32261 резултата
Беше есен. Тогава още обичах есента. Топлата, настръхващата, цветната, мъгливата.
Бях сама навън. Наоколо се гонеха и пищяха деца. Момче в клин и слушалки на ушите профуча край мен. Въздухът се раздвижи и стана на пластове. Ароматизатор за дрехи, афтършейв, хормони. Няколко чифта ръце се протегнаха ...
  196  20 
В ситуационните измерения на обществена заплаха и криза, каквато представлява актуалната коронавирусна пандемия, прогресивно разширяваща обхвата си, от ключово значение за поддържането на балансираното и възможно най-ненарушено психическо функциониране на личността се оказва съвкупността от позитивн ...
  46 
Все още не мога да събера мислите си след писмото ти. Защото се познавам – подчинявам всяко изречение на дъблоки съмнения. А ти копнееш именно за този мой отговор.
Преди всичко...
Искам да те попитам – наясно си какво се случва, когато човек си играе с огъня, нали?!
Трябва да призная, че през цялото ...
  77 
Вдох глубокий. Руки шире.
Не спешите, три-четыре!
Бодрость духа, грация и пластика.
Общеукрепляющая,
Утром отрезвляющая ...* ...
  30 
Като рекоха, вирус, та вирус! Опасен – толкова, че го короноваха! С други думи, има намерение да царува. За това трябвало да сме бдителни, така ни призоваха! Мен да призовават, мен, който съм олицетворение на съзнателността! Изслушах всички наставления, призиви и предложения за глоби и свиках домаше ...
  34 
"Плаването в морето винаги носи трагедии..." , мислеше си морската сирена, носейки се на вълни от тягостни мисли. Морският бриз разнасяше спомени от един изгубен живот. Внезапно я връхлетяха чувства, които сякаш принадлежаха на друг. Тогава тя го видя.
Блед моряк с дълга и гъста черна коса. Кротко с ...
  46 
Юлското слънце сипеше жар върху крайпътното заведение ‘Хайуей стар‘. В заведението нямаше никакви клиенти. Беше тихо, чуваше се само монотонното жужене на климатика. Рафаел дремеше на бара и от време на време разсеяно хвърляше поглед към огромния стенен телевизор, където течеше реалити шоуто ‘A day ...
  19 
Ден 2-ри
За първи път днес отивам до супера под режим. Заставам до червената линия, отбелязана на плочките, на два метра зад предния кандидат купувач. До вратата седи един чичко и вдига ръка, като дойде ред някой да влезе.
Рафтът с олиото е ометен. На горния се мъдрят от 2 литра нагоре туби на "криз ...
  139  30 
Питаш какво направихме ли?
Веднага ще ти отговоря. Нищо. Изписахме хиляди думи за нашата история, но така и не си казахме очи в очи как стоят нещата между нас. Преглътнахме думите си. А сега те стоят като камъни в гърлата ни и ни убиват бавно ден след ден. Действахме като на шега. Правихме се, че то ...
  21 
Глава 34
Настанихме Дими на леглото в неговата спалня и аз се поколебах. Не знаех точно какви лекарства му бяха назначили в болницата, но не знаех кого да питам и на кого мога да вярвам. Най-вероятно имаше нужда от обезболяващи, може би антикоагуланти… усетих, че не съм сигурна и се изнервих. Дими в ...
  35 
Денят беше важен. Много важен. И рисков. Изключително рисков.
Трябваше да отида до магазина за някои продукти. Така че за пореден път моите домашни ме подготвяха за трудната експедиция. На Магелан му е било лесно – открито море, простори, обикаляй си Земята с кеф... Да го питам сега и тук… Кеф…
Даже ...
  80  18 
Какво направихме с теб?
Какво извършихме?
Че от невъзможност сме прокълнати...
За какво си мислиш, докато ме губиш? За какво разсъждаваш, докато приемаш за даденост нашата среща и я помилваш с перото на великата мисъл – „Така е писано“. Сто пъти си повтарям. Не е нужно да си далеч, съзнавайки, че съ ...
  92 
Още от детството си, човекът е подготвян да гради бъдещето си последователно, стъпка по стъпка и с мисълта за по-добър живот с години напред. Родителите му говорят, че за да работи престижна работа, която да му носи доходи и самочувствие, трябва да учи и да е постоянен. Расте с мечти да има по-хубав ...
  22 
- Познавам те...
