31010 резултата
  • Внимавай какво измисляш

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Фантастика и фентъзи
    На вратата се позвъни. Той отмести поглед от компютъра, върна се в реалния свят и на второто позвъняване вече беше при входа. Погледна предпазливо през шпионката. Времето беше такова… Абе, пенсионер човек – не му идваха гости, не чакаше нищо от никъде, кой ли може да е? И поне 50 на сто е сигурно, ч ...   121  25 
  • Защо на Ежко му е тежко

    ИнаКалина (Красимира Чакърова) ИнаКалина
    Проза » Разкази, Хумористична
    Мъжът ми прописа. По едно време, възторжено: “Защо на Ежко му е тежко?!? Защото му е много жешко!! “Викам: „Ъъ... как така?“ А той: „Кое, как така?“ Аз: „Ами, ти си „Кози Рог“. Мъж, зодия „Кози рог“, „фиксва“ проблемите, тоест оправя ги, а ти се опитваш да създадеш такъв в момента..." Той, с апломб ...   105  10 
  • Лятна любов

    protox (Петрана Маркова) protox
    Проза » Разкази
    “Всички са еднакви...”- мислеше си Марина,докато се взираше с празен поглед във въртящия се вентилатор на тавана над леглото си. Закри лицето си с ръце - не искаше да гледа повтарящите се движения на перките,които само й напомняха за кръговрата от любовни разочарования,в който се намираше от известн ...   96 
  • Къде ще те отвее вятърът

    Bistra_Stoimenova (Бистра Стоименова) Bistra_Stoimenova
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    Зелон беше потомствен неудачник - още дядо му бил един от първите, които не одобрили за междупланетно пътуване, а по онова време това било почти равносилно на смърт. Човекът просто бил с очила тип "лупи". Баща му пък изкарал толкова високи резултати на приемните изпити, че решили че е излъгал и прос ...   275  36 
  • (Не) познатите - част 2

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Проза » Разкази
    - Хайде, обади му се. Нищо няма да ти стане. – посъветва я най-добрата и приятелка.
    - Не мога да му звънна. Какво ще му кажа? Аз съм Стела, с която се запозна на партито и с която прекара нощта. Исках просто да ти кажа, че те харесвам. Да, да. Ти луда ли си? – започна да се самоиронизира.
    - Не, разб ...
      32 
  • Джофрата

    vega666 (Младен Мисана) vega666
    Проза » Еротична
    Тя стоеше пред огледалото с издутите си от поредната пластична операция джуки. Лицето й бе въплъщение на сладострастието. Тъмните кръгове под очите й, образувани от безброй порочни нощи, в които отдаваше плътта си на всеки срещнат, можеха да предизвикат порив за драйфане у всеки средностатистически ...   141 
  • Порцелановият чайник 1

    Flavia_Fiore (Феня Сиракова) Flavia_Fiore
    Проза » Други
    1.
    Беше средата на юни. Инспектор Дамян Френцов седеше на пейката в градината и се любуваше на хубавото време. Розите изглеждаха вълшебно, окъпани в слънчева светлина. Чемширените храсти и цветни лехи покрай чакълените алеи го пренасяха сякаш в друг свят. Леля му Ваня обичаше своята градина и полага ...
      95 
  • Още нещо за "Ефекта на Дънинг-Крюгер"

    gurhito (Венцислав Вичев) gurhito
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Невежият човек е жалък, за жалост, той не заслужава съжаление... И да искам, и да мога - аз не мога да го съжаля, защото той ще ме разбере погрешно!   40 
  • Приказка за маймуната с раницата

