да ме омайва, убеждава ме ... 218 2 12 -
yotovava
Проза » Хумористична Мис Ана трепереше от вълнение. Най-накрая беше открила прекрасна метафора – шагренови мисли. Три пъти го повтори на глас и всеки път се възхищаваше все повече. Шагрен. Дори звучи някак тайнствено. В един файл събираше всички епитети, които бе срещала из литературните сайтове – тъмни, притаени, отрон ... 100 6 -
Kors
Проза » Разкази Беше студен декемврийски ден. В малката приемна на старческия дом беше пусто. Нямаше никакви хора, освен една възрастна жена, около шейсет и пет годишна, слаба, ниска и леко прегърбена от годините. Иначе изглеждаше добре за възрастта си. Беше с боядисана черна коса, вързана на опашка. Тъжните й кафя ... 110 9 -
ЦветелинаЖулева
Проза » Разкази И пак стоя на бара, облечена с новата си червена прилепнала блузка, подчертаваща хубавото ми тяло. Сложила съм си по-тъмните дънки. Косата ми е на небрежен кок. А ярко-червеното ми червило допълва тоалета.
Пуснали са Sweet dreams на Marilyn Manson. Обожавам тази песен. Наслаждавам се на мига. Колкот ... 70 2 -
mariankrystev
Проза » Хумористична НАШЕНСКА ПРИКАЗКА
На един нашенец му умряло магарето, та се наложило той сам да тегли каруцата си по стръмния баир към селото. Не щеш ли по пътя си нашенецът застигнал дебел държавен служител, който отивал в селото, за да преброи местното население. Дебелият чиновник се настанил в каруцата и загриже ... 99 8 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Вече наближаваха мястото на срещата с момчетата. Слънцето почти беше залязло, затова бързаха да се присъединят към тях и да се прехвърлят зад стените на Долната земя.
Изведнъж небето притъмня и се изпълни с невъобразими писъци, сякаш огромен рояк грабливи птици нападаха беззащитните си жертви.
-Полу ... 31 -
генек
Проза » Хумористична -... Та по новата класификация ти вече не си луд. А човек с рязко безгранично ограничена интелектуалност, с неконтролируем върхови спад на реалното възприемане на света...
Погледнах го. После пак. И още веднъж.
- Я, преведи, докторе...
- Казано направо – същият си си, даже с усложнения, но влизаш в ... 145 7 26 -
NorwenaAldren
Проза Седя сама на масата във бара а насреща ми менят се лица, истории и чувства. Пред мен седите, но ви няма. С представата за вас аз разговарям.
"Истински ли си, не си ли? Ти ли си, или си някой друг? А аз коя съм? Днес една, различна вчера, а утре е само гадание.."
Кафевите очи изпиват ме до дъно. Какт ... 175 2 3 -
brinne
Проза » Разкази Сам не знаеше как времето се бе изнизало, без да го усети, сякаш пясък, който се бе задържал за кратко в дланта му, а после просто бе изтекъл между разтворените му пръсти.
Анита говореше нещо, но той улавяше само отделни срички от думите ѝ, без да вникне в смисъла им. Знаеше, че това е егоистично – ... 133 2 19 -
Нелллааа
Проза Питаме се, кое (кой) ни прави такива далечни от себе си. Може би забързаното ежедневие, или по-скоро хората в него. На един човек е нужен друг човек, за да го промени из основи. И понякога това се случва за части от секундата, без самите ние да го съзнаваме.
Може би най-повратната точка повлияла на ... 58 2
© 2003-2020, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