- Наистина ли… та аз самата себе си не познавам, как може да твърдиш, че ме познаваш… Сега ако се усмихна, какво ще си помислиш? Че съм силна и въпреки болката се усмихвам или, че съм лицемерна и крия истинските си чувства и се усмихвам, въпреки че боли.
- Не зная, ти ми кажи… за не ...
  62 
1. Един се напил и започнал да се оплаква на някакъв непознат.
- Брато, не съм гей, ама жена не мой ми го дигне...
- Ка тъй бе?
- Ми, става ми само от кози, овце и секъв такъв добитък.
- Ама ти си абсолютен изрод!... ...
  82  11 
Няма никакъв смисъл от нас, цветята. Цъфтим, опрашваме се,
прецъфтяваме, после всичко се повтаря. Защо се повтаря, не знам.
Какъв е смисълът?
Ами Космосът?
Слънца, планети, галактики... избухване, сливане, поглъщане... ...
  149  10 
" Събудих се твърде рано. Мислите ми бяха неспокойни и флиртът им със съня се оказа краткотраен. Навън беше тъмно, както в зимните дни, когато майка ми ме будеше рано-рано за училище. Излизах сънен на двора и студът ме сковаваше. Вървях пеша до училището, всеки ден по едно и също време. Злото куче в ...
  15 
И защото всяка трудност се преодолява с любов, започвам да търся субект, в когото да се влюбя. Оглеждам се, ама нали е карантина - наоколо само мъжът ми. Друг субект на живо няма. Боли ме глава - пази Боже- надявам се не е от започващ процес по подготовка за „коронация“. Просто съм изморена, денят, ...
  79 
Ден 18-ти от домашната карантина: тръгвам на експедиция до хола, с междинен лагер в антрето. За по-пълна илюзия, че съм в планината, отварям вратата на тоалетната и се провиквам за ехо. Вместо ехо, комшията отгоре ми крещи, че съм му стреснал котката и тя се е изпуснала на килима. С ново провикване ...
  25 
Фериботът е огромен. Поне така ми се струва. По-висок е от мен. Гледам го от пристанището и се удивлявам. Много автомобили влизат в огромния му корем, паркират съвсем близо един до друг. Хрумна ми, че при вълнение ще се сблъскат и ще ожулят лака и страничните лайсни. А отворът отзад поема още. Край ...
  116  13 
Не помня кой точно беше казал, че философът е човек, който не приема заобикалящия го свят като нещо подразбиращо се от само себе си. В тази констатация има горчива доза истина. Оказа се, че българите като цяло са доста далеч от титлата "философ". Те в много голяма степен се самозабравиха. Преминали ...
  77 
РУДОЗЕМСКАТА ОБОГАТИТЕЛНА ФАБРИКА
Рудоземската обогатителна фабрика е проектирана от Механобр – Ленинград, СССР (днес Сант Петербург, Русия). Строена е през 1952-ра и началото на 1953-а. Същата година през май
фабриката е пусната в експлоатация, а официално е открита на 07.11.1953-та. За времето си ...
  75 
Дните се превърнаха в седмици, седмиците - в месеци. Всяка сутрин Сакрил се качваше на скритата полянка, където го чакаше малката му войска. Позволи на гнева си да расте, укрепи го и свикна с него. Дотолкова, че спря да се усмихва и да се забавлява на шегите на другите.
Лицето му стана по-сурово и с ...
  35 
- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...
  17 
Дунапрен трудно можеше да обясни с какво точно го завладя Стела. Сините очи, одухотвотеното излъчване, стройното тяло? Или всичко това заедно? Беше виждал много мацки с подобни качества, но при Стела имаше нещо различно, недоловимо. Синьото в очите, излъчването на лицето, тялото – всичко беше точно ...
  52 
Наум Наумов беше маниак. Маниак на тема паралелни светове. Прекарваше почти цялото си време, когато не подреждаше документи в малката си канцеларийка в общината на провинциален град и не спеше, в размишления какъв би бил животът му, ако в определени случаи в миналото беше предприел действия, или обр ...
  33 
Ако знаех за начина, по който ще ме гледаш, докато вечер се събличам пред огледалото, и за това как искащ и молещ ще се разпадаш на малки частици, които ще те теглят към тялото, което си сънувал ненаситно нощем и си рисувал неприлично денем в мислите си, в миговете на мъжка самота, преди мен, когато ...