    NeliKaneva (Neli Kaneva) NeliKaneva
    Проза » Приказки и произведения за деца
    Не сте забравили Нилге, нали? Спомняте си сигурно, че тя имаше две сестрички близначки, които доскоро бяха почти бебета, но вече май са достатъчно пораснали за да ходят и да се опитват да говорят. Казваха се Ейла и Дайра и много обичаха да играят с по- голямата си сестра.
    Един ден трите бяха на поля ...
      14 
  • Превозвач на време

    limeruna (Йоана) limeruna
    Проза » Фантастика и фентъзи
    Минало е толкова много време, че математиците не могат да измислят достатъчно големи числа, за да го обозначаваме. Какво значение има тогава в кой период точно ще те пратят? Важно е настроението на епохата, което ще преобладава, когато отидеш там.
    Надписът светеше със ситни златисти издълбани букви ...
      116 
  • Бялата жилетка /по действителен случай/

    yogimax (Василена) yogimax
    Проза
    По наследство от дядо ми и баба ми имам част от къща в с. Жеравна. От малка през лятото прекарвах незабравими дни сред красивото планинско селце. От чардака на старата ни над 100 г. Къща се открива прекрасна гледка на юг към Стара Планина, на изток към Добромерица. Така се нарича боровата гора. Първ ...   53 
  • Мъртъв град

    Writer96 (Стоян Иванов) Writer96
    Проза
    Ето ме! Накрая пристигнах! Избягах от онзи ужасен, мъртъв град! Още щом прекосих градските порти на новия град, повярвах в думите изписани на прага: " Вие, които пристъпвате тоз праг, нещастието тука оставете!" Дойдох, видях и повярвах.
    Още от градските порти усетих и чух празника на живота, който к ...
      64 
  • Път.. Разкази... Мисли...

    ВалентинаНеделчева (Валентина Неделчева) ВалентинаНеделчева
    Проза
    Пътуваме за да забравим..
    Разказваме лъжи,за да забравим за реалното "лошо"случващо се около нас...
    Мислим за лъжите, и истините всеки ден....Накрая осъзнаваме,че сме попаднали в опасният лабиринт,но твърде късно...
      15 
  • Би ли плакал Дарвин, ако ни види?

    Филип (Филип Филипов) Филип
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми, Рецензии, анализи, критически статии, Други
    Способността на човек да се саморазрушава най-силно го отделя от животинския свят.
    Ако маймуната някой ден се сдобие
    с интелект равностоен на нашия
    и обвзета от любознателност попита
    “защо осъзнавате, че си вредите ...
      46 
  • Наказание

    Нелллааа (Нелина Чаушева) Нелллааа
    Проза
    Има ли по-лошо наказание от това да помниш? Не мисля!
    Най-трудното нещо, което остава от една любов, раздяла, рана.. е споменът.
    Така сме наказвани ние, онези които не загърбват с лека ръка хората, които се борят до момента, в който видат че няма надежда.
    И аз така се борих до край за една любов, из ...
      31 
  • Грешният ангел, глава четвърта

    Сара-Хъстлър (Калина Хаджиниколова) Сара-Хъстлър
    Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи
    Сара се надигна от земята с треперещи ръце. Всичко я болеше, а енергията в нея я задушаваше. Нямаше представа как ще се научи да владее такава сила. Опита се да се изправи, но краката не я държаха и падна назад.
    На около два метра от нея се надигна брат ѝ, кашляйки и държейки се за гърдите. За разли ...
      30 
  • (Не) познатите - част 1

    ЦветелинаЖулева (Цветелина Жулева) ЦветелинаЖулева
    Проза » Разкази
    Стела си направи кафе. Главата още я болеше след снощното парти. Спомените започнаха да я удрят като стрели. „Поне си заслужаваше сега да се мъча.“, мислеше си тя докато пиеше кафето си. След това се погледна в огледалото. Красивата и кестенява коса, не приличаше на нищо, а лешниковите и очи, изглеж ...   50 
  • Приказка за зайчето и лъва

    troia (Катя Иванова) troia
    Проза » Разкази
    Сприятелили се лъвът и зайчето. Хищникът се отнасял надменно с всички, но към зайчето бил мил и дружелюбен. Веднъж му казал:
    – Ти си най-беззащитното същество в гората и аз винаги ще те закрилям.
    Дългоушко заподскачал около него щастлив.
    Друг път му заявил:
    – Ти си най-наивното животинче, но аз нико ...
      98  11 
  • Невидимата Ана

