-
Петър1
Проза Инж. Тодор Илчев беше преподавател по съпромат, техническо чертане и класическа механика в Морското училище - Бургас. Обикновено имахме по два последователни часа по неговите предмети. Часовете протичаха по следния начин:
1 час: 15 минути преподаване на новия урок, 20 минути записване на плана на ур ... 100 3 8 -
1088
Проза » Разкази Здравей, читателю! ☺
Чудесно е, че сега си намерил мъничко време за отмора след дълъг работен ден и си решил да прочетеш моя скромен разказ за едно съвсем обикновено момиче, но изразяващо по свой личен начин своят простичък живот в този толкова непредсказуем и тежък за живеене свят.
Един живот, една ... 115 2 4 -
ХепиХейл
Проза » Разкази, Повести и романи V
Нощта беше към края си. Навън обикаляха само надзиратели. Във всеки сектор имаше по двадесет. Ерик тъкмо се беше отървал от тубите с бензин. Бавно се придвижваше в тази студена вечер. От храст на храст притичваше да не го забележат. Макар и надзирателите да не бяха много трябваше да бъде нащрек. Н ... 31 1 2 -
xubavka
Проза » Хумористична Понякога, ако чакаш на опашка в банков салон, и слушаш комуникацията между служител и клиент, може да чуеш страхотни диалози, и да се чудиш дали случайно не си на друго място?
Диалог между красива служителка и клиент, който плаща на гише:
- Да Ви кажа ли, какъв Ви е остатъкът? – пита служителката.
- ... 79 1 12 -
anyla
Проза » Еротична Профилактика на сивото
(Само за напреднали)
Обстановката в хола създаваше усещането за натрапчива забрава. Сякаш в тази стая не бе влизал никой от години. Отбихме се само за по едно питие при наш стар приятел от студентските години, който с течение на времето се бе превърнал в позабравен стар познат ... 94 2 3 -
latinka
Проза » Хумористична Ей, пак звънна проклетият му часовник, като че не знам колко работа ме чака! Ами единадесет е станало, нали след час трябва да съм при моята маникюристка!!! От три години все тя ми пили ноктите, вече съм и като душеприказчик, ама вчера направо щеше да ме удави в сълзите си. „Не мога, вика тя, да тра ... 70 1 3 -
Maryroj
Проза » Приказки и произведения за деца Ден втори от престоя на Мими в болницата.
Лекари и сестри се суетяха цял ден край нея. Бяха забелязали нейното странно подобрение и не можеха да установят от къде идва то. Пускаха ѝ изследване след изследване, мериха ѝ кръвното, температурата и какво ли още не. Така не установиха на какво се дължи т ... 60 2 -
Ranrozar
Проза » Повести и романи Беше 1912г. една съдбоносна за Балканите и важна за България година.
След тайни срещи,договори и спогодби балканските владетели смятаха, че е време да тръгнат чрез война срещу Султанска Турция, защото считаха,че войната е безспорен елемент от външната им политика и реален шанс за възвръщане на терит ... 65 6 10 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи За живота и за безкрайността
"Безкрайно съществуване във времето. Правени са мисловни експерименти с такова съществуване. В романа на Симон дьо Бовоар "Всички са смъртни", във фантастичен порядък, е промислена ситуацията на главния герой, който се ражда във века на Ренесанса - време на разцвет на вс ... 15 -
Maryroj
Проза » Приказки и произведения за деца Приказки за лека нощ
Имало едно време, така започват всички хубави приказки, така започва и тази приказка. Но дали трябва да започне така? Но ето, че тя вече започна.
И така, имало едно време, но не толкова отдавна, а може би днес, в една далечна страна, а може би не толкова далечна, едно малко моми ... 40 1 -
LiaNik
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Магия без любов
е магия без мечти!
Ако Любовта е магия за хората -
истинската обич е магическото и проявление.
СЕДМА ГЛАВА ... 100 10 16 -
palenka
Проза » Разкази Обикновено по пътя се срещат непознати хора, непознати места, непознати нрави и обичаи. Но понякога срещаш края. Края на пътя си.
Човекът вървеше към върха. Малко тъжен пролетен ден след превалелия дъжд през нощта и смраченото небе. През къдравите сиви облаци се прокрадваха заслепяващи слънчеви стре ... 44 1 -
xubavka
Проза » Хумористична Ентусиазиран мъж, на средна възраст, се реди на касово гише в банка и държи ръкописно попълнена вносна бележка и пари в ръката си. Касиерката го пита:
- Господине, попълнихте ли бележката?
- Да.