  159  21 
Отворих плахо и безнадеждно едното око.
- Стой! Къде ще ходиш?
Така си и знаех. И защо трябваше да се връщам пак в тая реалност?
Бавно надигнах втория клепач, с мъка концентрирах поглед в тавана. Те не обичат да ги гледаш в очите, но пък нямаше как да сведа глава надолу – на кревата бях. А и задължи ...
  110  21 
***
Поезията е безсмъртна птица.
Тя прелита от душа на душа
и от век на век.
  16 
Затварям очи. Аз и ти. Хванати за ръка. Вървим през гъста гора, осеяна с разноцветни листа. Вятърът духа, но мен не ме е страх, защото съм с теб. Преминаваме през трънливи храсти, които се опитват да ни отдалечат един от друг, но въпреки това ние не се пускаме. Продължаваме смело напред. Озоваваме с ...
  41 
/Рис/к/ов Апокалипсис/
– Пак старата песен! – каза той на Едвин. – Какво значи „алена“?
– Това значи червена.
– Червеното си е червено, нали така? Защо тогава да се надуваме и да казваме „алена“?
Джек Лондон "Алената чума" ...
  21 
22.05.2019.
Днес работих 6 часа. Общо за деня, 12 свирки.
8 на случайни клиенти, по 25 лева = 200 лева
3 на редовни клиенти с отстъпка, по 15 лева = 45 лева
1 на полицай. Както обикновено, взе ми 50 лева ...
  108 
Ние с моя партньор, следователят-човек, наистина бяхме изтеглили късата клечка. Така се оказа, докато Глухарьов умело шофираше по вече почналите да се задръстват улици на района (все пак вече беше към осем) и ме посвещаваше в подробностите по случая. Трябваше да му се признае безспорното умение, с к ...
  13 
РЕГИОНАЛНИЯТ ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „СТОЮ ШИШКОВ”, СМОЛЯН
След дългото ми отсъствие от този край, реших отново да посетя Регионалния исторически музей „Стою Шишков” в Смолян. Докато изкачвах стълбите към него, се обръщах към града и се радвах на изключително красивата му гледка, а отвсякъде ме обгръщаха ...
  78 
‘На психотеста показа добри резултати – не е импулсивен, по-скоро търпелив, умее да бъде дискретен, по-скоро интровертен тип. Склонен на морални компромиси заради материални ползи. Има потенциал да бъде прагматично лоялен. Няма да ухапе ръката, която го храни. Смятам, че е подходящ.‘
‘Сигурен съм, ч ...
  30 
Знаеш ли за болката ми?
Подозираш ли за нея?
Ето тук си заседнала. В гърлото. Понякога се трансформираш в кипяща вода, изливаща се от очите ми. Ти си тишината, която не споделих с никого. Ти си споменът, който запазих за себе си. Ти си истината, с която продължавам да живея. Може би дори мечтата, ко ...
  132 
22.
Че казах – началници. В инспекторатите има назначени служители. За контрол и методическа помощ на учителите. Тоест – трябва да са най-най-добрите в района, за да насочват и ръководят учебната дейност.
На теория…
На практика… Споменах какви са. Последен случай преди пенсионирането. „Експертка“, н ...
  25 
Събудих се от тръскане и крясъци. Нещо люлееше Нашият човек, а наоколо… Врява, истерии, викане…
- Ма, и тоя лудият ли…
- А стига, де! Щом и шашавите тръгнаха по банките…
- Абе, я се махай с тия твои сто лева… Аз десет хиляди лева за погребението опазих, трябва спешно да ги обърна в пари…
- Десет бон ...
  59 
Мина дремеше в спалнята, нейният първи дом от сума ти време насам.
- Мамо, след малко тръгвам, баба ме чака пред супера да ѝ помогна с покупките. Дядо пак се е отплеснал в ателието и не си вдигал телефона. Оставям ти и и сок, и вода, и лекарствата са на шкафчето.
Дъщеря ѝ както винаги влетя като ура ...
  173  24 
2.
Паркът
Той поръча обед от близкия ресторант. Седяха на барплота и се наслаждаваха на топлата пица с прошуто, гъби, маслини и много моцарела. Влади бе поръчал две – една голяма и друга, по-малка, за Людмила. Той омете своята буквално за минути.
- Леле, ти все така ли ядеш? – попита го Людмила с по ...
  34 
Предложения
: ??:??