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Разкази
    Когато се зачетеш потъваш дълбоко, дълбоко и забравяш за околният свят. Навлизаш в друг, неразбираем за останалите, които са в този момент около теб и необезпокоявани от никого навлизат в личното ти невидимо пространство. Ти си там за тях и не си там за себе си. Десетки погледи се впиват в теб, изме ...   136  15 
  • Гледната точа

    slaveja123 (Слава Костадинова) slaveja123
    Проза » Разкази
    Бай Георги стоеше на стола, поклащаше се, цъкаше с език и се усмихваше. Но нали си беше сам у дома на никого това не правеше впечатление. А това му състояние си имаше причина и тази причина беше комшийката Радка. И тя беше сама като него. Половинките им си бяха отишли преди време. Нейният от много п ...   53 
  • Сянката 10

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
    Боб се къпеше и подсв ...
      47 
  • Дамаджаната

    breg (Кирил Тенджов) breg
    Проза » Разкази
    Предложението за този излет дойде от сестрите. Идеята беше да измъкнат мъжете си от дома. Ако останеха, щяха да се напият като предишните два почивни дни. Такъв запой стана тогава, че в понеделник и двамата закъсняха за работа.
    Не беше за сефте. Особено като решиха, че виното е вече готово. Тази год ...
      64 
  • Питбула-Пистолет (или за насилието в Америка

    robertratman (R) robertratman
    Проза » Разкази
    А колко хубаво е в тъмното навън. Току-що е спряло да вали. Тротоарите са мокри. Въздухът е чист. Като гъби след дъжд хората са излизат навън да се порадват на хладното време. Денят беше жарък, влажен, не се търпеше, а сега е толкова приятно. Ето ме и мен, щастливо се разхождам. Всичко ми е наред. И ...   96  11 
  • Прости прозрения

    palenka (Пепи) palenka
    Проза » Хумористична, Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Не всеки "опит за летене" е индивидуален стил,
    често "индивидуалният стил" всъщност е липса на стил!
    Да посъветваш лудия да следва мечтите си е все едно да хвърлиш недогорял фас в сеновал!
    Новата застраховка "Муза" ви гарантира редовно хлопане на дюшемето и безплатен доживотен абонамент за нашия бюл ...
      76  11 
  • Съдба

    The_White_Shadow The_White_Shadow
    Проза
    Това беше. Достигна дъното. Официално вече нищо не го задържаше на този свят. Замисли се за момент- как успя да стигне до тук, къде беше сбъркал по пътя на живота си. Или пък беше един от късметлиите, чиято съдба беше предупределила всичко случило му се още преди да се роди. Не беше сигурен. А и веч ...   59 
  • На фронта

    popolo (Иван) popolo
    Проза » Други
    Вече трето десетилетие обстрелът не спира. Димът пълзи над изораното от снаряди поле и влиза през всяка пора. Цари оглушителна слепота.
    Аз и моята нервна система сме залегнали зад стена от романи на Джон Гришам, очаквайки всеки момент прикритието ни да се срути от някой точен откос. Опитваме се да н ...
      57 
  • Тримата гладници

    DPP (SMooth) DPP
    Проза » Разкази
    ― Добро утро, красавице! Наспа ли се? Ела при мен, защо си чак в другия край на леглото? ― усмихна ѝ се той и я притегли към себе си.
    ― Мммм аз да, но ти ми изглеждаш някак недоспал. Много съм гладна ― и тя се протегна и се потърка в ръката му ― какво има за ядене? Мръдни малко да се понаместя, че м ...
      100 
  • Орис 1

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ...   75 
  • Волски му работи

