-
АлисънРейн
Проза Поредната творческа вечер придружена със заглушена музика, китайска храна и студена бира.
Само ние, човешките същества, бяхме способни да си спомним думи казани преди цифра време и да изпаднем в размисли, и страсти доста след това.
Думите... Онази неразривна част от нас, която понякога успяваме да о ... 47 2 -
Eipril
Проза » Други Борис се прибираше със служебния бус от работа втора смяна. Както обикновено, всички се натовариха след тежкия работен ден. Едни намръщени, други усмихнати, всички стискащи в ръце найлонови торбички с работни дрехи. Може би и дрехите се радваха заедно с работниците, че е завършила работната седмица. ... 88 2 6 -
exuded
Проза » Разкази Подадоха си ръце.
– Значи имаме сделка! – засмя се доволно наемодателят. – Нал тъй казват младите?
Този отсреща пое ръката, като преди това я огледа през очилата си, за да се увери в нещо, и потвърди:
– Сделка!
После си помисли: каква сделка? Но се поуспокои при мисълта, че всеки договор е сделка, к ... 70 2 7 -
brinne
Проза » Повести и романи, Еротична 15.
Маргарита застана до прозореца и загледа навън. Дори не включи осветлението в стаята. Мекият сумрак на лятната вечер я обгръщаше. Отвътре всичко в нея трепереше. Не можеше да формулира мислите си, защото чувствата доминираха. Не искаше да бъде сдържана. Разумна. Искаше поне за малко да се почувс ... 183 8 23 -
NeliKaneva
Проза » Приказки и произведения за деца Всички туристи, когато отидат в един северен град, непременно се снимат до фонтана, който местните наричат „Фонтанът на Аманда“. Според някои от тях, момичето в центъра му, което е заобиколено от няколко морски лъва и още толкова риби, е русалката Аманда, която е позирала на скулптора преди повече о ... 34 4 -
Eleya
Проза » Повести и романи ЩЪРКЕЛОВИЯТ СНЯГ
Тази година щъркелите подраниха заради хубавото време още преди да дойде астрономическата пролет. И това им изигра лоша шега.
Температурите рязко спаднаха до -10 градуса под нулата и на сутринта вече валеше сняг. Едри, гъсти снежинки затрупваха нивата, водоема и двойката възрастни п ... 28 2 -
Марчетоо
Проза » Фантастика и фентъзи Подготовката за зимния празник кипеше усилено.Слугите чистеха всичко в двореца до блясък.Голямата дъбова маса бе покрита с бяла покривка,а към мраморните колони бяха прикачени сребърни и дантелени завеси.Марджари се бе облегнала на стената и наблюдаваше суетенето.Някой я докосна по рамото и щом се о ... 25 -
Anita765
Проза » Хумористична Боже, Боже, ако знаете с какъв въпрос се сблъсках в така нареченото виртуално пространство… „ Защо така, бе мацки?” и никаква конкретика. Защо какво? Наричаме мъжете с различни епитети ли? Той да не би да си мисли, че наричаме мъжете само с изброените от него епитети. При това живо женско въображени ... 93 3 10 -
СветланТонев
Проза » Епиграми, Миниатюри, Афоризми 1. Няма неподкупен човек, ако все пак се намери такъв, винаги може да бъде подменен.
2. Влюбеният човек гледа на света с розови очила, разлюбеният – с черни, а непозналият любовта – без очила.
3. Жената винаги може да те изненада с непостоянството си за неща – маловажни за нея и с настойчивостта си ... 26 -
Lilia_Anna
Проза » Други Вървя. Край мен също вървят. Понякога минават душѝ. Те са такива едни, вперили поглед напред, успокоени. Поглеждат ме. Поглеждам ги. Отминаваме. Нещо в мен прошумолява. Усмихвам се. Вървя. Виждам тела. Вървят изпънати, понякога изпъчени. Гледат встрани. Полюляват се. Вътре в тях също има душѝ. Свити ... 47 1 2 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Финиан
Елизабет премига и още две сълзи се търкулнаха по бузите й. Веждите й бяха свити в объркано изражение, докато се отърсваше от съня. После объркването я напусна, заменено от нещо друго. Момичето седна рязко в леглото и с учудваща сила избута страшника назад, като едната й длан го уцели точно в ... 32 -
Петър1
Проза Добър вечер, Боже!
Всъщност, аз не зная какво е при теб сега, тук, при мен е вечер. Тъмно е, но днес денят бе слънчев и студен. Хубав зимен ден беше. Но ти знаеш това, Боже. Понеже всичко произлиза от теб, нали? И ти също си сътворил деня и нощта. Всъщност, да ти кажа честно, моята вечер не е от най ... 80 4 3 -
GearGhost
Проза Първо, второ, трето, пето... Защо живота ми е толкова динамичен? Забравих какво е да седна без някой да ме дърпа и крещи, или да ми трошат телефона. Какво съм правила преди с всичкото това време? Няма значение. Сега темата е друга.