- Но, Вие не сте попълнили графа „основание“, за какво внасяте тази голяма сума? Аз трябва да го въведа в ... 92 2 10 -
perfanov
Проза » Разкази Ани стана от пейката, хвана за ръка съпруга си и каза:
-Хайде, да излезем за малко навън. Искам да подишам чист въздух, много ми е напрегнато.
Излязоха пред болницата и спряха до една от линейките. Жената погледна към пътя зад оградата. Минаваха коли и хора. В града живота бе толкова динамичен, че е ... 34 1 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 35.
Оказа се, че може...
И още как...
Но – по реда...
Времето като че беше спряло. Ние живеехме – свикнахме да си намираме занимания, мнозина се увлякоха в учене, в четене, появиха се пристрастени художници и скулптури, музиканти, композитори, певци... ... 36 2 9 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 13
Димитър хич не изглеждаше доволен от въпроса ми за Сабина.
-Отказвам да ти обясня сега – заяви той, настръхнал.
Аз стиснах челюст.
-Все някога ще трябва да ми обясниш – казах – тази история ме човърка и ме дразни. Искам да знам повече за теб, Дими. Не искам да се сравнявам с твои бивши, про ... 63 1 4 -
brinne
Проза » Повести и романи 7.
- Няма да се сетиш какво е станало с документите за закупуване на двата парцела!
Станимир стисна ръката на братовчед си Васко Велинов, който се занимаваше със строителната документация за преустройството на негов съществуващ обект в областния град.
- Тази сутрин ходих в Областна администрация да ... 100 9 14 -
xubavka
Проза » Хумористична Един дядо чака на дълга опашка за пенсия в банков салон. Наоколо е голяма суетня – принтери тракат, нервни клиенти чакат, машини броят пачки, и забързани служители си разменят някакви бързи, и едва доловими реплики. Важен клиент стои на Главна каса и чака разрешение за сложна банкова операция. Прите ... 50 3 6 -
Соларе
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми – Ти въобще...четеш ли?
– Да...Курсът на долара и банковите си сметки !
– А ти, четеш ли?
– Не! Аз броя! Стотинките до края на месеца... 37 1 1 -
palenka
Проза » Разкази Пътят
Обикновено по пътя се срещат непознати хора, непознати места, непознати нрави и обичаи. Но понякога срещаш края. Края на пътя си.
Човекът вървеше към върха. Малко тъжен пролетен ден след превалелия дъжд през нощта и смраченото небе. През къдравите сиви облаци се прокрадваха заслепяващи слънчев ... 110 2 3 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи Анатомия на гнева
" - В борбата се ражда сила. Дори болката може да бъде прекрасен учител.
- Дори болката? - възразих аз.
- Определено. За да превъзмогнеш болката, трябва първо да я изпиташ. Или, казано по друг начин, как можеш действително да познаеш радостта да бъдеш на върха на планината, ако пре ... 18 1 -
ХепиХейл
Проза » Разкази, Повести и романи IV
На площада в центъра на града беше изградена пет метрова платформа. На нея се провеждаха екзекуциите. Императора искаше да може всички да виждат какво се случва с хората, които му се противопоставят. В момента Майкъл беше вързан на върха на платформата. Императора стоеше до него заобиколен от пет ... 25 2 -
Writer96
Проза » Разкази "Show must go on."
Queen
За Джей това щеше да бъде поредната Коледа или последната. Последната, не защото щеше да умре, а защото го уволниха - а той работеше именно като Дядо Коледа.
Всяка година в Лондон, в този безразборно скучен град, единственото събитие, което що-годе даваше повод за развихряне ... 30 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 32.
Гадно усещане е, да знаете...
Камъкът се стовари, усетих рязка болка – макар и мигновена, усетих я в цялата й мазохистична прелест...
После светът наоколо светна...
И угасна... ... 49 2 9 -
СветланТонев
Проза » Разкази Бъдете просто като Ана-Мария
„Да си международен шофьор на ТИР не е никак лесна работа. Хората си мислят, че въртим геврека, виждаме свят и пари бол, но не е точно така“. Такива мисли се въртяха в главата на Пеньо Гетов или, както всички го знаеха Пегето. В момента пътуваше с хладилен камион за Аахе ... 107 3 14 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи 31.
Костюмите за излизането бяха плод на съвместните усилия на Пенлоу и Дин Тон. След катастрофата към тяхната група се присъедини и Гатлинг-младши, който с жар се хвърли в работата. И без това имаше много време – прекалено много за активен млад човек като него...
Та той създаде и “техническата ръка ... 46 2 7 -
perfanov
Проза » Разкази В малкият град, зимата освен студ и сняг, носи и тишина. Улиците опустяват и повечето от тях остават заледени докато се затопли времето. Хората бързат да се приберат по домовете си. Вървят с вдигнати яки по тротоарите, дори не виждат кой минава покрай тях. Единствено украсените магазини и заведения ... 43 2 2 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи Размисли в полунощ
> Сееш мисъл - жънеш действие; сееш действие - жънеш навик; сееш навик - жънеш характер; сееш характер - жънеш съдба.
