-
jonnnn
Проза » Разкази Пандора 1 _ началото
*** Пандора е малка луна от 2154г., където е сниман филма Аватар през 2009 г. Странно, някои я наричат сега ‘Откровения’ ***
Всичко започна след като се свързах със старата си приятелка, на която носех чантата в началното училище. След много приказки тя ми спомена за едно прекра ... 77 1 3 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Ако си се изгубил - спри, огледай се и намери верния път в сърцето си.
2. Модата - моментна картина на обществения вкус.
3. Фалитът е естествен край на прекомерния риск.
4. Когато си желал нещо с цялото си сърце, неговото сбъдване те изпълва с щастлие.
5. Понякога границата между шегата и глупост ... 40 4 -
esenna
Проза » Разкази Из цикъла "На турне"
Момера беше хубава още като момиче, а сега и като млада жена – гъсти черни коси, черни очи, малко носле , изписани устни. Малко по-висока от общоприетата хубост за висока жена, тя компенсираше тази си несъвършеност с кръшна талия и дълги крака. Момера – или Мими, както я наричах ... 52 4 3 -
esenna
Проза » Разкази Из цикъла "На турне"
Жана беше силна и смела жена. Пореше живота с широки и решителни крачки. И бързаше, и не бързаше. По-важното беше, че никога не спираше. Никога, на никаква цена! Това беше нейната цел в живота – постоянно движение.Едни се бореха да летят като орлите – високо и вечно, други се бо ... 57 1 5 -
Eipril
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми Ако разбирате какво си говорят птиците. Ако облаците са нещо различно за вас от всеобщата представа за тях, то горещо ви препоръчвам
намирането на съпруга - счетоводител!
Така ще избегнете мизерията и гладът, които неизбежно ви очакват. 49 2 -
svetlitschka
Проза Раздавката премина в минорно настроение. Поплакаха си с родата и се утешиха взаимно, спомниха си най-щастливите години, преживяни заедно. "В здраве и болест, в радост и горест, докато смъртта ви раздели"- бяха им чели на младини в гражданското. Но Славена все се надяваше, че последният тежък час ще ... 130 5 12 -
LiaNik
Проза » Разкази „Защо не литваш птиче?” – се замисли човекът, подпрял лактите си на малката тераска, гледаща към красивите планински върхове. Едно малко птиче подскачаше несигурно с крачета по дървения парапет и размахваше крилце. Върху другото, стрък от планинска лепка* се беше увил така, че не даваше всичките пер ... 144 9 14 -
meteor
Проза » Разкази, Еротична Художникът излезе от "Баронесата" почти минута след Ева. Разбира се, забрави да остави дребните стотинки за кафето. Снежи си го знаеше отдавна и този факт не й направи никакво впечатление. Тя получаваше заплащане, колкото да се каже, че не е без хич. Но се беше разделила с приятеля си преди година и ... 65 6 8 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Една приятелка на г-жа Анна имаше
къща в Родопите.В едно малко селце
на височина 1800м., до което се стигаше по живописна серпентина. Тя казваше:
- Хайде, еле с мен! Приказно е. Ще ходим да берем мащерка и риган. Хората са чудесни, много гостоприемни и добронамерени. Но си е страшничко. Близките къщ ... 41 1 2 -
АлисънРейн
Проза Опитах се да те облека в недостатъци, но можах да се сетя само за един, а именно, че стъпваш върху сърцето ми и ме караш да плача...
Пътят ми беше като на всички останали (разбит, окалян, на места с бездънни ями) ...
Мислите ми отново препускат към дебрите на безцветното ми, безцелно, дъждовно същес ... 34 1 -
Plevel
Проза » Разкази Не забелязвах другите клиенти. Имаше ли всъщност други? Може и да е имало, но в онзи момент се чувствах като в капсула. От онези, които са пълни с вода, със звезди и две фигурки на мъж и жена. Дишах под водата. Белите ми дробове се бяха видоизменили на хриле. Той прехвърли косата ми напред и ме вдиш ... 124 8 13 -
donkooooo
Проза » Разкази, Фантастика и фентъзи (ужаси)
В десет без петнадесет пристигнах на войнишката поляна, а пет минути по-късно дойдоха Филип и Кристина. Двамата бяха помъкнали огромни раници, сякаш носеха хранителни запаси за векове и аз се почувствах смешен с моята малка чанта, в която имаше само бутилка ракия, бутилка безалкохолно, тарел ... 160 2 6 -
palenka
Проза » Разкази, Хумористична "Те ще ми кажат на мене!" мислеше си Ренката, както ѝ викаха колежките, докато пишеше поредния имейл до французкия Гошо, както наричаше пред тях Жорж, с който имаше връзка в сайт за брак с чужденци. Все я подпитваха, все се бъзикаха, но на Ренка не ѝ пукаше, само след седмица Гошо щеше да дойде от Н ... 142 5 21 -
brinne
Проза » Повести и романи 25.
- Не е трябвало да се раждам!