Преди десет години се чудех какво става с главата ми и търсех път къ ... 67 1 -
ХепиХейл
Проза » Разкази В свят забравил какво е любов и доброта, в свят загубил цвета на щастието си, в този черносив свят, всичко ми се струва толкова празно. Ходейки по пустите улици, виждайки безликите лица на хората, с които се разминавам всеки ден, забелязвам празнотата в тях. Сякаш са загубили нещо ценно много отдавн ... 107 3 7 -
PepiPetrova
Проза ...Не може да се държи така с мен, сине, не може!...Не е редно!...Не е нормално!...
Преди няколко часа заваля и помещението пред банята – половината се беше напълнило с вода, като влязох. Знаеш – и миналата година се наводни долу, нали е вкопано в земята, от напукания цимент на площадката на двора, ... 129 2 8 -
robertratman
Проза » Разкази - Ще бъдем едно, скъпи. Ще бъдем като едно, с теб и Бог.
- Мечтая си за този момент, скъпа!
...
Лежа си в леглото. Викам си, че ако това беше нечия история, ще започне тъжно, защото усещам, че скоро ще умра. Отдавна боледувам. Много болести, но това, което ще ме довърши е пневмонията. Лежа си в болн ... 55 1 3 -
Plevel
Проза » Повести и романи Има много причини да говорим празни приказки. Но винаги е било културно да се говори за времето. За температурите. Или, за финансовото състояние , като например: „Работиш ли?“ , „Къде?“ „Доволен ли си?“ Или за семейството: "Имате ли дете? Ходи ли на градина?" Бля бля, бля. Звучи отегчаващо, направо ... 125 4 7 -
DORA.1
Проза » Разкази Ало, търся гжа Петрова.
Да, аз съм, кажете!
Обажда се Ива. Помните ли ме?
Гласът остана дълго време в слушалката. Паметта на Ваня бързо прелисти всички страници от срещите й с клиенти. Един ярък спомен за този глас изплува.
Да, разбира се, че Ви помня. Кажете! ... 80 2 4 -
eomer
Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи Чернотата се отдръпна и Минди отвори очи. Гробището беше изчезнало. Намираше се в светъл офис, с много прозорци, големи бюра и празни столове. Нямаше никакви хора, липсваха и вещи по сивите бюра. Изглеждаше ѝ призрачно, но и познато.
Огледа се. Никой. Ослуша се. Нищо.
Сънуваше ли? Беше ли припаднала ... 38 1 1 -
written-springs
Проза » Други Беше като ураган. Студените й буреносни очи притискаха всички мои думи. Беше заета. Имаше петгодишна връзка с човек, когото не виждах до нея. До нея трябваше да застане някой много по-силен от... онова, което я беше превърнало в лед. Онзи, с когото си лягаше, беше безличен. Слаб. Мил и добър. Но дот ... 141 4 4 -
генек
Проза » Хумористична Тази година ще стигне за бюджета…
Реклама. Ако ви е неприятно да виждате паразити по тоалетната чиния, представяте ли си какво им е на тях при гледката нагоре?
Обхваща ме оптимизъм, като сравня България с Украйна. А пък с Белорусия – направо еуфория…
За да дава мъжът повече пари на жена си, е нужно ... 48 4 6 -
Неа
Проза » Повести и романи 17.
Дланите й започнаха да овлажняват и гърдите й да се стягат още докато беше в колата му. Когато я остави до входа на блока и потегли, цялото й тяло бе мокро от пот и едва дишаше. Единствената мисъл в главата й беше: „Боже, дано да се е измъкнал, ако е бил там. Дано вече да на път за насам, и да м ... 91 2 6 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Елизабет не усети почти нищо от вкуса на вечерята си. Дори не можа да изяде всичко – не само й присядаше, но и стомахът й се бе свил от гладуването през последните седмици. Въпреки това се почувства по-добре. Поне физически. Точно в момента обаче не искаше да се чувства добре. В главата й не спираше ... 32 4 -
Сенд
Проза » Хумористична Не знам защо, жените станаха почти мръсници.
Изкушават, съблазняват, а после, след години, се обявяват за изнасилени.
Ама те, просто така си мълчали, неудобно им било,
а всъщност, са чакали ”злодеят” да натрупа парички,
за да му ги гепят. Да го е страх човек, да стане президент, ... 536 4 50 -
exuded
Проза » Разкази Двамата седяха на чаша кафе в голямо заведение. Сервитьорите бяха облечени в бели костюми, с ръкавици, само шапки нямаха. Разнасяха в подноси разкошни сладкиши и питиета, а клиентите се умножаваха и намаляваха като всяко сложно уравнение на търговията.
Мъжът четеше вестник на глас. Не ползваше очила ... 204 2 11 -
radi.
Проза » Хумористична Много неприятна работа е този грип. Стовари ми се на главата в неподходящ момент и се наложи да изляза в болнични. На всичко отгоре ми натресоха един стажант за заместник, който не може да различи вагината от уринарния тракт – ега ти гинеколога, но има от ВМИ диплома като чаршаф. И този същият ще тр ... 41 1 -
gold
Проза » Разкази Северът и югът са като бялото и черното. Майката природа ги противопоставя от вечни времена. Потопихме се в контраста на посоките в ширналите се пред очите ни северни и южни склонове на Балкана.