>
> Уилям Текери
Бяха разбивали сърцето ми прекалено много пъти, в следствие, на което станах предпазлива. Не се доверявах лесно, винаги и до последно се съмнявах ... 23 -
Бетон
Проза » Разкази «СТОЛ ИЗОБИЛИЯ»
Мышцы, отдохнувшие два учебных семестра, готовы насытить третий производственный семестр тремя годовыми стипендиями сразу.
В строительном отряде всё как в Красной Армии, есть: командир Усатый, комиссар Мазоль, доктор от всех болезней Дерешев, рядовые бойцы, и даже «спец» предусмотрен ... 25 -
Петър1
Проза » Разкази Беше ранна пролет. Лекият нощен хлад не бе неприятен. Особено ако си пил порядъчно преди да излезеш навън. Калина ме беше помолила да я изпратя до тях. Не и отказах. И без това всички на купона се бяха понапили. Някои си бяха тръгнали по двойки. Други дремеха над чашите си и разсъждаваха вяло за сми ... 152 4 7 -
Eowyn_Kenobi
Проза » Разкази Момчето вървеше по пустата улица, забило поглед в земята. Защо ли наоколо не се вясваше жива душа? Беше хубав неделен следобед. Сигурно всички бяха хукнали по плажове, курорти и скъпи пътувания. Момчето не схващаше защо хората са такива идиоти. Хабят си парите за глупости, а после – държавата им е в ... 52 1 2 -
written-springs
Проза » Други Да, моята история продължава.
Сещате се, вече споменах. Влюбен съм в една поетеса.
А тази поетеса не иска да чуе за любовта.
Осъзнавам колко отчайващо звуча. И не мога да направя нищо. Наистина. Подхождам с доза ирония. И сам не вярвам колко истина има в нея. Съжалявам. Чувствам се наранен. Чувствам ... 131 1 6 -
АлисънРейн
Проза » Повести и романи Животът между "вчера" и "вдругиден"
"Животът е действие. Ако искаш щастие - действай! Започни да правиш това, което най - много желаеш още сега. Животът няма да трае цяла вечност. Имаш само този момент, белщукащ като звезда в ръката ти и след това разтапящ се като снежинка.", Сър Френсис Бейкън
Няко ... 18 1 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Глава 20
Отворих рязко очи, стреснат от видението, изплашен от силния звук на пистолета и начина, по който го усещах в ръката си... в ръката на Лидера, допреди няколко секунди.
Още невинни жертви, убити от този безскрупулен психопат. Виктория все още плачеше в ръцете ми, явно без да осъзнава, че за ... 27 1 -
Ranrozar
Проза » Повести и романи Руската Империя, след величието на Цар Петър Първи (Велики) бе водила няколко големи войни с турските султани. В продължение на триста години династията на Романови разшири Русия териториално на юг, създаде фортпостове и крепости край Черно и Азовско море, пристанища като Одеса, Севастопол и Симферо ... 100 9 15 -
palenka
Проза » Разкази Кристина отвори външната врата възможно най-тихо, като превъртя ключа буквално безшумно, за да не събуди спящите, ако имаше още такива. Братовчедка ѝ спеше в малката стая, а племенникът в хола. Втора година студент, който едвам изтърпя първата в общежитието. Всичко друго се преживяваше там, но дребн ... 57 1 2 -
Петър1
Проза Цитираш мъдри мисли на известни личности.
Аз разказвам за поети и учители.
Казваш ми как да живея и как - не.
Аз живея.
Ефектна си, показваш си новите татуировки, загатнатата голота примамва неопитното око. ... 109 5 6 -
генек
Проза » Фантастика и фентъзи ТРЕТА ЧАСТ
27.
Предполагам – някои въпроси имате...
И даже зная какви са...
Най-напред – как така успявах да потуша за ден-два искрите на пожарите? ... 47 3 6 -
ГабриелаКънева
Проза » Писма Обичаше безрезервно.
С цялата си душа.
Прощаваше всичко, колкото и да я боли.
Защото обичаше.
Не беше от момичетата, които обичат скъпи ресторанти и морска храна. ... 146 3 7 -
Heel
Проза » Разкази Когато ужасяващото премятане, въртене и сучене спря, Дия Динова се опита да разбере къде се намира и какво се е случило. Съзнанието й обаче отказваше да се задейства. Малко по-късно, макар да виждаше всичко двойно и замъглено, успя да схване, че се намира в жалките останки на семейния опел.
Първо я ... 54 1
© 2003-2018, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.