Маргарита подскочи от тихото гласче на Вяра и веднага отиде до нея. Момичето седеше сгушено на фотьойла в стаята ѝ и прехвърляше безцелно каналите с дистанционното. Очите ѝ изобщо не гледаха към екрана на телевизора.
- Не говори подобни неща, мила моя – каза тихо Ма ... 86 5 11 -
ИнаКалина
Проза Вампир!!...Седем безопасни игли, два червени конеца, сребърен кръст, чесън...дървен кол нямах, но слънцето си носех!... С него, без него, явно - нищо не помага! Ни-що! Нищо! Няма такъв вампир... Наистина, почнах да се чудя... дали пък не е някакъв генно модифициран екземпляр?! Отвън да прилича на ва ... 127 6 13 -
perfanov
Проза » Разкази -Добре ли изглеждам? - попита Илия.
-Добре си - отговори съпругата му и се усмихна. - Ако искаш не слагай вратовръзката, при такива събирания е нужно да имаш въздух.
Бившият военен, сега пенсионер, се огледа още веднъж в огледалото, обърна се и погледна към часовника на стената.
-Аз излизам - каза т ... 40 1 -
Eipril
Проза » Други Дайте ми по-дълъг (голям) лост (пост)
и опорна точка
(на жълта плочка)
и аз, ще повдигна (преобърна) Земята (България)
(надолу с главата)! ... 75 2 6 -
Samodiva
Проза » Приказки и произведения за деца Аромати на билки изпълваха стаята и като ручейчета се стичаха по студеното стъкло. Момиченцето едва дишаше под пухкавото одеяло. На горещото му чело мокри след температурата косъмчета рисуваха странни ребуси.
В това време домашните детски кошмарчета си шепнеха загрижени в ъгъла зад гардероба – догов ... 26 -
Блу
Проза Фенчето : Публикация 2
Била съм влюбена преди
Но ти, но ти, но ти...
Тез твоите очи!
Ела, о мили ме вземи.. ... 137 7 17 -
Йофиел
Проза » Повести и романи, Хумористична След полунощ, когато всяка светлина в прозорците вече е угаснала, когато последната капка вино - изпита, и всички вече са заспали, улиците са празни, а луната бди над пустите бреговете на бушуващото се море. Тогава, и само тогава, по крайбрежната алея на малкото градче, наречено Бургас, се случват н ... 87 3 -
Cveti_e_LuDa
Проза » Разкази На дивана беше топло и уютно. Лина погледна нервно часовника, висящ небрежно около нежната й китка, стресна се и рязко извади телефона изпод одеялата, под които и самата тя се бе затрупала в близките 3 часа. Заби поглед в екрана и въздъхна с облекчение. Имаше още един час на разположение за домашно ... 146 5 11 -
exuded
Проза » Разкази Елитно изглеждащ господин върви по улицата и се откроява. Не заради цвета на костюма – той е по-скоро черен, доколкото може така да се каже за тъмносивото в мъглявото време на началото на пролетта, когато клоните на дърветата са още черни, небето е ниско и влагата е подгизнала цветовете. Не и заради ... 84 4 8 -
670301
Проза » Еротична Час пик. БМВ-то пълзеше от задръстване в задръстване. Владко възбудено разказваше от задната седалка как днес ги карали да вземат по една дъска и да се пуснат от единия до другия край на басейна. Радо му хвърляше поглед в огледалото и му се усмихваше.
- Татко, мама каза да минеш да й платиш курса по ... 75 2 -
ВеселинаРайчева
Проза » Разкази Поете, ще се взра в душата ти ранена, ще те обърна пак към мисъл съкровена.
Четиристотин петдесет и девет години, седем месеца и деветнадесет дни ни делят от деня, когато меланхоличният ми ежевечерен кошмар беше най-безпардонно прекъснат от моята сладка леля Ели. Онзи вой на койот накара крехките ст ... 50 1 2 -
Mazaco
Проза » Разкази, Еротична "Зузана" – прошепна Павел сам на себе си и облиза устните си, като че ли предусещаше какво ще му се случи по-късно вечерта. Но всъщност го правеше по навик. Жената с която трябваше да се срещне, много ясно му беше писала на месенджера : "But no seks" ( но без секс), и той не таеше големи надежди да ... 234 2 16 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Имам една поредица с героиня г-жа Анна. До сега съм пуснала само един разказ, криминален. Четейки ги, пред вас ще се оформи тази моя любима героиня :)
========
Госпожа Анна е около 65 годишна. Слаба, със запазена фигура. Косата
й е съвсем бяла, леко чуплива, пухкава и като облак обрамчва лицето И. Т ... 32 2 5 -
meteor
Проза » Разкази, Еротична В кафенето вече беше топло. Ева си пиеше чая и лицето й изразяваше онова странно-притегателно чувство, което художникът познаваше от сънищата. "Как е възможно?" си мислеше той... "Това на мен ли се случва - трябва да отида да се прегледам на лекар. Нима сънищата могат да се материализират??". Плахо ... 91 5 18 -
written-springs
Проза » Други Спестих ти много неща.