Стръмно изкачване в прекрасна дъбова гора. Нашарена от есента, тя е притихнала и все още топла през октом ... 24 -
eomer
Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи 3.
Тайлър не можеше да повярва колко бърза беше тази жена. От малкото което успя да зърне, ставаше въпрос за възрастна дама, вероятно прехвърлила петдесетте години. И въпреки всичко успя да им се измъкне.
Докато двамата с Л се качваха по основното стълбище, жената се беше изнизала през аварийното. З ... 37 -
brinne
Проза » Повести и романи 14.
- Добре дошъл, Велинов, заповядай!
Станимир се ръкува с приближилия се мъж и понечи да му представи Маргарита.
- Я виж ти, каква изненада! – продължи мъжът – Милева, мислех, че си напуснала любимата ни столица!
- Наистина я напуснах, Дончев. Придружавам Г-н Велинов, той ми е работодател! – Марга ... 118 7 13 -
meteor
Проза » Еротична, Други Зимата ми е посестрима.
Тя пише моите стихове и проза. Всичко в мен е зимно: И външния ми вид и дрехите и отношенията ми с другите. И чувствата ми. И настоящето ми. Но понеже имам развито трето око - виждам бъдещето чрез него. Със стандартните си две очи почти не виждам, защото те приличат на стъкла ... 65 3 2 -
Петър1
Проза » Разкази Един ден, както вървеше през пустинята, Мириам срещна красив младеж. Той беше войник, стотник, служеше в римския гарнизон, под командването на прокуратора Пилат. В този ден слънцето над Юдея светеше някак странно, не толкова изгарящо, лъчите му бяха нежни и галещи. Младата жена се прибра у дома, лег ... 168 1 12 -
goblenka
Проза » Разкази Здравей, мило дневниче! Гледам, доста малко странички са ти останали. Попрочитам изписаните. Някои ме усмихват, други ме разплакват... Последните стават все повече. Защото любими хора са си отишли, а аз имам нещо недовършено, недоизчистено с тях. Защото местата им са останали празни и болят. Плача з ... 152 1 14 -
ZyPetrov
Проза » Повести и романи Глава 21
Дими се върна в стаята със сериозно изражение и остави пистолета на масата, като аз вече цялата треперех от нервите.
-Събери си нещата, Ани – каза ми той сърдито.
Ококорих очи.
-Къде отиваме? ... 48 1 3 -
АлисънРейн
Проза » Писма В разхвърляното на деня ми и в тишината на нощта ми; в горещините на лятото ми и в най-зимното на зимата ми; в слънчевото на тъгата ми и в мрачното на радостта ми; в изписаните ми редове; във всичко, което съм, ще бъда или бях затварям очите си, отпускам глава върху гърдите ти и мога най-накрая да с ... 60 1 2 -
Неа
Проза » Повести и романи 15.
Николай седеше на ръба на канапето. С едната си ръка стискаше спрея в джоба си, с другата придържаше отворената тетрадка и четеше. Нарочно беше оставил вратата на терасата полуотворена, за да чува всеки звук отдолу. Същевременно се напрягаше за шумове и откъм площадката и асансьора отвън. По едн ... 65 4 -
Shay
Проза » Повести и романи, Фантастика и фентъзи Беше тъмно, но светлината от коридора бе достатъчна, за да й позволи да види, че е най-обикновена стая. Имаше прозорец право срещу нея, малка маса точно под него, легло в единия край и скрин в другия. Но най-важното от всичко бе, че нямаше хора вътре.
Лизи веднага посегна към стъклото, скрито в кола ... 37 2 -
Бетон
Проза » Разкази ИВАННА
Старый вдовец Иоким Пресный хранил свою прежнюю удачу и забытую любовь, имел плетённый в двенадцать кожаных жил арапник, откормленного коня и шерстеобрабатывающий доход.
Он остановил сани возле собственной кирпичной трепальни, швы в кладке углубились от дождя и ветра, окошки мутные изрисованы ... 45 -
генек
Проза » Хумористична Статистиката показва, че на всеки мъж след 75 години се падат седем жени. За съжаление е късно…
Жената на моя приятел за мен не е жена. Ама ако е хубава и добричка – той не ми е приятел…
Милиони години ще бъдем скелети, ще срещаме скелети, ще прегръщаме скелети. Я поне сега да стиснем нещо по-сочно ... 65 1 11 -
Петър1
Проза » Хумористична (По Реймон Кьоно)
поетично, умалително
Полумрак е пролетен. Пече.
Прасковката първа аз поливам.
Питка прясничка попарвам за попарка. ... 69 2 6 -
eomer
Проза » Разкази, Повести и романи, Фантастика и фентъзи 2.
Минди се опитваше да преживее поредния депресиращ ден, въпреки че утрешният нямаше да донесе нищо добро. Нито следутрешният. Положението ѝ ставаше все по-отчайващо и изход от безпаричието нямаше. Тя беше свикнала с това. Беше свикнала с всичко.
Да живееш на ръба на бедността беше ежедневие за мно ... 50 1
© 2003-2019, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.