    генек (Георги Коновски) генек
    Проза » Хумористична
    На сиромах Пешо му се отели волът. Е, и той отначало не повярва – по широко ухилената муцуна на добичето помисли, че пак росният му брат е опушвал обора с трева, но сетне... Сетне зърна врящото под корема на вола глава теле, търсещо да бозае, видя и намусените този път физиономии на останалите живот ...   98  18 
  • Грегерия

    gurhito (Венцислав Вичев) gurhito
    Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми
    Имам чувството/усещането (всъщност, най-вероятно греша), че повечето хора, след като ме обидят, не ми се извиняват, защото аз не им се извинявам... след като те са ме обидили!   33 
  • Непознатият град

    donkooooo (Донко Найденов) donkooooo
    Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи
    Когато се събуди в сумрачната стая, в първия миг си помисли, че завивките са твърде грапави за изискания хотел. Лявата половина на двойното легло беше с изгладени чаршафи, сякаш съпругата му не беше я докосвала. Сигурно е отишла до тоалетна, каза си, ала не се успокои. Имаше нещо нереално в това съб ...   234  11 
  • Талисман

    exuded (Владимир Георгиев) exuded
    Проза » Разкази
    Каза на Ая, че отива на работа и затръшна вратата. Изобщо не тръгваше на работа, но трябваше да излезе. Беше летен ден, горещината ръфаше въздуха още в началото на деня. Мина покрай павилиона и си купи цигари. Повървя малко и от друг павилион купи кафе. Изпи го на екс. Това беше дажбата му за деня. ...   123  10 
  • Сянката 9

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо ...   54 
  • Сурогатната майка

    РозалиАнгелова (Розали Ангелова) РозалиАнгелова
    Проза » Разкази
    Любен беше много умен, дори ерудиран- най-младият професор в университета. Но това не беше всичко. Беше и красив- когато човек говореше с него, не можеше да откъсне очи от неговите, блестящи като изумруди. Но притежаваше и още нещо- чар, който не се учи, или го имаш, или -не. Преди 10 години беше на ...   103  12 
  • По времето на баба - 5

    LiaNik (И.К.) LiaNik
    Проза » Повести и романи
    - Караванюватата крава се сдоби с телето малко преди Коледата, та и то, като майка си е рогато. Ама те е подгонило, щото си сложила ей това на главата си. – и той протегна ръка към мен. Почти се сниших и все пак пред очите ми висна криво сплетения ми венец от тревите, които намерих до Старата чешма, ...   94  10 
  • Безкрайните летни вечери

    akbar94 (Ваня Илиева) akbar94
    Проза » Писма
    Осъзнаваш колко безкрайни са всъщност дългите летни вечери, когато останеш сам, и нещо все не ти достига за пълно щастие. Пускаш си музика, от онези, лесно смилаеми песни, които карат мозъкът ти да работи и да се синхронизира на същата честота. Онези, които те карат да се сетиш за най- прясната си р ...   46 
  • Господарят на времето (250 думи)

    perperikon (Пер Перикон) perperikon
    Проза » Разкази
    Автобусът спря пред мен. Сребрист, със син надпис - „Господарят на времето“. Вратата се отвори. Шофьорът, беловлас старец с тога на звезди ми кимна да се кача.
    „Мамка му! Водката ми дойде в повече“ – помислих, качвайки се.
    - Накъде? Напред или назад? – едва сега видях избелелите слепи очи на стареца ...
      63 
  • Моделът

    radi. (Ради  Стефанов Р) radi.
    Проза » Разкази
    Усещането, че нещо се случи доби тръпчив вкус. Тя ми отговаря едносрично – предимно с „да” и „не”, а през останалото време телефонът мълчи и мониторът е тъмен. Нямам прогноза какво би могло да бъде, но се опитвам да отгатна, по-скоро заради амбицията да бъда наясно, а всъщност, вече почти се досещам ...   45 
  • Врата и светлина

    gevitooo (Геновева Атанасова) gevitooo
    Проза » Разкази
    Една отворена врата и светлина. Изпълва ме надежда. Изненадващо е, че толкова просто нещо може да накара сърцето ми да препуска лудо. Седя притихнала в ъгъла и наблюдавам вратата. Кой ли би могъл да се появи точно в този миг? Аз знам кого очаквам, но дали?
    Не, нямаме среща, поне не сега. Въпреки тов ...
      31 
  • Сянката 8

    di_t (Таня Енчева) di_t
    Проза » Разкази
    Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
    - Е, госпожо Аарон, как сте?
    - Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
    Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
    - На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...
      52 

© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.