Знаех, че е писано да приключим още в самото начало...
***
Каква усмивка само! Тази жена беше опасно красива. Подпряла глава на ръката си, крадеше всяка моя мисъл. Косите й... можех да си представя колко меки и леки са, като перце. Носеше очила с тъмна рамка, светлината в стая ... 85 4 6 -
TytoALBA
Проза » Разкази, Хумористична – 1 –
В покрайнините на едно предбалканско село се шири Деветашкото плато, на дъното на което, необезпокоявана от никой, си тече река Осъм, а от двете ѝ страни – стръмен скалист бряг. Нарича се яр. И на едно място ярът поема и рязко се завърта почти на 90 градуса от реката, а тя продължава да си теч ... 103 1 1 -
Plevel
Проза » Повести и романи Ръцете му се бяха сковали от студ.
- Студено ли ти е? – го попитах
- Не, не ми е студено. – отвърна, разкривайки бялата си усмивка – Просто съм гладен като вълк. Не ти ли остана още един сандвич?
Продължение 2-ра част
- Защо се смееш? – попита ме мъжът, а на мен за малко да ми излязат и сълзи. ... 138 11 13 -
vega666
Проза » Разкази Завесата падна. Мая се прибра в къщичката за реанимация, а Алфонсо се изкачи на бегом по стръмния баир над плажа до станцията, в която пребиваваше на почивка. Щеше да се отдаде на дългите си тренировки на спортната площадка зад училището. Да играе на висилка и на успоредка, а после да направи втория ... 108 11 6 -
vega666
Проза » Разкази Посвещавам този разказ на Полин Реаж - авторка на нашумелия роман "Историята на О"
Чо се роди в студен мартенски ден на един каварненски миндер. Баба му - стара уруспия, помогна за израждането на свидната рожбица, защото всичко стана толкова набързо, като в амерички хорър. На майката - измъчена жени ... 135 8 9 -
Heel
Проза » Разкази Вратата изскърца и се отвори рязко. Съпругът на Полина Саралиева Мариян влетя в спалнята. По бузите му бе избила нездрава червенина, очите му гледаха трескаво. Пристъпи до леглото и скръсти ръце на гърдите си, очевидно се канеше да каже нещо важно.
– Поли, имам проблеми в работата. Днес трябва да пъ ... 74 2 -
di_t
Проза » Разкази Аз и Дечката сме братовчеди и приятели. Живеем наблизо
един до друг в махалата. Заедно с него съм от както сме се пръкнали на този свят. Нямаме тайни един от друг. Заедно ходим да тарашим дърва от гората, заедно се наливаме с бира по Гергьовден, и на сватби и кръщенета сядаме един до друг. Научиха н ... 132 1 13 -
РозалиАнгелова
Проза » Разкази Не,той не очакваше друго. Беше достатъчно умен, за да знае, че да се опитваш да промениш когото и да било е "кауза пердута". Или приемаш човека какъвто е,или-не. Само наивник би вложил напълно излишно енергията си в такова начинание. Разбираше също, че едни хора биха го упрекнали, че е слаб; други- ... 66 10 -
meteor
Проза » Разкази, Еротична Докато чакаше боята на готовата вече картина "Първата Жена" да поизсъхне малко - художникът заспа. След около двайсетина минути се събуди от сладката дрямка и прецени, че вече може да положи лака. Той щеше да пази картината от избледняване и подобни. Не винаги лакираше картините си - но тази... беше ... 109 3 22 -
written-springs
Проза » Други През целия път на това опознаване се питах възможно ли е да има такъв силен човек...
Или по-скоро... толкова тъжен, същевременно перфектно заблуждаващ близките си...
***
Смущение. Обърканост. Озадаченост. Неяснота. Лека паника. Като притъпен нюанс на чувствата. Там... някъде далеч в съзнанието. Ярос ... 105 3 7 -
Plevel
Проза Дядо ми – бащата на майка ми, беше тъжен и деликатен човек. Той много рядко се усмихваше и като се напиеше, казваше на баба, че някоя сутрин ще го намери обесен на асмата в двора. Всяка вечер, той напиваше болката си с Мавруд, приготвен от лозето на двора. Спомням си, че през студентските години бях ... 243 13 30 -
rumbic
Проза Това не е точно история, нито пък разказ, който заслужава някакво особено внимание, това просто е лично преживяване, което реших да споделя.
От известно време живея в Белгия и полагам някакви усилия да се справя с местния език, в моя случай – нидерландски, можеше да е и френски!
Езиците никога не са ... 172 6 22 -
esenna
Проза » Разкази Из цикъла "На турне"
Аз съм най-красивият тон на вселената – фа диез! Чуйте само как звучи името ми – фа - ди - ез, като ангелска музика, гали ухото, истински балсам за душата. Аз съм Божествен тон – светя със златиста светлина, разпръсквам прелест, съвършенство и благодат! Ако надникнете на пианото ... 64 2 6
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.